Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………/……..05.2019
година,
гр.
Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на петнадесети
април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ:КОНСТАНТИН ИВАНОВ
МАЯ НЕДКОВА
при
участието на секретаря Петя Петрова
разгледа
докладваното от съдия Мая Недкова
въззивно
гражданско дело № 440 по описа на ВОС
за 2019год.
за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба
вх. № 8906/05.02.2019г. от на В.Р.П.,ЕГН**********,чрез
пълномощник –адв.М.К. –ВАК, срещу Решение № 143/11.01.2019г. по гр.д. №
9451/2018г. на ВРС,12 св., с което съдът е ОТХВЪРЛИЛ предявения от въззивника срещу „Водоснабдяване и
канализация – Варна“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
град Варна, ул. „Прилеп“ № 33 иск с
правно основание чл. 49 от ЗЗД вр. чл. 45 от ЗЗД, да бъде осъден
ответника да му заплати сумата от 6000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в нервно и
психическо разстройство и яд; силни душевни терзания, физически и психически
неудобства, дискомфорт и страдания; психически травми, емоционален стрес и
притеснения; накърняване на доброто име и обществена репутация, както и на
честта и достойнството, а също и на моралните и нравствени ценности, настъпили
в резултат на неоснователно и неправомерно заведените срещу него съдебни
производства по ч.гр.д. № 12746/2016 г. по описа на ВРС и по гр.д. № 2584/2017г.
по описа на ВРС, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на
исковата молба в съда – 15.06.2018 г. до окончателното изплащане на
задължението.
Считайки обжалваното решение за неправилно и
необосновано, по подробно изложените в жалбата съображения, моли за
отмяната му и постановяване на друго, с
което иска да бъде уважен в предявения
размер. Излагат се съображения, че по
делото е установен състава на чл.49 от ЗЗД - противоправното поведение на
ответника, претърпените неимуществени вреди заявени в исковата претенция и
пряката причино-следствена връзка между тях. Твърди се, че решаващия съд е
игнорирал правните му твърдения за намерението на ответника – деликвент за
неговото увреждане и връзката му с неимуществените вреди. Излагат се аргументи,за
това,че първоинстанционният съд при
воденето на процеса не е осигурил на въззивника ефективна правна защита, както
и, че неправилно е приложил разпоредбата на чл.51 от ЗЗД. Претендира присъждане
на сторените по делото разноски.
В съдебно заседание въззивникът, чрез
процесуален представител поддържа жалбата, моли да се отмени
първоинстанционното решение и да му се
присъдят направените разноски.Твърди се, че при постановяване на обжалваното
решение ищецът е бил лишен от справедливо и обективно съдопроизводство, в
съответствие с правата му по чл. 7 ал.2 от ЗСВ и правото му на достъп до
обективен и справедлив съд съгласно чл.6 параграф 1 на Конвенцията. Твърди, че от
неоснователните и неправомерни действия на деликвента, същия е придобил статута
на „жертва“ според юристдикцията на правото на ЕС-чл.16 от Директива
2012/29/ЕС, както и според тълкуванието дадено в ТР №1/2016г. от 21.06.2018г.
по ТД № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, което в настоящия случай счита за приложимо.
Представя писмени бележки.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната по жалбата
страна.
В
съдебно заседание по същество,чрез процесуалния си представител, моли жалбата да бъде отхвърлена, а обжалваното
решение потвърдено , като правилно, законосъобразно и мотивирано. Претендира се
присъждане на направените разноски. Представя
писмена защита. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на
процесуалния представител на въззивника.
За да се
произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е
подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен
интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на
правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при
наличие на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки.
По отношение неправилността на първоинстанционния
съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК,
въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Производството пред районния съд е образувано
по искова молба на В.Р.П., ЕГН **********
срещу „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД, ЕИК ********* с правна
квалификация чл. 49 от ЗЗД вр. чл. 45 от
ЗЗД, за осъждане на ответника да му
заплати сумата от 6000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в нервно и психическо разстройство и яд;
силни душевни терзания, физически и психически неудобства, дискомфорт и страдания;
психически травми, емоционален стрес и притеснения; накърняване на доброто име
и обществена репутация, както и на честта и достойнството, а също и на
моралните и нравствени ценности, настъпили в резултат на неоснователно и
неправомерно заведените срещу него съдебни производства по ч.гр.д. № 12746/2016
г. по описа на ВРС и по гр.д. № 2584/2017 г. по описа на ВРС, ведно със
законната лихва, считано датата на завеждане на исковата молба в съда –
15.06.2018 г. до окончателното изплащане на задължението.
В исковата си молба ищецът твърди, че по заявление на ответника срещу него е
издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, с която се претендира
заплащането на сума за ползвани и незаплатени В и К услуги по партида с
абонатен номер 1272494 за периода 11.05.2009 г. до 03.09.2015 г. за обект –
имот, находящ се в град Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“, бл. 406, вх. 17, ап.
44, различен от адреса, на който той живее повече от 19 години. Твърди, че на посоченият в заявлението адрес е
живял под наем преди 2000 г. като не е бил собственик на апартамента, нито
титуляр на партидата. След депозирано от него възражение срещу издадената заповед, ответника
на 24.02.2017г. депозирал искова молба по чл.422 от ГПК, по която е образувано гр.д. № 2584/2017г. за установяване
дължимостта на сумите по издадената заповед за изпълнение спрямо ищеца. Твърди,
че е оспорил срещу исковите претенции, както по основание, тъй като не е абонат
на В и К услуги за обекта, така и по размер, а също и поради изтекла
погасителна давност. С Решение № 4402/01.11.2017 г. по гр.д. № 2584/2017 г.
исковите претенции са отхвърлени, а съдебен акт не е обжалван и е влязъл в сила. Заявява,
че в резултат на водено съдебно производство срещу него, както заповедно, така
и исково, претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в нервно, психическо
разстройство и „яд“, при узнаване съдържанието на издадената заповед за
изпълнение. Получил нервна криза при получаване на заповедта за изпълнение като
с помощта на кмета бил откаран в клиника в гр. Бяла за оказване на спешна
медицинска помощ. Твърди, че претърпял още физически и психически неудобства и
дискомфорт в резултата на упражнените от него усилия за насрещна искова защита.
Неимуществените вреди се изразявали и в емоционален стрес и притеснения от необоснованата
имуществена претенция, както и в накърняване на доброто име, честта и човешкото
му достойнство и обществена му репутация пред жителите на с. Дюлино, като
длъжник на монополно предприятие без да му е длъжник и без да му дължи
претендираните суми. Твърди, че страда от сърдечно - съдово заболяване, като
през 2015 г. претърпял операция на сърцето. Посочва, че действията на служители
на ответното дружество, изразяващи се в предявяване на претенциите пред съда са
противоправни като е нарушен принципът за добросъвестно упражняване на права,
както и поради това че същите не преследват правно-легитимна цел. В резултат на
тези противоправни действия за него настъпили гореописаните неимуществените вреди,
които последният търпял за периода от 19.10.2016 г. до 01.11.2017 г. и размера на справедливата обезвредата, за
които счита,че е на стойност 6 000 лева. С оглед изложеното иска уважаване
на исковата претенция и присъждане на сторените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, в който исковата претенция се оспорва като неоснователна. Оспорва, че
партидата не носи имената на ищеца, както и че при получаване на заповедта за
изпълнение получил нервна криза. Твърди, че П. не е претърпял изложените в
исковата молба неимуществени вреди, тъй като не са представени съответните
доказателства. Същите са общи и бланкетни, а и не се намират в пряка причинно
следствена връзка с воденото срещу него заповедно и исково производство. Не се
сочат конкретни проявления на нервното и психическото разстройство, на
физическите и психическите неудобства и дискомфорт, на емоционалния стрес и
притеснения, на накърненото добро име, обществена репутация, чест и човешко
достойнство. Твърди, че здравословното състояние на ищеца не се е променило,
считано от неговото първоначално проявление през 2015г. Излагат се съображения
, че завеждането на съдебно производство срещу ищеца не може да се определи
като противоправно действие на служители на ответника. Още повече, че ищецът
фигурира като титуляр на партидата с абонатен номер 1272494, а и самият той
признава, че е живял на адреса през минал период от време. Не са установени
факти, които да доведат до заличаването му като титуляр на партидата, поради
което и претенциите са предявени спрямо него. Оспорва твърдението, че служители
на ответника са действали виновно спрямо П.. Твърди, че не е могъл да узнае
преди завеждане на съдебното производство, действителния собственик, тъй като
няма задължение да издирва данни за собствениците на водоснабдените имоти.
Инициатива за откриване, промяна и закриване на партида е задължение на
потребителя/абоната. Оспорва твърдението в исковата молба, че е налице
злоупотреба с права от страна на ответника, както и че извършените от последния
действия по водене на заповедно и исково производство са противоправни такива.
Освен това предявяването на заявление по реда на чл. 410 ГПК е законово регламентирана процедура. С оглед
гореизложеното моли за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на сторените
разноски.
В съдебно заседание страните чрез
процесуалните си представители поддържат становищата си за основателност,
респективно за неоснователност на
предявения иск.
От
събраните по делото пред първа инстанция доказателства съдът намира за
установено следното от фактическа и
правна страна:
Безспорно и доказано в производството е , че:
По депозирано от ответникът заявление по
чл. 410 ГПК във ВРС е образувано
ч.гр.д. № 12746/2016 г. и е издадена Заповед за изпълнение №
6244/20.10.2016 г. против В.Р.П. ЕГН ********,
същият да заплати на заявителя сумата от
1174,67 лв. /хиляда сто седемдесет и четири лева и 0,67 ст./, представляваща
дължима сума за ползвани и неплатени В и К услуги по партида с абонатен номер 1272494 за периода от 11.05.2009г. до
03.09.2015г. за обект – имот, находящ се в гр. Варна, ж.к. Владислав Варненчик,
бл. 406, вх. 17, ап. 44, от която 851,04 лв. /осемстотин петдесет и един лева и
0,04 ст./ - главница, сумата от 323,63 лв. /триста двадесет и три лева и 0,63
ст./, представляваща лихва за забава за периода от 11.05.2009г. до
15.10.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението – 19.10.2016 г. до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата от 25.00 лева, представляваща платена държавна
такса и сумата от 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта за
изпълнение е редовно връчена на В.Р.П. на 12.01.2017 г. по настоящия му адрес,
съобразно справката от НБД, приложена по ч.гр.д. № 12746/2016 г. по описа на ВРС,
а именно- с. Дюлино, община Бяла, област
Варна. В срока по чл. 414 ГПК от негова страна е депозирано възражение с рег. №
2487/17.01.2017 г.
В срока по чл.422 от ГПК „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД, ЕИК ********* е депозирало искова молба за установяване
дължимостта на сумите по заповедта за изпълнение, образувано е гр.д. №
2584/2017 г. по описа на ВРС. С Решение №
4402/01.11.2017г. по гр.д. № 2584/2017г. ,не
обжалвано и влязло в сила, съдът
е отхвърлил изцяло исковите претенции на В и К срещу В.Р.П.
и е присъдил в негова полза разноски.
В хода на исковото
производство, в проведеното на 21.07.2017 г. съдебно заседание ищецът
„Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД, ЕИК ********* е направил частичен
отказ от предявените искови претенции, с оглед на което състав на съда с
протоколно определение от 21.07.2017 г. по гр.д. № 2584/2017 г. по описа на ВРС
е прекратил частично производството по делото на основание чл.233 от ГПК, по
иска за главницата в размера от 513,79лв. дължима за периода 11.05.2009г. до
05.12.2013г. като е продължил да разглежда исковата претенция относно
претендираната главница за сумата в размер на 337,25лв., дължима за периода
06.12.2013г. до 03.09.2015 г. Също така с постановения съдебен акт е прекратил
и частично производството по делото по отношение на иска за лихвите за забава
за сумата в размера от 286,21лв., претендирани за периода от 11.05.2009г. до
05.12.2013г., като е продължил да разглежда исковата претенция относно
претендираната за лихвите за забава за сумата от 47,42лв., дължими за периода
от 06.12.2013г. до 15.10.2016 г. С горецитираното протоколно определение съдът
е обезсилил и заповед за изпълнение № 6244/20.10.2016г., в частта относно сумата в размер на
главницата в размер на 513,79лв. дължима за периода 11.05.2009г. до
05.12.2013г. и в частта за присъденото
обезщетение за забава за сума от 286,21лв., претендирани за периода от
11.05.2009г. до 05.12.2013г.,съобразно т. 13 на ТР № 4/2013г.
Настоящия съдебен състав счита възраженията
на въззивника за неправилност на
обжалвания съдебен акт, досежно наличието на осъществен състав на 49 от
ЗЗД, а от там и за наличие на отговорност
на ответника по чл.49 от ЗЗД, в
качеството му на възложител на работата, за неоснователни, по следните аргументи.
За да е налице сложният фактически състав на
чл.49 във връзка с чл. 45 от ЗЗД, следва в резултат от виновно противоправното
поведение на ответника да е причинена
вреда на ищеца; респективно, за да се ангажира отговорността по чл.49 от ЗЗД е
необходимо вредата да е резултат на виновно противоправно действие или
бездействие на лицата, ангажиращи отговорността на възложителя на работа по
чл.49 от ЗЗД; следва да е налице и
причинна връзка от между противоправното поведение и настъпилите вреди за ищеца. Тези елементи следва
да са кумулативно налични.
На първо място,
настоящия съдебен състав счита, че в хода на първоинстанционното производство
ищецът по никакъв начин не е бил лишен от достъп до справедлив и обективен съд,каквито
аргументи е изложил във въззивната жалба. Нещо повече „изискването за защита на
оправданите правни очаквания“ на същия не е нарушавано, доколкото в хода на
един състезателен процес, районният съд е обсъдил всички събрани
доказателства и е мотивирал правните си изводи за неоснователност на предявения от
ищеца иск за обезвреда. Неудовлетвореността на въззивникът от крайния съдебен
акт, не може да обоснове извод за нарушаване на общностното право прокламиращо
справедлив процес, както и на конституционните му права за достъп до
правосъдие.
В тази
връзка – достъпът до правосъдие в Р.България е гарантиран за всички правни
субекти, включително и за „В и К“ Варна, когато съгласно действащите в сила
Общи условия, техен абонат/титуляр на партида или ползвател на в и к услуги, ги и ползвал, но не ги е заплатил.
Като писмени доказателства пред ВРС са приети карнетни справки, водени
при ответника, по отношение ап. 44, находящ се в град Варна ж.к. „Владислав
Варненчик“, бл. 406, вх.17, ет.7, от които е видно, че партидата се води на „П.“,
както и справка за недобора на частен абонат от 11.05.2009 г. до 15.10.2016 г., от която е
видно, че като титуляр на партидата на горецитирания апартамент е лицето В.Р.П..
От Решение № 2804/27.06.1995 г., постановено по
ф.д. № 2804/1995 г. по описа на ВОС се установява, че с адрес на управление:
град Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“, бл. 406, вх. 17, ап.44 като едноличен
търговец е регистриран В.Р.П. – с фирма „Крис – 95 В.П.“. От представеното по
делото фирмено досие на ЕТ „Крис – 95 – В.П.“ се установява, че седалището на
фирмата е на адрес: град Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“, бл. 406, вх. 17,
ап.44.
Същите не са оспорени
от ищеца, нещо повече той признава, че е живял на адреса. Видно от представената справка за недобора на
частен абонат № 1272494 В.П. за периода 11.05.2009г. до 15.10.2016г. по партидата има ползвани и заплащани услуги за доставка на вода, т.е. свързването на ищеца с
дължимите по посочената партида суми за
вода, не е плод на злоумишлено и
тенденциозно поведение на ответника спрямо него, с което поведение същия е
нарушил общия принцип да не се вреди другиму.
Чрез
своите работници и служители, ответното дружество, не е осъществило виновно, противоправно поведение в качеството
му на възложител на работа – изразяваща се
в подаване на
заявление по чл.410 от ГПК и установителен иск против ищеца, а е реализирало свои права във
връзка с гарантираната от закона възможност
за достъп до правосъдие и защита на права. Дали ищецът действително е
бил потребител по посочената партида и адрес
и дали дължи цената на доставените му в и к услуги , е било предмет на
гр.дело № 2584/2017г. по описа на ВРС, както вече беше посочено, приключило с
позитивно за ищеца решение.
Пред изложеното ищецът, чиято е
доказателствената тежест, при условията
напълно и главно доказване не е представил по делото доказателства водещи до
положителен извод относно наличието на един от кумулативните елементи от
фактическия състав на чл. 49 от ЗЗД , а именно - виновно противоправно
действие или бездействие на лицата, ангажиращи отговорността на възложителя на
работа по чл.49 от ЗЗД.
Събраните по дело писмени доказателства /удостоверение,
издадено от Община Варна, район Одесос от 10.10.2018 г., че постоянния адрес на
лицето В.Р.П., считано от 02.10.2001 г., е в град Варна, ул. „Наум“ № 29;
справка от Агенция по вписванията, издадена от 23.08.2017 г., от която се установява,
че по направената селекция за апартамент № 44, вх. 17, бл. 406, кв. „Владислав
Варненчик“, гр.Варна – няма вписвания; извлечение от Дирекция „Местни данъци“
при Община Варна, издадено от 25.09.2017 г., че собственик на апартамент,
находящ се в град Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“, бл. 406, вх. 17, ет.7,
ап.44 е лицето Бистра Иванова Терзиева, която го е закупила съгласно договор №
31276/14.03.1995 г./,не
са в противовес с изложеното. В и К дружеството няма обичайно или законово
регламентирано задължение за проследяване на правоприемството по отношение на
обектите, в които доставя услугите си.Такива обаче са вменени на собствениците и ползвателите на същите, съгласно чл.5
т.13 вр. чл.59 и глава осма от Общите условия одобрени от
ДКЕВР.
Неоснователни са и възраженията на въззивника, че от неправомерните действия на деликвента, същия е придобил
статута на „жертва“. Разясненията дадени в ТР №1/2016г. от 21.06.2018г. по ТД №
1/2016г. на ОСНГТК на ВКС,касаят други хипотези и са неприложими към настоящия
казус.
При така установеното по дело , настоящия
съдебен състав счита, че не са налице
елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане-деяние, вина,
противоправност, вреда и причинна връзка. Изложеното обосновава неоснователността
на претенцията за ангажиране на обезпечително – гаранционната отговорност на
ответника при условията на чл.49 от ЗЗД.
Предвид съвпадане на изводите на
двете инстанции, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено, а
въззивната жалба оставена без уважение.
Двете страни са поискали присъждане на сторените в
производството разноски, но с оглед изхода на спора, такива се дължат само на
ответната страна. На
въззиваемия следва да се присъдят разноски в размер на 300.00 лева, за процесуално
представителство от юрисконсулт, на основание чл.78 ал.3 вр. чл. 78 ал.8 от ГПК
вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и Наредба за заплащането на правната
помощ.
По изложените съображения, Окръжен съд
гр.Варна,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение
№ 143/11.01.2019г. по гр.д. № 9451/2018г. на ВРС,12 св.
ОСЪЖДА В.Р.П., ЕГН **********, адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „Водоснабдяване и
канализация – Варна“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
град Варна, ул. „Прилеп“ № 33 сумата от
300.00/триста/ лева, представляващи сторени от ответника разноски в
настоящото производството, на основание чл. 78, ал.3 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от съобщението му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: