Р Е Ш Е Н И Е
№ 260331
гр. Русе, 29.10.2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен съд Русе, XIV – ти граждански състав в публично съдебно заседание на пети октомври през две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател
: Милен Бойчев
при секретаря А.Х.,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2312 по описа за 2020 година, за
да се произнесе, съобрази:
Предявени са иск и
насрещен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД.
Постъпила е искова
молба от В.П.В. срещу И.В.В., в която се твърди, че на 04.05.2020г., около
16:30 часа ищецът се намирал в апартамента си в гр. Русе, кв. ****, ул. „****“
№ 2, бл. **, вх. Б, ап. 5 на балкона. По същото време и ответникът се намирал
на балкона на своя апартамент в съседство. Непосредствено под балкона на ищеца
се била събрала група от хора – възрастни и деца, които вдигали шум, повече от
нормалния – викали, говорели високо. Той им направил забележка, тъй като бил и
домоуправител на входа и се грижел за спокойствието на живущите, а се вдигало
много шум, който ги смущавал. Ищецът казал на събралите се хора, че ако искат да
се веселят, забавляват, да говорят високо, да се изместят на друго място
по-далеч от прозорците на хората. В този момент ответникът се обърнал към него
и започнал да му се кара, казвайки „Като искаш спокойствие, иди на село“.
Ищецът го помолил да не се намесва по
този начин. Тогава ответникът извикал по негов адрес „глупак“ и затръшвайки
балконската врата влязъл в апартамента си.
Ищецът счита, че в резултат от това
противоправно поведение на ответника са му причинени неимуществени вреди –
обида, срам и унижение на човешкото му достойнство и чест пред хората, поради
което моли ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение за тях в размер
на 500лв., ведно със законната лихва от деня на деликта, както и направените по
делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът изразява становище за
допустимост, но за неоснователност на предявеният иск. Не оспорва, че
въпросният ден е бил на балкона си, който се намира непосредствено над този на
ищеца. Твърди, че е водил разговор с него, но не си спомня да е изричал думата
„глупак“, въпреки че между тях възникнал някакъв спор. Доколкото е имало
някаква реакция от негова страна тя е била в отговор на действията на ищеца както
спрямо намиращите се пред блока деца и майки, така и поради други негови неправомерни
действия - хвърляне на пиратки в
тревната площ непосредствено до площадката, което стресирало живущите в блока.
Твърди се, че ищецът е хвърлял пиратки три поредни дни преди описания от него
случай в исковата молба, което предизвикало както у ответника, така и у други
съседи неприятно усещане и стрес заради неочакваните гърмежи. Ответникът
въпросния ден просто направил забележка на ищеца да не реагира по този начин, в
резултат на което той му отговорил „Виж какво е, трябва да има ред.“ Не се
оспорва, че ответникът е казал на ищеца, че ако иска да му е тихо да ходи на
село, но в това не бил вложил нищо обидно.
С депозирания
отговор на исковата молба, ответникът предявява и насрещен иск срещу
първоначалния ищец за заплащане на неимуществени вреди - уплаха и стрес,
предизвикани у него от хвърлянето на пиратки два - три дни непосредствено преди
деня на спречкването, както и стрес от ситуацията, в която той е въвлечен,
ведно със законната лихва върху тази сума от деня на деликта до окончателното й
заплащане.
В срока по чл. 131 ГПК първоначалният ищец и ответник по насрещният иск оспорва основателността на
същия. Твърди, че дори и теоретично да се предположи, че той е хвърлял пиратки,
то това е ставало на тревата в двора на блока, на десетки метри от ищеца по
насрещния иск и издаденото от тях леко пукане не би могло да причини твърдяната
уплаха и стрес на зрял, възрастен човек, което е житейски нереално и дори комично да се предположи. Твърди
се, че в района на блока, в който живеят страните се събират множество гълъби,
кацат по балконите и на земята и замърсяват много. Поради това много хора
започнали да търсят начин да се справят с проблема, като един от тях бил хвърлянето
на пиратки в тревата, за да подплашат гълъбите. Ответникът по насрещния иск
твърди, че не си спомня кога, но е имало случай, когато и той веднъж е хвърлил
пиратка с тази цел, но това не е било в деня на спречкването, описано в
първоначалната искова молба. По тези съображения се моли насрещният иск да бъде
отхвърлен като неоснователен.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по
делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
Няма спор по
делото, че страните са съседи, на посочения в исковата молба адрес - в гр.
Русе, кв. ****, ул. „****“ № 2, бл. **, вх. Б, като жилищата им се намират едно
над друго и на 04.05.2020г. са се намирали на балконите си и са провели
разговор, като между тях е възникнала конфликтна ситуация, по време на която
ответникът е изрекъл по отношение на ищеца думата „глупак“.
Свидетелката Р.М.М.,
установява, че е живее в съседен на страните апартамент, в същия блок и вход. В
деня на инцидента и тя се намирала на балкона си, съседен на този на страните.
Докато си почивала по обяд се подразнила от разговорите навън водени от събрали
се под прозорците майки с деца. По тази причина тя излязла на балкона си и им
направила забележка. Показал се и съседът В., който също им направил забележка и ги помолила да не се
събират там. Тогава се намесил и съседът над тях – ответникът и казал на ищеца,
че не обича децата, че не обича гълъбите, че хвърля пиратки и непрекъснато
влиза в пререкания. Казал му още, че като не му изнася, като не може да понася
децата да отиде да живее на село. Свидетелката ясно чула как ответникът обидил
ищеца наричайки го „глупак“, което провокирало от нейна страна реакция да го
защити и да попита защо го обижда по този начин. Ответникът обаче се прибрал в
тях тръшкайки балконската врата.
Свидетелката Л.С.В.,
съпруга на ищеца, установява, че въпросния ден си била вкъщи заедно с него. Той
излязъл на балкона им, за да направи забележка на вдигащите шум под прозорците
хора и да ги помоли да се изместят. Тогава се чул гласът на съседа над тях И.В.,
който започнал да обижда съпруга й казвайки му, че не може да търпи никой, че
не обича гълъби, не обича деца, да се измести на село, ако иска спокойствие.
Ищецът му отвърнал, че няма село, а И. го нарекъл „глупак“ и треснал вратата на
балкона си. Обидата била изречена силно
и присъстващите под прозорците хора също трябвало да са я чули.
Свидетелката К.Г.И.
установява, че също е съсед на страните и живее на седмия етаж над техните
апартаменти. В началото на месец май тази година докато била на балкона си чула
разговор между ищеца и ответника, познала ги по гласовете, но отделните думи не
различавала с оглед разстоянието. Няколко дни преди това, в края на месец април
свидетелката чула силен гърмеж, предизвикан от хвърляне на пиратки. Тъй като тя
имала три котки и едно куче те много се уплашили. Понеже била виждала ищецът В.
да хвърля преди това пиратки, на следващия ден когато го видяла го попитала
дали той е хвърлял предния ден пиратки и той потвърдил. Гърменето на пиратки
стресирало не само животните, а живущите в блока.
Свидетелят Д.А.Д.,
също съсед на страните, установява, че живее на 6 тия етаж и един ден чул как
съседът му – ответника И. прави забележка на
ищеца В., че хвърля пиратки и му казва „не те ли е срам, защо хвърляш
пиратки, деца минават отдолу“. Свидетелят лично не бил виждал ищецът да хвърля
пиратки.
Въз основа на така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Фактическият състав
на непозволеното увреждане по чл. 45, ал. 1 ЗЗД
включва противоправно поведение, вреда, причинно-следствена връзка
между деянието и вредоносния резултат и вина, която по аргумент от чл. 45, ал.
2 ЗЗД се предполага. Съгласно константната съдебна практика, отговорността по
чл. 45 ЗЗД може да се ангажира за вреди, причинени от обидни изявления,
както и от изявления, съдържащи твърдения за неверни факти, които накърняват
личните права и интереси на ищеца. Свободата на изразяване на мнение,
прокламирана в чл.39 и сл. от КРБ, се разпростира до пределите, до които
засяга други конституционни ценности, каквито са доброто име и правата на
гражданите. Съобразно мотивите към Решение № 7/1996 г. по к.д. № 1/1996 г.
на Конституционния съд свободата на словото (правата по чл. 39-41 от КРБ)
няма абсолютен характер, като Конституционният съд е посочил основанията за
ограничаването й както следва: за защита на националната сигурност, запазване
на обществения ред и превенция на престъпността, защита на здравето и морала,
защита на репутацията и правата на другите граждани (чл. 39, ал. 2, чл.
40, ал. 2, чл. 41, ал. 1, чл. 41, ал. 2), съображения за запазване на тайна. Т.е.,
накърняването на правата и доброто име на другиго е основание за ограничаване
на възможността свободно да се изразява мнение както по силата на общата
ограничителна разпоредба на чл. 57, ал. 2 КРБ, така и с оглед на чл. 39 КРБ, в
който правото на мнение се ограничава заради друго, конкуриращо право. В
случая това е правото на лично достойнство, чест и добро име, което
съгласно чл. 32, ал. 1, изр. 1 от Конституцията е също защитено. Думата
„глупак“ по принцип се възприема като обидна и накърнява честта и достойнството
на лицето към което е изречена. Ищецът В.В. е възприел изричането й от
ответника по негов адрес като унизително и това го е афектирало, което може да
се счита, че е обичайна и логична реакция на ситуацията и без да са събрани
конкретни доказателства за тази негова реакция. С оглед на това съдът намира, че И.В. наричайки В.В. „глупак“ е извършила
противоправно деяние от което са последвали вреди, за които се дължи
обезщетение. Обидата и унижението са вътрешни преживявания и те не могат да
бъдат измерени количествено. Настоящият съдебен състав счита, че с оглед
установената по делото фактическа обстановка, справедливото обезщетение за
причинените на ищеца вреди, за които може да се предположи, че са настъпили от
изричане на обидата по отношение на него са в размер на 300лв. Доказателства за
настъпили в по-голям от обичайния (презумирания) размер по делото не са
ангажирани. Сумата, която следва да се присъди в полза на ищеца следва да е
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, а не санкция в тежест
на ответника за извършеното от него противоправно деяние.
По изложените
съображения предявеният по делото първоначален иск следва да бъде уважен за
сумата от 300лв. и отхвърлен до пълния предявен размер от 500лв. като недоказан.
По насрещния иск:
за разлика от изричането на обидата „глупак“, хвърлянето на пиратки в
междублоковото пространство поначало не представлява противоправно поведение,
още повече, че дори и да се приемат за доказани твърденията на И.В., че В.В. е
хвърлял пиратки (а те не са доказани), то това не е било срещу него (прим. в
жилището му, в близост до тялото му и пр.), а с цел сплашването на гълъби или
по друга причина, тоест изначално това деяние не покрива състава на чл. 45 ЗЗД,
описан по-горе и за претърпените от ищеца по насрещния иск вреди (ако се
допусне настъпването на такива) не би могло да му се присъди обезщетение.
Поради това предявеният насрещен иск следва изцяло да бъде отхвърлен като
неоснователен.
С оглед изхода на
спора в полза на ищеца по първоначалния иск следва да се присъдят разноски
съобразно уважената част от исковата претенция или сумата от 30лв. за държавна
такса и 180лв. адвокатски хонорар. В полза на ответника съобразно отхвърлената
част от исковата претенция следва да се присъдят разноски в размер на 100лв.
По насрещния иск
следва да се присъдят разноски на ответника по него (и ищец по първоначалния
иск) в размер на 300лв. адвокатско възнаграждение.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА И.В.В. с ЕГН ********** с адрес *** да заплати на В.П.В. с ЕГН ********** *** сумата
300 /триста/ лева обезщетение
за неимуществени вреди – причинени в резултат на това, че на 04.05.2020г. в гр.
Русе, ул. „****“ № 2, И.В.В. е нарекъл В.П.В. „глупак“ в негово присъствие,
ведно със законната лихва върху
присъденото обезщетение считано от 04.05.2020г. до окончателното му изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.П.В.
срещу И.В.В. иск за неимуществени
вреди над сумата над 300лв. до пълния предявен размер от 500лв., като недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от И.В.В.
с ЕГН ********** с адрес *** срещу В.П.В.
с ЕГН ********** *** насрещен иск за
заплащане на сумата от 500лв. представляваща
обезщетение за неимуществени вреди – уплаха и стрес причинени от хвърляне на
пиратки в периода два – три дни преди и на 04.05.2020г. като неоснователен.
ОСЪЖДА И.В.В. с ЕГН ********** с адрес *** да заплати на В.П.В. с ЕГН ********** *** сумата
от 510лв. разноски за
настоящото производство.
ОСЪЖДА В.П.В. с ЕГН ********** *** да заплати на И.В.В. с ЕГН ********** с адрес *** сумата от 100лв.
разноски за настоящото производство.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в двуседмичен срок от връчване на
препис от него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: