РЕШЕНИЕ
№ 687
гр. Сливен, 19.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Красимира Д. Кондова
при участието на секретаря Маргарита Анг. Андонова
като разгледа докладваното от Красимира Д. Кондова Гражданско дело №
20242230100836 по описа за 2024 година
Предмет на производството е предявен положителен установителен иск
за собственост с правно основание чл.124, ал.1 ГПК и ревандикационен иск
по чл.108 ЗС, предявен срещу третия ответник З..
Ищците твърдят, че били наследници на М.Д.И., бивш жител на с. ***,
общ. Сливен, починала на 30.01.2004г. Тя от своя страна била наследник на
Д.Д.Д., бивш жител на с. **, общ. Сливен починал на 10.10.1977г. Първата
ответница била наследница на Ж.К.С., бивш жител на гр. ***, починала на
14.01.2022г. , която била наследник на К.Д.Д., починал на 19.12.1976г.
Вторият ответник бил съпруг на първата ответница.
Твърди се, че двамата наследодатели Д.Д.Д. и К.Д.Д. били признати за
собственици на основание давност върху следния недвижим имот: Дворно
място с постройките в него, находящо се в чертите на с.Крушаре, общ.Сливен
в кв.6, образуващо парцел I-62, състоящ се от 7 100 кв.м. застроено и
незастроено дворно място при граници: улици, Христо Николов Христов и н-
ци на Колю Г..
Сочи, че с Протокол от 11.07.1968 г. по гр. д. 222/1968 г. по описа на
СлРС била постигната спогодба, с която били разпределени квотите от
правото на собственост върху описания по-горе недвижим имот като Д.Д.Д.
1
придобил право на собственост от 3/4 ид. ч., ведно с реална собственост върху
жилищна сграда, намираща се в северната част на имота и правото на
ползване и владение на северната част от имота и ще се разпорежда с около 5
100 кв. м. К.Д.Д. придобил право на собственост от 1/4 ид. ч., ведно с реална
собственост върху жилищна сграда, намираща се в южната част на имота и
правото на ползване и владение на южната част от имота и да се разпорежда с
около 2 000 кв. м.
Правото на собственост ищците било на основание наследство и
давностно владение. Ищците по делото били наследници на Д.Д.Д., а първите
двама ответници наследници на К.Д.Д.
Имотът се владеел от датата на постигане на спогодба между
наследодателите на страните на 11.07.1968 г., като ищците присъединяват
тяхното владение. Ищците лично упражнявали владение от смъртта на майка
им М.Д.И. на 30.01.2004 г., и на баща им Г. М. Иванов на 31.01.2022 г. до
настоящия момент без прекъсване.
Въпреки, че в спогодбата била изписана клауза, че страните ликвидират
окончателно съсобствеността със спогодбата, твърдят, че реална делба
нямало. От имота не били образувани два самостоятелни имота със
съответните реквизити /номер на парцел и граници/, а само квоти от правото
на собственост и режим на ползване, при който били определени кой от
съсобствениците коя част от имота и с каква площ ще ползва.
Твърдят, че ответницата Р. К. в режим на СИО с ответника М. П. К. се
снабдили с документ за собственост на основание обстоятелствена проверка,
обективирана с нот. акт № 122, т. XV, д. 2508/2023 г. на СП при Районен съд
Сливен. Сочат, че те никога, нито наследодателите на първия ответник не са
упражнявали владение. В деня в който първите двама ответници се снабдили
с акт за собственост на основание обстоятелствена проверка извършили
покупка-продажба на процесния имот на третия ответник, обективирана с нот.
акт № 123, т. XV, д. 2509/2023 г. на СП при Районен съд Сливен.
От съда се иска да отмени до размера на 3/4 ид. ч. издадения на
основание чл. 537, ал. 2 от ГПК нот. акт № 122, т. XV, д. 2508/2023 г. на СП
при Районен съд Сливен, с който на основание давностно владение и
наследство ответниците Р. П. К. и М. П. К. били признати за собственици
върху урегулиран поземлен имот № XVIII-206 с неуредени регулационни
2
отношения, кв. 20 по плана на с. Крушаре, общ. Сливен, с площ 1 700 кв. м.
ведно с построената в него паянтова лятна кухня със застроена площ 20 кв. м
при граници: север УПИ II-205 и УПИ III -205, изток-УПИ XVII-204, юг-
улица и запад-УПИ XIX-208, на основание давност и наследство.
Иска се от съда да признае по отношение на тримата ответници, че
ищците са собственици на общо 3/4 ид. ч. от същия имот.
Иска се от съда да отмени нот. акт № 123, т. XV, д. 2509/2023 г. на СП при
Районен съд Сливен до размера на 3/4 ид. ч., както и осъждане на третия
ответник С. З. Х. да предаде владението на ищците върху 3/4 ид. ч. от
процесния имот.
В срока по чл.131 ГПК отговор е постъпил от ответниците.
Искането за отмяна на НА за продажба от 19.07.2023г. било
недопустимо, тъй като на отмяна подлежали само констативни актове по
документи или по давностно владение, а не и такива за прехвърлителни
сделки.
Твърди, че наследодателите на страните Д..Д.Д. и К.Д..Д. с нот.акт №
120, т.2, нот.д.№ 681/1968г. били признати за собственици по давностно
владение при равни дялове на имот с площ от 7100 кв.м., застроено и
незастроено място, образуващ УПИ I - 62 в кв.6 по плана на с.Крушаре,
Сливенска община. Извършената на 11.07.1968г. спогодба по дело за делба на
същия имот по гр.д.№ 223/1968г.на СлРС нямала действие за промяна на
съсобствеността между двамата съсобственици, а само промяна в
притежаваните идеални части от процесния имот. Такава промяна можело да
се извърши с прехвърлителна сделка или по давност. В същия спогодителен
протокол обаче страните уговорили, че съделителят Д.Д.Д. ще ползва и
владее и ще се разпорежда със северната част от имота, с площ от около 5
100кв.м. с намиращата се в тази част жилищна сграда, а другият съсобственик
К.Д.Д. ще ползва и владее около 2 000 кв.м.от същия имот в южната му част с
намиращата се в тази част жилищна сграда.
Твърди, че първата ответница правилно била призната за собственик по
давностно владение на процесния имот.Този имот представлявал южната част
от имота, предмет на спогодителния протокол по гр.д.№ 223/1968г.на СРС,
върху която още съделителят К. Д. Д. установил през 1968г. владение. Това
владение било продължено от неговите наследници. До смъртта си родителите
3
на Р. П. К. живеели в процесния имот, владяли го като свой собствен,
подобрявали го и го стопанисвали със съзнанието на негови собственици.
Майка й починала през 2022г. Наследниците на другия съсобственик Д.Д.Д.
владели северната част от първоначалния имот, която била идентична с
имотите, разположени на север от спорния имот. Никой, включително
наследодателите на ищците и те самите, не са оспорвали правото на
наследодателите на първата ответница през целия период, в която бил владян
процесния имот от 1968г. до снабдяването с нотариален акт по
обстоятелствена проверка, нито са владяли по някакъв начин част от този
имот.
Сочи се, че след като е придобила на годно основание правото на
собственост на процесния имот, първите двама ответници като съпрузи го
продали на третата ответница, като към момента на тази продажба
продавачите притежавали в СИО собствеността на имота и купувача го
придобил.
Иска се отхвърляне на претенциите и присъждане на деловодни
разноски.
Съдът като съобрази доводите на страните и след анализ и преценка на
събраните по делото писмени доказателства и гласни доказателствени
средства прие за установено от фактическа страна следното:
С нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност № 120,
том II , дело № 681/1968г. на 09.07.1968г. наследодателите на страните
/ищците и първата ответница/ Д.Д. Д.и К.Д.Д. били признати за собственици
по давностно владение на дворно място с постройките в него, находящо се в
чертите на с.Крушаре, общ.Сливен, кв.6, образуващо парцел I-62, състоящо се
от 7 100 кв.м. застроено и незастроено място при граници: улици, Христо
Николов Христов и наследниците на Колю Г..
На 11.07.1968г. двамата братя Диню и Кирил сключили съдебна
спогодба за горния съсобствен имот. Диню Динев получил в дял ¾ ид.ч. от
съсобственото дворно място, находящо се в чертите на с.Крушаре,
общ.Сливен, в кв.6, образуващо парцел I-62, състоящо се цялото от 7 100 кв.м.
при граници: улици, Христо Николов и наследниците на Къню Г., както и
реалната собственост на жилищната сграда, намираща се в северната част на
имота, като ще ползва, владее и се разпорежда с около 5 100 кв.м. от тази
4
северна част от имота. Кирил Димитров Динев получил в дял ¼ ид.ч от
съсобственото дворно място, като ще ползва и владее около 2 000 кв.м. от
южната част, ограничено с граници: наследниците на Къню Г., улица, Христо
Николов Христов и Диню Димитров, както и получил в реален дял жилищна
сграда, намираща се в тази южна част от поземления имот. С така
постигнатата спогодба пред съда двамата братя заявили, че ликвидират
окончателно съсобствеността върху имота и никой няма право да претендира
за нещо повече от полученото със спогодбата.
Двамата братя Диню и Кирил са наследници и синове на Димитър
Костадинов Великов, починал на 11.11.1968г. Диню Динев починал на
10.10.1977г., като оставил наследници по закон преживялата го съпруга
Тодорица Динева, починала на 02.12.1988г. и дъщеря си Мария Динева
Иванова. Последната починала на 30.01.2004г., като оставила наследници по
закон двамата ищци М. М. - син и М. Ч.-дъщеря. Кирил Динев починал на
09.12.1976г., като оставил наследници по закон преживялата го съпруга Митка
Динева, починала на 15.11.2007г. и дъщеря си Желка Стойчева. Тя починала на
14.01.2022г., като оставила наследник по закон дъщеря си, първата ответница
Р. К..
Следователно двамата ищци са внуци на Диню Димитров Динев, а
ответницата Р. К. е внучка на Кирил Димитров Динев.
С нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по
давностно владение и наследство № 165, том III, рег.№ 8865, дело № 462 от
2023г., на 19.07.2023г. първата ответница Р. К. била призната за собственик на
основание давностно владение и наследство на УПИ № XVIII-206, с
неуредени регулационни отношения, в кв.20 по плана на с.Крушаре,
общ.Сливен, с площ 1 700 кв.м., ведно с построените в имота едноетажна
полумасивна жилищна сграда със застроена площ 56 кв.м., състояща се от три
стаи и едно сервизно помещение и паянтова лятна кухвя с площ 20 кв.м., при
граници: север УПИ II-205,УПИ III-205 XVII-204; юг- улица, запад УПИ
XIX-208.
С нотариален акт за продажба на недвижим имот № 166, том III, рег.№
8871, дело № 463/2023г. на 19.07.2023г. ответниците Р. и съпругът й М. К.и
продали на третата ответница С. Х., имотът, описан в нотариален акт за
собственост на недвижим имот придобит по давностно владение и наследство
5
№ 165, том III, рег.№ 8865, дело № 462 от 2023г.
Видно от скица № 409/29.02.2024г. имотът, който ответницата Р.
придобила по давност и наследство, респ. продала на третата ответница С. Х.
към момента представлява УПИ № XVIII-206, кв.20 по плана на с.Крушаре,
общ.Сливен, одобрен със заповед № РД-15-1635/05.11.1993г. и записан като
собственост на наследниците на Кирил Димитров Динев, съгл. НА № 120, том
II, дело № 681/1968г. – разписен лист. Имотът представлявал парцел XV-104,
кв.15 по плана на селото от 1971г. и част от парцел I-62, кв.6 по плана на
селото от 1926г. За този имот няма съставени актове за държавна или
общинска собственост /арг. от удостоверения – л.84 и л.86 от делото/.
