Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 18.03.2019
год.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Русенският
районен съд, седми граждански състав, в публично съдебно заседание, на
осемнадесети март през две хиляди и деветнадесета година,в следния състав:
Председател:
МАРИЯ Д.
при
участието на секретар МИРОСЛАВ МИНЕВ, като разгледа докладваното от съдията, гражданско дело
№ 7017 по описа за 2018 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство
по чл. 235 от ГПК.
Ищцата М.С.Д., ЕГН **********,
чрез адв. К.Б., е предявила против ответниците К.К.А., ЕГН ********** и С.Н.Д.,
ЕГН **********, субективно съединени искове с правно основание чл. 56 вр. чл.
111 и чл. 108 от ЗС: Да бъде признато за установено, по отношение на
ответниците, че притежава вещното право на пожизнено ползване и обитаване на
УПИ № V, в кв. 31, в ************************, с площ по нот. акт 1146 кв.м., а
по скица 1142 кв.м., заедно с построените в имота еднофамилна масивна жилищна
сграда, със застроена площ от 88 кв.м., гараж със застроена площ от 16 кв.м. и
стопанска постройка-навес, с площ от 15 кв.м. и да бъдат осъдени ответниците да
ги опразнят и да й предадат държането на имота и постройките. Твърди, че
ответниците установили нетърпимо отношение към нея, станало невъзможно съжителстването
им в имота и я принудили да го напусне, като заживяла на квартира в ********.
Изпратила им покана с „Телепоща“ на 05.07.2018 г. да опразнят имота, но й било
отказано с писмен отговор.
В законоустановеният
1-месечен срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответниците са подали писмен отговор,
чрез адв. Ц.Т., в който считат, че исковете са допустими, но неоснователни.
Оспорват твърденията на ищцата, че са възпрепятствали ползването й на имота, че
са я гонили. Твърдят, че сама е напуснала имота, което разбрали от съседи, като
е демонтирала климатик от къщата, нанасяйки щети по него. Твърдят, че първият
ответник е разговарял с нея, но тя категорично отказвала да ползва имота, тъй
като имала пари и можела да си позволи да живее на квартира. Твърдят, че не са
сменяли патроните и ищцата държи ключове за имота. Сочат, че съвместното им
съжителство е било по настояване на ищцата, защото не искала да е сама. Ищцата
не полагала никакви грижи за имота и не изпълнявала задълженията си по чл. 57
от ЗС да плаща разноските, свързани с ползването. След получавнето на поканата
с телепоща ответниците предприели действия и освободили същия. На 27.07.2018 г.
втората ответница закупила недвижим имот в с. Сандрово, в който живеят към
момента. Процесният имот напуснали преди завеждане на исковата молба, за което
ищцата била уведомена от първия ответник по телефона и считат, че не са дали
повод за завеждане на настоящото производство.
Съдът след
като събра необходимите доказателства за изясняване на делото, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Не се
спори между страните, че ответникът К.К.А. е закупил от ищцата, неговата майка М.С.Д.
с нотариален акт за покупко-продажба № 62, том II, рег. №2975, дело № 176/14.10.2015 г. на
нотариуса Силвия Калчева с рег. № 630, следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ № 0.1723, находящ се в ************, ЕКАТТЕ: 47336, община Русе, област Русе
по кадастрален план, одобрен със Заповед № 128 от 23.04.1986 г. на Община-Русе,
с адрес: *************, с площ по кадастрален план: 1146 кв.м., трайно предназначение: урбанизирана територия, начин на трайно
ползване:, ниско застрояване (до 10 м.), стар идентификатор: кв. 31, парцел V-416, за който имот е отреден УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ
V, с площ от 1142 кв.м., и отреден за жилищно застрояване, със Заповед № РД01-2506/12.09.2014г. - ИПУП
и ИПР, и заедно с построените в имота:
МАСИВНА, ЖИЛИЩНА СГРАДА-еднофамилна, със застроена площ 88 кв.м. и с гараж от
16 кв.м., и СТОПАНСКА ПОСТРОЙКА – навес за складови нужди с площ от 15 кв.м.
и заедно с всички подобрения приращения
в имота, при съседи: 0.819, 0.808, 0.818, 0.7026, за сумата от 8000 лв., която
продавачката М.С.Д. получила изцяло и в брой,
като си запазва ВЕЩНОТО ПРАВО на ползване и обитаване върху описания недвижим
имот, безвъзмездно, докато е жива./на л. 6 и л.7/
Видно от
представеното удостоверение от 17.09.2018 г. изд. от Община Русе, Дирекция
„Местни данъци и такси“ /на л. 5 по делото/ данъчната оценка за вещното право
на ползване на горе описания имот е в размер на 2396 лв.
Не се спори между
страните, че след продажбата продължили да живеят заедно в имота, като
ответникът го ремонтирал, санирал, сменял дограми, купил ново обзавеждане,
изградил 4 оранжерии в двора и се грижил за животни и куче, видно от
показанията на свидетелите И.П. и Г.А.
Но се влошили
отношенията им, като според твърденията на ищцата ответниците имали
неуважително и подигравателно отношение към нея, без да се съобразяват с
възрастта й, а според свидетелите А. и П. ищцата имала особен характер.
Ответника А. сочи като причина за влошените им отношения желанието на майка му
да го раздели с втората ответница.
При тези обстоятелства
ищцата се изнесла от жилището, с багажа си и един климатик, наела си квартира и
изпратила на 05.07.2018 г. писмена покана с „Телепоща“ /на л. 9/ на ответника А.
да уредят доброволно отношенията си, като в 1-месечен срок от получаване на
известието той и съжителстващите с него лица да опразнят имота и да й предадат
доброволно владението му, като й предадат ключовете лично или чрез нотариус.
Поканата А. получил с известие на 06.07.2018 г. /л. 10/, като изпратил на
ищцата писмен отговор /л.11/, че жилището е единствено за него и за детето му и
не може да напусне същото.
На 27.07.2018 г.
ответницата С.Д. *** който се изнесли да живеят двамата ответници с детето си,
като си взели личните вещи и дрехи.
Видно от представените
по делото удостоверения за настоящ адрес /л. 60 и л. 61/ от дата 26.11.2018 г.
двамата ответници са се регистрирали с настоящия си адрес в кметство ***************************.
Не се спори по делото
и от обясненията на ответника А. в с.з. на 23.01.2019 г. се установява, че не
живее в имота в ***********, но има ключове от имота, все още има там техни
вещи, има 4 оранжерии и негови дрехи, които са останали, както и почти цялото
обзавеждане, което е ново. За да премахне оранжериите му трябват около 3
месеца, за да ги разглоби, извади и премести на подходящо място, общата им
квадратура е около 540 кв.м. метални конструкции.
В с.з. на 18.02.2019
г. ответникът обяснява, че дрехи и други неща в имота вече нямат, единствените
вещи, които са останали са тези, които е закупил – бойлери, печки, парно
радиатори и дограми, както и мебелите, които били проектирани за тази къща и
няма да ги вземе. Взел е мебелите, които може да пренесе, другите остават.
От показанията на св.
В.К. се установява, че ответниците живеят на ************* от есента на
миналата 2018 г. Ищцата М. имала ключ от имота, но не я е виждал в имота. Чул,
че си е продала нивите и си купила апартамент в блокчетата.
От показанията на св.
И.П. се установява, че страните по делото живели заедно в процесния имот до м.
декември 2017 г. Не е чувала спорове между тях или скандали, докато един ден
видяла, че се изнасят мебели. Към момента имота не е обитаван, ищцата идвала
само в другите комшии, а ответниците всеки ден ги вижда да идват в имота, те си
гледат оранжерии, имат животни, хранят и куче. Ищцата не говорела със
свидетелката никога не си разменила нито дума с нея.
От показанията на св.
Г.А. се установява, че знае от ищцата, че си е купила жилище в блоковете в ********,
защото „имала много пари“ и „искала младите да са сами“. От средата на м.
декември 2017 г. живее там. Семейството на ответниците от м.юли си купили къща
и от есента на миналата 2018 г. живеят там. Ищцата била много особен човек и не
уважавала и не оценявала способния си син.
Не се оспорва по
делото факта, че ищцата има ключ за имота и сама го е напуснала.
При така представените
и събрани писмени и гласни доказателства, съдът достигна до следните изводи:
Правото на ползване е
ограничено вещно право, като съгласно чл.56 ЗС то включва правото да се използва
вещта съгласно нейното предназначение и правото да се получават добиви от нея
без тя да се променя съществено. Такова право има всеки собственик, който може
да го отстъпи на трето лице. Ако имотът се намира в ръцете на друго лице,
носителят на вещното право на ползване може да иска той да му се предаде във
владение, като предяви петиторен вещен иск срещу него. Правото на ползване е
противопоставимо на всички, включително и на собственика на вещта. Вещното
право на ползване съгласно чл. 59 ЗС се прекратява с изтичане на срока за който
е учредено, със смъртта на ползвателя, ако не се упражнява в продължение
на 5 г., с погиване на вещта, както и въз основа на съдебно решение. То се
учредява с оглед личността на ползвателя и затова е ненаследимо, прекратява се
с неговата смърт и не преминава върху неговите наследници. (Решение № 82 от
16.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 688/2010 г., I г. о., ГК, постановено по чл.290 ГПК). След като собственикът може да отстъпи ползването на имота си на трето
лице, той има право да го запази за себе си, за друг съсобственик или за трето
лице при прехвърляне правото на собственост и по този въпрос съдебната
практика, включително задължителната, е последователна и непротиворечива.
Правото на ползване е
ограничено вещно право, което може да бъде защитено с иск по чл. 108 ЗС.
Носителят на това право има непосредствено господство върху обременения
недвижим имот, което му гарантира възможността да изисква от всички да зачитат
правата му, включително и от собственика “erga omnes”. Затова той има
право да иска предаването на имота, както и преустановяване на всяко
неоснователно действие, което му пречи да реализира в пълен обем учреденото му
(респ. запазеното) право на ползване, включително като си служи с исковете за
петиторна защита. В този смисъл е трайната съдебна практика – Решение № 400 от
07.03.2003г. на ВКС по гр. д. № 298/2002 г., IVг.о., Решение № 735 от
3.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 415/2008 г., III г. о., ГК, Решение № 1343 от 1.08.2002 г. на ВКС по гр.
д. № 1863/2001 г., IV г. о. и др.
По делото се установи
безспорно, че ищцата притежва ограничено вещно право на ползване върху целия
имот: УПИ № V, в кв. 31, в гр. ***************** с площ по нот. акт 1146 кв.м.,
а по скица 1142 кв.м., заедно с построените в имота еднофамилна масивна жилищна
сграда, със застроена площ от 88 кв.м., гараж със застроена площ от 16 кв.м. и
стопанска постройка-навес, с площ от 15 кв.м., по силата на нотариален
акт за покупко-продажба № 62,
том II, рег. №2975, дело №
176/14.10.2015 г., с който й е учредено право на ползване върху процесния недвижим имот.
От събраните по делото
гласни доказателства на разпитаните свидетели и обясненията на ответниците се
установява безспорно, че ищцата е напуснала имота от средата на м. декември
2017 г., като упражняването на правото й на ползване в пълен обем за целия имот
е смущавано от ответниците по делото, които макар и да не живеят в него от
есента на миналата 2018 г., след отправената покана да освободят имота и да й
върнат ключа, получена на 06.07.2018 г. - не са й върнали ключа до момента, все
още има там техни вещи, имат 4 оранжерии в двора, отглеждат в имота животни и
куче, за които се грижат ежедневно, поради което искът спрямо тях се явява
основателен и следва да се уважи.
Предвид изложеното
ответниците следва на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК да заплатят на ищцата направените
по делото разноски в размер на 400 лв. адвокатско възнаграждение 50 лв.
държавна такса..
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл. 56 във връзка с чл.108, във връзка с чл.111 от
ЗС, че М.С.Д., ЕГН **********, с с постоянен адрес: *** и настоящ адрес:***
е титуляр на безвъзмездно и пожизнено учредено вещно право на ползване и
обитаване на върху ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 0.1723, находящ се в **************, ЕКАТТЕ:
47336, община Русе, област Русе по кадастрален план, одобрен със Заповед № 128
от 23.04.1986 г. на Община Русе, с адрес: ************, с площ по кадастрален
план: 1146 кв.м., трайно
предназначение: урбанизирана територия,
начин на трайно ползване:, ниско застрояване (до 10 м.), стар идентификатор:
кв. 31, парцел V-416, за който имот е отреден УРЕГУЛИРАН
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ V, с площ от 1142 кв.м., и отреден за жилищно застрояване, със
Заповед № РД01-2506/12.09.2014г. - ИПУП и
ИПР, и заедно с построените в имота: МАСИВНА, ЖИЛИЩНА СГРАДА-еднофамилна,
със застроена площ 88 кв.м. и с гараж от 16 кв.м., и СТОПАНСКА ПОСТРОЙКА –
навес за складови нужди с площ от 15 кв.м. и
заедно с всички подобрения приращения в имота, при съседи: 0.819, 0.808,
0.818, 0.7026, по силата на нотариален нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 62, том II, рег. №2975, дело № 176/14.10.2015 г. на нотариуса Силвия Калчева
с рег. № 630 в регистъра на Нотариалната камара, с район на действие Районен
съд Русе.
ОСЪЖДА на осн. чл.108 от ЗС ответниците К.К.А.,
ЕГН ********** и С.Н.Д., ЕГН **********, двамата с постоянен адрес: *** и
настоящ адрес:*** да опразнят и да предадат
ползването на имота и постройките на М.С.Д., ЕГН **********, върху
целия недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 0.1723, находящ се в **********, ЕКАТТЕ:
47336, община Русе, област Русе по кадастрален план, одобрен със Заповед № 128
от 23.04.1986 г. на Община Русе, с адрес: ******************, с площ по
кадастрален план: 1146 кв.м., трайно
предназначение: урбанизирана територия,
начин на трайно ползване:, ниско застрояване (до 10 м.), стар идентификатор:
кв. 31, парцел V-416, за който имот е отреден УРЕГУЛИРАН
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ V, с площ от 1142 кв.м., и отреден за жилищно застрояване, със
Заповед № РД01-2506/12.09.2014г. - ИПУП и
ИПР, и заедно с построените в имота: МАСИВНА, ЖИЛИЩНА СГРАДА-еднофамилна,
със застроена площ 88 кв.м. и с гараж от 16 кв.м., и СТОПАНСКА ПОСТРОЙКА –
навес за складови нужди с площ от 15 кв.м. и
заедно с всички подобрения приращения в имота, при съседи: 0.819, 0.808,
0.818, 0.7026.
ОСЪЖДА К.К.А.,
ЕГН ********** и С.Н.Д., ЕГН **********, двамата с постоянен адрес: *** и
настоящ адрес:*** да заплатят на М.С.Д., ЕГН **********, с с постоянен адрес: ***
и настоящ адрес:*** направените по делото разноски в размер на 450 лв.
/четиристотин и петдесет лева/.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване с частна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните
пред Русенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
: