№ 37534
гр. София, 18.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20221110159279 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба от 09.08.2024г. /изпратена по имейл на 08.08.2024г./, подадена
от адв. Н., процесуален представител на И. Т. Я., за изменение на решението в частта за
разноските. В молбата е посочено, че ищецът е предявил четири кумулативно обективно
съединени иска, както и че те са отхвърлени в едната си част, поради което съдът е следвало
да присъди адвокатско възнаграждение за всеки един от тях в съответствие с искането,
направено в списъка по чл. 80 ГПК. Сочи, че под материален интерес по смисъла на чл. 7,
ал. 2 НМРАВ се има предвид цената на всеки от обективно кумулативно съединените искове,
а не техният сбор. Твърди, че възнаграждение следва да бъде определено за всеки един от
исковете поотделно. Искането към съда е да измени и допълни решението в частта за
разноските като присъди на адв. И. адвокатски хонорар в размер на 400 лева за исковото
производство, представляващ пропорционално възнаграждение на отхвърлената част от
претенцията.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна „Топлофикация София“ ЕАД е
подала отговор на молбата, в който е посочено, че съдът правилно и законосъобразно се е
произнесъл относно размера на направените разноски по делото. В условия на евентуалност
е релевирано възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния
представител на ответната страна.
Съдът като съобрази становището на страните и наличните по делото доказателства,
намира следното.
Молбата за изменение на решението в частта за разноските е подадена в рамките на
срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК от легитимирано лице – процесуален представител на страна в
производството, която е представила списък на разноските по чл. 80 от ГПК /л. 127 от
делото/, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, молбата е неоснователна.
С Решение № 13864 от 13.07.2024г., постановено по делото е признато за установено
по предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.
153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че И. Т. Я. и Д. Ц. И. дължат на „Топлофикация София“ ЕАД
разделно при равни квоти сумата от 1663,39 лева, представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: ***,
надпартерен, ап. 4, аб.№ 11863, за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г., ведно със
законната лихва за периода от 22.07.2022г. до изплащане на вземането, сумата от 110,04 лева,
представляваща мораторна лихва върху сумата за цена на доставена топлинна енергия за
1
периода от 15.09.2020г. до 12.07.2022г., сумата от 15,10 лева, представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2020г. до 30.04.2021г., ведно
със законна лихва върху тази сума за периода от 22.07.2022г. до изплащане на вземането, за
които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 39504/2022г. по описа на СРС, 25-ти състав, като са отхвърлени предявените
искове за сумата от 2,21 лева, представляваща мораторна лихва върху цената на услуга
дялово разпределение за периода от 15.09.2020г. до 12.07.2022г. С гореописаното решение е
осъдена „Топлофикация София“ ЕАД да заплати на адв. К. И. Б. на основание чл. 38 ЗАдв.
сумата от 0,49 лева, представляваща възнаграждение за осъществено безплатно
представителство в заповедното производство на И. Т. Я., както и да заплати на адв. Н. на
основание чл. 38 ЗАдв. сумата от 0,49 лева, представляваща възнаграждение за осъществено
безплатно представителство в исковото производство на И. Т. Я..
Съдът счита, че определеното с решението възнаграждение съответства на
фактическата и правна сложност на делото, както и на цената на предявените искове.
Относно изложените от молителя съображения, че следва да се присъди възнаграждение по
всеки иск, както и твърдяната от молителя практика на ВКС и СЕС, съдът намира, че същите
не са относими към настоящия момент с оглед постановеното Решение на СЕС по дело С-
438/22 от 25.01.2024г. С цитираното решение СЕС е постановил, че член 101, параграф 1
ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи,
че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на
която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на
посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази
национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните
разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала
никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. На следващо място,
СЕС са посочили, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва
да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна,
адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от
минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като
Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на
конкуренцията „с оглед на целта" по смисъла на тази разпоредба. На последно място е
уточнено, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на
адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална
правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е
длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато
предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на
адвокатските услуги.
Настоящата съдебна инстанция е обвързана от горепосоченото решение на СЕС и
изводите в него, поради което и с оглед гореизложеното е длъжна да откаже да приложи
националната правна уредба, в случая чл. 2, ал. 5 НМРАВ.
С оглед на което размерът на дължимото адвокатско възнаграждение следва да се
определи съобразно фактическата и правна сложност на делото, както и цената на
предявените искове. В конкретния случай следва да се посочи, че делото е с обичайна за този
тип дела фактическа и правна сложност и е приключило в едно съдебно заседание. Общият
размер на претенцията срещу И. Т. Я. е 895,37 лева, поради което възнаграждение в размер
от 400 лева изцяло съответства и на цената на предявените искове. С оглед на което съдът
приема, че определеният с решението размер съответства на гореописаните критерии. Така
съдът правилно е присъдил възнаграждение на процесуалните представители на И. Я.
съразмерно на отхвърлената част от исковете, а именно по 0,49 лева.
Предвид гореизложеното съдът намира, че молбата за изменение на решението в
частта за разноските е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на адвокат Н., процесуален представител на И.
Т. Я. за изменение в частта за разноските на Решение № 13864 от 13.07.2024г., постановено
по гр.д. № 59279/2022г. по описа на СРС, 25-ти състав.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3