Решение по дело №250/2019 на Районен съд - Тетевен

  Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е 

  №

   

Град Тетевен, 06.11.2019 година

       

В     ИМЕТО НА   НАРОДА

 

ТЕТЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД-втори състав,в  публично заседание

На  седми октомври,

През две хиляди и деветнадесета  година,в състав:

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИО СТОЯНОВ

При секретаря:  КАТЯ ХРИСТОВА,

Като разгледа докладваното от Председателя Н.Ах.Дело № 250 по описа на Районен съд-Тетевен за 2019 година и за да се произнесе,взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59 от ЗАНН. 

            Обжалвано е Наказателно постановление  № 288/21.06.2019г на Министъра на земеделието,храните и горите.Жалбодателят ,в депозираната жалба,именувана като „възражение“ излага,че  цитираните имоти в землището на град Ябланица в наказателното постановление не са разпределяни за ползване на жалбодателя „Надин Агро“-ЕООД и не са заявявани за подпомагане по СЕПП.Площите са разорани преди 5 години,от друга фирма и жалбодателят няма вина за това.Съгласно чл.7 на Наредба 105 от 22.08.2006г за условията и реда за създаване,поддържане ,достъп и ползване на ИСАК,имотите,попадащи в специализирания затревен слой трябва да бъдат с минимум размер 0.1ха,равняващ се на 1 декар.В посочените площи има такива,които са  под 1 декар.

            Моли да бъде разгледан случая и се отмени наказателното постановление.В допълнително заявление/стр.42 от делото/,се поддържа тезата за отмяна на постановлението.

            В съдебно заседание представител на жалбодателя не се явява.

Ответникът по жалбата се представлява от  главен юрисконсулт                                                         Н.,която по същество на делото моли да бъде  постановено решение,с което се остави в сила наказателното постановление,като се остави жалбата,наречена „възражение“ без последствия.

            Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид становището на жалбоподателят и разпоредбите на закона, намира за установено следното:

            Жалбата е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59 ал.2 ЗАНН, в този смисъл се явява допустима и следва да бъде разгледана.

            По основателността на жалбата съдът съобрази следното:

Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен, място и материя орган,в предвид чл.50,ал.2 от Закона за под помагане на земеделските производители/ЗПЗП/.

От писмените и гласни доказателства-показанията на св. Ц.В.Г. и Р. Василев К., съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Във връзка с писмо и Заповед №РД46-503/12.12.2018г на Министъра на земеделието,храните и горите,свидетелите Г.,заемащ длъжността „Началник ОСЗ-Тетевен“ и К. извършили контролна проверка на терен ,за да видят къде има  „застъпване“ и изорани тревни площи.Констатирали на посочени в акта за установяване на административно нарушение/АУАН/  шест земеделски имота,върху които констатирали засяване с пшеница на фаза „втори лист“.Констатирали разораване на площи,върху които тази дейност е забранена,тъй като същите се засаждат с трайни насаждения.

Приложен е АУАН №1/12.02.2019г,съставен от св.Г.,в който е отразено,че жалбодателят е извършил следното нарушение: към 04.02.2019г е преобразувал /разорал земеделска земя без разрешение,като е извършил следното-разораване и засяване с пшеница на посочени шест земеделски имоти,с което е нарушен чл.33б,ал.1 от ЗПЗП.

Актът е връчено на лице,с посочени имена Р Л Д,като в графата на акта „обяснения на нарушителя“ е отразено такова,че имотите са разорани от  друга фирма още през 2014 година,както собственоръчно е изписано и друго възражение в АУАН.

Въз основа на АУАН е издадено и атакуваното Наказателно постановление №288/21.06.2019г,с което на жалбодателя и за нарушение на чл.33б,ал.1 от ЗПЗП и на основание чл.49а от ЗПЗП е наложена имуществена санкция в размер на 800.00 лева.

При така описаната фактическа обстановка и по отношение на спорните между страните факти,съдът приема следното от правна страна:

Съдът счита, че административнонаказателното производство, образувано по отношение на жалбодателя е проведено незаконосъобразно.Наказателното постановление е и необосновано.  

На първо място,налице е нарушение на разпоредбата на чл.43,ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания/ЗАНН/,тъй като АУАН не е връчен,респ. предявен на жалбодателя.В акта не е посочено качеството на лицето,на което е връчен акта,с изписани имена-Р Л Д.От връчване на втората призовка на жалбодателя по настоящето дело се установява,че това е пълнолетно лице,от кръга на домашните на представляващия жалбодателя, но в производството не са представени доказателства,че това лице е имало правомощия,на база упълномощаване или някакво друго качество от кръга на визираните в чл.21-26 от ТЗ,за да може да му бъде предявен/връчен акта.

Посоченият пропуск е следвало да бъде констатиран от наказващият орган,който е следвало да върне  преписката/акта,за извършване на законосъобразно връчване на жалбодателя.

Освен изложеното закононарушение,което е достатъчно основания за отмяна на атакуваното постановление: Жалбодателят е наказан за нарушение по чл.33б,ал.1 пот ЗПЗП,съгласно който се забраняват  преобразуването и разораването на площите, включени в слой "Постоянно затревени площи", от техните собственици и ползватели.Обективният признак от състава на административното нарушение,а именно,1че посочените в АУАН разорани имоти попадат в слой „постоянно затревени площи“,не е посочен в акта,като пропускът е „изправен“ едва в наказателното постановление,без да е налице процесуална възможност за това.

Наказателното постановление е и необосновано,тъй като,не е уточнено времето на извършване на нарушението/нарушение на чл.42,т.2 от ЗАНН и чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН/,като в акта и наказателното постановление е записано „към 04.02.2019г.“,но кога точно е извършено нарушението не е установено,като в показанията си актосъставителят Г. заявява,че не може да посочи този факт/…“ние не го знаем този факт дали са разорани преди 5 години,но на терена сме заварили засята пшеница..“/.

Съдът счита също така,че вмененото на жалбодателя административно нарушение не може да бъде доказано по безспорен и категоричен начин,че е извършено именно от него и в какво качество.

От данните по делото не се установява качеството на лицето,посочено в чл.33б,ал.1 от ЗПЗП-собственик или ползвател.В приложението/без посочено наименование/на стр.19-24 от делото,този факт не може да се установи.Липсват категорични данни и че именно жалбодателят „Надин Агро“-ЕООД-с.Равнище,общ.Правец,обл.София е извършил посочените дейности по разораване и засяване на шестте  земеделски имота с пшеница,в който смисъл възражения са направени в акта от лицето,на което е бил връчен същият.

По изложените съображения обжалваното наказателно постановление следва да бъде изцяло отменено.

Водим от горното и на основание чл. 63 ал.1 ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И  :

 

ОТМЕНЯВА изцяло Наказателно постановление  № НП-288/21.06.2019г на Министъра на земеделието,храните и горите,издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение №1/12.02.2019г,с което за нарушение на чл.33б,ал.1 от ЗПЗП и на основание чл.49а ,чл.50,ал.2 и чл.53,ал.1 от ЗПЗП,на „НАДИН АГРО“-ЕООД,ЕИК:*********,със седалище и адрес на управление в село Р,общ.Правец,обл.София,представлявано от Н.М.Д.,е наложена имуществена санкция в размер на 800.00/осемстотин/лева в приход на бюджета на Министерство на земеделието,храните и горите.

Решението подлежи на касационно обжалване, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му, пред Административен Съд-Ловеч, по реда на АПК.

След влизане в сила на съдебното решение, административно-наказателната преписка да се върне на наказващия орган, по компетентност.

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ :