Р Е Ш Е Н И Е № 68
гр.Бургас 01.08..2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А :
БУРГАСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение, в
публично заседание на трети юли през две хиляди и деветнадесета година в състав :
Председател: Румяна Манкова
Членове: Мария Тончева
Албена Зъбова
при секретаря Пенка Шивачева
и в присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от
съдията Р. М. в.т. д. № 133 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе пред вид следното :
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на С. Б. Н. от гр. Б., чрез адв. В. , против решение № 91 от 14.03.2019 г. по т.д № 437/2018 г. на Бургаския окръжен съд в частта, с която е отхвърлен искът ѝ за неимуществени вреди против ЗД „Д“ А. , ЕИК *, над присъдения размер от 36 500 лв. Иска се отмяна на решението в обжалваната част като неправилно и незаконосъобразно и осъждането на ответното дружество да заплати сумата от още 20 000 лв.
Навеждат се оплаквания, че присъденото от съда обезщетение не е съобразено с интензитета и продължителността на претърпените от въззивницата болки, оперативни намеси и ограничената подвижност, влияеща на работоспособността и значително влошеното качество на живот, установени от назначената по делото съдебно – медицинска експертиза и свидетелски показания. Твърди се неотчитане на принципа на справедливост по критериите, установени в ППВС 4/68 г., както и пожизнените последици от увреждането. Не е съобразен в достатъчна степен дискомфортът по време на болничния престой и след него, усложненията в оздравителния процес и влиянието на травмите върху заболяването на въззивницата -остеопороза. Игнорирано е разстройството в социалното поведение и психиката на С. Н.
Въззивна жалба против същото решение в осъдителната му част е подадена от ЗД „ Д. “ АД. Иска се отмяната му като неправилно и незаконосъобразно. Намира, че съдът не е преценил правилно доказателствата по делото и е завишил неоснователно размера на обезщетението, без да отчете реално претърпените и доказани в хода на производството болки и страдания. Моли да бъде редуциран размера на присъденото обезщетение. Неправилно, според страната, в нарушение на ППВС 4/68г., е определена тежестта на получените травми и интензитета на тяхното лечение. По делото липсват данни ищцата да е губила съзнание, лечебният период, през който не е могла да се обслужва и липсата на следоперативни усложнения. Не е съобразена и икономическата обстановка в страната към релевантния момент.
В отговор на последната жалба, С. Н. претендира оставянето ѝ без уважение като неоснователна. Изложени са доводи за съобразяване в обжалваната част на първоинстанционното решение с ППВС 4/68 г. Несъстоятелно, според страната, е позоваването на икономическата обстановка в страната.
Жалбите са подадени в срок от надлежно легитимирани страни против подлежащ на обжалване съдебен акт, което сочи на допустимост.
По съществото на спора, след преценка на възраженията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и с оглед предвиденото в закона, съдът намира следното:
Обжалваното решение, преценено съобразно изискванията на чл.169 ГПК, е валидно и допустимо. Съдебният акт е постановен от надлежен състав на компетентния съд в надлежно развило се исково производство по допустима искова претенция.
Искът е за обезщетение от застраховател за претърпени неимуществени и имуществени вреди от непозволено увреждане в резултат на ПТП и има правното си основание в чл.432 КЗ, вр. чл.45 и чл.52 ЗЗД.
Безспорно е от фактическа страна, че на 22.02.2018г., на автобусна спирка на ул. „М“ №* в гр. Б., при управление на лек автомобил „П“ с рег. №*, поради неубедена маневра на заден ход, Г. С. Г. е блъснал преминаващия зад автомобила пешеходец С. Б. Н. , в резултат на което пътно транспортно произшествие на последната е причинена фрактура на дясно рамо. Страните не спорят по механизма на причиняване на увредата и наличието на всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане по чл.45 ЗЗД – деяние, извършено виновно, което е в причинно-следствена връзка с настъпилите за пострадалата неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от фрактура на дясно рамо. Въззивникът-ответник, „Д“ А. , гр. С., не оспорва отговорността на дружеството, като застраховател по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” за водача, участник в описаното по-горе ПТП, по силата на застрахователна полица №BG/08/117001362640, валидна от 12.05.2017г. до 11.05.2018г. Ерго, в разглеждания казус, при наличието на фактическия състав на непозволеното увреждане по чл.45 ЗЗД и с оглед предвидената възможност за пряк иск по чл. 432, ал.1 КЗ, отговорността на застрахователя към пострадалата С. Н. е доказана по своето основание.
Насрещните страни – въззивници възразяват и навеждат доводи само по отношение размера на следващото се обезщетение на пострадалата.
Спорният размер следва да бъде определен при условията на чл.52 ЗЗД, съгласно който обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливото обезщетение предполага съобразяването му с характера и тежестта на увреждането и вида и степента на претърпените като последица болки и страдания от пострадалия.
В резултат на процесното ПТП Н. е претърпял телесни повреди, изразяващи се, според изслушаната по делото съдебно-медицинска експертиза, изготвена към м.01.2019г., в следното: мозъчно сътресение – лекостепенно, 15 точки по скалата на Г. и закрито счупване на дясната раменна кост. Пострадалата е хоспитализирана в деня на произшествието, на 22.02.2018г., първоначално в неврохирургично отделение при „У“ А. , където е проведено консервативно-медикаментозно лечение. От 25.02.2018г. до 02.03.2018г. е на лечение в отделение по ортопедия и травматология. Направена е операция, при която е извършена открита репозиция и метална остеосинтеза /МО/. Оздравителният процес е протекъл с усложнения, което е наложило екстракция на МО с втора операция на 17.10.2018г. Към момента на прегледа от експерта, движенията в дясната раменна става са частични с болезнена абдукция и ротация, намален обем в мускулатурата на дясна мишница и намалена мускулна сила при захват. Начева страда от придружаващо заболяване – остеопороза, което според вещото лице по принцип оказва влияние върху оздравителния процес при счупвания на всички кости. Комфорта на живот на пострадалата е все още нарушен, поради непълни и болезнени движения в раменната става, не е настъпило пълно оздравяване и прогнозата за възстановяване е писимистична, ако не се продължи с оперативно лечение. В съдебно заседание експертът допълва, че пострадалата има хипотрофия на мускулната маса и ръката няма активно движение над 45 градуса. Пред въззивната инстанция е представен амбулаторен лист от 21.05.2019г. за извършен пореден медицински преглед, от който се установява обективно състояние: ограничена абдукция в рамото – 45 гр., затруднена флексия – 80 гр. и вътрешна ротация – 60 гр., първично зараснал цикатрикс.
От значение за определяне размера на обезщетението са показанията и на разпитаните пред първионстанционния съд свидетели Г. Д. и М. П. – дъщеря на пострадалата. От показанията им се установява, че след катастрофата въззивницата-ищец е била в много тежко състояние, не говорела, охкала, била неадекватна, не можела да се обърне. Била приета в болницата в шокова зала, не познала дъщеря си. Последната останала три дни при майка си като придружител в НХО, докато премине мозъчното сътресение. След това направили операцията на рамото, което било натрошено. Наложило се да се вземе кост от крака. Била непрекъснато на системи и болкоуспокояващи. Плачела и се оплаквала от болки в рамото, крака и главата. След изписването от болницата не можела да ходи, пренесли я с инвалиден стол до дома. В къщи била на легло и за нея се грижили близките. Имала силни болки, не можела да се обслужва, била с памперс. Останала на легло около месец и нещо. Започнала да излиза с чужда помощ едва през лятото. През октомври се наложила втора операция за изваждане на импланта. Останали ограничени движенията на рамото и ръката. Пострадалата не може вече да работи, била шивачка. Трудно се облича и съблича и за много неща, поради слабата ръка, трябва да ѝ се помага, има нужда от човек до себе си. Когато излиза се страхува, когато пресича. Постоянно е на обезболяващи.
При определяне размера на обезщетението за пълна обезвреда на неимуществените вреди, изразяващи се в претърпени от пострадалата физически и психически болки и страдания, с оглед установените по-горе фактически обстоятелства за обема, вида и характера на уврежданията и конкретното им преживяване от пострадалата в един дълъг и болезнен период на възстановяване, което не е приключило до момента и има съмнителна прогноза за пълно излекуване, още повече при съпътстващото заболяване на костите и нейната възраст /67г./, настоящата инстанция намира, че в случая на въззивницата-ищца С. Н. се следва обезщетение от 55 000 лв., в каквато насока е и преценката на първоинстанционния съд. При определяне на горния размер на обезщетението е съобразена и икономическата обстановка в страната към момента на увреждането, като присъдената сума съставлява приблизително 100 минимални работни заплати.
След като се приспадне полученото обезщетение за неимуществени вреди от „Д“ А. в размер на 18 500 лв., следващото се такова, допълнително дължимо от застрахователя е за останалата част от 36 500 лв.
Като е стигнал до същите изводи и е присъдил обезщетение за неимуществени вреди в посочения размер, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което е обосновано от събраните по делото доказателства и съобразено с приложимия закон. Като такова, същото следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от посоченото, Бургаският апелативен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №91 от 14.03.2019г,1 постановено по т.д. №437/2018г. на Бургаския окръжен съд.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.