№ 1631
гр. Варна, 10.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Магдалена Давидова Янева
при участието на секретаря Светлана Ст. Георгиева
като разгледа докладваното от Магдалена Давидова Янева Гражданско дело
№ 20233110116537 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл. 405, ал.1 КЗ.
Ищцата Х. К. П. твърди в исковата си молба, че за лек автомобил марка „****“, рег.
№ В 0617 ВС, е сключила с ответното дружество застраховка „Автокаско“, клауза „Пълно
каско“, обективирана в застрахователна полица № 1012210007617 от 22.08.2022г., със срок
на действие от 25.08.2022г. до 24.08.2023г. Твърди се, че застрахованият автомобил бил
паркиран пред дома й, находящ се в гр. В..“ 47, като на 13.06.2023г. установила, че задната
му броня е охлузена от друг автомобил. За настъпилото събитие застрахователят бил
уведомен, като според съставения опис-заключение са установени следните увредени
детайли: облицовка задна броня.
Твърдейки, че застрахователят й е изплатил обезщетение в размер на 132.30 лева,
която е недостатъчна да покрие разходите за възстановяване на щетите, сезира съда с искане
за осъждане на ответното дружество да й заплати сумата от 320.12 лева (съобразно
допуснатото в о.с.з. на 15.04.2024г. изменение на иска), представляваща необходима
стойност за ремонт на щетата вследствие на настъпилото застрахователно събитие, ведно
със законната лихва считано от датата на депозиране на исковата молба в съда –
20.12.2023г., до окончателното изплащане на обезщетението. Претендира и сторените по
делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответното дружество ЗАД „Асет Иншурънс“ АД депозира
отговор на исковата молба, с който оспорва иска. Не оспорва, че за настъпилото по данни на
ищеца на паркинг събитие е заведена щета, като при огледа на застрахованото имущество са
установени увреждания по облицовка задна броня. Твърди, че за така настъпилото събитие
1
на ищцата е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 132.30 лева, което е
определено съобразно посочения от самата П. при завеждане на щетата начин – експерта
оценка и е съответно на необходимите средства за ремонт на увредения детайл по
автомобила. Счита, претендираните размер на средства за ремонт на автомобила за
необосновано завишени.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
С изготвения по делото проект за доклад, обявен за окончателен в о.с.з. на
15.04.2024г., между страните е прието за безспорно установено и ненуждаещо се доказване,
че между ищеца и ответното дружество е сключена застраховка „Каско“ за лек автомобил
марка „****“, рег. № В 0617 ВС, валидна към 13.06.2023г., на която дата П. е установила
увреждания по задната броня на автомобила, за което събитие при ответното дружество е
образувана щета № 10023003395/14.06.2023г., както и че на ищцата е изплатено
застрахователно обезщетение в размер на 132.30 лева.
По делото е допусната съдебно-автотехническа експертиза, в заключението по която
вещото лице сочи, че средната пазарна стойност, определена към датата на процесното
събитие, на материалите и труд за възстановяване щетите по застрахования лек автомобил е
в размер на 452.42 лева.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предпоставките, предвидени в хипотезата на приложимата материалноправна норма
на чл. 405, ал. 1 КЗ, възлагат в тежест на ищеца да установи при условията главно и пълно
доказване наличието на валидно застрахователно правоотношение, изпълнение на поетите
от ищеца задължения по договора, настъпване на покрит от застрахователния договор риск в
срока на валидност на застрахователната полица и размера на средствата, необходими за
отстраняване на вредите, възникнали в резултат на събитието.
В настоящия случай, не е спорно между страните съществуването на застрахователно
правоотношение по сключена застраховка „Каско“, обект на която е лек автомобил марка
„****“, рег. № В 0617 ВС, както и че в срока на действие на застрахователния договор е
настъпило твърдяното от ищеца събитие – увреждане на задната броня на автомобила.
Спорният по делото въпрос е свързан с размер на следващото се застрахователно
обезщетение.
При съдебно предявена претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение
съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на
вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие – чл. 386, ал. 1 КЗ.
Последната разпоредбата предвижда, че обезщетението трябва да бъде равно на размера на
вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие. Обезщетението не може да
надвишава действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда)
стойност на застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото
2
имущество може да се купи друго със същото качество (чл. 400, ал. 1 КЗ), съответно
стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други. Правото на справедлив
размер на обезщетението и възможността за поправка на щетата съобразно средни пазарни
цени не може да се отрече и с оглед периода на експлоатация на автомобила.
С оглед горното и при липса на ангажирани от ищеца доказателства (а и твърдения),
щетата по автомобила да е отстранена, респ. да са реализирани разходи по отстраняването й,
съдът приема, че застрахователното обезщетение следва да бъде определено по
възстановителна стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното
събитие, като ползва заключението на вещото лице. Съобразно последното, дължимото от
застрахователя обезщетение възлиза в размер на 452.42 лева, от която сума следва да бъде
приспаднат размера на определеното и изплатено от застрахователя обезщетение в размер
на 132.30 лева. Или дължимата на ищеца сума възлиза в размер на 320.12 лева.
В обобщение, съдът намира, че предявеният иск в рамките на размера, предмет на
настоящата произнасяне, е основателен и като такъв следва да бъде уважен, ведно с
присъждане на законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на обезщетението.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и направеното от ищеца искане, ответното дружество
следва да бъде осъдено да заплати на Х. П. сторените в настоящото производство разноски
за заплатена държавна такса от 50 лева, възнаграждение за вещо лице от 150 лева и
адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева с ДДС, или общо сумата от 680 лева.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „Асет Иншурънс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. С., да заплати на Х. К. П., ЕГН **********, от гр. В..“ ***, сумата от 320.12
лева (триста и двадесет лева и дванадесет стотинки), незаплатена част от следващото й се
застрахователно обезщетение за причинените имуществени вреди, изразяващи се увреждане
на задната броня на лек автомобил марка „****“, рег. № В 0617 ВС, в резултат на настъпило
на 22.08.2022г. застрахователно събитие, на основание чл. 405, ал. 1 КЗ.
ОСЪЖДА ЗАД „Асет Иншурънс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. С., да заплати на Х. К. П., ЕГН **********, от гр. В..“ ***, сумата от 680.00
лева (шестстотин и осемдесет лева), представляваща сторени разноски в производство
пред РС-Варна, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Присъдените суми могат да бъдат заплатени от ответника в полза на ищеца Х. К. П.
по посочената в исковата молба банкова сметка, а именно: IBAN
BG33RZBB91551007843349, с титуляр адв. Й. К. А..
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд в
3
двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4