Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 578/04.11.2016
г.
гр. Монтана
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, касационен състав, в
публичното заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди и шестнадесета
година в състав:
Председател: Огнян
Евгениев
Членове: Мария Ницова
Момчил
Таралански
при
секретаря Д.Д. и с участието на прокурора Камелия Цветкова, като разгледа
докладваното от съдия Таралански касационно административно-наказателно дело №
487 по описа за
Производството е по реда на чл.208 АПК във връзка с
чл.63 ЗАНН.
Обжалва се решение на Районен съд – Монтана от
25.08.2016 г. по АНД № 1089/2016 г. по описа на съда, с което е отменено наказателно
постановление № 116/2016/20.06.2016 г. на Началника на Териториално митническо
управление – Митница Лом, с което е наложена глоба на Т.В.А. в размер на
2 208,48 лева.
Жалбоподателите Териториално митническо управление – Митница
Лом, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, обжалват решението
на съда и молят същото да бъде отменено изцяло, като се потвърди наказателното
постановление, като в жалбата си навеждат доводи за неправилност на решението
на първата съдебна инстанция поради нарушаване на закона.
Ответникът по касационната жалба Т.В.А., в писмен
отговор, депозиран преди съдебно заседание, оспорва жалбата и моли да бъде
оставено в сила решението на районния съд, като навежда доводи за процесуални
нарушения при съставяне на акта и издаване на наказателното постановление,
което правилно е прието от съда за незаконосъобразно.
Окръжна прокуратура – Монтана, чрез представителя си в
съдебно заседание, изразяват становище за основателност на жалбата и предлага
да се отмени обжалваното решение, като се потвърди наказателното постановление,
като навежда доводи относно законосъобразно реализиране на
административно-наказателната отговорност и липса на съществени нарушения на
процесуалните правила при издаване на наказателното постановление, като навежда
доводи, че разследването на спорните обстоятелства и въобще реализирането на
правомощията на наказващия орган по чл.52, ал.4 от ЗАНН представлявало правна
възможност, а не задължение на органа и нереализирането на такова правомощие не
може да се счете като съществено нарушение на процесуалните правила.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК от страна във въззивното производство, за която обжалваното съдебно решение
е неблагоприятно, при което същата е допустима за разглеждане. Разгледана по
същество е неоснователна. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
намери за установено следното:
За да
постанови обжалваното решение, с което е отменил наказателното постановление,
съставът на Районен съд – Монтана е приел от фактическа страна, че на 12.11.2015 г. митнически инспектори при Митница Лом,
като са извършили проверка във връзка с постъпило от Митница Столична писмо
относно получаване и ползване на маркирани горива. При проверката констатирали,
че на адреса на доставка се намира само част от полученото гориво. Друга част
от полученото гориво се намирало на адрес с. Л*** , общ. Бойчиновци, обл.
Монтана, ул. Х*** Д*** № * и се държало от лицето Т.В.А. в гаражно помещение във варели и в туби общо
Съдът e приел, че тъй като административно-наказващия орган не е
конкретизирал кои документи за доказването на начисляване, плащане или обезпечаване
на акциза административно-санкционираното лице е била задължена да притежава и
представя – данъчен документ по ЗАДС, фактура, митническа декларация или
придружителен административен документ/електронен административен документ или
документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи или друг
документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза,
то нарушението е лишено от конкретика, а административно-привлеченото лице е
била лишена от възможността да разбере какво точно нарушение й се вменява във
вина и съответно да реализира правото си на защита на защита срещу
постановлението в пълен обем. Също така съдът е приел, че нормата на
чл.126 от ЗАДС установява задължението за
надлежното документиране на начисляване, плащане и обезпечаване на акциз - т.е.
съставянето на редовни документи, удостоверяващи факти, и то от правоимащи
лица, а не самото начисляване, плащане или обезпечаване на акциза т.е. задължението да водят и съответно да
разполагат с такива документация обаче, имали само регистрирани по ЗАДС лица.
Изводът на въззивния съд е, че след като нормата на чл.43, ал.1 от ЗАДС,
посочва кои лица могат да начислят акциза и сред тях няма нерегистрирани
такива, то идеята на законодателя е да санкционира лица, които макар и редовно
регистрирани по закона (като производители или складодържатели) не изпълняват
задължението си да съставят редовни документи, които удостоверяват
начисляването, плащането и обезпечаването на акциза, а не да санкционира тези,
които изобщо не са се регистрирали като производители или складодържатели. Тъй
като административно-наказателното производство не е с предмет държане на
акцизни стоки, без да е регистрирано лице по ЗАДС, по отношение на същата не
можело да се вмени задължението, нито възможността да състави и да разполага с
документи, удостоверяващи начисляването, плащането или обезпечаването на акциза
за процесната стока (която иначе би била задължена да съставя, ако беше
регистриран производител или склад) и за това не може да носи отговорност
по чл.126 ЗАДС. Съдът е приел, че
доколкото е държала акцизни стоки, наказаното лице можело да отговаря за това,
че като е била длъжна да се регистрира като производител или да се лицензира
като складодържател, не го е сторила или за това, че като е била длъжна да
плати акциз не го е сторила, но това са различни нарушения от нарушението по
чл.126 ЗАДС, за което е била санкционирана с издаденото НП.