В хода на процеса са събрани гласни доказателствени средства, чрез
разпит на свидетели.
Показанията на всички разпитани свидетели сочат, че навремето целият
имот принадлежал на братята Диню и Кирил. Наследодателят на ищците
Диню имал построена къща в северната част на имота и той ползвал около 5
дка двор, а наследодателя на първата ответница Р. – Кирил имал построена
къща в южната част на имота и ползвал двор около 2 дка. В южната къща
живеели дядо Кирил и съпругата му Митка, като малко преди нейната смърт
тя отишла в гр.Сливен да живее при дъщеря си Желка.
Показанията на свидетеля Стефан Вълков установяват, че той не бил в
страната ни през последните десет години и не е виждал ответницата Р. и
съпруга й в южния имот.
Свидетелят П.З. установява, че в малката къща на юг живеела съпругата
на Кирил, като след нейната смърт никой не живеел в нея.
Свидетелите Д.А. и Д.К., съседи на процесния имот от изток и запад
установяват, че южният имот, който принадлежал на дядо Кирил от изток бил
ограден с телена мрежа/ограда, на запад с тухлена ограда, на юг тЕ. ограда и
имота граничел с улица. На север имотът граничел с имота на ищците М. и М.
и също имало тЕ. ограда – мрежа и циментови колчета.
Свидетелят Х.Х. установява, че оградната мрежа между имота на
ищците и процесния имот на юг била скъсана от ищеца преди една година,
когато си почиствал двора. По самата граница между имотите имало и орехи и
черници.
Тримата свидетели на ответната страна категорично посочват, че в
6
имота живеела почти до смъртта си баба Митка, съпругата на Кирил и баба на
ответницата Р. по майчина линия. Докато била жива, в имота идвали дъщеря й
Желка със съпруга си, а след смъртта на Желка и ответницата Р.. През
годините засаждали зеленчуци в двора, който бил около 2 дка, чистели го от
треви, имало и асми, за които също полагали грижи. Свидетелят Христо
Христов сочи, че преди една година ответницата Р. ходила в имота, когато се
поправял комина, а също и паднали керемиди от дъждовете. През последните
две години дворът не бил засаждан, а само почистван от треви.
От показанията на свидетеля В. Й. се установява, че ищецът М. имал
къща на другата улица, но дворът му граничел с процесния имот на юг.
Имотът на свидетелката бил срещу процесния имот. От 1981г. свидетелката
живеела постоянно в селото и установява, че в имота живеела баба Митка,
съпруга на Кирил. Докато била жива редовно идвали и нейната дъщеря Желка
със съпруга си, както и внучката й Р.. През годините засаждали зеленчуци,
приготвяли зимнина. След смъртта на Желка, ответницата Р. наела човек да
почиства двора, но той нищо не вършел. От северната страна на процесния
имот оградата била възстановена скоро, след продажбата на имота. Имало
стара ограда, на която стълбовете стояли, но мрежата била скъсана и по тези
колове опъната новата мрежа.
Съдът не кредитира показанията на свидетелите С. В. и П.З. в частта, с
която сочат, че процесния имот на север не бил ограден към имота на ищците.
Вероятно свидетелите визират липсата на мрежа, като в тази част
показанията противоречат на тези дадени от всички останали свидетели, че
имало ограда, но мрежата била скъсана и на място стояли циментовите
колчета. Именно на тези стари колове била опъната и скоро новата мрежа,
установено от показанията на свидетеля Й.. В останалите части, както и
изцяло показанията на останалите свидетели, съдът кредитира, като
последователни, логични, вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи
едни с други, както и с писмените доказателства по делото, в частност със
съдебният протокол от 1968г.
Горната фактическа обстановка е несъмнена и се установява от
събраните писмени доказателства и гласни доказателствени средства в
кредитираните им части, които като неоспорени съдът кредитира изцяло.
Установеното от фактическа страна, обуславя следните правни изводи:
7
Предявеният иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК е правен способ за
защита правото на собственост, чрез който ищеца предявява пред съда искане
да се установи със сила на присъдено нещо защитаваното вещно право срещу
лицето, което оспорва или смущава това право.
С Тълкувателно решение № 8/2018г. от 27.11.2013г. на ОСГТК ВКС РБ се
прие, че в съответствие с принципа на диспозитивното начало в гражданския
процес, от волята на ищеца зависи да прецени от какъв вид и в какъв обем
защита на засегнатото си материално право има нужда.
Правният интерес на ищците от водене на този вид иск е обусловен от
обстоятелството, че първата ответница се снабдила с документ за собственост
за процесния имот, за който твърдят, че е съсобствен.
Ищците се позовават на изтекла в тяхна полза придобивна давност,
начиная от 11.07.1968г. /датата на съдебния протокол за спогодба между
наследодателите / към настоящия момент.
Придобивната давност е оригинерно основание за придобиване право на
собственост. Тя е способ за придобиване право на собственост или ограничено
вещно право, чрез фактическото упражняване съдържанието на това право
след изтичане на определен в закона период от време. За придобиването по
давност е необходимо на първо място да бъде установено владение върху
имота. Съгласно чл. 68, ал. 1 ЗС владението е упражняване на фактическа
власт върху вещ, която владелецът държи лично, или чрез другиго като своя.
Само владелецът може да придобие право на собственост върху недвижим
имот на основание давностно владение.
В настоящото производство категорично се установи, че на 11.07.1968г.
общите наследодатели на ищците и първата ответница сключили съдебна
спогодба, с която разпределили квотите си в правото на собственост върху
целия притежаван от тях двор с площ 7 100 кв. Така наследодателят на ищците
– дядо им Диню Динев получил в дял ¾ ид.ч. от двора в северната му част и
владение върху 5 100 кв.м. от тази северна част на двора, както и реалната
собственост върху къщата в тази северна част. Наследодателят на първата
ответница Р.- дядо й Кирил получил в дял ¼ ид.ч. с право да владее и ползва
2000 кв.м. в южната част на двора и реалната собственост върху къщата
построена в тази южна част. В съдебният протокол процесният южен имот е с
посочени граници, една от които е и наследодателя на ищците Диню Динев.
8
С тази съдебна спогодба всъщност наследодателите на страните са
ликвидирали съсобствеността върху дворното място от 7 100 кв.м и
построените в него къщи, като към него момент двата обособени имота
северен и южен реално не са били поделени, тъй като наследодателите не са
провели административна процедура по отделяне на имотите с отделни
планоснимачни номера. От тази дата обаче всеки от наследодателите на
страните поставил начало на давностно владение върху получените в дял
къщи и части от дворното място /северна и южна/, доколкото и двата имота
отговарят по площ на предвидените към него момент в закона за планово
изграждане на населените места / в сила от 01.01.1950г., отм. на 01.06.1973г./ и
правилника за неговото приложение. Началото на владение върху тези два
имота е записано и в самата съдебна спогодба, а процесния имот е отговарял
на законовите изисквания за минимални размери за да може да бъде придобит
по давност, първо по твърденията на самите ищци, че през годините
собствеността и режима на ползване на дворното място и сградите не била
променяна, както и границите на имота и второ, видно от скицата на
процесния имот от 29.02.2024г. /л.68 от делото/, с която той е получил нов
номер УПИ XVIII-206, кв.20 по плана на с.Крушаре.
В процеса се установи обаче, че не ищците или техните наследодатели са
владели процесния южен имот, а наследодателите на първата ответница. От
поставянето на началото на давностното владение върху процесния имот на
11.07.1968г. в него е живял получилия го, въз основа на съдебна спогодба дядо
Кирил и съпругата му баба Митка, която починала на 15.11.2007г. Десет
годишната придобивна давност е изтекла още докато е била жива съпругата на
Кирил, баба на първата ответница. Установи се също така, че след нейната
смърт дъщеря им Желка също владяла имота, като периодично го посещавала
и обработвала, а след смъртта й и нейната дъщеря Р., която го поддържала и
чистела.
Не се доказа по никакъв начин в процеса, че наследодателите на ищците
дядо им Диню, дъщеря му Мария или самите ищци някога да са владяли и
ползвали южната част на двора. Напротив дори се установи, че южният имот
бил заграден от всички страни, включително и от северната му част към имота
на ищците.
Следователно доказа се, че наследодателите на ответницата Р. са владяли
9
непрекъснато, спокойно, явно, несъмнително и с намерение да своят
процесния имот в законоустановения срок – 10 и повече години от м.юли
1968г. до продажбата му на третата ответница. Ако едно лице е владяло
недвижим имот в изискуемия по чл.79 ЗС срок, но е починало преди да се
позове на последиците от придобивната давност, то в наследството се включва
владението върху имота, както и правото на наследниците да се позоват на
изтекла в полза на наследодателя им придобивна давност щом са продължили
владението / ТР № 4/2012г. от 17.12.2012г. ОСГК ВКС/.
Ето защо, съдът намира, че ответницата Р. К. законосъобразно се е
снабдила на 19.07.2023г. с констативен нотариален акт за собственост на
процесния недвижим имот по давностно владение и наследство. Така
предявеният положителен установителен иск за собственост на ищците върху
процесния имот № XVIII-206 с неуредени регулационни отношения, кв. 20 по
плана на с. Крушаре, общ. Сливен, с площ 1 700 кв. м., на основание давност и
наследство е неоснователен и недоказан и бива отхвърлен. С оглед
неоснователността на иска, неоснователно е и искането по чл.537, ал.2 ГПК за
отмяна на констативния нотариален акт издаден на ищцата.
Неоснователността на установителния иск за собственост обуславя и
неоснователност на ревандикационния иск по чл.108 ЗС срещу третата
ответница за предаване на владението на ¾ ид.ч. от този имот. Освен това
недопустимо е искането за отмяна на нотариалния акт за продажба на имота.
На отмяна подлежат само констативни нотариални актове, с които се
удостоверява право на собственост върху недвижим имот, не и тези
удостоверяващи сделки, с които се прехвърля, изменя или прекратява вещно
право върху недвижим имот / ТР №3/2012г. от 29.11.2012г. ОСГК ВКС/.
С оглед изхода на правния спор ищците дължат разноски на ответницата
Р. К. в размер на 400 лв./ т.е. всеки от двамата ищци по 200 лв./, на ответника
М. К. в размер на 400 лв. / всеки от двамата ищци по 200 лв./ и на ответницата
С. Х. в размер на 400 лв. /всеки ищец по двеста лева/, платено адвокатско
възнаграждение.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, на основание чл.124, ал.1 ГПК предявеният от М. Г. М.,
10
ЕГН: ********** от гр.***, кв.“**“, бл.**, вх.**, ап.**, ет.**и М. Г. Ч., ЕГН:
********** от гр.**, бул.“**“, бл.**, вх.**, ап.**, ет.8, положителен
установителен иск за признаване на установено по отношение на Р. П. К.,
ЕГН: ********** от гр.**, кв.“**“, бл.**, вх.**, ап.**, ет.**, М. П. К., ЕГН:
********** от гр.**, кв.“**“, бл.**, вх.**, ап.**, ет.**и С. З. Х., ЕГН:
********** от гр.**, ул.“***“ № **, че ищците са собственици на ¾ ид.ч от
УПИ № XVIII-206, с неуредени регулационни отношения, в кв.20 по плана на
с.Крушаре, общ.Сливен, с площ 1 700 кв.м., ведно с построените в имота
едноетажна полумасивна жилищна сграда със застроена площ 56 кв.м.,
състояща се от три стаи и едно сервизно помещение и паянтова лятна кухня с
площ 20 кв.м., при граници: север УПИ II-205,УПИ III-205 XVII-204; юг-
улица, запад УПИ XIX-208, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ, на основание чл.108 ЗС предявеният от М. Г. М., ЕГН:
********** от гр.***, кв.“**“, бл.**, вх.**, ап.**, ет.**и М. Г. Ч., ЕГН:
********** от гр.**, бул.“**, бл.**, вх.**, ап.**, ет.**, против С. З. Х., ЕГН:
********** от гр.**, ул.“**“ № **, ревандикационен иск за осъждането й да
им предаде владението върху ¾ ид.ч. от от УПИ № XVIII-206, с неуредени
регулационни отношения, в кв.20 по плана на с.Крушаре, общ.Сливен, с площ
1 700 кв.м., ведно с построените в имота едноетажна полумасивна жилищна
сграда със застроена площ 56 кв.м., състояща се от три стаи и едно сервизно
помещение и паянтова лятна кухня с площ 20 кв.м., при граници: север УПИ
II-205,УПИ III-205 XVII-204; юг- улица, запад УПИ XIX-208, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ, на основание чл.537, ал.2 ГПК искането
на М. Г. М., ЕГН: ********** от гр.**, кв.“**“, бл.**, вх.**, ап.**, ет.**и М. Г.
