О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№260164/13.07.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на 13.07.2021г. в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА
ДОНЧЕВА
РОСИЦА С.
като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в. гр. д. №552/2020 по описа
на Апелативен съд – гр. Варна, г. о., за
да се произнесе, съобрази следното :
Постъпили са молби за изменение и допълване на решение №
260 074/14.05.2021 год по в.гр.д. № 552/2020 год на Апелативен съд Варна,
както следва:
1) Молба вх.№ 262 608/14.06.2021 год от К.В.,
гражданин на Република Кипър, чрез адв. К.Н.Г. – в частта, с която съдът е
присъдил в негова тежест разноските в обезпечителното производство в размер на
7035,80 лв – възнаграждение на процесуалния представител на ищеца, 40 лв –
държавна такса за обезпечение на бъдещ иск, 15 лв – държавна такса за частна
жалба и 78 лв образуване на изпълнително
дело и налагане на запор от ЧСИ Й. М. М. в тази част искането на въззивника за
присъждане на разноски да бъде оставено без уважение.
В постъпилия отговор от Х.Д. М.Дж. А., гражданин на
Катар, чрез адв. А.Т. е изразено становище за неоснователност на искането.
Обезпечиителното производство е проведено за обезпечаване на бъдещия иск, а
издадената обезпечителна заповед е изпълнена, съответно претендираните разноски
са направени за действително извършени от ищеца процесуални действия и
осъществено процесуално представителство и адвокатска защита. Поради това моли
искането да бъде оставено без уважение.
Съдът намира това искане за неоснователно по следните
мотиви:
С ТР № 6/2012 год на ОСГТК на ВКС е даден еднозначен
отговор на въпроса за присъждането на разноските, направени в рамките на
обезпечителното производство, а именно: Отговорността за разноски при
обезпечаване на иска се реализира при постановяване на решението съобразно с
изхода на спора.
Ето защо съдът е присъдил тези разноски, направени в
производството по обезпечаване на бъдещия иск съразмерно с уважената му част, и
при редукция на адвокатското възнаграждение, за което е изложил мотиви в
решението.
2) Молба вх.№ 262 645/18.06.2021 год от Х.Д. М.Дж. А.,
гражданин на Катар, чрез адв. А.Т. – в частта, с която съдът е намалил
претендираното адвокатско възнаграждение пред първата инстанция до двукратния
размер по Наредба № 1/2004 год. Предвид
високата фактическа и правна сложност, както и на обстоятелството, че ищецът се
е защитавал и по насрещния иск за сумата 20 657,11 евро, както и по
възражението за прихващане за сума в размер на 966 732,67 лв, моли за
изменение на решението в частта за разноските, като му бъде присъден пълният
размер на адвокатското възнаграждение пред първата инстанция, а именно –
50 916,20 лв, а в условия на евентуалност – трикратния размер на
адвокатското възнаграждение съобразно материалния интерес по насрещния иск, или
сума в размер на 5 226,09 лв.
Постъпил е отговор от
К.В., гражданин на Република Кипър, чрез адв. К.Н.Г., в което е изразено
становище, че искането е основателно само по отношение защитата по насрещния
иск, който не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което по него
минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 1742,05 лв. По отношение
възражението за прихващане счита, че за него отделно възнаграждение не се
дължи.
По това искане съдът съобрази следното:
От гледна точка на процесуалното право възражението за
прихващане е процесуално действие за защита на ответника, което ако бъде
признато за основателно, ще има за последица отхвърлянето на иска. Тогава
разноските ще бъдат присъдени по правилото на чл. 78 ал. 3 от ГПК. В обратната
хипотеза – при неоснователност на възражението за прихващане, то няма да породи
погасителен ефект по отношение вземането на ищеца, искът ще бъде уважен и ще
намери приложение разпоредбата на чл. 78 ал.1 от ГПК. И в двата случая не
следва да се присъждат разноски, и в частност адвокатско възнаграждение за
защита по възражението за прихващане, отделно от защитата по иска.
При първоинстанционното разглеждане на спора е бил предявен
и насрещен иск за сумата 20 657,11 евро, но производството по него е било
прекратено поради отказ от иска. Разноските по прекратената част е следвало да
бъдат поискани пред първата инстанция, но това не е било сторено. Пропуснат е
процесуалният срок по чл. 248 ал.1 от ГПК за изменение на първоинстанционното
решение в частта за разноските, поради което те не могат да бъдат присъдени от
въззивния съд.
Водим
от горното съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ молба вх.№ 262 608/14.06.2021 год от К.В., гражданин
на Република Кипър, чрез адв. К.Н.Г. с правно осн. чл. 248 ал.1 от ГПК за
изменение на решение № 260 074/14.05.2021 год по в.гр.д. № 552/2020 год на
Апелативен съд Варна.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№ 262 645/18.06.2021 год от Х.Д.
М.Дж. А., гражданин на Катар, чрез адв. А.Т. с правно осн. чл. 248 ал.1 от ГПК
за изменение на решение № 260 074/14.05.2021 год по в.гр.д. № 552/2020 год
на Апелативен съд Варна.
Определението
подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на
страните пред ВКС на РБ при наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.