№ 4076
гр. София, 11.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ц.Р.Ц
при участието на секретаря М.Р.И
като разгледа докладваното от Ц.Р.Ц Гражданско дело № 20241110130103 по
описа за 2024 година
Предявени са от И. Н. К. срещу „Ф.Б“ ЕООД обективно съединени при условията
на евентуалност искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 и 3 и ал. 2, пр. 4 ЗЗД за
прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на поръчителство № ******
поради изначална липса на основание, заобикаляне на закона и накърняване на
добрите нрави, наличие на неправноправни клаузи, както и иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1
ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца и за сумата от 5 лева –
представляваща частичен иск от иск в пълен размер от 1906,32 лева – сума, платена по
нищожен договор поръчителство № ******, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба – 27.05.2024 г. до изплащане на вземането.
Ищецът И. Н. К. твърди, че на 21.08.2023 г. е сключил с третото за настоящото
производство лице „И.А.М“ АД Договор за паричен заем № ******, по силата на
който дружеството кредитодател предоставило на ищеца като кредитополучател
сумата в размер на 2000 лева, която последният се задължил да върне на равни
двуседмични погасителни вноски, без посочен размер на месечния лихвен процент.
Посочва, че в чл. 4 от договора било уговорено задължение на кредитополучателя за
предоставяне на обезпечение в полза на кредитора, с оглед което ищецът сключил с
ответника Договор за предоставяне на поръчителство № ******, по силата на който
последният се задължил да обезпечи поетите от ищеца задължения пред кредитора
срещу заплащане на сума в размер от 1906,32 лева, платима разсрочено заедно с
вноската по кредита. Сочи, че дължимите суми по „И.А.М“ АД било упълномощено да
получи сумите по договора за предоставяне на поръчителство сметка на ответника,
като последното дружество било само фактически получател на средствата, като след
това предавало на ответника. Твърди, че е погасил изцяло сумата по процесния
договор за кредит. Счита, че процесният договор за поръчителство проявява
характеристики на договор, сключен с потребител, както и че доколкото е акцесорен
по своята същност спрямо главното правоотношение по Договор за паричен заем №
******, съществуването на обезпечителния договор се предпоставя от валидно
1
сключен договор за заем. Твърди, че клаузата на чл. 4 от договора за кредит, с която е
установено задължение за обезпечаване на отпуснатия паричен заем, представлявала
абсолютна предпоставка за получаване на кредитно финансиране, а изискванията за
вида и особеностите на обезпечението, заложени в нея, били обективно
неосъществими от кредитополучателя, с изключение на възможността да сключи
договор за поръчителство с ответника. Посочва, че „И.А.М“ АД и ответникът са
свързани лица. Сочи, че възнаграждението по договора за поръчителство не било
включено от кредитора по договора за заем в размера на ГПР, с което се целяло
заобикаляне на нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Поддържа, че предвид предпоставките за
възникване на задължението за заплащане на възнаграждение по договор за
поръчителство, то представлявало сигурен разход за потребителя. Твърди, че
договорът за поръчителство е сключен при липса на основание, доколкото по него не
се предоставяла услуга на потребителя. Поддържа, че договорът е недействителен и
доколкото е следвало да се сключи между поръчителя и кредитора, а не между
поръчителя и длъжника. Сочи, че чл. 3, ал. 1 от договора за поръчителство,
установяваща задължение за заплащане на възнаграждение, не пораждала права и
задължения за страните по договора, доколкото същият бил нищожен и поради
накърняване на добрите нрави, предвид обвързването на икономически по-слабата
страна да заплати допълнително възнаграждение, дължимо от момента на възникване
на главното правоотношение, без значение дали заемателят е изправна страна, или не.
Допълва, че възнаграждението по договора за поръчителство било в размер на повече
от половината от заетата сума по договора за заем, с което се нарушавал принципът на
добросъвестност и справедливост. Моли за уважаване на исковете. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Ф.Б“ ЕООД е подал отговор на
исковата молба, с който оспорва предявените искове като недопустими и
неоснователни. Оспорва сключения от страните по делото договор да има характер на
договор за потребителски кредит, предвид което поддържа, че по отношение на него
не следва да намират приложение разпоредбите на ЗПК. Твърди, че процесният
договор за поръчителство е действителен, като е сключен при спазване на всички
нормативно закрепени изисквания за съдържание и форма, като в тази връзка твърди,
че полученото от ответното дружество възнаграждение е такова на валидно правно
основание. Оспорва сключеният с ищеца договор да е без основание, като в тази
връзка излага аргумент, че ответното дружество предоставя гаранционни сделки по
занятие – обезпечава изпълнението по договори за кредит, съответно получава
възнаграждение за предоставената услуга. Оспорва твърдението, че договорът за
поръчителство е следвало да се сключи между ответника и кредитора, а не между
страните по делото. Оспорва като недоказано твърдението на ищцата, че договорът с
ответника накърнява добрите нрави. Счита, че не е налице нееквивалентност на
престациите по договора, тъй като ищецът получавал сигурност, че при неизпълнение
на задълженията си спрямо кредитора, последният ще ангажира отговорността на
поръчителя, като за това било предвидено задължение на заемателя за заплащане на
възнаграждение в неголям размер. Сочи, че заемодателят не е поставил изискване
обезпечението да бъде предоставено единствено чрез сключване на договор за
предоставяне на поръчителство. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира
разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Страните не спорят, а и от представения и приет по делото Договор за паричен
заем № ******/21.08.2023 г. се установява, че на 21.08.2023 г. между ищеца И. Н. К. и
2
„И.А.М“ АД бил сключен договор за паричен заем, въз основа на който на ищеца е
предоставен заем в размер на 2000 лв., със срок на погасяване 52 седмици, брой
вноски - 26 двуседмични, последната с падеж на 22.08.2024 г., с размер на седмичната
погасителна вноска – 91,68 лв., с уговорена годишна лихва – 35 %, ГПР – 40,09 % и
общо задължение 2383,68 лв., състоящо се от размера на заетата сума и лихвата за
целия срок на договора.
В чл. 4 от договора страните уговорили, че заемателят се задължава в срок от три
дни, считано от датата на сключване на договора, да предостави на кредитора едно от
следните обезпечения: 1) две физически лица - поръчители, които да отговарят на
следните изисквания: да представят служебна бележка от работодател за размера на
трудовото възнаграждение, като нетният им осигурителен доход да е в размер над
1000 лв.; да работят по безсрочен трудов договор; да не са заематели или поръчители
по друг договор за паричен заем, сключен с "И.А.М" АД; да нямат неплатени
осигуровки за последните две години; да нямат задължения към други банкови и
финансови институции или ако имат - кредитната им история в ЦКР към БНБ една
година назад да е със статус не по-лош от "Редовен"; да подпишат договор за
поръчителство; 2) банкова гаранция в полза на кредитора за дължимите суми по
договора със срок на валидност 30 дни след крайния срок на плащане на задълженията
по договора; 3) одобрено от заемодателя дружество - гарант, което предоставя
гаранционни сделки.
Страните не спорят също, а и от представения и приет Договор за предоставяне
на гаранция № ******/21.08.2023 г се установява, че на 21.08.2023 г. между ищеца в
качеството му на потребител и ответника в качеството му на гарант е сключен
договор, по силата на който "Ф.Б" ЕООД като гарант, се е задължило да издаде
гаранция за плащане в полза на "И.А.М" АД, с наредител - потребителя, с цел
гарантиране изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно
Договор за паричен заем №****** както и за всички последици от неизпълнението на
задълженията на потребителя по договора за паричен заем, за сума, покриваща както
следва: задължение за връщане на заемната сума в размер на 2000 лв.; задължение за
плащане на възнаградителна лихва; задължение за плащане на законна лихва за забава
в случай на забава на плащането на разходи за събиране на вземането, съдебни
разноски и адвокатски хонорари.
В чл. 2 от договора за предоставяне на гаранция е предвидено, че договорът влиза
в сила в случай, че потребителят не изпълни задължението си по чл. 4, т. 1 или чл. 4, т.
2 от договора за паричен заем в указания срок да предостави обезпечение -
поръчителство от две физически лица или банкова гаранция.
В чл. 3 от договора страните са уговорили възнаграждение за гаранта в размер на
1906,32 лева, което е платимо разсрочено заедно с вноските по договора за заем с
размер на всяка вноска – 73,32 лв., с падеж на последната на 22.082024 г., като
съгласно чл. 3, ал. 2 потребителят заплаща възнаграждението по начините, установени
в договора за паричен заем за плащане на задълженията на потребителя по договора за
паричен заем. Съгласно чл. 3, ал. 3 от договора за предоставяне на гаранция "И.А.М"
АД е овластено да приема вместо гаранта изпълнение на задължението на потребителя
за плащане на възнаграждение по договора за предоставяне на гаранция. В случай, че
платената сума е недостатъчна за погасяване на изискуемите задължения на
потребителя към "И.А.М" АД и на задължението на потребителя към гаранта по
договора за предоставяне на гаранция, с внесената сума се погасяват с приоритет
задълженията към гаранта.
По иска за прогласяване нищожността на договора за възлагане на
поръчителство:
3
Предявен е предявен е установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2
от ЗЗД, под евентуалност чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД и чл. 26, ал. 2, предл. 4 ЗЗД.
Преценката относно действителността на договора за поръчителство следва да се
извърши, както с оглед общите правила на ЗЗД, така и особените норми на ЗПК.
Договорната свобода позволява на страните да определят съдържанието на договора,
вкл. е допустимо възмездно поръчителство, като ограничението е съдържанието да не
противоречи на повелителни норми, така и на добрите нрави. Процесният договор за
поръчителство обезпечава вземания по потребителски договор за кредит, поради което
приложими са специалните правила на ЗПК спрямо закрилата на потребителя, като
двата договора следва да се анализират в тяхната взаимовръзка, т. е. макар да са
самостоятелни, следва да се разглеждат общо с оглед акцесорността на договора за
поръчителство, така и с оглед конкретни обстоятелства, а именно че възнаграждението
на поръчителя е включено в погасителния план на кредитополучателя, заплаща се по
негова банкова сметка, така и че договорът за възлагане на поръчителство пораждал
действие само ако в тридневен срок от сключване на договора за потребителски кредит
не бъде осигурено като обезпечение поръчителство на две физически лица отговарящи
на определени условия, одобрено от кредитодателя дружество – поръчител или
неотменима и безусловна банкова гаранция от одобрена от кредитодателя банка и не
се представят съответните доказателства за това, т. е. действието на договора за
възлагане на поръчителство зависи от преценка на кредитодателя.
Уреденият в чл. 138 и сл. от ЗЗД договор за поръчителство представлява
съглашение за учредяване на обезпечение, поради което има акцесорен характер
спрямо правоотношението, за вземанията по което се поема поръчителството, но
въпреки това представлява самостоятелно съглашение, чиято правна валидност следва
да се преценява отделно. Макар законът да го урежда като едностранен безвъзмезден
договор, няма правна пречка в рамките на свободата на договаряне, поръчителството
да бъде уговорено като двустранно възмездно правоотношение. Съгласно чл. 138, ал. 2,
изр. 1 ЗЗД поръчителство може да съществува само за действително задължение и
щом договорът, за който се поръчителства /в случая договор за потребителски кредит/
е недействителен, то същият не може да породи действително задължение, за което да
носи отговорност поръчителят. Доколкото се касае за отделна правна сделка,
недействителността на договора за потребителски кредит сама по себе си не води
автоматично до недействителност и на договора за поръчителство, но поръчителят не
би могъл да отговаря за изпълнение на несъществуващо задължение, основано на
нищожно правоотношение.
Различно, обаче, е положението в случаите, в които договорът за поръчителство
само формално представлява отделна гаранционна сделка, а в действителност се явява
част от кредитното правоотношение. В тези случаи поръчителство не съществува, а
целта на сделката е да се уговори допълнително възнаграждение за кредитора по
договора за потребителски кредит, в нарушение на изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК,
както и на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Доколкото в тези хипотези се цели постигане на
запретен от закона правен резултат чрез използване на законни средства /съставляващо
дефиницията за заобикаляне на закона/, то договорът за поръчителство е нищожен и
обстоятелството, че той формално е сключен с различен правен субект от кредитора,
не може да доведе до неговото саниране.
Договорът за поръчителство се сключва задължително с предварително избрано
от кредитора дружество още на датата на сключване на договора за кредит и
действието му би могло да отпадне, само ако потребителят предостави друг вид
обезпечение в тридневен срок. Същевременно прекомерно краткият тридневен срок за
предоставяне на друг вид обезпечение изключва напълно възможността потребителят
4
да се освободи от вече сключения договор за поръчителство. Срокът не позволява на
потребителя да извърши необходимите фактически действия, за да осигури
изискуемите алтернативни обезпечения – да намери двама поръчители, отговарящи на
изискванията, и да представи необходимите документи, с които да докаже доходите им
по трудови правоотношения, или да сключи договор за учредяване на банкова
гаранция, представяйки необходимите за това документи, и да получи одобрение от
банката след самостоятелна проверка на неговата кредитоспособност. Налага се
заключението, че предвидените алтернативни възможности за обезпечение са до
такава степен обременителни за потребителя, че следва да бъдат приравнени на липса
на такива, т. е. за потребителя не съществува практически приложима възможност да
се освободи от действието на предварително сключения договор за поръчителство.
Освен това, възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство се
дължи на вноски съобразно погасителния план на договора за кредит и се изплаща по
същата банкова сметка, по която се изплащат и кредитните вноски.
Съвкупността от гореизложените обстоятелства води до извода, че процесната
сделка не представлява договор за поръчителство, а по съществото си е съглашение за
въвеждане на допълнително възнаграждение за кредитора по договора за
потребителски кредит, чието възникване му е било известно при сключването на
договора. Следователно възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция
представлява част от общия разход по кредита за потребителя по смисъла на пар. 1, т.
1 от ДР на ЗПК, и следва да бъде включено при изчисляване на годишния процент на
разходите съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, но привидното му обособяване в самостоятелно
обезпечително правоотношение позволява нормата на ЗПК да бъде заобиколена. Ето
защо договорът е нищожен поради заобикаляне на закона на основание чл. 26, ал. 1,
пр. 2 ЗЗД.
Трайната съдебна практика на ВКС приема, че когато са предявени няколко иска
за недействителност на една сделка, съдът е длъжен да разгледа първо основанията за
нищожност, предявени според тежестта на порока и само ако приеме, че сделката е
валидна, той е длъжен да разгледа основанията за унищожаемост. Съдът е длъжен да
разгледа основанията на нищожност според тежестта на сочения порок в поредност от
най-тежкия (противоречие със закона или заобикалянето му) през по-леките, каквито
са липсата на основание, липса на съгласие, привидност, невъзможен предмет,
противоречие на морала или липсата на форма. В този смисъл решение № 198 от
10.08.2015 г. по гр. д. № 5252/2014 г. IV г. о. ВКС. Решение № 199 от 12.07.2016 г. на
ВКС по гр. д. № 583/2016 г., IV г. о., ГК.
Доколкото съдът направи извод за нищожност на процесния договор за възлагане
на поръчителство поради заобикаляне на закона, няма да бъдат разглеждани
останалите основания за нищожност на договора за възлагане на поръчителство,
наведени от ищеца.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:
С доклада по делото съдът е възложил в доказателствена тежест на ищеца по
иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД да докаже, че е заплатил на ответника
посочената в исковата молба сума като част от двуседмични вноски по Договор за
паричен заем № ****** г. за погасяване именно на задължение по сключен с ответника
Договор за предоставяне на поръчителство № ****** г.
в молба, подадена от ответника след изготвяне на доклада по делото, същият е
признал, че към момента на подаване на молбата – 09.01.2025 г., е получил по договора
за възлагане на поръчителство от ищеца сумата в размер на 146,64 лева. Посоченото
представлява признание от ответника за неизгоден за него факт, с оглед на което
ценено съвкупно с останалите обстоятелства по делото, съдът намира за доказан факта
5
на получаване от страна на ответника на сумата в размер на 146,64 лева.
Доколкото съдът намери процесния договор за възлагане на поръчителство, въз
основа на който ищецът е заплатил на ответника сумата в общ размер от 146,64 лева,
за нищожен, за ответника липсва валидно основание за получаване на посочената
сума, поради което дължи връщането й на ищеца.
Предвид гореизложеното, предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 5 лева
– частичен иск от иск в общ размер от 1906,32 лева се явява основателен и следва да
бъде уважен.
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски има ищецът. Същият претендира
присъждането на разноски за държавна такса в размер на 100 лева, което искане
следва да бъде изцяло уважено.
В същото време, съдът намира, че с оглед вида и размера на предявените искове,
не е събрана изцяло дължимата се държавна такса за настоящото производство, поради
което ищецът следва да бъде осъден на основание чл. 77 ГПК да я заплати по сметка
на Софийски районен съд. Това е така, доколкото е предявен иск за прогласяване
нищожност на договор за предоставяне на гаранция, по който договор дължимата от
потребителя сума е в размер на 1906,32 лева като тази сума се явява и цена на иска за
прогласяване нищожността на договора. Съобразно така изведените аргументи,
дължимата държавна такса по иска за нищожност на договора е в размер на 76,25 лева.
В същото време, дължимата държавна такса по иска за заплащане на сумата в размер
на 5 лева- частичен иск от иск в общ размер от 1906,32 лева е в размер на минимума от
50 лева.
С оглед на гореизложеното, общо дължимата се държавна такса за разглеждане на
предявените искове в е размер на 126,75 лева, а в настоящото производство от ищеца е
събрана единствено сумата в размер на 100 лева, поради което същият следва да бъде
осъден да доплати сумата в размер на 26,75 лева по сметка на Софийски районен съд.
Процесуалният представител на ищеца- адв. М. претендира присъждане в своя
полза на адвокатско възнаграждение за осъществена в полза на ищеца безплатна
правна помощ по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв по делото, като адвокатът претендира
присъждането на сумата от по 480 лева за осъществената защита по всеки иск.
Съдът намира, че с оглед неголямата правна и фактическа сложност на делото,
представляващо едно от масовите дела, разглеждани от съда, както и от осъществената
от адвокат М. защита на ищеца по делото, изразяваща в подаването на искова молба и
последващо подаване на молба, с която се излагат съображения по същество на спора,
както и че същият не се е явил в проведеното открито съдебно заседание по делото,
справедливият размер на дължимото се на адв. М. адвокатско възнаграждение е сумата
в общ размер на 250 лева с ДДС.
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА по иск с правно основание чл. 26, ал. 1,
предл. 2 ЗЗД, предявен от И. Н. К., ЕГН: **********, с адрес срещу, „Ф.Б“ ЕООД,
ЕИК: *********, на Договор за предоставяне на гаранция №******/21.08.2023 г.,
сключен между страните по делото.
ОСЪЖДА „Ф.Б“ ЕООД, ЕИК: ********* да заплати на И. Н. К., ЕГН:
**********, с адрес на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД сумата в размер на 5 лева
6
– представляваща частичен иск от иск в общ размер от 1906,32 лева- недължимо
платена сума по договор за предоставяне на гаранция №******/21.08.2023 г.
ОСЪЖДА И. Н. К., ЕГН: **********, с адрес да заплати по сметка на Софийски
районен съд на основание чл. 77 ГПК сумата в размер на 26,75 лева – дължима
държавна такса за настоящото производство.
ОСЪЖДА „Ф.Б“ ЕООД, ЕИК: ********* да заплати на И. Н. К., ЕГН:
**********, с адрес на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 100 лева –
разноски за държавна такса в настоящото производство.
ОСЪЖДА „Ф.Б“ ЕООД, ЕИК: ********* да заплати на Еднолично адвокатско
дружество „Д. М.“, БУЛСТАТ: ******** на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. сумата в
размер на 250 лева – адвокатско възнаграждение за осъществена в полза на ищеца И.
К. безплатна правна помощ в настоящото производство.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7