Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260013
гр. Дряново, 21.10.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Дряновският районен съд в публично
заседание на 29.09.2021 г., в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАРИЕТА СПАСОВА,
при секретаря Гергана Генева,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 210/ 2020г., за да се
произнесе взе предвид следното :
Предявени са
искове по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1,
т. 2 и т. 3 и ал. 3 от ГПК.
Ищецът
“Топлофикация София” ЕАД основава исковата си претенция на обстоятелството, че на
11.10.2019 г. е депозирал заявление за издаване заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК. С разпореждане по ч. гр. дело № 442/ 2019 г. по описа на Районен съд
Дряново, получено от дружеството на 02.07.2020г., съдията докладчик указал, че
дружеството може да предяви иск относно вземането си.
Посочват, че
ответникът е клиент на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) и за него важало действащото за посочения период
законодателство в областта на енергетиката. Ответникът не упражнил правата
си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо
него са влезли в сила Общите
условия за продажба на топлинна
енергия от "Топлофикация
София" ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с
Решение от 2016г. на ДКЕВР, публикувани във в-к "Монитор" в сила от 10.07.2016 г. В
раздел IХ от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово разпределение“, чл. 31, ал. 1 бил определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за ТЕ. Задължението за заплащане
на дължимите суми в
размера, посочен в ежемесечно
получаваните фактури, било
в 45-дневен срок от датата на публикуването
им на интернет страницата на продавача,
като не се начислява лихва върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава се начислява в случай, че клиентът изпадне в забава т. е. след изтичане
на 45-дневния срок от датата на публикуване
на общата фактура за съответния
отоплителен сезон. С изтичането
на последния ден от месеца ответникът изпадал в забава за тази сума и
на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е начислявана
законна лихва върху дължимите
суми. От 10.07.2016г. (влизането
в сила на ОУ от 2016г.) дружеството ежемесечно удостоверявало публикуването в интернет страницата
на данни за дължими суми за ТЕ в присъствието на
нотариус, като се съставят констативни протоколи, удостоверяващи явяването на
нотариус и извършените действия по публикуване на данни за дължими суми за ТЕ, чрез осигуряване на интернет достъп до
индивидуалните партиди на битовите криевни в масивите на дружеството, който достъп се осъществявал чрез официалната уеб-страница на «Топлофикация –
София» ЕАД на адрес : http://toplo.bg/клиенти/проверка на сметка.
Твърди се, че ответникът използвал доставяната от дружеството ТЕ през процесния период и към настоящия момент не бил
погасил задължението си.
В изпълнение на разпоредбата на чл. 139б от ЗЕ собствениците
в сградата-етажна собственост
(СЕС), в която се намира имота на ответника, сключили договор за извършване на
услугата дялово разпределение на ТЕ с „Техем сървисис" ЕООД. Съгласно чл.
32, ал. 1, т. 2 от ЗЕ сумите за ТЕ за процесния имот са начислявани от "Топлофикация София" АД по прогнозни
месечни вноски, като след
края на отоплителния период са
изготвяни изравнителни
сметки от фирмата, извършваща
дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата - " Техем сървисис " ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Направено е
искане съдът да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение
на ответника С.И.М., че дължи на „Топлофикация София" ЕАД сума в общ размер от 1122,60
лв., от които 936,64
лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода от м. 10.2016 г. до м. 04.2018 г. за реално потребена енергия, отразена в Общи фактури с № **********/ 31.07.2018г. и **********/
31.07.2017г.; ведно със законната лихва от 11.10.2019г. до изплащане
на вземането, сумата 152,31
лв. - мораторна лихва
за забава от 31.10.2016 г. до 02.10.2019 г.; както и суми за дялово разпределение 27,42 лв. – главница за периода от м.05.2015 г. до м.04.2016 г., ведно със законната
лихва, считано от 11.10.2019г. до изплащане на вземането и 6,23 лв. - лихва за
периода от 31.10.2016 г. до 02.10.2019 г.
Претендират се направените съдебни разноски за държавна такса, както и юрисконсултско възнаграждение.
На основание
чл. 219, ал. 1 от ГПК е
направено искане да се допусне като трето лице-помагач на страната на ищеца
дружеството, извършващо дяловото разпределение на топлинна енергия на процесния адрес - "Техем сървисис" ЕООД, както и да бъде задължено, на
основание чл. 190 от ГПК, трето лице-помагач да представи всички относими документи, касаещи отчитането
и разпределянето на ТЕ в топлоснабдения
имот за процесния период, в
това число и изравнителни
сметки, от които е видно каква
е разликата между прогнозно начислените
в данъчните фактури от дружеството суми за ТЕ и реалния разход на ТЕ за топлоснабдения имот през отделните месеци от процесния период. Правният интерес от привличане на третото лице -
помагач е обосновано със следните обстоятелства: при евентуално неуважаване на
предявения иск, поради оспорване на извършеното дялово разпределение на
топлинна енергия, дружеството може да предяви регресен
иск срещу третото лице-помагач, предвид което желаят да ги обвържат с мотивите
и диспозитива на съдебното решение. Основанията за
евентуалното предявяване на регресен иск произтичали
от изрично предвидената в чл. 42, т. 2 от ОУ отговорност при неизпълнение на
задълженията – установяване на допуснати грешки от търговеца, състоящи се в
неправилен отчет или невярно дялово разпределение в предходен изравнителен
период, в следствие от което „Топлофикация София” ЕАД е сторнирала
и отнесла в загуба начислени суми за отделен потребител, загубата се дължи от
търговеца на "Топлофикация София" ЕАД в пълен размер.
Съдът е
конституирал "Техем сървисис"
ЕООД като трето лица – помагач на страната на ищеца. Същите, редовно призовани,
не се явяват и не вземат становище по делото.
В срока по
чл. 131 от ГПК е депозиран отговор от назначения от съда особен представител на
ответника адвокат М.П. ***. В същия се посочва, че оспорва изцяло предявения
иск, като неоснователен и недоказан. Представеният договор № 1472/
02.11.2001г., който бил прекратен на 02.11.2005г. За претендираните
суми била изтекла погасителна давност, като моли съда да потвърди, че
задължението било погасено по давност. Заявява, че съгласно тълкувателната
практика на ВКС при подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение не се прекъснала давността на вземането. Моли съда да отхвърли
предявения иск, като неоснователен и недоказан. Задълженията за комунални
плащания се погасявали с 3-годишна давност, поради което не можели принудително
да се съберат от ответника.
След съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
От
представения по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
181, том LLV, дело № 20882/ 1996г. на
Софийска нотариална служба се установи, че ответникът С.И.М. е собственик на
недвижим имот апартамент № 55, находящ се в гр.
София, жилищната сграда на блок № 122 вх. А, ет. 14 от ж. к. Люлин, състоящ се
от една стая и обслужващи помещения със застроена площ от 29,10 кв. м., ведно с
прилежащото таванско помещение № 55 с полезна площ от 4,80 кв. м., както и
заедно с 0,190 % идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху мястото.
С молба от
17.02.1997г. същият е заявил откриването на партида в „Топлофикация София“ ЕАД,
като е декларирал, че ще заплаща топла вода по показания на пломбиран водомер.
По делото е
представен договор № 1472/ 02.11.2001г., видно от който етажната собственост на
адрес гр. София, ж. к. Люлин, бл. 122, вх. А е сключила договор да услугата
дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Техем
сървисис“ ЕООД.
От
заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че в етажната
собственост се ползвала само топла вода. След запознаване с документите вещото
лице е установило, че „Техем сървисис“
ЕООД е извършвало разпределението на топлинна енергия в блока след отчет на
уредите за дялово разпределение и водомерите за топла вода, монтирани в имотите
на абонатите. За процесния период от 01.05.2016г. –
30.04.2019г. ответникът не е осигурил достъп на фирмата за отчет на водомера.
По време на отчетите с изключение на май 2010г. са попълнени протоколи за
неосигурен достъп. Поради липса на отчет на водомер за топла вода, разхода за
топла вода се изчислява на един брой потребители при норма 140 л. на потребител
за едно денонощие. За процесния период сумата за
изразходваната топлинна енергия, изчислена в изравнителните сметки, изготвени
от фирмата за дялово разпределение е сума за топлинна енергия за подгряване на
топла вода е в общ размер на 1008,34 лв. за процесния
период сумата от изравнителните сметки, подадени от фирмата за дялово
разпределение, като разликата от фактурираните суми по прогнозни данни е 105,15
лв. за доплащане.