Съдът е констатирал, че в хода на административно-наказателното
производство е било допуснато и друго съществено процесуално нарушение, което е
ограничило правото на защита на наказаното лице. Наказващият орган, въпреки
направеното пред него възражение по чл.44 от ЗАНН, не се е разпоредил да бъде
извършена повторна проверка, за да се изяснят спорните обстоятелства и да се
установи, дали намереното количество гориво е част от количество, съхранявано
на друго място и дали и за него е заплатен акциз. Административно-наказващият
орган не бил изпълнил това свое процесуално задължение по чл. 52 ал. 4 от ЗАНН,
което по разбиране на съда съставлявало съществено нарушение на процесуалните
правила и с оглед спорната фактическа обстановка съществено е накърнило правото
на защита на административно наказаното лице. При наличието на конкретно
възражение на констатациите, направено непосредствено при установяване на
нарушението административно-наказващият орган е следвало да го обсъди и да
изведе конкретен извод относно неговата основателност, респективно да прецени
да кредитира или не констатациите на актосъставителя, най – малкото защото, ако
възражението е правилно, то изцяло променяло отразената в АУАН фактическа
обстановка. Въззивният съд е приел, че посочените процесуални нарушения не били
от категорията нарушения в акта, които биха могли да се преодолеят по реда на
чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, тъй като са съществени, и не биха могли да се санират в
последващ стадий на административно-наказателното производство.
Настоящият съдебен състав намира, че при постановяване на обжалваното
решение не е допуснато нарушение на закона – релевираното с жалбата касационно
основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Въззивният съд е направил пълен анализ на събраните по делото писмени и
гласни доказателства, установил е различни факти от приетите от наказващия
орган, правилно и съобразено със закона е отчел, както недоказаността на
елементи от обективната страна на състава на административното нарушение по
чл.126, ал.1 от ЗАДС, така и липсата на качество на субект на административното
нарушение по чл.126, ал.1 от ЗАДС по отношение на административно-привлеченото
лице; така и наличието на съществени нарушения на административно-наказателната
процедура – чл.40, ал.1 във връзка с чл.40, ал.3 от ЗАНН, както и чл.42, т.4 и
чл.57, т.5 и т.7 от ЗАНН, и след като подробно е развил мотиви, е отменил
обжалваното пред него НП.
Настоящата касационна инстанция изцяло споделя тази мотиви и не смята да ги
преповтаря. Във връзка с наведените в касационната жалба доводи и възражения,
настоящият касационен състав смята за необходимо да отбележи, че дори в самата
жалба се съдържа твърдението, че „…представеното от административно-наказания
акцизно известие № 1785744/07.10.2015 г.… е …несъотносима към настоящия
случай…“, тъй като „…има разминаване в титуляра на доставката, количеството
газьол и адреса на доставката…акцизното известие не може да бъде прието за
релевантно във връзка с намерените в хода на проверката стоки…“. Доколкото това
са възражения относно обективните елементи от състава на нарушението, същите
следва да бъдат предмет на обсъждане от настоящия касационен състав.
Касаторът не оспорва и не е оспорил и във въззивното производство факт с
правно значение – роднинската връзка между административно-наказаното лице Т.В.А.,***
и нейния баща В*** С*** И*** – получател на закупеното с фактура № **********/07.10.2015
г. (л.24 по АНД № 1089/2016 г. на МРС) гориво, с постоянен адрес ***. Служебно
е известно на съдебния състав, че двете населени места са в съседство на разстояние
до
Следва за прецизност да се отбележи, че в мотивите на решението е допусната
грешка, като е отразено отнемането на предмета на нарушение, докато всъщност
този предмет е отнет, като предмет на нарушение с наказателно постановление №
114/2016 г., но този пропуск не се отразява на правилността на изводите на
съда, респективно на правилността на обжалваното съдебно решение.
Обжалваното съдебно решение следва да се остави в сила, доколкото развитите
в него мотиви за липса на състав на административно нарушение по чл.126 ЗАДС и
крайния резултат, се споделят от мнозинството от касационния състав. Водим от
изложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 25.08.2016 г. по АНД № 1089/2016 г. на Районен съд – Монтана, с което е
отменено наказателно постановление № 116/2016/20.06.2016 г. на Началника на
Териториално митническо управление – Митница Лом.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: