Решение по дело №3335/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 260147
Дата: 8 септември 2020 г. (в сила от 5 ноември 2020 г.)
Съдия: Николай Диянов Голчев
Дело: 20205330203335
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 юни 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е  

 

260147

 

гр. Пловдив, 08.09.2020 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

              РАЙОНЕН СЪД- ПЛОВДИВ, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, IV- ти състав, в публично съдебно заседание на двадесети август, две хиляди и двадесета годна, в състав:

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ

при секретаря: Тихомира Калчева

като разгледа АНД № 3335/ 2020г., по описа на Районен съд Пловдив, IV- ти наказателен състав, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по повод на жалба, депозирана от Н.П.У., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление № 481444- F519600 от 02.12.2019г., издадено oт Заместник директор на ТД на НАП- Пловдив, с което за нарушаване състава на чл. 38, ал. 1, т. 1, вр. чл. 16, ал. 1, т. 4 Закон за счетоводството, на Н.П.У., ЕГН **********, на основание чл. 74, ал. 1. пр. 1- во Закон за счетоводството, е наложена „глоба“ в размер от 200 / двеста / лв.

С жалбата се оспорва персоналната компетентност на издателя на атакуваното наказателно постановление. Излагат се аргументи в насока маловажност на процесния случай. Акцентира се върху обстоятелството, че ГФО на дружеството за 2018г. е подаден, макар и със закъснение. Изтъква се, че процесното нарушение е първо такова за жалбоподателката, като от същото не са произтекли вреди за фиска. Моли се, атакуваното наказателно постановление да бъде отменено в своята цялост.

В проведеното открито съдебно заседание, жалбоподателката У., редовно призована, не се явява, не изпраща и упълномощен процесуален представител.

Въззиваемата страна – ТД на НАП- гр. Пловдив, в открито съдебно заседание, чрез своя процесуалния представител- юрк. З., оспорва жалбата. Противопоставя се на изложените в жалбата доводи. Поддържа се, че процесното НП е издадено от компетентен орган, при спазване за установените в закона изисквания досежно съдържанието. Поддържа се, процесното нарушение не разкрива признаци на маловажност- отчетът е подаден едва след като е получена покана от ТД на НАП- Пловдив, като реализираното забавяне е около три месеца. Моли се атакуваното НП да бъде потвърдено като законосъобразно. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, счита следното: 

Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59, ал. 2 ЗАНН преклузивен срок ( препис от атакуваното НП е получен на 10.12.2019г., а жалбата е подадена на 17.12.2019г.), произтича от легитимирана страна и е насочена срещу акт, подлежащ на самостоятелен контрол по съдебен ред. Предвид това, същата подлежи на разглеждане по същество.

Относно приложението на процесуалните правила:

Съдът,  след запознаване с приложените по дело АУАН и НП счита, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като материалната, териториална и персонална компетентност на административнонаказващия орган следва от така представената Заповед № ЗМФ- 610/ 03.07.2018г. на Министъра на финансите. Във връзка с възражението на жалбоподателката, то следва да се посочи, че в т. 2- ра от цитираната заповед изрично е отразено, че лицата заемащи позиция „заместник- директор“ при ТД на НАП са оправомощени да издават наказателни постановления, с които да налагат административни наказания по реда на чл. 74 ЗСч.

При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания, залегнали в чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава правото на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи писмени възражения срещу него. Атакуваното НП съдържа реквизитите, предвидени в чл. 57 от ЗАНН и в него не са налице съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и давностните срокове по чл. 34  от ЗАНН- нарушението е установено от органите на приходната администрация на дата 21.08.2019г. ( когато е получено нарочно уведомление от Агенция по вписванията), АУАН е съставен на 28.10.2019г., а атакуваното наказателно постановление е издадено на 02.12.2019г.

Следва да се посочи и че АУАН бл. № F519600 е съставен в присъствие на жалбоподателката У., предявен й е, тя се е запознала със съдържанието му и го е подписала лично.

Съдът счита за нужно да акцентира и върху обстоятелството, че както в АУАН, така и в НП ясно е посочена годината, за която не е подаден ГФО (2018г.), както и времевият интервал, в който това е следвало да бъде сторено- до 30- ти юни на годината, следваща отчетната ( в случая- 01.07.2019г., доколкото 30.06.2019г. е неприсъствен ден). Посочена е по ясен и недвусмислен начин и датата, на която е извършено нарушението, а именно- 02.07.2019г., както и мястото- гр. Пловдив.

Съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Дружеството „Слънчеви деца“ ЕООД, ЕИК ********* е предприятие по смисъла на Закона за счетоводството и регистриран търговец по смисъла на Търговския закон. Вписан *** на дружеството е лицето Н.П.У.. Предвид това, за жалбоподателката У. отговаря за съставянето, съдържанието и публикуването на годишния финансов отчет на дружеството за всяка отчетна година. „Слънчеви деца“ ЕООД не е представило за публикуване в Търговския регистър при  Агенция по вписванията годишния финансов отчет за 2018г. в установения законов срок, а именно- до 30 юни на годината, следваща отчетния период- тоест до 01.07.2019г. включително (доколкото 30.06.2018г. е неприсъствен ден). Същевременно, дружеството „Слънчеви деца“ ЕООД е извършвало търговска дейност през отчетната 2018г., за което е подало в ТД на НАП- гр. Пловдив годишна данъчна декларация по смисъла на чл. 92 ЗКПО, с вх. № 1600И0726313/ 21.03.2019г. / л. 12 гръб от съд. пр./ Съобразно изложеното в декларацията за 2018г., дружеството е реализирало приходи в размер на 4544 лв., сторило е разходи в размер на 8427, 94лв., като е отразена счетоводна загуба от 3883, 94 лв. Изяснява се и че жалбоподателката У. е осигурила подаването на ГФО на дружеството за 2018г. в ТД на НАП- Пловдив на дата 24.10.2019г., след получаване на покана изх. № 94- 00- 5991- 948 от 26.09.2019г. /л. 29 от съд. пр./. Цитираната покана е получена от У. на 23.10.2019г., като с нея е приканена да се яви в сградата на ТД на НАП- Пловдив за съставяне на АУАН. Последният е съставен на 28.10.2019г. в присъствието на жалбоподателката.

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка, която същевременно е правилно отразена в АУАН и НП, се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел- Г. ( л. 31 гръб от съд. пр.). В рамките на проведения разпит, свидетелката изцяло поддържа констатациите си, обективирани в цитирания по- горе АУАН. Съдът кредитира показанията на свидетелката като обективни, логически последователни и непротиворечащи на събраната по делото доказателствена съвкупност.

Описаната и възприета по делото фактическа обстановка се потвърждава и от приобщените по надлежен ред към делото писмени доказателства- покана до Н.У. за явяване за съставяне на АУАН, ведно с известие за доставянето й / известието е пришито към задната корица на АНД № 245/ 20г./; АУАН бл. № F519600 от 28.10.2019г.; ГДД по чл. 92 ЗКПО вх. № 1600И726313 от 21.03.2019г., Заповед № ЗМФ- 610 от 03.07.2018г. на Министъра на финансите.

Следва да се посочи и че в депозираната от У. жалба, не се оспорват възприетите и впоследствие отразени в АУАН и НП фактически констатации на актосъставителя и на наказващия орган.

От правна страна:

При така изяснената фактическа обстановка съдът счита, че правилно административнонаказващият орган е приел, че от обективна и субективна страна, жалбоподателката е осъществила всички съставомерни признаци на административно нарушение по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 1, вр. чл. 16, ал. 1, т. 4 Закон за счетоводството. Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗСч., предприятията публикуват годишния финансов отчет, консолидирания финансов отчет и годишните доклади по глава седма, приети от общото събрание на съдружниците или акционерите или от съответния орган, както следва: 1. всички търговци по смисъла на Търговския закон - чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване в търговския регистър, в срок до 30 юни на следващата година. Същевременно, разпоредбата на чл. 16, ал. 1, т. 4 ЗСч. възлага това задължение в тежест на ***я на дружеството.

Безспорно е, че в процесния случай се касае за юридическо лице с правноорганизационна форма „ЕООД“, регистрирано като търговец по смисъла на Търговския закон. Безспорно е и че жалбоподателката Н.П.У. е вписаният *** на юридическото лице. Именно и предвид това, последната отговаря за съставянето, съдържанието и публикуването на годишния финансов отчет на представляваното от нея дружество. Действително, нормата на чл. 38, ал. 9, т. 2, изр. „първо“ ЗСч. предвижда, че предприятия, които не са осъществявали дейност през отчетния период, не следва да заявяват за публикуване в Търговския регистър годишен финансов отчет. Чл. 38, ал. 9, изр. 2-ро ЗСч. повелява, че това обстоятелство се декларира с декларация, която се публикува в срок до 31 март на следващата година. Същевременно, § 1, т. 30 от ЗСч. пояснява за кои предприятия се отнася изключението, разписано в чл. 38, ал. 9, изр. 1- во, а именно: „предприятия, които не са осъществявали дейност през отчетния период" са предприятия, за които едновременно са налице следните условия: а) през отчетния период не са извършвали сделки по чл. 1, ал. 1 от Търговския закон; б) през отчетния период не са възникнали условия да бъде признат приход съгласно Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти; в) не са осъществявали дейност, свързана с инвестиции, производство и/или продажба; г) не са осъществявали покупка на стоки и услуги с цел получаване на доходи и печалби.

В конкретния случай се установява, че „Слънчеви деца“ ЕООД не попада в изключението от общото правило, тъй като не отговаря на цитираните по- горе критерии. От приобщената по делото ГДД по чл. 92 ЗКПО за отчетната 2018г. се изяснява, че дружеството е регистрирало нетни приходи от продажби в размер на 4544 лв. Макар и отчетната 2018г. да е приключила със счетоводна загуба за управляваното от жалбоподателката дружество, то са налице ясни показатели, че „Слънчеви деца“ ЕООД е извършвало дейност през отчетната 2018г., като е доставяло възмездно стоки и/или услуги на трети лица, съконтрагенти на дружеството. Всяка една икономическа и търговска дейност по необходимост е свързана с определени приходи и разходи за съответния период, което обстоятелство е намерило и своето надлежно отражение в подадената годишна данъчна декларация.

Именно предвид гореизложеното, то за жалбоподателката У., в качеството й на *** на дружеството „Слънчеви деца“ ЕООД се е породило задължение да публикува годишен финансов отчет за 2018г. до 30 юни на годината, следваща отчетния период. Правилно, в атакуваното НП е отбелязано, че доколкото 30.06.2018г. е неприсъствен ден, то последният възможен ден, в който е следвало да бъде подаден за публикуване ГФО, без това да влече неблагоприятни последици за ***я на дружеството, е бил 01.07.2019г. Тоест, считано 02.07.2019г., жалбоподателката е в просрочие и с бездействието си е консумирала състава на чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗСч., вр. чл. 16, ал. 1, т. 4 ЗСч.

По размера на наказанието:

Правилно административнонаказващият орган е преценил, че приложимата в случая санкционна норма е разпоредбата на чл. 74, ал. 1 ЗСч. Съобразно същата,  който е задължен и не публикува финансов отчет в сроковете по чл. 38 ЗСч., се наказва с глоба в размер от 200 до 3000 лв. Процесното нарушението е първо по ред за жалбоподателката и по делото не са налице данни, да е извършвала други нарушения по смисъла на ЗСч. Предвид това, правилно наказващият орган е отмерил и наложил „глоба“ в минимален размер от 200 лв.

По приложението на чл. 28, б. „а“ от ЗАНН.

Съобразно разясненията, дадени с ТР № 1/ 2007г. на ОСНК, съдът трябва в пълнота да изследва релевантните за изхода на спора факти, като това включва и преценка за наличието, респективно отсъствието на такива обстоятелства, дефиниращи случая като маловажен. Съгласно чл. 93, т. 9 от НК "маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление ( в конкретния случай административно нарушение ), с оглед на липсата или незначителността на вредните последици, или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Тази разпоредба е приложима и в процеса, развиващ се по реда на ЗАНН, съобразно изричната препращаща норма на чл. 11 ЗАНН.

При извършена самостоятелна проверка, съдът счита, че процесният случай не разкрива белези, водещи до дефинирането му като маловажен. Всъщност, налице са обстоятелства, типични за нарушение от този вид-  жалбоподателката, бидейки *** на дружеството „Слънчеви деца“ ЕООД, отговаря за съставянето, съдържанието и публикуването на ГФО на дружеството. Същевременно, тя не е реализирала това си задължение в срок. Обстоятелството, че нарушението е извършено за пръв път, само по себе си не обосновава извод за наличие на маловажност на процесния случай. Както бе посочено и по- горе, това вече е отчетено при индивидуализиране на наказанието и е наложена „глоба“ в минимален размер. Допълнително, това е изрично съобразено и от законодателя, който е предвидил по-леко наказуем състав за нарушители, които са извършили еднократно нарушението от тези, при които това се повтаря. До този извод се достига при съпоставяне на санкциите на чл. 74, ал. 1 и чл. 74, ал. 2 ЗСч. ( в този изричен смисъл са Решение № 1919 от 11.10.2019 г. по к. адм. н. д. № 2194 / 2019 г. на XXII състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 5 от 03.01.2019 г. по к. адм. н. д. № 3280 / 2018 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив.). В този порядък, нормата на чл. 56 от Наказателния кодекс изрично разписва, че не са смекчаващи и отегчаващи обстоятелства тези, които са взети предвид от закона при определяне на съответното престъпление ( в случая административно нарушение). Допълнително, жалбоподателката е входирала ГФО на дружеството след получаване на нарочна покана за явяване и съставяне на АУАН. Това е допълнително обстоятелство, което се съобразява от съда и което затвърждава разбирането, че не следва да се приложи привилегията, разписана в чл. 28, б. „а“ ЗАНН ( в тази насока Решение № 1633 от 24.07.2019г., пост. по КАНД № 1251/ 2019г., по описа на Административен съд- Пловдив, XX- ти с-в; Решение № 2368 от 20.11.2019г., пост.  по КАНД № 2517/ 2019г., по описа на Административен съд- Пловдив, XXI- ви с-в; Решение № 2585 от 11.12.2019г., пост. по КАНД № 2697/ 2019г., по описа на Административен съд- Пловдив, XXVI- ти с-в).

Следва да се посочи и че задължението, въведено с нормата на чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗСч. охранява отношенията, свързани с точното, своевременно и прозрачно отчитане на финансовата дейност на търговските дружества. Цитираната норма защитава интересите не само на фиска, но и на всички трети лица- съконтрагенти и/или кредитори на юридическото лице и има за цел да сведе до знанието им конкретното финансово състояние на дружеството, за което възниква задължение за обявяване на ГФО. В тази връзка, то следва да се посочи, че процесното нарушение е формално, като за неговата съставомерност е напълно ирелевантно дали са налице настъпили вредни последици за фиска.

Предвид изложеното, атакуваното наказателно постановление, като законосъобразно, следва да бъде потвърдено в своята цялост.

По разноските:

Предвид изхода на спора и на основание чл. 63 ал. 5, вр. ал. 3 ЗАНН, в полза на въззиваемата страна срещу въззивника, се поражда право на разноски в настоящото производство за представителство от юрисконсулт. Претенцията за разноски е своевременно заявена от процесуалния представител на въззиваемата страна. С оглед фактическата и правна сложност на делото, следва такива да бъдат присъдени в минимален размер съобразно нормата на чл. 27е от Наредбата за правната помощ, а именно- в размер на 80 лева.

 

Така мотивиран, съдът

 

Р Е  Ш  И :

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 481444- F519600 от 02.12.2019г., издадено oт Заместник директор на ТД на НАП- Пловдив, с което за нарушаване състава на чл. 38, ал. 1, т. 1, вр. чл. 16, ал. 1, т. 4 Закон за счетоводството, на Н.П.У., ЕГН **********, на основание чл. 74, ал. 1. пр. 1- во Закон за счетоводството, е наложена „глоба“ в размер от 200 / двеста / лв.

 

ОСЪЖДА Н.П.У., ЕГН ********** да заплати в полза на Национална агенция по приходите сума в размер от 80 / осемдесет/ лева, представляваща  разноски в настоящото производство за процесуално представителство от юрисконсулт.

 

Решението подлежи на обжалване в 14- дневен срок от получаване на съобщението до страните, че същото е изготвено, пред Административен съд- Пловдив, на касационните основания, разписани в НПК и по реда на гл. XII-та от АПК.                                                     

                                                     

 

                РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П.

Вярно с оригинала.

Т.К.