Решение по дело №488/2024 на Окръжен съд - Кюстендил

Номер на акта: 41
Дата: 11 февруари 2025 г. (в сила от 11 февруари 2025 г.)
Съдия: Елисавета Георгиева Деянчева
Дело: 20241500500488
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 7 октомври 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 41
гр. Кюстендил, 11.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Веселина Д. Джонева
Членове:Елисавета Г. Деянчева

Мина Цв. Павлова
при участието на секретаря Галина Г. Кирилова
като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Въззивно гражданско
дело № 20241500500488 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Част втора, Дял втори, Глава двадесета ит
Граждански процесуален закон (ГПК) и чл. 17, ал. 5 от закона за защита от
домашното насилие (ЗЗДН).
Образувано е по постъпила въззивна жалба от В. Е. С., с **********, с адрес гр.
Кюстендил, ул. „Морава“ № 3а, чрез пълномощника му адв. А. Пешева от КАК,
насочена против Решение № 847/27.08.2024 г., постановено по гр.д.№ 20241520101440
по описа на Районен съд – Кюстендил за 2024 г.
Постановеното решение се обжалва изцяло, като се релевират доводи за
неговата неправилност.
Сочи се, че в молбата за защита не било посочено евентуалното време на
извършване на неправомерните действия, което пречело да се осъществи и правото му
на защита.
Намира още, че постановеният акт е недопустим, т.к. бил постановен по
отношение на лице, което не е конституирано като страна в производството.
Предвид изложеното се поддържа искане за отмяна на решението и
постановяване на ново, по силата на което да бъде оставено без уважение искането на
молителката за издаване на заповед за защита и налагане на мерки за защита.
В срока по чл. 17, ал.4 от ЗЗДН не е постъпил писмен отговор от насрещните
страни.
В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа, а ответната по жалбата
страна, чрез пълномощника си оспорва същата.
Съдът, като съобрази доказателствата по делото, ведно с доводите и
1
твърденията на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
По валидността и допустимостта:
При проверката по чл. 269 от ГПК въззивният съдебен състав намира, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо. При проведения
инстанционен контрол не се установяват пороци, даващи основание за
квалифицирането му като нищожен съдебен акт.
Жалбата е подадена в срока по чл.17 от ЗЗДН и от лице, за което е налице
правен интерес от обжалване на решението, поради което и се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество – въззивният съд я намира за неоснователна.
СЪОБРАЖЕНИЯ:
Първостепенният съд е бил сезиран с молба за защита по реда на ЗЗДН от Ц. Е.
С., живуща в гр. Кюстендил, ул. ***, с ЕГН: **********, срещу В. Е. С., живущ в гр.
Кюстендил, ул. ***, ЕГН: **********.
Молбата е депозирана от активно легитимирана страна по см. на чл. 8, т. 1 от
ЗЗДН и срещу лице, което разполага с пасивна легитимация да отговаря по молбата –
арг. от чл.3, т. 5 и 6 от ЗЗДН, доколкото е безспорно и че страните по делото са в
родство, обуславящо възможността за защита по реда на ЗЗДН, съответно Й. Д. С. е
майка на жалбоподателя, Ц. Е. С. негова сестра – като по см. на СК децата спрямо
родителите си са роднини по права линия от първа степен, а братята и сестрите
помежду си са във втора степен родство по съребрена линия.
Молбата е подадена в тримесечния срок по чл.10, ал.1 от ЗЗДН - (твърди се
системност в упражняваното насилие, като последният акт е осъществен на 12.06.2024
г., а молбата за защита е подадена на 17.06.2024 г. с Вх.№ 7219).
Първостепенният съд е събрал поисканите доказателства, като обсъждайки ги,
наред с декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, е приел, че ответникът е осъществил акт
на насилие по см. на ЗЗДН.
При тези факти е постановено решение, с което е уважено искането за издаване
на заповед за защита срещу домашно насилие, като са постановени мерки за
защита от домашно насилие, извършено от В. Е. С. ЕГН: **********, живущ в
гр.Кюстендил, ул. *** спрямо Ц. Е. С., живуща в гр. Кюстендил, ул. ***, с ЕГН:
********** и Й. Д. С., с ЕГН: **********, живуща в гр. Кюстендил, ул. ***, на
12.06.2024 г. Издадена е заповед за защита на основание чл.15, ал. 8 от ЗЗДН срещу В.
Е. С. ЕГН: **********, живущ в гр.Кюстендил, ул. ***, като са му наложени следните
мерки за защита: ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН ответника В. Е. С.
ЕГН: **********, живущ в гр.Кюстендил, ул. ***, да се въздържа от извършване на
домашно насилие по отношение на Ц. Е. С., живуща в гр. Кюстендил, ул. ***, с ЕГН:
********** и Й. Д. С., с ЕГН: **********, живуща в гр. Кюстендил, ул. ***.
ОТСТРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 2 ЗЗДН ответника В. Е. С. ЕГН:
**********, живущ в гр.Кюстендил, ул. *** от съвместно обитаваното с Й. Д. С., с
ЕГН: **********, жилище, находящо се на адрес: гр. Кюстендил, ул. ***, за срок от 4
(четири) месеца, считано от постановяване на съдебното решение, като от този срок
ПРИСПАДА срока на действие на ЗНЗ № 16 от 17.06.2024 г., на основание чл. 5, ал. 2
от ЗЗДН. Забранено е на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН на В. Е. С. ЕГН: **********
ДА ПРИБЛИЖАВА Й. Д. С., с ЕГН: **********, живуща в гр. Кюстендил, ул. ***,
както и жилището й, в което в момента живее, местоработата й, както и местата за
социални контакти и отдих, на разстояние по-малко от 20 м., за срок от 4 (четири)
2
месеца, считано от постановяване на съдебното решение, като от този срок е приспадат
срокът на действие на ЗНЗ № 16 от 17.06.2024 г., на основание чл. 5, ал. 2 от ЗЗДН.
Забранено е на основание чл. 5, ал. 1, т. 4 ЗЗДН на В. Е. С., живущ в гр. Кюстендил, ул.
***, ЕГН: ********** да осъществява контакт с Й. Д. С., с ЕГН: **********, живуща в
гр. Кюстендил, ул. ***, под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез
електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и
системи за комуникация при условия, за срок от 4 (четири) месеца, считано от
постановяване на съдебното решение, като от този срок е приспаднат срокът на
действие на ЗНЗ № 16 от 17.06.2024 г., на основание чл. 5, ал. 2 от ЗЗДН. Предупреден
е извършителят на основание чл. 21, ал.4 от ЗЗДН, че при неизпълнение на настоящата
заповед, полицейският орган е длъжен да го задържи и незабавно да уведоми органите
на прокуратурата. Той е осъден и да заплати по сметка на Районен съд-Кюстендил
държавна такса в размер на 25 лева в полза на бюджета на съдебната власт.
Въззивният съд споделя тази преценка на първостепенния съд по отношение
основателността на молбата.
Възраженията във въззивната жалба са насочени в това, че в молбата за защита
не било посочено евентуалното време на извършване на неправомерните действия,
което пречело да се осъществи и правото му на защита, като решението било
постановено по отношение на лице, което не е конституирано като страна в
производството. Липсата на конкретика в поддържаните възражения препятства и
конкретната им проверка, но въпреки това следва да се посочи, че в сезиращата молба
достатъчно ясно са очертани времето на извършването на деянието и неговият
характер. Поддържано е било, че на 12.06.2024 г., В. Е. С. – брат на Ц. Е. С., налетял
със стол на майка й и на нея, с цел да я удари, като блъснал молителката и се заканил,
че щял да смачка нея и майка й, да ги убие, псувал ги, обиждал ги с нецензурни думи,
а също и че щял да убие майка й както един техен комшия убил майка си. Поддържано
е било още, че това поведение на ответника било от много време, както и че
ответникът имал проблем и с другите семейства в къщата, в която живеят, като имало
подадена жалба от дъщерята на чичото на молителката, която живеела на 2-рия етаж от
къщата, защото ответникът си бил направил гълъбарник на тавана, без тяхно
разрешение и се носела миризма от гълъбите, но той не ги махал и затова се карал с
всички. Повод за описаната ситуация на 12.06.2024 г. било това, че ответникът се
развикал на майката на молителката и поискал документите от къщата, но тя отказала
да му ги даде, в следствие на което той взел стол и налетял да я удари, докато се
хранела на маса. Тогава и молителката Ц. С. застанала пред нея, а ответникът я
блъснал, заради което последната залитнала, но не му позволила да удари майка й.
Веднага бил подаден сигнал в полицията, като пуснала и жалба. Поради липсата на
пълна прецизност в постъпилата молба и дадените от съда указания, тя е била
поправена, като е направено искане в заповедта за незабавна защита да бъде добавена
и майката на молителката - Й. Д. С., с ЕГН: **********, живуща на същия, посочен от
молителката, адрес, по отношение на която са били заявени надлежни обстоятелства,
но е липсвало съответно на тях искане. Действия на първостепенния съд в тази насока
са били необходими и правилни, заради което както твърдението, че в молбата за
защита не било посочено евентуалното време на извършване на неправомерните
действия, както и това, че решението било постановено по отношение на лице, което
не е конституирано като страна в производството, не могат да бъдат споделени.
Иначе правилно сезираният съд се е позовал на разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от
ЗЗДН, според която домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално,
3
психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова
насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните
права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са
били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.
Не съществува съмнение, че всеки акт сред изброените в чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН, е
акт на домашно насилие и защита по реда на ЗЗДН може да се търси от пострадалото
лице за всеки отделен такъв, в която насока е и ТР № 2/2019 г. от 25.11.2020 г. по т. д.
№ 2/2019 г. на ОСГК на ВКС.
Предпоставка за реализиране предвидената в ЗЗДН отговорност е наличието на
връзка от визираните в чл. 3, ал. 1 от ЗЗДН - родствени, семейни или фактически
връзки, която в случая е налице.
В производството по ЗЗДН законодателят е въвел облекчено доказване в полза
на пострадалите от домашното насилие лица. В това производство са допустими
всички доказателствени средства по ГПК, както и доказателствените средства,
посочени в чл.13, ал.2 от ЗЗДН.
При тези пояснения, съвкупността от събраните доказателства в случая сочи, че
фактическите твърдения в депозираната молба по делото се подкрепят с представена
декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН. В нея - под страх от наказателно преследване, са
наведени данни за осъществен акт на насилие спрямо пострадалите лица.
Пред тази инстанция не са представени нови писмени доказателства, респ. не са
налице обстоятелства, които да навеждат изводи, различни от тези, до които е
достигнал и първоинстанционният съд.
По тези съображения, настоящият състав намира, че депозираната въззивна
жалба е неоснователна, респ. решението на първоинстанционния съд следва да бъде
оставено в сила – по арг. от разп. на чл. 17, ал. 5 от ЗЗДН.
По разноските:
Предвид изхода на делото във въззивната инстанция, на основание чл. 17, ал. 2
ЗЗДН, във връзка с чл. 11, ал. 2 ЗЗДН и чл. 18, ал. 1, във връзка с чл. 16 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, въззивникът следва да
заплати по сметка на Окръжен съд - Кюстендил държавна такса по въззивната жалба в
размер на 12.50 лева. Тази сума е била събрана при депозирането на въззивната жалба
от първостепенния съд, въпреки уредбата в чл. 17, ал. 2 от ЗЗДН, поради което
произнасяне в т.см. не се следва.
Съобразно изхода на делото във въззивната инстанция и на основание чл. 11,
ал. 2 от ЗЗДН на въззиваемата страна се следват разноски. Искане в т.см. е
поддържано, като са ангажирани и доказателства за извършването им. Поради това в
тежест на въззивника ще бъде възложена сумата от 500 лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение на един адвокат.
По обжалваемостта:
Решението не подлежи на обжалване – арг. от разп. на чл.17, ал. 6 ЗЗДН.
Водим от горното и на основание чл. 17, ал. 5 ЗЗДН, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 847/27.08.2024 г., постановено от състав на
4
Районен съд – Кюстендил по гражданско дело № **********1440 по описа за 2024
година.
ОСЪЖДА В. Е. С. ЕГН: **********, с адрес гр.Кюстендил, ул. ***, ДА
ЗАПЛАТИ на Ц. Е. С., с ЕГН: **********, с адрес гр. Кюстендил, ул. ***, сумата
500,00 лв. (петстотин лева и нула стотинки) – сторени деловодни разноски в
настоящата въззивна инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно разп. на чл.17,
ал. 6 ЗЗДН.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5