Определение по дело №201/2019 на Районен съд - Котел

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Номер 215, 05.08.2020 г., град  КОТЕЛ

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН  СЪД  КОТЕЛ, граждански състав, на 05.08.2020 г., в закрито съдебно заседание, в следния състав:

СЪДИЯ : ЙОВКА  БЪЧВАРОВА

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 201 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното :

            Производството по делото е образувано по иск, предявен по реда на чл.422 от ГПК, който съдът преценява за допустим, тъй като за ищеца е налице правен интерес, изводящ от обстоятелството, че ответницата е била уведомена за издадената заповед за изпълнение по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. Към установителния иск и съединен и осъдителен иск.

Настоящият съдебен състав, след като се запозна с постановеното определение № 377/31.10.2019г, прецени, че то следва да бъде отменени по реда на чл.253 от ГПК, тъй като не е от категорията на тези, слагащи край на делото. В посоченото определени, постановено по реда на чл.140 от ГПК, неправилно са очертани фактическите обстоятелства, на които се основават предявените искове, не е дадена правилната правна квалификация и неправилно е разпределена доказателствената тежест.

Тъй като срокът по чл.131 от ГПК е изтекъл, съдът следва да пристъпи към постановяване на определение по чл.140 от ГПК, с което да насрочи делото за разглеждане в открито съдебно заседание, да предяви на страните проекта за доклад и да се произнесе по направените доказателствени искания.

Съдът следва да предяви на страните проекта за доклад по делото, както следва :

Ищец е „Теленор България“ ЕАД, а ответник – С.Г.Б.. Твърди се, че в полза на ищеца била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 13/21.01.2019г. по ЧГД № 23/2019г. на РС Котел за сумата 191.74 лева, представляващи неплатено възнаграждение за ползване на далекосъобщителни услуги за периода от 25.03.2017г. до 24.07.2017г. въз основа на договор от 09.09.2017г., 27.48 лева, представляващи лихва за забава за периода от 10.08.2017г. до 07.01.2019г., както и законната лихва от подаване на заявлението на 21.01.2019г. до окончателното изпълнение на задължението. Тъй като ответницата била уведомена за заповедта по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, в изпълнение на указанията на съда ищецът предявявал иск за установяване на част от заявеното по заповедното производство вземане.

Твърди се, че на 09.09.2016г. между ищеца и ответницата бил сключен договор за предоставяне на мобилни услуги, съгласно който на ответницата било предоставено ползването на мобилен телефонен № 08922308754 с избран абонаментен план НонСтоп 40.99 лв с уговорен срок до 09.09.2018г. По този договор ответницата не изпълнила задължението си да заплати потребените от нея услуги на стойност 161.08 лева, дължими за периода от 25.03.2017г. до 24.07.2017г.

Моли съда да приеме за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца сумата 161.08 лева, за която в полза на ищеца е била издадена заповедта за изпълнение, както и законната лихва от датата на подаване на заявлението – 21.01.2019г. до окончателното изпълнение на задължението.

Правното основание на този иск е по чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 286 вр. чл. 287 от ТЗ вр. чл. 79 ал. 1 от ЗЗД вр. чл.422 от ГПК.

При условията на обективно кумулативно съединяване е предявен осъдителен иск с правна квалификация чл.286 вр. чл.287 вр. чл.342, ал.3 от ТЗ вр. чл.79 от ЗЗД. Твърди се, че на 09.09.2016г. между страните бил сключен договор за лизинг, по силата на който на ответницата било предоставено ползването на мобилно телефонно устройство HTC модел Desire 530 Grey. Договорът за лизинг бил сключен във връзка с договора за мобилни услуги от същата дата. Уговорено било заплащане на цената на устройството на 23 месечни вноски в размер на 2.19 лева всяка, след плащане на които (както и още 2.19 лв) и след изтичане на срока ответницата имала право да придобие собствеността върху устройството. Поради прекратяване на договора за мобилни услуги и преустановяване на предоставяните услуги, на основание чл.12, ал.2 от Общите условия, дължимите от месец юли 2017г. до края на срока (месец август 2018г) на договора за лизинг месечни вноски били обявени за предсрочно изискуеми, възлизащи в общ размер 30.66 лв, поради което моли съда да осъди ответника да заплати на ищеца посочената сума. 

Задълженията по посочените два договора се фактурирали общо на клиентски № *********.

Заявена е претенция за присъждане на направените разноски по настоящото производство.

В срока по чл.131 от ГПК назначеният по реда на чл.47, ал.6 от ГПК особен представител на ответницата – адв.А.Г., е подала два идентични отговор срещу исковата молба, в които предявените искове не се оспорват, не се противопоставят възражения и не се правят доказателствени искания.

Съдът указва на основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК на ищеца, че носи тежестта да докаже следните правно – релевантни факти :

По иска с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 286 вр. чл. 287 от ТЗ вр. чл. 79 ал. 1 от ЗЗД вр. чл.422 от ГПК, основан на договора за мобилни услуги от 09.09.2016г : 

1/ че на 09.09.2016 г. между „Теленор България“ ЕАД и ответницата е бил сключен договор за предоставяне на мобилни услуги – предмет на договора, срок, възнаграждение;

2/че размерът на незплатеното възнаграждение за ползване на мобилни услуги за периода от 25.03.2017г. до 24.07.2017г. е в размер на 161.08 лева;

3/ кога договорът е бил предсрочно прекратен, поради неизпълнение от страна на ответницата на произтичащите от договора задължения за плащане на възнаграждението.

Съдът указва на основание чл.146, ал.2 от ГПК на ищеца, че не сочи доказателства за установяване на обстоятелства, очертани в пунктове 2 и 3.

По иска с правно основание чл.286 вр. чл.287 вр. чл.342, ал.3 от ТЗ вр. чл.79 от ЗЗД, основан на договора за лизинг от 09.09.2016г:

1/ че на 09.09.2016 г. между „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД и ответницата е бил сключен договор за лизинг на мобилен телефонен апарат HTC модел Desire 530 Grey – предмет на договора, срок, възнаграждение;

2/ кога договорът е бил предсрочно прекратен, поради неизпълнение от страна на ответницата на произтичащите от договора задължения за плащане на възнаграждението;

3/че вноските, дължими за периода месец юли 2017г. до месец август 2018г. са изискуеми и че техният общ размер е 30.66 лева.

Съдът указва на основание чл.146, ал.2 от ГПК на ищеца, че не сочи доказателства за установяване на обстоятелства, очертани в пунктове 2 и 3.

Съдът следва да допусне събиране на представените писмените доказателства.

            Ръководен от гореизложените съображения, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

            ОТМЕНЯ на основание чл.253 от ГПК определение № 377/31.10.2019г. като постановено по грешка.

            НАСРОЧВА разглеждане на делото в открито съдебно заседание за 10.11.2020 г. от 10:30 часа, за която дата и час да се призоват страните.

            ПРЕПИС от допълнителния отговор да се изпрати на ищеца.

      ПРЕДЯВЯВА на страните проекта за доклад, съобразно мотивите.

ДОПУСКА събиране на представените писмените доказателства.

УКАЗВА на страните да положат усилия за извънсъдебно решаване на спора, като ги напътва към медиация като способ за доброволно уреждане на отношение. Указвам на страните, че могат за ползват медиатори, вписани с Единния регистър на медиаторите към Министерството на правосъдието.

            ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не може да бъде обжалвано.

 

                                                                                        С Ъ Д И Я :