Решение по дело №358/2017 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 945
Дата: 14 ноември 2017 г. (в сила от 13 март 2018 г.)
Съдия: Ани Стоянова Харизанова
Дело: 20175220100358
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 януари 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                        гр. Пазарджик,14.11.2017 г.                                             

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД гражданска колегия в открито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:  

                                               

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ :АНИ ХАРИЗАНОВА   

        

при секретаря Мария Кузева като разгледа докладваното от съдията Харизанова гр.д.№358 по описа за  2017  година и за да се произнесе  взе  предвид следното :

 

            В исковата си молба срещу Г.С.Р. с ЕГН ********** *** ищецът „Ти Би Ай Банк“ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град София, ул.“Димитър Хаджикоцев“№52-54 , представлявано от Нора Иванова Петкова и Николай Георгиев Спасов твърди, че е подал заявление по чл.410 от ГПК срещу ответника , по което заявление е било образувано ч.гр.д.№3848/2016г  по описа на ПРС. От длъжника в заповедното производство е подадено в срок възражение срещу издадената заповед за изпълнение. Със свое разпореждане, получено  от ищеца на 04.01.2017г заповедният съд е дал указания да се предяви в едномесечен срок иск  за установяване на вземането, което е сторено с настоящата искова молба. Твърди се, че на 22.02.2012г между „Ти Би Ай Кредит“ЕАД и ответника е сключен договор за потребителски кредит № **********, по силата на който „Ти Би Ай Кредит“ЕАД е предоставил на ответника сумата в размер на 1 121 лв. за закупуване на избрания от потребителя/ клиент/ продукт. Съгласно чл.7, ал.2 от договора кредиторът превежда сумата, представляваща магазинна цена на избраната от кредитополучателя стока , директно по сметка на продавача на стоката. В конкретния случай сумата е преведена на основание фактура №**********/22.02.2012г. С подписване на декларацията, находяща се на страница 6 от договора за потребителски кредит, потребителят декларира, че е получил стоките, описани в чл.8  от процесното съглашение. Твърди се , че общото крайно задължение по договора възлиза на сумата от 1 310.18 лв. , която сума е разсрочена на 18 погасителни месечни вноски, от които 17 вноски по 72.79 лв., и една последна изравнителна вноска в размер на 72.75 лв. Уговорено е между страните  възнаграждение в размер на 189.18 лв., което се състои от дължими такси  чл.25.2 от договора- месечна такса за управление на кредита и месечна такса за обслужване на кредита. Така представената сума с уговорено възнаграждение, кредитополучателят има задължение да върне на месечни вноски , всяка включваща 2 компонента : главница и такси. Твърди се, че на 13.08.2012г е сключен договор за цесия и всички вземания по горния договор  са прехвърлени от „Ти БИ АЙ Кредит“ЕАД в качеството  му на цедент на ищеца в качеството му на цесионер.Твърди се,  че цедентът е изпратил  съобщение до длъжника за извършената цесия. Ответникът не е потърсил пратката. На основание чл.25.11 от договора за потребителски кредит, всички писма, независимо от съдържанието им, изпратени на последният посочен писмено адрес, се смятат за получени, както и в случаите , когато страната е променила адреса си за кореспонденция и контакти, но не е изпълнила задължението си по чл.25.10 от същия договор. Твърди се, че към датата на входиране на заявлението по чл.410 от ГПК / 30.11.2016г/ задължението на ответника по  процесния договор са в общ размер от 363.47 лв.,представляващи неплатена главница в размер на 250.92 лв. , такси в размер на 31.53 лв. Съгласно чл.9, ал.4 от договора за потребителски кредит ответникът дължи и обезщетение за забава  в размер на 81.02 лв. Моли се съда да постанови решение, с което да се приеме за установено по отношение на ответника,че за ищеца съществува вземане в общ размер от 363.47 лв.,  от които неизплатена главница в размер на 250.92 лв., такси в размер на 31.53 лв. за периода от 25.04.2013г до 25.08.2013г, обезщетение за забава в размер на 81.02 лв. за периода от 25.04.2013г до 28.10.2016г, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумите, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Претендират се разноски за исковото и заповедно производство. В подкрепа на твърденията си ищецът ангажира доказателства.

            В срока по чл.131 от ГПК от ответника, чрез особения му представител, назначен по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, е подаден писмен отговор,с който предявения иск се оспорва по основание и размер.  Според ответника от изложените в исковата молба фактически твърдения не ставало ясно колко погасителни вноски са платени  от ответника съгласно погасителния план. Кога е било последното плащане по договора, за да може да се прецени, след коя дата кредитът е станал предсрочно изискуем.Оспорва се активната материално правна легитимация на ищеца с довода, че цесията не е съобщена на длъжника, като правно валидно е съобщаването, направено само от предишния кредитор. Твърди се, че вземането на  кредитора „Ти Би Ай Кредит“ЕАД не е станало изискуемо , въз основа на автоматично настъпила предсрочна изискуемост, тъй като липсва уведомяване на  длъжника Г.Р. за обявена предсрочна изискуемост. Прави се възражение за изтекла погасителна давност на процесните вземания.

            В съдебно заседание ищцовото дружество, чрез пълномощника си, поддържа предявения иск.

            В съдебно заседание ответникът ,чрез особения си представител поддържа писмения отговор.

            Пазарджишкият районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба фактически твърдения, след като съобрази доводите на страните и след като анализира събраните  по делото доказателства поотделно и в съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна:

            Видно е от приложеното като доказателство по делото ч.гр.д.№3848/2016г. по описа на РС-Пазарджик, че със заявление, депозирано на 03.11.2016г.ищецът в настоящото производство е отправил искане до съда за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Издадена е Заповед №2252/10.11.2016г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, поправена с разпореждане №12329/06.12.2016г., с която е разпоредено длъжникът Г.С.Р. / ответника по делото/  да заплати на ищеца  главница в  размер на 250.92 лв., такси в размер на 31.53 лв. за периода от 25.04.2013г до 25.08.2013г., обезщетение за забава в размер на 81.02 лв. за периода от 25.04.2013г до 28.10.2016г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.11.2016г до изплащане на вземането.В заповедта за изпълнение е посочено , че вземането произтича от следните обстоятелства:договор за потребителски кредит от 13.08.2012г , сключен между длъжника и „Ти Би Ай Кредит“ЕАД , вземането по който е било прехвърлено на заявителя чрез цесия.Срещу така издадената заповед за изпълнение длъжникът е депозирал възражение в законовоустановения срок по чл.414, ал.2 от ГПК, в което възражение изрично заявява, че не е бил уведомен за цесията . С разпореждане №12478 от 09.12.2016г. заповедният съд е указал на заявителя/ ищеца по делото/ да предяви иск за установяване на вземането си. Указани са и последиците от  неупражняване на това право в срок.  Това разпореждане е връчено на  заявителя на 04.01.2017г г и в  законовоустановения / едномесечен срок/ , а именно на 26.01.2017г. ищецът е предявил настоящия иск.  

            При това положение  съдът счита, че така предявеният специален положителен установителен иск с правно основание чл.422 във вр. чл.415, ал.1 от ГПК е процесуално допустим. Предявен е от легитимирана страна – заявителя в заповедното производство, след подадено в срок  от длъжника по заповедта за изпълнение възражение. Налице е развило се заповедно производство с предмет, който е идентичен с предмета на настоящото исково производство.

            По същество съдът  намира следното :

             Не е спорно по делото, а това релевантно обстоятелство се установява и от приложените към исковата молба писмени доказателства, че  на 22.02.2012г  между  „Ти Би Ай Кредит“ЕАД с ЕИК ********* от една страна в качеството на кредитор  и  от друга страна ответника ответника Г.Р.    в качеството на кредитополучател  е сключен договор за  целеви потребителски кредит № ********** за закупуване на стока.  Съгласно чл.7.1 от договора размера на отпуснатия кредит е 1121 лв. В чл.7.2 от договора са разписани условията за усвояване на този кредит като страните са уговорили, че кредитът е усвоен като средствата по този кредит се превеждат от кредитора  по сметка на продавача на стоката , избрана от потребителя за заплащане на продажната и цена Кредитът се счита за усвоен  от потребителя в деня, в който кредитните средства постъпят  по сметка на продавача на стоката. Между страните няма спор,а и това  релевантно за делото обстоятелство се установява и от съдържащата се на лист 12 от делото неоспорена фактура, че  сумата от 1121 лв./ предмет на процесния договор за кредит/ е преведена на продавача на стоката. С подписването на декларация / виж лист 11 от делото/,  съдържаща се на лист 6 от договора кредитополучателят декларира, че е получил стоката , подробно индивиализирана в чл.8 от договора. По силата на този договор ответникът се е задължил да върне кредитора  сумата от 1 310 лв. на 18 месечни погасителни вноски, от които   17  вноски размер на по 72.79 лв.  и 18 вноска в размер на 72.75 лв. с падеж на всяка от вноските на 25 то число на съответния месец като първата месечна вноска е била с падеж 25.03.2012г., а последната с падеж 25.08.2013г, съгласно погасителен план, обективиран в табличен вид на страница втора от процесния договор  и подписан от страните по договора/ факт, който също не бе спорен между страните/. Според чл.25.5 от договора потребителят  се е съгласил кредиторът по свое усмотрение да прехвърли без ограничения и по всяко време вземането си по договора  на трето лице. Според чл.25.8 от договора цялата кореспонденция между страните, свързана с изпълнението на договора, се изпраща единствено и само на адресите за кореспонденция и и контакти , посочени в т.4 и 4 от договора.Според чл.25.10 от договора при промяна на адресите за кореспонденция и контакти , съответната страна трябва да уведоми за това другата страна ,у предварително в писмен вид. Съгласно чл.25.11 от договора всички писма, независимо от съдържанието им, изпратени на последния посочен от страната адрес, се смятат за получени от страната  и и в случаите, когато страната е променила адреса си за кореспонденция и контакти ,но  не е изпълнила задължението си  по чл.25.10 от договора.

            Като доказателство по делото е представен и договор за продажба и прехвърляне на вземания от 13.08.2012г. , от  който се установява, че „Ти Би Ай Кредит“ЕАД е цедирало на ищеца вземанията си към длъжници , възникнали на основание сключени между тях договори за потребителски кредит, посочени в приложение №1 , което приложение съдържа списък от договорите предмет на цесията.Видно от Приложение№1 / стр.53 от същото /  под 12026 от списъка вземането на „Ти Би Ай Кредит“ЕАД по договор № **********/ процесния договор/  попада в предметния обхват на цесията/.

            Видно от данните по делото / лист 20 от досието на делото/ „Ти Би Ай Кредит“ЕАД е отправило съобщение до длъжника за прехвърляне на вземането си по договора за кредит №********* като от съдържанието на съобщението се извлича по ясен и недвусмислен начин информация за новия кредитор / ищеца по делото/ основанието за прехвърлянето на вземането , както и указание, че от датата на получаване на съобщението  задълженията на длъжника по горевизирания договор  ще бъдат валидно изпълнени само посредством плащане на „Ти Би Ай Банк“АД. Това съобщение е изпратено чрез „Български пощи“ЕАД и пратката е върната с отбелязване, че е непотърсена от получателя. Пратката е изпратена на адреса за кореспонденция  на длъжника, посочен в т.3 от договора за кредит.

            За изясняване на спора от фактическа страна по делото е изслушана съдебно-икономическа експертиза, чието заключение съдът кредитира като компетентно и обосновано изготвено и неоспорено от страните по делото.   Вещото лице е установило, че общия размер на кредита възлиза на сумата от 1 310 лв., от които главница в размер  общо на 1 121 лв. и такси за обслужване на кредите в общ размер на 189.18 лв. В табличен вид вещото лице е отразило падежа на всяка една погасителна вноска по кредита, , общия размер  всяка вноска е даден в колона три, а в колона четири и пет  от таблицата са  посочени компонентите  на вноската/ главница и такса/, а именно  каква част от вноската представлява главница / за всяка от вноските главницата е 62.28 лв. с изключение на последната вноска, чиято главница е 62.24 лв./  и каква част представлява такса/ за всяка от вноските таксата е 10.51 лв/. Вещото лице заключава, че по  процесния договор за периода 23.03.2012г. до 13.07.2012г. са  направени следните плащания от ответника, а именно на 23.03.2012г- 72 .79 лв., на 21.04.2012г – 72.79 лв., на 01.06.2012г.-72.79лв., на 05.07.2012г-72.79 лв. и на 13.07.2012г 72.79 лв. или общо платената сума по договора е 363.95 лв., от които главница в размер на 311.40 лв. и такси в размер на 52.55 лв.  При това положение според вещото лице към 14.08.2012гнепогасените задължения по договора за възлизали на сумата от 946.23 лв. , от които 12 броя главници всяка по 62.28 лв. и една в размер на 62.24 лв. или общия размер на неплатените главници е 809.60 лв. и непратени такси в общ размер от 136.63 лв./ или 13 вноски за такса всяка по 10.51 лв.Експертизата установява, че за периода от 25.08.2012г до 25.08.2013г. ответникът е платил по кредита общо сумата от 655.11лв., от които  главница в общ размер от 558.68 лв./ от които 8 вноски за главница всяка по 62.28 лв. и една  от 60.44лв./ и такси в общ размер от 94.59 лв. / 9 вноски за такси всяка по 10.51 лв. вещото лице заключава , не неизпратените по договора суми са както следва главница в размер на 250.92 лв. от които 3 вноски по 62.28 лв., една вноска о т 62.24 лв.  и 1 вноска  от 1.84 лв. Останали са четири неплатени такси в общ размер от 42.04 лв./ всяка по 10.51лв. Според вещото лице обезщетението за забава върху непогасената главница за периода от  29.08.2012г до 03.11.2016г е в размер на 86.01 лв.

            Въз основа на така възприетата фактическа обстановка от правна страна съдът прави следните изводи:

            При така изложените факти както се посочи и по-горе съдът приема, че е сезиран с иск с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.124 ,ал.1 предл.второ от ГПК специален положителен установителен иск  за съществуване на вземането , предмет на ч.гр.д.№3848/2016г по описа на ПРС, за което е издадена заповед №2252 от 10.11.2016г за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.

             Съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите , на които основава своите искания и възражения. В производството по чл.422 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже наличието на правен интерес  от предявяване на иска и фактите, от които произтича вземането му. Правният интерес, който е свързан с допустимостта на иска, е  доказан,  по  развитите от съда по-горе съображения.

            Правопораждащият факт, на който ищецът основава вземането си,  е договор за цесия от 08.07.2014г, по силата на  който „Ти Би Ай Кредит“ЕАД в качеството на цедент е прехвърлил  на ищеца в качеството на цесионер вземанията, които има спрямо ответника въз основа на облигационната им връзка, а именно договор за потребителски №**********, сключен на 22.02.2012г.

            Ищецът установи наличието на валидно договорно отношение между  неговият праводател- цецента „Ти Би Ай Кредит“ЕАД   като кредитор и ответника като длъжник  като този правно значим факт не бе  спорен.  Не бе спорен и релевантният факт/ като същият бе и доказателствено обезпечен/, че кредиторът по този договора за паричен кредит, сключен на 22.02.2012г. ,е изправна страна по него. Установи се  от данните по делото/ кредитираното с пълно доверие като  обосновано и неоспорено заключение по изслушаната съдебно-икономическа експертиза/, че този договор не е изпълнен от страна на кредитополучателя/ ответника по делото/, което неизпълнение се изразява в непогасяване до приключване на срока на действие на договора на задължението си/ краен срок на договора е 25.08.2013г./, формирано от уговорени от страните  месечни погасителни вноски, съгласно обсъдения по-горе погасителен план. Установи се, че  към настоящия  момент е останала непогасена главница в размер на 250.92 лв. / който размер съвпада с исковата претенция/. Установи се, че неплатените такси  са в размер на 42.04 лв./ като в исковата молба се претендира такса в размер на 31.53 лв./. Това неизпълнение не се оспорва от длъжника. Тази претенция е изцяло основателна.

            Установи се, че на 13.08.2012г. между „Ти Би Ай Кредит“ЕАД   и ищцовото дружество е възникнало валидно правоотношение по договор за продажба и прехвърляне на вземяния/ цесия/, по силата на което вземането на Ти Би Ай Кредит“ЕАД   по процесния договор за кредита е цедирано на ищцовото дружество.

            Направеното възражение, че цесията не е била съобщена на длъжника съдът намира  за неоснователно по следните съображения:

            Според задължителната съдебна практика/ Тълкувателно решение №142-7 от 11.11.1954г. на ОСГК на ВС/, за да има действие договора за цесия по отношение на длъжника, той следва изрично да бъде уведомен за извършеното прехвърляне и това уведомяване да е направено от цедента/ стария кредитор/ като това задължение на цедента има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение , тоест срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането. Според Решение №123 от 24.06.2009г. на ВКС законът не поставя изрично изискване за начина, формата и момента на съобщаването на цесията, затова съобщаването може да се извърши и в хода на съдебното производство по предявен иск за прехвърлено вземане като по правилата на чл.235 ал.3 от ГПК следва да се вземе предвид  като факт, настъпил след предявяване на иска, който е от значение за спорното право.  Съгласно  Решение №3 от 16.04.2014г на ВКС по т.д.№1711/2013г., I  т.о. ТК уведомление , изходящо от цедента , но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата , съставлява надлежно съобщаване на цесията , съгласно чл.99, ал.3, пр.първо от ЗЗД , с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника  на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД. Този факт следва да се прецени по реда на чл.235, ал.3  от ГПК. Видно данните по делото към исковата молба се съдържа уведомление, изходящо от цедента и адресирано до длъжника. С изпращането на препис от това уведомление , ведно с препис от исковата молба съдът приема, че ответникът е уведомен за цесията.

Тук е момента да се обсъди възражението на ответника, че вземанията на ищеца за главница и такси -предмет на настоящото дело- са погасени по давност. Според  нормата на чл.111,б.“в“ от ЗЗД вземанията за периодични плащания и вземанията за лихви се погасяват с изтичане на тригодишна давност. Съгласно Тълкувателно решение №3 от 18.05.2012г по тълк.д.№3/2011г ОСГТК на ВКС понятието „ периодични плащания“ по смисъла на чл.111 б.“в“ от ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи , имащи единен правопораждащ факт , чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми , без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В мотивите на това тълкувателно решение изрично е посочено, че вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества , съдържат изброените признаци на понятието , поради което са периодични плащания по смисъла на чл.111, б.“в“ от ЗЗД и за тях се прилага тригодишната давност.

В  трайната съдебна практика на ВКС/ решение №261 от 12.07.2011г по гр.д.№795/2010г., IV г.о. на ВКС, решение №28 от 05.04.2012г по гр.д.№523/2011г на трето г.о. на ВКС / се приема, че договорите за паричен заем/ какъвто по своя характер е и процесния/ , при който връщането на заетата сума е уговорено да стане на вноски, е налице неделимо , а не периодично плащане като в този случай се касае  до съгласие на кредитора за приеме изпълнение  от страна на длъжника на части / арг.от чл.66 от ЗЗД/ без това да превръща договора за такъв на периодични платежи.При договора за потребителски кредит с уговорени месечни погасителни вноски/ анюитетни/ отделните плащания са начин на разсрочено погасяване на едно общо задължение на отделни части. Приложимият давностен срок за погасяване на задължението по процесния договор за потребителски кредит е общия петгодишен срок по чл.110 от ЗЗД , а не краткия тригодишен такъв по чл.111,б.“ в“ от ЗЗД . Установи се от обсъдената доказателствена съвкупност, че анюитетните вноски по процесния договор съдържат два компонента - главница и такси. Установи се, от  кредитираното експертно заключение, че   са останали неплатени последните  пет  погасителни вноски- частично 14 та вноска с падеж 25.04.2013г., като неплатения остатък е 1.84 лв. съставляващ главница, изцяло останалите четири  вноски, а именно  15- та вноска  формирана  от главница в размер на 62.28 лв. и такса в размер на 10.51 лв. с падеж 25.05.2013г., 16-та вноска, формирана от главница в размер на 62.28 лв. и такса в размер на 10.51лвс падеж  25.06.2013г., 17- та вноска, формирана от главница в размер на 62.28 лв. и такса 10.51 лв.с  падеж 25.07.2013г и 18 та вноска, формирана от главница в размер на  62.24лв. такса 10.51 лв. с падеж 25.08.2013г. Задължителната съдебна практика не установява някакъв различен момент от този установен в закона – чл.114, ал.1 от ЗЗД , от който да започва да тече давностния срок. При положение , че плащането по кредита е уговорено да става на отделни вноски с определени падежи , то изискуемостта на задължението по всяка вноска настъпва отделно , респективно давностния срок за всяка от тях тече самостоятелно от датата на нейния падеж съгласно чл.114, ал.1 от ЗЗД. Към датата на подаване на заявлението, а именно към 03.11.2016г . петгодишния давностен срок за  процесните вноски с падежи 25.04.2013г, 25.05.2013г,  25.06.2013г., 25.07.2013г и 25.08.2013г. не е изтекъл, поради което възражението за изтекла погасителна давност е неоснователно. Предявените претенции се явяват основателни и следва да бъдат уважени.

 Досежно вземането за сумата от 81.02 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 25.04.2013г до 28.10.2016г. съдът намира следното:

Това акцесорно вземане намира правна опора в разпоредбата на чл.86, ал.1 от ЗЗД , според която норма при неизпълнение на парично задължение , длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, а за действително претърпените в по-висок размер вреди кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Касае се за обезщетение , което се дължи по принцип от изпадналия в забава длъжник , независимо дали е уговаряно или не. В конкретния случай ищецът претендира обезщетение за забава по смисъла на чл.86, ал.1 от ЗЗД/ мораторна лихва/ за периода на забавата, визиран в исковата молба- от 25.04.2013г до 28.10.2016г. в размер на 81.02лв.

От страна на ответника, чрез назначения му по реда на чл.47, ал.6 от ГПК особен представител, е направено възражение за изтекла погасителна давност по отношение на мораторната лихва за забава, позовавайки се на нормата на чл.111., б.“в“ от ЗЗД. Съдът намира това материално правно по съществото си възражение с оглед наличните данни по делото за частично основателно. Действително по силата на чл.111, б.“в“ от ЗЗД вземанията за наем , за лихва и други периодични плащания се погасяват с изтичането на тригодишна давност, която започва да тече от деня, в който вземането е изискуемо / чл.114, ал.1 от ЗЗД/. При това положение се дължи лихва за забава / мораторна лихва / за последните три години преди предявяването на иска. Аргумент в подкрепа на този извод може да се извлече от мотивировъчната част на решение № 1006 от 20.06.2003г на ВКС по гр.д.№191/2003г. ,V г.о. С оглед характера на производството – предявен иск по чл.422 от ГПК, същият се счита предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, който в настоящия случай е 03.11.2016г. Дължи се мораторна лихва за периода от 03.11.2013г до 03.11.2016г.  в който период попада и крайния момент на периода посочен от ищеца / 28.10.2017г и  който следва да бъде съобразен/.  Изтеклите мораторни лихви  за периода от 25.04.2013г. до 03.11.2013г. са погасени по давност. Но тъй като  размерът мораторната лихва за периода от 03.11.2013г до 28.10.2016г., изчислен от съда  на основание чл.162 от ГПК  за периода от 03.11.2013г до 28.10.2016г, е 85.48 лв. и е по-голям от  претендирания такъв, а именно 81.02 лв., настоящият състав счита, че и тази претенция се явява основателна.

Ето защо следва да се уважи предявения иск като се приеме за установено по отношение на ответника, че за ищеца съществува  вземане по  Заповед № 2252/10.11.2016г за изпълнение па парично задължение по чл.410 от ГПК, поправена с разпореждане №12329 от 06.12.2016г, постановени по ч.гр.д.№3848/2016г за следните суми: сумата от 250.92 лв., неплатена главница по договор за  потребителски кредит №**********/22.02.2012г., такси в размер на 31.53лв. за периода от 25.04.2013г до 25.08.2013г.,  обезщетение за забава в размер на 81.02 лв. за периода от 03.11.2013г до 28.10.2016г., ведно със  законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението 03.11.2016г до окончателното изплащане на сумата.

По разноските:

Ищецът е направил искане за разноски както за исковото така и за заповедното производство. Предвид изхода на делото  и на основание чл.78, ал.1 от ГПК такива му се дължат. Дължимите разноски  в заповедното производство са ДТ , която е в размер на 25 лв. и   юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв., определен на основание чл.78, ал.8 от ГПК  в актуалната му редакция / ДВ бр.8/24.01.2017г./ във вр.с чл.26 от Наредбата за заплащане на правна помощ. Дължимите разноски за исковото производство са  ДТ в размер на 75 лв., възнаграждение за особен представител 300 лв. , разноски за вещо лице в размер на 200 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв., определен  на основание чл.78, ал.8 от ГПК  в актуалната му редакция / ДВ бр.8/24.01.2017г./ във вр.с чл.25 от Наредбата за заплащане на правна помощ.

Ето защо ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и сумата от 75 лв. разноски за заповедното производство и сумата от  725 лв. разноски за исковото производство.

            Така мотивиран Пазарджишкият районен съд  

 

 

                                         Р         Е          Ш         И    :

 

 

  ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК по отношение на Г.С.Р. с ЕГН ********** ***,  че СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ  на „Ти Би Ай Банк“ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град София, ул.“Димитър Хаджикоцев“№52-54 , представлявано от Нора Иванова Петкова и Николай Георгиев Спасов по  Заповед № 2252/10.11.2016г за изпълнение па парично задължение по чл.410 от ГПК, поправена с разпореждане №12329 от 06.12.2016г, постановени по ч.гр.д.№3848/2016г за следните суми: сумата от 250.92 лв., неплатена главница по договор за  потребителски кредит №**********/22.02.2012г., такси в размер на 31.53лв. за периода от 25.04.2013г до 25.08.2013г.,  обезщетение за забава в размер на 81.02 лв. за периода от 03.11.2013г до 28.10.2016г., ведно със  законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението 03.11.2016г до окончателното изплащане на сумата.

 

ОСЪЖДА Г.С.Р. с ЕГН ********** *** заплати на  Ти Би Ай Банк“ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град София, ул.“Димитър Хаджикоцев“№52-54 , представлявано от Нора Иванова Петкова и Николай Георгиев Спасов сумата от 75 лв. разноски за заповедното производство и сумата от  725 лв. разноски за исковото производство.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред  Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                             РАЙОНЕН    СЪДИЯ :