Р Е Ш Е Н И Е
№ 260100 , 11.04.2022 г. гр.Бургас
ОКРЪЖЕН СЪД БУРГАС, Гражданско отделение, въззивен
състав в открито заседание на четвърти април две
хиляди и двадесет и втора година в състав:
Председател: Вяра Камбурова
Членове: Галя Белева
мл. съдия Димитър
Стоянов
Секретар: Таня Михова
като разгледа докладваното от младши съдия Стоянов в.гр.д.№ 1599 по описа за 2020 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.
С Решение № 42 от 25.02.2020 г., постановено по гр. дело № 1140/2019г. по описа на Районен съд – Айтос
е осъдена Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи на РБ, ЕИК
*********, с адрес: гр.Бургас, ул. ,,Христо Ботев“ № 46, да заплати на Л.И.Р.,
ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 1 691, 18 лв., представляваща
дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 246, 39 часа,
получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,
143 за периода от 01.12.2016 г. до 15.10.2019 г., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 350 лева, представляваща
направените от ищеца разноски по делото.
Против постановеното решение е
депозирана въззивна жалба от Областна дирекция на МВР – Бургас, чрез
юрисконсулт Ана Димчева, в която се сочи, че първоинстанционното решение е
неправилно поради противоречие с материалния закон и е необосновано.
В жалбата се излага становище, че
по отношение на организацията на работната заплата и полагане на нощния труд
приложение намират правилата на действалата към процесния период Наредба №
8121з-776/29.07.2016г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън работното
време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи.
Сочи, че в МВР има три категории
служители и това е законово регламентирано в чл. 142 от ЗМВР, като за всяка
категория служители съществува отделна законова и подзаконова регламентация.
Развиват се подробни съображения, че нощният труд (между 22.00ч. 06.00ч.) не
представлявал извънреден такъв. Твърди се, че извънреден труд би бил налице
само, ако служителят действително работи извън установеното работно време.
Подчертава се, че за полицейските органи (служителите по ЗМВР) е приложима
единствено регламентацията на ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови
актове. Посочва се, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че НСОРЗ и
съответната наредба на Министъра на вътрешните работи са действали едновременно
(а не паралелно и алтернативно), тоест – при сумирано изчисляване на работното
време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1, 143 и за същите тези
нощни часове се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд.
Излагат се аргументи за приложимата и действала във времето нормативна уредба.
Навеждат се доводи във връзка с приложение разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ).
Моли за отмяна на обжалваното
решение и отхвърляне на предявените искови претенци.
Претендират се разноски. Прави
възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар. Не са заявени
доказателствени искания.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е
постъпил писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемия Л.И.Р., чрез
процесуалния му представител адв. Хасан.
С отговора се оспорва изцяло
въззивната жалба на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи –
Бургас и се иска същата да бъде оставена без уважение, а решението на Районен
съд да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Изложени са аргументи, че липсата
на изрична норма за преобразуване часовете нощен труд в дневен не следва да се
тълкува като законово въведена забрана за това. Излагат се съображения за
субсидиарно приложение на Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата.
Претендират се разноски. Не се
правят доказателствени искания.
В
съдебно заседание не се явяват процесуалните представители на страните, депозират
становища по същество на спора.
След
преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди съображенията на
страните, Бургаският окръжен съд прие за установено следното:
Първоинстанционният
съд е бил сезиран от Л.И.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, с искова молба, предявена
срещу Областна Дирекция на МВР - Бургас, с която се претендира осъждане на
ответника, да му заплати сумата от 1716 лева, представляваща дължимо
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, получено в резултат на
преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143, заедно със законната
лихва върху главницата от подаването на исковата молба до окончателното
изплащане на задължението.
Излагат
се доводи за приложимост на нормата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата
и организацията на работната заплата, който предвижда, че при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място.
В хода на
производството ищецът е направил изменение на иска си, като от първоначално
предявения размер на главния иск от 1716 лева за извънреден труд я е намалил до
размера от 1691,18 лева за 246.39 часа положен извънреден труд.
В отговора на
исковата молба ответната страна е оспорила предявените искове като счита същите
за неоснователни, както и оспорва претендирания размер на претенцията. Твърди
се, че заявеният в исковата молба коефициент 1,143 се получава при приравняване
на 7 часа нощен труд към 8 часа дневен труд, което е приложимо при трудови
правоотношения по реда на Кодекса на труда и служебни правоотношения по реда на
Закона за държавния служител, но не и в настоящия случай. Аргументира тезата,
че процесният нощен труд е своевременно отчетен и заплатен, че е налице
специална нормативна уредба в процесния период - чл. 3, ал. 3 от Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г., с която е предвидено, че за държавните служители в МВР
е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. Съобразно това законово разрешение, за целия процесен период
съотношението между дневен и нощен труд е като 1 към 1 (8 часа нощен труд,
равни на 8 часа дневен труд). На държавните служители от системата на МВР за всеки
отработен час се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд, в размер на
0,25 лева.
Първоинстанционният
съд е уважил изцяло предявения иск, като е изложил мотив, че цитираната в
отговора на исковата молба Наредба на Министъра на вътрешните работи не съдържа
изрична норма за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент,
каквато е съществувала в Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г, но при наличие на
такава празнота в уредбата на реда за организация и разпределение на работното
време, за неговото отчитане, за компенсиране на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивка, следва да
намери субсидиарно приложение общата Наредба за структурата и организацията на
работната заплата. Съдът е приел, че на основание чл. 9, ал. 2 от тази наредба,
при сумирано отчитане на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място, т.е. 1,143. Неприлагането на цитираната НСОРЗ и КТ
ще доведе според съда до по-неблагоприятно положение на ищеца, който е държавен
служител спрямо работещите по трудово правоотношение, а това противоречи на
духа и целта на закона.
В съответствие
с правомощията си по чл. 269 ГПК въззивната инстанция намира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо, поради което следва да разгледа спора по
същество, в рамките на заявените оплаквания във въззивната жалба.
Въззивният съд
намира, че фактическата обстановка по делото се установява такава, каквато е
изложена в обжалваното решение и по нея не е налице спор между страните.
Районният съд е съобразил и анализирал всички относими и допустими
доказателства, въз основа на които е достигнал до правилни изводи относно това
какви релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват с тях. Във
въвзивното производство не са ангажирани доказателства, които да променят
приетата и изяснена от първата инстанция фактическа обстановка, поради което,
настоящият съд я възприема изцяло и препраща към нея на основание чл. 272 ГПК, като не е необходимо същата да се преповтаря и в
настоящото решение. Следва да се посочи и, че във въззивната инстанция спорът е
концентриран върху правните изводи на съда, като по същество страните не
оспорват представените доказателства и приетата за установена фактическа
обстановка.
По наведените оплаквания за
неправилност на решението, по които въззивният съд дължи произнасяне, съдът
намира следното:
Наведените във въззивната жалба възражения обобщено се
свеждат до това, че по отношение на служителите на МВР следва да се прилагат наредбите,
издадени от министъра на вътрешните работи, на основание законовата делегация
на чл. 187, ал.
9 ЗМВР, които уреждат реда за организация и разпределяне на
работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурствата,
времето за отдих и почивки, поради което се счита от въззивника, че БРС
неправилно е приел наличие на непълнота в специалната уредба, при която следва
субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, в т. ч. и
нормата на чл. 9, ал. 2
НОСРЗ.
Настоящата инстанция намира така релевираните
възражения за неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл. 178, ал.
1, т. 3 ЗМВР, към основното месечно възнаграждение на държавните
служители се изплащат допълнителни възнаграждения за за извънреден труд. Какво
се разбира под извънреден труд се казва в нормата на чл. 143, ал.
1 КТ – „извънреден е трудът, който се полага по
разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на
съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него
работно време“. В случая, съгласно чл. 187, ал.
1 ЗМВР нормалната продължителност на работното време на
държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна
работна седмица, като работното време на държавните служители се изчислява в
работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени –
сумарно на тримесечие, а при работа на смени е възможно полагането на труд и
през нощта между 22. 00 и 6. 00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал.
3 ЗМВР). А разпоредбата на чл. 187, ал.
5, т. 2 и ал. 6 ЗМВР /в нейната предходна редакция, приложима към настоящата хипотеза/ постановява, че работата извън редовното работно време от 280 часа годишно
се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
тримесечие – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50% увеличение
върху основното месечно възнаграждение.
Действително, по отношение реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители, са създадени
специални правила, определени с наредба на министъра на МВР на основание законовата
делегация на чл. 187, ал. 10 ЗМВР /преди ал.9/. Така, за процесния период 01.12.2016 г. – 15.10.2019 г. са действали
правилата на Наредба №8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016
г. на министъра на вътрешните работи, уреждащи реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.
Цитираните наредби съдържат аналогични текстове относно възможността на
държавните служители в МВР да полагат труд и през нощта между 22. 00 и 06. 00
часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период (чл. 3, ал. 3 от двете наредби). И в двете наредби – в чл. 31
от тях е предвидено, че отработеното време между 22. 00 и 06. 00 часа се отчита
с протокол, който се изготвя до десето число на месеца, следващ месеца на
полагане на труда, като при отчитане на броя часове време на труд между 22. 00
и 06. 00 часа, в протоколите за отчитането им броят часове се посочва само в
цяло число.
Видно е обаче и е безспорен факт, че в Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. и в Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрично
регламентирано правило за начина и методологията, по която следва да се отчитат
отработените часове за положения труд пред нощта, както е било уредбата в
предходната Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (отм.); – чл. 31, ал. 2 от
същата, който гласи, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой
часове положен труд между 22. 00 и 06. 00 часа за отчетния период се умножава
по 0, 143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за
отчетния период. При това положение, въззивният съд намира, че в действащите в
процесния период подзаконови нормативни актове е налице празнота в специалната
уредба, касаеща служителите в МВР, както правилно е приел и районния съд, като
възраженията на въззивника в този смисъл са неоснователни.
Съгласно чл. 46, ал. 2
ЗНА, когато нормативният акт е непълен, за неуредените от
него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако
това отговаря на целта на акта. Именно такъв е и настоящият случай. С оглед
безспорния факт, че служителите в МВР са държавни служители, то за неуредените
в специалния закон отношения следва да се приложи общия закон, а именно Закона за държавния служител (ЗДСл). Аргумент за субсидиарно приложение на ЗДСл за правоотношенията на
служителите на МВР и при липса на изрична разпоредба в ЗМВР, е и това, че обратното разбиране би поставило в
неравностойно положение държавните служители в МВР спрямо другите държавни
служители, както и спрямо работниците и служителите, работещи по трудови
правоотношения. Ето защо, макар и в действащия ЗМВР да няма законова делегация,
препращаща към общия Закон за
държавния служител, както това е било уредено в отменения ЗМВР, то
доколкото няма изрично уредено нещо друго, за неуредените отношения приложение
намира ЗДСл, който от своя страна пък препраща към трудовото законодателство по
КТ. Така, разпоредбата на чл. 67, ал. 3
ЗДСл постановява, че минималните и максималните размери на
основните заплати по нива и степени за държавните служители, размерите на
допълнителните възнаграждения и редът за получаването им се определят с наредба
на Министерския съвет и не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото
законодателство.
Предвид горното и тъй като размерите на допълнителните
възнаграждения на държавните служители не могат да бъдат по-ниски от
определените в трудовото законодателство, то при безспорната липса на изрична
уредба в специалните наредби, издадени от министъра на МВР, в случая
субсидиарно приложение намират правилата на Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата. Ето защо,
изводите на БРС са правилни, а всички изложени възражения от въззивника са
неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 2
НСОРЗ, при сумарно изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на съотношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т. е.
приложимият коефициент е 1, 143. Предвид изложените по-горе съображения,
въззивният съд намира, че при липсата в случая на специално правило, което да
определя методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при
сумирано изчисляване на работното време на държавните служители в МВР, то наличната
нормативна празнота следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение на чл. 9, ал. 2
НСОРЗ. Както бе посочено, възприемането на обратното
становище би поставило държавния служител в системата на МВР в неравностойно
положение спрямо работниците по трудово правоотношение и другите държавни
служители, чийто правоотношения се регламентират от КТ и ЗДСл. Ето защо,
настоящата инстанция намира за неоснователни изложените във въззивната жалба
възражения и доводи относно неприложимост към процесното служебно
правоотношение на установения в нормата на чл. 9, ал. 2
НСОРЗ коефициент за преизчисление на нощния труд в дневен.
С оглед изложените съображения и предвид събраните по
делото доказателства, въззивният съд намира, че исковата претенция за заплащане
на допълнително възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд за процесния
период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се
явява доказана по основание. По отношение на размера на претенцията, съдът
съобрази приетата в първата инстанция и неоспорена от страните
съдебно-икономическа експертиза, от която се установява, че реално положен нощен
труд за процесния период е 1723 часа, които преизчислени с коефициент 1, 143 и
приравнени на дневно работно време възлизат на 1969,39 часа, като разликата от 246,
39 часа не е отчетена по протоколи за положен труд и стойността на тези 246, 39
часа в размер на 1691,18 лв. не е начислена, съответно – не е изплатена на
ищеца. Ето защо, предявеният иск се явява основателен и доказан в претендирания
размер от 1691,18 лв., поради което следва да бъде уважен изцяло, ведно със
законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба.
За пълнота, следва да се посочи, че Решение на СЕС от
24.02.2022г. по дело С-262/20, образувано по преюдициално запитване, отправено
от РС –Луковит, не налага различно от направеното от настоящия съд, тълкуване
на националноправната уредба. В решението е прието, че чл. 8 и чл. 12, буква
„а“ от Директива 2003/88ЕО не налагат да се приема национална правна уредба,
която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работници в
публичния сектор е по-кратка от нормалната продължителност на труда през деня.
Съдът е приел, че във всички случаи в полза на такива работници трябва да има
други мерки за защита под формата на продължителност на работното време,
заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволят да се
компенсира особената тежест на нощния труд. Именно предвид липсата на предвиден адекватен
механизъм за компенсиране на служителите в МВР, който да не ги поставя в по –
неблагоприятно положение от работниците и служителите, полагащи труд по общото
трудово законодателство, както и отчитайки тежестта, обществената значимост и
правата на слуижителите в МВР, настоящият състав намира, че именно прилагането
на трудовото законодателство осигурява прилагането в пълнота на европейското
законодателство в рамките на процесната хипотеза.
Водим от горните мотиви, въззивният съд намери, че
обжалваното решение следва да се потвърди като правилно и законосъобразно, а
въззивната жалба - оставена без уважение като неоснователна.
Пред въззивния
съд искане за разноски заявява всяка една от страните. Предвид изхода по спора разноски се дължат на въззиваемата страна на
основание чл.78, ал.3 от ГПК. Последните са своевременно поискани, като са
представени доказателства за заплащане на сумата от 350 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение за въззивното производство. Съдът намира за
неоснователно направеното от въззивника възражение за прекомерност, като
заплатеният адвокатски хонорар е съобразен с правната и фактическа сложност по
делото, а и не надвишава значително установените с Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, размери, предвидени в чл.7, ал.2 от
същата.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен
съд
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 42 от 25.02.2020 г. по
гр.д. №1140/2019 г. по
описа на РС-Айтос.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Бургас, адрес: гр. Бургас,
ул. "Христо Ботев" № 46, представлявана от директора, да заплати на Л.И.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 350 лв. за направените във въззивното производство пред БОС
съдебни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.