№ 91
гр. Ловеч, 09.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на девети
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
Членове:ПЛАМЕН ПЕНОВ
РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно гражданско
дело № 20214300500421 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производство с правно основание чл. 248 от ГПК
Подадена е молба №4923/02.12.2021 с клеймо 30.11.2021 г. от адв.
К. Д., вписан в АК гр. Ловеч, съдебен адрес: гр. Троян, ул. „Дрянска чешма"
№ 3, като особен представител на Коста Русенов А.. В нея посочва, че в
мотивите е прието, че въззивникът следва да бъде осъден да заплати
възнаграждение за особен представител пред въззивната инстанция в размер
на 300 /триста / лева, а в диспозитива е осъден да заплати адвокатско
възнаграждение в размер 200 /двеста/ лева. Твърди, че в мотивите е посочено:
,,ЧЕЗ Разпределение България" АД следва да заплати на В.Д.И. направените
разноски за въззивна инстанция в размер на сумата 200 лв. на основание чл.
47 ал.6 от ГПК предвид фактическата и правна сложност на делото. Посочва,
че посочените лица не са страни по в.гр. д. № 421/2021 г. Счита, че е налице
очевидна фактическа грешка моли да се поправи, като в диспозитива към
решението да посочите, че въззиваемата страна „Мого България" ООД е
осъдена да заплати възнаграждение за особен представител в размер на 300 /
триста / лева, което се явява минимален размер, съобразно Наредба № 1 ВАС.
Да се коригирате страните по делото, а именно Коста Русенов А. и „Мого
България" ООД.
При условията на евентуалност, моли на основание чл. 248 ГПК, да
измени решението в частта за разноските, като се определи размер на
възнаграждението в размер на 300/триста / лева. Излага съображения в тази
посока
Постъпил е отговор с вх. № 624/31.01.2020 г от „Мого България" ЕООД,
вписано в TP към Агенция по вписванията с ЕИК *****, представлявано от
Управителя Първолета Иванова чрез пълномощник юрисконсулт К. ИВ. КР..
1
Посочва, че страни по това дело са „Мого България" ЕООД и К. Р. АС., по
този начин са посочени страните и на всички места в решението освен в края
на мотивите, където съдът погрешно е посочил за страни „ЧЕЗ Разпределение
България" АД и В.Д.И.. Счита, че е допусната очевидна фактическа грешка в
мотивите на решението, а не в диспозитива.
Твърди, че искането на особения представител за изменение на решението в
частта на разноските за увеличаване на възнаграждението на особения
представител счита, че съдът правилно е приложил специалната разпоредба
на чл. 47, ал. 6 от ГПК, като в рамките на своята компетентност е определил
размера на възнаграждението на особения представител въз основа на
преценката си на фактическата и правната сложност на делото под
минималния за съответния вид работа съгласно чл. 36, ал. 2 от Закона за
адвокатурата.
Ловешки окръжен съд, приема, че е сезиран с искане за изменение на
решение № 157 от 11.11.2021 г, постановено по в.гр. дело № 421/2021 на
ЛОС в частта му за разноски. Очевидна фактическа грешка може да има само
в диспозитива на решението. Тя ще е налице в случаите когато противоречие
между формираната в мотивите на решението воля и тази, която е отразена в
диспозитива на решението, такава в настоящият казус не е налице, в
диспозитива на съдебното решение правилно са посочени страните в
производството. След като това е така, то искането за поправка на ОФГ в
съдебно решение № 157 от 11.11.2021 г, постановено по в.гр. дело №
421/2021 на ЛОС следва да се остави без уважение.
Ловешки окръжен съд счита, че молбата за изменение на съдебното
решение № 157 от 11.11.2021 г, постановено по в.гр. дело № 421/2021 на
ЛОС в частта му за разноски от „от адв. К. Д., вписан в АК гр. Ловеч, съдебен
адрес: гр. Троян, ул. „Дрянска чешма" № 3, като особен представител на
Коста Русенов А. е основателна, предвид фактическата и правна сложност на
делото и извършените от процесуалният представител действия на особеният
представител. Съдът приема, че дължимото възнаграждение следва да е в
размер на минимално предвиденото в чл. 7, ал.2 т. 1 от Наредба № 1/
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения от
300/триста/ лева, поради което следва да бъде допуснато допълване на
решение № 157 от 11.11.2021 г, постановено по в.гр. дело № 421/2021 на
ЛОС в частта му за разноските като бъде осъден „Мого България“ ООД ЕИК
***** седалище и адрес на управление гр.София бул.“Г.М.Димитров“ №16 а,
представител И.Г. да заплати на адвокат К. Д. от ЛАК още 100 лв. /сто лева/
адвокатско възнаграждение за особен представител или общо 300 лв./триста
лева/ с вече присъдените с горното решение.
При тези съображения и на основание чл. 248 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. К. Д., вписан в АК гр.
Ловеч, съдебен адрес: гр. Троян, ул. „Дрянска чешма" № 3, като особен
представител на Коста Русенов А. за поправка на очевидна фактическа
грешка в решение № 157 от 11.11.2021 г, постановено по в.гр. дело №
421/2021 на ЛОС.
ДОПУСКА допълване на решение № 157 от 11.11.2021 г,
постановено по в.гр. дело № 421/2021 на ЛОС в частта му за разноските както
следва:
ОСЪЖДА „Мого България“ ООД ЕИК ***** седалище и адрес на
управление гр.София бул.“Г.М.Димитров“ №16 а, представител И.Г. да
заплати на адвокат К. Д. от ЛАК още 100 лв. /сто лева/ адвокатско
възнаграждение за особен представител или общо 300 лв./триста лева/ с вече
присъдените с горното решение.
Определението не подлежи на касационно обжалване на основание
чл. 280, ал. 3, т. 1, във вр. с чл. 248, ал 3, от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3