Решение по дело №214/2023 на Административен съд - Русе

Р Е Ш Е Н И Е

№ 162

гр. Русе, 13 юни 2023 г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Русенският административен съд, в публичното заседание на 07 юни 2023 г. в състав:

 

Съдия: ДИАН ВАСИЛЕВ

 

при секретаря …… Наталия Георгиева………и в присъствието на прокурора  …….…..  като  разгледа    докладваното  от  ……… съдията   ………    административно дело №214…… по   описа   за  2023  година, за да се произнесе, взе предвид: 

Производството е по реда на чл. 118 от КСО (Кодекс за социално осигуряване), вр. с чл. 145 и сл. по глава X от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Делото е образувано по повод постъпило в съда оспорване от И.М.Б., понастоящем в затвора гр. Белене. Жалбата е насочена против решение №2153-17-39 от 28.03.2023г. на директора на ТП на НОИ Русе, с което е потвърдено разпореждане № 2140-17-102/16.02.2023 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване при НОИ Русе. С разпореждането на Б. е било отказано отпускането на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия, по реда на чл.74, ал. 1, т.4, чл.74, ал.2 и чл. 90а от Кодекса за социално осигуряване КСО).

В жалбата и в съдебно заседание се твърди,  че пенсионният орган, а в последствие и директорът на ТП на НОИ Русе неправилно и в нарушение на закона са приели, че не са налице основанията, разписани в КСО за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и/или лична социална пенсия, поискани по реда на чл.74, ал. 1, т.4, чл.74, ал.2 и чл. 90а от КСО.

Иска се от Административния съд да отмени процесното решение, и потвърденото с него разпореждане на ПО, с което е отказано на заявителя и жалбоподател в настоящото производство отпускането на двата вида пенсия.

Ответникът по жалбата – директорът на ТП на НОИ-Русе, действащ чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт Ц. Рачева счита жалбата за неоснователна.

Русенският административен съд, след като обсъди данните по делото и доводите на страните, след преценка на събраните по делото писмени доказателства и доводите на страните, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в 14-дневния срок по чл. 118 КСО от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.

Фактически и правни съображения:

Със заявление, заведено с вх. №2112-17-411 от 19.08.2022 г. (л.11, 12 от адм. преписка) И.М.Б., находящ се в затвора гр. Белене е поискал от ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - Русе отпускане на лична пенсия за инвалидност. Към заявлението не приложил документи, доказващи трудов и осигурителен стаж, който има. Подписал декларация, че не разполага с такива. Представил е експертно решение (ЕР) на ТЕЛК гр. Плевен под № 91738/21.07.2022г. (л.13 от преписката), с което са определени 50% трайно намалена работоспособност, като  датата на инвалидизиране е 05.05.2022 г., а срокът - 01.07.2024 г. Към датата на инвалидизиране Б. е с навършени 30 години, т.е. на 30г., 07 месеца, 15 дни.

При липсата на други документи и служебна информация за заявителя, на 16.02.2023 г. ръководителят по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Русе издава разпореждане № 2140-17-102/16.02.2023 г., с което по депозираното от И. Б. заявление бил направен отказ за отпускане както на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, така и на лична социална пенсия, поискани по реда на чл.74, ал. 1, т.4, чл.74, ал.2 и чл. 90а от КСО.

Мотивите на административният орган за направения отказ с това разпореждане са свързани с анализ на приложимите за случая правни норми от КСО и представеното от молителя ЕР на ТЕЛК. Според ръководителя на ПО И. Банев не отговаря на определените в чл.74, ал.1, т.4 и ал.2 от КСО условия за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Записал е, че според така цитираните норми осигурените лица, които към датата на инвалидизиране са навършили 30 годишна възраст, придобиват право на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване при 5 години осигурителен стаж – чл.74, ал.1, т.4 КСО, положен до датата на инвалидизиране, от които една трета ( 01 година 08 месеца) трябва да е действителен – чл.74, ал.2 от КСО.

Изводът бил, че Б. не отговаря на изискванията на чл.74, ал.1, т.4 и ал.2 от КСО, тъй като няма необходимите 01 година 08 месеца действителен осигурителен стаж. Проверени били и възможностите за отпускане на социална пенсия за инвалидност. И тук ПО е преценил, предвид представеното пред него ЕР на ТЕЛК Плевен и процента инвалидност /50%/, даден в него на Б., че последния няма право на този вид пенсия, защо то нормата сочи, че „Право на социална пенсия за инвалидност имат лицата, навършили 16-годишна възраст, с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане повече от 71 на сто, на които не е отпусната друга пенсия, включително от друга държава“.

Срещу това разпореждане, връчено му на 22.02.2023г. И. Б.  подал жалба от 01.03.2023г. (л.3 от адм. преписка), в която заявил, че не е съгласен с отказа за отпускане на пенсия. Обяснява, че е влязъл в затвора на 18 години и това е причината да няма трудов стаж /същото се твърди и в проведеното на 07.06.2023г. в АС-Русе съдебно заседание/. Приложил копие на удостоверение за завършен 4 клас и свидетелство за средно образование.

По жалбата на Б., на 28.03.2023г. директорът на ТП на НОИ Русе издал и процесното  решение №2153-17-39 от 28.03.2023г., потвърждаващо разпореждане № 2140-17-102/16.02.2023 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване при НОИ Русе, като мотивите му изцяло приповтарят тези в проверявания от него акт на пенсионния орган. Горестоящият АО също приема, че Б. не отговаря на нормативните изисквания за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и/или лична социална пенсия по реда на чл.74, ал. 1, т.4, чл.74, ал.2 и чл. 90а от КСО.

Недоволен от така постановеното решение и от отказа за отпускане на поисканата пенсия, жалбоподателят депозира жалба до съда. Твърди незаконосъобразност на административния акт, поради нарушение на материалния закон. Иска отмяна на актовете на ТП на НОИ – Русе и отпускане на пенсията, за която е подал заявление.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Актовете на органите на НОИ - разпореждане № 2140-17-102/16.02.2023 г. и потвърдилото го решение №2153-17-39 от 28.03.2023г. на директор на ТП на НОИ гр. Русе са издадени от компетентни по материя и място органи на социалното осигуряване, в изискуемата писмена форма и съдържат правни и фактически основания.

При постановяването на решението, както и на потвърденото с него разпореждане не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила.

Тези актове са постановени в съответствие с материалния закон-КСО и с целта на закона.

По делото, а и в административното производство няма спор относно изложените по-горе факти.

Спорът е изцяло правен.

Свързан е с приложимото материално право – правото на осигурените лица за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и/или лична социална пенсия по реда на чл.74, ал. 1, т.4, чл.74, ал.2 и чл. 90а от КСО.

Законодателят е поставил като условие за отпускане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване - чл.74, ал. 1, т.4, чл.74, ал.2 от КСО, да са загубили работоспособността си и да имат осигурителен стаж, придобит до датата на инвалидизирането, според възрастта, на която се намира заявителя. Част от този стаж следва да е и "действителен стаж". В случая към датата на инвалидизиране Б. е с навършени 30 години, т.е. на 30г., 07 месеца, 15 дни. След като към датата на инвалидизиране е навършил 30 годишна възраст, той придобива право на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване при 5 години осигурителен стаж – чл.74, ал.1, т.4 КСО, положен до датата на инвалидизиране, от които една трета ( 01 година 08 месеца) трябва да е действителен – чл.74, ал.2 от КСО. Б. обаче няма доказателства за какъвто и да е трудов стаж. Такива няма и в регистрите на ТП на НОИ.

Затова и правилно, както ръководителят на ПО, така и директорът на ТП на НОИ Русе със своите актове приемат, че няма как по подаденото от И. Б. заявление, заведено с вх. №2112-17-411 от 19.08.2022 г., да се отпусне пенсия за инвалидност поради общо заболяване по реда на чл.74, ал. 1, т.4, чл.74, ал.2 от КСО.

Абсолютно идентично стоят нещата и с правото на Б. на социална пенсия за инвалидност. Такова имат лицата, навършили 16-годишна възраст, с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане повече от 71 на сто, на които не е отпусната друга пенсия, включително от друга държава. Безспорно, И. Б. не отговаря на изискванията на нормата на чл.90а от КСО, защото с ЕР на ТЕЛК гр. Плевен под № 91738/21.07.2022г. са му определени 50% трайно намалена работоспособност.

Ето защо актовете на органите на НОИ - разпореждане № 2140-17-102/16.02.2023 г. на ПО и потвърдилото го решение №2153-17-39 от 28.03.2023г. на директор на ТП на НОИ гр. Русе са издадени при съобразяване на материалния закон и целта на закона, законосъобразни са и следва да бъдат оставени в сила. Жалбата-като неоснователна следва да се отхвърли.

По делото разноски не се претендират.

Водим от горното, на основание чл.172 от АПК съдът

 

                           Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на И.М.Б., понастоящем в затвора гр. Белене, срещу разпореждане № 2140-17-102/16.02.2023 г. на ПО и потвърдилото го решение №2153-17-39 от 28.03.2023г. на директор на ТП на НОИ гр. Русе.

Решението може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.

 

 

 

 

 

 

Съдия: