РЕШЕНИЕ
Гр. София, 20.07.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV б състав, в публично заседание на четиринадесети юни две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Станимира Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Райна Мартинова
Ивелина Симеонова
при секретаря Христина Цветкова разгледа докладваното от с ъ д и я Мартинова гражданско дело № 3889 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 176671/25.07.2019
г. по гр. д. № 82610/2017 г. по описа на СРС, 73 състав М.Г.Б.ЕООД е осъдено да
плати на Б.П.Т. ЕООД следните суми: на основание чл. 258, вр. чл. 266, ал. 1,
вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД – 6211,30 лева, претендирана като възнаграждение по
договор за изработка от 23.03.2017 г., по който са издадени фактури №№
1176/03.04.2017 г. и 1339/31.07.2017 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба и на основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД – 1308,01 лева –
неустойка за забава за плащане на сумата по чл. 258, вр. чл. 266, ал. 1, вр.
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за периода от 21.05.2017 г. – 17.11.2017 г., както и на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК – 1940,77 лева – направени разноски съразмерно
уважената част от исковете.
Против решението е
подадена въззивна жалба вх. № 5149851/17.09.2019 г., подадена от „М.Г.Б.“ ООД.
В жалбата са изложени съображения за неправилност на първоинстанционното
решение. Въззивникът – ответник поддържа, че неправилно първоинстанционният съд
е възприел фактите и обстоятелствата по делото, поради което е постановил
неправилното съдебно решение. Посочено е, на първо място, че неправилно съдът е
приел, че възложената работа е приета и извършена от ищеца, ползвайки се от
оспорен от ответника документ, подписан от неупълномощено лице – Акт обр. 19 –
документът не бил подписан от възложителя по договора, нито пък от оторизирано
от него лице. Не било изследвано кой и защо е подписал документа. Поддържа, че
извършената работа е била оспорена от процесуалния представител на ответника с
депозиране на отговора на исковата молба, тъй като не били представени
изискуемите по ЗУТ и по договор документи за приемане, а именно – протокол за
количества и видове доставени СМР, декларации за съответствие, анализ на
единични цени, фактури, сертификати, доклад на проектант за упражнен авторски
надзор, заповедна книга с изискуеми записи, доклад за приемане и утвърждаване
на цените. В тази връзка неправилно първоинстанционният съд е приел, че
представеният акт образец 19, подписан от неоторизирано лице чието име и
длъжност не били записани, работата била приета от възложителя, както и че
вземането било станало изискуемо от датата на завеждане на исковата молба. Не
било обсъдено и обстоятелството, че в съдебно заседание, проведено на
18.03.2019 г. процесуалния представител на ищеца е заявил, че дължимата сума
била за доставка на ПВЦ дограма, но въпреки всичко доказва работата си със
строителни книжа на възложителя – Акт обр. 19, а не с посочените документи,
които били необходими за приемане на работата. На второ място, посочва, че
неправилно пърноинстанционният съд е възприел заключението на вещото лице, че
фактурата е осчетоводена от счетоводството на ответника, с който факт обусловил
и решението, че сумата е дължима. Подчертава, че в заключението си вещото лице
е заявило, че фактурата не е осчетоводена, като това било потвърдено и в
съдебно заседание, проведено на 10.06.2019 г. Моли обжалваното решение да бъде
отменено изцяло. Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не
е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия „Б.П.Т.“ ЕООД. В
становище вх. № 327343/14.06.2021 г. процесуалният представител на въззиваемия
е заявил, че оспорва въззивната жалба. Оспорва твърдението, че възложената
работа не е приета от възложителя, тъй като изпълнението било прието от
техническия ръководител на обекта, който е посочил длъжността си и е подписал
констативния протокол. Освен изрично, работата била приета и с конклудентни
действия, тъй като от приетото заключение на съдебно-счетоводна експертиза се
установявало, че сумата от 10170,91 лева с ДДС – аванс била издадена фактура и
че фактура № 1339/31.07.2017 г. била осчетоводена при ответника, както и че на
11.08.2017 г. било извършено частично плащане. Поддържа, че не е имал
задължението да представя предвидените в ЗУТ книжа, тъй като договорът между
страните е бил с предмет изработка и доставка на дограма, но не и монтажът й.
Поддържа, че правилно съдът е уважил и предявения иск с правно основание чл. 92
от Закона за задълженията и договорите. Моли въззивната жалба да бъде отхвърлена.
При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.
235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА следното:
Производството
по гр.д. № 82610/2017 г. по описа на СРС, 73 състав е образувано по искова
молба, подадена от „Б.П.Т.“ ЕООД против „М.Г.Б.“ ЕООД, с която са предявени
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 258, ал. 1 във
връзка с чл. 266 от Закона за задълженията и договорите и чл. 86 от Закона за
задълженията и договорите.
Ищецът
твърди, че е ответникът „М.Г.Б.“ ЕООД е сключил договор за възлагане на
обществена поръчка № 93-ОП-30(362) от 21.11.2016 г. с Община Бургас във връзка
с реализация на дейностите по „Национална програма за енергийна ефективност на
многофамилни жилищни сгради“ на сграда с административен адрес гр. Бургас,
ж.к.“ *****. Твърди, че във връзка с изпълнение на този договор на 23.03.2017
г. между „М.Г.Б.“ ЕООД и „Б.П.Т.“ ЕООД е сключен договор за изработка и
доставка на ПВЦ дограма. Била постигната договорка дейностите да бъдат
изпълнени на три етапа, като първи етап обхващал демонтаж на стара дървена
дограма и изработка и доставка на ПВЦ дограма и стъклопакети на входове 1 и 2
на сграда с административен адрес гр. Бургас, ж.к. „*****, втори етап и трети
етап включвал тези дейности за входове 3,4,5 и 6 на сградата. Твърди, че срокът
за изпълнение на първи етап бил 20 работни дни, считано от датата на превеждане
на аванс за този етап. Поддържа, че аванс в размер на 10170,91 лева бил
преведен на 30.03.2017 г. от трето лице, като за тази сума била издадена
фактура № **********/03.04.2017 г. Твърди, че е изпълнил всички предвидени в
договора работи за този първи етап, за което между страните на 20.04.2017 г.
бил надлежно съставен Акт образец 19. Окончателното плащане следвало да бъде извършено
в срок от 30 календарни дни от подписване на приемо – предавателен протокол или
до 20.05.2017 г. Ответникът не изпълнил задълженията си в срок, поради което
дължал и обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва за периода
на забавата. Твърди, че стойността на изпълнената част от договора е 49211,30
лева с ДДС равняваща се на разликата между сумата за първи етап – 59382,21 лева
и преведената авансово сума от 10170,91 лева с ДДС. Твърди, че на 11.08.2017 г.
ответникът извършил частично плащане в размер на 43000 лева. За извършените
работи от първи етап била издадена фактура № 00000001339/31.07.2017 г. Останала
дължима сумата от 6211,30 лева с ДДС. Общият размер на обезщетението за забава
било в размер на 1308,01 лева за периода от 21.05.2017 – 17.11.2017 г. – датата
на подаване на исковата молба. Моли ответникът да бъде осъден за заплати
исковите суми, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба до окончателното плащане. Претендира направените в исковото и обезпечителното
производство по гр.д. № 3367/2017 г. по описа на РС – гр. Шумен.
В срока
по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника „М.Г.Б.“ ЕООД, с който
оспорва предявените искове. Поддържа, че работата не е приета от възложителя,
тъй като представените към исковата молба протоколи са подписани от трето на
дружеството лице. Твърди, че изпълнение на сключения договор не се установява,
тъй като строителна площадка на обект по Национална програма за енергийна
ефективност на многофамилни жилищни сгради на сграда с административен адрес
гр. Бургас, ж.к. *****, бл. 19 била открита с Протокол за откриване на
строителна площадка на 19.06.2017 г., т.е. два месеца след като бил подписан
твърдения Акт обр. 19 за извършени от ищеца СМР. Поддържа, че строителните
работи на този обект не са започнали преди тази дата. Поддържа, че СМР не са
извършени, тъй като липсват надлежни доказателства по отношение на вложените
материали и изпълнени дейности, количеството и видовете извършени СМР, не бил представен
анализ на единични цени, не били представени фактури за закупени материали и
сертификат за вложените, нямало представени декларации за съответствие, нямало
доклад от проектанта за упражнен авторски надзор, който да е отразен в
заповедната книга и с който да се установява дали изпълнителят изпълнява
проекта с материалите, одобрени от проектанта, нямало доклад за приемане и
утвърждаване на цените за извършените работи. Оспорва твърдението, че ищцовото
дружество е изпълнило възложените дейности. Оспорва твърдението, че трето лице
е извършило плащане на аванс от името и за сметка на ответника. Моли
предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира направените по делото
разноски.
В
първоинстанционното производство са събрани писмени доказателства и заключение
на съдебно-счетоводна експертиза, от които се установява следното:
Не е
спорно между страните, а и се установява от събраните по делото доказателства,
че „М.Г.Б.“ ЕООД е изпълнител по Договор за възлагане на обществена поръчка № 93-ОП-30 (361)21.11.2016 г., сключен с
Община Бургас с предмет Изпълнение на Национална програма за енергийна
ефективност на многофамилни жилищни сгради за блок № 19, ж.к. *****, гр.
Бургас. На 19.06.2017 г. е съставен протокол за откриване на строителна площадка
за обекта.
На
23.03.2017 г. между „М.Г.Б.“ ЕООД – възложител и „Б.П.Т.“ ЕООД – изпълнител е
сключен договор за изработка, по силата на който изпълнителят се е задължил да
изработи и достави за обект – сграда с адрес гр. Бургас, ж.к. „*****, 1373
кв.м. ПВЦ дограма с едностранно отваряне от петкамерен профил, цвят бял с Б/К
стъкло 24 мм, термомост входна врата – 82,08 кв.м.с размери 3200/2200 см., цвят
бял с Б/К стъкло 24 мм и термопанел 24 мм., 12 бр. едностранни дръжки, 12 бр.
стопавтомати, 12 бр. насрещници, 862 л.м. външни алуминиеви подпрозоречни дъски
– 20 см., задължава се да демонтира 1373 кв.м. съществуваща на място стара
дограма. Страните са уговорили, че изпълнението на договора ще бъде извършено
на три етапа, като първи етап обхваща изработка и доставка на ПВЦ дограма и
стъклопакети на входове 1 и 2 на сградата. Съгласно т. 1.4 от договора
възложителят поема задължение да плати реално доставените количества дограма,
които реални количества се удостоверяват към датата на подписване от двете
страни на приемо-предавателен протокол – Акт Обр. 19. Срокът за изпълнение бил
20 работни дни, считано от датата на заплащане на аванс в размер на 8475,76
лева без ДДС. В т. 3.2.4 било уговорено, че окончателното плащане за Етап 1
следвало да бъде направено след приспадане на платения аванс за този етап в
срок до 30 календарни дни, считано от датата на приемане на доставката с
Приемо-предаватален протокол – Акт Обр. 19 за Етап 1. Плащанията следвало да
бъдат направени по банкова сметка, ***. Към договора е приложена спецификация
на външна дограма – врати, прозорци, врати прозорци, както и стойност съобразно
уговорените количества.
Видно
от извлечение от банкова сметка, *** „ЦКБ“ АД – клон Шумен на 31.03.2017 г.
Национален център за насиране на сг за сумата от 10170,91 лева – авансово
плащане изработка и доставка на дограма по проформа фактура № 77/21.03.2017 г.
На
20.04.2017 г. са съставени два Протокола – Акт обр. 19 за извършени СМР,
подписани от И.Л.– технически
ръководител и представител на „Б.П.Т.“ ЕООД. В протоколите са посочени видове,
количества и стойност на доставени дограми, като общата им стойност е 59382,21
лева с ДДС.
На
03.04.2017 г. „Б.П.Т.“ ЕООД е издало Фактура № **********/03.04.2017 г. с
получател „М.Г.Б.“ ЕООД за сумата от 8475,76 лева без ДДС или 10170,91 лева с
ДДС – авансово плащане за изработка и доставка на дограма.
На
31.07.2017 г. „Б.П.Т.“ ЕООД е издало Фактура № **********/31.07.2017 г. с
получател „М.Г.Б.“ ЕООД за изработка и доставка на дограма по договор на
стойност 49211,30 лева след приспадане на внесения аванс от 10170,91 лева.
На
14.08.2017 г. „М.Г.Б.“ ЕООД е наредило по сметка на „Б.П.Т.“ ЕООД сумата от
43000 лева – представляваща частично плащане по Фактура № 1339/31.07.2017 г.
От
приетото по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза се установява,
че процесните фактури с № 1176/03.04.2017 г. не е осчетоводена в регистрите на
„М.Г.Б.“ ЕООД, не е включена в дневниците за покупки и по нея не е упражнено
правото на приспадане на данъчен кредит.
Установява се, че Фактура № 1339/31.07.2017 г. е осчетоводена в
регистрите на дружеството, включена е в дневниците за покупки и по нея е
упражнено правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 8201,88 лева. При
осчетоводяването на фактурата било отразено приспадането на аванс в разер на
8475,76 лева. При разпит на вещото лице в съдебно заседание, проведено на
10.06.2019 г., то е заявило, че през
2017 г. е сменено дружеството, което е извършвало счетоводството на „М.Г.Б.“
ЕООД. Вещото лице установило при проверката си, че процесната фактура №
1176/03.04.2017 г. не е била налична в счетоводството, като сумата по платения
аванс е била отнесена към неуточнен разчет.
При
така установената фактическа обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато
следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира,
че обжалваното решение е валидно.
С исковата молба са предявени обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 258 във връзка с чл. 266, ал. 1 от Закона за задълженията
и договорите и с правно основание чл. 86 от Закона за задълженията и
договорите. Ищецът е въвел твърдения, че ответното дружество е изпаднало в
забава за плащане на възнаграждение по договор за изработка, поради което
претендира обезщетение за забава за периода от 21.05.2017 г.
– 17.11.2017 г., като сумата от 1308,01 лева. С
Определение по чл. 140 от ГПК от 13.03.2019 г. е съставен проект за доклад на
делото, който е обявен на страните като окончателен в съдебно заседание,
проведено на 18.03.2019 г. В доклада на делото съдът е определил правната
квалификация на предявените искове, като е посочил, че е предявен иск с правно
основание чл. 86 от Закона за задълженията и договорите. В съдебно решение №
176671/25.07.2019 г. е разгледан и уважен иск с правно основание чл. 92 от
Закона за задълженията и договорите за сумата от 1308,01 лева – неустойка за
забава за плащане на сума, представляваща възнаграждение по договор за
изработка. В мотивите на съдебното решение съдът е посочил, че въз основа на
събраните по делото доказателства е установено, че в чл. 23 от договора за
изработка е определен размерът на лихвата, която е равна на претендираната.
Настоящият съдебен състав намира, че в частта, с която съдът се е
произнесъл по иск с правно основание чл. 92 от Закона за задълженията и договорите
обжалваното решение е недопустимо. Първоинстанционният съд е разгледал и се е
произнесъл по непредявен иск. В конкретния случай, не може да се приеме, че е
налице неправилна правна квалификация, доколкото фактите, които пораждат
правото на обезщетение за забава в по чл. 86 от Закона за задълженията и
договорите и правото на неустойка по чл. 92 от Закона за задълженията и
договорите са различни. В тази част съдебното решение следва да бъде обезсилено
и да бъде върнато на Софийски районен съд за произнасяне по предявения иск с
правно основание чл. 86 от ГПК съобразно заявените с исковата молба факти.
В частта, с което пърноинстанционният съд се е произнесъл по иска с
правно основание чл. 258 във връзка с чл. 266, ал. 1 от ГПК, обжалваното
решение е допустимо. Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна.
Съгласно
чл. 258 от ЗЗД с договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск
да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната – да плати
възнаграждение. Основателността на предявения иск е поставена в зависимо от
това по делото да се установи, че между страните е възникнало облигационно
правоотношение по силата на договор за изработка, че изпълнителят е изпълнил
съобразно уговореното, както и че работата е приета от възложителя. От
събраните по делото писмени се установява, а и не е спорно между страните, че
между „М.Г.Б.“ ЕООД и „Б.П.Т.“ ЕООД е сключен договор за изработка, по силата
на който изпълнителят е поел задължение да изработи и достави ПВЦ дограма за
обект в гр. Бургас.
Съгласно
чл. 266, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД поръчващият е длъжен да заплати възнаграждението
за приетата работа. Съгласно
разпоредбата на чл. 264, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите
възложителят е имал задължението по договора за приеме работата, ако тя съответства на уговореното, като
при приемането е можел да направи всичките си възражения по неправилното
изпълнение. От събраните по делото доказателства се установява, че на
20.04.2017 г. са съставени два приемо-предавателни протокола, които са
подписани от И.Л.– технически ръководител, действащ като представител на
възложителя и управителя на ищцовото дружество като изпълнител.
Неоснователно
се явява възражението на въззивника – ответник, че при подписването на
констативните протоколи И.Л.не обвързва с действията си „М.Г.Б.“ ЕООД.
Действително по делото не са ангажирани доказателства, че подписалия
приемо-предавателните протоколи е бил упълномощен от дружеството да извършва
действия по приемане на изпълнението по процесния договор за изработка.
Независимо от това, обаче, на 11.08.2017 г. е извършено частично плащане на
сумата от 43 000 лева по Фактура № 1339/31.07.2017 г., издадена от „Б.П.Т.“
ЕООД, като се установява, че фактурата е осчетоводена при ответното дружество и
е ползван данъчен кредит. Следователно и с оглед разпоредбата на чл. 301 от
Търговския закон действията, извършени от И.Л.– технически ръководител по
приемане на изпълнението по Договор за изработка от 23.03.2017 г. се считат
потвърдени от възложителя.
Неоснователни
са и възраженията на въззивника, изложени в исковата молба, че не е дължимо
възнаграждение за изработеното, тъй като не са представени изискуеми по договор
и по ЗУТ документи. На първо място, предмет на договора е изработка и доставка
на ПВЦ дограма. В този случай, изпълнителят не е поел задължение да монтира
доставената дограма и дейността му не е подчинена нито като начало, нито като
извършване на строителните правила, предвидени в ЗУТ и актовете за прилагането
му и документиране на изпълнението. На следващо място, съгласно т. 3.2.4 от договора
плащането на остатъка от дължимото възнаграждение за Етап 1 от договора е
дължимо в срок от 30 календарни дни от
датата на подписване на приемо-предавателен протокол. Други документи,
удостоверяващи изпълнението и поставящи в зависимост от тях плащането на
възнаграждението не са посочени. Следователно от събраните по делото
доказателства се установява, че за ответното дружество – възложител по договор
за изработка е възникнало задължение за плащане на възнаграждение за Етап І от
Договор за изработка от 23.03.2017 г.
В тежест на ответника е било да установи при
условията на пълно и главно доказване, че е изпълнил задължението си да заплати
останалата част от възнаграждението в срок от 30 дни след приемане на
изпълнението. Не е спорно, че част от дължимата сума от 43000 лева е платена, а
остатъкът от 6211,30 лева е останала дължима.
По изложените съображения и поради съвпадане на изводите на въззивния съд
с тези на Софийски районен съд, 73 състав, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено в частта по иска с правно основание чл. 258 във връзка с чл. 266 от
Закона за задълженията и договорите.
Предвид на
изложеното, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 176671/25.07.2019 г. по описа на СРС, 73 състав в частта, с
която „М.Г.Б.“ ЕООД, ЕИК – *****е осъдено да плати на основание чл. 92, ал. 1
от ЗЗД на „Б.П.Т.“ ЕООД, ЕИК – *****сумата от 1308,01 лева – неустойка за забава
на плащане на сумата по чл. 258, вр. 266, ал.1, вр. 79, ал. 1 за периода от
21.05.2017 – 17.11.2017 г. и връща делото на Софийски районен съд за произнасяне по предявения иск с правно
основание чл. 86 от Закона за задълженията и договорите.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 176671/25.07.2019 г. по описа на СРС, 73 състав в частта, с
която М.Г.Б. ЕООД, ЕИК - *****е осъдено да плати на Б.П.Т. ЕООД следните суми:
на основание чл. 258, вр. чл. 266, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД – 6211,30
лева, претендирана като възнаграждение по договор за изработка от 23.03.2017
г., по който са издадени фактури №№ 1176/03.04.2017 г. и 1339/31.07.2017 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 22.11.2017
г. до изплащането му
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.