№ 160
гр. Свищов, 12.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на шестнадесети
октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Теодора Б. Стоянова Христова
при участието на секретаря БОЖИДАРА Р. ЦАНЕВА
като разгледа докладваното от Теодора Б. Стоянова Христова Гражданско
дело № 20244150100447 по описа за 2024 година
Производството е образувано по иск, предявен от ГАРАНЦИОНЕН ФОНД –
гр. СОФИЯ, с адрес гр. София, ул. „Гр. Игнатиев” № 2, ет.4, представляван от
Изпълнителните директори Максим Колев и Стефан Стоилков, съдебен адрес
гр. Велико Търново, бул. „България”, № 3Б, чрез пълномощника адв. Н. И. с
правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 559, ал. 3 от КЗ във вр. с чл.558, ал. 7
от Кодекса за застраховането за признаване за установено, че И. В. Л. им
дължи сумата от 6001,17 лева, представляваща възстановеното от
ГАРАНЦИОНЕН ФОНД обезщетение по претенция 19120035/16.01.2019г. за
имуществени вреди на МПС л.а. „С“, с рег. № ******.
Ищецът твърди, че на 18.08.2018 г., в Германия, на ул.К 196 в
гр.**********, землище М, ответникът И. В. Л., като водач на лек автомобил
„Т“, с рег. №ВТ ****** КМ, без действаща застраховка „Гражданска
отговорност“ нарушил правилата за движение и става причина за ПТП, като
удря в задната част намиращия се пред него и спрял на светофар л.а. „С“ , с
рег. № ******. НББАЗ е заплатил на Национално бюро на ФР Германия сумата
по обезщетението за имуществени вреди. НББАЗ и отправил претенции към
ГАРАНЦИОНЕН ФОНД – гр. СОФИЯ на 16.012019г. за сумата 2633,53 евро и
на 5.03.2019г. за сумата 434,82 евро. И двете претенции са заплатени от
ГАРАНЦИОНЕН ФОНД на 14.03.2019г. на обща стойност 6001,17 лева. За
посочената сума е подадено заявление по 410 от ГПК и по ч.гр.д.155/2024г. е
1
издадена Заповед за изпълнение №79 от 12.03.2024г. Ответникът е възразил
против издадената Заповед за изпълнение, поради което ищецът предявява
настоящия установителен иск. Моли да бъде уважен предявеният иск за
съществуване на вземането на ищеца Гаранционен фонд срещу ответника И.
В. Л., в размер на 6001,17лева, представляващо възстановеното от
Гаранционния фонд обезщетение по претенция 19120035/16.01.2019 г, ведно
със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК до
окончателното плащане на дължимата сума. Претендира разноски. В съдебно
заседание ищецът се представлява от адв. Н. И., която поддържа исковата
молба. Счита, че от събраните доказателства и по-специално съобщението,
уведомление за произшествие от 18.08.2018 г. с приложен превод на български
език, изготвено от полицейски президиум в град к, се доказвало, че ответникът
доброволно е предоставил личните си данни. Към това съобщение бил
подписан собственоръчно от ответника и протокола за настъпилото ПТП,
приложен по делото както на немски език, така и в превод български език.
Намира за безспорно установен по делото факта, че към датата на ПТП,
управляваният от И. Л. автомобил не е имал задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“, като сключената за автомобила такава е била
прекратена. Доказано било, че Гаранционен фонд е заплатил претендираните
суми по образуваната при нас щета, след което по силата на регреса е встъпил
в правата на удовлетворения кредитор спрямо ответника в настоящия спор.
Моли съда да постановите решение, с което да приемете за установено, че
ответникът дължи на Гаранционен фонд посочената в исковата молба сума,
която представлява заплатеното обезщетение от страна на Гаранционен фонд
за причинени от ответника имуществени вреди, в резултат на настъпило ПТП.
Претендира присъждането на разноски - платените държавни такси по
делото, за които са приложени документи и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК,
моли съда да определи възнаграждение за осъществената правна помощ,
защита по настоящото производство.
В едномесечен срок от получаване на разпореждането по чл.129 от ГПК,
ответникът, чрез адв.Б. Г. е подал писмен отговор по чл.131 от ГПК, в който
заявява, че искът е неоснователен. Заявява и, че исковата молба е нередовна, в
резултат на което същата е оставена без движение на основание чл.129 ал.4 от
2
ГПК и на 28.08.2024г. е постъпила уточняваща молба с приложени
доказателства, съгласно указанията. Ответникът оспорва всички фактически и
правни твърдения на ищеца. Заявява, че е имал сключена застраховка със
„Застрахователна компания Олимпик“, към датата на ПТП. В съдебно
заседание се представлява от адв. Б. Г., който поддържа, че исковете са
неоснователни и следва да се отхвърлят. Видно било от представената по
делото застрахователна полица, ведно с квитанция на платената премия за
целия срок на този застрахователен договор, че към момента, в който е
настъпило застрахователното събитие, договорът не е бил изтекъл,
следователно е бил валиден. Представеният договор не бил оспорен, същият
сочел, че към датата на събитието застрахователният договор бил действащ.
Наведените доводи, че договорът „Гражданска отговорност“ е бил прекратен,
не почивала на никоя от българските действащи правни норми, нито на КЗ,
нито на Кодекса на международното частно право. Изключено било акт на
гръцки или кипърски, или на който и да друг гаранционен фонд да прекратява
сключени от български физически и юридически лица застрахователни
договори, действащи на територията на Република България. Твърди, че
платеното от Гаранционния фонд, следва да бъде търсено от кипърския
Гаранционен фонд, поради което счита че не е надлежна страна по този
регрес. Претендира разноски. Представя писмени бележки по делото, в които
излага подробни съображения за неоснователността на исковете.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Предмет на делото са искове с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл.
559, ал. 3 от КЗ във вр. с чл.558, ал. 7 от Кодекса за застраховането.
От събрания доказателствен материал се установява следната
фактическа обстановка:
Съгласно Заповед за изпълнение на парично задължение № 79/
12.03.2024 г. по ч.гр.д. 155/2024г. на СвРС - И. В. Л. с ЕГН ********** следва
да заплати на кредитора Гаранционен фонд, ЕИК *********, сумата 6001,17
лв. (шест хиляди и един лева и 17 ст.) регресно вземане на основание чл. 558,
ал. 7 КЗ; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на заявлението – 08.03.2024г. до датата на окончателното
3
изплащане на задължението, както и сумата от 120,02 лева (сто и двадесет
лева и 02 ст.) – платена държавна такса.
От приетия превод от немски на български език на
съобщение/уведомление/произшествие от 18.08.2018г. на Полицейски
президиум к, за настъпилото ПТП се установява, че на 18.08.2018 г. в
Германия на ул. К 196 в гр. **********, землище М, ответникът И. В. Л.
управлявал л.а. „Т", с peг. № ВТ******КМ, удря в задната част намиращия и
се пред него и спрял на светофар л.а. „С" с peг. № ***********, като в
резултат на удара са му причинени имуществени вреди. Описано е в
съобщението и механизмът на пътнотранспортното произшествие.
В резултат на настъпилото ПТП бил изготвен регистрационен формуляр
на Служба Полицейски президиум к, подписан от ответника, в който е
отбелязано, че И. В. Л. признава нарушението на закона.
В резултат на настъпилото ПТП, автомобилът С ****, с рег. №
********* ****, собственост на е.к.г е претърпял увреждания, като от
представената по делото експертиза /в превод от немски език на стр. 165 от
делото/, е посочен размерът на подлежаща на ремонт щета – 1855,21 евро,
като в нея са описани видими щети по автомобила, приложени са и снимки.
Видно от представените по делото на писма от 17.01.2019г. и
21.01.2019г. Бюро за регулиране на исковете в Европа /в превод от английски
на български език/, са насочили претенцията относно щетата към
Националното бюро на българските автомобили. НББАЗ е извършил
плащането и е отправил претенциите към ГАРАНЦИОНЕН ФОНД – гр.
СОФИЯ на 16.01.2019г. за сумата 2633,53 евро и на 5.03.2019г. за сумата
434,82 евро. И двете претенции са заплатени от ГАРАНЦИОНЕН ФОНД на
14.03.2019г. на обща стойност 6001,17 лева, видно от приложените по делото
платежни нареждания.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
За основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже: фактите,
пораждащи суброгационното му право, а именно: възстановяване на
Националното бюро на българските автомобилни застрахователи (НББАЗ) на
изплатено обезщетение по претенция на Националното бюро на
автомобилистите във ФР Германия и основателност на извършеното плащане,
4
т. е. че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на
Гаранционния фонд. Наред с горното, ищецът следва да установи наличие и
на всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД,
пораждащи основание за отговорност на прекия причинител спрямо
увредения за обезщетяване на причинените вреди - деяние, вреда,
противоправност на деянието, причинна връзка между деянието и
настъпилите щети.
Безспорно се установяват по делото от приетите писмени доказателства
настъпилото на 18.08.2018г. в Германия на ул. К 196 в гр. **********,
землище М ПТП, при което ответникът, в резултат на невнимание удря със
своя автомобил задната част на намиращия се пред него и спрял на светофар
л.а. „С" с peг. № ***********. Бюрото за регулиране на исковете в Европа е
насочило претенцията относно щетата на С ****, с рег. № ********* ****,
собственост на е.к.г към Националното бюро на българските автомобилни
застрахователи. Доказа се, че НББАЗ е възстановило изплатеното
застрахователното обезщетение на Бюрото за регулиране на исковете в Европа
в размер на 2564,18 евро на 14.12.2018 г. и в размер на 423,86 евро на
19.02.2019г., на основание споразумение между Компенсационните органи и
Гаранционните фондове от 29.04.2002 г. (на основата на чл. 6 от Четвърта
Моторна Директива 2000/26/ЕЕС) и е отправил претенциите към
ГАРАНЦИОНЕН ФОНД – гр. СОФИЯ на 16.012019г. Установи се, че двете
суми по претенция №19120035/16.01.2019г. в общ размер на 6001,17 лева са
възстановени от ГАРАНЦИОНЕН ФОНД на 14.03.2019г. на НББАЗ, видно от
приложените по делото платежни нареждания.
При тези данни, безспорно за ГФ е възникнало задължението по чл.
561, ал. 1 от КЗ, като краен платец, да възстанови от Фонда за незастраховани
МПС на бюрото суми, когато то в съответствие с международните договори,
по които е страна, е заплатило обезщетения за вреди. Същевременно,
Гаранционният фонд, на основание чл. 558, ал. 7 от КЗ е отправил регресна
покана към ответника с изх. № ГФ-08-01-39/19/14.08.2023г., да възстанови
изплатеното обезщетение и направените разходи, но плащане не е настъпило
нито в предоставения на ответника едномесечен срок от получаване на
поканата, нито до приключване на съдебното дирене по настоящото дело.
Спорното в производството е дали към момента на настъпване на ПТП
5
ответникът е имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“.
В тежест на ответника е възложено да установи недължимост на претенцията
или погасяване на дълга. До приключване на съдебното следствие не се
представиха и ангажираха доказателства претенцията да е заплатена от
ответника на ищеца. Ответникът представи в хода на делото полица №
BG/28/117002513373/16.09.2017г. за сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ с „Олимпик“, валидна за периода от 16.09.2017 година до
15.09.2018 година, квитанция за платена застрахователния премия,
удостоверение Зелена карта серия АК №548575 и Стикер от ГФ № 61004400.
Описаното в исковата молба ПТП настъпило на 18.08.2018 година, поради
което ответникът твърди, че е осъществено в срока на действие на
застраховката. Но от представената по делото справка от база данни на
Информационен център към ГФ, на база подадени данни от застрахователни
компании за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, е
видно, че ответникът бил с прекратена застраховка „ГО“, считано от
17.08.2018г., 23:59ч. Застрахователното дружество „Олимпик“, регистрирано в
Република Кипър, през 2018 г. е изпаднало в неплатежоспособност и начало
на ликвидация. За прекратяването на застрахователните полици, сключени с
„Олимпик“ АД било извършено публично оповестяване, че действащите
застрахователни договори по общо застраховане, сключени със ЗК „Олимпик“
ще бъдат прекратени на 17.08.2018 г. 23:59ч. Указала е, че на 18.08.2018 г.
всеки засегнат собственик на МПС трябва незабавно да сключи нова
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с друг
застраховател. Като не било посочено основание за това прекратяване. При
това положение не би могло да се приеме, че към датата на ПТП, ответникът е
бил с валидна застраховка „Гражданска отговорност“. Съдът счита, че
формално погледнато от обективна страна ответникът няма сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ към момента на настъпилото ПТП, но
не следва да бъде ангажирана отговорността му. В случая застраховката
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите-полица №
BG/28/117002513373/16.09.2017г. , сключена със „Застрахователна компания
Олимпик-клон България“ е валидна за периода от 16.09.2017 година до
15.09.2018 година и е прекратена на 17.08.2018г. в 23:59ч. , часове преди
настъпилото ПТП на 18.08.2018г. и то едностранно от застрахователя, без
нарочно известяване, а с публикация единствено на интернет страница на
6
КФН. Със същото съобщение собствениците на автомобили , застраховани в
„Застрахователна компания Олимпик-клон България“ са приканени да
сключат застраховки в други застрахователни дружества. Към този момент
ответникът Л. е пътувал в Германия, където е и настъпилото ПТП. Не може
да му се вмени във вина , че не е информиран за едностранното прекратяване
на сключената от него със „Застрахователна компания Олимпик-клон
България“ застраховка „Гражданска отговорност“ и то със съобщение на
интернет страница на Комисията по финансов надзор, която не всеки редови
гражданин следи. Предвид пребиваването му в Германия към този период , не
е бил информиран и от средствата за масова информация , както и не е имал
време за реакция да сключи нова застраховка. Както се посочи по горе
застрахователното събитие е настъпило няколко часа след едностранното
прекратяване на сключената със „Застрахователна компания Олимпик-клон
България“ застраховка „Гражданска отговорност“.
Освен това ответникът е направил възражение по делото, че не е налице
валидно основание за прекратяването на договора за застраховка, което не се
оспори от ищцовата страна. Съгласно съобщение от интернет страницата нa
Гapaнциoнният фoнд става ясно, че пpeĸpaтявaнeтo нa вcичĸи пoлици cтaвa
пo cилaтa нa ĸипъpcĸoтo зaĸoнoдaтeлcтвo. Дpyжecтвoтo "Oлимпиĸ" имa
издaдeн лицeнз тaм, a пo cилaтa нa eвpoпeйcĸитe зaĸoни тo мoжe дa oтĸpиe
ĸлoн в Бългapия бeз нyждaтa дa пpeминaвa нoвa пpoцeдypa пpи мecтния
peгyлaтop.
"Cъглacнo Koдeĸca зa зacтpaxoвaнeтo Бългapcĸият гapaнциoнeн фoнд нe
пoĸpивa (нe гapaнтиpa) дeйнocттa нa зacтpaxoвaтeли oт дpyги дъpжaви oт EC,
ĸoитo извъpшвaт дeйнocт в Бългapия пpи пpaвoтo нa ycтaнoвявaнe. ЗK
Oлимпиĸ (чpeз ĸлoнa cи в Бългapия) извъpшвa дeйнocт имeннo пpи пpaвoтo нa
ycтaнoвявaнe, cъoтвeтнo Гapaнциoнният фoнд нe изплaщa oбeзщeтeния вмecтo
тoзи зacтpaxoвaтeл, ĸoйтo e cъc ceдaлищe в Kипъp", и oбeзщeтeниятa щe
тpябвa дa бъдaт тъpceни oт ĸипъpcĸия Зacтpaxoвaтeлeн фoнд.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК с оглед изхода на делото право на
разноски има ответника. Същият е представил списък с направените разноски
в размер на 900,00 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение и в този размер
следва да бъдат присъдени.
7
Водим от горното , съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ГАРАНЦИОНЕН ФОНД – гр. СОФИЯ, с
адрес гр. София, ул. „Гр. Игнатиев” № 2, ет.4, представляван от
Изпълнителните директори Максим Колев и Стефан Стоилков, съдебен адрес
гр. Велико Търново, бул. „България”, № 3Б, чрез пълномощника адв. Н. И. иск
с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 559, ал. 3 от КЗ във вр. с чл.558, ал.
7 от Кодекса за застраховането, за признаване за установено, че И. В. Л. с ЕГН
**********, с адрес: гр. Свищов, ул. „******“ № ******, им дължи сумата
6001,17 лв. (шест хиляди и един лева и 17 ст.) регресно вземане на осн. чл.
558, ал. 7 КЗ; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на депозиране на заявлението – 08.03.2024г. до датата на окончателното
изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 79/12.03.2024 г по ч. гр. дело №
155/2024 г. по описа на СвРС, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД – гр. СОФИЯ, с адрес гр. София,
ул. „Гр. Игнатиев” № 2, ет.4, представляван от Изпълнителните директори
Максим Колев и Стефан Стоилков, съдебен адрес гр. Велико Търново, бул.
„България”, № 3Б да заплати на И. В. Л. с ЕГН **********, с адрес: гр.
Свищов, ул. „******“ № ******, сумата 900,00 лева (деветстотин лева),
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаване
на страните пред Великотърновски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________
8