Определение по дело №515/2017 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 651
Дата: 15 ноември 2017 г.
Съдия: Милен Петров Славов
Дело: 20173000500515
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 1 ноември 2017 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ №651

гр. Варна, 15.11.2017г.

Варненският апелативен съд в закрито съдебно заседание, в състав:

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ.ПЕТРОВА

         МАРИЯ МАРИНОВА

като разгледа докладваното от съдията Славов в. гр. дело № 515/17г., намира следното:

Настоящото производство има за предмет въззивната жалба на П.А.К. и Д.И.К. *** чрез адв. Мл. П. *** против решение № 1187/10.07.17г., постановено по гр.д. № 617/16г. на ОС-Варна, в частта му, с която въззивниците са осъдени да заплатят на ищците П.Д.П. и Д.А.П. *** сумата от 85 000 евро на осн. чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, представляваща заплатена част от продажната цена по развален предварителен договор от 02.03.2011г. за покупко-продажба на недвижим имот, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба – 28.03.2016г., до окончателно ѝ изплащане; както и сумата от  1994,60лв., представляваща заплатени лихви по ипотечен кредит за м.01, м.02, м.03 и м.04.2012г., платени на 30.03.2012г. от купувачите на продавачите без основание, на осн. чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба – 28.03.2016г., до окончателно ѝ изплащане. Претендира се отмяна на решението в тези част и иотхвърляне на предявените искове за тези суми, ведно с присъждане на разноските за двете инстанции. Поддържа се, че решението в обжалваната му част е постановено при съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон, както и е необосновано. Оспорва се приетото от съда, че е неоснователно възражението за прихващане, релевирано от ответниците, поради това че вземането на въззивниците за уговорената по предварителния договор неустойка /който договор е бил развален по инициатива на продавачите поради неизправност на купувачите, считано от 10.08.12г./, е погасено по давност на осн. 111, б. „б” от ЗЗД. Този извод противоречи на чл. 103, ал. 2 от ЗЗД, тъй като прихващането с погасено по давност вземане е допустимо в случаите, когато прихващането е могло да бъде извършено и преди изтичането на давността. Оспорва се и извода на ВОС за наличието на хипотезата на чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД относно втората присъдена на ищците сума, тъй като се сочи, че същата е получена от ответниците като обезщетение за платените от тях лихви по договора им за ипотечен кредит. Поради това се сочи, че сумата е платена на осн. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД. Оспорва се и извода на ВОС, че ищците имат правото да получат плащане за извършеното от тях незаконно строителство в имота, както и за поставянето на гранитогрес на пода в дневната стая. Този извод макар и да не влияе върху крайния резултат за отхвърляне на всички искове на ищците за подобрения поради компенсация с вземането на ответниците за обезщетение за ползването на имота им, влияе върху размера, до който се извършва компенсирането, тъй като има значение за претендираното от ответниците прихващане с всички вземания на ищците. Счита се, че ВОС е допуснал и процесуалното нарушение да извърши прихващане с релевираните чрез това възражение вземания на ответниците, но само с вземането им за неустойка по чл. 4.4 от предварителния договор, а останалите две възражения е оставил без разглеждане. Не е извършено компенсиране на остатъка от вземането на ответниците в размер на 24 685.20 лв. /представляваща разликата над 11 778.80 лв., до който е извършена компенсация с вземането на ищците за подобрения, до 36 464 лв., колкото е вземането на ответниците за обезщетението за ползване на имота/ с останалите вземания на ищците против ответниците. Освен това е изложено и друго допуснато от съда процесуално нарушение – въпреки аргументираното оспорване от ответниците на заключението на повторната СТЕ в частта за определянето на средния пазарен наем за процесния имот за периода от м. 08.12г. до датата на експертизата, съдът необосновано е отхвърлил искането за назначаването на тройна експертиза с поставянето на такава задача. Оставено е без разглеждане и възражението на ответниците по чл. 90, ал. 1 от ЗЗД за едновременност на изпълнението на задълженията на насрещните страни – ответниците да върнат пари, а ищците да предадат владението на имота. Отправено е доказателствено искане за назначаване на тройна СТЕ със задача да определи средния пазарен наем за процесния имот за периода от м. 08.12г. до датата на експертизата.

            В предвидения срок насрещните страни П.Д.П. и Д.А.П. са депозирали отговор чрез процесуалните си представители адв. Г. Н. и адв. Р. Р., с който са оспорили въззивната жалба като неоснователна. Сочи се, че ВОС не е разглеждал въпроса относно това по чия вина е развален предварителния договор. След анализ на доказателствения материал и излагане на съответна аргументация, въззиваемите поддържат, че ищците са били изправна страна по предварителния договор към датата за плащането на 31.12.11г., но единствено поради забавата на ответниците такъв не е бил сключен. Много по-късно през 2012 г. ответниците са поканили ищците да платят остатъка от покупната цена без да определят момент и място за сключване на окончателния договор, представяйки доказателства и за своята готовност за това. Поради това се поддържа, че ответниците не могат да черпят права от своето неправомерно в качеството им на бъдещи продавачи поведение, вкл. и да претендират неустойка. От друга страна се сочи, че ответниците не са се позовали на нормата на чл. 103, ал. 2 от ЗЗД пред ВОС, имайки предвид направените от ищците пред ВОС оспорвания - че претендираната от насрещната страна неустойка е прекомерна и нищожна, както и погасена по давност. Счита се, че позоваването на нормата на чл. 103, ал. 2 от ЗЗД е осъществено от ответниците едва във въззивната им жалба, което е недопустимо, а от друга страна е и неоснователно. Неоснователността на възражението за прихващане при условията на чл. 103, ал. 2 от ЗЗД произтича не само от изтичането на погасителната давност за вземането за неустойка, но и поради това, че не са били предпоставките на чл. 103, ал. 1 от ЗЗД. Това е така, защото вземането на ответниците за неустойка не е било ликвидно преди изтичането на давността, тъй като не е било безспорно между страните, нито е било установено със СПН между тях. От друга страна се споделят и изводите на ВОС относно претенцията им за заплащане на сумата от 1994.60 лв., за която е прието, че е платена без правно основание.

            Сочи се още, че единственото ясно формулирано възражение за прихващане на ответниците е по отношение на вземането им за неустойка по чл. 4.4 от предварителния договор срещу задължението им да върнат частично платената покупна цена. Останалите възражения за прихващане са неясни. Евентуално възприемане тезата на ответниците би било по-удачно като резултат и за ищците – ако беше уважено възражението им за прихващане с вземането им за обезщетение за ползването на имота срещу задължението им за връщане на получената част от цената, то тогава не би се погасило вземането на ищците за подобренията, при който случай пък би се уважило искането им за признаване правото на задържане по отношение на процесния имот.

            Развити са и подробни съображения и относно възражението на ищците за прекомерност и нищожност /поради нарушение на добрите нрави/ на претендираните от ответниците неустойки по чл. 4.4 и чл. 4.5 от предварителния договор, с които претендират извършването на прихващане.

            Счита се за допустима претенцията на ответниците за прихващане с вземане за обезщетение за ползването на имота, но само за период от датата на разваляне на предварителния договор и до датата на депозиране на исковата молба по настоящото дело, а не и за период след това. Отделно се оспорва основателността на това вземане.

            Оспорва се основателността на направеното доказателствено искане, тъй като не е налице процесуално нарушение на ВОС при отказа да назначи тройна СТЕ, а от друга страна и двете заключения са компетентни, обосновани и пълни, макар и да се разминават относно посоченото като резултати. Претендира се въззивната жалба на ответниците да бъде оставена без уважение и да се потвъдри решението в обжалваната от тях част. Претендира се и присъждане на разноските за настоящата инстанция, вкл. и адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 2 от ЗА за всеки от предявените два иска.

В предвидения по чл. 263, ал. 2 от ГПК срок е подадена насрещна въззивна жалба от П. и Д.П. срещу решение № 1187/10.07.17г., постановено по гр.д. № 617/16г. на ОС-Варна, в частта му, с която са отхвърлени предявените от тях против ответниците П.А.К. и Д.И.К. иск с правно основание чл. 72, ал. 1 вр. чл. 70, ал. 3 от ЗС, за осъждане на ответниците да заплатят на ищците сумата от 44 908лв., представляваща извършени от страна на купувачите подобрения в имота, собственост на ответниците, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба – 28.03.2016г., до окончателното й изплащане, поради неоснователност на претенцията за разликата над 11 778,80лв. до 44 908лв. и за сумата от 11 778,80лв., поради извършено по възражение на ответниците прихващане със сумата от 36 464лв., представляваща обезщетение за ползване на имота от ищците за периода месец август 2012г. – месец май 2017г.; както и е отхвърлен иска на ищците за признаване право на задържане, на основание чл. 72, ал. 3 от ЗС на подробно описания недвижим имот, собственост на ответниците, в който претендират да са извършили подобрения в качеството си на добросъвестни владелци, до заплащането на подобренията. Счита се, че решението в тези му части е неправилно поради погрешно приложение на материалния и процесуалния закон и неправилно и непълно обсъждане на доказателствения материал, което е довело и до необоснованост на съдебния акт. Направен е подробен анализ на събраните доказателства, от което се извежда становището за основателност на претенцията за присъждане на увеличената стойност на имота, вследствие на всички извършени от ищците и описани в исковата им молба подобрения. Поддържа се, както в отговора на въззивната жалба на ответниците, че претенцията на ответниците за вземането им за обезщетение за ползването на имота е допустимо само за периода от развалянето на предварителния договор и до момента на подаване на исковата молба по настоящото дело. Отново се излага становището за неяснота относно формулираните от ответниците възражения за прихващане досежно всяко от насрещните вземания, които претендират да бъдат погасени чрез компенсацията. Предложили са и свой вариант за начина на извършване на прихващането, при който непогасено ще остане вземането на ищците за подобрения, при което пък ще е налице основателност на искането за признаване правото на задържане на имота до плащане стойността на подобренията. Претендира се отмяна на решението в обжалваните с насрещната въззивна жалба части и присъждане на разноските за двете инстанции, както и на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗА присъждането на адвокатски възнаграждения за всеки от отхвърлените два иска на ищците.

            В предвидения срок насрещните страни Коемджиеви чрез адв. П. са депозирали отговор на насрещната въззивна жалба, с който същата е оспорена като неоснователна. Поддържа се, че ищците не са провели пълно и главно доказване, че претендираните за обезщетяване строителни работи са били извършени от тях и че към момента на постановяване на решението увеличават стойността на имота. Поддържа се, че ответниците в отговора на исковата молба са направили възражение за прихващане на всички суми, претендирани от ищците срещу подробно посочените вземания на ответниците, уточнени по основание и размер, а именно: неустойката по чл. 4.4 по предварителния договор в размер на 85 000 евро; неустойката по чл. 4.5 от предварителния договор в размер на 70 500 евро (по 50 евро на ден за периода от развалянето на договора от 11.08.12г. до 13.07.16г.), или ако тази неустойка бъде преценена за недължима – с вземането на ответниците за обезщетение за ползването на имота от ищците в същия размер и за същия период; и отново с неустойката по чл. 4.5 от предварителния договор и в размер на по 50 евро на ден, но считано от 14.07.16г. до датата на предаване на владението върху имота от ответниците, или ако неустойката бъде преценена за недължима – с обезщетението за ползване на имота в същия размер и за същия този период.

            Въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са подадени в съответните процесуални срокове, от страни с правен интерес от обжалването в съответните части на първоинстанционното решение и при наличието на доказателства за надлежна представителна власт за всеки от въззивниците, поради което са допустими.

            Настоящият състав на съда намира, че на ответниците в първоинстанционното производство /въззивниците Коемджиеви/ следва да се даде възможност да уточнят с препис за насрещните страни с кое от всяко от своите вземания /така, както са посочени в отговора на исковата молба и във въззивната жалба/ претендират извършването на прихващане с претендираните от ищците чрез предявените осъдителни искове парични притезания. В тази връзка следва да се има предвид, че погасителния ефект на прихващането може да настъпи освен при наличието на предпоставките на чл. 103 от ЗЗД, но и при яснота относно всяко от насрещните вземания на страните, с които се претендира извършването на прихващането.

            Въззивният съд намира, че доказателственото искане на въззивниците Коемджиеви за назначаването на тройна СТЕ с поставената задача е неоснователно. От една страна действително не е налице хипотезата на чл. 266, ал. 3 от ГПК – не е допуснато процесуално нарушение на ВОС чрез отказа да се назначи тройна СТЕ след проведени първоначална и повторна единични СТЕ по един и същи въпрос, а от друга страна – заключенията макар и да се различават по крайни резултати – не са необосновани и не възникват съмнения за тяхната неправилност.

            С оглед на горното, делото следва да се внесе за разглеждане в открито с.з., като на въззивниците /ответници в исковото производство/ се даде възможност да направят посоченото по-горе уточнение, за да може съдът да се приеме, че са налице надлежно релевирани възражения за прихващане и да се произнесе по тяхната основателност.

            Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

 

Насрочва делото в открито с.з. на 29.11.17г. от 09.30 ч., за която дата и час да се призоват страните чрез процесуалните им представители /по телефона/.

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на въззивниците Коемджиеви /ответници в исковото производство/ чрез адв. Мл. П. в 1-седмичен срок от съобщението с писмена молба, с копия за насрещните страни, да уточнят с кое от всяко от своите вземания /така, както са посочени в отговора на исковата молба и във въззивната жалба/ претендират извършването на прихващане с претендирани от ищците по делото техни вземания – с коя точно сума /с посочено основание и размер/, дължима на ответниците, се претендира извършването на прихващане с точно посочено вземане на ищците, включително и с посочване на поредност за извършване на прихващането при липсата на пълно покриване на насрещните вземания по размер.

При неизпълнение в срок, съдът ще приеме, че не са налице надлежно релевирани възражения за прихващане.

Определението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                       ЧЛЕНОВЕ: