№ 39
гр. Горна Оряховица, 30.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, X СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Илина В. Джукова
при участието на секретаря Емануела Пл. Бангеева
като разгледа докладваното от Илина В. Джукова Гражданско дело №
20224120101222 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са положителни установителни искове с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.200, ал.1 ЗЗД, вр чл.97, ал.1, т.4 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът „Енерго-Про Продажби“ АД твърди, че ответникът А. И. А. е
потребител на електрическа енергия в обект в гр. ***, ул. ***, вход ***,
апартамент ***, за който е разкрита партида с абонатен номер ********** и
клиентски номер **********. Сочи се, че правата и задълженията на страните
по продажбата на електрическа енергия са регламентирани в публично
известни общи условия. По силата на тези общи условия потребителят е
задължен да заплаща стойността на използваната в имота електрическа
енергия при срокове и условия, определени в Общите условия, независимо
дали е получил предварително писмено уведомление за размера на
задължението си, а при наплащане в срока на издадената фактура, дължи
обезщетение в размер на законната лихва за срока на забавата. Твърди, че
ответникът не е изпълнил задължението си да заплати сумата от общо 804,95
лв., съставляваща стойността на потребената в периодите 27.02.2019 г. –
27.03.2019 г. и 21.08.2021 г.– 20.12.2021 г. електрическа енергия по
издадените фактури на 15.04.2019 г. и в периода 30.09.2021 г.– 31.12.2021 г.
37,45 лв. – обезщетение за забава в плащането в размер на законната лихва от
датата на падежа на всяка фактура до 08.04.2022 г. Моли за постановяване на
решение, с което да се приеме за установено, че ответникът дължи
посочените суми, за които е издадена заповед № 339/27.04.2022 г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 707/2022 г. по
1
описа на Районен съд – Горна Оряховица.
Ответникът А. И. А. признава, че е титуляр на посочената партида и
собственик на обекта, за който тя е разкрита. Сочи, че количеството
електрическа енергия – предмет на претенцията, е потребено през процесните
периоди. Сочи, че живее в чужбина и няма възможност да заплаща регулярно
задълженията си, поради което те се натрупват. Счита иска за основателен,
защото дължи процесните суми.
Съдът, след съобразяване на твърденията на страните и преценка
на събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са положителни установителни искове с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.200, ал.1 ЗЗД, вр чл.97, ал.1, т.4 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Уважаването им, с оглед твърденията на ищеца, е предпоставено от
кумулативното установяване на следните материалноправни предпоставки:
съществуване на облигационна връзка между страните по договор за
продажба на електрическа енергия при общи условия, обвързващи всички
клиенти на енергийния снабдител съгласно чл.98а ЗЕ, реалното доставяне в
обекта на адрес гр. ***, ул. ***, вход ***, апартамент *** (абонатен номер
********** и клиентски номер **********) на електрическа енергия на обща
стойност 804,95 лв. в периодите 27.02.2019 г. – 27.03.2019 г. и 21.08.2021 г. –
20.12.2021 г.
За да съществува твърдяната договорна връзка между страните е
необходимо през исковия период ответникът да е имал качеството
„потребител на енергийни услуги", в частност „битов клиент". Съгласно §1,
т.41б и т.2а ДР на ЗЕ такова лице е краен клиент, който купува електрическа
енергия за собствени битови нужди. Отношенията между потребителя и
дружеството – краен снабдител се уреждат съгласно публично известни общи
условия, за действието на които съгласно чл.98а, ал.4 ЗЕ не е необходимо
приемане от страна на потребителя. По делото са представени Общи условия
на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.Он България
Продажби“ АД (ОУДПЕЕ), одобрени от ДКВЕР с Решение № ОУ-
061/07.11.2007 г., в сила от 26.11.2007 г., публикувани във в-к ***, брой от
30.11.2007 г. и в-к ***, брой от 30.11.2007 г., действали към исковия период и
понастоящем (след като с Решение № 798/20.01.2017 г. по адм.д. № 3068/2016
г. по описа на ВАС, влязло в сила на 20.01.2017 г. е отменено Решение № ОУ-
06/21.07.2014г. на ДКЕВР, с което са одобрени Общи условия за продажба на
електрическа енергия за „Енерго-Про Продажби“ АД). Съгласно чл.4, ал.1 от
приложимите Общи условия „потребител на електрическа енергия за битови
нужди“ (съответно на понятието в §1, т.42 ДР на ЗЕ в редакцията към датата
на одобрение на общите условия) е физическо лице – собственик или
ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на
„Електроразпределение Север“ АД, което ползва електрическа енергия за
домакинството си и е снабдявано и закупува същата от „Енерго-Про
2
Продажби“ АД. Именно това са предпоставките, при осъществяването на
които възниква твърдяната от ищеца договорна връзка.
Между страните не се спори, а и от справката от Служба по
вписванията се установява, че на 27.06.2014 г. ответникът е придобил
собствеността върху апартамент № ***,, находящ се в гр. ***, ул. ***, № ***,
вход ***. Така от посочената дата до момента, в това число и през процесните
два периода, ответникът, като собственик на имота, е бил потребител на
електрическа енергия за битови нужди в същия обект, за който е разкрита
партида с клиентски номер ********** и абонатен номер **********, и е
дължал цената на потребената в него електрическа енергия.
Не се спори още, че през периодите 27.02.2019 г. – 27.03.2019 г.,
съответно 21.08.2021 г. – 20.12.2021 г. в обекта била потребена електрическа
енергия на обща стойност 804,95 лв., за което били издадени фактури №№
**********/29.10.2021 г., **********/29.11.2022 г., **********/31.12.2021 г.,
**********/15.04.2019 г. и **********/30.09.2021 г., които не били заплатени
на падежа (съответно 02.05.2019 г., 20.10.2021 г., 22.11.2021 г., 20.12.2021 г. и
20.01.2022 г.). По делото липсват данни, разколебаващи истинността на
съдебното признание на ответника, или такива, от които може да се направи
извод за неговата симулативност, за което съдът следи служебно. С оглед
посоченото съдът следва да зачете признанието и да приеме за установен
факта, че начисленото количество електрическа енергия е потребеното през
исковите периоди (в посочения смисъл и Решение № 113/20.01.2016 г. по гр.д.
№ 955/2014 г. на II Т.О. на ВКС; Решение № 84 от 23.05.2018 г. по гр. д. №
3361 / 2017 г. на III Г.О. на ВКС). Непогасяването на задълженията на падежа
съгласно чл.38 от Общите предпоставя дължимост и на обезщетение за забава
в размер на законната лихва от падежа на всяка от фактурите до 08.04.2022 г.,
съобразно претенцията. Размерът на законната лихва следва да се определи
съгласно чл.86, ал.2 ЗЗД и издаденото въз основа на посочената норма
Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на
законната лихва по просрочени парични задължения, т.е. въз основа на
основния лихвен процент на БНБ в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на
текущата година плюс 10 процентни пункта, на годишна база. Съдът, въз
основа на посочените нормативни правила и на основание чл.162 ГПК,
определи размера на вземането за обезщетение за забава в плащането на
паричното задължение за претендирания срок на 37,45 лв. С оглед
изложеното, ищецът дължи на ответника заплащане на процесните суми на
заявените в заповедното и исковото производство основания, поради което
исковете се явяват основателни и следва да се уважат.
По присъждане на направените разноски:
С оглед изхода на спора и съгласно чл.78, ал.1 ГПК, ищецът има право
да му се присъдят сторените от него разноски. От негова страна е направено
искане за присъждане на разноски и са представени доказателства такива да
са сторени в заповедното производство в общ размер 75 лв. (25 лв. за
3
държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение) и в исковото
производство – 25 лв. за държавна такса. Ищецът е юридическо лице,
представлявано от юрисконсулт, при което съгласно на чл.78, ал.8 ГПК му се
дължи заплащане на юрисконсултско възнаграждение в размерите по Раздел
IV от Наредбата за заплащането на правната помощ. Предвид вида и цената
на иска, фактическата и правна сложност на делото и обема на осъщественото
от юрисконсулта процесуалното представителство (подаване на искова молба
и писмено становище без явяване в съдебно заседание), съдът определи
размера на възнаграждението съобразно чл.25, ал.1 от Наредбата на 100 лв.
На основание чл.258, ал.1 ГПК решението подлежи на обжалване.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422, ал.1 ГПК, че А. И.
А., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. ***, ул. *** и настоящ адрес: гр.
***, ул. ***, вход ***, апартамент *** дължи на „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Варна, бул.“Владислав Варненчик“ № 258, „Варна Тауърс“ - Г,
представлявано от всеки двама от членовете на Управителния съвет П. С. С.,
Я. М. Д. и Р. Й. И. заедно, сумата от 804,95 лв. /осемстотин и четири лева и
деветдесет и пет стотинки/, представляваща незаплатена цена на потребена в
периодите от 27.02.2019 г. до 27.03.2019 г. и от 21.08.2021 г. до 20.12.2021 г.
електрическа енергия в обект с абонатен номер ********** и клиентски
номер ********** на адрес гр. ***, ул. ***, вход ***, апартамент ***, за
което са издадени фактури №№ **********/29.10.2021 г.,
**********/29.11.2022 г., **********/31.12.2021 г., **********/15.04.2019 г.
и **********/30.09.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от
27.04.2022 г. до окончателното й плащане и сумата от 37,45 лв. /тридесет и
седем лева и четиридесет и пет стотинки/, представляваща обезщетение за
забава в плащането на задължението в размер на законната лихва за периода
от падежа на всяка фактура до 08.04.2022 г., за които е издадена заповед №
339/27.04.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по
гр.д. № 707/2022 г. по описа на Районен съд - Горна Оряховица.
ОСЪЖДА А. И. А., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. ***, ул. ***
и настоящ адрес: гр. ***, ул. ***, вход ***, апартамент *** да заплати на
„ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Варна, бул.“Владислав Варненчик“ № 258, „Варна Тауърс“ - Г,
представлявано от всеки двама от членовете на Управителния съвет П. С. С.,
Я. М. Д. и Р. Й. И. сумата от 75 лв. /седемдесет и пет лева/, представляваща
направени разноски за заплащане на държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство и сумата от 125 лв. /сто
двадесет и пет лева/, представляваща направени разноски за заплащане на
4
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в първоинстанционното
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Окръжен съд – Велико Търново в двуседмичен срок от връчване на преписи
на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
5