П Р И С Ъ Д А № 31
Гр.
Сливен, 12 юни 2012 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Сливенският
окръжен съд, наказателно отделение в открито съдебно заседание на дванадесети юни
през две хиляди и дванадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛИНА НЕЙЧЕВА
СЪДЕБНИ
ЗАСЕДАТЕЛИ: Н.К.
Т.Ж.
при
участието на секретар Е.Х. и Зам.окръжен прокурор ДИАНА СТОЕВА, докладвано от
Председателя НОХД № 462 по описа за 2011 год.
П Р И С Ъ Д И:
ПРИЗНАВА подсъдимия В.Д.М., роден на ***г***, българин,
български гражданин, със средно образование, разведен, работи, неосъждан, ЕГН **********
за НЕВИНОВЕН в това, че на
19.12.2010г. в гр.Сливен, по непредпазливост причинил смъртта на И. С. *** ЕГН **********
вследствие на умишлено нанесена на 12.12.2010г. в
гр.Сливен средна телесна повреда, изразяваща се в „Разстройство на здравето,
временно опасно за живота” и го ОПРАВДАВА
по предявеното обвинение за престъпление по чл.124 ал.1 предл.2
вр. чл.129 ал.2 от НК.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Д.И.Т. ЕГН **********
против подсъдимия В.Д.М. граждански иск за сумата 100 000 лева, представляваща
обезщетение за причинени в резултат на престъплението по чл.124 ал.1 предл.2 вр. чл.129 ал.2 от НК
неимуществени вреди като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
Присъдата
подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок, считано от днес, пред
Апелативен съд гр. Бургас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:
МОТИВИ
към ПРИСЪДА №
31 / 12.06.2012г. по НОХД № 462 / 2011г. на СлОС
Окръжна прокуратура – Сливен е внесла обвинителен акт
против подс. В.Д.М. за това че на 19.12.2010г. в гр. Сливен
по непредпазливост причинил смъртта на И. С. ***, ЕГН: ********** вследствие на
умишлено нанесена на 12.12.2010г. в гр. Сливен средна телесна повреда, изразяваща
се в „Разстройство на здравето, временно опасно за живота” – престъпление по чл. 124 ал. 1, предл. 2, вр. чл. 129, ал. 2 от НК.
Преди започване на съдебното следствие с писмена молба Д.И.Т.
(майка на пострадалия И. С.Т.) чрез повереника си адв. П. е предявила против подс. М.
граждански иск за сумата 100 000 лв., представляваща обезщетение за
причинени в резултат на престъплението неимуществени вреди, ведно със законната
лихва до окончателното изплащане на сумата. Претендира и направените по делото
разноски. Направила е искане за конституирането й като граждански ищец и частен
обвинител. Предвид своевременното предявяване на гражданския иск и неговата
връзка с предмета на наказателното дело, съдът го прие за съвместно разглеждане
в настоящия наказателен процес и конституира Д.И.Т. като частен обвинител и
граждански ищец по делото.
В съдебно заседание прокурорът поддържа изцяло обвинението като счита същото за доказано
по несъмнен и категоричен начин. Намира че отразената в обстоятелствената част
на обвинителния акт фактическа обстановка се потвърждава от събраните в хода на
съдебното следствие доказателства. Апелира съдът да не кредитира обясненията на
подсъдимия, тъй като те били негова защитна теза, която се опровергавала изцяло
от останалите доказателства по делото и
с която искал да обоснове тезата,
че деянието е извършено в условията на неизбежна отбрана и се касае за случайно
деяние. Твърди, че подс.
М. има вина за смъртта на постр. Т., тъй като бил
длъжен, предвид обстановката при която е действал, да предвиди че от силен удар
пострадалият може да падне върху асфалта и да се нарани по-тежко и въпреки това
не се въздържал и му нанесъл този удар, като същевременно счита, че следва да
се приеме за безспорно установен факт, че при второто сбИ.е
„подсъдимият е нанесъл удар в лицето на пострадалия или силно го е бутнал”. По отношение вида и размера на
наказанието, отчитайки всички смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно
чистото съдебно минало на подсъдимия, провокативното поведение на пострадалия,
оказването на помощ от страна на подсъдимия непосредствено след нанасяне на
телесната повреда, пледира същото да бъде лишаване от свобода в минимален
размер, а именно две години, изпълнението на което да бъде отложено за
изпитателен срок от четири години. изтърпяването Предявеният граждански иск
счита за основателен, а относно размерът му – предоставя на съда да го определи
по справедливост.
Гражданския ищец и частен обвинител Т. чрез повереника си поддържа
обвинението и предявения граждански иск и моли последният да бъде уважен в
пълен размер, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането.
Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Защитникът
на подс. М. – адв. Х.
счита, че от събраните по делото доказателства не се установява по безспорен
начин подсъдимият да е извършил
визираното в обвинителния акт деяние. Липсвала причинно-следствена връзка между
поведението на подсъдимия и настъпилата телесна повреда, която по-късно по
твърдения на лекарите е причинила смъртта на пострадалия. Твърди, че
подсъдимият бил известен като възпитан и отговорен, неконфликтен и като
длъжностно лице - управител на заведение „Бакарди”
искал само да осигури спокойствие в обекта, за който отговоря, да възпрепятства
нарушаването на обществения ред, да защити персонала и повереното му имущество.
Според защитника, телесната повреда и настъпилата смърт касаели института на
т.нар. случайно събитие по смисъла на чл. 15 от НК, за което подсъдимият нямал
вина. Моли съда да постави присъда, с която да оправдае подсъдимия по
повдигнатото му обвинение.
Втория
защитник на подсъдимия – адв. Б. моли с оглед на
събраните по делото доказателства съдът да постанови акт, с който да приеме, че
обвинението против подсъдимия не е доказано по несъмнен и категоричен начин,
както изисква НПК, да го признае за невиновен и да го оправдае по предявеното
му обвинение и с оглед на това, да отхвърли изцяло предявения граждански иск.
Подс. М. не се
признава за виновен. Дава обяснения. Изказва съжаление за случилото се. Моли да
бъде оневинен.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
Подс. В.Д.М. е на 34 години, със средно образование,
разведен, има две малолетни деца, работи
като барман в нощен клуб - пиано-бар „Бакарди", находящ се в гр. Сливен, кв. „Дружба",
стопанисван от фирмата на свид. А.И., не
е криминално проявен, не е
осъждан.
На 12.12.2010 г., около 05:00 часа постр. И. Т., на 32 години, отишъл заедно със свидетелите А.А. и П.П. в клуб „Бакарди".
Постр. Т. и свид. А. били в
явно нетрезво състояние,
тъй като преди това още от предишния ден консумирали алкохол в друго питейно заведение в града. В пиано-бар „Бакарди" постр. Т. си поръчал уиски, свид.
А. - водка, а свид. П. си поръчал кола. Тяхната маса
била обслужвана от свид. В.Е., която работела в заведението като
сервитьор. След известно време, те направили втора поръчка и променили
поведението си – започнали да говорят на висок глас, блъскали по масата,
псували и обиждали сервитьорката, преместили се на масата, на която били
други клиенти на заведението – свидетелите Г., М. и П.. Около 07:00 часа те
поискали сметката си от свид. Е.. Когато тя им я представила започнали да твърдят,
че е надписана. Пострадалият поискал
неговата сметка отделно, като през
цялото време се отнасял грубо със
сервитьорката. Поради това свид. Е. потърсила помощта на един от барманите - свид. Д.К.,
който ги предупредил да не създават проблеми. Пострадалият и свид. А. започнали да обиждат и него и колектива на
заведението. Свидетелите Г., М. и П. се почувствали неудобно, платили си
сметката и си тръгнали. Свид. А. дал пари за
своята сметка, а пострадалият платил освен своята сметка и тази на свид. П., който нямал пари. Преди да напусне заведението,
постр. И. Т. отново обидил свид. Е. и понечил да я удари с
глава в лицето. Тя се отдръпнала, при което той отново посегнал да я удари, този път с ръка. Тогава се намесил подс. М., който
поканил постр. Т. да напусне заведението. Постр. Т. посегнал да удари и него, но не успял. Подс. М. и пострадалият тръгнали към изхода на заведението. Преди да стигнат до вратата
пострадалият се нахвърлил върху подсъдимия. Хванал го за врата, започнал да го
тегли за яката на ризата и така излезли на площадката пред вратата на
заведението. Пострадалият продължил да
тегли подсъдимия надолу по стълбите, намиращи се пред заведението, дърпал го за
ризата и я скъсал, одрал го с нокти в областта на шията. По същото време
свидетелите А. и П. били на улицата пред същите стълби. Свид.
А. се качил и хванал пострадалия, който
слизал назад по стълбите дърпайки
подсъдимия. Тримата слезли на тротоара пред стълбите, а след това и на
улицата, като подсъдимият, гол до кръста (защото пострадалия му скъсал ризата)
се отскубнал от пострадалия, а последният залитнал назад и седнал на земята. Свид. А. го хванал и с негова помощ пострадалият се
изправил, след което постр. И. Т., свид. А. и свид. П. си тръгнали..
Подс. М. и свид. К. се качили в бара, където подсъдимият се преоблякъл. Няколко минути след това обаче постр. И. Т. се
върнал към заведението, ругаейки на висок глас, с явно намерение да продължи
конфликта. С него били и свидетелите А. и П.. Подс. М.
казал на служителите от бара да останат
вътре и да сигнализират полицията чрез паник-бутона,
а той излязъл от заведението. Подс. М. отишъл до пострадалия и приятелите му и казал, че е извикал
полиция. Пострадалият пристъпил към подсъдимия, хванал го за ризата и започнал
да го дърпа. Свид. А. (стоящ от дясната страна на подсъдимия) се намесил между
двамата. За да се предпази от него,
подсъдимият отстъпил настрани вляво, след което пристъпил към свид. А., а последният отстъпил назад. Пострадалият който продължавал да държи
подсъдимия за ризата се изместил с него и дърпайки го към себе си, залитнал
назад и паднал на асфалта. Прекрачвайки го наведен над него, подсъдимия минал
над главата му. При падането постр. Т. си глътнал
езика. Виждайки това подс. М. веднага му се притекъл на помощ. С помощта на отварачка, която
намерил в джоба си, успял да извади
езика му.
През това време свид. Р. вече била натиснала паник-бутона. Сигналът за инцидента постъпил в
сектор „СОД" при ОД на МВР - Сливен в 07:45 часа и бил предаден незабавно по
радиостанциите до всички патрулни коли. Докато постр. Т. бил още на земята, пред заведението
пристигнал екип на полицията. Полицейският служител - свид.
Х.П., който бил на смяна заедно с
двама свои колеги, заварил подс. М. и свид. К. надвесени над пострадалия. Те съобщили на
полицаите за случилото се и за това, че току-що подс.
М. е оказал помощ, изваждайки езика
му. Пострадалият през това време лежал на земята в съзнание, но замаян. До него били приятелите му - свид.
А. и свид. П..
Междувременно пристигнали и полицейските
служители от сектор „СОД", между които свид. К., както и екип на Центъра за спешна медицинска
помощ - гр. Сливен. Дежурният лекар - свид. д-р Ц.К. констатирал, че пострадалия е в неадекватно
състояние, лъхал силно на алкохол, а
от носа му изтичала кръв. Той наредил постр. И. Т. да бъде откаран с линейката по най-бързия начин
в отделението за Спешна медицинска
помощ към МБАЛ „Д-р Ив. Селимински" - Сливен. В линейката д-р К. не успял да установи словесен
контакт с пациента.
В 08:00 часа постр. Т. бил приет в Спешното
отделение към
МБАЛ „Д-р Ив. Селимински" - Сливен и поставен на системи. Около 11:00 часа обаче
пострадалият, придружен от приятелите си - свид. А.,
свид. В. и свид. М., самоволно напуснал
отделението и се прибрал в дома си в
с. Блатец, общ. Сливен. До там той бил откаран с лекия автомобил на свид. М.. Бабата на пострадалия извикала брат му - свид. П.Т. и след като той установил, че пострадалия
няма нормални реакции го преоблякъл и с личния си автомобил, заедно със
съпругата си, която шофирала, го транспортирали до болницата в гр. Сливен. При повторния прием на пострадалия
в Спешното отделение
било установено, че състоянието
му е много тежко, поради което бил приет за лечение в ОАИЛ (Интензивно отделение). По спешност била
извършена операция, но въпреки това постр. Т. изпаднал в дълбока кома и на 19.12.2010г. в 01:26
часа починал.
От заключението на изготвената съдебномедицинска експертна справка от
13.12.2010г. докато пострадалият все още
е бил в дълбока кома е видно, че при възникналия инцидент той е получил
контузия на главата с наличие на левостранен интрацеребрален
хематом в теменно – слепоочните области на лявата голямомозъчна
хемисфера и изпадане в състояние на дълбока мозъчна кома. Пострадалият е бил
опериран по спешност, като установения хематом е бил евакуиран. Описаният интрацеребрален хематом се дължи на механична травма
нанесена в областта на главата и е получен по механизма на удряне на главата с
твърд тъп предмет с широка повърхност или падане и удряне на главата върху
такъв предмет. Описаният левостранен интрацеребрален
хематом с трифазно протичане е довел до „Разстройство на здравето, временно опасно за
живота" - средна телесна повреда по смисъла на чл.129
ал.2 от НК.
Според заключенията на изготвената
съдебномедицинска експертиза и двете допълнителни
съдебно – медицински експертизи, причината за настъпването на смъртта на постр. Т. са
несъвместимите с живота настъпили усложнения вследствие получените увреждания
на лявата голямомозъчна хемисфера и дифузната травма
на мозъка. Непосредствената причина за настъпването на смъртта е тежкия оток и набъбване
на мозъка с вклиняване на мозъчния ствол,
тежката деструкция на мозъчната тъкан, които са
довели до силно затормозяване на
функциите на жизненоважните центрове, които са сърдечно – съдовия и дихателния
център и които се намират в областта на мозъчния ствол. За настъпването на тези необратими усложнения от
страна на Централната нервна система имало значение и наличната остра чернодробна недостатъчност вследствие острата стеатоза на черния дроб, настъпила вследствие консумирането
на значително количество етилов алкохол с настъпването на остра токсична дистрофия на черния дроб.
Черепно-мозъчната травма е получена по механичен
път чрез контузия на главата. Травматичният оток на
тъканите в дясната тилно – слепоочна
област на главата и счупването на черепа
на мястото на отока се дължат на действието на твърд тъп предмет – нанасяне на
удар с такъв предмет в посочената област или падане и удряне на тази област на
главата върху такъв предмет. Контузионния оток на
горната устна отговаря да се дължи на удар с твърд тъп предмет в областта на
устните или упражнен силен натиск с такъв предмет в областта на увредената устна. Уврежданията на меките тъкани на главата в дясната тилно-слепоочна област и счупването на предлежащите черепни кости под формата на спукване, най-добре отговарят да са получени вследствие падане на пострадалия назад и удряне на
дясната тилно-слепоочна област на главата върху
предмет с твърда консистенция и сравнително гладка повърхност - гладката
повърхност на стъпала, под, праг, асфалт и други подобни. Уврежданията на мозъка в областта на лявата голямомозъчна хемисфера са получени по механизма на контра-ку (по механизма на удара и противоудара на мозъка по вътрешните повърхности на черепните кости). По този механизъм са получени контузионните увреждания на лявата голямомозъчна хемисфера и интрацеребралния хематом. На директна травма на главата вследствие удряне на главата по
гладка повърхност се дължи травматимния оток на тъканите в лявата тилнослепоочна
бласт на главата, счупването на черепа под формата на
спукване и дифузната травма на мозъка. За настъпването на значително тежките
усложнения от страна на мозъка – отока и набъбването на мозъка и превръщане на мозъчното вещество в мозъчен детрит имало значение и състоянието на остро алкохолно
отравяне на пострадалия и острата чернодробна недостатъчност, дължаща се на
острата стеатоза на черния дроб. Настъпването на
смъртта е в пряка и непосредствена връзка с получените от пострадалия
травматични увреждания на черепните кости, получената контузия и интрацеребрален хематом на лявата голямомозъчна
хемисфера, субарахноидалните кръвоизливи дифузната
травма на мозъка и настъпилите усложнения в тази връзка.
Заключението на назначената допълнителна
съдебно-медицинска експертиза сочи, че напускането на
пострадалия на здравното заведение не е било правилно, но смъртта му можела да
настъпи и ако не беше напуснал болницата.
Разпитан в съдебно заседание, д-р Ч. поддържа представените на досъдебното производство заключения. Според
вещото лице е възможно нараняването в областта на устата да е получено от
юмрук, ръка или друг тъп предмет и от опита да подсъдимия да отваря устата с
ръка, за да извади езика. Отварачката не може да направи такова нараняване, тъй
като тя е с остри, макар и затъпени ръбове и са щели да се получат други рани.
Установените увреждания покривали медицинските критерии за разстройство на
здравето временно опасно за живота.
Според вещото лице, ако замахне напред,
пострадалият няма как да падне назад. Посоката на предадената енергия към
тялото на пострадалия трябвало да бъде с посока отпред назад. При падане от
собствен ръст, без придаване на допълнителна енергия дори и да е опиянен
пострадалия, не могат да бъдат получени такива увреждания. В конкретния случай
алкохола е имал значение не само за увреждането на черния дроб, но и за
получените по – тежки травми в областта на главата, тъй като при пияните хора
съдовете са максимално кръвонапълнени и при травми на
съдовете уврежданията са по-тежко изразени. Опиянението е имало влияние за
падането, защото е бил трезвен инстинктът му за самосъхранение е щял да бъде
по-добре запазен. При пациентите, които не са повлияни от алкохола, инстинкта
за самосъхранение е по-силно изразен, докато под влияние на алкохола се изгубва
този инстинкт за самосъхранение и пациента „пада като талпа”. В случая
увреждането на черния дроб като орган, произвеждащ имунните тела на организма,
е повлияло при възстановителния период на травматичното увреждане на главата и
на целия организъм. Ако лечебният процес е бил започнат от по-рано тези
усложнения, които са настъпили, са щели да настъпят по-късно, а би могло и да
бъдат избегнати и тогава шансовете пострадалия да оживее са били по-големи.
Лицата с черепно-мозъчна травма не бивало да бъдат транспортирани, да се
движат, трябва да бъдат седирани, да бъдат в
хоризонтално положение и да спазват строг режим. Транспортирането още повече отежнило и без това тежкото състояние на пострадалия. Важни
са били първите часове след инцидента и във всички случаи оказването на
висококвалифицирана медицинска помощ своевременно е от особено голяма важност.
В случая била налице трифазност на клиниката на
черепно-мозъчната травма: непосредствено след черепно-мозъчната травма
пострадалият е изпаднал в коматозно състояние -
първата фаза; втората фаза е светлия период - възстановява съзнанието си, става
активен, ориентиран, отговаря, става, движи се, но през това време травматичния
процес продължава своето развитие и идва третата фаза, когато уврежданията на
мозъка стават много тежки и пострадалите
изпадат в мозъчна кома, която много често завършва с тяхната смърт.
Доктор Ч. изключва поставената от свид. К. диагноза за епилептичен припадък. Изключва и
такава степен на алкохолно отравяне, която да доведе до изпадане в алкхолна кома и това да е причината за настъпването на
смъртта. Причината за смъртта е черепно-мозъчната травма и усложненията
настъпили в тази връзка. Счупването на черепа най-добре отговаря да е получено
при падане на пострадалия назад и удряне на главата в твърда, гладка
повърхност. Това увреждане не би могло да се получи ако се касае за падане от
собствен ръст. Наличието на травма в областта на горната устна говорело за нанасяне на удар или за въздействие
на механичен фактор в областта на лицето отпред и падане на пострадалия назад,
но не свързва по категоричен начин травмата в областта устните с падането
назад. Пострадалият е възможно да е паднал и поради побутване с ръце в областта
на главата, лицето или гърдите, които даже да не са довели до причиняване на
някакви видими травматични увреждания. Ако подсъдимият се е опитвал да извади
езика на пострадалия, последният е щял да има същите наранявания, констатирани
при прегледа. Данните по делото добре отговаряли такъв опит от страна на подсъдимия
да е бил факт, тъй като същият по ръцете си е имал наранявания от зъбите на
пострадалия.
Видно от издаденото съдебно -
медицинско удостоверение № 693 / 2010г. от доктор Ч., при преглед
освидетелстване на подсъдимия са установени охлузвания под формата на одрасквания с нокти в областта на предната повърхност на
шията с червеникав цвят и широчина около 0,5см и дължина около 4-
Случилото се пред заведение „Бакарди” е било записано от видеоохранителна
камера, монтирана на североизточния ъгъл на хипермаркет БИЛЛА-2, кв. „Дружба” ,
с периметър на обхват – северната външна част на обекта. Часовникът на
компютъра е бил с един час напред. На
досъдебното производство е назначена техническа експертиза и вещото лице е
свалило записът от видоеохранителната камера на
цифров носител на данни “Verbatim” CD – R 700 МВ, 80 min.
със сер.
822025ХЕ31300, след което кадри за периода от 08:38 часа до 08:47 часа
на 12.12.2010г. са свалени на хартиен носител,
приложени към експертизата. Тъй като
това, кои снимки да бъдат свалени на хартиен носител вещото лице е избрало
произволно и предвид записаното в протокола за оглед на веществени
доказателства че от записа се вижда, че „момчето със светлите панталони се сбива с момчето със тъмните дрехи,
като в кадъра се виждат само долната
част на телата им”, съдът назначи допълнителна съдебно техническа
експертиза със задача да бъдат свалени
на хартиен носител снимките за часовете, посочени в протокола за оглед на
веществени доказателства. Тъй като и при
тази експертиза е невъзможно да бъдат свалени всички снимки, съдът предяви на страните в съдебно
заседание видеозаписа чрез
възпроизвеждане съдържанието му на монтирания в съдебната зала компютър .
Освен от обсъдените по – горе експертни заключения, описаната фактическа
обстановка се установява и от останалите събрани доказателства, преценени както
поотделно, така и в тяхната съвкупност. Безспорно се установи, че вечерта, преди
инцидента пострадалият Т. е употребил значително количество алкохол, държал се
грубо и невъзпитано в заведението „Бакарди” и по време на инцидента, е бил пиян.
В хода на съдебното следствие, бяха разпитани множество свидетели, но от
показанията им не се установи по безспорен и категоричен начин подс. М. да е нанесъл
силен удар в областта на горната устна на пострадалия Т., вследствие на
който пострадалият да е паднал на
земята.
Показанията на свид. А. очевидец и приятел на
пострадалия са противоречиви. Първоначално той твърди в показанията си, че
подсъдимият със слизането си по стълбите
ударил пострадалия в устата с
юмрук и той паднал на земята и си ударил главата. Същият свидетел твърди, че е
бил на метър зад пострадалия. След това твърди, че тъй като е бил зад
пострадалия, видял „как подсъдимият замахва с юмрук към лицето на И., но аз съм
зад И. и няма как да видя в коя част на лицето е попаднал удара, но
предполагам, че го е ударил в устата”. Въпреки, че този свидетел твърди, че е
бил зад пострадалия той не се е опитал да го хване, за да не падне назад.
Обяснението за това е, че свид. А., видно от записа
от видеоохранителната камера не е зад пострадвалия, а
встрани от него и подсъдимия.
Свид. П., също приятел на пострадалия Т. и очевидец на инцидента е
единственият, който категорично заявява, че е видял подсъдимия да нанася удар
на пострадалия в устата с юмрук - „В. излезе от заведението и дойде срещу И. и
го удари”. Подсъдимият бил със стегната в юмрук ръка и отварачка в ръката, като
се виждали издължените й краища. Свид. П. твърди че
видял удара, защото бил „малко по – вдясно зад И.”, но неговите показания
противоречат на показанията на останалите свидетели – очевидци К., Р., и Е.
(всичките работещи в „Бакарди”), както и на
обясненията на подсъдимия, според които пострадалият е посягал и се е опитвал
да удари подсъдимия, а не обратното. Съдът кредитира показанията им в тази
част, тъй като и вещото лице - съдебен лекар не свързва по категоричен начин
травмата в областта на устните с падането назад. Падането е могло да бъде и
вследствие на пияното състояние на пострадалия и придадена енергия в горната
част на тялото с посока отпред назад и вследствие на това падане, пострадалият
да получи констатираните увреждания. Освен това според вещото лице не е
задължително и нараняването в областта на устата да е получено от юмрук, а е
възможно да е получено и при опита на подсъдимия да отваря устата с ръка, за да
извади езика. Освен с казаното от вещото лице, обясненията на подсъдимия,
че пострадалото момче го е държало за
ризата и дърпайки го към себе си е загубило равновесие и е паднало назад
кореспондират и със съдържанието на
записа от видеоохрантелната камера на
хипермаркет БИЛЛА - 2 – гр. Сливен.
Свидетелите Г., М. и П., клиенти на заведението дават противоречиви и
объркани показания и въпреки проведените очни ставки между тях, противоречията
не бяха преодоляни. От тези трима свидетели
единствено свид. М. твърди, че е видяла подсъдимия да
нанася удари на пострадалия. Само, че тази свидетелка твърди, че „подсъдимият и
жертвата се биеха. Жертвата падна на земята по гръб, падна на асфалта. Падна
вследствие на удара от страната на подсъдимия, но не знам в коя част на тялото
беше нанесен удара. Подсъдимият не беше облечен когато жертвата падна”, а тези
нейни показания не кореспондират нито с показанията на останалите свидетели,
нито с обясненията на подсъдимия, нито с останалите събрани доказателства. Свид. Г., твърди, че не е имал „визуална въможност” да наблюдава размяна на удари, а свид. П. твърди, че докато е чакала в автомобила на свид. Г. на паркинга, не
е видяла нищо, не е видяла „някой да е проснат на земята”.
Съдът кредитира като безпротиворечиви показанията
на свидетелите А., П. и М., в частта им относно обстоятелството, че
пострадалият си е тръгнал от болницата, въпреки че не бил изписан и те са
пътували с него до с. Блатец. В тази им част те кореспондират с показанията на свид. Х.. Съдът
даде вяра и на показанията на свидетелите К., К., П.
– същите свидетели добросъвестно възпроизвеждат своите възприятия от мястото на
инцидента, когато са пристигнали след като пострадалият е бил паднал на
асфалта.
Показанията на свид.
С.В., приятел на пострадалия,
свидетелстват за състоянието на последния в Спешното отделение.
Съдът кредитира показанията на брата на пострадалия – свид.
П.Т.. От тях се установява, че състоянието на пострадалия се влошило, когато се
върнал в с. Блатец и че той го преоблякъл и с автомобила си, управляван от
съпругата му, го транспортирал до Болницата в гр. Сливен. От неговите показания се установява какви са
били отношенията между пострадалия и майка му и за влошеното й здравословно
състояние след неговата смърт.
Видно от показанията на свид. И.,
в самото заведение „Бакарди” е имало осем камери, но
записи от тях не са иззети своевременно на досъдебното производство и поради
автоматично презаписване върху тях след изтичането на петтнадесет
дни, са унищожени след инцидента.
От показанията на свид. С.В. се
установява участието му при прегледа на записа от видеоохранителната
камера на хипермаркет БИЛЛА - 2.
Съдът даде вяра и на всички събрани писмени доказателства, предявени на
страните по съответния поцесуален ред и неоспорени от
тях.
Съдът предяви на страните и вещественото доказателство по
делото - цифров носител на данни “Verbatim” CD – R 700 МВ, 80 min.
със сер.
822025ХЕ31300, съдържащ запис
от видоеохранителната камера хипермаркет БИЛЛА - 2 в
кв. „Дружба”, гр. Сливен, чрез възпроизвеждане на съдържанието му на компютър в
съдебната зала и кредитира видеозаписа.
Въз основа на приетото за установено от фактическа страна, съдът направи
следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Обвинението против подс. М. е за извършено от него
престъпление по чл. 124 ал. 1, предл. 2, вр. чл. 129, ал. 2 от НК - за това, че на
19.12.2010г. в гр. Сливен по непредпазливост причинил смъртта на И. С. ***, ЕГН:
********** вследствие на умишлено нанесена на
12.12.2010г. в гр. Сливен средна телесна
повреда, изразяваща се в „Разстройство на здравето, временно опасно за живота”
.
Съдът е длъжен да признае подсъдимия за виновен само, когато обвинението е доказано по
несъмнен начин (чл. 303, ал. 2 от НПК).
За съставомерността на деянието по чл. 124 ал. 1, предл. 2, вр. чл. 129, ал. 2 от НК от обективна страна се
изисква смъртта на пострадалия да бъде в причинна връзка с нанесената преди
това телесна повреда – да е настъпила непосредствено заради нея, а това не беше
доказано.
По делото безспорно се установи, че на инкриминираната
дата – 12.12.2010г. пострадалият Т. е получил левостранен интрацеребрален хематом с трифазно протичане, представляващ
„разстройство на здравето, временно опасно за живота” – средна телесна повреда
по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК и вследствие на настъпилите усложнения той е
изпаднал в кома и на 19.12.2010г. е починал. Причината за смъртта е черепно-мозъчната травма и усложненията настъпили в
тази връзка.
Не се установи обаче безспорно, не само средната телесна
повреда да е причинена от подсъдимия, но
и да е причинена умишлено от него с евентуален умисъл предвид обвинението. От
събраните по делото доказателства, не се доказа по категоричен начин, както
изисква закона подс. М. да е нанасял удар в областта
на устата на пострадалия и вследствие на този удар, той падайки по гръб на
асфалта да е получил коментираните увреждания. Дори представителят на
обвинението в пледоарията си след приключване на съдебното следствие разколебан
твърди, че „подсъдимият е нанесъл удар
в лицето на пострадалия или силно го
е бутнал”. Според вещото лице, разпитано в съдебно заседание е възможно
нараняването в областта на устата да е получено както от юмрук, така и от опита
да подсъдимия да отваря устата на пострадалия, за да му извади езика. От събраните по делото доказателства не се
установи подсъдимият силно да е бутнал пострадалия, а напротив – дърпайки към себе
си подсъдимия, пострадалият който бил пиян загубил равновесие, залитнал назад и
паднал по гръб на асфалта. Този механизъм съвпада и с казаното от вещото лице,
че посоката на предадената енергия към
тялото на пострадалия трябвало да бъде с посока отпред назад, както и с това,
че опиянението е имало влияние за падането, защото ако е бил трезвен инстинктът
му за самосъхранение е щял да бъде по-добре запазен, докато под влияние на
алкохола се изгубва този инстинкт за самосъхранение и пациента „пада като
талпа”. Освен това, в конкретния случай
алкохола е имал значение не само за увреждането на черния дроб, но и за
получените по – тежки травми в областта на главата, защото при пияните хора
съдовете били максимално кръвонапълнени и при травми
уврежданията са по-тежко изразени. В случая е имало значение и увреждането на
черния дроб, който е орган, произвеждащ имунните тела на организма, които имат
значение при възстановителния период на травматичното увреждане на главата и на
целия организъм.
За
настъпилата смърт не е без значение и
обстоятелството, че пострадалият самоволно е напуснал лечебното заведение. Според вещото лице часовете след инцидента и
във всички случаи оказването на висококвалифицирана медицинска помощ
своевременно са били от особено голяма важност. Ако лечебният процес е започнал
по-рано тези усложнения, които са настъпили, са щели да настъпят по-късно, а би
могло и да бъдат избегнати и тогава шансовете пострадалия да оживее са били
по-големи. Пострадалият е бил повторно
транспортиран до гр. Сливен, а лицата с черепно-мозъчна травма не бивало да
бъдат транспортирани, да се движат, трябвало да бъдат в хоризонтално положение
и да спазват строг режим. Според съдебния лекар транспортирането още повече е отежнило и без това тежкото състояние.
След като
не е безспорно доказано подсъдимият да е
нанасял удар с юмрук в областта на устата на пострадалия, след като липсва
категорично заключение, че падането е именно и само от нанесен в областта на
устата юмрук, след като поведението на пострадалия също не е ирелевантно за настъпилата смърт (коментираните пияно
състояние, в което се е поставил и самоволното напускане на болничното
заведение), съдът не може да интерпретира фактите във вреда на подсъдимия и да
приеме, че той е причинил по непредпазливост смъртта на пострадалия, като не е
предвиждал настъпването й, но е бил длъжен
и е могъл да я предвиди.
Не се установи настъпилата смърт на пострадалия Т. да е
настъпила непосредствено заради причинена му преди това от подс.
М. средна телесна повреда.
Съдът не следва да коментира споменатите от обвинението
„случайно деяние” и „неизбежна отбрана”, защото и в двата случая, трябва да има
деяние, извършено от подсъдимия, което да осъществява признаците на
престъпление, но други обстоятелства, изрично предвидени в закона да го правят
ненаказуемо, а в случая не се доказа подсъдимият да е причинил средна телесна
повреда на пострадалия и неговата смърт.
В заключение, съдът намира, че въз основа на
цялостна преценка на събраните по делото доказателства, в съответствие с
изискването на разпоредбата на чл. 301, ал. 1 от НПК, не може да обоснове един
- единствен и категоричен извод, че подс. М. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.
124, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 129, ал. 2 от НК.
По
изложените съображения и като съобрази разпоредбата на чл. 304 от НПК,
съдът призна подс.
М. за невиновен и го оправда по
повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 124, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 129, ал. 2 от НК.
ПО
ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ ИСК
При
предвидените за това условия в НПК и по надлежния ред Пенка Д.И.Т. беше
конституирана освен като частен обвинител и като граждански ищец по делото и съдът прие за съвместно
разглеждане в процеса предявения от нея против подс. М.
иск за сумата 100 000 лв., представляваща обезщетение за причинени в
резултат на престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва от
датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата.
С оглед
постановената оправдателна присъда съдът счете, че не са налице предпоставките
на чл. 45 и сл.
от ЗЗД за ангажиране на гражданската отговорност на подсъдимия,
поради което предявеният граждански иск
беше отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Предвид
изхода на делото и на основание чл. 170, ал. 1 от НПК, съдът прие, че
направените по делото разноски следва да останат за сметка на Държавата.
Така
мотивиран, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: