№ 16427
гр. София, 02.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Г К
при участието на секретаря М С
като разгледа докладваното от Г К Гражданско дело № 20231110171294 по
описа за 2023 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД от
„Е Б“АД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление гр.С,срещу „Д
Р“ООД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление гр.С,с искане да бъде
постановено решение,с което да бъде признато за установено,че съществува
вземане на ищеца в размер от 11058 лева главница и 3317,40 лева неустойка за
забава,ведно със законната лихва,считано от предявяване на исковата
претенция до окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди,че между страните е сключен договор за
разделно събиране и рециклиране на отпадъци от опаковки № РП-16 от
03.01.2020 г. Според сключения договор ищецът се задължил да предава на
ответника отпадъци от пластмасови опаковки,а ответникът се съгласил да
заплаща за реализираните доставки възнаграждение според постигнатите
договорености. Ищецът твърди,че размерът на възнаграждението се определя
според предаденото на ответника количество отпадъци от опаковки. Ищецът
сочи,че е издал фактури,както следва – за 742,40 лева на 11.02.2020 г.,2494,80
лева – на 11.05.2021 г.,2058 лева – на 16.09.2021 г.,1314,80 лева – на 30.05.2022
г.,4448 лева – на 17.06.2022 г. Предвид изложеното ищецът твърди,че
разполага с вземане за главница в размер от 11058 лева. В исковата молба са
изложени твърдения,че уговореният съгласно чл.17 от договора срок за
плащане на възнаграждението е 30 дни от издаване на фактурата,а при
незаплащането й в срок ответникът дължи неустойка в размер на 0,1 % от
дължимата парична сума,поради което ищецът претендира неустойка в размер
от 3317,40 лева. Исковата претенция се основава на твърдения,че вземането е
претендирано по реда на заповедното производство,но с оглед това,че е
депозирано възражение по чл.414 от ГПК е налице правен интерес от
предявяване на установителната искова претенция. Ищецът сочи,че в хода на
1
производството ответникът е заплатил главницата,но предвид това,че е
депозирано възражение срещу издадената заповед за изпълнение ищецът
изрично заявява,че предявява искове и за главницата,и за неустойката.
Ищецът моли съда да уважи исковете.
В срока за подаване на писмен отговор такъв не е постъпил от
ответника,в проведеното открито съдебно заседание ответникът моли съда да
постанови решение,с което да бъдат отхвърлени исковете.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено
следното :
Със заявление по реда на чл.410 от ГПК от 03.10.2023 г. „Е Б“АД
претендира от „Д Р“ООД сумите от 11058 лева главница по фактури
68/20.02.2020 г.,2681/31.05.2021 г.,№ 3344/17.09.2021 г.,№ 4806/31.05.2022 г. и
№ 4863/17.06.2022 г. и неустойка за забава в общ размер от 3317,40 лева.
Искането е уважено с издадената заповед за изпълнение по ч.гражд.дело №
54549/2023 г. по описа на СРС,42 състав.
Представен е договор за разделно събиране и рециклиране на отпадъци
от опаковки,сключен на 03.01.2020 г. между „Е Б“АД и „Д Р“ООД,съгласно
който „Е Б“АД се задължава да доставя отпадъци от опаковки,а „Д Р“ООД
приема да заплаща възнаграждение. Съгласно чл.17,ал.1 от договора
възнаграждението се заплаща в тридесетдневен срок от издаване на
фактурата,а чл.18 от договора предвижда,че при забава на плащанията е
дължима неустойка в размер от 0,1 % на ден от стойността на доставените
отпадъци.
По делото са приети експортни бележки,удостоверяващи количества
отпадъци от опаковки.
Установява се,че са издадени фактури от „Е Б“АД с получател „Д
Р“ООД,както следва - № 68/20.02.2020 г. – за 742,40 лева,№ 2681/31.05.2021 г.
– 2494,80 лева,№ 3344/17.09.2021 г. – за 2058 лева,№ 4806/31.05.2022 г. –
1314,80 лева,№ 4863/17.08.2022 г. – за 4448 лева.
С преводно нареждане от 26.10.2023 г. „Д Р“ООД е наредило в полза на
„Е Б“АД сумата от 11058 лева – плащане по фактури 68,2681,3344,4806,4863.
Представено е споразумение за разсрочване на задължения,сключено на
08.08.2023 г.,между „Е Б“АД и „Д Р“ООД,съгласно което страните
констатират,че по договор от 03.01.2020 г. има незаплатено задължение от „Д
Р“ООД в общ размер от 11058 лева по фактури 68,2681,3344,4806,4863,за
което задължение страните постигат съгласие да бъде изпълнено на пет
вноски с падеж 15.08.2023 г. до 31.12.2023 г.,а при забава на плащанията
съобразно погасителния план е дължима неустойка в размер на 0,5 % на ден
върху размера на всяко забавено плащане до пълното му изплащане. Според
чл.4 от споразумението при забава над 10 дни вземането става незабавно
изискуемо,в който случай „Е Б“АД има право да претендира законната
лихва,изтекла до датата на подписване на споразумението,както и съответната
неустойка за всяка забавена вноска до окончателното изплащане на вземането.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
2
Искът с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК е
законодателно регламентиран като положителен установителен иск,съгласно
който се цели да бъде установено дали съществува вземането,за което е
издадена заповед за изпълнение,когато срещу заповедта за изпълнение е
подадено възражение. Това означава,че този иск има предмет,идентичен с
предмета на заповедното производство – подлежи на доказване същото
вземане – на соченото основание и в претендирания размер,за което е
издадена заповед за изпълнение. Законът регламентира фикция,че искът се
счита предявен на датата на подаване на заявлението,когато исковата молба е
постъпила в едномесечен срок,считано от съобщението с указания за
предявяване на иск,т.е. на 03.10.2023 г.
Софийският районен съд приема,че производството по делото подлежи
на прекратяване в частта,в която е предявен установителен иск за
установяване на вземане в размер от 11058 лева главница по фактури.
Абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на производство по
установителен иск е наличието на правен интерес от предявяване на иска. В
настоящия случай дружеството е претендирало по реда на заповедното
производство суми за главница и за неустойка,а на 26.10.2023 г. след издаване
на заповедта за изпълнение и в срока за подаване на възражение е постъпило
плащане на парична сума от 11058 лева,равняваща се на главницата и за която
парична сума по несъмнен начин може да бъде възприето,че представлява
плащане на главницата,защото в преводното нареждане изрично са посочени
номерата на фактурите,по които е реализирано плащането. Софийският
районен съд намира,че в хипотезата на направено плащане след като е
издадена заповедта за изпълнение за дружеството,което е претендирало
вземането по реда на заповедното производство,липсва интерес от
предявяване на искова претенция по иск за установяване съществуването на
вземането,защото заявителят като кредитор е получил изпълнение на
претендираното вземане. В този смисъл е и даденото разрешение от ОСГТК
на ВКС по тълк.дело № 4/2013 г. по т.10в,според което при извършено
плащане след издаване на заповедта за изпълнение и при депозирано
възражение интерес от предявяване на иск е отпаднал. Съдът счита за
неоснователни доводите на ищеца чрез процесуалния му представител,че
т.10в от Тълкувателното решение е изгубила действие предвид това,че
Тълкувателното решение е прието преди изменението на ГПК и преди да бъде
регламентирано възражението по чл.414а от ГПК. Софийският районен съд
приема,че възражението по чл.414а от ГПК се отличава от възражението по
чл.414 от ГПК с оглед изискването към възражението по чл.414а от ГПК да
бъдат представени доказателства за реализирано плащане,но независимо от
възникването на нова правна уредба,предвиждаща възражение по чл.414а от
ГПК – възражение относно извършено плащане на паричната сума,общата
постановка,че ако бъде извършено плащане на паричната сума след като е
издадена заповедта за изпълнение дори да е подадено възражение по чл.414 от
ГПК за кредитора е отпаднал интереса от предявяване на иск,защото е
получил изпълнение,продължава да действа. Така мотивиран,съдът счита,че в
частта,в която е предявен иск за сумата от 11058 лева главница
производството по делото подлежи на прекратяване. Изводът на съда не се
променя предвид доводите на ищеца,че при плащането не е спазен
предвиденият съгласно чл.76,ал.2 от ЗЗД ред. Следва да се посочи,че
3
разпоредбата на чл.76,ал.1 от ЗЗД урежда възможността за длъжника да заяви
кое задължение погасява,а в конкретния случай дружеството ответник
изрично е заявило,че плаща задължения по фактури,т.е.
задълженията,формиращи главницата и реализираното плащане от ответника
е в размер,равен на размера на претендираната главница по заповедното
производство. При това положение съдът приема,че е настъпило погасяване
на главницата от 11058 лева,между страните не съществува спор за нейната
дължимост,а с оглед плащането за ищеца в качеството му на кредитор липсва
правен интерес от предявяване на иска за установяване на вземането за
главница. Развитите съображения мотивираха съда да счете,че производството
в частта по иска за главницата подлежи на прекратяване.
Софийският районен съд счита,че е допустимо разглеждането по
същество на искова претенция за сумата от 3317,40 лева неустойка за забава.
За да бъде уважена искова претенция за неустойка,следва страната ищец да
докаже,че е уговорена неустойка,относно неизпълнение на кое задължение е
уговорена,по какъв начин се изчислява размерът на неустойката. Неустойката
представлява договорен способ,съгласно който страните при сключване на
договора уговарят начин на обезреда,когато една от страните по договора е
допуснала неизпълнение на договорно задължение. В конкретния случай при
сключване на договора през м.01.2020 г. между страните е постигнато
съгласие относно възникване дължимост на мораторна неустойка,т.е.
неустойка,която се начислява,когато е допуснато неизпълнение на
задължението за заплащане на главницата в уговорения срок като неустойката
е в размер на 0,1 % на ден върху просрочената парична сума. Същевременно
обаче,страните са сключили последващо споразумение относно паричните
задължения по фактурите,претендирани като главница,което споразумение е
подписано на 08.08.2023 г. и никоя от страните не е оспорила съществуването
на това споразумение,а според съдържанието на това споразумение – чл.2,ал.3
и ал.4 от споразумението страните постигат съгласие ако бъде спазен
погасителният план по споразумението да не бъдат претендирани вече
изтекли законни лихви върху паричните суми,а при допускане забава на
изпълнение по споразумението възниква дължимост на неустойка от по 0,5 %
дневно върху размера на всяко забавено плащане. Цитираните договорни
клаузи,обсъдени в съвкупност и с клаузата на чл.4 от споразумението,според
която при неизпълнение на вноска по погасителния план над 10 дни цялото
вземане става изискуемо и в този случай „Е Б“АД има правото да претендира
изтеклата законна лихва до датата на подписване на споразумението,както и
неустойката за всяка забавена вноска до окончателното изплащане на
вземането мотивираха съда да счете,че предявената искова претенция за
неустойка подлежи на отхвърляне. Принципът на договорна автономия
позволява на страните да встъпват в договорни правоотношения като сами
определят правата и задълженията си,както и по взаимно съгласие могат да
изменят съдържанието на сключените договори. В настоящия случай при
сключване на договора страните са уговорили неустойка с мораторен характер
– при допусната забава на плащане. За да счете обаче,че искът за
неустойка,предявен по настоящото производство е недоказан по
основание,съдът взе предвид последващото споразумение,постигнато между
страните през м.08.2023 г.,тъй като от една страна това споразумение се
отнася именно до задълженията по процесните фактури,а от друга страна,по-
4
новото по време споразумение следва да се счита,че отменя предходно
постигната договореност между страните. Анализирайки съдържанието на
сключеното и подписано от двете страни споразумение,съдът приема,че
ищецът не е доказал исковата си претенция за неустойка. Всяка от страните по
договор/споразумение е длъжна да предприема действия в съответствие с
постигнатите договорености. В конкретния случай със сключеното през
м.08.2023 г. споразумение страните са приели,че ако изпълнението на
задължението за главница бъде реализирано при спазване на погасителния
план по споразумението,то други парични суми не биха били дължими (
чл.2,ал.3 от споразумението ),при допусната забава възниква
неустойка,регламентирана съгласно чл.2,ал.4 от споразумението,а ако бъде
допусната забава на изпълнението,надвишваща десет дни възниква
изискуемост на цялото задължение за главница,както и кредиторът има право
да претендира законната лихва върху неиздължената парична сума,както и
неустойката по чл.2,ал.4 до окончателното изплащане на вземането.
Действително споразумението от 08.08.2023 г. не разглежда изрично въпроса
за неустойки по чл.18 от договора,сключен през 2020 г.,но при съобразяване
уговарянето на нов погасителен план,уговарянето дължимост на неустойка –
вече върху погасителните вноски по споразумението,уговарянето дължимост
на законната лихва,изтекла до сключване на споразумението като последица
при допускане неизпълнение на задължение по споразумението,следва да се
приеме,че чрез подписване на споразумението от 08.08.2023 г. страните са
уредили по нов начин отношенията си относно изпълнение на задълженията
по процесните фактури. Отчитайки клаузите на чл.2,ал.3 и ал.4 и чл.4 от
споразумението,съдът приема,че страните са постигнали съгласие да бъде
заплатено задължението по погасителен план,утвърден със споразумението,а
ако не бъде заплатено задължението,страните са се съгласили длъжникът на
паричното задължение да заплати изтеклата законна лихва,както и
уговорената съгласно чл.2,ал.4 от споразумението неустойка. В този смисъл
съдът счита,че със сключване на споразумението отношенията между
страните относно процесните задължения не се уреждат според договора от
2020 г.,а при съобразяване на споразумението,поради което и искът за
неустойка,претендирана по реда на чл.18 от договора,сключен на 03.01.2020 г.
следва да бъде отхвърлен. При наличието на последващо споразумение,че
върху описаните в споразумението фактури би била дължима единствено
законната лихва за периода на забава,съдът намира,че страните са постигнали
съгласие относно неприложимост клаузата за неустойка,регламентирана по
първоначално сключения договор. В подкрепа на разбирането,че исковата
претенция за неустойка подлежи на отхвърляне е и доводът,че не се явява
допустимо за допуснато неточно изпълнение на едно и също задължение да
бъдат кумулирани вземане за мораторна неустойка и вземане за мораторна
лихва,а предвид това,че последващото по време споразумение предвижда
дължимост единствено на законна лихва за периода на забава,искът за
присъждане на мораторна неустойка следва да бъде отхвърлен.
При този изход на делото и като съобрази,че право на разноски има
ответникът,който не претендира такива,съдът намира,че разноски не следва да
бъдат присъждани.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
5
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от
ГПК,вр.чл.92 от ЗЗД,предявен от „Е Б“АД,ЕИК *****,със седалище и адрес на
управление гр.С,срещу „Д Р“ООД,ЕИК *****,със седалище и адрес на
управление гр.С,за признаване за установено,че съществува вземане за
мораторна неустойка в размер от 3317,40 лева ( три хиляди триста и
седемнадесет лева и четиридесет стотинки ),относно което вземане е издадена
заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 54549/2023 г. по описа на СРС,42
състав.
ПРЕКРАТЯВА производството по гражд.дело № 71294/2023 г. по описа
на СРС,42 състав,в частта за вземането от 11058 лева ( единадесет хиляди
петдесет и осем лева ) главница.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните,а в частта,в
която производството е прекратено,имаща характер на определение – с частна
жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6