№ 14728
гр. София, 16.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ Гражданско
дело № 20211110169813 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „Е П“ АД (с предишно наименование
„Ч Е Б) срещу Д. Н. Т..
Ищецът твърди, че се намира в облигационни отношения с ответната страна, за които
на основание чл. 98а ЗЕ се прилагат публикувани в периодични издания общи условия. По
силата на тези отношения твърди, че е доставил на ответника електроенергия по извлечение
№ 21019888 до адрес: гр. София, ........... клиентски № 310250382647, която не била платена.
Твърди, че задълженията, които са посочени в описаните фактури са станали изискуеми
поради непогасяването им в 10-дневен срок. Моли да бъде признато за установено по
отношение на ответната страна, че същата дължи следните суми, за които имало издадена в
негова полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 41692/2021 г. по описа на
СРС, 63 с-в, както следва: 1774,68 лв. – главница за периода от 12.01.2021 г. до 13.04.2021 г.,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното
плащане и 43,15 лв. – мораторна лихва за периода от 09.03.2021 г. до 28.06.2021 г.
Ответницата е получила отговор на исковата молба, по която не е депозирала отговор в
срока по чл. 131 ГПК (с оглед неизпълнените указания, дадени с определението от
08.09.2022г. и липсата на представено пълномощно и/или потвърждаване действията на
мл.адв. Т М от 23.02.2022г.).
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:
За да са основателни предявените искове, в тежест на ищеца е да установи съществуването
на твърдяното облигационно отношение по договор за продажба на ел. енергия на
1
процесния имот; обстоятелствата, на които твърди, че ответникът е поел солидарна
отговорност за задълженията за доставена ел. енергия; количеството и стойността на
предоставената ел. енергия през процесния период.
При установяване на горните обстоятелства ответникът носи тежестта да докаже, че е
погасил задълженията чрез плащане.
По арг. от § 1, т. 2а и т. 33а от ДР на ЗЕ потребител, респ. клиент на електрическа енергия е
собственикът или носителят на ограничено вещно право на ползване върху
електроснабдения имот, в който смисъл е и съдебната практика – вж. напр. Решение № 205
от 28.02.2019г. по гр.д. № 439/2018г., III г.о., ВКС.
В настоящия случай ответната страна не е оспорила наличието на облигационно отношение
с ищеца, а последното обстоятелство се установява и от приложените към исковата молба
заявление и декларация (л. 23-25). При наличието на облигационно отношение, в тежест на
ответника е да заплаща консумираната ел. енергия, при условията и сроковете, предвидени
чл. 13 от Общите условия на ищеца.
В случая, видно от приетата без възражения съдебно-техническа експертиза и разясненията
на вещото лице в открито съдебно заседание, в процесния електроснабден имот са
потребени 9044 квтч. за периода от 12.01.2021 г. до 13.04.2021 г., чиято стойност се равнява
на 1774,68 лв. Неоснователно е в такъв случай възражението на ответната страна,
обективирано в молба от 29.11.2022г., с която оспорва реалното потребление, доколкото от
приетата експертиза става ясно, че количеството ел. енергия е измерено с годно средство за
търговско измерване. Неотносим е въпроса дали ответницата е обитавала процесния имот,
при положение, че количеството ел. енергия е измерено правилно, поради което е прието за
ненужно и допускането на поискания от ответницата разпит на свидетел.
Съгласно чл. 35 вр. чл. 13 от Общите условия ответникът дължи на ищеца обезщетение
за забава в размер на законната лихва за забава за всеки просрочен ден, поради което в полза
на ищеца е възникнало и вземане за мораторна лихва в размер на 43,15 лв. за периода от
09.03.2021 г. до 28.06.2021 г.
По изложените съображения предявените искове се явяват основателни и като такива
следва да се уважат в цялост. С оглед акцесорния характер на претенцията, основателно е и
искането за присъждане на законна лихва за периода от предявяване на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането.
Съгласно т. 12 от ТР № 6/2013г. на ОСГТК на ВКС с решението по чл. 422 ГПК съдът
се произнася и по дължимостта на разноските в заповедното производство. С изхода на
делото, в полза на ищцовото дружество, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, следва да се
присъдят следните суми: 36,36 лв. - държавна такса в заповедното производство, 96,00 лв. -
адвокатско възнаграждение в заповедното производство, 36,36 лв. - държавна такса в
исковото производство, 144,00 лв. - адвокатско възнаграждение в исковото производство и
340,00 лв. - разноски за експертизи.
Воден от горното, съдът
2
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответницата Д. Н. Т., с
ЕГН **********, с адрес в гр. София, .......... дължИ на „Е П“ ЕАД (с предишно
наименование „Ч Е Б“ ЕАД), с ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: гр. София,
......., на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 98а, ал. 1 ЗЕ и вр. чл.
86 ЗЗД, следните суми: 1774,68 ЛЕВА – главница, представляваща цена на доставена и
неплатена ел. енергия за електроснабден имот, находящ се в гр. София, ........... клиентски №
310250382647 за периода от 12.01.2021 г. до 13.04.2021 г., ведно със законната лихва от
15.07.2021г. до окончателното плащане и 43,15 ЛЕВА – мораторна лихва за периода от
09.03.2021 г. до 28.06.2021 г., за които суми има издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК по ч.гр.д. № 41692/2021г. по описа на СРС, II ГО, 63 с-в.
ОСЪЖДА Д. Н. Т., с ЕГН **********, с адрес в гр. София, .......... да заплати на „Е П“
ЕАД (с предишно наименование „Ч Е Б“ ЕАД), с ЕИК ....., със седалище и адрес на
управление: гр. София, ....... сторените по делото разноски, както следва: 36,36 ЛЕВА –
държавна такса в заповедното производство, 96,00 ЛЕВА - адвокатско възнаграждение в
заповедното производство, 36,36 ЛЕВА – държавна такса за исковото производство, 144,00
ЛЕВА - адвокатско възнаграждение в исковото производство и 340,00 ЛЕВА – разноски за
експертизи.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд, чрез
Софийски районен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните.
Районен съдия:
РЕШИ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3