№ 970
гр. Варна, 03.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Светлана Т.а
Членове:Диана К. Стоянова
мл.с. Марина К. Семова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Светлана Т.а Въззивно гражданско дело №
20223100502152 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Й. Т. Й. с ЕГН ********** със
съдебен адрес ***, чрез пълномощник адв.В. В. САК, срещу Решение № 212
от 09.12.2021г., постановено по гр.д.№ 360/2021г. по описа на Районен съд
гр.Провадия В ЧАСТТА, в която Й. Т. Й. Е ОСЪДЕН да заплати на
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град София, район Витоша, ул. „Околовръстен път" № 260 със
съдебен адрес: **** на основание чл. 430 и сл. ТЗ във връзка с чл. 79 ЗЗД
1. сумата от 10 897,91 швейцарски франка, представляваща падежирала
главница за периода от 27.03.2017 г. до 08.03.2021 г., част от общо
дължимата главница в размер от 65 916,83 швейцарски франка по
договор за потребителски кредит № HL34812/24.03.2008 г., изменен с
допълнително споразумение от 23.09.2010 г., допълнително
споразумение от 04.10.2011 г. и Анекс от 21.11.2011 г.
2. сумата от 10 973 швейцарски франка, представляваща падежирала
1
непогасена по давност възнаградителна лихва за периода от 27.03.2018 г.
до 08.03.2021 г. по договор за потребителски кредит №
HL34812/24.03.2008 г., изменен с допълнително споразумение от
23.09.2010 г., допълнително споразумение от 04.10.2011 г. и Анекс от
21.11.2011 г.
3. 2687.22 швейцарски франка, представляващо падежирало непогасено по
давност обезщетение за забава за периода от 27.02.2019 г. до 08.03.2021
г.
В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно и
необосновано, постановено в нарушение на материалния и процесуалния
закон. Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд и отказал да
приеме за съвместно разглеждане заявеното в открито съдебно заседание на
10.06.2022г. възражение за прихващане „със сумите, които са присъдени…
съобразно влезлите в сила решения“, които „да бъдат прихванати със сумите,
които банката е осъдена да заплати…, съобразно съдебни решения по гр.д. №
9356 от 2013г. на СРС, въззивно гр.д. № 16113 от 2014г. на СГС, и т.д. № 3539
от 2015г. на ВКС“. Позовава се на постановките на ТР № 1 от 2013г. на ВКС;
твърди, че плащане на сумите реално не е извършвано, тъй като върху
вземането по събраната от ЧСИ Б. сума по образуваното пред него
изпълнително дело е наложен запор, иницииран от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ"
АД, ЕИК ********* като обезпечение на исковете, предмет на настоящото
производство. Оспорва се извода на съда, че на ответника са възстановени
2 970.40 шв.фр. на 24.07.2019г. Оспорва се извода на съда, че не следва да се
обсъжда заключението по двете ССчЕ в частта, в която са извършени
изчисления във връзка с дължимостта на сумите в евро, като цитира приетото
с решението на ВКС по т.д. № 3539/2015г. присъдена сума от 6 899.46 лева,
представляваща надплатена за периода 24.03.2008г. – 01.03.2013г. сума по
кредита, в резултат на валутната разлика между шв. франк и еврото, като
реалното усвояване на кредита от потребителя става именно в евро по негова
сметка в евро. Сочи се, че неправилно първоинстанционният съд не е
постановил възлагането на поисканите от ответника допълнителни задачи за
извършване на преизчисление на дълга с оглед прогласената нищожност на
двете допълнителни споразумения и установените курсови разлики в резултат
на превалутирането. Настоява се за отмяна на първоинстанционното решение
в обжалвана част и за отхвърляне на иска изцяло на реализираните разноски в
2
двете инстанции.
В срока за отговор въззиваемото дружество представя писмен отговор,
в който намира въззивната жалба за неоснователна и моли за потвърждаване
на съдебното решение като правилно и законосъобразно. Оспорва изцяло
възраженията на въззивника относно правилността на решението. Настоява за
потвърждаване на решението в обжалваната част.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД като взе предвид направените
оплаквания с жалбата, изложените доводи и съображения на страните, както и
събраните по делото доказателства намира за установено следното:
Правомощията на въззивният съд съобразно разпоредбата на чл.269 от
ГПК са да се произнесе служебно по валидността на първоинстанционното
решение и допустимостта в обжалваната му част, а по останалите въпроси –
ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи
до неправилност на решението.
Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в
рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност,
поради което е валидно.
Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването
правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата
допустимост, поради което въззвивният съд дължи произнасяне по
съществото на спора.
Производството по гр.дело № 5012/2021г. по описа на Районен съд
Варна e образувано по искова молба (след изпращането й по подсъдност от
Окръжен съд Варна) на „Юробанк България“ АД срещу Й. Т. Й., ЕГН
********** да заплати на „Юробанк България" АД, ЕИК ********* сумите
както следва: 1/ на основание чл. 430 и сл. ТЗ във връзка с чл. 79 ЗЗД сумата
от 10 897,91 швейцарски франка, представляваща падежирала главница за
периода от 10.03.2017 г. до 08.03.2021 г., част от общо дължимата главница в
размер от 65 916,83 швейцарски франка по договор за потребителски кредит
№ HL34812/24.03.2008 г., изменен с допълнително споразумение от
23.09.2010 г., допълнително споразумение от 04.10.2011 г. и Анекс от
21.11.2011 г.; 2/ на основание чл. 430 ТЗ във връзка с чл. 79 ЗЗД сумата от 10
973 швейцарски франка, представляваща падежирала непогасена по давност
3
възнаградителна лихва за периода от 10.03.2018 г. до 08.03.2021 г. по договор
за потребителски кредит № HL34812/24.03.2008 г., изменен с
допълнително споразумение от 23.09.2010 г., допълнително споразумение
от 04.10.2011 г. и Анекс от 21.11.2011 г.; 3/ на основание чл. 86 ЗЗД сумата от
3056,82 швейцарски франка, представляващо падежирало непогасено по
давност обезщетение за забава за периода от 10.02.2019 г. до 08.03.2021 г.
В исковата молба се сочи, че на 24.03.2008 г. между страните е сключен
договор за потребителски кредит, по силата на който банката предоставя
потребителски кредит за текущи нужди в швейцарски франкове в размер на
равностойността в швейцарски франкове на 85 000 евро по курс купува за
швейцарския франк към еврото в деня на усвояване на кредита, а ответникът
се задължава да върне ползвания кредит заедно с дължимите лихви в срокове
и при условията на договора за кредит. Крайният срок за погасяване на
кредита е 300 месеца след усвояване на кредита като е посочено, че
погасяването на кредита се извършва във валута, в която същият е разрешен и
усвоен - швейцарски франкове. С допълнително споразумение от 23.09.2010
г. страните предоговарят съществуващи към датата на споразумението
задължения на кредитополучателя като последният ще ползва 12 месечен
период на облекчено погасяване на дълга, считано от следващия падеж. С
допълнително споразумение от 04.10.2011 г. страните констатират общия
размер на задълженията и предоговарят съществуващите задължения на
кредитополучателя като последният ще ползва 12 месечен период на
облекчено погасяване на дълга, считано от следващия падеж. С анекс от
21.11.2010 г. страните на основание чл. 8 и чл.9 и подадената молба от
18.11.2011 г. за частично погасяване на жилищния кредит, страните се
съгласяват кредитополучателят да погаси предсрочно сумата от 50 000
швейцарски франка като погасителният план се преизчислява, а месечните
погасителни вноски намаляват, а остатъчният дълг до падежа на кредита се
запазва. С решение от 20.02.2014 г. по гр.д. № 9356/2013 г. по описа на СРС и
с решение от 22.09.2019 г. по т.д. № 3539/2015 г. по описа на ВКС се
прогласява нищожността на чл. 3, ал.1; чл.3, ал.5; чл.6, ал.3 и чл.12, ал.1 и чл.
22, ал.1 от договора за кредит поради тяхната неравноправност като е прието,
че валутата на кредита е швейцарски франкове, а по отношение лихвата за
забава се прилагат първоначално договорените условия - а именно фиксиран
лихвен процент в размер на 6,15 %. Ответникът е спрял обслужването на
4
кредита през март 2017 г. като към датата на депозиране на исковата молба не
са постъпили никакви плащания, считано от 10.03.2017 г. като непогасените
вноски за главница са 48, колкото са и дължимите вноски за лихва. С
исковата молба се прави изявление, че кредитът се обявява за предсрочно
изискуем. Настоява се за уважаване на предявените искови претенции и
присъждане на сторените в производството разноски.
В писмения си отговор ответникът оспорва исковите претенции.
Твърди, че същите са в значително по-нисък размер. Посочва, че клаузите на
договора за кредит, с които всички вреди от валутни промени и валутния риск
се възлагат в тежест само на потребителя са нищожни (чл.2, ал.1, чл.3, ал.1,
чл.3, ал.5, чл.6, ал.2, чл.6, ал.3, чл.13, чл.24, ал.1 и чл.24, ал.2). Никъде в
договора не се сочи, че базовия лихвен процент се определя по методология и
никъде не се препраща към такава с договора. Договорът за кредит следва да
съдържа безусловно и изцяло уговорките относно всички разходи по кредита.
Твърди, че банката е обезпечила за себе си правото произволно да изменя
базисния лихвен процент като го увеличава със ставка, която счете за
целесъобразна. В противоречие с принципа на добросъвестността е уговорено
правото на банката едностранно да изменя размера на възнаградителната
лихва. Посочва, че процесния договор не попада в приложното поле на
изключението визирано в чл. 144, ал.3, т.1 ЗЗП. В договора липсва уговорка
за условията и методиката за начина на формиране на лихвата и нейната
промяна. Заявява и прави възражение, че и допълнително споразумение от
23.09.2010 г. и допълнително споразумение от 04.10.2011 г. са нищожни с
оглед влезлите в сила решения по процесния договор. Посочва, че когато
отделна клауза от договор, сключен с потребител е неравноправна и поради
това нищожна, спогодбата, основана на такава клауза, е нищожна. Настоява
за отхвърляне на исковите претенции и присъждане на сторените разноски.
Липсва спор между страните, а и от приетите по делото писмени
доказателства и заключението на вещите лице по изготвената ССчЕ в
исковото производство се установява, че между страните е възникнало
валидно облигационно правоотношение, породено от Договор за
потребителски кредит № НL 34812/24.03.2008г., по силата на който
дружеството ищец е отпуснало на заемателя – ответник потребителски кредит
за текущи нужди в швейцарски франкове в размер на равностойността в
швейцарски франкове на 85 000 евро по курс „купува“ за швейцарския франк
5
към евро на Българска пощенска банка АД в деня на усвояване на кредита.
Съгласно заключението по назначената ССчЕ от исковия съд
превалутираната сума, предоставена по кредита, е в размер на 134 111.94
швейцарски франка.
Кредитополучателят е поел насрещното задължение да върне сумата
ведно с възнаградителна лихва, уговорена в чл. 3, ал.1 в размер, формиран от
Базов лихвен процент на „Юробанк и Еф Джи България“ АД за жилищни
кредити в шв.франкове (БЛП), валиден да съответния период на начисляване
на лихвата плюс надбавка от 1.65 пункта. Към момента на сключване на
договора БЛП на банката е 4.5 % или ГЛП е 6.15 %. Крайният срок на
издължаване на кредита е 300 месеца, считано от датата на усвояване, в
конкретния случай – 27.03.2008г.
Съгласно чл. 6, ал. 1 и чл. 7, ал. 1 от договора задължението се погасява
ежемесечно на вноски, включващи главница и лихва, съгласно погасителен
план, който е неразделна част от договора.
Установено е от експерта, че превалутирането е извършено при курс
1.601815 швейцарски франка за едно евро или 0.62429 евро за един
швейцарски франк. Съгласно чл. 2, ал. 1 разрешеният кредит се усвоява по
блокирана сметка в швейцарски франкове на кредитополучателя и се ползва
при условията на ал. 3 и ал. 4, като се превалутира служебно от банката в евро
по търговски курс „купува" швейцарския франк към евро на банката за
съответната валута в деня на усвояването, като се превежда по открита в
банката сметка на кредитополучателя в евро -ал. 3, като за тези действия
кредитополучателя дава съгласие и оправомощава банката.
В чл. 3, ал. 3 е уговорено, че при просрочие на дължими погасителни
вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателя
дължи на банката лихва в размер на сбора от лихвата за редовна главница,
плюс наказателна надбавка от 10 пункта. Според чл. 3, ал. 5 - действащият
БЛП на банката не подлежи на договаряне и промените в него стават
незабавно задължителни за страните. Банката уведомява кредитополучателя
за новия размер на БЛП и датата, от която той е в сила, чрез обявяването му
на видно място в банковите салони. Договорените надбавки не се променят. В
чл. 4, т. 1 е уговорена еднократна такса за управление в размер на 1,5 %,
платима еднократно. В чл. 4, т. 2 е уговорена комисионна за управление на
6
кредита в размер на 0,3 %, платима ежемесечно.
Съгласно чл. 6, ал. 1 погасяването на кредита се извършва на месечни
вноски, включващи главница и лихва, с размер на всяка вноска съгласно
погасителен план.
Съгласно чл. 6, ал. 2 погасяването на кредита се извършва във валутата,
в която е разрешен и усвоен -швейцарски франкове.
Според чл. 6, ал. 3 в случай, че по време на действието на договора
банката промени БЛП, размерът на погасителните вноски по ал. 1 се променя
автоматично в съответствие с промяната, за което кредитополучателят дава
своето неотменимо и безусловно съгласие. В чл. 6, ал. 4 е прието, че курс
„продава" на швейцарския франк към евро на банката се формира от
официален курс „купува" за евро към лева, разделен на курс „продава" за
швейцарския франк към лева за съответния ден. В чл. 12, ал. 1 е прието, че
банката си запазва правото по време на действие на договора да променя
Тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионните, които прилага при
операциите си, както и приложимите лихви по кредита в швейцарски
франкове или друга валута при евентуалното му превалутиране по реда на чл.
21, като приетите изменения са задължителни за страните. Видно от чл. 14 от
договора се установява, че кредитополучателят се е задължил да застрахова
недвижимия имот, като упълномощават банката да сключва застраховката от
негово име и за негова сметка.
Според чл. 21, ал. 1 кредитополучателят има право да поиска от банката
да превалутира предоставения му кредит, а според чл. 22 превалутирането се
определя като промяна на валутата, в която се изчислява стойността на
задължението, при което следва да се приложи съответен лихвен процент,
приложим за новата валута на кредита при изчисляване на лихвата по същия.
В чл. 23 от договора кредитополучателят е декларирал, че е запознат и
съгласен с обстоятелството, че промяната на обявения от банката курс купува
и/или продава на швейцарския франк към лева, както и превалутирането по
чл. 21 може да има за последица, включително в случаите по чл. 6, ал. 2,
повишаване размера на дължимите погасителни вноски по кредита, изразени
в евро, като е поел риска от такива промени и повишаване, както и е съгласен
да поеме всички вреди /вкл. пропуснати ползи/, произтичащи от промяната на
валутните курсове и новите лихви, приложими по превалутирания кредит.
7
Към договора за кредит са сключени допълнителни споразумения от
23.09.2010 г., от 04.10.2011 г. и Анекс към договор за жилищен кредит от
21.11.2011 г.
Видно от приложените с исковата молба писмени доказателства, с
решение № I-26-138 от 20.02.2014г., постановено по гр.д. № 9356/2013 г. по
описа на СРС, потвърдено с решение от 03.04.2014г., постановено по в.гр.д.
№ 16113/2014г. по описа на СГС, необжалвано в съответната част, както и с
решение № 295 от 22.09.2019г. по т.д. № 3539/2015 г. по описа на ВКС се
прогласява нищожността на чл. 3, ал.1; чл.3, ал.5; чл.6, ал.3 и чл.12, ал.1 и чл.
22, ал.1 от договора за кредит поради тяхната неравноправност като е прието,
че валутата на кредита е швейцарски франкове, а по отношение лихвата за
забава се прилагат първоначално договорените условия - а именно фиксиран
лихвен процент в размер на 6,15 %.
Съгласно клаузата на чл.3, ал.1 от договора (обявена за нищожна) за
усвоения кредит кредитополучателят дължи на банката годишна лихва в
размер на базовия лихвен процент на Юробанк и Еф Джи България АД за
жилищни кредити в швейцарски франкове, валиден за съответния период на
начисляване на лихвата плюс договорена надбавка от 1.65 пункта. Към
момента на сключване на договора БЛП на банката за жилищни кредити в
шв.франкове е 4.5 процента.
Съгласно данните от заключението по ССчЕ, проведена в исковото
производство, последната платена падежна вноска е с дата 27.02.2017г., като
от падежна вноска с дата 27.03.2017г. е изцяло погасена лихвата в размер на
337.82 швейцарски франка, а от главницата в размер на 200.84 шв.франка
частично са погасени 38.07 шв.фр. Следващите погасителни вноски не са
покрити.
Съгласно данните от заключението по ССчЕ, назначена в хода на
въззивното производство, курсовата разлика за периода от 01.03.2013г. до
10.02.2017г., установена при сравнение на платените суми в шв.фр.,
превалутирани в лева по курса на шв.фр. към бълг.лев в деня на подписване
на договора и в деня на плащане, възлиза на сумата от 16 096.95 лева,
равняваща се на 12 865.52 шв.фр.
Съобразно приложение 3 към първоначалното заключение общият
размер на извършените плащания по договора за кредит е размер на
8
129 956.21 шв.фр., като общата сума, платена на банката, ведно с курсовите
разлики в размер на 12 865.52 шв.фр., възлиза на 142 821.73 шв.фр. При
прибавяне на курсовите разлики от 5 514.41 шв.фр. (присъдени с решението
на ВКС по т.д. №3539/2015г.) платената сума възлиза на 148 336.14 шв.фр.
Пред въззивната инстанция вещите лица докладват, че при изключване
на сумата от 5 514.41 шв.фр., доколкото същата е възстановена на длъжника,
то със заплатените 142 821.73 шв.фр., при кредитора са погасени следните
суми : главница – 76 881.29 шв.фр., договорна лихва – 62 605.27 шв.фр., такси
– 3009.11 шв.фр. и 326.06 шв.фр.
Както се посочи по-горе клаузата на чл.3, ал.1 от договора е обявена на
нищожна, поради което и не произвежда действие задължението, предвидено
с нея. След приспадане на дължимите и заплатени такси и застраховки по
договора в общ размер от 3 335.17 шв.фр. от общо внесената за периода до
27.03.2017г. сума от 142 821.73 шв.фр., остава сумата от 139 486.56 шв.фр.,
която е напълно достатъчна, за да покрие задължението на длъжника за
възстановяване на главницата от 136 155 шв.фр. Следователно към
27.03.2017г. кредитополучателят е изпълнил изцяло задължението си за
ползвания кредит и не дължи суми по процесния договор за кредит, вкл.
лихва за забава, претендирана в случая за периода от 27.03.2018г. до
08.03.2021г. Това обуславя неоснователност на предявената искова
претенция. Постановеното от първоинстанционния съд решение следва да
бъде отменено и постановено друго при отхвърляне на иска.
С оглед резултата по спора в полза на въззивника следва да бъдат
присъдени сторените от него разноски в исковото производство в размер на
5150 лева, от които за адв.възнаграждение и възнаграждение на вещите лица
по ССчЕ (командировъчни и ДТ за частна жалба не се присъждат) и пред
въззивната инстанция в размер на 5 901 лева, от които за държавна такса за
обжалване на решението, адвокатско възнаграждение и възнаграждение на
вещите лица по ССчЕ.
Воден от изложените съображения, СЪДЪТ
РЕШИ:
9
ОТМЕНЯ Решение № 212 от 09.12.2021г., постановено по гр.д.№
360/2021г. по описа на Районен съд гр.Провадия В ЧАСТТА, в която Й. Т. Й.
Е ОСЪДЕН да заплати на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град София, район Витоша, ул.
„Околовръстен път" № 260 със съдебен адрес: **** на основание чл. 430 и сл.
ТЗ във връзка с чл. 79 ЗЗД
1. сумата от 10 897,91 швейцарски франка, представляваща падежирала
главница за периода от 27.03.2017 г. до 08.03.2021 г., част от общо
дължимата главница в размер от 65 916,83 швейцарски франка по
договор за потребителски кредит № HL34812/24.03.2008 г., изменен с
допълнително споразумение от 23.09.2010 г., допълнително
споразумение от 04.10.2011 г. и Анекс от 21.11.2011 г.
2. сумата от 10 973 швейцарски франка, представляваща падежирала
непогасена по давност възнаградителна лихва за периода от 27.03.2018 г.
до 08.03.2021 г. по договор за потребителски кредит №
HL34812/24.03.2008 г., изменен с допълнително споразумение от
23.09.2010 г., допълнително споразумение от 04.10.2011 г. и Анекс от
21.11.2011 г.
3. 2687.22 швейцарски франка, представляващо падежирало непогасено по
давност обезщетение за забава за периода от 27.02.2019 г. до 08.03.2021
г.,
както и в частта за разноските, като вместо него ПОСТАНОВЯВА
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град София, район Витоша,
ул. „Околовръстен път" № 260 със съдебен адрес: **** на основание чл. 430 и
сл. ТЗ във връзка с чл. 79 ЗЗД срещу Й. Т. Й. с ЕГН ********** иск за
присъждане на
1. сумата от 10 897,91 швейцарски франка, представляваща падежирала
главница за периода от 27.03.2017 г. до 08.03.2021 г., част от общо
дължимата главница в размер от 65 916,83 швейцарски франка по
договор за потребителски кредит № HL34812/24.03.2008 г., изменен с
допълнително споразумение от 23.09.2010 г., допълнително
споразумение от 04.10.2011 г. и Анекс от 21.11.2011 г.
2. сумата от 10 973 швейцарски франка, представляваща падежирала
10
непогасена по давност възнаградителна лихва за периода от 27.03.2018 г.
до 08.03.2021 г. по договор за потребителски кредит №
HL34812/24.03.2008 г., изменен с допълнително споразумение от
23.09.2010 г., допълнително споразумение от 04.10.2011 г. и Анекс от
21.11.2011 г.
3. 2687.22 швейцарски франка, представляващо падежирало непогасено по
давност обезщетение за забава за периода от 27.02.2019 г. до 08.03.2021
г.
В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ решението не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град София, район Витоша, ул.
„Околовръстен път" № 260 със съдебен адрес: **** на основание чл. 430 и сл.
ТЗ във връзка с чл. 79 ЗЗД да заплати на Й. Т. Й. с ЕГН ********** сторените
от него разноски в исковото производство в размер на 5150 лева, и пред
въззивната инстанция в размер на 5 901 лева.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред ВКС
на Р България в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11