Ч., ЕГН: ********** от гр.**, бул.“**“, бл.**, вх.**, ап.**, ет.**, за отмяна на
нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давностно
владение и наследство № 165, том III, рег.№ 8865, дело № 462 от 2023г., на
19.07.2023г., като НЕОСНОВАТЕЛНО.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, на основание чл.537, ал.2 ГПК
искането на М. Г. М., ЕГН: ********** от гр.**, кв.“**“, бл.**, вх.**, ап.**,
ет.**и М. Г. Ч., ЕГН: ********** от гр.**, бул.“**“, бл.**, вх.**, ап.**, ет.**, за
отмяна на нотариален акт за продажба на недвижим имот № 166, том III, рег.
№ 8871, дело № 463/2023г., като НЕДОПУСТИМО.
11
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК М. Г. М., ЕГН: ********** от
гр.**, кв.“**“, бл.**, вх.**, ап.**, ет.**ДА ЗАПЛАТИ на Р. П. К., ЕГН:
********** от гр.**, кв.“**“, бл.**, вх.**, ап.***, ет.**, сума в размер на 200
лв. /двеста лева/, деловодни разноски.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК М. Г. Ч., ЕГН: ********** от
гр.**, бул.“**“, бл.**, вх.**, ап.**, ет.**ДА ЗАПЛАТИ на Р. П. К., ЕГН:
********** от гр.**, кв.“**“, бл.**, вх.**, ап.**, ет.**, сума в размер на 200
лв. /двеста лева/, деловодни разноски.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК М. Г. М., ЕГН: ********** от
гр.**, кв.“**“, бл.**, вх.**, ап.**, ет.**ДА ЗАПЛАТИ на М. П. К., ЕГН:
********** от гр.**, кв.“**“, бл.**, вх.**, ап.**, ет.**, сума в размер на 200
лв. /двеста лева/, деловодни разноски.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК М. Г. Ч., ЕГН: ********** от
гр.***, бул.“Х**“, бл.**, вх.**, ап.**, ет.8** ДА ЗАПЛАТИ на М. П. К., ЕГН:
********** от гр.**, кв.“**“, бл.**, вх.**, ап.**, ет.**, сума в размер на 200
лв. /двеста лева/, деловодни разноски.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК М. Г. М., ЕГН: ********** от
гр.**, кв.“**“, бл.**, вх.**, ап.**, ет.**ДА ЗАПЛАТИ на С. З. Х., ЕГН:
********** от гр.**, ул.“**“ № **, сума в размер на 200 лв. /двеста лева/,
деловодни разноски.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК М. Г. Ч., ЕГН: ********** от
гр.**, бул.“**“, бл.**, вх.**, ап.**, ет.** ДА ЗАПЛАТИ на С. З. Х., ЕГН:
********** от гр.Сливен, ул.“Цанко Церковски“ № 24, сума в размер на 200
лв. /двеста лева/, деловодни разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Сливенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
12