Съгласно
заключението на съдебно-счетоводната експертиза за процесния
период при ищеца за процесния период на абоната е
създадена съдебна сметка с номер ID 151314. При
проверка по съдебната сметка при ищцовото дружество
не са установени данни за плащане по процесните суми.
По данни от
изготвените от изготвените отчети и изравнителни сметки от фирмата за дялово
разпределение за периода от 05.2016г. до 04.2018г. резултата е сума за
доплащане 105,10 лв. по данни от счетоводството на ищеца общото задължение на
ответника за потребление на топлинна енергия за периода от м. 05.2016г. до м.
04.2018г. (в това число корекция на изравнителна сметка от 09.2016) е в размер
936,64 лв. Общо задължение на ответника според иска на ищеца се формира от
следните суми 936,64 лв. – общо за топлинна енергия за отопление и БГВ и 27,42
лв. – общо за отчитане на уреди за разпределение на топлинна енергия – 964,06
лв. – общо дължима главница. Мораторната лихва според
иска на ищеца върху всяка една главница за топлинна енергия възлиза на 152,31
лв. мораторната лихва според иска на ищеца върху
всяка една главница за дялово разпределение възлиза на 5,91 лв.
По ч. гр.
дело № 442/ 2019 г. по описа на Районен съд Дряново е издадена заповед № 164/
11.12.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която
ответникът С.И.М. е осъден
да заплати на ищеца “Топлофикация София” ЕАД, следните суми: сумата от 936,64 лв. – главница, представляваща
доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от месец май 2016 г. до
месец април 2018 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес гр. София 1335, обл.
София, общ. Люлин, ж. к. Люлин, бл. 122, вх. А, ет. 14, ап. 55, аб. 223678, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 11.10.2019 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от
152,31 лв., представляваща лихва за забава върху главницата от 936,64 лв. за периода от 31.10.2016 г. до 02.10.2019г.; сумата от
27,42 лв. – главница, представляваща
дялово разпределение за периода от месец септември 2016 г. до месец април 2018
г. за топлоснабден имот, находящ
се на адрес гр. София 1335, обл. София, общ. Люлин,
ж. к. Люлин, бл. 122, вх. А, ет. 14, ап. 55, аб.
223678, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
11.10.2019 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 6,23 лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата от 27,42 лв. за
периода от 31.10.2016 г. до 02.10.2019
г., както и сумата от 25 лв.
– разноски по делото, включващи внесена държавна
такса и сумата от 50 лв. – юрисконсултско
възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК
(изм. ДВ бр. 8/2017г.) във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 26 от Наредба
за заплащането на правната помощ.
С оглед връчването на заповедта на основание чл. 47, ал. 5 от ГПК на
основание чл. 415, ал. 1 от ГПК съдът е указал на заявителя, че може да предяви
иск за установяване на вземането си. В срока по чл. 415 от ГПК е заведен
настоящият установителен иск по чл. 422 ал. 1 ГПК.
При така установената фактическа обстановка съдът приема следното от правна
страна:
Предявен е иск за установяване на задължение за заплащане на дължимата
цена по договор за продажба на топлинна енергия. От писмените доказателства по делото се установи, че по инициатива на ищцовото дружество по реда на чл. 410 от ГПК е образувано
заповедно производство по ч. гр. дело № 442/ 2019г. по описа на Районен съд Дряново и е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение в претендирания
размер, както и че е спазен срокът по чл. 415, ал. 1 ГПК за предявяване на
настоящия иск. Въз основа на така установеното съдът намира исковите претенции,
предявени по реда на чл. 422, ал. 1 вр. 415, ал. 1
ГПК, за допустими.
В тежест на ищеца е да установи, че процесният имот в гр. София, ж. к.
Люлин, бл. 122, вх. А, ап. 55, е собствен на ответника, намира се в сграда в
режим на етажна съсобственост, присъединена към топлопреносната
мрежа, както и че между страните е съществувало валидно облигационно отношение,
по силата на което ищецът е доставил топлинна енергия до процесния
недвижим имот за съответния период и начина на извършване на дялово
разпределение, както и дела на ответника съответно потребената
топлоенергия в претендираното количество и стойности
през исковия период за битово горещо водоснабдяване.
Договорът за продажба на топлинна енергия е неформален и се счита сключен
при доставяне на топлинна енергия от страна на топлопреносното
дружество и ползването ѝ от потребителя. Потребител на топлинна енергия е
лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди, като
ползва топлоснабдения имот по силата на вещно или
облигационно право на ползване. Предвид тези разпоредби облигационната връзка
по договора за доставка на топлинна енергия възниква ex
lege от момента на възникване на правото на
собственост, респ. вещното или облигационно право на ползване.
В настоящия случай по делото безспорно се доказа, че ответникът е
собственик на процесния топлоснабден
имот в гр.
София, ж. к.
Люлин, бл. 122, вх. А, ет. 14, ап. 55, абонатен № 223678, на който е доставена топлоенергия. С молба от 17.02.1997г. същият е заявил откриването
на партида в „Топлофикация София“ ЕАД, като е декларирал, че ще заплаща топла
вода по показания на пломбиран водомер.
От Договор № 1472/ 02.11.2001г., подписан от упълномощени рледставители на Етажна собственост с адрес гр. София, ж.
к. Люлин, бл. 122, вх. А, с топлинния счетоводител „Техем
сървисиз“ ЕООД, се установява, че след 02.11.2001 г.,
същият е топлофициран. По делото е приложен Договор
от 29.07.2015г., от който се установява, че ищецът е възложил на „Техем сървисис” ЕООД извършване
на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребители в сграда
- етажна собственост, по силата на който е остойностявало топлинната енергия за
процесния имот.
Видно от заключението на вещото лице инж. Б.В. – Т. по допуснатата
съдебно-техническа експертиза, като собственик на имота ответникът е използвал
доставена от дружеството ищец топлинна енергия в имота за топла вода, поради
което и съгласно § 1, т. 41б от Допълнителните разпоредби на ЗЕ се явява
потребител на енергийни услуги. Поради изложеното съдът приема, че между
страните по делото са налице договорни отношения по продажба на топлинна
енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните,
съгласно ЗЕ и Общите условия за топлоснабден обект,
собственост на ищеца.
От заключението на съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира
изцяло и което не е оспорено от страните, се установява, че сградата – етажна
собственост, в която се намира жилището, е била топлоснабдявана.
Извършвано е разпределение на топлинната енергия по системата за дялово
разпределение (чл.139 ЗЕ) от лице, избрано по реда на чл.139б от ЗЕ – чрез
решение на етажните собственици, като услугата дялово разпределение е
извършвана от третото лице помагач по делото “Техем сървисис” ЕООД.
При разпределянето на топлинната енергия са спазени нормативните разпоредби,
подробно посочени от вещото лице. Топлата вода е начислявана на база 1
потребител по 140 л/ ден, поради липса на достъп за отчитане до водомер за
топла вода съгласно чл. 69, ал. 2 от Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването (отм.), действаща в процесния
период. Поради което следва да се приеме за доказано, че ищцовото
дружество е изпълнило задължението си по доставяне на топлинна енергия до имота
на ответника.
От представените по делото извлечение от сметки по партидата на аб. № 223678 и от заключението на вещото лице С., което
съдът кредитира изцяло, като обективно и компетентно изготвено, се установи, че
ответникът дължи на ищеца следните суми 936,64 лв. – общо за топлинна енергия
за отопление и БГВ и 27,42 лв. – общо за отчитане на уреди за разпределение на
топлинна енергия – 964,06 лв. – общо дължима главница. Мораторната
лихва според иска на ищеца върху всяка една главница за топлинна енергия
възлиза на 152,31 лв. мораторната лихва според иска
на ищеца върху всяка една главница за дялово разпределение възлиза на 5,91 лв.
По отношение направеното възражение от страна на особения представител на
ответника за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните
от ищеца вземания. Съгласно задължителните за съда разяснения, дадени с Тълкувателно
решение № 3/ 18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г.
на ОСГК на ВКС (на което се позовава адв. П.),
задължението на клиентите за заплащането на цената на топлинната енергия за процесния период представлява задължение за периодично
плащане по смисъла на чл. 111, б. „в” от ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се
през определен период от време еднородни задължения, и за тях намира приложение
специалната 3-годишна погасителна давност. Заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК е подадено на 11.10.2019 г. пред Софийски
районен съд, поради което от този момент по аргумент от чл. 116, б. „б” от ЗЗД
във вр. с чл. 422, ал. 1 от ГПК е прекъснато теченето
на специалната погасителна давност. Съгласно Общите условия на „Топлофикация
София“, потребителите са длъжни да плащат месечни прогнозни суми за топлинна
енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Дължимите суми от изравнителните сметки, от своя страна, се заплащат в
30-дневен срок от съобщението за дължимата сума (чл. 33, ал. 2). Следователно
задължението за плащане на прогнозната като потребена
топлинна енергия настъпва в края на месеца, следващ месеца, за който се отнася,
но изискуемостта на вземането настъпва след съобщение за дължимата сума по
изравнителните сметки и съответната фактура. В случая заявлението за издаване
на заповед за изпълнение, въз основа на което е образувано ч. гр. дело № 58022/2019
г., по описа на СРС, е подадено на 11.10.2019 г. Следователно биха били
погасени по давност вземанията, изискуеми до 11.10.2016 г., но доколкото фактурите
№ № **********/ 31.07.2017г. и **********/ 31.07.2018г. са след тази дата следва, че исковата
претенция не е погасена по давност. Поради което следва да се приеме, че
претенцията за сумата 936,64 лв. – главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода м. 05.2016г. до м. 04.2018г. е
основателна и следва да бъде уважена до този размер, ведно със законната лихва
от 11.10.2019г. до окончателното изплащане на вземането.
По отношение на обусловената искова претенции по чл. 86 ЗЗД за сумата
152,31 лв. – мораторна лихва, за периода от 31.10.2016
г. до 02.10.2019 г., предвид основателността на обуславящата искова претенция
за главницата и доколкото съдът приема, че лихви се дължат от момента на
изтичане на срока за плащане, указан в съответната фактура, то изхождайки от
заключението на вещото лице по допуснатата съдебно счетоводна експертиза следва
да се приеме, че дължимото обезщетение за забава в размер на законната лихва възлиза
на претендираната сума от 152,31 лева. Доколкото и по
отношение на това вземане е направено възражение за изтекла погасителна
давност, следва да бъде отбелязано, че обезщетение за забава се претендира за
периода 31.10.2016г. до 02.10.2019г. и също не е погасено по давност. Съобразно
мотивите изложени по-горе давността може да се приложи за вземането за лихва,
начислено преди 11.10.2016г., какъвто не е настоящият случай.
От ищеца се претендира да бъде установено и вземане за сумата 27,42 лв.
–главница, дължима за такса за отчитане на уреди и разпределение на топлинна
енергия за периода от м. 05.2015г. до м. 06.2016г. Съгласно разпоредбата на чл.
10 от Общите условия на договорите между „Топлофикация София“ ЕАД и търговец за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сграда – етажна собственост, публикувани на сайта на Комисията
за енергийно и водно регулиране https://www.dker.bg/bg/toploenergetika/obschi-usloviya-3.html
„Топлофикация е длъжна да заплаща на Търговеца цена за услугата дялово
разпределение, която възстановява доказани от него пред Топлофикация разходи за
услугата и обоснована норма на възвръщаемост на капитала, съобразно
изискванията на ЗЕ и договора.“. Услугата за извършване на дялово разпределение
на топлинната енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се
плаща от потребителите на топлинна енергия на ищцовото
дружество съобразно чл. 12 от Общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди
от “Топлофикация София” EАД на клиенти в град София.
Особеният представител на ответника адв. М.П. ***
в отговора е направила възражение, че договорът с „Техем
сървисис“ ЕООД е изтекъл преди процесния
период. По делото е приложен договор № 1472/ 02.11.2001г., сключен между
етажната собственост гр. София, ж. к. Люлин, бл. 122, вх. А и последното
дружество, който е срочен за период от три години. В исковата молба се твърди и
не се оспорва от ответника, че същият не
е упражнил правата си по
чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо
него са влезли в сила Общите
условия за продажба на топлинна
енергия от "Топлофикация
София" ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение
от 2016г. на ДКЕВР, публикувани във
в-к "Монитор" в сила от 10.07.2016 г. В раздел IХ
от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата
дялово разпределение“, чл.
31, ал. 1 бил определен редът и срокът,
по които купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за ТЕ. Поради което съдът приема, че за ответника е възникнало задължение да заплати на ищеца дължимите суми за дялово разпределение.
В случая претендираната сума включва цената на
услугата за един отоплителен сезон от м. 05.2015г. до м. 04.2016г. Съобразно
заключението на вещото лице ответникът дължи и такса за отчитане на уреди и
разпределение на топлинна енергия на обща стойност 27,42 лв., като са издадени
20 бр. фактури от 30.09.20216г. до 30.04.2018г. включително за период от
01.11.2016г. до 02.10.2019г. Поради което съдът приема, че начислените суми за
разпределение се дължат за други отоплителни сезони и не се дължат от ответника
на посоченото в исковата молба основание. При така установеното по отношение на
главния иск следва да се отхвърли и искът за установяване размера на дължимата
лихва, а именно 6,23 лв. за периода от 31.10.2016г. до 02.10.2019г.
Относно разноските: Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/
18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по
реда на чл.422 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта
на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на
спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в
заповедното производство. В мотивната част на тълкувателното
решение е указано, че съдът по установителния иск
следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и за
разноските, сторени в заповедното производство, тъй като с подаване на
възражение от длъжника изпълнителната сила на заповедта за изпълнение в частта
й относно разноските отпада.
С оглед изхода на спора на ищеца
следва да се присъдят направените от него деловодни
разноски, включващи 25 лв.
внесена държавна такса и 50 лв.
юрисконсултско възнаграждение
за заповедното производство, както
и сумата 25 лв. държавна такса за исковото
производство, 500 лв. депозити
за вещи лица, 307,88 лв. депозит за особен представител и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 37 от ЗПП,
вр. с чл. 26 от Наредба за заплащане на правната
помощ (обн. ДВ, бр. 8/ 24.01.2017 г.). Съразмерно
уважената част от исковите претенции ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата 904,92 лв. – разноски за исковото производство и сумата
72,75 рв. – разноски за заповедното производство.
Воден от горното и на основание чл. 422 от ГПК, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С.И.М., ЕГН **********,*** дължи на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ – СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, ул. „Ястребец” №23Б, представлявано от Александър Александров –
Изпълнителен директор СУМАТА 936,64 лв. (деветстотин тридесет и шест
лева и шестдесет и четири стотинки) - главница, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода м. май 2016г. до м. април 2018г., ведно със законна
лихва от датата на депозиране на заявлението – 11.10.2019 г. до окончателното
изплащане, както и СУМАТА 152,31 лв. (сто петдесет и два лева и тридесет
и една стотинки) – законна лихва за забава върху главницата, считано от 31.10.2016г.
до 02.10.2019г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
от 11.12.2019 г. по ч. гр. дело № 442/ 2019 г. на Районен съд Дряново. В
останалата част за сумата 27,42 лв. (двадесет и седем лв. и четиридесет и две
ст.) – главница за периода от м. 05.2015г. до м. 04.2016г., ведно със законната
лихва от 11.10.2019г. до окончателното изплащане на вземането и за сумата 6,23
лв. (шест лв. и двадесет и три ст.) – лихва за периода от 31.10.2016г. до
02.10.2019г. ОТХВЪРЛЯ предявените искове, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА С.И.М., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ –
СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Ястребец” №23Б, представлявано от Александър Александров – Изпълнителен
директор СУМАТА 72,75 лв. (седемдесет и два лв. и седемдесет и пет ст.) –
разноски за заповедното производство и СУМАТА 904,92 лв. (деветстотин и четири
лв. и деветдесет и две ст.) – разноски за исковото производство съразмерно с
уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието като трето лице – помагач на
страната на ищеца «ТЕХЕМ СЪРВИСИС» ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. София, район Слатина, ул. Проф. Георги Павлов № 3,
представлявано от управителя Милена Пенкова С. и прокуриста Силвия
Маринова Станчева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Габрово в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: