РЕШЕНИЕ
№ 18521
гр. София, 15.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БИЛЯНА СИМЧЕВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело №
20251110119866 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 235 ПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „ЗАД Алианц България“
АД, с която е предявен осъдителен иск срещу "ЗК Лев Инс" АД с правно
основание чл. 411 КЗ за сумата от 2602.17 лева, представляваща регресно
вземане за възстановяване на платеното от ищеца по имуществена застраховка
„Каско“ застрахователно обезщетение за щети по лек автомобил „Форд",
модел „Конект“, с рег. № ***, причинени при ПТП, настъпило на 16.02.2023 г.
в гр. София, с включени ликвидационни разноски в размер на 15 лева, ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 04.04.2025 г.
до окончателното изплащане на вземането, както и иск с правно основание чл.
86 ЗЗД за сумата от 633.43 лева – мораторно обезщетение върху главницата,
дължимо за периода от 21.06.2023 г. /денят, в който ответникът е постановил
отказ по претенцията/ до 04.04.2025 г.
В исковата молба се твърди, че на 16.02.2023 г., около 17:00 часа в гр.
София, след квартал „Драгалевци“ автомобил с марка „Форд", модел
„Конект“, с рег. № ***, управлявано от водача И.В. В., докато се движи по
павирания път по посока хижа „Алеко“ и ски писта „Витошко Лале“,
предприема маневра за изпреварване на спрял автомобил с марка „Ауди“,
модел А3, рег. № ***, управляван от водача М. А. М.. В този момент по време
на изпреварването, л. а. с марка „Ауди", модел АЗ, рег. № *** изненадващо и
без никаква предварителна сигнализация, предприема завой наляво, за да
отбие в уширението вляво, в резултат на което л. а. „Форд", модел „Конект“, с
рег. № ***, поради влажната пътна настилка и внезапната маневра, неизбежно
1
се удря в него.
В резултат на ПТП върху л. а. „Форд", модел „Конект“, с рег. № ***
биват щети върху предна броян, десен преден калник и преден десен фар.
Намира, че вина за ПТП има водачът на л. a.c марка „Ауди“, модел
АЗ, рег. № ***, който е нарушил разпоредбите на Закона за движението по
пътищата / чл. 42, ал. 3 и др. от ЗДвП/.
Сочи, че за увредения автомобил „Форд“ е била сключена
имуществена застраховка „Каско“ с ищцовото дружество, обективирана в
Застрахователна полица № 22-0300/301/5001554 със срок на валидност от
00:00 часа на 29.04.2022 г. до 24:00 часа на 28.04.2023 г.
Във връзка с предявена застрахователна претенция от собственика на
увредения автомобила, ищецът определил застрахователно обезщетение в
размер на 2587.17 лева, което на 18.04.2023 г., превел по сметка на сервиз,
извършил ремонта на автомобила.
Поддържа, че за лек автомобил „Ауди", модел АЗ, рег. № ***, е била
сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" при
ответника, с валидно застрахователно покритие към датата на ПТП, поради
което, на основание чл. 411 КЗ, е придобил регресно вземане срещу последния
за възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение и направените
ликвидационни разноски за определянето му в размер от 15 лв.
Твърди, че е предявил регресната си претенция с покана до ответника,
но на 16.06.2023 г. дружеството постановило отказ да удовлетвори
претенцията, поради което, изпаднало в забава.
Моли за уважаване на предявените искове, претендира разноски по
делото.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът "ЗК Лев Инс" АД подава
отговор на исковата молба, с който оспорва исковата претенция по основание
и размер.
Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност“ за лек автомобил „Ауди", модел АЗ,
рег. № ***, както и че е получил покана за плащане от ищеца, във връзка с
която е образувана щета, както и че е постановил отказ. Не оспорва
извършването на плащане от страна на ищеца по сметка на сервиза,
ремонтирал увредения автомобил.
Оспорва изложената в исковата молба фактическа обстановка и
описания механизъм на ПТП. Твърди, че ПТП е осъществено по
изключителна вина на водача на застрахования при ответника автомобил,
който е извършил неправомерно маневра за изпреварване, като не се е
съобразил нито с поведението на водача на лек автомобил марка „Ауди",
модел „АЗ”, с рег. № ***, който е предприел маневра завой наляво към
намираща се на пътя отбивка, нито с характера на пътя и атмосферните
условия, тъй като настилката в участъка е павирана, с много завои и към
момента на произшествието е била влажна и хлъзгава.
2
Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между всички
отремонтирани вреди и процесното ПТП.
Оспорва предявените искове и по размер, като намира, че
определената застрахователна сума не отговаря на действителната стойност на
щетите.
Оспорва акцесорната искова претенция, поради неоснователността на
главния иск.
Моли за отхвърляне на предявените искове, претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства по отделно
и в тяхната съвкупност и като взе предвид доводите и възраженията на
страните, достигна до следните фактически и правни изводи:
Предявен е главен иск с правно основание чл. 411 КЗ и акцесорен иск
с правно основание чл. 86 ЗЗД.
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно
основание чл. 411 КЗ е да докаже следните обстоятелства: 1/ сключен
застрахователен договор за имуществена застраховка за увредения автомобил
с валидно застрахователно покритие към датата на ПТП; 2/ плащане на
застрахователното обезщетение в изпълнение на този договор; 3/ отговорност
по чл. 45 ЗЗД на прекия причинител на процесното ПТП за вредите, за което
следва да бъдат установени в процеса: деяние, противоправност, вреди,
причинна връзка между деянието и вредите; вината на извършителя се
предполага; 4/ размерът на причинените вреди; и 5/ сключен договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност", валиден към датата на
ПТП, по силата на който ответникът се е задължил да застрахова гражданската
отговорност за вреди на виновния водач.
При установяване на горепосочените обстоятелства, в
доказателствена тежест на ответника по иска с правно основание чл. 411 КЗ
е да докаже, че е заплатил претендираното от ищеца застрахователно
обезщетение.
По направеното възражение за изключителна вина, ответникът
дължи доказване на твърденията си за противоправно поведение на водача на
увредения автомобил, което самостоятелно е довело до настъпване на
вредоносния резултат.
С оглед заявеното в исковата молба и в отговора на исковата молба, с
приетия за окончателен доклад по делото съдът е отделил като безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: 1/ наличието на
сключен застрахователен договор при ищцовото застрахователно дружество за
имуществена застраховка по отношение на лек автомобил „Форд", модел
„Конект“, с рег. № ***, с валидно застрахователно покритие към датата на
ПТП; 2/ извършено плащане от ищеца на застрахователно обезщетение в
изпълнение на този договор в размер на 2587.17 лева; 3/ сключен договор при
ответното застрахователно дружество за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" за лек автомобил „Ауди", модел АЗ, рег. № ***,
валиден към датата на ПТП; 5/ получаването на извънсъдебна покана от
3
ответника и постановяване на отказ да заплати сумите на 16.06.2023 г.
Спорен между страните е въпросът досежно механизма на
процесното ПТП, в частно – по чия вина е настъпило същото.
За установяване на горните обстоятелства пред настоящата съдебна
инстанция са ангажирани писмени доказателства, събрани са гласни
доказателства чрез разпит на свидетели, като е приета и съдебна
автотехническа експертиза.
От представения по делото /л. 11/ двустранен констативен протокол
за ПТП от 16.02.2023 г., се установява, че на процесната дата, около 17:00 по
пътя от гр. София към хижа Алеко, е настъпило ПТП между лек автомобил с
марка „Форд", модел „Конект“, с рег. № ***, управляван от И. В., и лек
автомобил с марка „Ауди", модел АЗ, рег. № ***, управляван от М. М..
Видно от нарисуваната от водачите скица на пътната обстановка и
ПТП се установява, че водачът на л.а. „Форд“ се е движил направо, а л.а.
„Ауди“ – перпендикулярно на него, в посока наляво.
На нарисуваната скица не е отразена контактната точка между двата
автомобила, но от описанието на вредите се установява, че същите са
настъпили в предната дясна част на автомобил „Форд“ и в задната лява част на
автомобил „Ауди“.
В графа № 12 „Обстоятелства“, е посочено, че ПТП е осъществено
при изпреварване от страна на л.а. „Форд“ и сблъсъкът е настъпил в задната
част на друго превозно средство.
В хода на съдебното дирене и двамата водачи на процесните
автомобили, разпитани в качеството им на свидетели, потвърждават, че
положените подписи под изготвения протокол са техни.
В представеното по делото уведомление-декларация за щета л. 12/,
подадено от водача на лек автомобил „Форд“ се посочва, че вредите по
автомобила му са нанесени при ПТП от 16.02.2023 г., в гр. София, след
квартал „Драгалевци“. Посочено е, че водачът се е движил по павирания път
по посока хижа „Алеко“ и ски писта „Витошко Лале“, като след един от
десните завои на пътя установява спрял автомобил с марка „Ауди“ без никаква
светлинна сигнализация. Предприел маневра за изпреварване на автомобила,
но последният изненадващо завил наляво, за да отбие в уширението вляво, в
резултат на което л. а. „Форд", поради влажната пътна настилка и внезапната
маневра, се ударил в него.
Разпитан като свидетел, водачът на л.а. „Форд“ Илиан В., чиито
показания съдът кредитира като добросъвестно дадени и отразяващи коректно
личните възприятия на свидетеля, потвърждава гореописаната фактическа
обстановка Свитеделят сочи, че деня на инцидента, около 17:00 часа, отивал
на работа в бара на „Витошко лале“, Карал с около 40км/ч. Малко над кв.
Драгалевци, където има уширение в ляво, след естествен десен завой на пътя,
видял сиво „Ауди“, спряло в лентата за движение без никаква сигнализация. С
оглед добрата видимост, предприел маневра за заобикаляне на това превозно
средство и се преместил в лявата лента за насрещно движение. В този момент
4
колата предприела изненадваща маневра и завила към уширението в ляво на
пътя. Натиснал рязко спирачки, колета на колата блокирали, но поради
мокрите павета не успял да спре и настъпил удар между превозните средства.
Сочи, че ударът за неговия автомобил беше в предната дясна част, а за другия
автомобил - в левия ръб на задната броня. Уточнява, че при предприемане на
маневрата той е подал мигач, а другият автомобил не използвал светлинна
сигнализация.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на
свидетеля М. М. – водач на л.а. „Ауди А3“. Последният сочи, че в късния
следобед се качил със съпругата му на Витоша. Спрял за малко в дясната лента
за движение, за да извърши завой наляво към находящото се вляво уширение
на пътя. Сочи, че не е използвал аварийните светлини на автомобила, тъй като
не е преустановявал движението си за дълго време, а е подал ляв мигач преди
за завие. Сочи, че когато видял другия автомобил, той бил около 10 м. зад
него. Няма спомен да е видял сигнализация от другия автомобил. Твърди, че
видял другия автомобил, но той бил далеч от него и предприел маневрата.
Сочи, че пътят бил мокър и хлъзгав и другият водач не могъл да спре, поради
което настъпил сблъсък .
В изготвената и приета по делото и неоспорена от страните съдебно-
автотехническа експертиза, което съдът кредитира напълно като
компетентно изготвена, вещото лице сочи, че при наличните данни по делото
към момента на изготвяне на заключението, приема за установено, че
процесният пътен инцидент е настъпил при следния механизъм:
На 16.02.2023 г., около 1700 часа, в гр. София, товарен автомобил
„Форд Конект“, с рег.№ *** се движи по път с посока от кв. Драгалевци към
хижа „Алеко“, и след десен завой, водачът предприема маневра за
изпреварване, на спрелия отдясно на пътното платно, лек автомобил „Ауди
АЗ", с рег.№ ***. В същото време, водачът на лек автомобил „Ауди АЗ", с рег.
№ *** предприема маневра за завой наляво, вследствие на което траекториите
на превозните средства се пресичат и настъпва удар между тях.
Вещото лице сочи, че щетите по товарен автомобил „Форд Конект“, с
рег.№ *** се намират в пряка причинно - следствена връзка с настъпилото на
16.02.023 г. произшествие в гр. София.
В проведеното изслушване в открито съдебно заседание, вещото
лице сочи, че събираните по делото гласни доказателствени средства напълно
подкрепят описания в заключението механизъм, като не би могло да бъде
установено от техническа гледна точка дали водачите са използвали
светлинната сигнализация на автомобилите си.
Страните не са ангажирали други доказателства, касаещи механизма
на процесното ПТП и вината на водачи за настъпването му.
При така събраните по делото доказателства, съдът достигна до извод,
че вина за процесното ПТП имат и двамата водачи при равен принос.
От съвкупния анализ на събраните писмени и гласни доказателства,
както и от изводите на вещото лице в изготвената съдебна автотехническа
5
експертиза, съдът намира, че процесното ПТП е настъпило, както в резултат
на действията на застрахования при ответника водач, който е предприел
внезапна маневра за завой наляво от спряло положение в активна лента за
движение /независимо дали е ползвал или не предупредителните светлинни
сигнали на автомобила си – доколкото по делото горното обстоятелство не
беше установено по категоричен начин/, без да се увери, че с действията си
няма да предизвика ПТП с движещия се зад него лек автомобил „Форд“, така
и в резултат на действията на водача на застрахования при ищеца лек
автомобил, който при констатиране на спряло превозно средство в лентата си
за движение, без подадени аварийни светлини, индикиращи продължителен
престой, вместо да намали скоростта си на движение, е предприел маневра за
неговото изпреварване, като по този начин е допринесъл за настъпване на
ПТП – нарушения на чл. 25 ЗДвП.
Предвид изложеното, съдът намира, че направеното от ответника
възражение за съпричиняване /инкорпориращо се в релевираното в отговора
възражение за изключителна вина на водача на л.а. „Форд“/ се явява
основателно, поради което дължимото регресно вземане следва да бъде
намалено на половина.
Относно размера на регресната застрахователна претенция:
За определяне размера на регресния дълг съдът съобрази съдебна
практика, постановена по реда на касационния контрол /напр. Решение №
52/08.07.2010 г. по гр. д. № 652/2009 г. на ВКС, І Т0/, съгласно която при
съдебно предявена претенция съдът определя застрахователното обезщетение
по действителната стойност на вредата /без овехтяване/ към момента на
настъпване на застрахователното събитие. Обемът на регресния дълг зависи от
размера на действително причинените вреди, но не повече от размера на
задължението на застрахователя по застраховка "Каско" /плащането на
недължимо обезщетение не може да се противопостави на ответника/ и не
повече от размера на действително платената сума. Ето защо следва да бъдат
съпоставени тези три стойности, за да се определи в какъв размер е
възникнало регресното вземане
Съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ обезщетението трябва да
бъде равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на
събитието. По силата на разпоредбата на чл. 400, ал. 1 КЗ за действителна се
смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се
купи друго със същото качество, а съгласно ал. 2 на същата норма – за
възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, без прилагане
на обезценка. При предявена по съдебен ред претенция за заплащане на
застрахователно обезщетение, съдът следва да определи същото по
действителната стойност на вредата към момента на осъществяване на
застрахователното събитие, т. е. по пазарната цена на същата, като ползва
заключение на вещо лице, без да е обвързан от минималните размери по
методиката към Наредба № 24/2006 г. на КФН /в т. см. решение №
79/02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на ВКС, І ТО, решение № 52/08.07.2010
6
г. до т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І ТО, решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. №
627/2008 г. на ВКС, ІІ ТО; решение № 209/30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г.
на ВКС, II ТО, решение № 235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, ІІ
ТО и др., приложими и по отношение на действащия К3/.
Ако увреденият автомобил е бил в гаранционен срок, обезщетението
следва да се определи по цени за ремонт, каквито е необходимо да се
заплатят в официален сервиз, щом това е условие за запазване на правата по
гаранцията. В този случай се приема, че с оглед периода на експлоатация,
считано от годината на производство на автомобила /3, 5 или 7 години - в
зависимост от конкретно определения от продавача или производителя
гаранционен срок/, този автомобил обективно има характеристиките на нов,
както и всички негови съставни части са нови и оригинални. Следователно
при тази хипотеза, при настъпване на застрахователно събитие, увреденото
лице ще бъде изцяло удовлетворено, ако бъдат изцяло заменени повредените
авточасти с нови оригинални такива в официалния сервиз на марката.
В конкретния случай, видно от изготвената САТЕ, л.а. Форд е бил в
експлоатация 9 месеца и 12 дни от датата на първата си регистрация, като
ремонтът на същия е извършен в официален сервиз на марката. С оглед на
това, съдът намира, че релевантната стойност на вредите следва да се
определи въз основа на заплатения от ищеца ремонт по фактура в официален
сервиз, а именно – сумата от 2587.17 лева
Към тази сума следва да се добави и стойността на обичайните
ликвидационни разноски /15 лева/, т.е. общият размер на регресната
претенция на ищеца възлиза на сумата от 2602.17 лева.
С оглед уваженото възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат в размер на 50%, предявеният иск се явява основателен до размера на
половината от посочената сума, т.е. за сумата от 1301.09 лева, а за горницата
над този размер следва да бъде отхвърлен.
В полза на ищеца следва да бъде присъдена и законната лихва върху
главницата от датата на депозиране на исковата молба /04.04.2025 г./ до
окончателното плащане.
По искът с правно основание чл. 86 ЗЗД:
За основателността на акцесорния иск за установяване дължимостта
на мораторно обезщетение, по делото следва да бъде доказана дължимостта
на вземането по главната искова претенция и изпадането в забава на
задълженото лице.
От събрания по делото доказателствен материал безспорно се
установява, че с регресна покана, изпратена до ответното дружество, ищецът е
заявил претенцията си за заплащане на сумата от 2602.18 лева,
представляваща сбора от изплатеното от него обезщетение по имуществената
застраховка “Каско” и ликвидационни разходи в размер на 15 лева.
Съгласно чл. 412, ал. 3 КЗ, в срок 30 дни от представянето на всички
доказателства застрахователят трябва: 1. да определи и изплати размера на
своето задължение по предявената претенция, или 2. мотивирано да откаже
7
плащането.
Не е спорно, че в указания срок, на 16.06.2023 г., ответникът е
постановил отказ да извърши плащане.
С оглед на това, от деня, следващ изтичането на срока, ответникът е
изпаднал в забава.
Предвид изложеното предявеният иск за мораторно обезщетение от
по-късен момент /21.06.2023 г./ до деня, предхождащ подаването на исковата
молба, се явява доказан по основание, като следва да бъде уважен до размера
на сумата от 316.72 лева, изчислена от съда по реда на чл. 162 ГПК с помощта
на онлайн калкулатор.
По разноските:
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право
на разноски имат и двете страни в производството.
Ищецът е доказал извършването на разноски по представения списък
по чл. 80 ГПК в размер на 154.08 лв. – държавна такса, депозит за САТЕ – 300
лева, депозит за призоваване на свидетели – 80 лева, както и 672 лева с ДДС –
заплатено по банков път адвокатско възнаграждение – общо 1206.08 лева.
Съразмерно на уважената част от исковете, в полза на ищеца следва да се
присъди сумата от 603.04 лева.
Ответникът е доказал извършването на разноски в размер на 300 лева
– депозит за САТЕ, като е претендирал присъждането на юрисконсултско
възнаграждение, което съдът, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, определя на
сумата от 100 лева. Съразмерно на отхвърлената част от исковете, в полза на
ответника следва да се присъди сумата от 200 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА "ЗК Лев Инс" АД, ЕИК *********, да заплати на „ЗАД
Алианц България“ АД, ЕИК *********, на основание чл. 411 КЗ сумата от
1301.09 лева, представляваща регресно вземане за възстановяване на
платеното от ищеца по имуществена застраховка „Каско“ застрахователно
обезщетение за щети по лек автомобил „Форд", модел „Конект“, с рег. № ***,
причинени при ПТП, настъпило на 16.02.2023 г. в гр. София, с включени
ликвидационни разноски в размер на 15 лева, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 04.04.2025 г. до окончателното
изплащане на вземането, както и на чл. 86 ЗЗД сумата от 316.72 лева –
мораторно обезщетение върху главницата, дължимо за периода от 21.06.2023
г. до 03.04.2025 г.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от „ЗАД Алианц
България“ АД, ЕИК *********, срещу "ЗК Лев Инс" АД, ЕИК *********,
иск с правно основание чл. 411 КЗ за горницата над сумата от 1301.09 лева
8
до пълния предявен размер на претенцията от 2602.17 лева - регресно
вземане за възстановяване на платеното от ищеца по имуществена застраховка
„Каско“ застрахователно обезщетение за щети по лек автомобил „Форд",
модел „Конект“, с рег. № ***, причинени при ПТП, настъпило на 16.02.2023 г.
в гр. София, с включени ликвидационни разноски в размер на 15 лева, ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 04.04.2025 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и предявения иск с правно
основание чл. 86 ЗЗД за горницата над сумата от 316.72 лева до пълния
предявен размер на претенцията от 633.43 лева – мораторно обезщетение
върху главницата, дължимо за периода от 21.06.2023 г. до 03.04.2025 г.
ОСЪЖДА "ЗК Лев Инс" АД, ЕИК *********, да заплати на „ЗАД
Алианц България“ АД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата от 603.04 лв. – разноски в производството пред първата инстанция,
съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „ЗАД Алианц България“ АД, ЕИК *********, да
заплати на "ЗК Лев Инс" АД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
сумата от 200 лева – разноски в производството пред първата инстанция,
съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9