РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1163
гр. Пловдив, 21 юни 2022 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ състав, в публично заседание на двадесет и
седми май през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
ПЕТРОВА
при
секретаря Б.К., като разгледа
докладваното от Председателя ТАТЯНА
ПЕТРОВА административно дело № 3236 по описа за 2021 год. на Пловдивския административен
съд, за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството, жалбата и становищата
на страните:
1. Производството е по реда на Дял трети,
Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка
с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО/.
2. Образувано
е по жалба на Д.М.М., с ЕГН **********, с адрес ***, против Решение № 2153-15-423/08.12.2021 г. на Директора на ТП на
НОИ гр. Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане № **********/Протокол №
2140-15-700/14.10.2021 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на
НОИ Пловдив.
Навеждат
се доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, като
жалбоподателят счита, че неправилно органите на НОИ са зачели положения от него
стаж за времето от 01.03.1988 г. до 31.12.1999 г. от трета категория, вместо
от първа или втора категория по т. 6л, т. 66б, т. 66г, т. 53б, т. 67 и т. 68 от
ПКТП (отм.), след като от представените в административното производство
документи безспорно се установява, че е работила във военен завод, пряко е
полагала труд при ремонт на самолети и вертолети (авиационна техника) в цех
ОПРС, Технологична група по ремонт на авиационно оборудване, включително
радиолокационна станция, като е заемала длъжност технолог. В този смисъл се иска отмяна на оспореното решение
и на потвърденото с него разпореждане. Претендира се присъждане и на сторените
по делото разноски.
3. Ответникът по жалбата – Директорът на ТП на НОИ Пловдив, чрез процесуалния си представител, е
на становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде
отхвърлена. Поддържа се, че оспореният административен акт е законосъобразен и
съдържа фактическите и правни основания за неговото постановяване. Подробни
съображения са изложени в писмено становище приложено по делото. Претендира се
присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.
ІІ. По допустимостта:
4. Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това
процесуален срок и от лице имащо правен интерес от оспорването, което налага
извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.
ІІІ. За
фактите:
5. Изначално производството пред
административния орган е започнало по повод заявление вх. № 2113-15-2144/15.06.2021
г., с което М. е направил искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст по чл. чл.69б, ал. 1 от КСО. Към заявлението са представени военна книжка, трудова
книжка № 2599/01.03.1983 г. и продължение към нея със същия номер, Удостоверение
обр. УПСГ- 30 № 1762/14.04.2021 г. на ДА "Архиви", Дирекция
"ДВА" гр. Велико Търново за периода 01.03.1983 г. - 31.12.1991 г., Удостоверение
обр. УП-2 № Р330-438/09.10.2021 г. издадено от „АВИОНАМС" АД, Удостоверение
обр. УП-2 № 10/12.10.2011 г. и Удостоверение № 24/18.10.2011 г. издадени от ЕТ „Фортуна
– Ц.И.".
В хода на административната процедура
допълнително са събрани Удостоверение обр. УП-3 № Р330-485/01.07.2021 г. и Удостоверение
обр. УП-3 № Р330-682/05.10.2021 г., (което анулира Удостоверение обр. УП-3 №
Р330-485/01.07.2021 г.) издадени
от „АВИОНАМС" АД гр. Пловдив, Удостоверение № 2/10.08.2015 г., Удостоверение
обр. УП-3 № 13/05.01.2005 г. и Удостоверение обр. УП-3 № 11/12.10.2011 г.
издадени от ЕТ „Фортуна – Ц.И."
Въз
основа на събраните в административната процедура документи е констатирано, че към
15.06.2021 г. - дата на подаване на заявлението, М. има навършена възраст 60 г.
01 м. 06 дни.
Зачетеният
на жалбоподателя осигурителен стаж за периода от 01.09.1980 г. до 15.06.2021 г.
включително е както следва:
Осигурителен
стаж от I категория труд - 05 г. 00 м. 00 дни, положен от 01.03.1983 г. до
29.02.1988 г. на длъжност "монтьор в цех Б", в "АВИОНАМС"
АД гр. Пловдив;
Осигурителен
стаж от III-та
категория труд – 32 г. 08 м. 18 дни.
На
основание чл. 104 КСО общ
осигурителен стаж превърнат към III-та категория труд
- 41 г. 00 м. 18 дни.
Констатирано
е, че с Удостоверение обр. УП-3 № Р330-682/05.10.2021 г. издадено от „АВИОНАМС"
АД гр. Пловдив, е удостоверен осигурителният стаж на М. от трета категория труд
с прекъсвания за периода от 01,01.1992 г. - до 14.06.2021 г. като
„технолог-ОПРД, цех Б1“ за времето от 01.01.1992 г. до 30.04.2005 г., „водещ
специалист по ремонта" от 01.04.2005 г.
до 14.02.2007 г., „инженер ремонт АД" от 15.02.2007 г. до
31.07.2012 г. „инженер самолетни
двигатели" от 01.08.2012 г. до 10.06.2019 г. и „мениджър" от
11.06.2019 г. до 14.06.2021 г
В
тази връзка е посочено, че право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по
условията на чл. 69б, ал. 1 от КСО през 2021 г., мъжете придобиват при
осигурителен стаж 10 години положен при условията на първа категория труд и
навършена възраст 53 години 08 месеца, при условие, че сборът от осигурителният
стаж и навършената възраст е не по-малък от 100.
Съгласно
чл.69б, ал. 5 от КСО, пенсията по чл.69б, ал. 1 от КСО се отпуска когато лицата
не са придобили право на пенсия по чл. 168 от КСО или са променили
осигуряването си по чл. 4в от КСО.
При
това положение е прието, че на основание чл. 69б, ал. 1 от КСО следва да се
откаже отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като не е
изпълнено условието за наличие 10 години осигурителен стаж при условията на
първа категория труд. Д.М. има 05 г. 00 м. и 00 дни осигурителния стаж от първа
категория труд.
Въз
основа на горното е издадено процесното Разпореждане № **********/Протокол №
2140-15-700/14.10.2021 г. от Ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на
НОИ Пловдив, с което на жалбоподателя е отказано отпускането на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст (ОСВ)
6. Този резултат е обжалван от М. пред
горестоящия в йерархията административен орган, който с Решение № 2153-15-423/08.12.2021
г. е потвърдил оспореното разпореждане, възприемайки изцяло фактическите
констатации и правните изводи на пенсионния орган, като в допълнение е посочено
следното:
В
представената трудова книжка № 2599/01.03.1983 г. има вписвания от 01.03.1983
г. до 11.06.2019 г. Осигурителният стаж не е оформен по надлежния ред съгласно
правилата на НТКТС.
Осигурителният
стаж и доход от 01.03.1983 г. до 31.12.1991 г. е удостоверен с Удостоверение
обр. УПСГ- 30 № 1762/14.04.2021 г. на ДА "Архиви", Дирекция
"ДВА" гр. Велико Търново, в което е посочено, че Д.М.М. е бил цивилен
служител „технолог“ в армията от 01.03.1988 г. до 31.12.1991 г. Съгласно
рекапитулация в същия образец в брутното трудово възнаграждение са включени
суми за основна месечна заплата, за работа в МНО, процент прослужено време,
домашен отпуск, сложност, индексации и компенсации. Липсват данни за длъжност и
цех, в който е положен трудът. При тези данни е прието, че стажът за периода от
01.03.1988 г. до 31.12.1991 г. следва да се зачете като такъв от трета
категория труд.
Констатирано
е, че съгласно представените документи М. е заемал следните длъжности по периоди:
-
монтьор в цех „Б" - от 01.03.1983 г. до 29.02.1988 г.;
-
технолог - от 01.03.1988 г. до 31.12.1991 г.;
-
технолог - ОПРД - от 01.01.1992 г. до 31.03.2005 г. с прекъсване;
-
водещ специалист по ремонта - от 01.04.2005 г. до 14.02.2007 г.;
-
инженер ремонт АД - от 15.02.2007 г. до 31.07.2012 г.;
-
инженер самолетни двигатели - от 01.08.2012 г. до 10.06.2019 г.;
-
мениджър-от 11.06.2019 г. до 14.06.2021 г.
Посочено
е, че осигурителният стаж за периода от 01.03.1983 г. до 29.02.1988 г. като
„монтьор" в цех „Б" на МРЗ „Г. Д."*** е зачетен от първа
категория труд по условията на т. 66б от ПКТП (отм.).
Общият
осигурителен стаж, зачетен по представените документи в периода от 01.09.1980
г. до 15.06.2021 г. включително с прекъсвания е, както следва: Осигурителен
стаж от I категория труд - 05 г. 00 м. 00 дни;
Осигурителен
стаж от III категория труд - 32 г. 08 м. 18 дни.
На
основание чл. 104 от КСО общ осигурителен стаж превърнат към III категория труд
- 41 г. 00 м. 18 дни.
Относно
спорения осигурителен стаж за времето от 01.03.1988 г. до 31.12.1999 г. е
прието, че длъжностите, които М. е заемал през този период не попадат в обхвата
на т. 6л от ПКТП (отм.) и т. 66б от ПКТП (отм.). В тази връзка е посочено, че от
Удостоверение № 1762/14.04.2021 г. от ДА „Архиви", Дирекция „ДВА" гр.
Велико Търново за периода 01.03.1983 г. - 31.12.1991 г., Удостоверение УП-З №
Р330-682/05.10.2021 г., издадено от „АВИОНАМС" АД за периода от 01.01.1992
г. до 14.06.2021 г., както и от представените с жалбата копия на допълнителни
споразумения и заповеди, се установява, че М. е бил „технолог по ремонта на
реактивни двигатели" през процесния период.
Посочено
е, че в „ТЕРЕМ" ЕАД (МРЗ „Г. Д."***, „АВИОНАМС" АД) се извършва
среден и капитален ремонт, модернизация на авиовъоръжението на българските ВВС
(военновъздушни сили) и производството на резервни части за тях, поради което
няма основание за зачитане от втора категория трудът на персонала, пряко
участващ в поддържането и ремонта на въздухоплавателните средства във военната
авиация, тъй като т. 53б от ПКТП (отм.) се прилага за инженерно-техническият
състав от гражданската, селскостопанската и специализираната авиация.
Въз
основа на изложеното е прието, че осигурителният стаж е правилно определен и
зачетен.
7. Към доказателствения материал по делото са приобщени:
7.1. Заповед № 111/01.03.1983 г. на Директора на МРЗ „Г.
Д.“*** за назначаването му като „монтьор“ в цех „Б“;
7.2. Допълнително споразумение към трудов договор № 1959
от 02.05.1990 г. сключено на основание чл. 67. т. 2 от Кодекса на труда, според
което Д.М.М. от 01.12.1989 г., с място на работа в МРЗ „Г.Д.", Техническа
група по ремонт на реактивни двигатели, е преназначен от длъжност „технолог“ на
длъжност „технолог“ с шифър по ТУ-ЕТМ (ЩУ-ЕЩТ) 21121 32010, категория персонал
- специалисти 1-ва степен за неопределен срок.
7.3. Заповед № 267 от 19.03.1998 г. и Приложение 2 към
Заповед № 267 от 19.03.1998 г. Конструктивно разделение на изделие ТВЗ-117 на
модули, възли и агрегати и назначаване на отговорни технолози и специалисти
съгласно БДСВ 2.03.82:
Водещ технолог Д.М.М. относно дейности с
наименование: разглобяване /демонтаж/, окончателно сглобяване /монтаж/,
консервация, опаковка, маркировка.
7.4. Заповед на Директора на Авиоремонтен завод № 601 от
18.03.1992 г. относно назначаване на отговорен технолог, инженерно -
технически, производствен състав, инспектори и контрольори по качеството при
усвояване на основен ремонт на изделие 88, с която (т. 2.8. от същата) е
назначен Д.М.М. - технолог по разглобяване, сглобяване и външна консервация на
двигателя.
8. В хода на настоящото съдебното
производството е приета съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ), оспорена от
ответния административен орган. Заключението на вещото лице се свежда до
следното:
8.1. Трудът на
жалбоподателя за периода от 01.03.1988 г. до 31.12.1999 г. е положен във военен
завод с предмет на дейност - ремонт на авиационна техника - самолети, вертолети
и авиационни двигатели и редуктори за тях.
Паспорт на
завод МРЗ „Георги Д.", инвентарен № 264. Основното производство в завода е
ремонт на самолети и двигатели.
Военният
завод извършва дейността си на три обособени територии, намиращи се в гр.
Пловдив, в село Граф Игнатиево и в село Крумово.
В село Граф
Игнатиево се намира Обособено производство за ремонт на самолети /ОПРС/, с два
основни цеха:
- Цех А-1 с
предназначение за ремонт на планера и системите на военните самолети;
- Цех А-2 с
предназначение за ремонт на специалното оборудване на самолетите (авиационно
електро и приборно оборудване, радиоелектронно оборудване, авиационни
въоръжение).
В гр.
Пловдив се намира обособено производство за ремонт на двигатели, с три основни
цеха:
-
Цех Б-1 демонтаж и монтаж на двигателите, отстраняване на дефекти и ремонт;
- Цех Б-2
ремонт на горивната, маслената и електрическа системи на двигателите;
- Цех Б-3
изпитание и монтаж на системи, детайли и агрегати:
Мястото
на полагане на труда на Д.М.М. е „АВИОНАМС" АД (МЗ „Георги Д.",
МРЗ „Георги Бенковски", „Терем - Г. Бенковски") в обособено
производство за ремонт на двигатели (ОПРД), Цех „Б-1" (обособено
производство за ремонт на реактивни двигатели – ОПРРД).
8.2. Дружеството
извършва ремонтни дейности (основни и възстановителни) на самолети от тип:
МиГ-21, МиГ-23, МиГ-29, Су-2, Су-22 и учебни Л-39; Ремонт на планера и
модернизация на самолета; Ремонт на авиационни двигатели; Оборудване и
спомагателни агрегати; Увеличаване на летателния ресурс на летателните апарати;
Комплексни изпитания на ремонтирани авиационни двигатели и агрегати;
Гаранционна и след гаранционна техническа поддръжка.
Предметът на
дейност на „АВИОНАМС" АД е ремонт, модернизация и логистична поддръжка на
авиационна техника - самолети и самолетни двигатели, вертолети, техника
обслужваща самолетите включваща радиолокационна и свързочна техника.
Обект на
ремонт и поддръжка са самолети, вертолети, авиационни, реактивни и
турбореактивни двигатели за самолети и вертолети, бутални авиационни двигатели
и редуктори на вертолети.
8.3. Основните
задължения на инженерно-техническия състав при извършване на ремонтни дейности
на авиационна техника е технологичното обезпечаване на процеса. Последното се
изразява в съгласуване на процедурите по време и взаимовръзки, съобразно използваната
технология и технически изисквания. Основните ръководни принципи за вертикална
и хоризонтална подчиненост, приложими за всяка производствена структура се
реализират чрез правилници и разпоредби.
В конкретния
случай, личният състав на осигурителя, намиращ се в подчиненост на Министерство
на отбраната, има характеристиките на военна структура с обособени групи
служители:
- Ръководители:
директор; зам. директори; ръководители на производството /цехове/, началници на
отдели - осъществяват стратегическото и оперативно управление;
- Специалисти: конструктори,
технолози, икономисти
- осъществяват техническото, технологично, икономически, финансово и
организационно обезпечаване на производствения процес;
- Основни
работници - преки непосредствени изпълнители на производствените (ремонтни) дейности.
- Спомагателни
работници;
- Помощен
персонал.
В системата
на МО и конкретно при осигурителя „АВИОНАМС" АД ремонтните дейности на
военна авиационна техника, характеризираща се с висока точност, прецизност, персонализирана
отговорност и пълен контрол върху ремонтните и монтажни дейности,
процедурите, настройки и изпитания (симулации), се осъществява с
едновременното, непосредствено и съгласувано участие на инженерно-техническия и
производствен състав на осигурителя.
Технологията
представлява съвкупност от способи, средства, операции и процедури свързани с
използването на машини, оборудване, инструменти и приспособления. Практическото
реализиране на технологията (формиране на технологичния процес) е задължение (трудова
характеристика) на технолога.
8.4. Технологът
по ремонта на реактивни двигатели участва пряко и непосредствено в
производствения процес: демонтаж и монтаж на ремонтирания обект; контрол на
технологичния процес/последователност на процедурите, качество на ремонта и
настройките; организация и взаимодействие между различните изпълнителни звена (екипи),
участващи в ремонтните дейности.
Технологът
изучава новата авиационна техник, постъпваща за ремонт по документацията за
експлоатация и обучение в сродни ремонтни заводи.
Технологът
обучава работниците, които извършват ремонта. Обучението е теоретично
и практично и се извършва на място в цеха.
Технологът
провежда обучението и участва в процеса на извършване на ремонта. За всеки
двигател, който трябва де се ремонтира, технологът показва на монтьорите коя
част или агрегат трябва да се демонтира. Участва пряко и
непосредствено в демонтажа и монтажа на системите на реактивния двигателя.
По време на
усвояването на ремонта, технологът изпълнява функциите на контрольор, като се
подписва за контрол на извършената ремонтна дейност.
Монтьорите
не могат да започнат работа без присъствието на технолога. Това е
задължително в периоди на усвояване на нови двигатели, когато технологът е и
контрольор.
Процесът на
обучение е с продължителност ремонт на три броя двигатели от съответния тип,
при което технологът участва непрекъснато.
След края на
периода на обучение, ремонтът на следващите двигатели от същия тип се поема от
друг контрольор.
Технологът
отговаря и участва в гаранционното и след гаранционно обслужване на
ремонтираните двигатели.
Подготвя
внедряването на технологичния процес за усвояване ремонта на двигатели от
следващия тим и респективно обучението на изпълнителите по описания по-горе
модел.
Технологът
по ремонт на самолетни двигатели участва пряко и непосредствено в процеса като:
Обезпечава ремонта - разработва и внедрява технологията за ремонта; Обучава
монтьорите; Участва в ремонтните дейности, отстраняване на дефекти и
неизправности; Контролира изпълнението и следи за спазването на технологичните
параметри заложени в експлоатационната документация (спецификации, технологични
процедури и предписания).
8.5.
Технологът пряко и непосредствено участват в процеса на извършване на
ремонтните дейности (демонтаж, почистване, отстраняване на дефектите, монтаж,
изпитание), като контролира изпълнението, и следи за спазването на
конструктивните и технологични параметри заложени в конструктивната и
технологична документация, спецификации, технологични процедури и предписания.
Трудовите
функции на длъжността „организатор производство" и „контрольор по
качеството“ са регламентирани от вътрешните правилници и длъжностни
характеристики.
Организаторът
на производството обезпечава производствения /ремонтния/ процес със суровини,
материали, резервни части и технически средства, а контрольорът по качество
следи изпълнение на ремонтно възстановителните работи в съответствие с
конструктивната и технологична документация, спецификации и процедурни
предписания.
Длъжността
технолог по ремонта на самолетни двигатели, организатор производство и
контрольор по качеството носят персонално и функционално индивидуализирана
отговорност в рамките па процеса па изпълнение на ремонтните дейности, в които
участват пряко.
Работната
среда (мястото на упражняване на трудовата дейност) на технолога по ремонта
самолетни двигатели и тази на организатора на производство и контрольора по
качество е едно и също - Цех 3 Обособено производство за ремонт на двигатели
/ОПРД/. В него се извършват всички етапи и процеси по демонтаж, разглобяват,
измиват, ремонт, сглобяване и изпитание на двигателя.
При
изпълнение на задълженията си технологът е подложен на вредното въздействие на
работната среда в степен равна с тази на организатора на производство и
контрольора по качество.
8.6. Условията, при които се извършва ремонта и
поддръжката включват въздействието на две групи фактори: химическо
въздействие и физическо въздействие.
Към първата
група спадат керосина използван като гориво за самолетните двигатели и бензин,
ацетон и толуол като средство за миене на възли и агрегати при демонтаж.
Абразивни
средства за механично почистване и обработване на възли и детайли са източник
на запрашеност на работната среда.
Използване
на различни смазочни материали /масла, специална грес/ и епоксидни смоли с
токсично действие върху човешкия организъм.
Задължителна
работа и присъствие на работната площадка с маска, очила и ръкавици.
Физични
въздействия: След завършване на монтажа на двигателя, същия постъпва в
изпитателна станция за извършване на изпитание /облитане/ на двигателите в
режим на реално експлоатационно натоварване. Стендът, на който се извършва
изпитанието в съвкупност със самолетния двигател са източник на силни вибрации
и шумът е в диапазона 90-115 децибела;
Вредните
въздействия при ремонта и изпитанията на самолетните двигатели са следствие от
използване на материали, отделящи във въздуха вредни за здравето аерозоли и
прах; нива на вибрации и шум над допустимите при провежданите изпитания на
реактивните двигатели.
Технологът
участва пряко и непосредствено при изпълнение на ремонтните дейности и е в
обхвата на вредните въздействия.
Мястото
на осъществяване на трудовата дейност е Цех Б-2 Обособено
производство за ремонт на реактивни двигатели и попада в обхвата на вредните
въздействия, характерни за осъществяване на дейността.
8.7. От гледна
точка на целите за които се използва, авиацията се разделя на:
Гражданска
авиация и Военната авиация; или Гражданска авиация, Селскостопанска авиация и
Военна авиация:
Гражданска
авиация - Използва летателните апарати за невоенни цели - превоз на пътници и
товари; селскостопански работи; противопожарни дейности.
В
гражданската авиация влизат: Пътническа авиация - използват се различни по
конструкция и начин на задвижване летателни апарати включително и вертолети,
пригодени за транспорт на пътници; Транспортна авиация - използват се различни
по конструкция и задвижване летателни апарати включително хеликоптери за превоз
на товари;
Селскостопанска
авиация - Различни по конструкция и задвижване летателни апарати включително
вертолети приспособени за селскостопански дейности - обработка с препарати за
борба с паразити, вредители, болести, сеене на зърнени култури и др.
Военна
авиация - употребява летателните апарати /самолети и вертолети/ за военни цели /стратегически,
тактически, нападателни, отбранителни, охранителни/;
Специфика на
предназначението:
- бойни
/нападателни/ самолети - бомбардировачи, изтребители, щурмови самолети;
- военни
самолети не предназначени за водене на бойни действия военно-транспортни или
товарни самолети (носи оръжие за самоотбрана).
Всички
членове на летателния и наземния състав придобиват умения, квалификация и права
за пилотиране, поддръжка и ремонт на съответния летателен апарат след обучение
и специализация в съответната област на приложение.
Гражданска
авиация - летателен състав в състав от трима души, наземен състав, включващ
специалисти за ремонт и поддръжка. Квалификация и специализирани умения за
управлението и безавариен полет по различни авиолинии. Летателен състав подложен
на различни климатични условия, дестинации с различна продължителност,
радио-локационна и навигационна ориентация, осигуряване на комфортна среда на
пътниците.
Селскостопанска
авиация - летателен състав от един човек и наземен състав, включващ екип за
ремонт и поддръжка, полети на къси разстояния, ограничена площ на облитане,
летене на ниска височина, управление на система за разпръскване на прахова или
течна субстанция.
Военна
авиация - летателен състав от 1-2 пилоти, наземен състав за ремонт и поддръжка.
Квалификация и специализирани умения за управлението и безавариен полет по
различни направления в изпълнение на различни тактически или стратегически
цели, радио-локационна и навигационна ориентация. Висока маневреност. Висока
скорост на придвижване (ускорение). Наличие на оръжие и пренасяне на
боеприпаси. Катапултиране.
Лицензионен
режим за ремонт и поддръжка на летателните апарати.
За целите на
социалното осигуряване във времето до 01.01.2000 г. в Правилник за
категоризиране на труда при пенсиониране /ПКТП отм./ авиацията е разделена на
гражданска, селскостопанска и специализирана.
Военната
авиация е специализирана в равна степен спрямо гражданската и селскостопанската
авиация.
8.8. Всички
отговори на експертизата се отнасят за периода от 01.03.1988 г. до 31.12.1999 г.
с продължителност 11 години и 10 месена.
8.9. Трудът на Д.М.М.
за времето от 01.03.1988 година до 31.12.1999 година с продължителност 11
години и 10 месеца е положен при осигурители МЗ „Георги Д.", МРЗ „Георги
Бенковски", „Терем - Г. Бенковски", „АВИОНАМС" АД.
Стажът
при горепосочените осигурители е придобит в обособено производство за ремонт на
двигатели /ОПРД/, цех „Б-1“ на длъжност технолог по ремонт на реактивни
двигатели.
8.10.
Заеманите длъжности от жалбоподателя за
времето от 01.03.1988 годена до 31.12.1999 година с продължителност 11 години и
10 месеца е технолог по ремонт на реактивни двигатели, шифър по ТУ-ЕТМ (ЩУ-ЕЩТ)
21121 32010/21122132019.
8.11. Вредните въздействия, на които е бил подложен
жалбоподателя през процесния период са описани в т. 8.6 по-горе.
9. Като свидетели по делото
са разпитани:
9.1.
Х.Г.К. – същият
заявява, че познавам Д.М. от 1987 г., от съвместната им работа в тогава МРЗ
„Георги Д.“. Бил е ръководител на длъжностите: Технолог, Ръководител на
технологична група, Началник на отдел „Технически в производството за ремонт на
Самолети и Началник на отдел технически и качествен контрол в същия завод до
2018 г. В началото заводът се казвал МРЗ „Георги Д.“. След това ВРЗ „Георги
Бенковски“. След това „Терем Георги Бенковски“ и „АВИОНАМС“. К. започнал работа
от 1985 г., М. почнал работа преди него. Но на практика се запознахме през 1987
г. и започнали съвместна работа. През периода 01.03.1988 г. до 31.12.1999 г. Д.М.
бил технолог, водещ специалист по ремонта на авиационните двигатели в
обособеното производство за ремонт на двигатели Цех Б1. К. бил началник на
другия цех за ремонт на самолети. При постъпване на нова авиационна техника за ремонт
в завода технологът първо я изучавал в авиационните части там, където тя се
експлоатирала – запознавал се с експлоатационната документация, с която щяла да
постъпи самата техника, след което той се обучавал в сродните ремонтни заводи
на тогава СССР, в които тя се ремонтирала. След като се върнел тук в България
той започвал да обучава в завода производствениците, с които започвали
фактически да извършват ремонта и той ги обучавал. Обучението било освен
теоретично и практично. Той участвал не само в обучението, а и в самия процес
на ремонт. Първо показвал какво трябва да свършат. Второ следял как го правят и
трето, по време на усвояването той се явявал и контрольор, подписвал се за
контрола на извършената ремонтна дейност. Той извършвал и функциите на контрольор.
Съгласно нормативните документи това продължавало до приемането на опитния
образец и контролната серия от авиационна техника, която обикновено продължавала
до три двигателя. Казано с други думи този обучителен процес включвал
отремонтирането на до три двигателя, в които
М. участвал непрекъснато, след което обучителният процес приключвал и
работниците започвали да работят с други контрольори, а М. продължавал да
участва в този процес като технолог, но не непрекъснато. Непрекъснатото му участие
било в ремонтите дейности, в рамките на обучителния период до отремонтирането
на тези три двигателя. След това той участвал във внедряването на нови
технологични процеси при ремонта на тези двигатели като технолог и участвал в
тяхното гаранционно и след гаранционно обслужване. Ако някой от двигателите се
развалял в гаранционния и извън гаранционния срок М. с работни групи отивали на
място в съответното поделение и отстранявали повредата. Средата, в която се
извършвал ремонтът на авиационните двигатели, там се работило в условията на
шум и вибрации от стендовете, които създавали налягане за имитиране на работата
на системите на двигателя. С други думи казано, създавали се условия, в които
двигателят да бъде изпитан като при летене. Там се работили с гориво-смазочни масла,
керосин, авиационни масла. При измиването на частите се работило с бензин,
ацетон и други. Технологът трябвало да присъства на място, когато тези процеси
се извършват, за да може да ги наблюдава и контролира. Но задълженията му не се
изчерпвали само с това. Той при необходимост много често пряко участвал при
извършването на тези дейности. Свидетелят лично многократно е виждал М. да
работи при тези условия, с тези масла, бензин, ацетони и всички други вече
изброени гориво-смазочни материали. К. бил пенсионер, първа категория.
9.2.
А.Н.А. – същият
заявява, че познавам Д.М. като колега от декември 1984 г. Работели заедно в Цех
Б1 или Цех за обособено производство за ремонт на реактивни двигатели (ОПРРД).
До 1988 г. той работел заедно с тях като монтьор. От 1988 г. го направили технолог
и той продължи да си работи с тях в същото производно и при същите условия.
Същността на работата на технолога се изразява в следното: В цеха влиза
двигател за ремонт и технологът е плътно с монтьорите и показва коя тръба да се
свали, кой диск и т.н., естеството на работа за реактивни двигатели го изисквала.
При всеки един монтаж на някоя от системите - горивна или маслена, изтичало
масло, керосин, което е останало по тръбите. От 1984 г. до 2019 г. са работили
заедно на това работно място. Г-н М. почти винаги участвал пряко в демонтажа на
системите от двигателя. Това било необходимо, защото той бил водещ технолог и
казвал какво да се прави. Естеството на работата била такова, че технологът
нямало как да не участва в демонтажа и монтажа впоследствие на системите на
реактивния двигател. След като се разглобял двигателят на съответните части
преминавал промивка на всички детайли с хоростоп – измиващ препарат, ацетон и
бензин Б70 – технически бензин за измиване. Тази работа се извършвала от
монтьорите включително и от технолога, който също се включвал в тези процеси на
измиването, след което се правела дефектация. След това се пристъпвало към
сглобяване на двигателя. Той се сглобявал стъпка по стъпка. Там се използвали
вредни материали като масла, бетриве, циатими – вид грес. При сглобяването
всички електросистеми на двигателя там, където имало съединение на
електросистемите се обвивали със стъклена вата на лента и се лакирали с лак от
рода на епоксидните лакове, за да го стегне и да няма проникване на влага. Марката
на лака била ЕП76 и била от рода на епоксидните лакове. Където имало прилягащи
детайли, между два фланеца например се мажело с КО 813, което представлявало
алуминиева пудра с лак КО 815. Това се правило, за да се осигури херметизация
между детайлите. Следващата стъпка - двигателят се отправял към изпитателна
станция, където се прикачвали към един станок – стенд за изпитание, имитирал
закачването на самолет и продължавало изпитанието на различни режими на работа.
По време на това изпитание имало голям шум и много вибрация като при
действително летене на самолет. Понякога се налагало да минават под двигателя в
режим на работа, за да установят откъде капе, ако има теч. Г-н М. участвал
пряко в целия този процес, който описал до тук, включително е бил със свидетеля
на изпитание и е минавал под работещия двигател да наблюдава откъде е течът.
Г-н М. имал кабинет, който бил над цеха и в който почти не стоял. Работниците
имали битова стая, съблекалня и баня, която използвали по време на почивките. Свидетелят
сочи, че не можели да започнат работа без присъствието на технолог. Особено имало
един период при усвояването на нови двигатели. Тогава г-н М. бил и контрольор.
Този етап на усвояване продължавал две-три години и то като имало три изделия,
т.е. три различни двигателя и минавали десетина години. Свидетелят заявява, че
е пенсионер първа категория.
ІV. За правото:
10. Оспореният административен акт –
Решението на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив, е постановен от материално компетентен
орган, в изискуемата от закона форма. Процесното разпореждане е издадено в хода
на административно производство развило се на основание чл. 69б от КСО, което е
приключило с постановяване на предвидения в чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО
административен акт от компетентен орган - длъжностното лице, на което е
възложено ръководството на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ.
Изложеното до тук обаче, не е в
състояние да санира допуснатите в хода на административната процедура
съществени нарушения на административно-производствените правила, съответно
неточните фактически констатации и направените въз основа на тях неправилни
изводи относно приложението на материалния закон. В следващото изложение ще бъдат
конкретизирани съображенията за тези изводи.
11.
Спор по установените
факти не се формира между страните. Спорът е правен и се концентрира във въпроса като каква категория – първа, втора /каквито са
твърденията на жалбоподателя/
или трета /каквото
е становището на осигурителния орган/,
следва да бъде зачетен положения от М. труд на длъжност „технолог“ за периода от
01.03.1988 г. до 31.12.1999 г. в МРЗ “Георги Д.”***, с правоприемник ВРЗ
„Георги Бенковски“ - Пловдив“, след това „Терем“ ЕАД – Пловдив и „АВИОНАМС“ АД.
Според становището на ответния
административен орган, осигурителният стаж на жалбоподателя, положен на въпросната
длъжност при осигурителя, не следва да се приема, като такъв при условията на първа
или втора категория труд, съгласно т. 6л, т. 53б или т. 66б от ПКТП /отм./, а
като такъв при условията на трета категория, именно защото М. е заемал длъжност
„технолог“ (като
този извод не е обоснован по никакъв начин), а освен това военната авиация според ответния орган не
е сред изрично изброените видове авиация по т. 53б от ПКПТ (отм.), а именно
гражданска, селскостопанска и специализирана.
12. За разрешаването на конкретния
административноправен спор е необходимо да бъде съобразено следното:
По
силата на § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО времето, което се зачита за трудов стаж и за
трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно
действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този
кодекс. До 31.12.1999 г. е в сила Правилника за категоризиране на труда при
пенсиониране (ПКТП), в който изчерпателно са изброени професиите, длъжностите и
видовете работа от съответната категория.
В
§ 2 от ПМС № 75/1998 г. за отменяне на ПКТП е предвидено, че трудовият стаж при
пенсиониране на работниците и служителите, придобит до 31 декември 1999 г.
включително, се зачита от съответната категория по действащия до тази дата
Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране.
Следователно,
при преценката на категорията на спорния трудов стаж, положен от жалбоподателя за
времето от 01.03.1988 г. до 31.12.1999 г., приложими са разпоредбите на ПКТП
(отм.).
Съответно,
разпоредбата на т. 66б от ПКТП /отм./, действала през процесния период, когато
е положен спорния трудов стаж, предвижда, че – “Работещи, които се пенсионират
при 20 години трудов стаж, положен в посочените отрасли и дейности, и възраст
52 години за мъжете и 47 години за жените: …. Работници по измиване на
авиационни детайли. Монтьори по ремонт и изпитване на авиационна техника.
Монтьори по ремонт на радиоелектронно оборудване със свръхвисоки честоти.
Бояджия и тапицер - лепач на авиационна техника. Монтьор по облитане на
авиационна техника ... .”
Според
чл. 16, ал. 2, т. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, от 1 януари
2000 г. трудовият стаж, положен до 31 декември 1999 г. при специфичните условия
на т. 66б, по отменения с чл. 1 от Постановление № 75 на Министерския съвет от
1998 г. Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране (обн., ДВ, бр. 39
от 1998 г.; изм., бр. 123 от 1998 г.), се счита за осигурителен стаж от първа
категория.
Все
в тази насока следва да се добави, че работните места и видовете дейности и
производства, които служат като основание за зачитане на положения на тях труд
като осигурителен стаж от първа или втора категория, са изброени изчерпателно в
съответните точки от ПКТП (отм.). Въз основа на тази нормативна регламентация
следва извода, че причисляването на даден труд към първа или втора категория за
целите на пенсионното осигуряване предполага две възможности. Първата е лицето
да е заемало длъжност и да е било с място на работа, които са изрично
нормативно определени като такива от съответната категория и само формалното
наличие на които презумира тежестта и вредността на полагания труд. Втората
възможност е законодателно установена в Раздел "Общи разпоредби", т.
67 ПКТП (отм.) и се изразява в правото да се докаже по съответния ред, че дори
и да не е положен на длъжност и в отрасъл на производството, посочени в раздел
I и II на правилника, то след като работата е свързана със същата вредност и
тежест на труда, се причислява към съответната категория. (Така Решение № 4654
от 13.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1382/2021 г., VI о.).
На
следващо място, във връзка с правилното разрешаване на текущия административноправен
спор, ще следва да бъде съобразена и разпоредбата на чл. 69б, ал. 1 от КСО в
приложимата редакция, съгласно която лицата, които са работили 10 години при
условията на първа категория труд, придобиват право на пенсия при следните
условия:
1.
навършили са възраст до 31 декември 2015 г. 47 години и 8 месеца за жените и 52
години и 8 месеца за мъжете и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за
жените и 100 за мъжете;
2.
от 31 декември 2015 г. възрастта по т. 1 се увеличава от първия ден на всяка
следваща календарна година с по 2 месеца за мъжете и с по 4 месеца за жените до
достигане на 55-годишна възраст.
Казано
с други думи, на основание чл. 69б, ал. 1 от КСО, мъжете, които са работили 10
години при условията на първа категория труд, през 2021 г., придобиват право на
пенсия при навършена възраст 53 години и 08 месеца и сбор от осигурителен стаж
и възраст не по-малък от 100.
В
настоящия случай, към 15.06.2021 г. - дата на подаване на заявлението, М. има
навършена възраст 60 г. 01 м. 06 дни.
13. Съвкупната преценка на приобщените по
делото доказателства, налага да се приеме, че трудовият стаж на жалбоподателя
за периода от 01.03.1988 г. до 31.12.1999 г. на длъжност „технолог“ в МРЗ
“Георги Д.”*** (според
Удостоверение обр. УПСГ- 30 № 1762/14.04.2021 г. на ДА "Архиви",
Дирекция "ДВА" гр. Велико Търново), е такъв от първа категория.
Водещият
принцип при категоризиране на труда явно е естеството на трудовата функция и
мястото, където тя реално е упражнявана, независимо от конкретното наименование
на съответната длъжност. В този смисъл са нормите на т. 67 и т. 68 от ПКТП, и §
4 от ПЗР на ПМС № 210 от 20.08.1996 г.
Установените
в хода на съдебното производство условия на труд, при които е работил
жалбоподателя в спорния период от време - 01.03.1988 г. до 31.12.1999 г., следва
да се преценят в хипотезата на чл. 67 във връзка с чл. 66б от ПКТП отм. (в какъвто смисъл е Решение
№ 11894/23.11.2021 г., постановено по административно дело № 6711/2021 г. по
описа на Върховен административен съд, Шесто отделение, по подобен казус макар
длъжността предмет на обсъждане в посоченото решение на висшия по степен съд да
е различна, както и Решение № 3741 от 19.03.2013 г. на ВАС по адм. д. №
523/2013 г., VI о. относно приложението на т. 66и във връзка с т. 67 от ПКТП
отм.).
14. В подкрепа на данните, съдържащи се в
подробно описаните по-горе в раздела „За фактите“ писмени доказателства (които няма да бъдат
преповтаряни), са показанията на разпитаните по делото
свидетели (възпроизведени
в т. 9 от настоящото решение),
дадени под страх от наказателна отговорност, които съдът възприема като
обективни, непротиворечиви и съответстващи на събрания по делото доказателствен
материал. Въз основа на същите се потвърждава, че през спорния период от 01.03.1988 г. до 31.12.1999 г. жалбоподателят е
работил като "технолог", в цех „Б-1" на МРЗ „Г. Д."***, с
правоприемници ВРЗ „Г. Бенковски“, „ТЕРЕМ“ ЕАД, „АВИОНАМС“ АД, като дейностите,
които е извършвал са свързани пряко с извършване на ремонт и изпитване на авиационна
техника (ремонт на
реактивни двигатели), съответно трудът е положен при вредни условия на труд,
поради използването на гориво-смазочни масла, керосин, авиационни масла,
бензин, ацетон, епоксидни
лакове, стъклена вата и наличието на много голям шум и вибрации от стендовете,
които създавали налягане за имитиране на работата на системите на двигателя
като при действително летене на
самолет. Според показанията на свидетелите, естеството на работата било такова, че технологът нямало как да не участва
в демонтажа и монтажа впоследствие на системите на реактивния двигател наред с
монтьорите. Свидетелят А. (който е работил
като монтьор заедно с М.в цех „Б1“ – така трудова книжка на А. и служебна
бележка изх. № Р370-29/20.01.2022 г., приложени по делото на л. 188 и сл., и л.
195) изрично сочи, че не можели да започнат работа без присъствието на
технолог.
Всички
тези данни извлечени от показанията на разпитаните по делото свидетели,
еднозначно налагат да се приеме, че осигурителният стаж на М. за спорния период
от 01.03.1988 г. до 31.12.1999 г. на длъжност "технолог", в цех
„Б-1" на МРЗ „Г. Д."***, ВРЗ „Г. Бенковски“ - Пловдив, „ТЕРЕМ“ ЕАД,
клон Пловдив, с правоприемник „АВИОНАМС“ АД гр. Пловдив, следва да бъде
зачетен, като труд от първа категория по т. 66б от отм. ПКТП по отношение мястото, характера,
вредността и тежестта на полагания труд, при преценка за наличие на
предпоставките на чл. 69б, ал. 1 от КСО за отпускане на пенсия за осигурителен
стаж и възраст.
Действително
с нормата на чл. 104, ал. 10 от КСО е въведена забрана за установяване на
категорията труд със свидетелски показания, но в случая такова установяване
няма. Свидетелите не са се произнасяли по отношение категорията на труда. Те
описват трудовия процес и работната среда, при които е полагал труд М., поради
липсата на конкретна документация в тази насока, което до голяма степен се
дължи и на секретния характер на производството.
Достоверността
на показанията на разпитаните свидетели е несъмнена - свидетелите са бивши
колеги на жалбоподателя, и като такива са възприели непосредствено фактите и
обстоятелствата във връзка с мястото, естеството и условията на извършваната
работа. Показанията на свидетелите са обективни, непротиворечиви и
кореспондират с останалия доказателствен материал по делото, поради което няма
причина не бъдат съобразени от съда, като достоверен източник на данни за
релевантните за спора факти и обстоятелства досежно предмета на доказване.
Още
веднъж следва да се подчертае, че забраната по чл. 104,
ал. 10 от КСО не е абсолютна и не обхваща случаите, в които документите са
унищожени и/или изгубени по аргумент от чл. 165, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, а освен това, както вече бе казано, свидетелите в конкретния случай не
установяват категорията труд, а вида на работа и условията, при които е бил
полаган съответния труд, и то при наличие на писмени доказателства от страна на
работодателя, както изисква разпоредбата чл. 104, ал. 10, изр. второ от КСО.
15. Само за пълнота следва да се
констатира, че свидетелят Х.Г.К. в периода от 08.04.1985 – 31.10.1986 г. също е
заемал длъжност „технолог“ при същия осигурител, но в Обособено производство за ремонт на
самолети /ОПРС/ като стажът му за този период е зачетен като такъв от първа категория
труд на основание т. 66б от ПКТП (отм.) в изпълнение на Решение № 13575 от
9.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8048/2016 г., VI о. Така трудова книжка на К.
и Разпореждане № **********/прот. N01017 от 12.01.2018 г. издадено от Ръководителя на пенсионното
осигуряване в ТП на НОИ Пловдив, приложени на лист 196 и сл. и лист 234 по
делото.
16. В съответствие с данните, съдържащи се в обсъжданите
писмени доказателства и гласни доказателствени средства, са и експертните
изводи на вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза, която съдът възприема,
като обективна и компетентно изготвена, въвеждаща в процеса с необходимата
пълнота релевантните за разрешаване на настоящия административноправен спор
факти и обстоятелства. Вещото лице е анализирало предмета на дейност на МРЗ „Г.
Д.", с правоприемници ВРЗ „Г. Бенковски“ - Пловдив, „ТЕРЕМ“ ЕАД,
„АВИОНАМС“ АД, работната среда и
трудовите функции на длъжността „технолог” при ремонта на двигатели на военни
самолети и вертолети, и съобразявайки към кой отрасъл принадлежи предприятието,
е дало заключение, че технологът по ремонт на самолетни двигатели участва пряко и непосредствено в процеса като: Обезпечава ремонта -
разработва и внедрява технологията за ремонта; Обучава монтьорите; Участват в
процеса на извършване на ремонтните дейности (демонтаж, почистване,
отстраняване на дефектите, монтаж, изпитание), при отстраняване на дефекти и
неизправности; Контролира изпълнението и следи за спазването на технологичните
параметри заложени в експлоатационната документация (спецификации, технологични
процедури и предписания). Според вещото лице условията, при които се извършва ремонта и поддръжката на двигатели, включват
въздействието на две групи фактори: химическо въздействие и физическо
въздействие. Към
първата група спадат: керосин, използван като гориво за самолетните
двигатели и бензин, ацетон и толуол като средство за миене на възли и агрегати
при демонтаж; абразивни средства за механично почистване и обработване на възли
и детайли са източник на запрашеност на работната среда; различни смазочни
материали /масла, специална грес/ и епоксидни смоли с токсично действие върху
човешкия организъм. Посочено е в тази връзка, че работата и присъствието на
работната площадка, задължително се осъществява с маска, очила и ръкавици. Към
втората група (физични въздействия) спадат: Силни
вибрации и шумът над допустимите - в диапазона 90-115 децибела във
връзка изпитание /облитане/ на двигателите в режим на реално експлоатационно
натоварване след завършване на монтажа на двигателя.
Дадено е
заключение, че технологът по ремонт на реактивни двигатели, участва пряко и непосредствено при изпълнение
на ремонтните дейности и е в обхвата на вредните въздействия. Тази именно
длъжност е заемал жалбоподателя през обсъждания период.
В случая мястото
на осъществяване на трудовата дейност е Цех Б-2 Обособено производство за
ремонт на реактивни двигатели и попада в обхвата на вредните въздействия,
характерни за осъществяване на дейността.
Тези
обстоятелства, наред с дадените изчерпателни, обосновани и логични отговори в инженерно-технически
аспект на поставените въпроси, кореспондиращи със събраните по делото и
неоспорени от страните писмени доказателства и гласни доказателствени средства,
според настоящия състав на съда, е основание за възприемане заключенията на
вещото лице.
Изложеното
до тук налага да се приеме, че дейностите, осъществявани от жалбоподателя за
спорния период от 01.03.1988 г. до 31.12.1999 г. на длъжност
"технолог", в цех „Б-1" на МРЗ „Г. Д."***, с правоприемници
ВРЗ „Г. Бенковски“, „ТЕРЕМ“ ЕАД, „АВИОНАМС“ АД, са свързани с извършване на
ремонт и изпитване на авиационна техника. Трудът на посочената длъжност е
положен при пряко е непосредствено участие в ремонта на авиационна техника на
същите работни места (Цех Б-2 Обособено производство за ремонт на
реактивни двигатели и попада в обхвата на вредните въздействия), при същите трудови функции, с
еднаква вредност и тежест като труда на
„монтьор по ремонт и изпитване на авиационна техника“, категоризиран по т. 66б от
отм. ПКТП, но с по-големи отговорности.
17. Обстоятелството, че длъжността „технолог“
в МРЗ “Георги Д.” (с
правоприемници ВРЗ „Г. Бенковски“, „ТЕРЕМ“ ЕАД, „АВИОНАМС“ АД) не е сред изрично изброените в т. 66б
ПТКП (отм.), само по себе си не е основание да се приеме, че М. реално е
извършвал трудови функции различни от тези, присъщи за длъжността „монтьор по
ремонт и изпитване на авиационна техника“, посочена в т. 66б ПТКП (отм.).
Доказателства в тази насока нито се заявиха нито се представиха по делото.
Ясно
е, че т. 66б от правилника не се отнася за наименование на конкретна длъжност,
а представлява синтезирано определяне (определение) на трудовата функция, която
се осъществява при ремонт на авиационна техника. Според данните заявени от
свидетелите и съдържащите се в Удостоверение обр. УП-3 № Р330-682/05.10.2021 г.,
издадено от „АВИОНАМС" АД, трудовата си дейност М. е осъществявал в цех Б-1
на МРЗ „Г. Д.“
(с правоприемници ВРЗ „Г. Бенковски“, „ТЕРЕМ“ ЕАД, „АВИОНАМС“ АД), и тя е свързана пряко и
непосредствено с ремонт на реактивни
двигатели. Това като трудови функции и място на осъществяването им в
пълнота съответства на посочената в т. 66б хипотеза „Монтьор по ремонта на
авиационна техника“, поради което няма причина осъществяването на тази трудова
дейност да не бъде квалифициран като труд положен при условията на първа
категория на основание т. 66б и т. 67 от ПКТП (отм.).
18. В случая, административният
орган не е изяснил релевантните за спора обстоятелства относно категорията
труд, положен от жалбоподателката на процесната длъжност, с което е нарушил
процесуалните си задължения, произтичащи от основополагащите принципи на
административния процес. Касае се за нарушаване на принципа на истинност,
прогласен в чл. 7 от АПК, според който административните
актове се основават на действителните факти от значение за случая, като на
преценка подлежат всички факти и доводи от значение за случая, а истината за
фактите се установява по реда и със средствата, предвидени в този кодекс.
Нарушен е и принципът на служебното начало, според който административният
орган събира всички необходими доказателства и когато няма искане от
заинтересованите лица, и осъществява процесуално съдействие на страните за
законосъобразно и справедливо решаване на въпроса - предмет на производството
(чл. 9, ал. 2 и ал. 4 АПК). Това от своя страна е довело до нарушаване на чл.
35 и чл. 36, ал. 1 от АПК, които задължават административният орган да събере
служебно доказателства и да издаде индивидуалния административен акт след като
се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая.
С
процесуалното си бездействие по отношение на релевантните факти (за чието установяване
органът е следвало да бъде активната страна - задължение произтичащо от
служебното начало в процеса), административният орган е допуснал съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, довели до неправилно прилагане на
материалния закон, съответно до неправилния извод за липса на предпоставките по
чл. 69б, ал. 1 от КСО за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст на М..
Достатъчно
в тази насока е да се посочи, че в хода на административното производството от
страна на органите на НОИ не са предприети никакви действия по събиране на допълнителни
доказателства нито от „АВИОНАМС“ АД, нито от Държавна агенция „Архив“, Дирекция
„Държавен военноисторически архив“, гр. Велико Търново, относно категорията
труд, положен от жалбоподателя на процесната длъжност, където очевидно се
съхраняват документи необходими за правилното разрешаване на настоящия
административноправен въпрос (видно от издаденото на М. Удостоверение обр. УПСГ- 30 №
1762/14.04.2021 г. от ДА "Архиви", Дирекция "ДВА" гр.
Велико Търново).
В
горния смисъл са Решение № 1331 от 28.06.2021 г. на Адм. съд - Пловдив по адм.
д. № 3174/2020 г., оставено в сила с Решение № 13122 от 22.12.2021 г. на ВАС по
адм. д. № 8183/2021 г., VI о., Решение № 13575 от 9.11.2017 г. на ВАС по адм.
д. № 8048/2016 г., VI о., Решение № 14784 от 4.12.2017 г. на ВАС по адм. д. №
11001/2016 г., VI о., Решение
№ 10925 от 29.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6003/2021 г., VI о. Решение № 3109 от 4.04.2022 г. на ВАС
по адм. д. № 11239/2021 г., VI о.
19. Изложените до тук съображения,
обосновават крайния извод за незаконосъобразност на оспореното Решение №
2153-15-423/08.12.2021 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив и потвърденото
с него Разпореждане № **********/Протокол № 2140-15-700/14.10.2021 г. на
Ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ Пловдив, поради което същите ще следва да бъдат отменени.
На основание чл. 173, ал. 2 АПК делото
следва да бъде изпратено като преписка на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 КСО при ТП на НОИ -
Пловдив, за ново произнасяне по заявление за отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст вх. № 2113-15-2144/15.06.2021 г. по описа на ТП на
НОИ – Пловдив, подадено от Д.М.М., при съблюдаване на дадените с настоящо
решения указания по тълкуването и прилагането на закон. Това налага извод за
основателност на жалбата.
V. За разноските:
20. При посочения изход на
спора, на основание чл. 120, ал. 2 от КСО, на жалбоподателя се дължи присъждане
на сторените разноски в производството,
Преди съдът да се произнесе относно размера на тези разноски, е
необходимо първо да бъде обсъдено възражението на ответника относно
прекомерността на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
По делото са представени доказателства за заплащане на адвокатско
възнаграждение в размер на 750 лв. В случая настоящият административноправен спор следва да се
квалифицира като такъв без определен материален интерес. Възнаграждението за
един адвокат изчислено по правилата на чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07. 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на 350 лв. При това положение,
настоящият състав преценява възражението за прекомерност на адвокатския хонорар
като основателно, и съобразно действителната фактическа и правна сложност на
делото, приема че на жалбоподателя трябва да бъдат заплатени разноски,
представляващи възнаграждение за един адвокат в размер на 500 лева.
С оглед изложеното, разноските в производството, които следва да
бъдат присъдени на жалбоподателя, се констатират в размер на 800 лв. –
заплатените, възнаграждение за вещо лице (300 лв.) и адвокатско възнаграждение
(500 лв.).
Предвид горното и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, Пловдивският
административен съд, ІІ отделение, ХVІІ състав
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Решение № 2153-15-423/08.12.2021 г. на
Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив и потвърденото с него Разпореждане № **********/Протокол
№ 2140-15-700/14.10.2021 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на
НОИ Пловдив.
ИЗПРАЩА преписката на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1,
т. 1 от Кодекса за социално осигуряване при Териториално
поделение на НОИ – Пловдив, за ново произнасяне по заявление за отпускане на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст вх. № 2113-15-2144/15.06.2021
г. по описа на ТП на НОИ – Пловдив, подадено от Д.М.М., при съблюдаване на
дадените с настоящо решение указания по тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА Териториално поделение на НОИ – Пловдив
да заплати на Д.М.М., с ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 800 лв., представляваща
сторените от последния разноски по производството за заплащане на възнаграждения
за един адвокат и за вещо лице.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в
четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за постановяването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: