№ 217
гр. София , 24.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично
заседание на седемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Калин Калпакчиев
Членове:Весислава Иванова
Величка Цанова
в присъствието на прокурора Павел Емилов Панов (АП-София)
като разгледа докладваното от Весислава Иванова Наказателно дело за
възобновяване № 20211000600546 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХХІІІ НПК.
Образувано е по искания на двама нарочно упълномощени за това защитници на
осъдения В. И. Д., с които се претендира възобновяване на наказателното дело на всички
предвидени за това законови основания - допуснати съществени процесуални нарушения,
нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание.
В искането, депозирано от адвокат Д. М., са изложени твърдения за неправилност
на присъдата, постановена от районния съд. Поддържа се, че бил нарушен материалният
закон, защото съдът неправилно приел, че осъденият Д. бил автор на престъплението.
Оспорва се обосноваността на доказателствените изводи, направени и от двете инстанции.
Доводът за допуснати съществени процесуални нарушения е мотивиран с твърдението, че
съдът не бил обсъдил защитните възражения и не направил задълбочен анализ на
доказателствата, а част от тях игнорирал. Освен това – приел за установени факти, които не
били доказателствено обезпечени. Поддържаната явна несправедливост на наказанието е
аргументирана с твърдения за незавишената степен на обществена опасност на
престъплението и на личността на дееца. Настоява се, че съдът не бил съобразил липсата на
настъпили общественоопасни последици, доброто процесуално поведение на подсъдимия,
семейното му положение и трудовата ангажираност и така определил едно несправедливо и
прекомерно тежко наказание. По виждане на защитника справедливо наказание би се явило
1
лишаване от свобода в минималния предвиден размер от три месеца, индивидуализирано по
реда на чл. 55 НК. Отправената претенция е за оправдаване на осъдения, алтернативно – за
намаляване на наказанието му или за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав
на съда.
С искането, изготвено от адвокат Е. Б., се претендира за оправдателна присъда
или за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. С него са отправени
критики към въззивното решение, с което е изменена присъдата на районния съд.
Релевирани са всички възобновителни основания. На първо място се поддържа, че съдът
неправилно приел, че осъденият е автор на престъплението и поведението му било
съставомерно от обективна и субективна страна, изпълвайки признаците на престъплението
по чл. 280, ал. 2, т. 1, т. 3 и т. 4, предл. 1., вр. ал. 1, предл. 2., вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл.
18, ал. 1 НК, и така нарушил материалния закон. На следващо място, - че решението е
постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. Твърди се, че
окръжният съд нарушил изискването да посочи кои обстоятелства приема за установени и
въз основа на какви доказателства, че не обсъдил всички доказателства, а само
обвинителните, игнорирайки защитните, подкрепящи версията на осъдения. Навежда се
довод, че съдът не бил обсъдил оплакването на защитата касателно провеждането на
разпити на свидетели пред съдия в досъдебното производство без да е било подсигурено
участието на обвиняемите, както и оплакването относно допуснати нарушения при
провеждане на разпознаванията. Като съществено процесуално нарушение е посочено и
твърдяно отсъствие на ясни и конкретни мотиви за наложеното наказание. Доводът за явна
несправедливост на наложеното наказание е аргументиран с идентични на въведените в
другото искане твърдения.
В хода на съдебните прения процесуалният представител на осъдения – адвокат
М. Д. (преупълномощена от адвокат М.), поддържа и двете искания по изложените в тях
съображения, които не допълва по същество.
Адвокат Б. не се явява, редовно призован, и не сочи извинителна причина за това.
Осъденият Д. заявява, че не държи на участието и на този защитник.
В лична защита В.Д. прави изявление, че поддържа казаното от адвоката си и
няма какво да добави.
Прокурорът от Софийска апелативна прокуратура поддържа становище за
неоснователност на претенцията за възобновяване на делото. Счита, че няма процесуални
нарушения, че не е нарушен материалният закон, а наказанието е справедливо.
В предоставената му последна дума осъденият моли за разумно решение.
След като прецени изложените в исканията доводи, наведените за
2
възобновяване основания и становищата на страните, Софийският апелативен съд (САС)
намери за установено следното:
С присъда № 120 от 27.9.2019 г. по н.о.х.д. № 217/17 г. на РС – Сливница В. И. Д.
е признат за виновен в това, че на 23.6.2016 г., около 20:55 – 21:30 ч., в землището на с. ***,
община ***, област Софийска, в района на стадиона на база „***“, на около 180 метра
югозападно от гранична пирамида 291 и на около 250 метра североизточно от гранична
пирамида 293, като извършител, в съучастие с П. М. П. (помагач) е направил опит да
преведе през границата на страната от Република България в Република Сърбия група от
тридесет лица, сред които и такива ненавършили 16 години, които не са български
граждани, като е използвал моторно превозно средство (товарен автомобил Пежо Боксер с
рег. № ***, собственост на фирма „Микра – КМ“ ЕООД), без разрешение на надлежните
органи на властта и не през определените за тази цел места, като деянието е останало
недовършено поради независещи от дееца причини (намеса на граничните власти), заради
което и на основание чл. 280, ал. 2, т. 1, т. 3 и т. 4, предл. 1., вр. ал. 1, предл. 2., вр. чл. 20, ал.
2, вр. ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл. 36, вр. чл. 53 НК е осъден на лишаване от свобода за срок
от 5 години, търпимо при строг режим, и на глоба от 15 000 лева. На основание чл. 68, ал.1
НК с присъдата е приведено в изпълнение наказанието лишаване от свобода за срок от две
години, наложено по н.о.х.д. № 5972/2010 г. на СРС, изпълнението на което е било
отложено. На основание чл. 280, ал. 4, предл. 2. НК е постановено отнемане в полза на
държавата на моторното превозно средство, с което били превозени тридесетте лица.
Присъдата на районния съд е била проверена по въззивен ред по жалба на
двамата осъдени и с решение (без номер) от 15.3.2021 г. на Софийски окръжен съд (СОС),
НО, 2. въззивен състав по в.н.о.х.д № 50/2020 г. е била изменена в следния смисъл по
отношение на В.Д.: наложеното наказание лишаване от свобода е било намалено на две
години, наложената глоба – на 10 000 лева; от наказанието лишаване от свобода са
приспаднати периодите, през които Д. е бил задържан по ЗМВР, по реда на чл. 64, ал. 2 НК
и с мярка за неотклонение „задържане под стража“, а именно от 23.6.2016 г. до 20.9.2016 г.,
включително; присъдата е отменена в частта за приложението на чл. 68, ал. 1 НК и вместо
това са групирани, по реда на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК, наказанията по н.о.х.д. №
5972/2010 на СРС и по н.ох.д. № 144/2011 г. на РС – Сливница, между които е определено
едно общо най-тежко наказание от две години лишаване от свобода, като е определено
изтърпяването му при строг режим и е приспаднато изцяло или отчасти изпълненото
наказание по н.о.х.д. № 144/2011 г.; присъдата е отменена и в частта за отнемането на
товарния автомобил в полза на държавата и той е върнат на Ц. В. Г..
Исканията за възобновяване са допустими – депозирани са от надлежно
3
процесуалнолегитимирани страни, в рамките на предвидения 6 – месечен срок от влизане в
сила на въззивното решение (това на адвокат М. е пуснато чрез куриер на 27.4.2021 г., а
депозираното от адвокат Б. е на 28.4.2021 г.) и срещу акт, непроверен по касационен ред.
Разгледани по същество, исканията са неоснователни. Сходните съображения в
двете искания позволяват общото им обсъждане, но с едно уточнение: искането на адвокат
М., за разлика от това на адвокат Б., е фокусирано предимно върху присъдата на районния
съд. Предмет на проверката за възобновяване обаче е въззивният съдебен акт, като
обсъждането на първоинстанционния поначало е през призмата на решението, с което е
извършена въззивната проверка.
Пред скоби се налага изнасянето и на някои принципни съображения, валидни в
производството по възобновяване, към които съдът винаги стриктно се придържа:
Съдебната практика е константна, че в това извънредно по характера си
производство съдът е обвързан от наведените основания за възобновяване, които, съобразно
чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, са уредените в разпоредбите на чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 НПК
касационни основания. Възложената на съда в процедурата по възобновяване проверка не
включва установяването на фактически положения и събиране на доказателства. Съдът
действа като инстанция само по правото, не и по фактите.
Необосноваността не е касационно основание, защото вътрешното убеждение на
решаващия съд не може да бъде контролирано, ако не е допусната грешка при неговото
формиране, тъй като съдът е суверенен при решаване на въпроса за пълнотата и
достоверността на доказателствените източници при изграждане на фактическите си изводи.
В този смисъл следва да се отбележи, че възражения, които по същество оспорват
формираното вътрешно убеждение на решаващите съдилища по фактите, макар да са
заявени като такива за съществени процесуални нарушения, не следва да бъдат
проверявани. Както бе посочено, вътрешното убеждение, основано на доказателствата, е
суверенно право на оценяващия доказателствата съд, не може да бъде подменяно или
замествано и не подлежи на последваща проверка, защото касае обосноваността на акта.
Процесът на формиране на вътрешното убеждение обаче подлежи на проверка, защото
същото всякога трябва да е основано на закона и доказателствата по делото и именно този
въпрос – дали е основано на тях – може и следва да бъде установен. Дали изводите на
решаващия съд почиват на съвкупна преценка на доказателствените материали, дали
последните са оценени поотделно, в логическата им връзка и съобразно действителното им
съдържание, без изопачаване, и дали при противоречие между тях е мотивирано кои
доказателствени материали се кредитират и кои не, подлежи на проверка. Така е, защото
нарушаването на тези правила представлява нарушение на изискванията на чл. 13 и чл. 14
НПК и ограничава правото на подсъдимия да бъде признат за виновен и осъден само ако
обвинението е доказано в съответствие с изискването по чл. 303 от НПК.
Нарушение на материалния закон е налице тогава когато в рамките на
4
установените фактически положения законът е приложен погрешно – фактите не са
подведени правилно под съответстващата им правна квалификация.
При отчитане на тези принципни постановки, съдът намери следното:
По довода за допуснати съществени процесуални нарушения
Оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения следва да се
разгледа приоритетно, доколкото възможната му основателност би определила като
безпредметно обсъждането на останалите.
Поддържа се, че съдът не изпълнил задължението си да изследва обективно
всестранно и пълно доказателствата по делото, не подложил на подробен анализ защитните
доказателства, а единствено изразил абстрактно и в декларативен стил несъгласието си с
тях. На следващо място – че приел за доказани факти, за които липсвали доказателства; че
нарушил изискването да посочи кои факти приема за установени и защо и пропуснал да
обсъди противоречията в доказателствените материали; че не възприел оплакването за
нарушение, допуснато с разпитите на свидетелите пред съдия без за това да бъдат уведомени
подсъдимите, както и това за пороци при проведеното разпознаване; че не обсъдил
доводите на защитата и не изложил мотиви за наложената санкция.
От въззивното решение е изводимо, че съдът е изпълнил задължението си да
обсъди задълбочено и всестранно доказателствените материали, в това число и в аспекта на
наведените от защитника доводи. СОС е установил отстранимо процесуално нарушение,
допуснато при провеждането на разпитите на подсъдимите в първостепенния съд, и е
предприел дължимите усилия за коригирането му като е разпитал двамата подсъдими. За
разлика от първостепенния съд, чиито мотиви, макар да позволяват проследяването на
убеждението му, се отличават с лапидарен стил, въззивният съд е изложил подробни и
обстойни съображения защо и въз основа на какви доказателства приема за установени
релевантните факти. СОС е обсъдил (на л. 8 – л. 10 от решението) показанията на
свидетелите, които са синхронни в съдържателно отношение. Те не бележат съществени
противоречия помежду си. Обсъдил е и версиите на двамата подсъдими (л. 9) и е приел, че
те са неправдоподобни. Конкретно е посочил от какво обективно (от заключението на
техническата експертиза на мобилния телефон на В. Д.) се опровергава твърдението на
двамата, че се познавали визуално, но не били общували и нямали контакт помежду си.
Като е съпоставил обясненията на подсъдимия с еднопосочните показания на свидетелите,
участвали в акцията и наблюдавали отделни етапи от случая (в това число - идването на
буса, слизането на чуждите граждани от него, оттеглянето на буса, повеждането на лицата
от осъдения Д.), съдът е определил като изцяло неправдоподобни обясненията на двамата
5
подсъдими за причината за тяхното присъствие там и е отказал да ги кредитира. При
осъществяването на тази дейност е спазено процесуалното изискване на разпоредбата на чл.
14, ал. 1 НПК и не са налице пороци при формирането на вътрешното убеждение на
въззивния съд, извършил цялостна проверка на присъдата. Не е допуснато нито изопачено,
нито превратно тълкуване на доказателствата, защото е съобразен точния и действителен
техен смисъл.
Всички доказателства с отношение към релевантните факти са били обсъдени в
тяхната пълнота, нито едно не е било игнорирано, тълкувано превратно или изопачено.
Оттук – разрешението на въззивния съд да приложи идентичен подход и да възприеме по
същество анализа на контролираната от него инстанция се явява закономерно.
Окръжният съд е отговорил подробно на абсолютно всички възражения на
защитата и твърдението за обратното е невярно, опровергано от самото съдържание на
решението. Така на л. 8 – л. 9 от него са изложени подробни съображения за
неоснователността на оплакването досежно заявено нарушение при провеждането на
разпитите на двама от свидетелите – чужди граждани в досъдебното производство.
Окръжният съд е отбелязал на първо място, че към момента, в който са били проведени
разпитите нито един от двамата подсъдими не е имал качеството на обвиняем, с оглед на
което не е съществувало задължение за подсигуряването им за участие в разпита на
свидетелите. Тази му констатация е вярна, което се установява от данните за часовете на
проведените разпити на свидетелите и тези на привличането на обвиняемите. По-нататък
окръжният съд е обсъдил възражението за използването на показанията от досъдебното
производство като годен източник на доказателства, при положение че подсъдимите не са
имали възможност за конфронтация със свидетелите в личен разпит пред съда. Анализирал е
в контекста на разпоредбата на чл. 6, §3 (d) от ЕКПЧ. Нормата предвижда, че всяко лице,
обвинено в криминално престъпление, има в частност следните права: да участва в разпита
или да изисква разпит на свидетелите на обвинението и да изисква призоваването и
разпитът на свидетелите на защитата да се извършват при същите условия, както на
свидетелите на обвинението. Съгласно практиката на съда в Страсбург това право
предполага представяне на доказателствата в открито заседание, в присъствие на
подсъдимия с оглед представянето на защитен аргумент и възможност на защитата да задава
въпроси към свидетелите на обвинението. Това обаче не означава, че за да се използват като
доказателство, свидетелските показания трябва винаги да се дават в открито заседание в
съдебната зала. Да се вземат предвид такива показания, получени на етапа на досъдебното
производство само по себе си не противоречи на чл.6, §§ 1 и 3 (d), при условие че правата
на подсъдимия са спазени. По правило, тези права предполагат адекватна и подходяща
възможност на подсъдимия да оспори и разпита свидетелите, свидетелстващи срещу него
или когато дават показания, или на по-късен етап от производството (решение по делото
Бонев срещу България от 8.6.2006 г.)
В случай че невъзможността да се участва в разпита на свидетелите или да се
6
изиска разпита им, се дължи на факта, че те не са се явили, съдилищата трябва да положат
разумно усилие, за да осигурят присъствието им (Delta v. France). И накрая, присъдата
трябва да не е основана само или по решаващ начин на показанията на свидетели, които
подсъдимият не е имал възможност да разпита сам или да изиска разпита им или в
досъдебното производство, или в съдебното следствие (Rachdad v. France).
Всички посочени по-горе стандарти за приложението на чл. 6, § 3, (d) от ЕКПЧ са
спазени в случая, както обосновано е заключил и СОС. Вярно е, че осъдителната част от
присъдата почива и на показанията на свидетелите, разпитани пред съдия в досъдебното
производство, но е вярно също така, че те не са могли да бъдат намерени за разпит поради
неустановяването им в страната, и най-вече, че осъдителната присъда не се основава нито
само, нито изцяло на показанията на тези свидетели. Показанията на полицейските
служители и обективният факт на задържането на осъдения Д. в момент, в който е водел
чуждите граждани към границата, са напълно достатъчни за установяване на авторството
му в деянието.
В този смисъл САС споделя заключението на окръжния съд, че при провеждане
на първоинстанционното съдебно производство не е допуснато нарушение на справедливия
процес според правилото на чл. 6, § 3, (d) от ЕКПЧ.
Даден е изчерпателен отговор и на възражението за проведеното разпознаване.
Разпознаването по снимков материал е допустим процесуален способ, предвиден в закона
(чл. 171, ал. 4 НПК). Обстоятелството, че задържаните са били задържани, но не са били
предоставени за разпознаване те, не определя негодност на проведеното разпознаване. Най-
малкото защото невъзможността да се покаже самото лице (чл. 171, ал. 4 НПК) не се свързва
единствено и само с неговата наличност. Така например тя може да произтича от
невъзможност в конкретния момент да се подсигурят необходимите други поне три лица със
сходна външност.
Обсъдени са и показанията на разпитаното поемно лице, на които защитата се
стреми да придаде значение, каквото в действителност нямат. Не е вярно, че свидетелката е
заявила, че полицаят е показал снимката, която трябвало да бъде разпозната. Първо
свидетелката е заявила, че изобщо не помни конкретния случай, защото е присъствала в
качеството си на поемно лице на множество подобни действия. Тя неколкократно се е
позовала на липсата на спомен в неспособността си да изясни конкретно зададени й
въпроси. Цялостния й разказ се отнася до начина, по който по принцип се провеждат
разпознаванията. Освен това тя говори за „снимки“, които се показват при разпознаванията
и изяснява, че снимките се показват с номера от полицая.
Следователно, всички наведени доводи са били изчерпателно обсъдени.
Несъгласието на страната с извода за тяхната неоснователност не означава, че е допуснато
съществено процесуално нарушение.
7
Не е вярно, че съдът не е мотивирал решението си досежно наложената санкция.
Тъкмо напротив – на л. 11 и л. 12 окръжният съд е изложил подробни съображения,
посочвайки смекчаващите обстоятелства (каквито районният съд не е приел) и отегчаващите
такива.
Като съобразява изложеното дотук, САС намира, че въззивният съд е изпълнил
задълженията си по чл. 313 и чл. 314, ал. 1 НПК, проверявайки правилността на присъдата,
като е обсъдил поотделно в логическата им връзка всички доказателствени материали и е
отговорил на всички възражения за неточно установяване на фактическите обстоятелства
относно извършеното деяние. Към начина на формиране на вътрешното му убеждение не
могат да бъдат отправени никакви упреци. Субективното недоволство на страна по делото
от оценъчната дейност на съдилищата по фактите не предпоставя извод за допуснати
съществени процесуални нарушения щом като не се установява порок в процеса на
формирането на вътрешното убеждение.
По оплакването за нарушение на материалния закон
По същество то не е аргументирано. Изложените в тази насока съображения
позволяват да бъде изтълкувано като недоволство от установените фактически положения.
Но, както вече бе изяснено, възложената на съда в процедурата по възобновяване проверка
не включва установяването на фактически положения и събиране на доказателства. А
необосноваността не е касационно основание.
Законът е приложен правилно при така установените факти и доколкото в
исканията не се твърди, че фактите е следвало да се подведат под друга правна
квалификация, нито пък че обуславят несъставомерност, е достатъчно отбелязването, че така
претендираното основание за възобновяване на производството не е налице.
По оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание
Въззивният съд е анализирал значимите обстоятелства за индивидуализацията на
наказанието и като краен резултат е намерил основания за смекчаване на санкциите.
Съобразени са данните за степента на обществена опасност на конкретното деяние и
тези за личността на дееца в контекста на целите на наказанието, дефинирани в чл. 36 НК.
Правилно са приети за смекчаващо обстоятелство изминалия дълъг период от време от
8
деянието досега, а за отегчаващи обремененото съдебно минало на дееца и високата степен
на обществената му опасност. Не са налице нито многобройни, нито изключително по
характер обстоятелства, за да обосноват приложението на чл. 55 НК, както се настоява с
искането на адвокат М.. Деянието е извършено при три по-тежко квалифициращи го
признака, в съучастие и е направен опит за нелегално превеждане на немалък брой лица.
Ненастъпването на общественоопасните последици е отчетено при квалификацията.
Установените смекчаващи и отегчаващи обстоятелства не определят като несъразмерно
тежко и най-лекото предвидено в закона наказание. Окръжният съд е отчел периода от
време и е смекчил наказанията. Не е налице очевидно несъответствие между техните
размери с данните за степента на обществената опасност на стореното и в този смисъл те не
се явяват явно несправедливи. Ето защо не може да се приеме и основанието по чл. 422, ал.
1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК.
В обобщение на всички тези съображения Софийски апелативен съд намира, че не е
налице нито едно основание за възобновяване, поради което
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения В.И.
Д., депозирано чрез упълномощени от него адвокати, за възобновяване на делото по
в.н.о.х.д. № 50/20 г. по описа на Софийски окръжен съд.
Решението е окончателно.
Страните да бъдат уведомени писмено за изготвянето на решението като се изпратят
съобщения на САП и на осъдения и адвокатите му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9