Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 5205
гр.Варна, 25.11.2019год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ , ХVІ-ти състав, в публично заседание на двадесет и
трети октомври през две хиляди и
деветнадесета година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РУМЯНА ХРИСТОВА
при секретаря
ГАЛЯ ДАМЯНОВА , като разгледа
докладваното от съдията гр.дело №499 по описа за 2019год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Искът е с правно основание чл.415,ал.4 във вр. с чл.422,ал.1 от ГПК.
Ищецът „Е.С.З."
ЕООД, ЕИК * адрес на управление:***, представлявано от управителя Н. М. П.,
чрез пълномощника П. А. П., чрез адв.К.Т.А.,*** офис
10, претендира от съда да постанови решение, с което да признае за
установено,че ответникът „Б." ЕООД, ЕИК *, адрес на управление ***,
представлявано от И. Б. Б. му дължи
сумата от 2500лв. /две хиляди и петстотин/, представляващи
неизплатена главница по фактура
№**********/06.11.2013г. и №**********/06.11.2013г.
за извършена услуга, съгласно договор за
изработка № 103 от 28.06.2013г. и №104
от 28.06.2013г., ведно със законната лихва върху главницата от подаването
на исковата молба в съда до окончателното изплащане на вземането, предмет на
заповед за изпълнение , издадена в производството по ч.гр.д.№16751/2018год. на
ВРС.
Моли да му бъдат присъдени и направените в това
производство разноски.
Обстоятелства,
от които се твърди, че произтича претендираното
право: На основание неизпълнение на договорно
задължение за заплащане на цена по договор за изработка №103/28.06.2013г. и
фактура №**********/06.11.2013г и договор за изработка №104/28.06.2013г. и
фактура № **********/06.11.2013г., ответното дружество дължи частично плащане
по двете фактури.
Ищецът подава срещу ответника по настоящата молба ,
заявление по чл.410 ГПК в PC гр.Варна, по което бе образувано ч.гр.д.№
16751/2018г. След издаване на Заповед за изпълнение №8556/09.11.2018г. в срок е
подадено възражение от ответника. В указания от заповедния съд срок, подава
настоящата искова молба.
На 28.06.2013г. между ищеца и ответника са подписани
договори за изработка, с който се уговарят сроковете на плащане и стойността на
извършваната услуга.
С договор №104
за изработка - Доставка на газова колонка К. LPGK - 230, сключен между „Б."ЕООД
и „Е. С." ЕООД, „Е. С." се задължава да извърши доставка на
оборудване, като по договора са издадени фактури с номера №**********/28.06.2013г.
на обща стойност 7968,00лв. (седем хиляди деветстотин шестдесет и осем лева),
изцяло изплатена от „Б."ЕООД на една вноска от 7968,00лв на 10.07.2013г.
(на стойност седем хиляди деветстотин шестдесет и осем лв.)., и № **********/06.11.2013год.
на обща стойност 1992,00 лв. ( хиляда деветстотин деветдесет и два лева),
изцяло неизплатена. По последната фактура „Б."ЕООД продължава да дължи на
„Е. С." ЕООД сумата в размер на 1992,00 лв. / хиляди деветстотин
деветдесет и двалева/.
С Договор №103 за изработка -Ремонт на пълнеща точка
за светли горива и ограда на газово стопанство и анекс №1 към него, сключен
между „Б." ЕООД и „Е. С." ЕООД на 28.06.2013 година, като по договора
са издадени фактури с номера №**********/28.06.2013г. ла обща стойност
6480,00лв. (шест хиляди четиристотин и осемдесет лева), изцяло изплатена от „Б."
ЕООД на две вноски от 4000,00лв на 01.07.2013г. и 2480,00лв на 10.07.2013г. и
фактура № ********** /06.11.2013г година, на обща стойност 1547,21 лв. ( хиляда
петстотин четиридесет и седем лева и двадесет и една стотинки), частично
изплатена на 10.12.2013г. вноска на стойност 1039.21 (хиляда тридесет и девет
лева и двадесет и една стотинки) лв.. По последната „Б." ЕООД продължава
да дължи на „Е. С." ЕООД сумата в размер на 508,00 лв. /петстотин и осем
лева/.
През февруари 2018г. „Б." ЕООД изпраща молба за
потвърждение на задължението си.
На 05.10.2018г. се сключва Договор за цесия между „Е.
С." ЕООД и „Е. С. - СТАРА ЗАГОРА" ЕООД, ЕИК *, „Е. С." ЕООД
прехвърля своите вземания от „Б." ЕООД, произтичащи от издадените фактури,
с общ размер на задължението 2500,00 лв. (две хиляди и петстотин лева)
главница, както и дължимите неустойки и лихви за забава, За сключването на
договора за цесия „Б."ЕООД са уведомени писмено на 08.10.2018година чрез
писмо с обратна разписка. На 16.10.2018година е изпратено с обратна разписка до
„Б."ЕООД и получено от тях ПИСМО ЗА
ДОБРОВОЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ. До момента няма извършено плащане на дължимите по
договорите и съответните фактури задължения.
Ответникът в срока
по чл.131 от ГПК, депозира
отговор на исковата молба.
Оспорва предявените искове. Счита същите за допустими, но изцяло
неоснователни.
Излага следните съображения:
Не оспорва, че между „Б." ЕООД и „Е. С."
ЕООД са сключени договори за изработка: № 103 от 28.06.2013г. и №104 от
28.06.201 Зг., че по тези договори са издадени посочените в исковата молба
фактури. Оспорва твърдението, че фактура № **********/06.11.2013г., на обща
стойност 1992,00 лв. (хиляда деветстотин деветдесет и два лева), е изцяло
неизплатена до настоящия момент и че по фактура № **********/06.11.2013г. на
обща стойност 1547,21 лв. е останала неизплатена сумата в размер на 508,00 лв.
„Б." ЕООД като възложител по посочените договори
е изпълнило изцяло задълженията си за заплащане на извършените от „Е. С."ЕООД
ремонтни работи и доставки.
Фактура № **********/06.11.2013г. на стойност 1992,00
лв. е изцяло заплатена на „Е. С." ЕООД на 27.02.2014 год., за което
представя доказателства - извлечение от сметка и справка за задължения/вземания
по партньори на „Б." ЕООД. Ето защо, не съществува вземане към настоящия
момент в размер на 1992,00 лв. по посочената фактура, поради заплащането й,
което е извършено на 27.02.2014 год.
Фактура № **********/06.11.2013г. на обща стойност
1547,21 лв. е изцяло заплатена на „Е. С." ЕООД на 27.11.2013 год., за
което представя доказателства. Към настоящия момент не е налице каквото и да
било неизпълнение от страна на ответника по посочената фактура.
Твърди, че сключеният на 05.10.2018г. Договор за цесия
между „Е. С." ЕООД и „Е. С. – С. З." ЕООД, с който „Е. С." ЕООД
прехвърля своите вземания от „Б." ЕООД по двата процесни
договора № 103 от 28.06.2013г. и № 104 от 28.06.2013г. е за несъществуващо към
момента на сключването му вземане, поради погасяването му чрез плащане. Твърди,
че нито съобщението за сключения договор за цесия, нито посочената от ищеца
покана за доброволно изпълнение са получени от „Б." ЕООД. Видно от
обратните разписки, приложени към исковата молба, адресът, на който същите са
изпратени е *, бензиностанция и са получени от лице - Г.И. Адресът на
управление ***, а не указаният в обратните разписки, и дружеството няма
служител с името Г.И.
За пълнота на изложението , сочи, че „Б." ЕООД е изпратило до „Е. С."
ЕООД молба за потвърждение на задължение в размер на 2 500 лв. във вр. с финансовия отчет на дружеството за 2017 год., но
същото се отнася за друг договор и за други фактури, а не за посочените в
исковата молба. От текста на приложеното към исковата молба копие от писмото не
се установява, че потвърденото вземане може да бъде отнесено към процесиите
фактури.
С оглед изложеното по-горе твърди, че „Б." ЕООД
не дължи претендираната от ищеца сума в размер на 2
500 лв., посочена като съвкупен размер на непогасени задължения по договори за
изработка № 103 от 28.06.2013г. и №104 от 28.06.2013г., респ. по фактури
№**********/06.11.2013г. и №**********/06.11.2013г.
Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на
сторените по делото разноски.
В съдебно заседание ищецът поддържа иска.В писмена
форма проц.представител на ищеца моли за уважаване на
иска и присъждане на сторените по делото разноски. редовно призован, не се
явява, не изпраща представител.
В съдебно заседание ответникът, чрез проц.представител поддържа отговора на исковата молба. В
хода по същество на делото моли за отхвърляне на иска и присъждане на сторените
по делото разноски.
По
допустимостта на иска: От изисканото
за нуждите на настоящото производство ч.гр.дело №16751/2018год. на ВРС се установява, че е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение, съгласно която длъжникът Б.“ ЕООД, ЕИК * със седалище и адрес на
управление ***, *, представлявано от И. Б. Б.
ДА
ЗАПЛАТИ на кредитора “Е. С. – С. З.“
ЕООД, ЕИК * със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Н. М. П.,сумата
от 2500 лева /две хиляди и петстотин лева/, представляваща задължение по
Договор за цесия от 05.10.2018г., сключен между „Е. С.“ ЕООД и „Е. С. – С. З.“
ЕООД, с който са прехвърлени вземания, произтичащи от договор №
104/28.06.2013г. с размер на задължението от 1992 лева и Договор №
103/28.06.2013г. с размер на задължението от 508 лева, както и сумата от 50
лева /петдесет лева/, представляваща заплатена държавна такса за заповедното
производство.
Вземането произтича от следните обстоятелства:
Задължение по Договор за цесия от 05.10.2018г., сключен между „Е. С.“ ЕООД и „Е.
С. – С. З.“ ЕООД, с който са прехвърлени вземания, произтичащи от договор №
104/28.06.2013г. с размер на задължението от 1992 лева и Договр
№ 103/28.06.2013г. с размер на задължението от 508 лева.
Длъжникът депозира в срок възражение. С разпореждане
от 10.12.2018год. заповедния съд указва на заявителя за възможността да предяви иск в едномесечен срок от съобщаването. За това
разпореждане заявителят е уведомен на
19.12.2018год. В указания срок на
17.01.2019год. ищецът депозира настоящия иск.С оглед депозиране на иска в срок,
същият като допустим подлежи на разглеждане по същество.
СЪДЪТ, след като взе предвид
представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност,
съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа
и правна страна:
От приетия по делото договор за цесия се установява,
че на 05.10.2018год. в град С. З. между „Е. С.“ЕООД, ЕИК: * и „Е.С.З.“ЕООД,
ЕИК: * е сключен договор , по силата на който Е. С.“ЕООД, ЕИК: *, като цедент прехвърля на Е.С.З.“ЕООД,
ЕИК: *, като цесионер вземането си към „Б.“ЕООД,
възникнало от договор №104 за изработка от 28.06.2013год. ,по който са издадени
фактури с номера 8/28.06.2013год. и 20/06.11.2013год., вземането по последната
фактура на стойност 1992лв. и договор за
изработка №103 от 28.06.2013год. по който са издадени фактури с номера
6/28.06.2013год. и 21/06.11.2013год. , част от вземането по фактура
№21/06.11.2013год. , представляващо сума от 508лв.
Приобщена към доказателствата по делото е обратна
разписка , издадена от ЕКОНТ /л.11/, видно от която „Е.С.З.“ЕООД е изпратило до
ответника пратка , адресирана до деловодството и получена на 08.10.2018год.
Приета по делото е покана за доброволно изпълнение от „Е.С.З.“ЕООД
до ответника от 12.10.2018год.
Приобщена към доказателства по делото е и обратна
разписка/л.14/ , адресирана до ответника, получена на 16.10.2018год. , като от
разписката не може да се установи точно
кой е изпраща с адрес на изпраща в гр.С. З.
Приобщени към доказателства по делото са договор за
изработка №104/28.06.2013год., ведно с приемо-предавателен
протокол към него,договор за изработка №103/28.06.2013год., анекс към него и приемо-предавателен протокол, два броя фактури към
тях/л.27/-тези от които произтичат процесните вземания.
Приета по делото е молба от ответника до „Е. С.“ЕООД,
с която ответникът е посочил , че във
връзка с изготвянето на финансовия отчет на дружеството за 2017год. моли да
потвърди сумата на разчетите между дружествата към 31.12.2017год., като салдото
на„Е. С.“ЕООД при ответното дружеството е 2 500лв.
Приобщени към доказателствата по делото са
представените от ответника справки-извлечение , а именно: задължения/вземания
по партньори на Б. ЕООД към дата 31.12.2013год. и задължения/ вземания на Б.
ЕООД към 31.12.2014год.
Приети по делото като писмени доказателства са и
следните писмени документи: аналитичен регистър на „Е. с.“ ЕООД сметка 411/1 „Б.“
ЕООД от 01.01.2013г. до 31.12.2013г.; аналитичен
регистър на „Е. с.“ ЕООД сметка 411/1 „Б.“ ЕООД от 01.01.2014г.
до 31.12.2014г.; аналитичен регистър на „Е. с.“ ЕООД сметка 411/1 „Б.“ ЕООД от
01.01.2015г. до 31.12.2015г.; аналитичен регистър на
„Е. с.“ ЕООД сметка 411/2 „Б.“ ЕООД от 01.01.2013г.
до 31.12.2013г.; аналитичен регистър на
„Е. с.“ ЕООД сметка 411/2 „Б.“ ЕООД от 01.01.2014г.
до 31.12.2014г.; аналитичен регистър на
„Е. с.“ ЕООД сметка 411/2 „Б.“ ЕООД от 01.01.2015г.
до 31.12.2015г.; аналитичен регистър на
„Е. с.“ ЕООД сметка 411/7 „Б.“ ЕООД от 01.01.2013г.
до 31.12.2013г.; аналитичен регистър на „Е. с.“ ЕООД сметка 411/7 „Б.“ ЕООД от
01.01.2014г. до 31.12.2014г.; аналитичен регистър на „Елгаз
сервиз“ ЕООД сметка 411/7 „Б.“ ЕООД от 01.01.2013г.
до 31.12.2013г.; аналитичен регистър на
„Е. с.“ ЕООД сметка 411/9 „Б.“ ЕООД от 01.01.2013г.
до 31.12.2013г.; аналитичен регистър на
„Е. с.“ ЕООД сметка 411/9 „Б.“ ЕООД от 01.01.2014г.
до 31.12.2014г.; аналитичен регистър на
„Е. с.“ ЕООД сметка 411/9 „Б.“ ЕООД от 01.01.2015г.
до 31.12.2015г.; задължения/вземания по
партньори на „Е. с.“ ЕООД към 31.12.2013г.; задължения/вземания по партньори на
„Е. с.“ ЕООД към 31.12.2014г.; задължения/вземания по партньори на „Е. с.“ ЕООД
към 31.12.2015г.; извлечение от банкова сметка – ***; справка задължения по
договори и анекси за „Б.“ ЕООД.
От заключението на ВЛ по ССч.Е
, което съдът цени като обективно и компетентно дадено се установява следното:
Процесиите фактури № 20/06.11.2013 г. и №
21/06.11.2013 г. са осчетоводени в счетоводствата на страните по делото. Двете
фактури са включени в дневник за покупки на Б. ЕООД.
Няма данни дали процесиите фактури са включени в
Дневник за продажби на Е. С. – С. З. ООД.
Има плащания по фактура № 20/06.11.2013 г. и фактура №
21/06.11.2013 г., така както е описано в Раздел II. Констативно-съобразителна
част.
По данни от счетоводството на ответника, и двете
фактури са заплатени в пълен размер.
На база на представените от ответника документи може
се направи заключение, че счетоводството на Б. ЕООД е водено редовно.
Плащанията на ответника по договорите с Е. С. за
периода м. ноември/2013 - м. февруари/2014 г. са описани в Раздел II. Констативно-съобразителна
част, Таблица 1.
При така установената фактическа обстановка съдът
извежда следните правни изводи:
За успешното провеждане на предявения иск в
тежест на ищцовата страна е да установи правнорелевантните факти, включени в предмета на доказване
по делото, а именно: наличие на валидни облигационни отношения, по силата на
сключени Договори за изработка, по които
са налице вземания, размера на вземанията си, както и активната си мат.правна
легитимация по иска, основана на договора за цесия.
Няма спор между страните, а и от приетите по делото
писмени доказателства се установява , че ответникът и лицето „Е. С.“ЕООД, ЕИК: *
са били обвързани от договори за изработка, по които договори е било налице
изпълнение, и издадени фактурите, от които произтичат процесните
вземания.
Спорния между страните въпрос е дали вземанията по процесните фактури са съществували към датата на сключване
на договора за цесия или същите са погасени , чрез плащане.
Представените от страна на ответника писмени
доказателства, ценени в съвкупност със заключението на ВЛ по ССч.Е. , извеждат извод, че към датата на сключването на
договора за цесия – 05.10.2018год. вземанията по процесните
фактури са били погасени, чрез плащане.
Цесията е правен способ за прехвърляне на субективни
права /вземания/, по силата на която настъпва промяна в субектите на
облигационното правоотношение - кредитор става цесионерът,
на когото цедентът е прехвърлил вземането си по
силата на сключен между тях договор. Като всеки договор, цесията трябва да
отговаря на всички условия за действителност на договорите, в т.ч. ясен и
конкретен предмет. Няма спор в доктрината и в съдебната практика по въпроса, че
могат да бъдат цедирани както вземания, така и права,
чиято прехвърлимост е допустима от закона и следва от
тяхното естество – чл.99, ал.1 ЗЗД. От правилото, установено в чл. 99, ал.2 ЗЗД, според което вземането преминава върху цесионера
в обема, в който цедентът го е притежавал, следва, че
предмет на цесионната сделка не могат да бъдат бъдещи,
а само съществуващи към момента на прехвърлянето вземания, т.е. тяхното
съществуване е условие за нейната действителност. Този извод следва и от
каузалния характер на цесионния договор, чиято
валидност се преценява с оглед валидността на нейното конкретно правно
основание. Предмет на договора е прехвърлянето на вземане, което следва да
съществува, към момента на сключването му, и да е прехвърлимо
/каквито по принцип са имуществените права – Решение № 40 от 13.05.2010 г. по
т.д. № 566/ 2009 г. т.о., пост. по реда на чл. 290 ГПК/. В случая, предвид доказаното
от страна на ответника плащане към датата на сключване на договора за цесия, цедираното вземане не е съществувало в патримониума
на цедента и договора за цесия е сключен при липса на
предмет, т.е. се явява недействителен, на основание чл.26, ал.2 ЗЗД. Като всеки
нищожен договор, същият не е породил правни последици, още по-малко за ищеца по
делото.
Освен горното процесният
договор за цесия не е противопоставим на ответника по следните съображения. Съгласно
чл. 99 ал. 4 от ЗЗД прехвърлянето на
вземането има действие спрямо длъжника от деня, когато предишният кредитор му
съобщи за станалото прехвърляне. Установеното в този текст задължение на цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на
вземането има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото
задължение, т.е. срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането.
Доколкото прехвърленото вземане е възникнало от правоотношение между длъжника и
стария кредитор (цедента), напълно логично е
въведеното от законодателя изискване съобщението за прехвърлянето на вземането
да бъде извършено именно от стария кредитор (цедента).
Само това уведомяване ще създаде достатъчна сигурност за длъжника за
извършената замяна на стария му кредитор с нов и ще обезпечи точното изпълнение
на задълженията му, т.е. изпълнение спрямо лице, което е легитимирано по
смисъла на чл. 75, ал. 1 ЗЗД. Ето защо, правно релевантно за действието на
цесията е единствено съобщението до длъжника, извършено от цедента
(стария кредитор), но не и съобщението, извършено от цесионера
(новия кредитор). В този смисъл е и задължителната съдебна практика -
Тълкувателно решение № 1 от 11.11.1954 г. на ОСГК на
Върховен съд и решение № 123/24.06.2009 год. на ВКС по т.д. № 12/2009 год., ІІ
т.о. ТК, както и решение № 1279/12.11.1996 год. по гр.д. № 29/1996 год. ГО,
решение № 150/26.03.2009 год. по гр.д. № 147/2008 год. І ГО, определение
№738/14.12.2009 год. на ВКС по т.д.№ 721/2009 год. І ТО.
В настоящият случай ищецът не ангажира доказателства цедента по договора за цесия да е извършил уведомяване на
длъжника.Едната стокова разписка изхожда от цесионера,
като в същата не е описан документа, който е връчен на ответника.Другата
стокова разписка не е видно от кого изхожда, като в същата също липсва
документа, които е изпратен на ответника, но видно от адреса на изпраща, същата е изпратена от гр.Стара
Загора, където е адреса на цесионера, а не на цедента. Не може в
настоящия случай да се счете, че с получаването на препис от исковата молба, с
приложенията към нея, цесията е редовно съобщена на ответника,тъй като исковата
молба изхожда от цесионера, а липсват доказателства цедента да е упълномощил цесионера
да извърши от негово име и за негова сметка уведомяването. Доколкото с исковата
молба и в хода на процеса пред настоящата инстанция не е представено отправено
от цедента до длъжника уведомление за прехвърляне на
вземането, то следва да се изведе извод, че цесията не е противопоставима
на ответника./Тълкувателно решение № 1 от 11.11.1954
на ОСГК на ВС/.
Вземайки предвид горното съдът извежда извод, че ищеца не установи , че в негова полза съществуват
вземания спрямо ответника по процесния договор за
цесия в сочените размери и постановява
решение, с което отхвърля иска .
С оглед изхода от делото пред настоящата инстанция на
ответника следва да се присъдят разноски, на основание чл.78,ал.3 от ГПК.
Същите възлизат в размер на 405лв. , съгласно списък на разноските по делото и
се изразяват в заплатено адв.възнаграждение.
Водим от горното , съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на „Е.С.З." ЕООД, ЕИК * адрес на управление:***,
представлявано от управителя Н. М. П., чрез пълномощника П. А. П., чрез адв.К.Т.А.,*** офис 10 срещу „Б." ЕООД, ЕИК *, адрес на управление ***,
представлявано от И. Б. Б., за признаване , за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца дължи
сумата от 2500лв.
/две хиляди и петстотин/, представляващи неизплатена главница по фактура
№**********/06.11.2013г. и №**********/06.11.2013г. за извършена услуга,
съгласно договор за изработка № 103 от 28.06.2013г. и №104 от 28.06.2013г.,
ведно със законната лихва върху главницата от подаването на исковата молба в
съда до окончателното изплащане на вземането, предмет на заповед за изпълнение
, издадена в производството по ч.гр.д.№16751/2018год. на ВРС, на основание чл.415, ал.
4 във вр. чл.422, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Е.С.З." ЕООД, ЕИК * адрес на управление:***,
представлявано от управителя Н. М. П., чрез пълномощника П. А. П., чрез адв.К.Т.А.,*** офис 10 да
заплати на „Б." ЕООД, ЕИК *,
адрес на управление ***, представлявано от И. Б. Б., сумата от 405лв., представляваща сторени по
делото разноски, на основание чл.78,ал.3
от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщаването на страните,ведно с препис от съдебния акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Р.ХРИСТОВА/