Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 243
гр. Ботевград, 21.11.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД - БОТЕВГРАД, ГО, IV-ти състав, в
публично заседание на седми ноември през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАТЕРИНА НЕНОВА
при
участието на секретаря Маринела Йончовска, като разгледа докладваното от съдия Ненова
гр. дело № 748 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
С исковата молба от Г.М.Н. срещу „С.Т.Б.“ ЕООД са
предявени три обективно кумулативно съединени иска с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за признаване за незаконно уволнението на Г.М.Н., извършено със
Заповед № 81/24.04.2018 г.; за възстановяване на ищеца на заеманата преди
уволнението работа; за обезщетение за времето, през което ищецът е останал без
работа поради незаконното уволнение, а именно за периода от 24.04.2018 г. до
24.10.2018 г. в размер на 9253,74 лв. (след направеното изменение на иска),
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че е работил по трудово правоотношение
при ответника на длъжност „Монтьор промишлено оборудване/Техник поддръжка“. На
24.04.2018 г. трудовото му правоотношение било прекратено със заповед на лицето
И.М. - пълномощник на работодателя. Касаело са за дисциплинарно уволнение на
основание чл. 195, ал. 1 вр. с чл. 192, ал. 1 вр. с чл. 188, т. 3 вр. с чл. 190,
ал. 7 вр. с чл. 187, т. 10 КТ. Счита, че посочените от работодателя
дисциплинарни нарушения са несъставомерни. Твърдяното нарушение се случило
извън работно време, макар и на територията на дружеството, а именно служебния
паркинг. По повод паркирания автомобил на ищеца възникнал конфликт между него и
служител на „С.***“. Твърдяната проява на грубо, неуважително, обидно дръзко и
агресивно отношение към други служители в дружеството, всъщност изобщо не била
насочена към служител на ответното дружество, а касаела служител на упоменатата
охранителна фирма. Породилият се спор имал личен характер, нямал каквато и да е
връзка с изпълняваната работа и се състоял след приключване на работния процес.
Заповедта за уволнение не била мотивирана, в нея липсвало описание на
съществените признаци на деянието, на време и място на извършването му. Необоснован
бил и изводът на работодателя, че дисциплинарното нарушение е тежко – ищецът
имал авторитет сред колегите си, бил награждаван за постигнати резултати и
нямал никакви предходни наказания.
Ответникът е получил препис от исковата молба, като е
подал отговор в законоустановения срок. Оспорва предявените искове като
неоснователни. Сочи, че ищецът недобросъвестно е представил правилник за
вътрешния трудов ред, който не е актуален. Съгласно новия правилник (чл. 29,
т.17) за нарушение на трудовата дисциплина се считало и грубо отношение към
контрактори и посетители на дружеството. Налице било нарушение на трудовата
дисциплина, тъй като при дадени указания от охранителя, ищецът отказал да се
легитимира и е влязъл във физическа саморазправа с въпросния служител.
Ответникът намира, че атакуваната уволнителна заповед съдържа всички изискуеми
реквизити и съдържанието й очертава нарушението по разбираем за работника
начин. Относно тежестта на нарушението, ответникът счита, че същата е налице,
тъй като с поведението си работникът бил застрашил здравето на друг човек,
нарушил етичните норми и вътрешния правилник и по този начин можел да влоши
работния климат в дружеството.
В откритото съдебно заседание страните поддържат
доводите и исканията си. Ответникът излага подробни аргументи в писмени
бележки.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди относимите
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното
от фактическа страна:
От Трудов договор № 6622/27.01.2015 г. се установява,
че ищецът Г.М.Н. е бил назначен на длъжност „Монтьор промишлено
оборудване/Техник поддръжка“ при дружеството работодател „С-Н.И.“ ЕООД,
впоследствие преименувано на „С.Т.Б.“ ЕООД.
Със Заповед № 81/24.04.2018 г. на работодателя ищецът
е дисциплинарно уволнен, за това че на 26.02.2018 г. около 22:00 ч. работникът
е отказал да се легитимира пред служител по сигурността и предизвикал сбиване
със същия на територията на предприятието, с което се твърди да е нарушил чл.
29, т. 17 във вр. с чл. 32, т. 6 от Правилника за вътрешен трудов ред и т. 2 от
Раздел II на Правилника за пропускателен режим.
При съвкупното разглеждане на документите, налични в
дисциплинарната преписка - доклада за извършено нарушение на трудовата
дисциплина (л. 43 от делото) и писмените обяснения на служителите В.К. и К.И/ -
се установява точното място на твърдяното дисциплинарно нарушение, а именно
паркинга на дружеството. Установява се също така, че възникналият конфликт е
имал донякъде масов характер, тъй като няколко служители на „С.Т.Б.“ ЕООД са
отправяли закани за саморазправа към служителите на охранителната фирма. В писмените
обяснения на служителя К.И/ се сочи, че пострадалият охранител Х.Т. е бил
изпратен на паркинга, за да осъществи контрол върху неправилно паркираните
автомобили.
С Писмено искане (л. 46 от делото) е дадена възможност
на ищеца Г.Н. да депозира обяснения по случая, като подробно и точно е изложено
какво дисциплинарно нарушение му се вменява във вина.
В Писмени обяснения от 27.03.2018 г. служителят Н. е
посочил, че е бил предизвикан от охранителя Т. и е действал при самозащита. В
обясненията си ищецът признава факта, че е отказал да представи пропуска си на
охранителя Х.Т..
От показанията на свидетелите М.С., В.В., В.М., Т.С. и
И.М. се установява, че охранителят Х.Т. също до известна степен е проявил
агресивно поведение при инцидента – ударил е с чадъра си автомобила на ищеца и
е отвърнал на удара с удар. В подкрепа на този фактически извод са
свидетелските показания на самия Х.Т.. Свидетелите В.М. и И.М. са категорични,
че ищецът първи е нанесъл удар на охранителя и е започнал физическата
саморазправа. Двамата свидетели многократно и внимателно са прегледали записа
от охранителните камери, подробно и по аналогичен начин описват как са се
развили действията в последователност. Категорични са също, че преди да се
стигне до удари ищецът и охранителят Т. са имали словесен конфликт, в който
съдейки по положението на тялото, жестовете и движенията, ищецът е бил видимо превъзбуден,
а охранителят – по – въздържан. Св. М. обобщава, че Г.Н. и Х.Т. са спорили, Н.
е влязъл в автомобила си и потеглил, Т. ударил автомобила с чадър, Н. излязъл
от колата си и директно ударил в лицето Т., Т. отвърнал с друг удар, след което
се намесили и други служители.
От Заповед № 100А/01.06.2017 г. на управителя на
ответното дружество, Протокол от 09.08.2017 г. и нотариално заверен Констативен
протокол от 06.11.2018 г. се установява, че актуализираният Правилник за
вътрешния трудов ред на „С.Т.Б.“ ЕООД (на л. 48-66 от делото) е влязъл в сила
на 01.06.2017 г. и на същата дата е бил публикуван на интернет страницата на
дружеството.
От представения фиш за заплата е видно, че брутното му
трудово възнаграждение за последния пълен отработен месец преди уволнението, а
именно месец март 2018 г. е 1645,72 лв. (без ваучерите за храна, които съгл.
ЗКПО са социална придобивка и не се включват в трудовото възнаграждение).
От представената за констатация трудова книжка се
установява, че след уволнението до датата на последното открито съдебно
заседание ищецът няма вписано ново трудово правоотношение.
При така установеното от фактическа страна, съдът
достигна до следните правни изводи:
Тежестта на доказване, т. е. задължението за установяване законността на
уволнението, носи ответникът по настоящото дело. Ответникът следва да установи,
че е констатирал факта на нарушението на трудовата дисциплина, нарушителя,
времето и мястото на извършване на противоправното неизпълнение на трудовите
задължения, че е подвел нарушението под съответната правна норма, вследствие на
което обосновано е упражнил своето потестативно субективно право да уволни
дисциплинарно виновния работник, както и че е спазил процедурата по чл. 193,
ал. 1 КТ по
изслушване на работника или служителя или по
приемане на писмените му обяснения и по събиране и
оценяване на посочените доказателства. Ищецът
следва да проведе пълно и главно доказване на следните факти: времето на оставане
без работа поради незаконното уволнение и размера на претендираното
обезщетение.
По иска с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ
Работодателят е спазил процедурата
по провеждане на дисциплинарното производство. Предоставил е възможност на
виновния работник да даде обяснения, което не се спори от страните, а и се
установява от събраните писмени доказателства. В самата заповед за уволнение,
съвкупно разгледана с документите от дисциплинарната преписка, съвсем ясно са
очертани фактическите рамки на нарушението – в какво се изразява същото, кога и
къде се е състояло. В този смисъл правото на защита на ищцата е било
гарантирано, като за същия е било ясно какво нарушение му се вменява във вина,
респективно срещу твърдение за какво нарушение се брани в рамките на
дисциплинарното производство. Правилна е и нормативната квалификация, която
работодателят е възприел в заповедта като съответстваща на словесното описание на
нарушението.
Извън съмнение е обстоятелството, че
ищецът с поведението си е реализирал състав на дисциплинарно нарушение. Органът
на дисциплинарна власт обаче е наложил несъразмерно тежко наказание спрямо
естеството на нарушението.
Разпоредбата на чл. 190, ал. 2 от КТ
регламентира, че уволнението, като най – тежко дисциплинарно наказание се
налага в хипотезите по ал. 1, но при съобразяване на критериите по чл. 189, ал.
1 от КТ. Визираните от законодателя критерии са тежестта на нарушението;
обстоятелства, при които е извършено; поведение на работника.
Върховният касационен съд има
непротиворечива практика, че при преценката за съразмерност на наложеното
наказание с допуснатото дисциплинарно нарушение следва да бъдат отчетени:
отражението на нарушението върху работата в предприятието; настъпили ли са
вредни последици - последици не само икономически, но и върху микроклимата в
съответното звено на работа; поведението на работника и отношението му към
допуснатото нарушение, дисциплинарното му минало, както и доколко с действията
си е отговорил на очакванията за съответстващото за длъжността поведение. В
този смисъл решение № 372 от 01.07.2010 г. по гр. д. № 1040/2009 г. IV г. о.
ВКС и решение № 516 от 28.06.2010 г. по гр. д. № 94/2009 г. III г. о. ВКС; решение
№ 227 от 26.06.2012 г. по гр. д. № 1417/2011 г. III г. о. и решение № 344 от
22.11.2012 г. по гр. д. № 242/2012 г. III г. о. ВКС.
В конкретния случай следва да бъде
отчетено обстоятелството, че ищецът Г.Н. не е имал никакви други предходни дисциплинарни
нарушения, освен процесното. Напротив същият е имал репутацията на отговорен
служител, което се установява от показанията на част от свидетелите, в т. ч.
показанията на св. В.М.. Ищецът дори е награждаван за реализирана идея в програма
на дружеството работодател. Поведението му при инцидента в никакъв случай не
може да бъде оправдано или толерирано. Физическата саморазправа сама по себе си
е крайна проява. Въпреки това следва да се съобрази фактът, че ищецът е бил
провокиран с удара по автомобила му, нанесен от охранителя Х.Т.. Отделно от
това конкретно за работодателя не са настъпили неблагоприятни последици, които
да повлияят върху дейността му. Действително случилото се е получило отзвук
сред служителите, но не и извън дружеството. В този смисъл не се е стигнало до
уронване доброто име на работодателя, недоверие към същия, загуба на клиенти
или бизнес партньорства, преустановяване на дейността или влошаване на нейното
качество, икономически загуби и т.н. Необходимо е да се акцентира, че не
толкова самата физическа саморазправа, а уволнението вследствие на същата, е
предизвикало противоречиви реакции у служителите. Именно затова е инициирана
подписка в подкрепа на уволнения служител. Не на последно място ищецът не е
изпълнявал ръководна и друга длъжност с по-висока
степен на отговорност, сочеща на оказано по – високо доверие от работодателя.
Затова и негативната му проявата не би могла пряко да засегне работодателя и да
има пагубни последици за осъществяваната от дружеството дейност. Деянието се е
състояло на територия, стопанисвана от работодателя, между негов служител и
служител на обслужващо частно охранително дружество, поради което и с оглед
микроклимата в колектива, ответникът действително е следвало да вземе отношение
по случая и да санкционира провинилия се работник дисциплинарно. Независимо от
това дисциплинарното нарушение е първо и единствено, представлява изолирана
проява и не е основание за налагане на най – тежкото по вид дисциплинарно
нарушение.
Гореизложените обстоятелства в
своята съвкупност водят до единствения извод, че работодателят не е преценил
правилно критериите по чл. 189, ал. 1 от КТ, наложил е прекомерно тежко
дисциплинарно наказание, поради което атакуваното уволнение следва да бъде
отменено.
По иска с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ
Предвид изхода на настоящото производство по главния иск с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, следва
да се уважи и обусловеният от него иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на предишната работа, на заеманата от ищеца преди
уволнението длъжност - „Монтьор промишлено оборудване/Техник поддръжка“ в „С.Т.Б.“
ЕООД.
По иска с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3
вр. с чл. 225, ал. 1 КТ
Тъй като обуславящият иск за признаване на уволнението за незаконно и
неговата отмяна е основателен, то следва да бъде уважен и акцесорният иск за
присъждане на обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа
поради незаконното уволнение. Периодът, за който искът следва да се уважи, е максималният
шестмесечен от 24.04.2018 г. до
24.10.2018 г. С оглед диспозитивното начало размерът, до който
искът следва да се уважи, възлиза на 9253,74 лв.
Решението, в частта, с която е уважен искът за
обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ притежава изпълнителна сила, поради което
съдът следва служебно да допусне предварително изпълнение на решението в тази
част.
По
разноските
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата в размер на 650
(шестстотин и петдесет) лв., представляващи сторени в производството разноски
за адвокатско възнаграждение. В представения договор за правна защита и
съдействие има изрично вписване, че сумата е реално заплатено, което вписване
има характер на разписка и е достатъчно доказателство за направения разход,
съгл. ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Ответникът следва да бъде осъден по правилата на чл. 78,
ал. 6 ГПК да заплати дължимите държавни такси по делото в размер на 350,15 лв.
(триста и петдесет лева и петнадесет стотинки).
Водим
от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА НЕЗАКОННО и ОТМЕНЯ по иск с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ уволнението
на Г.М.Н. с ЕГН: **********, адрес: ***, извършено със Заповед № 81/24.04.2018
г. на „С.Т.Б.“ ЕООД с ЕИК: ******** със седалище и адрес на управление гр. С.,
район „И.“, С. ****, бул. „И. ш.“ № *, сграда *, ет. *.
ВЪЗСТАНОВЯВА по иск с правно основание 344, ал. 1, т. 2 от КТ Г.М.Н. с ЕГН: ********** на заеманата
преди уволнението му, извършено със Заповед № 81/24.04.2018 г., работа - на
длъжност „Монтьор промишлено оборудване/Техник поддръжка“ в „С.Т.Б.“ ЕООД с
ЕИК: ********.
ОСЪЖДА по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във
вр. с чл. 225, ал. 1 КТ „С.Т.Б.“ ЕООД с ЕИК: ******** да заплати на Г.М.Н. с
ЕГН: ********** сумата от 9 253,74 лв. (девет хиляди двеста петдесет и три лева и седемдесет
и четири стотинки), представляваща
обезщетение за времето на оставане без работа поради незаконното уволнение за
периода от 24.04.2018 г. до 24.10.2018 г.
ОСЪЖДА на основание чл.
78, ал. 1 ГПК „С.Т.Б.“ ЕООД с ЕИК: ******** да заплати на Г.М.Н. с ЕГН: **********
сумата от 650 (шестстотин и петдесет)
лв., представляващи сторени в производството разноски за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.
78, ал. 6 ГПК „С.Т.Б.“ ЕООД с ЕИК: ******** да заплати по сметка на Районен съд
– Ботевград дължимите държавни такси по делото в размер на 350,15 лв. (триста и петдесет лева и петнадесет стотинки), както и
5 (пет) лв. за служебно издаване на изпълнителен лист в случай на принудително
изпълнение.
ДОПУСКА ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на
решението в частта относно присъденото обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок,
считано от датата на обявяването му - 21.11.2018 г.
Преписи
от решението да се изпратят на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ :