Решение по дело №2937/2023 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1900
Дата: 27 февруари 2024 г.
Съдия: Дарина Стойкова Матеева
Дело: 20237180702937
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 30 ноември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

1900

Пловдив, 27.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - I Състав, в съдебно заседание на тринадесети февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

ДАРИНА МАТЕЕВА

При секретар КОСТАДИНКА РАНГЕЛОВА като разгледа докладваното от съдия ДАРИНА МАТЕЕВА административно дело № 2937 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на „ЛАКТА АГРО” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ***, представлявано от управителя - П.С.П., чрез процесуален представител - ***Й.М.П.,******, против Уведомително писмо изх. № 02- 160-2600/2408 от 13.01.2023 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за Кампания 2021,издадено от зам. изп. директор на ДФ „Земеделие“ .

Жалбоподателят възразява срещу намаляването по схеми СЕПП, СПП, СПК, ЗДП, отразени в таблица 1,както и възразява срещу извършените прихващания /отразени в Таблица 2/, като твърди, че не са били налице основания за извършване на прихващането, респективно не са били налице насрещни ликвидни и изискуеми вземания.Твърди, че административният акт е немотивиран и не е ясно на какво основание е извършено намаляването, както и как е изчислен размерът на същото. Моли за отмяна на акта. Претендира разноски.

Ответникът - заместник изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“, чрез процесуалните си представители юрисконсулт Н. и юрисконсулт К., оспорва жалбата. Прави възражение за прекомерност на разноските. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като разгледа доводите и възраженията на двете страни и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Жалбоподателят „Лакта Агро“ЕООД е подал на 17.05.2021 г. заявление за подпомагане 2021, форма за юридически лица, с приложени в табличен вид използваните парцели през 2021 г. в землище на с. Дерманци, с което е било заявено подпомагане по Схема за единно плащане на площ /СЕПП/, Схема за преразпределително плащане /СПП/, Схема за плащане на селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда - зелени директни плащания /ЗДП ,Схема за обвързано подпомагане на протеинови култури /СПК/ и Схема за преходна национална помощ за земеделска земя на хектар (ПНДП).

Заявлението е регистрирано с Уникален идентификационен номер (УИН) 16/220621/25130 в ДФ „Земеделие” – Разплащателна агенция.

По делото е приложена разпечатка за резултати от автоматични проверки на въведените данни в заявлението за подпомагане по директни плащания за кампания 2021 от 17.05.2021 г.

На 13.01.2023г. зам. изпълнителният директор на ДФ „Земеделие” е издал оспореното в настоящото производство уведомително писмо. Същото е изтеглено от жалбоподателя от СЕУ на 07.11.2023г. видно от приложеното известие за доставяне/връчване на УП на л.17 от делото.

В „Таблица 1: Оторизирани суми (в лева)“ от уведомителното писмо, в колона 3 „Намаления“ се съдържат :сумата 5378,05 лв. по СЕПП,сумата 68,55 по СПП,сумата 28096,7 лв по СПК и сумата 1537,87 лева по ЗДП“

Посочено е в мотивите към колона 3 „Намаленията“ се отчитат:

„ - намаления на субсидията след извършени административни проверки, при които са установени всички недопустими за подпомагане площи в съответното заявление – проверки за площи, заявени от повече от един кандидат, проверки на място или автоматизирани проверки спрямо данните в слоя с допустими площи от СИЗП и предоставени данни от МЗХГ и МОСВ;

- намаления на субсидията в случаите, когато не са спазени сроковете за подаване и/или редакция на заявлението съгласно чл. 12 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда подаване на заявления по схеми с мерки за директни плащания;

- наложена ставка на корекция („финансова дисциплина“), определена съгласно чл. 26 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 и член 8, пар. 1 от Регламент (ЕС) № 1307/2013г. в изпълнение на Регламент /ЕС/ № 2021/951 на Комисията от 11.06.2021г. За Кампания 2021г. е в размер на 1,658907 %.;

--Линейно намаление съгласно чл. 51, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1307/2013, налагано съгласно чл. 6, параграф 2, буква е), т. i) от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 на Комисията. За кампания 2021 не е налагано такова;

- Линейно намаление съгласно чл. 65, параграф 2, буква в) от Регламент (ЕС) № 1307/2013г., налагано съгласно чл. 6, параграф 2, буква е), т. iii) от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014г. на Комисията€За кампания 2021г. не е налагон такова“.

Посочено е също така в оспорваното уведомително писмо, че информацията в колона „Оторизирана сума“ е сумата, получена като разлика между исканата сума и приложимите намаления и редукции.

В Таблица 2 ,колона 4 са посочени прихващания,които са направени ,като е посочено,че: „Прихваната сума” отразява приспаднатите от оторизираната субсидия суми, в резултат на санкции или недължимо оторизирани суми, за които има издаден АУПДВ, или приспаднати суми от изискуеми задължения по други схеми и мерки, администрирани от ДФЗ и/или „Удържан данък общ доход" - отразява сумата на данъка, който на основание чл. 65 ал. 14 във връзка с чл 38 ал. 15 от ЗДДФЛ се удържа и внася от ДФ „Земеделие“, в качеството му на администратор на съответната помощ в срок до края на месеца, следващ тримесечието на придобиването на дохода. Съгласно чл. 38, ал. 15 от ЗДДФЛ, с окончателен данък се облага брутната сума на придобитите от физически лица, нерегистрирани като земеделски стопани, облагаеми доходи, получени под формата на държавни помощи, субсидии и друго подпомагане от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, от Европейския фонд за развитие на селските райони и от държавния бюджет.“

От страна на ответния административен орган е представена Заповед № 03-РД/3088/22.08.2022 г. на изпълнителния директор на ДФЗ за делегиране на правомощия на заместник изпълнителния директор на фонда .

При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, като депозирана в 14-дневния срок от съобщаването на уведомителното писмо и насочена срещу годен за съдебно оспорване индивидуален административен акт, засягащ неблагоприятно правната сфера на адресата си, за който е налице правен интерес от търсената защита.

Съгласно чл. 20а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПЗП, Изпълнителният директор на ДФЗ е и изпълнителен директор на Разплащателната агенция /РА/ и като такъв, организира, ръководи нейната дейност и я представлява. А съгласно чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП, Изпълнителният директор може да делегира със заповед на заместник-изпълнителните директори правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за финансово подпомагане, административни договори по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и по подадени заявки и искания за плащане. В случая оспореното уведомително писмо е издадено от Заместник изпълнителен директор на ДФЗ, като от приложената упълномощителна заповед е видно,че rзпълнителният директор, в съответствие с чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП и чл. 11, ал. 2 от Устройствения правилник на ДФЗ е делегирал на своя заместник правомощието за издаване и подписване на всички уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане, адресирани до кандидатите за финансово подпомагане, съгласно чл. 1 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. Ето защо, оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия.

Разгледана по същество, жалба е основателна.

Видно е, че с оспорваното писмо административният орган не е спазил императивното изискване на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за мотивиране на административния акт. Проверката на съдържанието на същия сочи на липса на фактически и правни основания за издаването му. Касае се за задължителни реквизити, отсъствието на които възпрепятства адекватната защита на заявителя, както и съдебната преценка за материалноправна законосъобразност на процесното уведомително писмо. Такива мотиви не се сочат и в хода на съдебното производство.

От оспорваното уведомително писмо по никакъв начин не може да се установи каква е причината за извършеното намаление на заявеното финансово подпомага,още повече какво прихващане е направено . Изследването на съдържанието на Таблица 1 и на обясненията към нея, не позволява установяване на конкретното фактическо и правно основание за намалената с оспореното уведомително писмо оторизация по заявлението на жалбоподателя. Няма конкретни, относими констатации по отношение на заявлението на оспорващия. От мотивите към оспореното уведомително писмо следва да е ясно защо следва да бъде намалено заявеното финансовото подпомагане, както и да се посочи актът или проверката ,въз основа на която това е направено. В пояснителната информация към колона 3 „Намаления“ е посочено, че се отчитат: намаления на субсидията след извършени административни проверки, при които са установени всички недопустими за подпомагане площи в съответното заявление – проверки за площи, заявени от повече от един кандидат, проверки на място или автоматизирани проверки спрямо данните в слоя с допустими площи от СИЗП и предоставени данни от МЗХГ и МОСВ; намаления на субсидията в случаите, когато не са спазени сроковете за подаване и/или редакция на заявлението съгласно чл. 12 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания; наложена ставка на корекция („финансова дисциплина“), определена съгласно чл. 26 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 и член 8, пар. 1 от Регламент (ЕС) № 1307/2013г.; Линейно намаление съгласно чл. 65, параграф 2, буква в) от Регламент (ЕС) № 1307/2013г., налагано съгласно чл. 6, параграф 2, буква е), т. iii) от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014г. на Комисията и т.н.

Т.е. от самото писмо за жалбоподателя, както и за съда, не става ясно дали извършените намаления на субсидията са в резултат на установени застъпвания на площи с други кандидати, дали са спрямо данните в слоя с допустими площи от СИЗП, или неспазване на сроковете за подаване и/или редакция на заявлението, дали в резултат на наложена ставка на корекция („финансова дисциплина“) и изобщо как е определен размера на тази ставка. Изследването на съдържанието на таблиците и на обясненията към тях, не позволява установяване на конкретното фактическо и правно основание за намалената с оспореното уведомително писмо оторизация по заявлението на жалбоподателя. Няма конкретни, относими констатации по отношение на заявлението на оспорващия. Нещо повече, и в приложените към преписката доказателства липсва посочване на фактическите основания за това изчисление на размера на финансовото подпомагане.

По принцип няма пречка мотивите към акта да бъдат изложени и отделно от самия акт, в друг документ към преписката, но такъв в случая липсва. От представения лист с резултати от автоматични проверки на въведените данни в заявлението за подпомагане по директни плащания за кампания 2021 г. също не става ясно каква е връзката с направените намаления, а и същият не е цитиран в оспорения административен акт, а именно от мотивите към оспореното уведомително писмо следва да става ясно защо се налага да бъде намалено финансовото подпомагане, както и да се посочи актът или проверката въз основа на която се основава. Това именно би позволило на жалбоподателя да упражни правото си на защита срещу оспорения административен акт. Освен това би позволило на съда да извърши контрол за законосъобразност на уведомителното писмо, като провери дали и защо е намалено финансовото подпомагане.

Мотивирането на акта е една от гаранциите за неговата законосъобразност. Съгласно трайната съдебна практиката на административните съдилища и Върховният административен съд, неизлагането на конкретни мотиви е нарушение на законовото изискване за форма на административния акт, което лишава жалбоподателя от възможността за организиране на адекватна правна защита, препятства осъществяването на контрол за законосъобразност на акта от страна на съда и е самостоятелно основание за неговата отмяна, доколкото законосъобразността на административния акт се преценява въз основа на фактите, посочени в него, които съдът не може да допълва или изменя. Недопустимо би било и посредством експертно заключение да се установява какво е имал предвид административния орган и дали намалението е в резултат на заявени площи изключени от специализирания слой „Площи допустими за подпомагане“ или пък поради друга причина.

Отделно от това в оспорения административен акт е посочено, че общата оторизирана сума е изчислена чрез ИСАК след извършването на задължителни административни проверки и/или проверки на място (в съответствие с чл. 37 от ЗПЗП) на данните от подаденото заявление за подпомагане. А в резултатите от автоматични проверки е посочено, че автоматичните проверки не представляват административни проверки по смисъла на чл. 37 от ЗПЗП.

Никъде в писмото не се посочва начинът на формиране на намаленията, колко са декларираните площи, съгласно данни от заявлението за подпомагане, подадено от кандидата, колко са площите, отговарящи на условията за подпомагане след извършване на всички приложими проверки, по всяка една от схемите/мерките; колко е наддекларираната площ/ха/ по всяка една от схемите/мерките, какъв е процентът на наддеклариране, какво е процентното съотношение според приложимия Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 г., съответно каква е санкционираната площ/ха/.

С оглед на изложеното, съдът намира, че оспореното Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2021, е издадено при липсата на мотиви, с което съществено е нарушено изискването за форма на административния акт по чл. 59, ал.2,т.4 от АПК и е съществено нарушение на административно-производствените правила, представляващо основание за отмяна поради незаконосъобразност.

Всичко това налага отмяна на оспорвания акт и връщане на преписката за ново произнасяне при съобразяване с мотивите на настоящото съдебно решение.

С оглед изхода на спора в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски. Възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно с оглед размера на обжалваното УП .В настоящия случай на жалбоподателя се дължат разноски в размер на 4550 лева/50 лева заплатена ДТ и 4500 заплатено адвокатско възнаграждение/.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по оспорване на „ЛАКТА АГРО” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ***, представлявано от управителя - П.С.П., чрез процесуален представител - ***Й.М.П.,******, Уведомително писмо изх. № 02- 160-2600/2408 от 13.1.2023 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за Кампания 2021,издадено от зам. изп. директор на ДФ „Земеделие“ .

ИЗПРАЩА ПРЕПИСКАТА на зам. изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” – София за ново произнасяне в едномесечен срок по Заявление за подпомагане 2021 на „ЛАКТА АГРО” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ***, представлявано от управителя - П.С.П. с Уникален идентификационен номер(УИН) 16/220621/25130 в ДФ „Земеделие” – Разплащателна агенция ,при съобразяване на мотивите в настоящото съдебно решение.

ОСЪЖДА ДЪРЖАВЕН ФОНД „ЗЕМЕДЕЛИЕ“ да заплати на ЛАКТА АГРО” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ***, представлявано от управителя - П.С.П., сумата от 4550/четири хиляди петстотин и петдесет/ лева разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Р България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: