Р Е Ш Е Н И Е
№……….............../.....….12.2020г., гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско
отделение, в открито съдебно
заседание, проведено на двадесет и шести ноември през две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ПЛАМЕН АТАНАСОВ
при секретар
Елена Петрова, като разгледа докладваното от съдията, търговско дело №1558 по описа за
2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба
предявена от К.А.П., с ЕГН **********,***, против “Бизнесконсулт“ ООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Одесос“ №19, ет.2,
ап.3, представлявано от П А.П., със съдебен адрес:***, с която е предявен иск с
правно основание чл.74, ал.1 от ТЗ за отмяна като незаконосъобразни на взетите
решения на проведено на 17-18.09.2019г. Общо събрание на съдружниците на
“Бизнесконсулт“ ООД, а имено: - по първа точка от дневния ред за изключване на К.А.П.
като съдружник в дружеството; - по втора точка от дневния ред за поемане на
дружествени дялове на изключения съдружник К.А.П. от съдружника П А.П.; - по
трета точка от дневния ред за преобразуване на дружеството от ООД в ЕООД, с
общо 402 дяла, собствени на П А.П.; - по четвърта точка от дневния ред за
приемане на учредителен договор на “Бизнесконсулт“ ЕООД от П А.П. като собственик
на 402 дяла; - по пета точка от дневния ред за приемане на ГФО на дружеството
за 2018г. и - по шеста точка от дневния ред загубите за 2018г. да се отнесат в
неразпределена загуба от минали години, както и инцидентен установителен иск с
правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за прогласяване на нищожността на решение
по т.2 от дневния ред на ОС на съдружниците на “Бизнесконсулт“ ООД, проведено
на 04.08.2017г., с което е прието, че съдружник-ищец, е получил собствени на
дружеството средства в размер на 6993лв. и същият е задължен да върне 50% от
сумата в срок до 07.08.2017г. и остатъка от 50% до 01.09.2017г., тъй като
решението е липсващо /невзето/, но отразено като съществуващо в протокола на
ОС.
В исковата молба подадена от К.А.П. се
твърди, че ищеца е съдружник в ответното дружество, притежаващ 201 дружествени
дяла, равняващи се на 50 % от капитала му, като другият съдружник и управител
на дружеството П А.П. е негов брат, който също притежава 201 дружествени дяла,
равняващи се на 50 % от капитала на дружеството. Сочи се, че с решение на
Общото събрание /ОС/ на съдружниците, проведено на 17-18.09.2019г., ищеца е
изключен като съдружник. Сочи се, че на въпросното ОС, са приети и други
решения, а именно: -за одобряване на промени в правното положение на
дружеството, след изключването на ищеца като съдружник; -за поемане на
дружествени дялове на ищеца от съдружника П А.П.; - за преобразуване на
дружество от ООД в ЕООД; -за приемане на учредителен договор на “Бизнесконсулт“
ЕООД; -за приемане на ГФО на дружеството за 2018г. и -загубите за 2018г. да се
отнесат в неразпределена загуба от минали години. Сочи се, че за въпросните
решения е съставен протокол, изготвен с нотариално удостоверяване на подписите
с рег.№11515 от 18.09.2019г. и на съдържанието с рег.№11516 от 18.09.2019г.,
извършени от Нотариус с рег.№147 в РНК. Поддържа се, че решението за
изключването на ищеца като съдружник в ответното дружество, е нищожно, тъй като
дружеството е паритетно и единият съдружник не може да вземе решение за
изключването на другия съдружник. В условията на евентуалност се поддържа, че
решението е незаконосъобразно поради нарушения на чл.126, ал.3 от ТЗ. Твърди
се, че останалите атакувани решения на ОС на съдружниците от 18.09.2019г. са
незаконосъобразни, поради противоречието им с разпоредбата на чл.126, ал.3 от ТЗ. Сочи се, че основният предмет на дейност на дружеството е в областта на
туризма и по специално управление на Хотел “Вила Дива“, категория 2 звезди, с
административен адрес: ул.“Ален мак“ 674, м.“Манастирски Рид“, Варна. Твърди
се, че отношенията между съдружниците, са влошени в резултат на натрупано през
годините между тях недоверие относно воденето на дружествените работи, което
довело до невъзможност за нормалното функциониране на ОС на съдружниците.
Твърди се, че предприетият от управителят-съдружник подход на еднолично
разпореждане със собствеността и средства на дружеството, мотивирало ищеца да
предяви иск по чл.155, т.1 от ТЗ за прекратяване на ответното дружество с решение
на съда, за което е образувано т.д.№919/2019г. на Окръжен съд Варна. Сочи се,
че с връчена на 30.08.2019г. Нотариална покана с рег.№4805, том 2, акт 37 от
07.08.2019г. на Нотариус с рег.№116 на РНК, П П., в качеството управител на
ответното дружество, предупредил ищеца, че може да бъда изключен от дружеството
на основание чл.126, ал.3, т.2 и т.3 от ТЗ, поради неизпълнение от негова
страна на решения на ОС, като му е даден 7 дневен срок за внасяне на сумата
6993лв. по банковата сметка на дружеството и да освободи апартамента, кухнята и
трапезарията в къщата за гости, собственост на дружеството. Сочи се, че със
същата покана управителят свикал ОС на съдружниците, с дневен ред-вземане на
решение за изключването на ищеца като съдружник от “Бизнесконсулт“ ООД, поемане
на неговите дялове от П П. и преобразуване на дружеството от ООД в ЕООД. Сочи
се, че ОС било свикано в кантората на Нотариус с рег.№147 в РНК на три
алтернативно посочени дати-03.09.2019г., 17.09.2019г. и 25.09.2019г., съобразно
датата на връчване на нотариалната покана. Твърди се, че в даденият с
предизвестието 7 дневен срок, ищеца освободил ползваното от него в хотел “Вила
Дива“ помещение-преходна спалня, за което своевременно уведомил управителя с
Нотариална покана с рег.№6736, том 3, акт 154 от 11.09.2019г. на Нотариус с
рег.№195 в РНК, връчена на 11.09.2019г. Сочи се, че въпреки крайно
недостатъчният срок за внасяне на сумата 6993лв., ищеца превел по сметка на
дружеството сумата 2000лв. Твърди се, че на 17.09.2019г. ищецът, се явил в
нотариалната кантора на Нотариус с рег.№147 в РНК в определения час-15.30ч., в
следствие от което ОС било открито. Поддържа се, че преди пристъпване към
гласуване на решението за изключването на ищеца, той направи възражения по
въпросите от дневния ред и изразил категоричното си несъгласие да бъде изключен
като съдружник. Сочи се, че след излагане от ищеца на аргументи против
изключването му, заседанието на ОС, било отложено за 18.09.2019г. Твърди се, че
ищеца се явил в определените ден и час в кантората на нотариуса, като
заседанието на ОС било проведено и приключило с вземане на решения по всички
точки от дневния ред, само с гласовете на П П.. Сочи се, че за решенията на ОС
е изготвен протокол с нотариално удостоверяване на подписите и на съдържанието,
извършени едновременно от Нотариус с рег.№147 в РНК. В допълнение се сочи, че
актуалният дружествен договор на “Бизнесконсулт“ ООД от 22.05.2019г., който е
вписан в Търговския регистър, е нищожен, тъй като не е подписан от ищеца. Сочи
се, че след прехвърляне на дружествените дялове от съдружника Е. П. на П П.,
което е извършено на 20.05.2019г. с договор за дарение, било проведено ОС на
съдружниците на 22.05.2019г., на което било взето решение за изменение на
дружествения договор, отразяващо промените, свързани с прехвърлянето на
дружествените дялове. Твърди се, че като управител на дружеството, П П. е
изготвил проект на нов дружествен договор, съответстващ на решението от
22.05.2019г., който обаче не бил представен на ищеца за подпис. Сочи се, че
въпреки това управителят заверил текста на този проект на Дружествен договор от
22.05.2019г. и го представил за вписване в Търговския регистър. Поддържа се, че
към момента на вземане на атакуваните решения, не са били налице основания за
изключването на ищеца като съдружник, тъй като той не е извършил нарушенията,
посочени в предупреждението за изключване. Поддържа се, че заявените от П П.
нарушения не съответстват по тежест на тежестта на санкцията, приложена спрямо
ищеца, а именно изключването му като съдружник. Твърди се, че претенцията за
заплащане по сметка на дружеството на сумата 6993лв., не е била подкрепена с
никакви доказателства, както и че на ищеца не е било представено решение на ОС,
според който той дължи плащането на тази сума. Твърди се, че такова решение не
е приемано и че размерът на сумата е формиран произволно от управителя на
дружеството. Твърди се, че определеният в предупреждението срок за превеждане
на средства по банкова сметка ***, бил
крайно недостатъчен за ищеца за събиране и внасяне на сумата 6993лв. Сочи се,
че ищеца не разполага с такава сума, както и че доходите му като таксиметров
шофьор не му позволяват да я събере в седмодневния срок. Сочи се, че последните
пет години ищецът не е получавал дивиденти като съдружник в “Бизнесконсулт“
ООД, тъй като дружеството работи на загуба. Твърди се, че въпреки изложеното,
преди датата за провеждане на ОС ищецът превел по сметка на “Бизнесконсулт“ ООД
сумата от 2000лв., с което частично изпълнил искането, като на процесното
събрание заявил готовността си да внесе целия размер на претендираната сума.
Сочи се, че след връчване на поканата, ищецът изпълнил и искането за
освобождаване на помещения. Ето защо се поддържа, че с поведението си, ищецът
не е дал повод за предприемане на тази крайна по своя характер мярка, както и
че изключването му е злоупотреба с права от страна на управляващия съдружник,
поради което решението на ОС е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Твърди се, че ищецът предложил на другия съдружник да се разгледа оферта за
даване под наем на хотел “Вила Дива“, за да бъдат реализирани месечни приходи
за дружеството, без разходи за поддръжка на хотела, която офертата не била
разгледана с мотив, че не е включена в дневния ред на събранието. На следващо
място се поддържа, че липсва основание за изключването на ищеца, тъй като в
решението на ОС не е посочено, за какво нарушение се налага тази санкция, нито
по кой текст на Търговския закон е изключването. Сочи се, че в “доклада“ на
управителя по първа точка от дневния ред не е било посочено основанието и
конкретно извършено нарушение от ищеца. Поддържа се, че след като в
предупреждението към ищеца, са посочени две различни основания за изключване-по
чл.126. ал.3, т.2 от ТЗ за неизпълнение
на решение на ОС за внасяне на сумата 6993лв. и по чл.126, ал.3, т.3 от ТЗ за
действия против интересите на дружеството, изразяващи се в използването на
помещения във “Вила Дива“, то непосочването на конкретното основание в
решението внася неяснота, на кое от тях се позовава съдружника. На следващо
място се поддържа, че не е спазена предвидената в чл.126, ал.3 от ТЗ процедура
по изключване на съдружник, както и че процедурата по свикване и провеждане на
ОС за приемане на решение за изключването, е опорочена. Твърди се, че липсва
взето решение от ОС за отправяне на предупреждение за изключването на ищеца по
чл.126. ал.3 от ТЗ. Твърди се, че според императивните разпоредби на Търговския
закон, свикването и провеждането на ОС, на което да бъдат обсъдени основанията
за изключването на съдружник, е абсолютна предпоставка и част от фактическия
състав за извършване на последващо изключване на съдружника, в който смисъл е
константната съдебна практика на ВКС. Твърди се, че не са спазени изискванията
относно форма и съдържание на предупреждението за изключване на ищеца, тъй като
такова е отправено от управителя, без да има решение на ОС, което да го
упълномощава да стори това. Твърди се, че не е спазена процедурата за връчване
на предупреждението, както и тази за свикване и провеждане на ОС, на което е
взето решение за изключването на ищеца. Поддържа се, че в поканата за това ОС,
не е посочено ясно по какви въпроси, следва да се вземе решение от
съдружниците. Сочи се, че в протокола от заседанието на ОС от 17-18.09.2019г.,
не е вписан дневния ред, по който се провежда събранието и по който се гласуват
решенията. Твърди се, че ОС не е констатирало наличието на конкретни
предпоставки за изключването ищеца като съдружник, преди да пристъпи към
гласуване на решението за това. Поддържа се, че в отговор на отправените към
ищеца обвинения и полученото предупреждение за изключване, с Нотариална покана
с рег.№4805, том 2, акт 37 от 07.08.2019г. на Нотариус с рег.№116 в РНК, същия
изпратил до управляващия съдружник своето становище по предупреждението за
изключване, в което били изложени съображения относно незаконосъобразността на
отправеното предупреждение. Поддържа се, че тези съображенията били доразвити в
заседанието на ОС, проведено на 17-18.09.2019г. Сочи се, че “доклада“ на
управителя, представен в заседанието на ОС, не бил отразен изпратения от ищеца
отговор, обективиран в Нотариална покана с рег.№ 6736, том 3, акт 154 от
11.09.2019г. на Нотариус с рег.№195 в РНК. Сочи се, че преди пристъпване към
гласуване, съдружника П П. не взел под внимание представените от ищеца
доказателства за изпълнение на даденото му предизвестие. Сочи се, че в
протокола от заседанието на ОС, са изложени необосновани твърдения на
управителя, а имено че “не са изпълнени изискванията, които са поставени в
нот.покана пред съдружника, за изключване от дружеството. С тези действия
съдружникът К.П., пречи на работата на дружеството и следва да бъде изключен“.
Поддържа се, че това твърдение е голословно и не може да бъде мотив за
изключването ищеца, тъй като не конкретизира как, чрез ползването на едно
помещение от хотела, той пречи на работата на дружеството. Поддържа се, че
липсва каквато и да е обоснованост или конкретни доказателства относно
дължимостта на сумата от 6993лв., нито на което решение на ОС, се позовава П П.,
за да изисква плащането ѝ от ищеца. Поддържа се, че тъй като изключването
на ищеца като съдружник е незаконосъобразно, то неправомерно същия е лишен от
правото да гласува по всички въпроси, поставени по т.2 до т.6 за обсъждане пред
ОС. Поддържа се още, че решенията по т.5 и т.6 от дневния ред на заседанието от
18.09.2019г. са незаконосъобразни и поради факта, че съгласно разпоредбата на
чл.140, ал.4 от ТЗ решенията за изключване на съдружник имат действие след
вписването им в Търговския регистър. Твърди се, че тъй като към момента на
вземане на останалите решения от дневния ред не е имало вписване на заявените
обстоятелства, то ищеца не загубил качеството си на съдружник и има право да
участва при вземане на решения по следващите точки от дневния ред на
събранието. Ето защо се поддържа, че решенията по т.2-6 са незаконосъобразни,
тъй като ищеца не е допуснат до гласуване и същите са взети без необходимия
кворум, както и че те са приети в противоречие със закона и дружествения
договор. С оглед гореизложеното се моли за отмяна на атакуваните решенията на
ОС на съдружниците на ответното дружество, като приети в нарушение на
процедурните правила, материалния и процесуалния закон.
В депозираният от ответника отговор на
исковата молба, се поддържа становище за неоснователност на претенциите, като
се оспорват фактическите твърдение и доводите на ищеца. Поддържа се, че
съгласно чл.137, ал.3, изр.2 от ТЗ изключвания съдружник не гласува на ОС и
неговия дял се приспада от капитала, като това правило е приложимо и за
паритетните дружества. Поддържа се, че при гласуване на решение на ОС за
изключване на съдружник в паритетно дружество, решението се взема само с
гласовете на съдружника, който няма да бъде изключван, т.е. с единодушие.
Оспорват се оплакванията на ищеца за нарушение на разпоредбата на чл.126, ал.3
от ТЗ, като се сочи, че ОС на ответното дружество е изключило съдружника К.А.П.,
поради неизпълнение на решение от 04.08.2017г. на ОС на дружеството и действия
на съдружника, против интересите на дружеството изразяващи се в използване на
дружествения имот-къща за гости “Вила Дива“ в гр.Варна местност “Ален Мак“, от
съдружника, като собствено жилище. Сочи се, че изключването е станало след писмено
предупреждение, получено от съдружника и неизпълнени от него действия изискани
с предупреждението, в дадения му срок. Оспорват се доводите на ищеца за
несъответствие на нарушенията на съдружника с наложената му санкция, като се
твърди, че видно от протокол от извънредно заседание на ОС на съдружниците от
04.08.2017г., проведено с участието на ищеца, е взето решение по т.2 от дневния
ред, с което е прието, че К.П. е получил в периода 01.06.2015г.-30.06.2017г.,
собствени средства на дружеството в размер на 6993лв. Прието е още, че ОС
задължава К.А.П., в качеството на управител на къща за гости “Вила Дива“ и
съхраняващ парите от доходите на дружеството, да внесе сумата от 6993лв. по
фирмената банкова сметка, ***% се дължат в срок до 07.08.2017г. и останалите
50% до 01.09.2017г. Сочи се, че К.П. е гласувал против, но решението е взето с
мнозинство, съгласно p.IV, т.4 от дружествения договор. Сочи се, че решение по
т.1 от протокол от извънредно общо събрание на съдружниците от 20.08.2017г., ОС
констатира, че К.П. не е превел по банкова сметка ***% от сумата 6993лв., както
и че същия не внася получените от него суми от нощувки по банковата сметка на
фирмата в установения 3-дневен срок от датата на получаването им. Твърди се, че
въпросните решения не са обжалвани, поради което ищецът е приел, че те не
противоречат на повелителни норми на закона или на дружествения договор. Сочи
се, че при провеждане на ОС на съдружниците на 17-18 09.2019г., ищецът не е отрекъл
задължението си към дружеството да плати сумата от 6993лв., по решението на ОС
от 04.08.2017г. Сочи се, че ищецът не е отрекъл това си задължение и в Отговор
на изпратената му нотариална покана, който отговор е обективиран в Нот.покана
№154, том III, рег.№6736/11.09.2019г. Сочи се, че на проведено на
17-18.09.2019г. на ОС на съдружниците, ищецът е заявил плащане на част от
дължимата сума в размер на 2000лв. и че има готовност да плати остатъка до
6993лв., след като получи отчет, как е формирана сумата, на какво основание се
дължат тези средства и въз основа на кое решение на ОС, се претендира
плащането. Твърди се, че посоченото води до извод, че ищецът не е изпълнил
решение по т.2 от дневния ред на извънредно общо събрание на съдружниците
проведено на 04.08.2017г., а именно да внесе сумата от 6993лв. по фирмената
банкова сметка, ***ително дадения му срок в предупреждението по чл.126, ал.3 от ТЗ. Оспорват се възраженията на ищеца, че не е извършил нарушение, тъй като не
използва като жилище ап.1, кухнята и трапезарията на дружествения имот-къща за
гости “Вила дива“. Сочи се, че на ОС проведено на 17-18 09.2019г. ищецът е
заявил, че е изнесъл личните си вещи на 05.09.2019г., като дори да са останали
такива, то те не пречат, след като хотелът е празен по вина на П П.. Сочи се,
че в р.III на Нот.покана №154, том III, рег.№6736/11.09.2019г., ищецът изрично
заявява, че в отговор на отправеното му предизвестие за изключване от
дружеството, на 05.09.2019г. е освободил ползваното от него помещение-преходна
спалня в хотел “Вила дива“. Твърди се, че гореописаните изявления на ищеца, се
установява, че той е ползвал поне едно помещение като жилище до 05.09.2019г.
Твърди се, че в доклада на управителят на ответното дружеството извършен в ОС
на 18.09.2019г. е изложено, че на 16.09.2019г. той е извършил проверка във
“Вила Дива“-апартамент №1, кухня и трапезария, която е установила, че има лични
вещи на ищеца и помещението не е освободено от съдружника. Сочи се, че
изложеното не е оспорено от ищеца, както и че твърдените от управителя
обстоятелствата са констатирани пред свидетели и за тях е изготвен протокол. С
оглед изложеното се поддържа, че към 07.08.2019г.-датата на изготвяне на
нотариална покана, с която е оправено писмено предупреждение до ищеца, същия е
ползвал като жилище част от дружествения имот-къща за гости “Вила Дива“. Твърди
се, че извършената проверка от управляващия съдружник на 16.09.2019г. във
вилата, сочи че и след 05.09.2019г. част от вилата се е ползвала като жилище от
съдружника-ищец. На следващо място се оспорват доводите на ищеца за нарушение
на чл.126, ал.2, т.2 от ТЗ с оглед нуждата от решение на ОС, с което се
установява дължимостта на сумата от 6993лв., както и за липсата на такова
решение, като се поддържа, че цитираната правна норма не изисква вземане на
решение от ОС за индивидуализация на решението, което съдружникът не изпълнява.
Оспорват се и доводите на ищеца, че след връчване на поканата-предупреждение за
изключване, е изпълнил и двете поставени му условия по предупреждението, тъй
като е освободил помещението и частично платил сумата, въпреки че управителят
не му е представи никакви документ за дължимата ѝ. Поддържа се, че според
изложеното по-горе ищецът не е освободил собственото на дружеството помещение и
не е заплатил изцяло сумата, която е задължен да плати на дружеството в
изпълнение на решение на ОС от 04.08.2017г. Ето защо се поддържа, че ОС
законосъобразно и обосновано е изключило съдружника-ищец с решение по точка
първа от протокол от 17-18.09.2019г., по реда на чл.126, ал.3, т.2 и т.3 от ТЗ.
По отношение на оплакванията на ищеца, че липсва основание за изключването му,
тъй като в решението на ОС, не са индивидуализирани нарушението, за което се
налага санкцията и по кой текст на ТЗ е изключването, се сочи, че съгласно
изложението в исковата молба, е видно, че на проведено на 17.09.219г. ОС на
дружеството за съдружника, е било ясно, за кои свои действия и на какви правни
основания може да бъде изключен. Сочи се още, че предвид изявленията на
съдружниците на проведеното на 17 и 18.09.2019г. ОС и получено от ищеца
предупреждение за изключване по реда на чл.126, ал.3, т.2 и т.3 от ТЗ, при
вземане на решението по точка първа на събранието, на същия е било ясно, че е
изключен от дружеството по реда на чл.126, ал.3, т.2 от ТЗ, а имено за
неизпълнение на решение по т.2 от дневния ред на Протокол за извънредно
заседание на ОС на съдружниците от 04.08.219г. Оспорват се доводите на ищеца,
че не е спазена процедурата по чл.129, ал.3 от ТЗ, тъй като не е свикано и
проведено заседание на ОС за приемане на решение за отправяне на предупреждение
за изключване по чл.126, ал.3 от ТЗ. Поддържа се, че последната цитирана правна
норма не изисква за провеждане на събрание, на което съдружника може да бъде
изключен, да е взето предходно решение за отправяне на предупреждение по
чл.126, ал.3 от ТЗ за изключване на съдружник, както и че ТЗ не изисква
предупреждението за изключване да бъде отправено от управител, със съответното
упълномощаване от ОС на дружеството. Поддържа се становище за неоснователност
на възраженията на ищеца за неспазване на процедурата по свикване и провеждане
на ОС, поради непосочването по какви въпроси, следва да се вземе решение от
съдружниците, като се твърди, че в отправената до ищеца нотариалната покана от
07.08.2019г., изрично са описани въпросите, по които следва да се вземат
решения. С аналогични съображения се оспорват и доводите на ищеца за невписан дневен ред на ОС от 17-18.09.2019г.
и неконстатиране на конкретни предпоставки за изключване на съдружника. На
последно място се поддържа становище за неоснователност на оплакванията на
ищеца, че изключването му е незаконосъобразно, тъй като е бил лишен от правото
да гласува по въпросите по т.2-т.6 поставени за обсъждане от ОС, както и че са
взети без необходимия кворум. Поддържа се, че след изключване на съдружника К.П.
с решение по точка първа от дневния ред, той няма гласове в ОС и всички решения
са вземат с гласовете на единствения съдружник н дружеството П А.П.. Поддържа
се още, че позоваването на ищеца на чл.140, ал.4 от ТЗ, е неправилно, тъй като
нормата е относима за третите лица-несъдружници на дружеството, а решенията на
ОС влизат в сила за съдружниците от момента на вземането им, когато те са
присъствали на ОС. Предвид изложеното, се моли за отхвърляне не предявеният
иск.
С подадената от ищеца допълнителна искова
молба, се оспорват твърденията и доводите на ответника изложени в отговора на
исковата молба, като са доразвити доводите за незаконосъобразност на атакуваните
решения. Относно липсата на основанията по чл.126, ал.3 от ТЗ за изключването
на ищеца като съдружник, се уточнява, че решението е взето при тежки нарушения
на процесуалните правила, тъй като не е спазена процедурата по провеждане на
общото събрание от 17-18.09.2019г. Сочи се, че в протокола за въпросното ОС, не
са вписани въпросите от дневния ред на заседанието. Поддържа се, че приемането
на дневен ред, по който ще се провеждат разисквания и ще се гласуват решения, е
задължителна част от всяко ОС и същия следва да бъде отразен като необходим
елемент в протокола, воден по време на заседанието. Поддържа се, че дневният
ред, следва да се приеме от съдружниците преди пристъпване към разглеждане на
конкретните въпроси, тъй като той е програмата за работата на ОС и съдържа
списък на въпросите, които ще се обсъждат и решават. Поддържа се, че
формулираният в поканата дневен ред има характер само на предложение, като
окончателният дневен ред, се приема от събранието. Поддържа се още, че
вписването на дневния ред в протокола внася яснота, както за съдружниците, така
и за третите лица, които не са присъствали на заседанието относно въпросите, по
които са проведени обсъждания и са гласувани решения, без да е необходимо тези
лица да правят справка с други документи. Твърди се, че прочитането на
събранието на дневният ред от поканата за провеждането му, не води до спазване
на процедурата при провеждане на ОС от 17-18.09.2019г. Твърди се, че дневният
ред, е следвало да бъде отразен в писмения протокол от заседанието, а не да
бъде прочетен от поканата, доколкото последното изразява волеизявлението само
на управителя, а не на върховния управителен орган. Сочи се, че съставеният по
време на събранието писмен протокол е документът, в който са обективирани
действията и решенията на съдружниците, като не е допустимо реда за провеждане
на ОС да се извлича от друг документ, дори това да е поканата за свикване на
събранието. Твърди се, че това правило
важи с още по-голяма сила за протокола, съставян при вземане на решение за
изключване на съдружник, тъй като това решение засяга най-силно правата на
съдружника, което е мотивирало законодателя да постави специални изисквания към
формата на този протокол, съгласно чл.137, ал.4 от ТЗ-нотариално удостоверяване
на подписите и съдържанието, извършени едновременно. На следващо място са
доразвити доводите за липса на индивидуализация в протокола за ОС от
17-18.09.2019г., на решението на събранието, което ищеца не е изпълнил и което
мотив за изключването му като съдружник. Поддържа се, че при нарушение или
неизпълнение на решение на ОС, наличието на основание за изключване трябва да
се определи по чл.126, ал.3, т.1 и т.3 от ТЗ, като не може нарушаването да се
формализира и да се счита за достатъчно, за да обоснове изключването на съдружника.
Сочи се, че в протокола от ОС от 17-18.09.2019г. управляващият съдружник, не
обоснова своето решение за изключване на основание конкретно решение на ОС,
нито квалифицира поведението на ищеца като неоказване на съдействие за
дейността на дружеството или действия против интересите на дружеството. Твърди
се, че в нотариалната покана, с която е отправено предупреждение за изключване,
решението, за което се твърди, че е ищеца нарушил, е индивидуализирано само с
дата, без да е възпроизведен текста на самото решение. Поддържа се, че на
ищеца, не е бил предоставен протокола, в който е отразено решението, за да се
запознае с него и да организира защитата си срещу изключването. На следващо
място са доразвити доводи за незаконосъобразността на решението, поради непосочване
на фактически и правни основания за изключването на ищеца. Поддържа се, че
формулирането на основанията за изключване, чрез изрично посочване на
конкретното нарушение и на правната му квалификация по чл.126, ал.3, т.2 и т.3
от ТЗ, е направено за първи път с отговора на исковата молба, което не може да
замести пропуска в текста на решението от 18.09.2019г. Твърди се, че дори на
ищеца да е било ясно основанието за предприета процедура, това не отменя
задължението на решаващия съдружник при приемане на решението да конкретизира
поведението, заради което го санкционира и правната му квалификация. По
отношение на доводите, че не е налице неправомерно ползване от ищеца на
апартамент №1 от “Вила Дива“, се излага, че вилата е със статут на къща за гости,
но тя не е изпълнявала само търговско предназначение. Твърди се, че ползването ѝ като семеен обект, е
надделявало над ползването ѝ като търговски обект, като през целия период
на съществуването ѝ, вилата е имала смесено предназначение-основно жилище
на родителите на съдружниците, които целогодишно пребивавали в имота и като
къща за гости, където предимно през летния сезон са настанявани туристи. Твърди
се, че вилата винаги е била на
разположение на ищеца, на неговия брат и на техните семейства, като ежеседмично
сградата и двора се ползвали като вила за отдих и семейни събирания, и за
посрещане на приятели. Твърди се, че голяма част от обзавеждането и
оборудването, дрехите и вещите за всекидневна употреба, складирани в
претендираният за освобождаване от ищеца “апартамент“, са принадлежали на
родителите му, които след смъртта им, са преминаха към неговите наследници. Ето
защо се поддържа се, че за складирането на тези вещи, не е отговорен единствено
ищеца, респективно не следва същия да понася санкции за това, чрез изключването
му от дружеството. Твърди се, че санкционирането, чрез изключване от
дружеството за това, че ищеца е ползвал едно помещение от вилата, което винаги
е било предназначено да обслужва нуждите на семейство Порязови, съставлява
злоупотреба от страна на Пл.П. с положението му на управител на дружеството,
респективно излиза извън рамките на дружествен спор и включва в себе си чисто
лични и наследствени отношения. Твърди се още, че действително до 05.09.2019г.
ищеца е ползвал едно помещение-преходна спалня в частта от хотел “Вила Дива“,
определена за членовете на семейство Порязови. Сочи се, че в периода докато
ищеца бил назначен от баща му за управител на хотела, е ползвал помещението за
почивка и престой по време на работа, а след окончателното преустановяване на
настаняване на гости, го е ползвал един два пъти месечно, предимно в почивните
дни. Оспорват се твърденията на ответника за извършена проверка на
16.09.2019г., която е установила, че част от вилата се ползвала като жилище от
съдружника К.П.. Сочи се, че възползвайки се от служебната си ангажираност,
ищеца периодично посещава “Вила Дива“ от съображения за сигурност, но
преминаването край имота и влизането в сградата за оглед, не може да се
окачестви като обсебване и превръщане в жилище. Поддържа се, че действията на
ищеца по никакъв начин не пречат да са извършва търговска дейност, напротив
периодичните му посещения на обекта, допринасят за опазването на същия. Относно
доводите на ответника, че ищеца не е отрекъл наличието на задължението за
плащане на сумата 6993лв., се поддържа, че е извършено превратно тълкуване на
изложеното от втория. Поддържа се, че изявлението на ищеца съдържа условие, че
ще плати само, ако му бъдат представени доказателства за дължимостта на
посочената сума, как е формирана същата, както и документи доказващи размера на
задължението и вземането на съответното решение от общото събрание. Поддържа
се, че наредената от името на ищеца сумата от 2000лв. по сметката на ответника,
не доказва признание за дължимостта на тази сума, както и че сумата в
действителност, е преведена от майката на ищеца с надеждата, че ще съумее да
внесе баланс в отношенията между съдружниците и ще препятства изключването на
ищеца от дружеството. Поддържа се, че претендираната сума не отразява никакви
реални стопански операции извършени от ищеца, а евентуално е осчетоводена
преднамерено с цел да бъде задължен неправомерно към дружеството. В заключение
се поддържа, че не са налице
нарушения, създаващи пречки за нормалното осъществяване на дейност от
дружеството, заради които ищеца е изключен като съдружник, като и че с
действията си не е дал основание за предприемане на тази най-тежка санкция,
която следва да се прилага в краен случай и да е адекватна на извършеното
нарушение. Твърди се, че в изключително краткия седемдневен срок, определен с
отправеното до ищеца предупреждение, той е предприел действия в изпълнение на
поставените условия, въпреки че не считал същите за основателни. Поддържа се още, че преценката, направена от
ОС на съдружниците за извършени от ищеца нарушения, в действителност изразява
волята само на един човек, воден не от грижа за дружествените работи, а от
личното му отношение, изградено на база семейни и наследствени проблеми и не е
съобразена с изискванията на закона и дружествения договор.
В подкрепа на инцидентният установителен
иск, се сочи, че ищеца е узнал за извънредните ОС на съдружниците
“Бизнесконсулт“ ООД, проведени на 04.08.2017г. и на 20.08.2017г., от връчените
му протоколи с отговора на исковата молба. Твърди се, че ищеца не е присъствал
на посочените общи събрания и не е уведомен за взетите решение при провеждането
им, както и че същите не са публично достъпни, тъй като не подлежат на вписване
в търговския регистър. Поддържа се, че на исканията си за информация и достъп
до документите на дружеството, ищеца е получавал отказ, което сочи, че
управителят умишлено не е изпълнил задължението си да го уведоми за взетите
решения, а е изчаквал изтичането на преклузивния срок за оспорването им.
Поддържа се, че след смъртта на Ангел П. през 2014г., не са свиквани и
провеждани ОС на съдружниците в “Бизнесконсулт“ ООД, съгласно предвидения в
Дружествения договор и закона ред. Поддържа се, че всички протоколи с решения
на ОС, са изготвяни еднолично от П П. и са представяни на останалите съдружници
за подпис. Поддържа се, че датите, вписани в протоколите не съответстват на
датите, на които решенията са представени за подпис, като подписите са полагани
от съдружниците в различно време. Поддържа се, че този начин на процедиране
прави вземането на решенията неприсъствено, без да е спазена предвидената в ТЗ
процедура за вземане на неприсъствено решение. Твърди се, че Е. П. подписвала
всички документи, които Пл.П. ѝ представял, без да се запознава със съдържанието
им. Поддържа се, че управителят П П. не е водил протоколна книга за решенията
на общото събрание на “Бизнесконсулт“ ООД в нарушение на раздел VI, т.9, връзка
с раздел VII, т.1 от Дружествения договор. Сочи се, че всички решения са изготвени
на отделни листи, поради което не може да се проследи достоверността и
хронологията при вземане на решенията от ОС. Поддържа се, че решението по т.2
от протокола от 04.08.2019г. е нищожно, тъй като такова решение не е взето от
ОС, но е отразено като съществуващо в протокола. Оспорва се съдържанието на
протокола, материализиращ провеждането на ОС на съдружниците на
„“Бизнесконсулт“ ООД на 04.08.2017г. относно факта на провеждане на общо
събрание и присъствието на ищеца при вземането на решение по т.2. Поддържа се,
че протоколите от 04.08.2017г. и от 20.08.2017г., са създадени като документи
за нуждите на изключването на ищеца като съдружник и същите нямат достоверна
дата. Поддържа се още, че с оглед нищожността на решението по т.2 на
извънредното ОС на съдружниците, проведено на 04.08.2017г., то не е
задължително за ищеца, съответно неизпълнението не може да бъде основание за
изключването му от дружеството.
С подаденият от ответника отговор на
допълнителната искова молба, се оспорват доразвитите в същата съображения за
незаконосъобразност на оспорените решения на ОС, като на свой ред са доразвити
доводите за неоснователност на претенциите. Поддържа се, че невписването в
протокола от заседанието на 17-18.09.2019г. на ОС на въпросите от дневния ред,
не противоречи на повелителни разпоредби на закона или на устава на
дружеството. Сочи се, че на въпросното заседание дневния ред е прочетен от
поканата, получена от съдружника К.П., като протокола е воден ръкописно и в
него е отбелязано-“посочения в поканата“. Твърди се, че при изготвяне на
протокола в електронен вид, служител от кантората, вместо да препише дневния
ред от поканата за общо събрание, неправилно е изписал текста “посочения в
поканата“. Твърди се, че при провеждане на ОС на 17-18.09.2019г. съдружниците,
са знаели какъв е дневния ред на събранието и поради този факт, ищеца е
направил изрично изявление, че възразява срещу обявения дневен ред. Сочи се, че
вписването на дневния ред в протокола на ОС има за цел съдружниците да знаят,
че ще решават въпросите, обявени в покана за събранието, както и че с устно
обявяване на дневния ред от управителят, на съдружниците е станало ясно какви
въпроси ще решават, а имено че това са въпросите обявени в поканата за ОС. Ето
защо се поддържа, че невписването на дневния ред в протокола от ОС проведено на
17-18.09.2019г., не е основание за отмяна на взетите решенията. По отношение на
непосочването във въпросният протокол на конкретното решение, което
съдружникът-ищец не е изпълнил, се сочи, че няма повелителни разпоредби в
закона или устава на дружеството, които да
изискват това, както и посочване на правната квалификация на основанието
за изключване. Сочи се, че чл.126, ал.3 от ТЗ изисква съдружникът да бъде
предупреден писмено, че може да бъде изключен, когато не изпълнява решенията на
общото събрание, което налага извода, че законът не изисква посочване на
конкретното решение, което не е изпълнено. Освен това се сочи, че в Нот.покана
с рег.№4805, том 2, акт 37, получена от ищеца, изрично е посочено предупреждение
за изключване, поради неизпълнено решение на ОС на дружеството от 04.08.2017г.
за внасяне по фирмена банкова сметка ***.09.2017г. на сумата от 6993лв.,
представляваща собствени на дружеството средства, както и поради действията му
по използване като жилище на ап.1, кухнята и трапезарията на дружествения имот.
Поддържа се, че с оглед получаването на писмено предупреждение и описаното в
него решение на ОС, което съдружникът не е изпълнил, към момента на вземане на
решенията от ОС от 17-18.09.2019г., ищеца е знаел по какви причини и на какви
основания е изключен от дружеството. На следващо място се сочи, че в
нот.покана-писмено предупреждение за изключване, изрично е посочена правната
квалификация на основанието за изключване и в какво се изразяват действията
против интересите на дружеството. Поддържа се, че протоколът от ОС проведено на
17-18 09.2019г. има силата на официален документ по смисъла на чл.179 ал.1 от ГПК и на частен документ по смисъла на чл.180 от ГПК. Ето защо се твърди, че с
обективираното в протокола, ищецът е признал, че не е изпълнил решение на ОС за
връщане на дружеството 6993лв. и не е оспорил изявлението за намерени негови
лични вещи в помещения на дружествената сграда при проверка на 16.09.2019г.,
респективно не е отрекъл, че не е изпълнил исканията на дружеството по
писменото предупреждение за изключване. Оспорват се твърденията на ищеца
изложени в допълнителната искова молба, че “Вила Дива“ е имала смесено
предназначение като основно жилище на родителите им и като къща за гости, както
и че след 05.09.2019г. същия не е пребивавал в къщата за гости. Сочи се, че до
12.11.2014г. част от сградата на “Вила Дива“, а именно ап.1 с идентификатор
10135.2515.674.1.1, е била частна собственост на родителите им, които с НА
№149, том LXVI, дело №13864/12.11.2014г. на СВ-Варна, са я прехвърлили
“Бизнесконсулт“ ООД. Поддържа се, че от датата на прехвърляне, ищецът няма
право да ползва дружествения апартамент за себе си. Сочи се, че на
16.09.2019г., в присъствието на свидетели, управителят на “Бизнесконсулт“ ООД,
е проверил дали ищеца е освободил дружествения апартамент, за което е съставен
протокол, установяващ негови вещи в кухнята, в една от стаите и банята на
ап.№1. Сочи се, че при провеждане на ОС от 17-18.09.2019г. ищеца признал, че от
01.03.2019г. е забранил на управителя да настанява гости във “Вила Дива“,
докато не му даде отчет за приходи и разходи. Поддържа се, че със забраната за
настаняване на гости във вилата, ищецът с поредно свое действие пречи на
работата на дружеството. Оспорват се доводите на ищеца, че при вземане на
решението за изключването му, решаващият съдружник, се е водил от личното си
отношение към него изградено на база на семейни и наследствени проблеми. Сочи
се, че през периода 2015г.-2019г. последният е заплащал голяма част от
разходите на дружеството с лични средства, като за добрия вид и работа на
вилата, е полаган безвъзмезден от труд съпругата и двете му дъщери. Поддържа
се, че въпреки усилията, които е полагал решаващият съдружник за извеждане на
дружеството на печалба, ищецът поискал прекратяването му по реда на чл.155,
ал.1 от ТЗ и забранил приемането на гости във вилата от м.март 2019г. Твърди
се, че въпреки забраната, решаващият съдружник, е правил опити да настани гости
във вилата, но ищецът, който до м.септември на 2019г. се е намирал там, ги
прогонвал. Твърди се, че изложените по
горе обстоятелства, са принудили решаващият съдружник да поиска изключване на
ищеца като съдружник в “Бизнесконсулт“ ООД. В заключение се поддържа, че
изключването на ищеца с решение на ОС на съдружниците, е законосъобразно и
обосновано.
Наред с горното се поддържа, че инцидентният
установителен иск, е неоснователен, тъй като съгласно протокола от ОС на
“Бизнесконсулт“ ООД от 04.08.2017г., ищеца е участвал при вземане на решението
по т.2, като е гласувал против и не е обжалвал решението в 14 дневен срок от
деня на провеждането му. Оспорва се твърдението на ищеца, че многократно е
искал от управителя на дружеството информация за дейността му, но при всяко
негово искане получавал отказ за достъп до документите на дружеството. Поддържа
се, че евентуалното нарушение на правото на съдружника да бъде осведомен за
хода на дружествените дела и да преглежда книжата на дружеството, може да се
защити с иск по чл.71 от ТЗ, като факта, че до настоящия момент ищеца не е
предявил подобни искове, налага извода, че членствените му права не са били
нарушавани. Твърди се, че независимо от участието на ищеца при вземане на
решението по т.2 от ОС, проведено на 04.08.2017г., след събранието той бил
уведомен от управителя за решението да върне на дружеството сумата от 6993лв.,
представляваща дружествени средства получени от съдружника в качеството му на
управител на къща за гости “Вила Дива“. Сочи се, че на 14.08.2017г. управителят
на дружеството е изпратил протокола от ОС проведено на 04.08.2017г. на личния
имейл на ищеца. Сочи се, че свидетелство за задълженията на ищеца към
дружеството се съдържат в изготвена от съдружника Е. П. докладна записка до
дружеството, преди ОС проведено на 04.08.2017г., която е заверена нотариално,
тъй като съдружникът К.П. е оспорвал задълженията си към дружеството, натрупани
от събрани от него и неотчетени в дружеството нощувки във “Вила Дива“. С оглед
изложеното, се моли за отхвърляне на исковете.
В съдебно заседание
ищецът, чрез пълномощник, поддържа исковата молба, оспорва отговора на същата,
като с писмени бележки излага подробни съображения. Моли за уважаване на иска и
присъждане на деловодни разноски.
Ответника, чрез процесуалният си представител, оспорва иска, поддържа
отговорите си и моли за отхвърляне на претенцията. Претендира деловодни
разноски. С писмени бележки доразвива съображения за неоснователност на
претенциите.
Съдът, след като прецени събраните в процеса
доказателства, поотделно и в съвкупност, и въз основа на своето вътрешно
убеждение, прие за установено от фактическа страна, следното:
Установява се представения по делото препис
от НА №149, том LXVI, дело №13864/12.11.2014г. на СВ-Варна, че на посочената
дата Ангел и Е. Порязови са прехвърлили “Бизнесконсулт“ ООД, собствеността
върху ап.1 с идентификатор 10135.2515.674.1.1 от 12.11.2014г., представляващ
част от сградата на “Вила Дива“.
По делото е представен Протокол от
извънредно Общо събрание на съдружниците /ОСС/ в проведено на 04.08.2017г., като
по точка 2 от дневния ред, с дяловете на Е. П. /186/ и П П. /108/ е взето
решение управителят К.П. да върне на дружеството сумата от 6993лв.,
представляваща дружествени средства получени от него в качеството му на
управител на къща за гости “Вила Дива“, на две равни вноски, първата от които в
срок до 07.08.2017г. и втората до 01.09.2017г. Видно от протокола е, че
съдружника К.П., притежаващ 108 дяла от капитала, е гласувал против въпросното
решение.
Видно е, от представения препис от Протокол
от ОСС в “Бизнесконсулт“ ООД проведено на 20.08.2017г., с участието на Е. П.,
притежаваща 184 дяла от капитала на дружеството и П П., притежаващ 108 дяла от
капитала, че събранието е констатирало неизпълнение на гореописаното решение от
страна на К.П..
По делото са приети преписи от Заповед №3 от
28.12.2017г. и извлечение от системата на НАП от 03.10.2019г., от които се
установява, че считано от 01.014.2018г. е прекратен трудовия договор сключен
между “Бизнесконсулт“ ООД и К.П., който е заемал длъжността “управител хотел“.
От извършената служебна проверка в
търговския регистър по партидата на ответното дружество се установява, че със
вписване от 18.06.2019г. е отразено прехвърлянето на притежаваните от
съдружника Е. П. 186 дяла поравно в полза на другите двама съдружници- К.П. и П
П., при което всеки от тях е станал собственик на по 201 дяла.
Установява се от приетия по делото препис от
връчена на 30.08.2019г. Нотариална покана с рег.№4805, том 2, акт 37 от
07.08.2019г. на Нотариус с рег.№116 на РНК, че П П., в качеството управител на
“Бизнесконсулт“ ООД, е предупредил К.П., че може да бъда изключен от
дружеството на основание чл.126, ал.3, т.2 и т.3 от ТЗ, поради неизпълнение от
страна на последния на решение от 04.08.2017г. на ОСС за внасяне по банков път
по сметка на дружеството на сумата 6993лв., както и поради действия в
противоречие с интересите на дружеството, изразяващи се в ползване като жилище на
ап.1, кухнята и трапезарията, находящи се в собствената на дружеството къща за
гости. С поканата е даден 7 дневен срок за внасяне на въпросната сума и за
освобождаване на помещенията от къщата за гости. Със същата покана управителят
свикал провеждане ОСС, с дневен ред-вземане на решение за изключването на К.П.
като съдружник от “Бизнесконсулт“ ООД, поемане на неговите дялове от П П. и
преобразуване на дружеството от ООД в ЕООД. Провеждането на събранието е
предвидено в кантората на Нотариус с рег.№147 в РНК на три алтернативно
посочени дати, съответно на 03.09.2019г., 17.09.2019г. и 25.09.2019г.,
съобразно датата на връчване на нотариалната покана.
В отговор на горната покана, с Нотариална
покана с рег.№6736, том 3, акт 154 от 11.09.2019г. на Нотариус с рег.№195 в
РНК, която е връчена на същата дата и препис от която е приет по делото, К.П. е
уведомил ответното дружество, че на 05.09.2019г., т.е. даденият му 7 дневен
срок, е освободил ползваното от него в хотел “Вила Дива“ помещение-преходна
спалня. С поканата е изразена готовност за внасяне на сумата 6993лв., при
положение, че му бъде разяснено как е формирана същата и защо се дължи.
Установява се от Платежно нареждане от
05.09.2019г., че Е. П. е извършила превод по сметка на ответното дружество в
размер на 2000лв., който превод е извършен от името и за сметка на К.П..
По делото е приет препис от Протокол за
проведено ОСС на 17-18.09.2019г., който е с нотариално удостоверяване на
подписите с рег.№11515 от 18.09.2019г. и на съдържанието с рег.№11516 от
18.09.2019г., извършени от Нотариус с рег.№147 в РНК. От съдържанието на
протокола е видно, че на 17.09.2019г. ищецът е изложил, аргументи против
изключването му, поради което събранието е отложено за 18.09.2019г. Видно е
още, че на втората посочена дата съдружникът П П., е заявил, че след извършена
проверка е установено, че К.П. не е освободил изцяло ползваните от него
помещенията в дружественият имот, тъй като там има негови лични вещи, както и
че е внесена частично сума в размер на 2000лв. от общо претендираните 6993лв. В
резултата от тези констатации, са взети решения на ОСС, които са предмет на оспорване
от ищеца в настоящото производство.
Установява се от заключението на назначената
по делото ССч.Е, че процесната сума от 6993лв., не фигурира в счетоводството на
ответното дружество.
В показанията си свидетЕ.та Т.Х. сочи, че в качеството
му на управител и администратор, през активния сезон К.П. е ползвал спалня от 6
кв.м., с прилежаща баня и тоалетна в дружественият имот-къща за гости. Сочи, че
разположените в близост до спалнята трапезарията и кухнята, са с общ достъп,
тъй като имат летяща врата без брава, която никога не се заключва и се ползва
от всички, включително от гостите, от персона и от собствениците. Сочи, че в
ползваната от К. спалня, никога не са настанявани туристи, тъй като няма
необходимите условия за това. Сочи, още че П П. има достъп до всички помещения
в хотела, тъй като има лична връзка с ключове за абсолютно всички врати в
хотела. По думите на свидетЕ.та в процесната спалня има дребни лични вещи на К.П.
и вещи и на родителите му. СвидетЕ.та сочи, че през 2019г. не са настанявани
гости на хотела, който стои празен много отдавна.
Свидетелят К.М.Р. сочи, че по покана на П П.,
заедно с Илиана Костова Влайкова, е участвал в оглед на процесния имот извършен
на 16.09.2019г. Сочи, че по време на огледа в апартамент №1, състоящ се от
кухня и спалня, се установило, че в кухнята има храна в хладилника, каси с
бутилки, други лични вещи и дрехи, а в гардероба в спалнята имало дрехи-мъжки
якета и ризи. Според свидетеля въпросните помещения са се ползвали, тъй като
леглото било неоправено, имало дъска за гладене и храна в хладилника. Свидетеля
сочи, че към момента на огледа хотелът не е функционирал.
Въз основа на установеното от фактическа
страна, съдът достигна до следните правни изводи:
С оглед обусловеността на претенциите по
чл.74 от ТЗ, от установителният иск за нищожност на решението по т.2 от дневния
ред на ОС на съдружниците на “Бизнесконсулт“ ООД, проведено на 04.08.2017г.,
втората претенция следва да бъде разгледана първа.
Иска за прогласяване на нищожността на
решението на ОСС, с което е прието, че съдружника-ищец, е получил собствени на
ответното дружеството средства в размер на 6993лв. и същият е задължен да върне
50% от сумата в срок до 07.08.2017г. и остатъка от 50% до 01.09.2017г., се
основава на твърдение, че такова решение не е вземано, но отразено като съществуващо
в протокола на ОС. Доколкото протоколът за проведено ОСС, представлява т.нар.
”междинна форма за действителност” на волеизявлението на юридическото лице, тъй
като обективира волята, формираната от съответния компетентен да вземе решение
орган на юридическото лице, тежестта да докаже неосъществяването на вписаните в
протокола факти по вземане на решенията, е в тежест на оспорващия. В
разглежданият случай такова надлежно оспорване не е проведено от страна на
ищеца, поради което следва да се приеме, че обективираното в протокола от
04.08.2017г. решение на ОСС е действително и валидно. В резултат от което
претенцията за прогласяване на неговата нищожност се явява неоснователна и
следва да се отхвърли.
Първата от претенциите с правно основание
чл.74, ал.1 от ТЗ за отмяна на решението от 17-18.09.2019г. на ОСС по т.1 от
дневния ред, с което ищеца е изключен като съдружник в дружеството, се основава
на твърдения, че оспореното решение противоречи на повелителни норми на закона.
Видно от поканата за въпросното събрание на съдружниците и от протокола за
провеждането му е, че причината за изключването на ищеца е факта, че същият не
е коригирал поведението си, според изискванията посочени във връчената му
нот.покана, първото от които е да изпълни решение на ОСС от 04.08.2017г. като
върне собствената на дружеството сумата от 6993лв.
Трайната и последователна съдебна практика,
обективирана в решенията на второ търговско отделение на ВКС по
т.д.№221/2007г., по т.д.№683/2006г., по т.д.№860/2010г. и др., възприема, че
изключването на съдружник е крайна санкционна мярка и тя трябва да е адекватна
на извършеното нарушение, което в хипотезата на неизпълнение на решенията на
ОС, означава да се касае до системно и трайно неизпълнение, а не за инцидентно
неизпълнено конкретно решение. В разглежданият казус липсва системност на
неизпълнението, поради което решението основано на хипотезата на чл.126, ал.3,
т.2 от ТЗ-неизпълнение на решения на ОС, се явява незаконосъобразно само на
това основание.
Наред с горното следва да се има в предвид,
че решението, за което се твърди, че не е изпълнено, а именно решението по
точка 2 на ОСС от 04.08.2017г., задължава управителят К.П. да върне на
дружеството сумата от 6993лв., представляваща дружествени средства получени от
него в качеството му на управител на къща за гости “Вила Дива“, на две равни
вноски, първата от които в срок до 07.08.2017г. и втората до 01.09.2017г. С
така приетото решение всъщност се цели ангажирането на имуществена отговорност
на К.П. в качеството му на служител-управител на обекта, а не на съдружник в
дружеството при условията на чл.134 от ТЗ за внасяне на допълнителна парична
вноска. Ето защо съдружникът не дължи изпълнение на решение на ОС, което
макар и да не е обжалвано по реда и в срока по чл.74, а.1 от ТЗ и да е влязло в
сила, не може да произведе целените правни последици. Изложеното е допълнителен
аргумент за незаконосъобразност на решението на това основание.
Второто релевирано в атакуваното решение на
ОСС основание за изключване на ищеца, е поради действие в противоречие с
интересите на дружеството, изразяващо се в ползване като жилище на ап.1,
кухнята и трапезарията, находящи се в собствената на дружеството къща за гости
“Вила Дива“. Както вече се посочи по-горе изключването е крайна санкционна
мярка, която трябва да е адекватна на извършеното нарушение. По делото не е
налице спор, а и от показанията на свидетЕ.та Х. се установява, че К.П. е
ползвал процесните помещения в периода, през който изпълнявал управленски
функции по стопанисване на къщата за гости. Спора се свежда до това дали ищецът
е освободил помещенията след получаване на поканата-предупреждение за
изключване и дали ползването им е годно основание за изключването му като
съдружник. В случая в тежест на ответното дружество, като страната защитаваща
законосъобразността на атакуваното решение, е да установи при условията на
пълно и главно доказване твърдяното неизпълнение, като такова не бе проведено по
делото. Единственото годно доказателство в тази посока, са показанията на
свидетеля Русев, които обаче са епизодични и не могат да внесат необходимата
яснота, дали ищеца ползва процесните помещения от вилата като жилище или
установените там вещи са на трети лица, включително на родителите на К. и П
Порязови, които са били еднолични собственици на помещенията до 12.11.2014г.
Наред с горното следва да се отчете и факта,
че безспорно процесната вила не функционира като търговски обект, считано от
м.03.2019., в резултат от което, дори да се приеме за доказан факта на ползване
на помещенията от К.П., то не се установи по какъв начин това вреди на
интересите на дружеството, респективно кое налага вземането на крайната
санкционна мярка за изключването на ищеца като съдружник.
В заключение съдът намира, че решението на
ОСС за изключване на К.П. като съдружник в ответното дружество е
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
С оглед факта, че останалите атакувания
решения, са взети без участието на ищеца, единствено с гласовете на другия
съдружник в дружеството отразени като 100 % от капитала, то тези решения се
явяват незаконосъобразни и подлежат на отмяна.
С оглед горното претенцията за отмяна на
всички решения на ОСС взети на 17-18.09.2019г., следва да се уважи.
При този изход на спора и на основание
чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищецът се дължат деловодни разноски, според
доказателствата за направени такива, включващи внесен ДТ, депозит за в.л. и
адв.хонорар и съразмерно с уважената част от претенциите. Като поради липса на
индивидуализация каква част от претендирания адвокатски хонорар се отнася за
иска по чл.124 от ГПК и каква за иска по чл.74 от ТЗ, следва да се приеме, че
същият е заплатен по равно за всеки иск, т.е. по 600лв. от общо 1200лв.
Изчислени по при посочените параметри размера на дължимите разноските възлиза
на 980лв. На основание чл.78, ал.3 от ГПК в полза на ответникът, се следват
деловодни разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска. В случая разноските
се изразяват в заплатен адв.хонорар в общ размер от 700лв., за който важи
изложеното по-горе относно броя и вида на претенциите. Ето защо в полза на
ответникът се дължат деловодни разноски в размер на 350лв. Предвид еднородният
и насрещен характер на вземанията на страните за разноски, в полза на ищецът,
следва да се присъдят съдебно деловодни разноски по компенсация в размер на
630лв.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решенията на Общо събрание на
съдружниците на “Бизнесконсулт“ ООД, с ЕИК *********, проведено на 17-18.09.2019г., както следва: по т.1 от дневния ред
за изключване на К.А.П. като съдружник в дружеството; по т.2 от дневния ред за
поемане на дружествени дялове на изключения съдружник К.А.П. от съдружника П А.П.;
по т.3 от дневния ред за преобразуване на дружеството от ООД в ЕООД, с общо 402
дяла, собствени на П А.П.; по т.4 от дневния ред за приемане на учредителен
договор на “Бизнесконсулт“ ЕООД от П А.П. като собственик на 402 дяла; по т.5
от дневния ред за приемане на ГФО на дружеството за 2018г. и по т.6 от дневния
ред загубите за 2018г. да се отнесат в неразпределена загуба от минали години,
като незаконосъобразни.
ОТХВЪРЛЯ предявеният
от К.А.П., с ЕГН **********,***, иск за прогласяване на нищожността на
решение по т.2 от дневния ред на ОС на съдружниците на “Бизнесконсулт“ ООД,
проведено на 04.08.2017г., с което е прието, че съдружник-ищец, е получил
собствени на дружеството средства в размер на 6993лв. и същият е задължен да
върне 50% от сумата в срок до 07.08.2017г. и остатъка от 50% до 01.09.2017г.,
тъй като решението е липсващо /невзето/, но отразено като съществуващо в протокола
на ОС, като неоснователен.
ОСЪЖДА
“Бизнесконсулт“ ООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Одесос“ №19, ет.2,
ап.3, представлявано от П А.П., да
заплати на К.А.П., с ЕГН **********,***, сумата от 630лв., съставляваща деловодни разноски по компенсация.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Апелативен съд Варна в двуседмичен срок
от съобщаването на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: