Р Е Ш
Е Н И
Е № 35
гр.
Пловдив, 25.01.2019 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пловдивският
апелативен съд, първи търговски състав, в открито
заседание на девети януари две
хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВЕЙКА
КОСТАДИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ ПЕНЧЕВА
ЦВЕТЕЛИНА ГЕОРГИЕВА
С участието на секретаря Цветелина Диминова, като
разгледа докладваното от съдията Костадинова в.т. дело № 642/2018 год. по описа на ПАС, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е въззивно – по чл. 258 и следващите от ГПК.
С решение № 418 от 17.08.2018
година, постановено по т. дело № 357/2017 година по описа на Окръжен съд – С.З.,
са отхвърлени предявените от ЕТ „М.Л..“,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***-Т.М.“, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:***, искове с правно основание чл. 27 ЗЗД във вр. с чл. 34 ЗЗД за обявяване на договор за доставка на
линейна разфасовъчна машина от 16.02.2016 год. за унищожаем поради измама и осъждането на ЕТ „Т.М.“
да заплати на ЕТ „М.Л..“ сумата
29 400 лв., представляваща заплатена цена на машината, като задължи ищеца
ЕТ „М.Л..“ след получаване на платената сума да предаде
на ответника ЕТ „Т.М.“ машината, като неоснователни.
Осъден е ЕТ „М.Л..“, ЕИК ***, да
заплати на ЕТ „Т.М.“, ЕИК ***, сумата от 2 330 лева направени разноски по делото.
Така постановеното решение е
обжалвано с въззивна жалба от ЕТ „М.Л..“ чрез процесуалния представител
адвокат А.К.. Във въззивната жалба се твърди, че първоинстанционното
решение е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и пристрастно. Поддържа
се, че съдът в мотивите на решението си е преписал заключенията на вещите лица К
и Т, като неоснователно приел, че те са сходни и непротиворечиви. Изводите на
съда не били в съответствие със събраните доказателства и били неправилни. Има
оплакване за това, че след като съда с определението си от 15.02.2018 година пристрастно
е отказал да допусне съдебно-техническа експертиза, съобразявайки становището
на ответника в писмения му отговор, неправилно е отменил това свое определение
и е допуснал експертизата в съдебно заседание на 20.02.2018
година. Не можело да се приеме, че двете експертизи били сходни и
непротиворечиви, след като втората експертиза давала отговори само на въпросите на ищеца, но не и на тези
на ответника, за да не му се възлагат допълнителни разноски. Необосновано и
пристрастно било и решението в частта, с която не били уважени възраженията на
жалбоподателя, че процесните договор, спецификация и приемо-предавателен протокол са неистински документи, тъй
като били подписани от лице без представителна власт, което подвело умишлено
ищеца. Неправилно било анализирано от съда и обстоятелството, че за извършеното
от ищеца плащане още през 2016 година фактурите били издадени едва през 2017
година, т.е. в друга финансова година. Правните изводи на съда се изразявали в преписване на части от
заключенията на вещите лица и от писмения отговор на ответника.
Това са съображенията на жалбоподателя да поиска
отмяна на обжалваното решение като неправилно, необосновано, незаконосъобразно
и пристрастно и постановяване на ново по същество, с което да се уважат
предявените от него искове, като му се присъдят направените разноски пред двете
инстанции. С въззивната жалба не са
формулирани доказателствени искания.
Срещу въззивната жалба е подаден
писмен отговор от ответника в първоинстанционното
производство ЕТ „Т. – Т.М.“ чрез процесуалния представител адвокат С.Т.. В него
се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и се иска
потвърждаване на първоинстанционното решение.
Претендира се присъждане на разноски за въззивната инстанция. Не са направени
нови доказателствени искания.
Съдът, като се запозна със
събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема следното:
Въззивната
жалба е с процесуално допустима, подадена е от лице, имащо правен интерес от обжалване,
а именно от ищеца срещу решението, с което са отхвърлени предявените от него
искове, като при подаване на въззивната
жалба е спазен предвидения в чл.
259 от ГПК срок.
Разгледана по същество,
въззивната жалба е неоснователна.
Пред Старозагорския окръжен съд
по т. дело № 357/2017 година са
предявени искове от ЕТ „М.Л.*“ против ЕТ
„Т. – Т.М.“.
В първоначалната искова молба,
подадена пред Окръжен съд – Плевен по т. дело № 154/2017 година, което е
прекратено и изпратено на ОС- С.З. по правилата на местната подсъдност, са
изложени следните обстоятелства:
Твърди се, че между страните на 16.02.2016 година е сключен договор за доставка на линейна разфасовъчна
машина, описана в приложението / спецификация/ към договора, за сумата от 24500
лева без ДДС. Ответникът предал машината на ищеца на 16.06.2016 година, а от
своя страна ищецът заплатил дължимата сума от 29400 лева с ДДС на две части –
на 16.02.2016 година и на 16.06.2016 година. При проверка от ищеца се оказало,
че договорът, спецификацията и приемо-предавателния потокол били подписани от лице без представителна власт,
макар то да било посочено като
представляващ ответния търговец. Това лице получило и плащането по договора.
Освен това машината не отговаряла на договореното в спецификацията, тъй като стъпковият транспортьор не можел да закрепва и придвижва
кофички от 0,200 литра. Липсвали инструкция за техническа експлоатация, ел.
схема за оборудването и заземяването, карта за гаранционното обслужване, т.е.
машината била практически неизползваема в производството, осъществявано от
ищеца. Твърди се, че ищецът многократно е уведомявал ответника за тези
обстоятелства, но липсвали ответни действия. Имало сериозен проблем и със
заплащането на машината. Ответникът бил получил цялата сума при подписване на приемо-предавателния протокол, но не желаел да издаде
фактура и издал такава по настояване на ищеца едва през месец март 2017 година
– осем месеца след плащането и в друга финансова година. Ищецът поискал от
ответника да му възстанови заплатената сума заради изброените обстоятелства и
да си получи обратно машината, но ответникът отказвал.
При така изложените обстоятелства
в първоначалната искова молба ищецът е поддържал, че сключеният договор е унищожаем, тъй като ответникът е знаел за параметрите на машината и умишлено го е измамил, въвел го е в
заблуждение относно тези параметри.
Формулирано е искане за обявяване
на договора за унищожаем и за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 29400 лева,
представлявала покупната цена, като се задължи ищеца след получаване на сумата
на върне вещта на ответника, както и да му се присъдят направените разноски.
Тази исковата молба е оставена без движение, включително с
указания за конкретизация на обстоятелствената част и петитума
поради съществуващи противоречия между изложените обстоятелства и петитум,
като изрично на ищеца е указано, че следва да уточни дали иска унищожаване на процесния договор поради измама и връщане на даденото по
него или иска осъждане на ответника да върне платената на отпаднало основание сума след разваляне на договора за изработка поради
пълно неизпълнение.
С молба вх.
№ 12257/13.10.2017 година, подадена в изпълнение на разпореждането на
съда за оставяне на първоначалната искова молба без движение, ищецът отново изрично е посочил, че искането му е за
унищожаване на договора от 16.02.2016
година поради измама, изразяваща се в умишленото му въвеждане в заблуждение при
подписването на договора, с който ответникът е поел задължение да предостави
машина, отговаряща на договорените параметри в спецификация. Изрично в тази
молба е посочено, че заблуждението е установено при опита на ищеца да използва
предадената му без надлежна документация и без експлоатационни проби машина по
предназначение. Отново са изложени обстоятелствата, свързани с липса на
представителна власт на лицето, подписало договора, спецификация и приемо-предавателния протокол от името на ответника и
получило парите. Поддържат се и доводите за издаване на фактурата за
заплатената сума едва осем месеца след плащането, в друга финансова година.
При така изложените обстоятелства
и формулирано искане първоинстанционният съд е приел
с доклада си, че е сезиран с искове с
правно основание чл. 27 от ЗЗД – за унищожаване на процесния
договор поради измама и чл. 34 от ЗЗД – за връщане на даденото по договора и се
е произнесъл по тези искове.
Настоящата съдебна инстанция,
съобразявайки обстоятелствата и искането на ищеца намира, че дадената от първоинстанционния съд правна квалификация на предявените
искове е точна. Няма основание да се приеме, че видът на търсената от ищеца
защита е друг, след като той самият както пред първата инстанция, така и с
въззивната жалба иска унищожаване на договора поради измама при неговото
сключване. Дали изложените обстоятелства и събраните доказателства сочат на
измамни действия при сключването на договора, които да дадат основание за
неговото унищожаване, е въпрос по съществото на спора, който съдът ще обсъди
подробно по-долу.
Преди произнасяне по същество,
следва да се отбележи, че в едната му част първоинстанционното
решение е недопустимо. Става дума за искането, формулирано от ищеца ЕТ „М.Л..“
самата тя да бъде осъдена да предаде на ответника ЕТ „Т. – Т.М.“ процесната
машина. Недопустимо е ищецът да предявява
осъдителен иск за правата на ответника. Действително с разпоредбата на
чл. 34 от ЗЗД е предвидено, че когато договорът бъде признат за нищожен или
бъде унищожен, всяка от страните трябва да върне на другата всичко, което е
получила от нея. Това обаче не означава, че връщането на двете насрещни престации, в случая на заплатената парична сума и на
изработената и доставена машина може да бъде постановено по иск само на едната
страна. Основен принцип в ГПК е диспозитивното начало / чл. 6/, поради което последиците
при уважаване на исковете за нищожност и унищожаемост
на сделката, респ. реституцията на даденото от двете страни, зависи от
направените от страните искания и възражения.
Ответникът не е направил искане за връщане на машината чрез предявяване на насрещен иск или по друг
начин. Недопустимо е съдът да се произнася по искане за връщане на даденото от
ответника, заявено от другата страна, а именно от ищеца. Поради това настоящият
съдебен състав намира, че следва да обезсили първоинстанционното
решение в частта, с която съдът се е произнесъл с диспозитива
си по искане за осъждане на ищеца да предаде машината на ответника и следва да
прекрати производството по делото в тази
му част.
Становището на ответника по
предявените искове – главен и обусловен,
е за тяхната неоснователност. Той
поддържа, че липсват каквито и да било измамни действия от негова страна при
сключването на процесния договор, които да са подвели
ищеца да го сключи.
От събраните по делото
доказателства е установена следната фактическа обстановка:
На 16.02.2016 година между
страните по делото е сключен договор, по силата на който ищецът ЕТ М.Л..“ е възложил на ответника ЕТ „Т. – Т.М.“ проектиране и изработване на
линейна разфасовъчна машина, описана в приложението. Договорената цена е 24500 лева без ДДС, от
които 14700 лева без ДДС / 60%/ – авансова вноска, платима при сключването на
договора и останалите 9800 лева без ДДС / 40%/ платими преди експедицията на
машината . С договора изпълнителят е поел задължение да изработи машината в
срок от 60 дни и да осигури 12 месеца гаранция.
Към самия договор има приложение
с техническо описание и техническа характеристика на линейната машина за
дозиране и затваряне.
Между страните е безспорно
обстоятелството, че възложителят е извършил плащане на договорените суми в
посочените в договора срокове, като плащането е осъществено на ръка. Данъчните фактурите за извършените плащания
са издадени едва през 2017 година. По делото са представени две фактури за авансово плащане от
10.02.2017 година и от 17.03.2017 година
от по 8333,33 лева без ДДС, или по 10 000 лева с ДДС, както и окончателната фактура от 20.04.2017 година за
сумата от 24500 лева без ДДС, от която са приспаднати авансовите плащания. Твърденията
на ответника са, че е издал фактурите едва през 2017 година, въпреки че е получил
плащане на ръка още през 2016 година, в сроковете по договора, по настояване на ищеца, който искал да ги
ползва при кандидатстване за финансиране по европейски проекти. Това е отразено в писмото, изпратено от
ответника до ищеца с дата 28.07.2017 година. Други доказателства
за причината за късното издаване на данъчните фактури, респ. за установяване на
твърденията на ответника не са събирани по делото. В
случая става дума за обстоятелство,
което е извън предмета на спора, с който е сезиран съда. Действително ищецът
както пред първата, така и пред въззивната инстанция акцентира на това
обстоятелство. То обаче по никакъв начин не може да се отрази на
действителността на сключения договор, респ. да обуслови извод за неговата унищожаемост, а касае само спазване на данъчното
законодателство и евентуалната отговорност на страните при нарушаването му.
Безспорно е също, че както процесният договор с приложението към него, така и приемо-предавателният протокол, с който е доставена и
предадена машина на ищеца, са подписани не от едноличния търговец Т.М., а от
нейния съпруг инж. Т.М.. Неговото име е посочено под положените подписи. Това
обстоятелство обаче също няма отношение към действителността на договора.
Подписването на документите от лице без представителна власт не означава
умишлено въвеждане в заблуждение, респ. извършването на измамни действия по
отношение на ищеца. Установената от ответника практика, каквито са твърденията
в отговора на исковата молба, че съпругът на
Т.М., който работи по трудов договор при нея, подписва договори като процесния
и ги изпълнява, тъй като е технически по-компетентен, не се отразява на отношенията между ответника и
трети лица, в случая ищеца. Става дума за вътрешни отношения при изпълнителя по
договора, за липса на противопоставяне и
за потвърждаване от едноличния
търговец на действията, извършени от третото лице, макар и без изрично
упълномощаване. Обстоятелството, че договорът е подписан от трето лице би имало
значение за ищеца само при изрично противопоставяне от търговеца
на действията на това трето лице веднага след узнаването им / чл. 301 от ТЗ/. Настоящият случай обаче не е такъв. Налице е потвърждаване на тези
действия от ответника, което се установява както от реалното изпълнение на
задълженията по договора – произвеждането и доставянето на машината, така и от изричното изявление в хода на настоящия
процес. Фактът, че договорът не е подписан от едноличния
търговец, а от негов представител, чийто действия са потвърдени, по никакъв
начин не се отразява на действителността на сключената сделка и не дава
основание да се приеме, че ищецът е въведен в заблуждение. Не може да се
приеме, че става дума за неистински документи, каквито са твърденията на ищеца,
доколкото в самите документи е посочено,
че се подписват от инж. Т.М.и е положен негов подпис, макар печатът да е на ЕТ Т.М..
Отношенията между търговеца и лицето, действало от негово име, бяха обсъдени от
съда подробно по-горе.
На 16.06.2016 година между ищеца
и ответника, представляван от Т.М., е подписан приемо-предавателен
протокол за линейна машина за дозиране и затваряне със сериен номер 2001116.
Спорен въпрос между страните в
процеса е дали произведената и доставена от ответника машина съответства на
параметрите по договора. Обстоятелствата, които са въведени от ищеца като основание за унищожаване на процесния договор поради измама са, че доставената машината не отговаряла на договореното в
спецификацията, тъй като стъпковият транспортьор не
можел да закрепва и придвижва кофички от 0,200 литра, липсвали инструкция за
техническа експлоатация, ел. схема за оборудването и заземяването, карта за
гаранционното обслужване, т.е. машината била практически неизползваема в
производството, осъществявано от ищеца.
За установяване на тези
обстоятелства по делото са изслушани две експертизи – първоначална, оспорена от
ищеца и повторна, допусната на основание чл. 201, предложение второ от ГПК.
Преди да пристъпи към обсъждане
на заключенията на вещите лица, съдът следва да се произнесе по оплакванията
във въззивната жалба, свързани с процесуални нарушения във връзка с допускането на
съдебно-техническата експертиза.
Според настоящия съдебен състав
такива процесуални нарушения не са допуснати. Произнасянето на съда по доказателствените
искания на страните става с
определение, с което не се слага край на
делото. Съгласно изричната разпоредба на чл. 253 от ГПК такова определение може да бъде изменяно или отменяно от същия
съд вследствие на изменение на
обстоятелствата, грешка или пропуск. Прилагането от съда на тази процесуална
възможност не е основание да се приеме незаконосъобразност или пристрастност на
неговите действия. В случая с изготвеното
определението по чл. 374 от ГПК №
82 /16.10.2018 година, съдържащо и проекто-доклад, първоинстанционният
съд е дал тридневен срок на ищеца да
посочи конкретни въпроси, към поисканата от него съдебно-техническа експертиза,
относими към спора. След формулиране на въпросите
съдът е приел с определение от 15.02.2018 година, че същите са неотносими към спора, тъй като касаят обстоятелства,
свързани с реалното изпълнение на договорните задължения, а не с въвеждането му
в заблуждение при сключването на договора. В първото по делото съдебно
заседание, след доклада по делото, разпределението на доказателствената
тежест и изслушването на становищата на страните съдът е допуснал съдебно-
техническа експертиза, което не е в нарушение на процесуалните правила.
Съобразявайки обстоятелството, че
ищецът е изразил несъгласие с първата изготвена и приета по делото
съдебно-техническа експертиза - тази на
вещото лице инж. К.К., по-долу съдът ще обсъди повторното заключение, изготвено от вещото
лице инж. П.Т., което никоя от страните в процеса не е оспорила. Все пак следва
да се посочи, че между двете заключения няма съществени разминавания и
отговорите на въпросите, касаещи относимите към спора
обстоятелства са идентични.
От заключението на вещото лице Т.
се установява, че доставената от ответника и предадена на ищеца с приемо-предвателния протокол от 16.06.2016 година
машина отговаря на техническите
характеристики, посочени в приложението към договор № 1602-01 от 16.02.2016
година. В заключението е посочено, че при заложена в приложението
производителност от около 1000 опаковки на час, доставената машина, при
отчитане на възможностите за регулиране на скоростта на машината, скоростта на
дозиране, хоризонталното придвижване, помощните времена е с производителност от около 900-1000
опаковки. Тя осигурява регулируем обем на дозиране от 0,2 литра до 2,150 литра,
като е възможна промяна на хода на пневматичните цилиндри, управляващи
дозаторите на машината. От заключението е видно, че доставената машина е
проектирана и изпълнена да работи с опаковката, предоставена от възложителя, а
именно пластмасова опаковка / кофичка/
от типа ТВ230 с обем до 2,300 литра, с размери: диаметър на отвора / капака/ 169
милиметра, диаметър на дъното 136 милиметра и височина 153 милиметра. Поради сложността на механизма на машината той
се изработвал за определена конфигурация и размер на капака на използваната
опаковка, в случая 169 милиметра, съобразно предоставената от възложителя мостра. В заключението е посочено, че избраният от
възложителя производител на кофичики не предлага
кофички с друга, различна от 2,3
литра вместимост, с диаметър на капака от 169 милиметра, включително такива от
0,2 литра. Доставената от ответника машина не осигурявала техническа възможност
за закрепване и транспортиране на кофички с диаметър на капака различен от 169
милиметра. Тя подлежала на настройка за дозиране на 200 милилитра, но не и за друг диаметър на
капачката. Вещото лице е посочило, че машината би могла да работи с друг
диаметър на капака на опаковката, за което следвало да се изработи подаващ
механизъм, съответстващ на новия размер и конфигурация.
По отношение на спазването от ответника
на Закона за техническите изисквания към продуктите заключението на вещото лице
е, че са спазени следните изисквания: за
съставяне на двустранно подписан приемо-предавателен
протокол от 16.06.2016 година, който бил
без забележки и особено мнение на която и да е от страните; за извършен
пуск в обект на ищеца; за предоставяне заедно с предаването на машината на
паспорт и инструкция за експлоатация, в който фигурират и гаранционните
условия; за представяне на Сертификат за
съответствие съгласно Наредбата за съществените изисквания и оценяване
съответствието на машините; за наличие на табелка с информация за
индивидуализиране на машината, която била трайно свързана с корпуса й. С
представения сертификат за съответствие производителят установявал, че са
спазени при производството на машината изискванията на наредбите на МЗХ и
регламентите на ЕС за такъв вид производство. В заключението на вещото лице е
отразено, че липсват данни с предаването
на машината да е предадена блок схемата на машината, включително и ел. схемата,
като този пропуск при окомплектоване на техническата и потребителската
документация на машината бил отстраним.
Със сключения между страните
договор е предвиден едногодишен гаранционен срок и следгаранционен сервиз.
Ищецът не твърди и не установява по делото през този едногодишен срок да е
отправял до производителя искания и възражения, свързани с доставената му машина.
Ответникът в писмото си до ищеца от дата 28.07.2017 година посочва, че през
този период е имало един проблем непосредствено след пускане на машината,
изразяващ се в пропускащ уплътнител на дозиращия механизъм, който бил
отстранен, като ответникът изпратил
безплатно необходимите резервни части на
07.07.2016 година.
Представените от ищеца два броя
писма, адресирани до ответника, са без посочени дати върху тях. Самият ищец в
исковата молба при описание на приложенията сочи, че става дума да писма от
дати 19.07.2017 година и 11.08.2017 година, т.е. и двете са съставени и изпратени след изтичане на едногодишния
гаранционен срок на 16.06.2017 година.
С първото писмо от 19.07.2017 година ищецът уведомява
ответника, че доставената му машина не отговаря на спецификацията относно обема
на дозиране и регулирането му, както и че липсва необходимата документация и
обозначение на машината съгласно Закона за изискванията към продуктите, както и
наредбите на МЗХ , което правело машината практически неизползваема по
предназначение. По тези причини ответникът е поканен да върне на ищеца
заплатената сума в десетдневен срок.
С второто писмо от 11.08.2017
година ищецът отново акцентира на практическата неизползваемост на машината
съгласно спецификацията и претендира връщане на заплатената сума.
От ответника до ищеца са
изпратени отговори на двете писма с дати съответно 28.07.2017 година и 25.08.2017
година, с които се оспорват твърденията на ищеца, посочва се, че е налице пълно
и точно изпълнение на договорните задължения на ответника и се отказва връщане
на получената сума.
При така установената по делото
фактическа обстановка съдът намира, че липсва основание за унищожение на процесния договор
поради измама. По-горе съдът обсъди и изложи мотиви във връзка с твърденията на
ищеца, свързани с късното съставяне на данъчните фактури и с подписването на
договора и приемо-предавателния протокол от различно
от едноличния търговец лице.
Останалите доказателства,
подробно обсъдени по-горе, също не дават основание да се приеме наличие на
действия от страна на ответника или на трети лица, за които ответникът да е
знаел, насочени към умишлено въвеждане на ищеца в заблуждение и сключването на договора от ищеца именно заради това заблуждение. Това са
предпоставките за унищожение на договора
поради измама съгласно разпоредбата на чл. 29 от ЗЗД.
По настоящото дело тези
предпоставки не са установени. Липсват твърдения и доказателства, че ищецът е въведен
в заблуждение при сключването на
договора относно която и да било от неговите клаузи. От друга страна е
установено по категоричен начин, че той е приел изпълнението по договора,
подписал е приемо-предавателния протокол без
възражения. Машината е била монтирана при ищеца, той е разполагал с
възможността да я полза за период по-дълъг от една година, до изтичане на
гаранционния й срок, без да отправи
каквито и да било възражения и искания
до изпълнителя.
С обсъдените по-горе
доказателства се установи неоснователност на
твърденията на ищеца, отправени до ответника повече от една година след
монтирането на машината, че тя не отговаря на спецификацията по договора. Установено
е, че машината отговаря на приложението към договора. Тя е произведена с
подаващ механизъм, съобразен с конкретната опаковка, предоставена от
възложителя, със съответния диаметър на
капачката. С този подаващ механизъм тя
действително не би могла да придвижва и затваря кофички с друг диаметър на
капачката. Вещото лице е посочило, че тя може да дозира мляко в посоченото от
ищеца количество 0,2 литра, а при
изработване на друг подаващ механизъм би могла и да придвижда
и затваря кофички с такава вместимост, но с друг диаметър на капачката. При
положение, че е установено от вещото лице, че машината е произведена съобразно
предоставената от самия ищец кофичка, че няма данни ищецът да е искал да работи с опаковки с друг
диаметър на капачката, че не е направил такива възражения нито при монтирането
на машината, нито повече от една година
след това, липсва основание да се
приеме, че той е бил въведен в заблуждение при сключването на договора. Посочените обстоятелства са свързани по-скоро с начина на изпълнение
на договора, а не с измама при неговото сключването, като от доказателства не
се установява неизпълнение на договора от страна на ответника. Напротив,
установено е изпълнение на договорните му задължения, включително на
задълженията от нормативните актове, свързани с
безопасността на храните. Единственото неизпълнение е непредоставянето на блок
схемата ведно с ел. схемата на машината, което е отстраним пропуск, като не се
твърди и не се установява ищецът да е
поискал от ответника отстраняването му. Този пропуск е несъществен с оглед предмета на договора и интересите на страните
по него. Освен това той има отношение
към изпълнението на договорните задължения от страна на ответника, но не и към извършена
измама спрямо ищеца, която да го е
мотивирала да сключи договора.
По изложените съображения съдът
намира, че първоинстанционното решение в частта ,с
която е отхвърлен иска за унищожението на договора и за осъждане на ответника да
върне на ищеца заплатената сума от 29400 лева следва да бъде потвърдено.
Жалбоподателят следва да бъде осъден
да заплати на ответника ЕТ „Т. - Т.М.“ направените разноски за въззивното
производство. Те са в размер на 2160
лева адвокатско възнаграждение с ДДС, за
което има данни, че е договорено и реално заплатено.
По изложените съображения Пловдивският
апелативен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 418 от 17.08.2018 година, постановено по т. дело № 357/2017
година по описа на Окръжен съд – С.З., с което
са отхвърлени предявените от
ЕТ „М.Л..“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***-Т.М.“,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, искове с правно основание чл.
27 ЗЗД във вр. с чл. 34 ЗЗД за унищожение на договор за доставка на линейна разфасовъчна машина от 16.02.2016 год. поради измама и за осъждането на ЕТ „Т.М.“
да заплати на ЕТ „М.Л..“ сумата
29 400 лв., представляваща заплатената цена по
договора.
ОБЕЗСИЛВА решение
№ 418 от 17.08.2018 година, постановено по т. дело № 357/2017 година по описа
на Окръжен съд – С.З., В
ЧАСТТА, С КОЯТО е отхвърлен предявеният от ЕТ
„М.Л..“, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление:***-Т.М.“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***,
иск за задължаване на ищеца ЕТ „М.Л..“
след получаване на платената сума да предаде на ответника ЕТ „Т.М.“
машината – предмет на процесния договор, поради недопустимост на иска и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в
тази му част.
ОСЪЖДА ЕТ „М.Л..“, ЕИК ***, да заплати на ЕТ
„Т.М.“, ЕИК ***, направените пред
въззивната инстанция разноски в размер на 2160 лева.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС с
касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.