М
О Т И
В И :
Производството е по реда на глава
27 от НПК.
Обвинението срещу подсъдимата А.В.Т.
е по чл.343 ал.1 б.„б”, във връзка с чл.342 ал.1 от НК, затова, че на 15.03.2014г. по ПП-I-5, км.171+500- в прохода „Шипка”,
общ.Казанлък, обл.Стара Загора, посока север-юг, при управление на моторно
превозно средство- лек автомобил марка „Опел”, модел „Астра”
с рег.№ ******, е нарушила правилата за движение по Закона за движението по
пътищата и правилника за прилагането му, а именно:
Чл.20 ал.1 от ЗДвП- „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват”- като не е упражнила достатъчен
контрол върху управляваното от нея моторно превозно средство, с което е
причинила настъпването на пътно транспортно произшествие.
Чл.20 ал.2 от ЗДвП- „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите
са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат ,когато
възникне опасност за движението”- като не се е съобразила с конкретните условия
на видимост.
Чл.21 ал.1 от ЗДвП- При
избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено
да превишава следните стойности на скоростта в км/ч: категория В - в населено
място 50 км/ч.,
Чл.21 ал.2 от ЗДвП- „Когато стойността
на скоростта, която не трябва
да се превишава,
е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак- В26- Забранено е движението със скорост по-висока
от означената- в случая 30 км/ч.”, като водачът се е движил със скорост от 48-50 км/ч, в резултат на което, по непредпазливост е причинила
средна телесна повреда на Т.С.К., ЕГН **********, изразяваща се в контузия на
главата- кръвонасядания на лицето, сътресение, контузия и оток на мозъка,
представляваща разстройство на здравето, временно опасно за живота, както и
счупване на големия пищял на дясната подбедрица, причинило трайно затруднение
на движенията на долния десен крайник.
В с.з. подсъдимата се признава за виновна, като се възползва
от правото да не дава обяснения, а представителят на РП поддържа обвинението
срещу нея.
От събраните по
делото доказателства, установени с доказателствени средства: фотоалбум,
протокол за оглед на местопроизшествие, справки за нарушител от региона, копия
на документи на МПС, копия на медицинска документация, АУАН, заключенията на изготвени по делото химическа,
автотехническа и съдебно- медицински експертизи и показанията на
свидетелите К., Й., Д. и П., дадени на досъдебното производство, кореспондиращи
изцяло помежду си, както и с изявлението на подсъдимата, че се признава за
виновна, съдът намира за установена следната фактическа обстановка: На 15.03. 2014г., около 12.30ч., А.В.Т., управлявала лек автомобил
марка „Опел”, модел „Астра” с ДК № ********, пътувайки
от град Габрово за град Стара Загора през прохода „Шипка”. В автомобила, освен нея
самата, пътували и свидетелят В. П., с когото Т. съжителствала на семейни начала,
както и общото им малолетно дете. Свидетелят П. се возел на предната дясна
пасажерска седалка, а малолетното дете седяло на детско столче на задната
седалка на автомобила, като всички били с поставени предпазни колани. Самият
автомобил, управляван от подсъдимата, бил собственост на бащата на свидетеля П..
Времето било топло, слънчево и ясно. Стигайки връх „Шипка”, управляваният от подсъдимата
лек автомобил продължил движението си, спускайки се по направление север-юг.
Пътят бил осеян с множество завои, което изисквало стриктно спазване на пътните
знаци и маркировката. На места пътната настилка била мокра от топящите се по
това време на годината снегове и силно опесъчена.
Движейки се по ПП-I-5, км.171 плюс 500м.- проход „Шипка”, А.В.Т. наближила ляв завой. Движението на
моторни превозни средства в описаната отсечка било регулирано с вертикална
пътна маркировка- с налични пътни знаци, както следва: „В26”- „Забранено е
движението със скорост по-висока от означената”- в случая 30 км/ч., както и А2-
„Опасен завой наляво”. Въпреки наличието на описаните пътни знаци, които били
поставени по посока на движението на подсъдимата, последната се движела с
по-висока, непозволена скорост, а именно- 48-50 км/ч.
В същото време, на мотоциклет марка „Хонда”, модел „Стийд” с ДК № *****,
в посока, противоположна на посоката на движение на управлявания от Т.
автомобил, пътували свидетелите Т.К. /водач на мотоциклета/ и Д. Й. /пасажер/.
След тях се движел също с мотоциклет приятелят им- свидетелят Т. Д.. Движението
на моторни превозни средства в така описаната отсечка, по която пътувал
описаният мотоциклет било регулирано с вертикална пътна маркировка- с налични
пътни знаци, както следва: „В26”- „Забранено е движението със скорост по-висока
от означената”- в случая 30
км/ч., както и А1- „Опасен завой надясно”.
Освен ограничение на скоростта на движение, пътят
бил маркиран с налична пътна маркировка- разделителни линии. Пътното платно се
състояло от две ленти за движение /по една във всяка посока/, като
разделителната линия между тези две ленти била прекъсната/л.42 от материалите
по делото- автотехническа експертиза/.
Между двете гореописани моторни превозни средства
имало добра видимост, движението не било натоварено. В момента на разминаване
обаче, в участъка на ПП-I-5, км.171 плюс 500м., поради непозволената скорост на движение на лекия
автомобил, управляван от Т.- 48-50
км/ч., на ляв завой подсъдимата водачка изгубила контрол
над автомобила, същият поднесъл и навлязъл в лентата за насрещно движение, в
която правомерно се движел управлявания от свидетеля К. мотоциклет. В резултат
на това, между двете моторни превозни средства настъпило ПТП- управлявания от Т.
автомобил ударил със странична дясна част управлявания от свидетеля К.
мотоциклет. Според автотехническата експертиза: „…Ударът по характер е
страничен- кос. Същият настъпва със средната част на дясната врата на лекия
автомобил и предната гума на мотоциклета. За да бъде възможен така описания
механизъм на първоначален контакт, надлъжната ос на лекия автомобил е била
разположена почти успоредно на напречната ос на платното за движение” /л.47 от
материалите по делото/.
След сблъсъка управляваният от подсъдимата
автомобил продължил движението си и се
ударил с предната си част в бетонния пояс, намиращ се източно от източния край
на платното за движение. Мотоциклетът, върху който пътували свидетелите К. и
Йоргова, паднал на пътното платно, а самите пътуващи пропаднали непосредствено до мотоциклета.
Непосредствено след инцидента подсъдимата потърсила
помощ на тел.112, останала на мястото на произшествието и се опитала да окаже първа
помощ на пострадалите свидетели. За причиненото от същата пътно- транспортно
произшествие й бил съставен АУАН от дата 15.03.2014г. Установено е, че никой от
водачите на моторните превозни средства, участвали в процесното транспортно
произшествие не е употребил алкохол.
Действайки
по горния начин подсъдимата А.Т. е осъществила, от обективна и субективна
страна, престъпния състав на чл.343 ал.1 б.„б”, във връзка с чл.342 ал.1 от НК.
От субективна страна тя е действала
по непредпазливост, тъй като макар да не е предвиждала настъпването на обществено-опасните последици на деянието си е била длъжна и е могла
да го стори.
Предвид
изложеното съдът намира, че подсъдимата е осъществила деянието по чл.343 ал.1 б.„б”, във
връзка с чл.342 ал.1 от НК, поради което счита, че същата следва да бъде
призната за виновна и наказана по това обвинение, а за това, че е нарушила
чл.20 ал.1, чл.20 ал.2 и чл.21 ал.1 от ЗДвП- да бъде призната за невиновна и оправдана, тъй като Т. е извършила деяние по
чл.21 ал.2 от ЗДвП, което се явява специално по отношение разпоредбите на чл.21
ал.1, чл.20 ал.1 и чл.20 ал.1 от ЗДвП.
При определяне на вида и размера
на наказанието на А.В.Т. съдът
взе предвид следното:
1) подсъдимата е пълнолетна гражданка;
2) с деянието по чл.343 ал.1
буква „б”, във връзка с чл.342 ал.1 от НК не са причинени имуществени вреди;
3) деянието е извършено непредпазливо
и за него се предвижда наказание до три години лишаване от свобода или
пробация;
4) подсъдимата не е осъждана и не е
освобождавана от наказателна отговорност по реда на Раздел ІV
на Глава VІІІ от НК.
Следователно налице са основанията на
чл.78а от НК за освобождаване на А.В.Т. от
наказателна отговорност и налагане на същата на административно наказание-
глоба.
При определяне размера на глобата,
съдът приема за смекчаващи вината на подсъдимата обстоятелства: чистото съдебно
минало, невисоката степен на обществена опасност на дееца и на деянието,
предмет на наказателното производство, както и добрите й характеристични данни,
а доказателства за отегчаващи вината й такива не се събраха. На Т. следва
да се наложи наказание при превес на смекчаващите над отегчаващите вината й
обстоятелства, съобразени както с имотното й състояние, така и с оглед целите
на чл.12 от ЗАНН, а именно- глоба в
размер на 1000 лева.
На основание
чл.189 ал.3, във връзка с чл.189 ал.1 от НПК, А.В.Т. следва
да заплати, по сметка на ОД на МВР гр.Стара Загора, направените по делото
разноски в размер на 340 лева, както и направените разноски от пострадалия Т.С.К.
за упълномощаване на негов повереник, в размер на 600 лева.
Причината за извършване на деянието е
несъобразяване на поведението на подсъдимата с правилата за движение на Закона
за движението по пътищата.
Воден от
горните мотиви съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: