№ 34
гр. Г.Т., 04.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Г.Т. в публично заседание на двадесет и пети март
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Динко М. Динков
при участието на секретаря Марияна В. Димова
като разгледа докладваното от Динко М. Динков Гражданско дело №
20233220100350 по описа за 2023 година
И за да се произнесе взе предвид следното:
Предявена е искова молба от М. И. Г. ЕГН **********, чрез пълномощник
адв. Ст. И. с адрес за призоваване гр. Д. бул. „Д.“ №30, партер срещу
Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и
благоустройство с административен адрес гр. С., ПК1202, ул. „Св.Св. К.М.“
№/17/19, представлявана от Областен управител на област Д., с искане да се
постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на
ответника, правото на собственост на ищеца върху поземлен имот-дворно
място с площ от 2 325 кв.м., съставляващо ПИ № 2268 в промишлена зона на
гр. Г.Т., при граници на имот: северозапад ПИ № 1709 и улица, североизток:
общинска мера, югоизток: общинска мера и югозапад ПИ № 2269 на
основание давностно владение за периода от 10.04.1997г до 1.06.2006г и от
1.04.2022г. до настоящия момент.
Претендират се сторените разноски.
В законовоустановения едномесечен срок от получаването на съобщението е
представен отговор на исковата молба.В приложения отговор ответника
заявява, че оспорва правото на собственост на ищеца върху поземления
имот.
Предявеният иск е с правно основание чл.124,ал.І от ГПК във вр. с чл. 108,
1
във вр. с чл.79 и чл.82 от Закона за собствеността
От приложените по делото доказателства съдът намира за установена
следната фактическа обстановка: Праводателят на ищеца И.Г.И. закупил с
Договор за покупко-продажба от 10.04.1997г., вписан под №90,т.
VII/17.09.1997, от „А.“ ЕООД сградите в процесния поземлен имот,
построени в държавна земя, извън регулационния план на гр. Г.Т.. Според
уговореното в договора от датата на сключването на договора продавачът
предава на купувача владението върху сградите и поземления имот. С
нотариален акт №198,т. VI, н.д.№628/2017г. купувачът по договора за
покупко-продажба дарил на ищеца процесния поземлен имот.
Съгласно показанията на свидетелите Н. Д. и Р. Н., без родствена връзка с
ищеца, след като закупил имота през 1997г. праводателят на ищеца изградил
ограда в имота, отделяйки го от съседни складове на РПК, извършил
подобрения в сградите в имота и заживял със семейството си в този имот.
През 2017г. дарил имота на сина си, настоящия ищец по делото. Понастоящем
ищецът стопанисва имота.
Двама свидетели познават историята на имота, тъй като първият свидетел
дълги години работел в складовете за търговия на едро в близост до имота, а
втората свидетелка снабдявала магазина си в с. Змеево със стоки от склада на
ищеца, който се намирал в имота. Показанията им са логично подредени,
последователни, изградени са в резултат на лични непосредствени
възприятия, поради което се кредитират от съда.
Съгласно приложената по делото съдебно-техническа експертиза с
регулационния план от 1965г. заснетия имот с №1709 е отреден за двор на
ОКС /Окръжен кооперативен съюз/ и записан на името на ОТП /Окръжно
търговско предприятие/. Съгласно РП от 1970г. процесния имот-дворно
място с площ от 3 660 кв.м. съставлява ПИ 2134 по кадастралната карта на
промишлената зона на гр. Г.Т., не е отредено като самостоятелен имот.
Включено е в имот с пл.№1709, който по РП е отреден като двор на ОТП
/ОКС/, като в разписните листи по РП от 1970г. е записан на името на
кооперативната организация.
По кадастралната карта на промишлената зона на гр.Г.Т., одобрен със заповед
от 1995г., имотът е заснет като самостоятелен имот с материализирани
граници. В разписните листи към кадастралния план на промишлената зона
2
имота е пл.№2134 и е записан на името на И.Г.И.. Имотът е отреден за дворно
място извън регулация, за което няма изрично конкретизиране на определен
статут. Имот с пл.№2134 е идентичен с имоти пл. № 2269 и №2268. Около 2
000г. двата имота са обединени с площ от 3 660 кв.м.
Със Заповед №РД-16-36 от 14.03.1997г. на Министерство на търговията и
външноикономическото сътрудничество е върнато на РПК „Н.“ Г.Т. иззето и
одържавено след 10.09.1944г. кооперативно имущество, стопанисвано от
„Търговия на едро Д.“ дворно място с обща площ от 75 000 кв.м. и
построените в него сгради.
От приложената справка от „Местни данъци и такси“ на Община Г.Т. се
установява, че праводателят на ищеца декларирал имота като собствен и
заплащал мести данъци за имота от 20.03.1998г. до 31.12.2017г.
От така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното: Праводателят на ищеца установил владение върху процесния
поземлен имот от 10.04.1997г., когато с договора за покупко-продажба е
предадено владението върху процесния поземлен имот.
Владението е осъществявано трайно, непрекъснато и необезпокоявано от
никого за периода от 10.04.1997г. до 1.06.2006г., когато със Закон за
допълнение на ЗС на основание чл.86 от същия закон е наложен мораториум
върху придобиването по давност на недвижими имоти частна държавна и
общинска собственост. Наложеният мораториум върху придобиването по
давност на недвижими имоти, държавна и общинска собственост за времето
от 1.06.2006г. до 8.03.2022г. спира давностния срок. Спирането на давностния
срок за посочения период не заличава последиците от изтекла в полза на
владелец придобивна давност. В тази насока е Решение №3/24.02.2022г. по
К.Д.№16/2021г. на Конституционния съд а Р. България, в сила от 8.03.2022г.,
с което са обявени за противоконституционни разпоредбите на параграф
1,ал.1 от ЗДС и на параграф 2 от ЗР на ЗИЗС.
В случая за посочения период владението на праводателя на ищеца не е
прекъснато, поради което той е владял имота за себе си за период от девет
години един месец и двадесет дни. С цитирания нотариален акт за дарение на
недвижими имоти от 6.11.2017г. ищецът присъединил владението на неговия
праводател върху процесния поземлен имот, като същият владее имота и към
8.03.2022г., когато е отменена забраната за придобиване по давност на имоти
3
частта държавна и общинска собственост до 16.10.2023г.-датата на
предявяването на настоящия иск. В случая ищецът, присъединявайки
владението си върху имота с владението, упражнявано то неговия
праводател, владее имота в продължение на повече от десет години, поради
което на основание разпоредбата на чл.79 и чл.82 от ЗС е придобил
собствеността върху поземления имот на основание изтекла в негова полза
придобивна давност.
Неоснователни са твърденията на ответника, че ищецът упражнявал само
държане на имота.Приложените по делото Актове за държавна собственост от
1994г., 2011г. и 2017г. не учредяват право на собственост, а регистрират
придобито право въз основа на посочен в тях предвиден от закона способ и
отразяват движението на имота, съобразно предоставеното право на
стопанисване.
Предвид тази обстоятелства съдът намира предявената искова молба за
основателна и доказана, поради което предявения иск по чл.124,ал.І от ГПК
във вр. с чл.108, във вр. с чл.79 и чл.82 от ЗС следва да бъде уважен, както е
предявен.
Съгласно приложеният по делото списък на разноските ищецът претендира
разноски в общ размер на сумата от 2 312, 26 лв., направени както следва:
сумата от 1 800, 00 лв., представляващо адвокатско възнаграждение, сумата
от 147, 53 лв. държвана такса за образуване на делото, 14, 73 лв. такса за
вписване на искова молба, сумата от 350, 00 лв. депозит възнаграждение за
вещо лице.
Процесуалния представител на ответника е направил възражение срещу
разноските в за прекомерност на адвокатското възнаграждение по смисъла на
чл.78,ал.5 от ГПК.
В случая при предявения иск за собственост върху недвижим имот с цена от
14 356, 90 лв. уговореното адвокатско възнаграждение за един адвокат е в
размер на сумата от по 1 800лв., който размер надвишава незначително
минималния размер от 1 792.12 лв., предвиден в разпоредбата на чл.7, ал.5
предл. последно във вр. с ал.2,т.3 от Наредба №1/9.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. По делото са извършени
процесуални действия: съставяне на съдебно-техническа експертиза, разпит
на двама свидетели.С оглед на това направеното възражение за прекомерност
4
на адвокатското възнаграждение е неоснователно.
Като взе предвид тази обстоятелства, съдът :
РЕШИ:
Признава за установено по отношение на Държавата, представлявана от
Министъра на регионалното развитие и благоустройство с административен
адрес гр. С., ПК1202, ул. „Св.Св. К.М.“ №/17/19, представлявана от Областен
управител на област Д. правото на собственост на М. И. Г. ЕГН **********
върху следния поземлен имот- дворно място с площ от 2 325 кв.м.,
съставляващо ПИ № 2268 в промишлена зона на гр. Г.Т., при граници на
имот: северозапад ПИ № 1709 и улица, североизток: общинска мера,
югоизток: общинска мера и югозапад ПИ № 2269 на основание давностно
владение за периода от 10.04.1997г до 1.06.2006г и от 1.04.2022г. до
настоящия момент.
Осъжда Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие
и благоустройство с административен адрес гр. С., ПК1202, ул. „Св.Св. К.М.“
№/17/19, представлявана от Областен управител на област Д., да заплати на
М. И. Г. ЕГН **********сумата в общ размер от 2 312, 76 лв.,
представляващи сторени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Д. в двуседмичен срок
от съобщаването.
Съдия при Районен съд – Г.Т.: _______________________
5