РЕШЕНИЕ
№ 21
гр. Свиленград, 21.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на осми януари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Добринка Д. Кирева
при участието на секретаря ВАСИЛЕНА В. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно
наказателно дело № 20245620200984 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 24-0351-000423 от
27.09.2024 година на ВПД Началник група в ОД на МВР Хасково, РУ
Свиленград,с което на М. В. В. с ЕГН ********** от
гр.*************************************** за нарушение на чл. 483, ал.
1,т.1 от Кодекса за застраховането (КЗ) е наложено на основание
чл.638,ал.6,предл.1 вр с чл.638,ал.4 вр с чл.638,ал.1,т.1 вр с чл.461,т.1 от КЗ
административно наказание „ГЛОБА” в размер на 800 лв.
Жалбоподателят М. В. В. моли за пълна отмяна на обжалвания акт, като
се твърди,че обжалваният е неправилен и незаконосъобразен. Оспорва се
извършеното нарушение от страна на жалбоподателя при условията на
повторност,доколкото в обжалваният акт била посочена такава. Счита,че
липсвали обективните и субективни признаци на същото,а отделно от това
описаната фактическа обстановка била неясна,непълна и невярна,а що се
отнася до наложеното наказание,въззивникът намира същото за
незаконосъобразно и несправедливо,като подробно се мотивира в насока за
допуснати съществени процесуални нарушения от страна на АНО. Поради
изложеното моли съда да отмени обжалваното НП .
Претендира присъждане на направените по делото разноски, присъдени
по реда на чл.38 от ЗАДв.
В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят М. В. В. не се
1
явява.За него се явява адв.Д.,който поддържа жалбата по изложените в нея
доводи. В условията на евентуалност моли съда да намали размера на
наложеното наказание до минимално предвидения от закона размер,доколкото
липсвала повторността.Представя писмени бележки.
АНО (въззиваемата страна) - ВПД Началник група към ОД на МВР –
Хасково, РУ Свиленград, редовно призовани, не изпращат представител.
В съдебната фаза ангажира писмени и гласни доказателства.
Страна Районна прокуратура – Хасково,ТО Свиленград, редовно
призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител и не
взема становище.
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното
от фактическа страна:
На 01.09.2024 година св. Д. Г. Г. и св.Т. А. Д., изпълнявали служебните си
задължения в гр.Свиленград, когато около 18,22часа на ул.Страшимир
Дочков до МБАЛ Свиленград, забелязали лек автомобил „БМВ “, модел Х5 с
рег.№ ************ ,който се движел в посока кръстовището с ул.Сан
Стефано.
Полицейските служители спрели процесния лек автомобил ,като при
извършената проверка посредством система инсталирана в таблет, св. Д. Г. Г.
установил,че лекият автомобил е собственост на водача жалбоподател и че за
лекият автомобил нямало сключена застраховка „Гражданска отговорност“
,въпреки че МПС не е било спряно от движение и съответно било
регистрирано на територията на Р.България.
Предвид констатираната липса на задължителна застраховка на
автомобилистите, св. Д. Г. Г., съставил против жалбоподателя и в негово
присъствие АУАН серия GA с № 176333 от същата дата.
Това процесуално действие извършил и с участието на св. Т. А. Д., който
присъствал на проверката.
В изготвения АУАН актосъставителят изложил подробно описание на
фактическото нарушение, свързано с неизпълнение на задължение за
сключване на валиден Договор за застраховка „Гражданска отговорност”,
както и на обстоятелствата по извършването и откриването му, изрично
посочвайки и качеството на нарушителя като собственик на МПС-то,като
липсата на гражданска отговорност на автомобилистите ,било установено
посредством АТСС.
А досежно квалификацията, нарушението правно квалифицирал с
разпоредбата на чл. 483, ал. 1,т.1 от КЗ, която вписал за нарушена.
В констатиращия Акт фигурира отбелязано изрично и времето на
проверката, в резултат на която е констатирано нарушението.
АУАН е редовно предявен и връчен на жалбоподателя, който не е вписал
възражения против констатациите изложени в него .
2
Срещу Акта в законоустановения 7-дневен срок не е постъпило
Възражение.
Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на
образуваната с него преписка, ВПД Началник група в ОД на МВР Хасково,
РУ Свиленград е издал процесното Наказателно постановление (НП) №
24-0351-000423 от 27.09.2024 година,с което на М. В. В. с ЕГН **********
от гр.******************** за нарушение на чл. 483, ал. 1,т.1 от Кодекса за
застраховането (КЗ) е наложено на основание чл.638,ал.6,предл.1 вр с
чл.638,ал.4 вр с чл.638,ал.1,т.1 вр с чл.461,т.1 от КЗ административно
наказание „ГЛОБА” в размер на 800 лв..
НП е редовно връчено - лично на жалбоподателя, на 14.11.2024 година,
видно от Разписката, инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена
–датирана и подписана.
Видно от приложената към АНПр след съставянето на АУАН е сключена
от собственика на МПС-гражданска отговорност на автомобилистите за
процесното МПС,касателно за периода считано от 01.09.2024г.-21,30ч. до
31.08.2025г.
Към АНПр е приложена е и справка относно собствеността на процесното
МПС.
Материалната компетентност на ВПД Началник група към ОД на МВР –
Хасково, РУ Свиленград да издава НП за нарушения по КЗ, се доказва от
приетата по делото Заповед № 1253з-26/19.01.2022 година на Директора на
ОДМВР - Хасково.
По АНПр е приложена и справка за нарушител/водач,видно от която
срещу него има издадени ЕФ , НП и ЗППАМ, като е приложен и Картон на
НП.
Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на
констатациите, обективирани в АУАН, се установява по категоричен начин от
писмените доказателства и от показанията на разпитаните в съдебно заседание
свидетели – Д. Г. Г. и Т. А. Д.. Писмените доказателствени източници, по
тяхното съдържание не се оспориха от страните и Съдът ги кредитира за
достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и правните си
изводи. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха и
свидетелските показания, които са безпротиворечиви, логични и
взаимнодопълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции за
предубеденост на свидетелите. Не се установява свидетелите Д. Г. Г. и Т. А. Д.
да имат личностно отношение към жалбоподателя, което да го провокира да
съставя АУАН. Основания за критика по отношение на свидетелските
показания не се намериха, а единствено поради служебното им качество –
служители на ОДМВР – Хасково и РУ Свиленград, в този смисъл служебната
зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно
за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или
недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и
3
случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. И това е така
предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе
посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с
останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се
опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на
жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна
корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства,
съдържими се в писмените доказателства от Административнонаказателната
преписка (АНП). Ето защо, според Съда показанията и на свидетелите не са и
не се считат за насочени към прикриване на обективната истина по делото.
Поради това Съдът ги кредитира изцяло за достоверни.
Цениха се от съда и писмените доказателства, приети по делото като част
от АНПр, приобщени по реда на чл.283 НПК, които не се оспориха от
страните, по своето съдържание и авторството - истинността си, поради което
се ползваха за установяване на данните възпроизведени в тях. С такива
надлежни и годни писмени доказателствени средства –– Заповед № 1253з-
26/19.01.2022 година на Директора на ОДМВР - Хасково ,справка за
процесното МПС и справка за собственика му ,както и справка за
нарушител/водач, се потвърждават фактическите констатации изложени в
АУАН, възпроизведени и в обстоятелствената част на НП.
При така установената фактическа обстановка и при условията на чл.
84 от ЗАНН, вр.чл. 14 от НПК, Съдът в настоящия си състав достига до
следните правни изводи:
Преди всичко, съдът намира жалбата за допустима, като подадена от
надлежна страна в процеса и в законоустановения срок – чл.59 ал.2 пр.І от
ЗАНН.
На основание чл. 79 б от ЗАНН Съдът констатира, че процесната Глоба не
е платена – видно от информацията, съдържаща се в Писмо с рег.№ 351000-
7825 от 26.11.2024 година на РУ - Свиленград, поради което производството
не подлежи на прекратяване в тази част поради влизане в сила на НП в
резултат на плащане на финансовата санкция.
Разгледана по същество, жалбата се явява частична основателна.
Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са
законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като Съдът
достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и
материалите от приложената АНП.
Спазена е изцяло административната процедура по съставяне на Акта и
издаване на обжалваното НП.
Спазени са предвидената форма и процесуален ред, както
констатиращият и санкционният актове имат необходимите реквизити и
минимално изискуемо съдържание, съобразно изискванията на чл. 42 от
ЗАНН – за АУАН, респ. и чл. 57 от ЗАНН – за НП.
4
Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1 от
ЗАНН, вр.чл. 647, ал. 1 от КЗ и чл. 47, ал. 1, б. ”а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл.
647, ал. 2 от КЗ.
При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите
на ал. 2 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.
Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и
приключването на административнонаказателната процедура, които да водят
до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да се основания за
неговата незаконосъобразност и отмяна.
Що се отнася до дадената от АНО материалноправна квалификация на
извършеното нарушение,съдът намира следното:
Задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите по раздел ІІ, буква „А”, т. 10.1 от Приложение № 1 към КЗ е
въведена с нормата на чл. 461, т. 1 от КЗ.
От своя страна съгласно даденото в § 1, т. 33 от Допълнителните
разпоредби (ДР) на КЗ, легално определение на понятието „автомобилист” –
това е собственикът, ползвателят, държателят или водачът на МПС, който във
връзка с притежаването или използването му може да причини вреди на трети
лица.
Съгласно чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, Договор за застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което
притежава МПС, което е регистрирано на територията на Република България
и не е било спряно от движение.
Не е спорно по делото, че на посочените в НП дата, час и място
жалбоподателят е управлявал собственото си МПС, подробно описано погоре,
като не бил изпълнил задължението си по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ - да сключи
договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите.
С оглед на това съдът намира, че правилно е била ангажирана неговата
административнонаказателна отговорност за извършено административно
нарушение по цитираната правна норма.
При издаването на НП обаче и прилагането на санкционната норма на чл.
638, ал. 6 във вр. с ал. 4 и във вр. с ал. 1, т. 1 от КЗ, материалният закон е
приложен неправилно.
Това е така, защото ал. 6 от цитираната правна норма предвижда глоба
или имуществена санкция в размер на 800 лева при "повторно" нарушение по
ал. 4 от същата норма.
Алинея четвърта пък предвижда налагане на глоба или имуществена
санкция в размерите по ал. 1 и то само за собственика на МПС, за което не е
бил сключен договор за ЗЗ "ГО" и когато с автоматизирано техническо
средство или система е установено управление на същото това моторно
превозно средство.
5
В конкретния казус обаче процесното нарушение не е било установено с
АТСС, т. к. ако беше така, то против жалбоподателят щеше да е издаден
електронен фиш, а не АУАН и след това НП, каквито всъщност са били
издадени при установяване на нарушението.
Ето защо, ако действително процесното нарушение е било извършено
повторно, то приложимата санкционна норма би била тази по чл. 638, ал. 2 във
вр. с ал. 1, т. 1 от КЗ.
Съгласно легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 51 от ДР на КЗ "Повторно
нарушение" е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в
сила на наказателното постановление, с което е наложено наказание за същия
вид нарушение.
В случая липсват ангажирани от страна на АНО доказателства,че
адм.нарушение е извършено от жалбоподателя в условията на повторност.
При това положение констатираното на 01.09.2024 г. нарушение по чл.
483, ал. 1, т. 1 от КЗ не се явява "повторно" по смисъла на § 1, т. 51 от ДР на
КЗ.
В същото време обаче настоящият съдебен състав намира, че
квалифицирайки нарушението като повторно едва с наказателното
постановление е нарушено правото на защита на санкционираното лице, което
се поставя в положение на процесуална изненада да се защитава по част от
факти, които не са му били предявени с АУАН, а това е недопустимо. По
мнение на настоящия състав, наличието на повторност съставлява елемент от
обективната страна на нарушението, поради което непосочването й в акта не
може да бъде приравнена на допуснато несъществено процесуално нарушение
по смисъла на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. Разминаването в обстоятелствата на
извършеното нарушение, описано в съставения акт за установяване на
административно нарушение и издаденото наказателно постановление обаче
не може да бъде квалифицирано като съществено процесуално нарушение,
налагащо цялостна отмяна на НП.
Нормата на чл. 42, ал. 1, т. 5 от ЗАНН респ. на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН
изискват описание на нарушените законни разпоредби, т. е. описание на
нарушената материалноправна норма, която в настоящия случай е различна от
санкционната.
В АУАН липсва посочване на факт, че се касае за повторност, но
нарушаването от страна на жалбоподателя на материалноправната норма на
чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, посочена в акта и в НП, е надлежно доказано, поради
което не е налице основание за отмяна на наложеното наказание, а за
изменение в благоприятен за нарушителя аспект, в съответствие с размерите
на наказанието, предвидени в основната санкционна норма на чл. 638, ал. 1, т.
1 от КЗ.
Съдът разполага с правомощие в случаите, в които отговорността на
нарушителя е ангажирана за квалифициран или основен състав на
административно нарушение, ако се установят предпоставките за
6
приложимост на по-леко наказуем състав на административно нарушение, да
преквалифицира деянието от квалифициран към общ или към
привилегирован, като приложи спрямо нарушителя съответстващото му по-
ниско наказание.
В този смисъл е и задължителната съдебна практика, обективирана в
Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021 г. на ВАС по т. д. № 1/2020 г.
Според него, когато районният съд установи такива обстоятелства, той
следва да преквалифицира деянието, като приложи закон за същото, еднакво
или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на
обстоятелствата на нарушението.
В настоящия казус всички факти по извършеното нарушение по чл. 483,
ал. 1, т. 1 от КЗ са безспорно установени и описани, както в акта, така и в НП с
изключение на повторносттакакто и че нарушението е установено с АТСС,
като не е налице съществено изменение на обстоятелствата на нарушението.
Ето защо се налага деянието да се преквалифицира по основания състав
на административно нарушение, а именно по чл. 638, ал. 1, т. 1 вр. чл. 461, т. 1
КЗ за извършено нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, в рамките на която
норма да се извърши и индивидуализация на наказанието.
Разпоредбата на чл. 638, ал. 1, т. 1 КЗ не предвижда възможност за
преценка и наказанието е във фиксиран размер от 250 лева, който следва да се
наложи.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63Д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред
районния и административния съд, както и в касационното производство
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 144 от
АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК.
По делото се констатираха действително направени разноски от страна на
жалбоподателя в размер на 400 лв. за адвокатски хонорар ,съобразно
представения Договор за правна защита и съдействие и поисканото
присъждане на основание чл.38 от ЗА,а от страна на АНО не се претендира
такива.
От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя действително следва
да бъдат присъдени част от направените разноски за адвокатско
възнаграждение. Съгласно чл. 144 от АПК субсидиарно се прилагат правилата
на ГПК. В случая е представен Договор за правна защита и съдействие, видно
от които е жалбоподателят е представляван безплатно в настоящото
производство на основание чл.38, ал.1,т.3 от ЗА и в тази връзка е отправено
искане за присъждане на разноски от страна на адв.Д..
Основанията, при които адвокатът може да оказва безплатно адвокатска
помощ и съдействие, са предвидени в чл. 38, ал. 1 ЗАдв.: 1/ лица, които имат
право на издръжка; 2/ материално затруднени лица; 3/ роднини, близки или на
7
друг юрист. В посочената разпоредба не е уредено изискване клиентът да
доказва наличието на някое от посочените основания при сключване на
договора за правна помощ. Преценката дали да окаже безплатна правна
помощ и дали лицето е материално затруднено или не ,се извършва от самия
адвокат и е въпрос на договорна свобода между адвоката и клиента.
Предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат,
оказал безплатна правна помощ, са посочени в разпоредбата на чл. 38, ал. 1 и
ал. 2 ЗАдв.: адвокатът да е оказал безплатна правна помощ на някое от
основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1 – 3 ЗАдв.; в съответното производство
насрещната страна да е осъдена за разноски, т. е. да е постановено позитивно
решение за страната, представлявана от съответния адвокат /чл. 38, ал. 2
ЗАдв. във връзка с чл. 78 ГПК/. При осъществяване на посочените
предпоставки и заявено своевременно искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение съдът е длъжен да определи адвокатското възнаграждение на
оказалия безплатната правна помощ адвокат в размер не по-нисък от
предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв., като осъди другата страна да
го заплати. При негативно решение за страната, представлявана от съответния
адвокат, адвокатът няма право да получи адвокатско възнаграждение, поради
което преценката дали да окаже безплатната правна помощ е негова.
В настоящия случай съдът констатира, че са налице основания за
изменение на НП, респ. намаляване на наложената глоба, но не и за цялостна
отмяна на издаденото НП. Доколкото разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК
урежда присъждане на разноски единствено в хипотезата на отмяна на
обжалваното НП, но не и по отношение на изменение на същото, съдът
намира, че в посочения случай следва на основание чл. 144 от АПК
субсидиарно да намери приложение ГПК.
В нормата на чл. 78, ал. 1 и ал. 2 от ГПК се сочи, че ищецът, съотв.
ответникът имат право на присъждане на разноските направени по делото
съразмерно на уважената част от иска.
В контекста на приложението на цитираната разпоредба към конкретния
казус, съдът намира, че следва да уважи претенцията за присъждане на
разноски, съразмерно на уважената част от издаденото НП, съизмеримо с
размера на наложеното наказание. В съответствие с правилото на чл. 78а ал. 3
вр. с ал. 1 от ГПК, съдът намира, че следва да присъди заплащане на
разноските за адвокатско възнаграждение, намалени пропорционално
съобразно изменения размер на административната санкция, т. е.
пропорционално на 550 лв. /разликата от 250 лв. до 800 лв. / ще следва да
бъдат присъдени и разноски в полза на пълномощника на жалбоподателя, т. к.
именно горната разлика се отъждествява като "уважена част от иска" /чл. 78
ГПК/.
Както вече се посочи, на адвокат Д. бе определен по ЗАДв хонорар в
размер на 400 лева, които щяха да бъдат присъдени изцяло, ако НП беше
отменено.
8
Сега обаче, понеже то изменено, а наказанието е намалено с 550 лева, то
разноските за адвокатски хонорар изчислени пропорционално се равняват на
сумата от 275 лева.
Доколкото преди изменението на чл. 63 от ЗАНН, исканията за разноски
са се разглеждали по реда на ЗОДОВ и се е прилагал чл. 205 от АПК, по
аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при
обжалване на НП, издадени от органите на ОДМВР - Хасково, е отговаряла
ОДМВР – Хасково, а не поделението й (доколкото само ОДМВР - Хасково е
юридическо лице), Съдът намира, че следва да осъди именно ОДМВР -
Хасково да заплати сторените в настоящото производство разноски.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.2,т.4,вр. ал.7,т.1 от
ЗАНН , съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ обжалванато Наказателно постановление (НП) № 24-0351-
000423 от 27.09.2024 година на ВПД Началник група в ОД на МВР
Хасково, РУ Свиленград,с което на М. В. В. с ЕГН ********** от
гр.********************************* за нарушение на чл. 483, ал. 1,т.1 от
Кодекса за застраховането (КЗ) е наложено на основание чл.638,ал.6,предл.1
вр с чл.638,ал.4 вр с чл.638,ал.1,т.1 вр с чл.461,т.1 от КЗ административно
наказание „ГЛОБА” в размер на 800 лв.
, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА деянието в такова по чл. 638, ал. 1, т. 1 вр.
чл. 461, т. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ) и НАМАЛЯВА размера на
глобата от 800 лева на 250 лева.
ОСЪЖДА „ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ” на МВР –гр.Хасково със
седалище и адрес на управление гр.Хасково,бул. България №85 ДА
ЗАПЛАТИ на адв.М. Д. Д. с личен №********** от АК Хасково, сумата в
размер на 275 лв. , представляваща адвокатско възнаграждение по АНД
№984/2024г. по описа на РС Свиленград.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
– Хасково в 14-дневен срок от съобщението на страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
9