При заместването по принцип се реаллизира
не отделно правомощие, а пълния обем правомощия,
които има титуляра, т.е. обема на
правомощията е определен от закона, но титуляра може да ограничи
заместника като резервира дадени
правомощия само за себе си. - Съдебната практика
за заместването-
релевантните юридически факти за
заместването са: 1) качеството заместник по
служба; 2) наличие
на изричен
текст за заместване.3)
обективна невъзможност на титуляра на
компетентността да я упражнява - Съдът
изрично набляга на третия елемен
При заместването по принцип се реаллизира
не отделно правомощие, а пълния обем правомощия,
които има титуляра, т.е. обема на
правомощията е определен от закона, но титуляра може да ограничи
заместника като резервира дадени правомощия
само за себе си. - Съдебната практика за заместването-
релевантните юридически факти за
заместването са: 1) качеството заместник по
служба; 2) наличие
на изричен
текст за заместване.3)
обективна невъзможност на титуляра на
компетентността да я упражнява - Съдът
изрично набляга на третия елемен
При заместването по принцип се реаллизира
не отделно правомощие, а пълния обем правомощия,
които има титуляра, т.е. обема на
правомощията е определен от закона, но титуляра може да ограничи
заместника като резервира дадени
правомощия само за себе си. - Съдебната практика
за заместването-
релевантните юридически факти за
заместването са: 1) качеството заместник по
служба; 2) наличие
на изричен
текст за заместване.3)
обективна невъзможност на титуляра на компетентността
да я упражнява - Съдът
изрично набляга на третия елемен
При заместването по принцип се реаллизира
не отделно правомощие, а пълния обем правомощия,
които има титуляра, т.е. обема на
правомощията е определен от закона, но титуляра може да ограничи
заместника като резервира дадени
правомощия само за себе си. - Съдебната практика
за заместването-
релевантните юридически факти за
заместването са: 1) качеството заместник по
служба; 2) наличие
на изричен
текст за заместване.3)
обективна невъзможност на титуляра на
компетентността да я упражнява - Съдът
изрично набляга на третия елемен
При заместването по принцип се реаллизира
не отделно правомощие, а пълния обем правомощия,
които има титуляра, т.е. обема на
правомощията е определен от закона, но титуляра може да ограничи
заместника като резервира дадени
правомощия само за себе си. - Съдебната практика
за заместването-
релевантните юридически факти за
заместването са: 1) качеството заместник по
служба; 2) наличие
на изричен
текст за заместване.3)
обективна невъзможност на титуляра на
компетентността да я упражнява - Съдът
изрично набляга на третия елемен
РЕШЕНИЕ
№310 дата 24 март
2023г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
Бургас, ІХ-ти състав,
в публично заседание на
02 март 2023г., в следния състав:
Съдия: ПАВЛИНА
СТОЙЧЕВА
Секретар: Илияна Георгиева
Прокурор: …………………….
разгледа адм. дело №
1870 по описа за 2022г.
и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.215, ал.1, във вр. с чл.225а,
ал.1 от ЗУТ.
Образувано
е по жалба на Д.Н.Г. *** против Заповед № РД-1779/06.10.2022г., издадена от
кмета на Община Поморие, с която, на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ и чл.223,
ал.1, т.8 от ЗУТ, е разпоредено премахването на строеж, квалифициран като
незаконен, описан като едноетажна масивна сграда – хале, находящ се в ПИ с
идентификатор 35033.501.240 по КККР на гр.Каблешково, община
Поморие.
Жалбоподателят Д.Г.
оспорва заповедта като незаконосъобразна, като възразява, че за процесния
строеж са били съставени три констативни акта № 1/09.08.2022г., №
2/09.08.2022г. и № 3/10.08.2022г., с което счита, че е била нарушена
разпоредбата на чл.17 от ЗАНН. Твърди, че обектите, описани в констативните
актове, по същество представляват един обект, а не три различни, с оглед на
което счита, че констативните актове взаимно си противоречат. Твърди също така,
че обектът представлява търпим строеж като изграден през м.02.2001г. Следващото
оплакване касае нарушаване принципа на съразмерност по чл.6 от АПК, както и
нормата на чл.34, ал.1 от с.к. Счита за приложима нормата на чл.28, ал.1 от ЗАНН. В частта относно дадения срок за доброволно изпълнение счита, че органът
е нарушил чл.60, ал.1 от АПК. Иска се отмяна на заповедта и присъждане на
разноските по делото.
В
съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник, който поддържа
жалбата на сочените в нея основания, ангажира допълнителни доказателства,
представя писмена защита.
Административният
орган – кмет на Община
Поморие се представлява от пълномощник, който оспорва
основателността на жалбата на изложените в нея фактически и правни
основания, поддържа становището, че се касае за самостоятелен обект, а не
за обща конструкция с обектите по другите два констативни акта, за които са
издадени отделни административни актове. Претендира разноски.
Жалбата
е процесуално допустима за разглеждане, като подадена от надлежна страна,
засегната като адресат от действието на издадената заповед и депозирана в
предвидения от закона срок.
Разгледана
по същество е основателна.
Данните
от административната преписка сочат, че по повод постъпил сигнал до кмета на
гр.Каблешково, препратен до Община Поморие с писмо вх. № 10-09-51/13.12.2021г.,
от служители на общинската администрация е извършена проверка на място в имот с
идентификатор 35033.501.240 по КККР на гр.Каблешково, за което е съставен
Констативен акт № 3/10.08.2022г., видно от който установено е наличието на
строеж, представляващ едноетажна масивна сграда – хале, изградена върху бетонен
под с метални колони, стени от бетонни панели и покривна метална конструкция с
размери 8,00м/15,00м и приблизителна височина от 4,00м.. Отбелязано е, че собственик
на дворното място е жалбоподателят Д.Г., а за изпълнения строеж няма данни за
одобрен проект или разрешение за строеж.
Против
съставения констативен акт жалбоподателят подал възражение вх. №
94Д-2324-3/30.08.2022г., видно от което посочил е, че за процесния строеж са
били съставени още два констативни акта - № 1/09.08.2022г. и № 2/09.08.2022г.,
поради което се позовал на нормата на чл.17 от ЗАНН, както и е изложил
твърдение за извършването на строежа през м.02.2001г., поради което се е
позовал на хипотеза на търпимост на строежа на основание § 127, ал.1 от ПЗР на
ЗУТ.
Въз
основа на данните, съдържащи се в съставения констативен акт № 3/10.08.2022г.
кметът на Община Поморие издал процесната Заповед № РД-1779/06.10.2022г., в
мотивите на която възпроизвел фактическите констатации за изпълнения
строеж, посочил е, че в архива на общината не са открити необходимите документи
за извършеното строителство, поради което и на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ е
наредил да бъде премахнат като незаконен, строеж, представляващ едноетажна
масивна сграда – хале, находящ се в ПИ с идентификатор 35033.501.240 по КККР на
гр.Каблешково, община Поморие.
Заповедта
е издадена от компетентен орган, в случая – от заместник-кмет на Община
Поморие, за когото се представя Заповед за заместване №
РД-16-1772/05.10.2022г., като в хипотезата на заместване заместващият упражнява
правомощията на замествания и действа от негово име, поради което и надлежен
ответник е именно кметът на общината.
Заповедта е
незаконосъобразна поради постановяването й при съществени процесуални
нарушения.
Заповедта не съдържа
посочване въз основа на коя от хипотезите на чл.225, ал.2 от ЗУТ процесният
строеж е квалифициран като незаконен. Като фактическо основание за издаване на
заповедта е посочено липса на документи за извършеното строителство, но тези
установявания не са субсумирани под никоя от хипотезите на чл.225, ал.2 от ЗУТ,
за да се прецени дали материалният закон е правилно приложен. Административният
акт следва да съдържа изложение не само на фактическите констатации, но те
следва да се обвържат с конкретна правна норма. Посочената от органа разпоредба
на чл.225а, ал.1 от ЗУТ регламентира само материалната компетентност на
административния орган да издава заповеди за премахване на незаконни строежи от
определена категория, но сама по себе си не квалифицира строежа като
незаконен, още повече, видно от нейното
съдържание тя се прилага във връзка с алинея 2, каквато привръзка в издадената
заповед липсва. След като органът не се е позовал на конкретна правна хипотеза
на незаконен строеж, то фактическите констатации не могат да се обвържат с
конкретна правна норма, респ. не може да се прецени приложението на материалния
закон. Качеството на един строеж като незаконен е правна квалификация,
следователно органът е длъжен да посочи правната норма, която го квалифицира
като такъв, в противен случай изводът не почива на правно основание. Тълкуване
на волята на органа и даване от съда на правна квалификация вместо него, е недопустимо.
На следващо място
органът не е обсъдил направеното пред него възражение за търпимост, съответно –
не го е изследвал и не е изложил мотиви по него. Неправилно в мотивите на
заповедта е посочил, че възражение не е постъпило, като се е позовал на акт за
приключено обявяване от 02.09.2022г.. Видно от този акт ( л.25) в него
изрично е отбелязано, че в законовия срок е постъпило възражение вх. №
94Д-2324-3/30.08.2022г. Необсъждането на направено възражение за търпимост,
което би изключило премахването, респ. неизследване на обосноваващите го
твърдения не само по отношение периода на изграждане, но и останалите
правнозначими предпоставки по § 127, ал.1 от ПЗР на ЗУТ, следва да се счете за
съществено процесуално нарушение, което в административноправната теория
се счита за такова, което, ако не беше извършено, хипотетично може да обоснове
друг правен резултат.
Горните констатирани
нарушения правят безпредметно обсъждането на спора по същество.
В отговор на изложените
в жалбата доводи, съдът отбелязва, че процесните обществени отношения нямат
административнонаказателен характер, поради което позоваването на разпоредби от
ЗАНН е неотносимо и на това основание съдът не обсъжда.
На основание
изложените мотиви издадената заповед следва да се отмени като незаконосъобразна,
като с оглед този изход на процеса дължими за присъждане са разноските в полза
на жалбоподателя в документиран размер от 1555лв.
Така мотивиран и на
основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд Бургас, ІХ-ти състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед №
РД-1779/06.10.2022г., издадена от кмета на Община Поморие.
ОСЪЖДА Община Поморие,
гр.Поморие, ул.“Солна“ № 5, да заплати на Д.Н.Г. ***, с ЕГН **********, сумата
от 1555лв. разноски по делото.
Решението може да се
обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
СЪДИЯ: