О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.........
29.03.2018 г. гр.Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД ДЕСЕТИ
граждански състав
На 29 март 2018 г.
В
закрито заседание в следния състав:
Председател: МИЛЕНА
КОЛЕВА
като
разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ МИЛЕНА
КОЛЕВА гр.дело № 25 по описа за 2018
година:
Съдът счита, че следва да приеме
като доказателства по делото
представените с исковата молба документи, тъй като същите са допустими,
относими и необходими по отношение на предмета на спора.
Следва
да бъде указано на страните, че в първото заседание по делото са длъжни да
направят и обосноват всичките си искания и възражения и да вземат становище по
твърдените от насрещната страна обстоятелства. В случай, че не направят това,
губят възможността да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят
нови доказателства, освен ако са налице особени непредвидени обстоятелства или
са налице хипотезите на чл. 147 т. 1 и
т. 2 ГПК.
Следва
да бъде указана на страните възможността да разрешат спора си чрез медиация
/доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове/,
като се обърнат към медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите
към Министъра на правосъдието.
Следва
да бъде указана на страните възможността за постановяване на неприсъствено
решение съобразно разпоредбата на чл.238 от ГПК.
На основание чл.140 ал.3 ГПК
следва да бъде съобщен на страните проект за доклад по делото.
Съдът счита, че следва да напъти страните към доброволно уреждане на спора, включително и
чрез използване на процедура по медиация или други способи. Следва да укаже на
страните, че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е
пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор,
респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без
да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната,
насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или
прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба
могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост и право на
това.
Водим
от горното, на основание чл. 140 от ГПК съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото :
Ищецът
твърди в исковата си молба, че на 02.10.2015 г. закупил от магазин на ответното
дружество, находящ се в гр.Стара Загора ул. „П.Евтимий” № 50 „мениджърски стол
фостър от черна естествена кожа - 301„ -1 брой за сумата от 649 лева. В
следствие на употреба на стола, който бил ползван изцяло по предназначение се деформирал
и кожата на стола въпреки, че била от естествена кожа се била нацепила цялата и
се оказала дефектна.
На 11.09.2017 г. ищецът предявил рекламация по реда на чл.122 от
Закона за защита на потребителите в магазина с искане стола да бил отремонтиран,
заменен с друг или му се възстановила заплатената сума, за което бил съставен
протокол № 2880917. На 13.09.2017 г. ищецът оставил стола в магазина и чакал
отговор. Но на 19.09.2017 г. направената от него рекламация му била отказана,
като причина в приемо - предавателния протокол била посочена „неправилно
използване и поддръжка на офис стола каквото и да означавало това. На
18.10.2017 г. ищецът подал жалба с вх. № П-03-2157 до Комисия за защита на
потребителя клон Ст.Загора, но от там до настоящия момент вече повече от месец
не бил получил отговор.
Счита, че му били нарушени правата като потребител, защото бил
лишен от възможността да ползвал закупената от него скъпа стока по
предназначение, поради факта, че същата била дефектна и му била отказана от
ответното дружество направената от него рекламация, предвид на което заявява,
че на основание чл. 124, ал.1, предложение 1 от ЗЗП претендира да му бъде
възстановена заплатената сума.
Моли съда да постанови решение с което да осъди ответника да му
възстанови заплатената сума от 649 лв. представляваща стойността на „мениджърски
стол фостър от черна естествена кожа – 301” заплатена по договор за
покупко-продажба от 02.10.2015 г. сключен в магазин на „АЙКО” в гр. Стара Загора,
бул. „П. Евтимий” № 50, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и да
му бъдат присъдени направените съдебни и деловодни разноски.
ОТВЕТНИКЪТ „АЙКО МУЛТИ КОНСЕПТ“ ООД в законоустановения срок
представя писмен отговор, с който оспорва предявения иск, дължимостта на
претендираната сума в размер на 649 лева, представляваща продажна цена на
мениджърски стол фостър от черна естествена кожа - 301.
Счита, че липсвали предпоставки за предявяване на иск и
завеждане на дело. Съгласно чл.122 от Закона за защита на потребителите, потребителят
имал право на рекламация за всяко несъответствие на стоката с договореното,
включително за стоки втора употреба, когато след доставката, при първоначалния
преглед или при съхранението, монтажа, изпитванията или експлоатацията били
открити несъответствия с договора за продажба. С настоящата искова молба, ищецът
претендирал разваляне на договора и възстановяване на заплатената от него сума
в размер на 649 лева. Счита, че така формулираната претенция от ищецът била недопустима,
доколкото за да възникнело право за потребителя да развалил договора било необходимо
несъответствието да не било незначително - чл.114, ал.4 ЗЗП, в противен случай
той имал право само да иска намаление на цената. Такива били тези несъответствия,
които се отразявали върху годността на стоките за обичайната им употреба по
предназначение или съществено намалявали цената им. (в този смисъл Решение от
20.07.2010г. по гр. д. № 13520/2010г. на Софийски районен съд). Счита, че
въпросното напукване по подлакътника на стола не се отразявало върху ползването
му по предназначение, почти две години след закупуването му. Счита, че не се
установявали и отклоненията в естетическия вид на стола, които да са толкова
съществени, в сравнение с вида му като нов, че да обуславят съществено намаление
на цената му. Твърди, че ищецът не само, че не установил твърдените от него несъответствия
като значителни, а и нещо повече - изминал бил двумесечният императивен срок по
чл.126, ал.1 от ЗЗП относно установяването на т.н. от ищеца несъответствие с
договореното, поради което искът следвал да бъде недопустим. Въпросното напукване
на кожата, в случай, че било дефект по същата, щяло да се случи в кратък период
от време, а не както в случая - при продължително ползване и след изминаване на
почти две години от покупката.
В случай, че съдът счете, че горното не води до извод за
недопустимост на иска, то моли да го съобрази при преценката за основателност
на исковата молба.
Моли съда да отхвърли иска, като неоснователен и недоказан.
Твърденията на ищеца, изложени в исковата молба, били бланкетни и недоказани, а
правни изводи изобщо липсвали.
Действително между ответника и ищеца имал сключен договор за покупко-продажба
на мениджърски стол фостър от черна естествена кожа - 301, от 02.10.2015 г., с
продажна цена на вещта в размер на 649 лева. Не оспорва твърденията на ищеца и
за предявената от него рекламация от 11.09.2017 г.
Счита, че целта на ищеца била да му бил заменен стария вече,
макар и все още нормално функциониращ, стол с нов, като до този извод стигал
предвид факта на подаване на сигнал до Комисия за защита на потребителите и
искова молба пред съда, непосредствено преди да била изтекла двугодишната
законова гаранция на стоката. Твърди, че предвид приложените от ищеца
доказателства - снимков материал на стола - така нареченото деформиране и
нацепване на кожата нямало как да се е появило отведнъж и със сигурност това
износване било в резултат на непрестанното използване на стола във времето.
Моли съда да има предвид и, че това бил офис стол, който се
предполагало да бил използван ежедневно и то часове наред. Счита, че проблеми
по кожата от това естество и този тип не се появявали в рамките на кратък
период от време, а тъкмо обратното - обхващали дълъг времеви диапазон и били
напълно естествени предвид използването му. Моли съда да вземе предвид, че,
съгласно чл. 126, ал. 1 от ЗЗП, рекламацията на потребителска стока можела да
се предяви до две години от доставката на стоката, но не по-късно от два месеца
от установяване на несъответствието с договореното. По всичко изглеждало, че ищецът
не само не бил предявил рекламацията си непосредствено след като бил забелязал
износването, ами и умишлено и вероятно със пълното съзнание за липсата на
основание, избрал последния възможен момент, като последен опит да получил
чисто нов стол от ответното дружество.
Не бил съгласен и не било релевантно, нито доказано, твърдението
на ищеца, че му били нарушени правата като потребител, защото бил лишен от
възможността да ползвал закупената от него стока по предназначение, поради
факта, че същата била дефектна. Това единствено твърдение на ищеца в исковата
му молба, счита за несъответстващо на обективната действителност. Въпросното
изхабяване на вещта далеч не обуславяло липса на възможност същата да била
използвана по предназначение.
Претенцията на ищеца била за разваляне на договора е
възстановяване на цената. В същото време обаче следвало да се отчете, че твърдените
от него недостатъци, били изцяло естетически и изобщо не можели да се оценели
като недостатъци, несъответстващи на договореното. Дори обаче да били оценени
като такива, то следвало да се подчертае, че безспорно нямало как да водят до съществено
несъответствие с договора. Чл. 114, ал. 4 от ЗЗП в тази връзка изрично предвиждал,
че потребителят не можел да претендира за разваляне на договора, ако несъответствието
на потребителската стока с договора било незначително.
Предпоставка за
отговорност на ответника на основание чл.114 от ЗЗП била наличие на недостатъци
и съответно на несъответствие на вещта с договора. В исковата молба и приложенията
към нея не се съдържали доказателства, такива недостатъци и несъответствие
изобщо да били налице. Съгласно чл.106 от ЗЗП стоката съответствала на договора,
когато били налице кумулативно следните предпоставки:
1. вещта притежавала
характеристиките, определени от страните по договора, и да била годна за обичайната
употреба, за която служели потребителските стоки от същия вид - счита, че тази
предпоставка безспорно била налице - вещта била от естествена кожа, каквото било
договарянето на страните и което не се оспорвало от ищеца, и вещта била годна
за обичайната и употреба - така наречените от ищеца дефекти по никакъв начин не
го възпрепятствали да употребява стола;
2. вещта отговаряла
на описанието, дадено от продавача под формата на мостра или образец - счита,
че и тази предпоставка била налице, за което оспорване от ищеца също нямало;
3. вещта била годна
за специалната употреба, желана от потребителя, при условие, че той уведомил
продавача за своето изискване при сключването на договора и то било прието от
продавача - в случая специална употреба не била необходима, а столът се използвал
само за обичайна употреба;
4. вещта притежавала обичайните качества и характеристики на
стоките от същия вид, които потребителят можел разумно да очаквал, като се
имало предвид естеството на потребителската стока и публичните изявления за
конкретните й характеристики, направени от продавача, производителя или негов
представител, които се съдържали в рекламата или в етикета на потребителската
стока - счита, че и тази предпоставка била налице, тъй като лекото протъркване
по подлакътника на стола било вследствие единствено на ежедневната му и
обичайна употреба. Стоката била от такова естество (естествена кожа), че в
резултат от употребата й било невъзможно да нямало следи, още повече след почти
две години. Отбелязва, че столът бил от такова естество, че се налагало
ежедневната му употреба. Не на последно място, счита, че естествената кожа
изисквала известна грижа и внимание.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения
от ищеца иск срещу ответното дружество. Претендира за направените разноски по
делото.
Изложените
обстоятелства дават основание предявените в обективно съединение искове да
бъдат правно квалифицирани по чл.114, ал.1 пр.1 вр. с чл.113 ал.3 ЗЗП.
Съобразно правилото за разпределение на доказателствената тежест съгл. чл.154,
ал.1 ГПК, в тежест на ищеца е да установи изложените в исковата молба
обстоятелства, че е изправна страна, а ответното дружество е неизправна страна,
поради което за ищеца е възникнало правото да развали по извънсъдебен ред
процесния договор на осн. чл.113 ал.2 ЗЗП. В тежест на ответното дружество е да
докаже възраженията си против иска, изложени в писмения отговор.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото:
фактура № ********** от 02.10.2015г., приемо-предавателен протокол № на рекламация:
2880917 от 19.09.2017г. и протокол за предявена рекламация от клиент № 2880917
от 11.09.2017г.
ПРИЛАГА към делото б.б. за платена държавна
такса и пълномощно на адв. М.М. и 2бр. пълномощни на Адвокатско дружество „Попов,
Арнаудов и партньори”.
УКАЗВА
на страните, че в първото заседание по делото са длъжни да направят и обосноват
всичките си искания и възражения и да вземат становище по твърдените от
насрещната страна обстоятелства. В случай, че не направят това, губят
възможността да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят нови
доказателства, освен ако са налице особени непредвидени обстоятелства или
са налице хипотезите на чл. 147 т. 1 и
т. 2 ГПК.
НАПЪТВА
страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане спора, като им
УКАЗВА за възможността да се обърнат към медиатор, вписан в единния публичен
регистър на медиаторите към Министъра на правосъдието.
УКАЗВА на страните, че имат право да поискат постановяване на
неприсъствено решение, когато са налице предпоставките на чл.238 от ГПК.
НАСРОЧВА
делото за открито съдебно заседание на 24.04.2018г. от 09.50ч., за която дата да се
призоват страните.
ПРЕПИС от настоящото
определение ДА СЕ ВРЪЧИ на страните. Препис от отговора на ответника да се
връчи на ищеца.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: