№ 362
гр. София, 04.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Светла Станимирова
Членове:Рени Ковачка
Васил Василев
при участието на секретаря Ваня Ил. И.а
като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно търговско дело
№ 20241001000259 по описа за 2024 година
Производството е образувано по въззивна жалба на ответника в
първата инстанция Агенция „Пътна инфраструктура“ против решение
№68 от 11.01.2024 г. на СГС, ТО, VI-19 състав, постановено по т.д.№
2020/2022 год., с което е уважен предявения от „ПЪТИНЖЕНЕРИНГСТРОЙ-
Т“-ЕАД, „БИТУМИНА ГмбХ-България“-ЕООД и „СТРОЙМОНТАЖ“-ЕАД
като съдружници в ДЗЗД Консорциум „ТРП Лудогорие 2019“ срещу
Агенцията осъдителен иск по чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата от 30 000
лева – частичен иск от общо дължимата сума от 602 995,50 лева,
представляваща обезщетение за забава от деня, следващ падежа на всяко от
задълженията по фактурите до 03.11.2022г. върху неизплатените в срок части
от главницата за възнаграждение по изпълнени и приети ремонтни работи
съгласно Сертификати, подробно описани в диспозитива на решението.
Обжалва се решението и в частта за разноските, които Агенцията е осъдена да
плати на ищците.
Жалбоподателят излага доводи за неправилност на решението
поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че
първоинстанционният съд погрешно е възприел фактическата обстановка по
делото, вследствие на което е стигнал до неправилни изводи относно
неприложимостта на хипотезата на чл.81,ал.1 ЗЗД, уреждаща обективната
невъзможност за изпълнение на договорно задължение.Затова и неправилно е
уважил иска по чл.86 ЗЗД. Твърди, че съдът не е взел предвид факта, че част
от разплащанията по процесните фактури са осъществени в изпълнение на
1
решението на НС от 20.04.2022г., доколкото същото е задължително за
Агенцията с оглед разпоредбата на чл.86,ал.2 от Конституцията на РБ.
Другата част от тези плащания са извършени след влизане в сила на
решението на Конституционния съд, с което решението на НС е обявено за
протИ.конституционно. Жалбата е подробно мотивирана.Моли съда да
отмени обжалваното решение и отхвърли предявения иск по чл.86 ЗЗД.
В срока по чл.263 ГПК ищците чрез процесуалния им представител
адв.И. И. са подали писмен отговор, в който развиват доводи за
неоснователност на въззивната жалба с искане същата да се остави без
уважение, като се потвърди първоинстанционното решение.
Софийският Апелативен съд, търговско отделение, 9-ти състав, като
провери обжалвания съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата и
събраните доказателства, приема следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от
надлежна страна в законния срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество е НЕОСНОВЕТЕЛНА по следните съображения:
Решението на първостепенния съд е валидно, допустимо и правилно
– законосъобразно и обосновано. Релевантните за спора факти са правилно
установени, съдът се е произнесъл по спора съобразно твърдените факти и
подкрепящите ги доказателства, правните изводи съответстват на
установеното и разпоредбите на материалния закон, както и задължителното
действие на решенията на КС на Република България. Затова въззивният съд
изцяло споделя изложените съображения и съобразно дадената му
процесуална възможност в разпоредбата на чл.272 ГПК препраща към тях.
Въпреки това, с оглед възраженията и доводите, изложени във въззивната
жалба, намира следното:
От събраните в производството писмени доказателства и ССЕ се
установява от фактическа страна следното:
СГС е бил сезиран от „ПЪТИНЖЕНЕРИНГСТРОЙ-Т“ ЕАД,
„БИТУМИНА ГмбХ - БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и „СТРОЙМОНТАЖ“ ЕАД като
съдружници в дружество по ЗЗД - Консорциум „ТРП Лудогорие 2019“ с два
обективно съединени иска срещу Агенция „Пътна инфраструктура“:
-по чл.266, ал.1, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД за главница в размер общо
на 50 000 лева, като частичен иск от сумата в общ размер на 7 370 076,96 лева по
вземания, произтичащи от Договор за обществена поръчка от 19.03.2020 г. и
споразумение към него от 08.11.2021г. и
-по чл.86 ЗЗД за обезщетение за забава в размер на законната лихва
за забава, предявен в общ размер на 30 000 лева - частичен иск от сумата в
общ размер на 602 995,50 лева върху главницата, представляваща възнаграждение
за извършени работи по одобрени сертификати за приети работи и издадени въз
основа на тях фактури по Договора и споразумението към него, за периода от
2
деня, следващ датата на падежа на задължението по всяка от фактурите до
03.11.2022 година.
С определение № 2448 от 19.07.2023 г. на основание чл.232 ГПК поради
оттегляне на иска е прекратено производството по главния иск по чл.266 ЗЗД,
във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД. Предмет на производството е останал единствено
иска по чл.86 ЗЗД.
Ищците твърдят, че са съдружници в гражданско дружество по
ЗЗД, създадено с цел участие в открита процедура за възлагане на обществена
поръчка с възложител Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/, с предмет
„Извършване на дейности по поддържането (превантивно, текущо, зимно и
ремонтно-възстановителни работи при аварийни ситуации) на
републиканските пътища по обособени позиции на територията на Северен
Централен район, стопанисвани от АПИ, съгласно чл.19, ал.1, т.1 от Закона за
пътищата“. Сочат, че гражданското дружество било обявено за изпълнител
за обособена позиция № 3 - ОПУ Разград и АПИ, във връзка с което бил
сключен Договор № РД-38-2/ 19.03.2020 година. Поддържат, че с
възлагателно писмо по договора от 20.03.2020 г. АПИ е възложила
изпълнението на договора на ищците.
Ищците твърдят, че гражданското дружество, в което те участват, е
изпълнило задълженията си, като е извършвало възложените със заданията
конкретни видове работи. Изпълнената работа е приемана със съставени и
подписани от двете страни сертификати. Заплащането било осъществявано
въз основа на тези сертификати и издадените след приемането им фактури.
Твърдят, че в хода на изпълнението на договора възложителят
/АПИ/ започнал да забавя приемането и заплащането на отчетената работа, а
впоследствие поискал и прекратяването на договора, във връзка с което
между него и консорциума било подписано Споразумение от 08.11.2021г.
към договора за възлагане на обществена поръчка.
По силата на това допълнително споразумение било постигнато
съгласие за прекратяване на договора и последиците от това, като били
договорени и сроковете за приемане и заплащане на неизплатените дейности,
извършени от изпълнителя. Съгласно исковата молба, задълженията по договора
били изпълнявани от гражданското дружество, което е извършвало възложените
със заданията конкретни видове работи, а извършеното е приемано със съставени
и подписани от двете страни сертификати. Сочи се, че заплащането е
осъществявано въз основа на тези сертификати и издадените след
приемането им фактури.
Ищците поддържат, че по силата на това допълнително
споразумение било постигнато съгласие за прекратяване на договора и
последиците от това, като били договорени и сроковете за приемане и
заплащане на неизплатените дейности, извършени от изпълнителя. Уговорено
било, че АПИ дължи на консорциума заплащане на извършените до този
момент работи по изпълнение на договора, като за част от тях било прието да
3
се заплатят в срок до 30.11.2021 година – т.3.1, а останалата част да бъде
заплатена най-късно до 30.06.2022г.- т.3.2. Договорено било още – т.3.3, че
тази част от дейностите, която е необходимо да се завършат в срок до
30.06.2022г., следва да бъдат заплатени не по-късно от 31.07.2022г.
Ищците твърдят, че АПИ е заплатила частично в срока по
споразумението само половината от своите задължения по всяка от
фактурите. Поддържат, че съгласно т.5.2 от споразумението, ако
възложителят не изпълни в пълен обем своите задължения в посочените в
споразумението срокове, той ще дължи на изпълнителя и законните лихви
върху дължимите суми, считано от датата на падежа на всяко отделно
вземане в съответствие с чл.6, ал.3 от основния договор. Намират, че в
случая е налице тази хипотеза по отношение на неизплатената в срок част от
задълженията на възложителя.
Сочи се, че след подаване на исковата молба ответникът е изплатил
изцяло главницата по вземанията за действително изпълнените и приети
ремонтни работи по 5 сертификата, подробно описани в ИМ - №№ 24, 25, 26, 29 и
31 /останалите 50% от вземането/. Затова са оттеглили исковете за главница и са
претендирали от Агенция „Пътна инфраструктура“ да им заплати сумата 30 000
лева (частичен иск от сумата 602 995,50 лева), представляваща обезщетение за
забава върху изплатената главница за периода от деня, следващ падежа на всяко
от задълженията по процесиите фактури, до 03.11.2022г.
В отговора на ИМ ответникът Агенция „Пътна инфраструктура“
твърди, че всички фактури, предмет на главния иск /впоследствие оттеглен/ са
заплатени изцяло.
Оспорва да е изпаднал в забава, предвид установения с Решение
на Народното събрание, /обнародвано в ДВ бр. 32 от 26.04.2022 г./ ред за
плащания от страна на АПИ по договорите за извършване на поддържане
(превантивно, текущо, зимно и ремонтно-възстановителни работи при
аварийни ситуации), в това число и по процесния. Позовавайки се на чл.86,
ал.2 от Конституцията на Република България, придаващо задължителна
сила и на решенията на Народното събрание - /Законите и решенията на НС
са задължителни за всички държавни органи,организации и граждани/,
ответникът твърди, че се е съобразил с взетото решение, а претендираната
разлика свързва с предвидено, но невзето последващо решение на Народното
събрание. Застъпва теза, че решението поставя АПИ в обективна
невъзможност да извърши търсеното плащане, а евентуално смята за
приложима нормата на чл.306 от ТЗ. Твърди, че е съществувала обективна
пречка да плати приетата работа по смисъла на чл.81,ал.1 ЗЗД, предвид
придадената задължителна сила на решенията на Народното събрание.
Ответникът счита, че независимо от това, че с Решение №15 от
28.11.2022 г. на Конституционния съд, постановено по к.дело № 10/2022 г.
решението на Народното събрание от 20.04.2022г. за предприемане на действия
от Агенция „Пътна инфраструктура“ за осъществяване на дейностите по
4
поддържане на републиканската пътна мрежа да е обявено за
протИ.конституционно, то към датата на исковата молба това решение е било в
сила и задължително за АПИ, поради което фактическият състав за извършване на
плащанията на останалата част от вземанията по процесните фактури не е бил
осъществен, доколкото той следвало да завърши с последващо решение на
Народното събрание, което да бъде въз основа на доклад на посочената
междуведомствена работна група и становище на парламентарната комисия по
регионална политика. Поради това Агенция „Пътна инфраструктура“ е била в
обективна невъзможност да изпълни задълженията до датата на депозиране на
исковата претенция, като се позовава на разпоредбата на чл.81, ал.1 от ЗЗД -
наличие на такива обстоятелства, които изключват отговорността на АПИ. Моли
исковете за мораторна лихва за забава да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По делото са събрани писмени доказателства и е прието заключение на
ССЕ.
За да уважи иска, съдът е приел за безспорно, че възложената работа е
приета от ответника, но същият не е заплатил възнаграждение в уговорения в
чл.6.3 от договора срок - плащането се извършва в 30-дневен срок след
представяне на фактура на база одобрения от възложителя Сертификат, поради
което забавата в плащането е обусловила и задължение за заплащане на законна
лихва.
Намерил е за неоснователно възражението на ответника, че не носи вина
за неосъщественото плащане, предвид наложена му забрана с Решение на
Народното събрание /обнародвано в ДВ бр. 32 от 26.04.2022 г./ и указания с това
решение ред за плащания от страна на АПИ по договорите за извършване на
поддържане на републиканската пътна мрежа. Съдът е съобразил постановеното
Решение №15 от 28.11.2022 г. на Конституционния съд, обн., ДВ, бр.97 от
6.12.2022г., с което е обявено за протИ.констицуонно горното Решение на
Народното събрание. Позовал се е обаче на Решение №3 от 28.04.2020 г. на
Конституционния съд, съгласно което обявените за протИ.конституционни
нормативни актове не се прилагат от деня на влизане на решението на
Конституционния съд в сила, но ненормативните актове – решения на Народното
събрание и укази на президента, са невалидни от приемането или издаването
им. Такова е и процесното решение на НС. Затова ответникът не е имал
извинителна причина да не плати извършените от ищеца и приети дейности по
договора. Затова съдът не е споделил доводите на Агенцията, че е била налице
обективна невъзможност за плащане, предвид решението на НС, респ.
непреодолима сила, тъй като действието на решението на КС, доколкото в случая
не се касае за закон, не е занапред, а решението се счита невалидно от издаването
му, съответно за неплащането от АПИ не е имало валидно основание в процесния
период.
Въззивният съд изцяло споделя изложените съображения.
Всъщност, страните не спорят по фактите – че ищците като
съдружници в ДЗЗД - Консорциум „ТРП Лудогорие 2019“ са определени за
5
изпълнител по Договор за обществена поръчка от 19.03.2020г. и са изпълнили
възложените им с възлагателно писмо от 20.03.2020 г. дейности, свързани с
предмета на обществената поръчка - Извършване на дейности по поддържането
(превантивно, текущо, зимно и ремонтно - възстановителни работи при аварийни
ситуации на републиканските пътища по обособени позиции на територията на
Северен Централен район, стопанисвани от АПИ, съгласно чл.19, ал.1, т.1 от
Закона за пътищата за обособена позиция № 3 - ОПУ Разград.
В договора е уговорено, че изпълнените работи се приемат със
съставени и подписани от двете страни сертификати. Заплащането се
извършва въз основа на тези сертификати и издадените след приемането им
фактури, като в чл.6, ал.3 от договора е уговорено, че заплащането се
извършва в 30 дневен срок от издаване на фактурата.
Между възложителя и консорциума е подписано Споразумение към
договора за възлагане на обществената поръчка от 08.11.2021 година . По
силата на това Допълнително споразумение е постигнато съгласие за
прекратяване на договора и уреждане на взаимоотношенията по повод
прекратяването. Уговорени са и сроковете за приемане и заплащане на
неизплатените дейности, извършени от изпълнителя. За част от тях е прието
да се заплатят в срок до 30.11.2021г., а останалата част да бъде заплатена най-
късно до 30.06.2022г. Договорено е също, че тази част от работите, които
следва да се завършат в срок до 30.06.2022г., следва да бъдат заплатени не по-
късно от 31.07.2022г. В т.5.2 от споразумението е заложено правилото, че ако
възложителят не изпълни в посочените в споразумението срокове в пълен
обем своите задължения, той ще дължи на изпълнителя и законните лихви
върху дължимите суми, считано от датата на падежа на всяко отделно
вземане в съответствие с чл.6, ал.3 от основния договор.
Не е спорен и факта, че ответникът-възложител не е изпълнил
задължението си за плащане към ищците нито в срока по чл.6,ал.3 от
Договора за възлагане на обществена поръчка от 19.03.2020 г., нито в
предоговорения срок по т.III от Споразумението от 08.11.2021г./л.56/, а
значително по-късно - в хода на исковото производство, което се
потвърждава и от извършените в хода на съдебното производство плащания
на пълния размер по главниците по всички процесни сертификати -
останалите 50% по процесните фактури - на 23.12.2022 г. по фактура № 40/
09.12.2021г. и на 14.02.2023 г. по фактури с №№ 41, 42/09.12.2021г., №
45/13.12.2021г. и №47/01.02.2022г. Безспорно е, че вземанията са платени
след крайния срок на периода, за който се претендира лихвата за забава –
03.11.2022г.
Спорно между страните е обстоятелството, дали ответникът
дължи обезщетение за забава, предвид наложения с решение на Народното
събрание на Република България от 20.04.2022 г. мораториум за плащане.
Спорен пред първата инстанция е бил и периодът, за който
евентуално би се дължала лихва за забава, с оглед уговорените нови падежи в
6
споразумението от 08.11.2021година.Във въззивната жалба обаче доводи в
тази насока не са поддържани.
При така установените факти, подробно описани от
първоинстанционния съд, вкл. установеното от ВЛ по приетата ССЕ, към
които въззивният съд на основание чл.272 ГПК препраща, се налагат
следните правни изводи:
Предявеният иск е по чл.86,ал.1 ЗЗД, според която разпоредба при
неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в
размер на законната лихва от деня на забавата.
Общоизвестен факт е, ненуждаещ се от допълнително доказване,
че с Решение №15 от 28.11.2022г. на Конституционния съд на Република
България, обн. в ДВ, бр.97 от 06.12.2022 г. решението на Народното събрание
от 20.04.2022 г. за предприемане на действия от Агенция „Пътна
инфраструктура” за осъществяване на дейностите по поддържане на
републиканската пътна мрежа, /обн. ДВ, бр.32 от 26.04.2022 г./, е обявено за
протИ.конституционно.
Както бе посочено по-горе, между страните не е спорно, че
работите по описаните в исковата молба и решението на СГС 5 сертификата и
издадените въз основа на тях фактури са действително извършени и приети
от възложителя. Към момента са и изцяло платени. Това е видно и от
заключението на вещото лице по приетата ССЕ, неоспорена от страните.
По силата на допълнителното споразумение от 08.11.2021г. /л.56/
тези работи е следвало да се заплатят на консорциума-изпълнител най-късно
в срок до 30.06.2022 година. Съгласно уговореното в чл.5.2 от
споразумението, ако възложителят не изпълни в посочените в
споразумението срокове в пълен обем своите задължения, той дължи на
изпълнителя и законните лихви върху дължимите суми, считано от датата
на падежа на всяко отделно вземане в съответствие с чл.6, ал.3 от основния
договор.
В случая е видно и безспорно, че до 30.06.2022г., а и до 31.07.2022
година не са изпълнени всички задължения, падежирали до тяхното
настъпване, като част от тях в размер на 7 370 076.96 лева не са били
изплатени и до предявяване на иска – 07.11.2022 г. Това неизпълнение се
явява несбъднато прекратително условие за уговорените дати на плащане в
Допълнителното споразумение по смисъла на чл.5.2 от същото. При това
положение всички задължения ще се считат падежирали съобразно
уговореното в чл.6, ал.3 от основания договор и обезщетенията за забава
ще се изчисляват в 30-дневен срок от издаването на съответната фактура.
Затова правилно първоинстанционният съд не е споделил становището на
ответника АПИ по отношение на това, кои са падежните дати на отделните
задължения. Падежът на всяко отделно задължение /всяка отделна фактура/ е
30-дневен срок от издаването на съответната фактура. В исковата молба
7
подробно са описани датата на издаване на фактурите и техния падеж,
съгласно чл.6, ал.3 от основния договор. Законната лихва върху дължимата
сума общо по всички фактури за претендирания период ищецът е изчислил
общо в размер на 602 995.50 лева. Представена е справка за изчисляване на
законната лихва, от която е видно как е изчислен размера на забавата по всяка
от фактурите и съответно общият размер. Лихвата е претендирана и
изчислена до 03.11.2022 година. Според вещото лице дължимата законна
лихва общо по процесните фактури за претендираните периоди е в размер на
614 201.46 лева, което е в по-висок размер от претенцията за мораторна
лихва. Затова предявения иск е доказан по основание и размер.
По възраженията на ответника, поддържани във въззивната жалба:
Ответникът се позовава на хипотезата на чл.81,ал.1 от ЗЗД -
обективна невъзможност за изпълнение на паричното задължение, с оглед на
приетото решение на Народното събрание от 20.04.2022 г. Твърди, че
съгласно нормата на чл.86,ал.2 от КРБ, законите и решенията на Народното
събрание са задължителни за всички държавни органи, организациите и
гражданите. Затова съобразяването с решението не зависело от волята на
АПИ, а е конституционно установено задължение.
С решението на Народното събрание от 20.04.2022г. е
регламентиран ред за осъществяване на плащания от страна на АПИ на
задълженията по договорите за поддържане на пътищата, включително и
процесния договор. Съгласно т.1 от решението, Агенция „Пътна
инфраструктура“ следва да заплати от бюджета си за 2022 г. 50 на сто от
финансовите си задължения, възникнали по изпълнени дейности,
сертифицирани до момента на влизане в сила на това решение, възлагани въз
основа на договорите за извършване на поддържане (превантивно, текущо,
зимно и ремонтно- възстановителни работи при аварийни ситуации) на
републикански пътища, включително ремонти на отделни пътни участъци,
ремонт на мостови съоръжения и тунели, както и да заплати 100 на сто от
всички финансови задължения на Агенция „Пътна инфраструктура“,
възникнали по договорите за доставка и монтаж на ограничителни системи,
по договорите за производство, доставка и монтаж на пътни знаци и по
договорите за полагане на маркировка на територията на републиканската
пътна мрежа, както и на задълженията по месечни и извънредни задания по
договорите за извършване на поддържане на републикански пътища.
С т.2 на решението е уредено, че останалите 50 на сто от всички
финансови задължения на Агенцията по т.1, възникнали по изпълнени
дейности, сертифицирани до момента на влизане в сила на това решение, се
извършват след решение на Народното събрание, въз основа на доклад,
изготвен от междуведомствената работна група за установяване на
изпълнените дейности (създадена със Заповед № РД-02-14-160 от 7 февруари
2022 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството и
Заповед № ЗМФ-91 от 7 февруари 2022 г. на министъра на финансите) и
8
становище на парламентарната Комисия по регионална политика,
благоустройство и местно самоуправление.
Както бе посочено по-горе, с Решение №15 от 28.11.2022г. на
Конституционния съд на Република България това решение е обявено за
протИ.конституционно.
Съгласно чл.151, ал.2 от Конституцията на Република България
решенията на Конституционния съд се обнародват в Държавен вестник в 15-
дневен срок от приемането им и влизат в сила 3 дни след обнародването им.
Обявените за протИ.конституционни нормативни актове не се прилагат от
деня на влизане на решението на Конституционния съд в сила.
Следователно, решение на Конституционния съд,с което се обявява
протИ.конституционност на закон, действа занапред.
С решение на КС № 3/28.04.2020 г., обн. в ДВ бр. 42/12.05.2020 г.
обаче е прието, че обявените за протИ.конституционни ненормативни актове
- решения на Народното събрание и укази на президента, са невалидни от
приемането или издаването им.
Изложеното сочи на извод, че последиците от решението на НС
от 20.04.2022г. са заличени с обратна сила и е възстановено правното
положение от преди неговото приемане, респ. за неизпълнението на
задълженията на АПИ е липсвало валидно основание. Поради това са
неоснователни твърденията на ответника, поддържани и във въззивната
жалба, за наличие на обективна невъзможност, респ. непреодолима сила за
своевременно плащане. В рамките на договорното правоотношение между
страните е в сила правилото на чл.81, ал.2 ЗЗД - липсата на пари не извинява
липсващото дължимо плащане. Източникът на средствата за ответника не
обосновава изключение от това правило.
Поради това се установява наличието на забава в плащанията,
съответно задължение за заплащане на обезщетение за забавно плащане от
страна на ответника към ищцовото дружество в претендирания размер от
30 000 лева, който иск е предявен като частичен от общо дължимото
обезщетение в размер на 602 995,50 лева. Както бе отбелязано по-горе, ВЛ е
изчислило по-висок размер на мораторната лихва от поддържания от ищеца, а
именно 614 201.46 лева. Увеличение на исковете обаче не е направено. Затова
заявената претенция е основателна изцяло, както е приел и
първоинстанционният съд. Решението е правилно и следва да бъде
потвърдено. Въззивната жалба е неоснователна и следва да се остави без
уважение.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл.78,ал.1 ГПК,
въззиваемите дружества – ищци в производството /сдружници в дружество по
ЗЗД-Консорциум ТРП „Лудогорие 2019“ имат право на разноски за тази
инстанция в размер на 3 600 лева с ДДС за адвокатско възнаграждение
9
съобразно представения списък по чл.80 ГПК,инкорпориран в отговора на
въззивната жалба, към който са представени доказателства за действителното
плащане на възнаграждението – договор за правна защита и съдействие,
фактура и преводно нареждане в полза на пълномощника.
Така мотивиран, Софийският Апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №68 от 11.01.2024 г. на СГС, ТО, VI-19
състав, постановено по т.д.№ 2020/2022 год..
ОСЪЖДА „АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“,Булстат-
********* да заплати общо на „ПЪТИНЖЕНЕРИНГСТРОЙ-Т“ ЕАД, ЕИК-
*********, „БИТУМИНА ГмбХ - БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК-********* и
„СТРОЙМОНТАЖ“ ЕАД, ЕИК-*********, като съдружници в дружество по
ЗЗД - Консорциум „ТРП Лудогорие 2019“, с БУЛСТАТ-*********, на основание
чл.78,ал.1 ГПК сумата 3 600 лева с ДДС разноски за адвокатско възнаграждение
във въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10