Решение по дело №106/2022 на Административен съд - Разград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 2 декември 2022 г. (в сила от 2 декември 2022 г.)
Съдия: Светла Петкова Робева
Дело: 20227190700106
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 септември 2022 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е  

№ 118

гр. Разград, 02.12.2022 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в открито съдебно заседание на двадесет и втори ноември две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ИВА КОВАЛАКОВА - СТОЕВА

МАРИН МАРИНОВ

с участието на секретаря Пламена Михайлова и прокурора ТИХОМИР ТОДОРОВ, като разгледа докладваното от съдия Робева КАНД № 106 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 63в ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. АПК.

Постъпила е касационна жалба от А. Б. А. от гр. Т. против Решение № 135 от 08.07.2022 г., постановено по АНД № 20223330200120 по описа на Районен съд – Разград, в частта, с която е потвърдено наказателно постановление № 21-1075-001060 от 04.10.2021 г. на началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Разград, с което на основание чл. 175, ал. 1, т. 3 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 80 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 2 месеца. В жалбата се твърди, че оспореното решение е постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Излагат се съображения, че въззивният съд не е обсъдил всички доводи за незаконосъобразност на наказателното постановление в атакуваната му част, с което е нарушил правото на защита на жалбоподателя. Иска се решението в оспорената му част да бъде отменено, алтернативно – да бъдат намалени наложените наказания.

Ответникът оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена.

Окръжна прокуратура - Разград дава заключение, че не са налице касационни основания за отмяна или изменение на оспореното решение и то следва да бъде оставено в сила.

Разградският административен съд, като прецени събраните по делото доказателства, констатира следното:

Касационната жалба е допустима. Подадена е надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу съдебно решение, подлежащо на касационен контрол.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Установените от районния съд факти са следните: На жалбоподателя е съставен АУАН от 02.09.2021 г., в който е отразено,    че на 02.09.2021 г. в 11:10 ч. в Община Разград по път ІІ-49 на 26-ти км в посока гр. Търговище управлява собствения си влекач Волво ФХ с рег. № ******** с прикачено полуремарке с рег. № ********, като водачът е спрян за проверка от контролни органи на АПИ и отказва да предаде исканите от тях документи, след което оставя автомобила и пеша напуска мястото на проверката. Водачът не представя контролен талон към СУМПС. Като нарушени са посочени разпоредбите на чл. 175, ал. 1, т. 3 и чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП.

Фактическите констатации по АУАН и правната квалификация на деянията са били изцяло възприети от административнонаказващия орган, който е издал обжалваното пред районния съд наказателно постановление № 21-1075-001060/04.10.2021 г., като на основание чл. 175, ал. 1, т. 3 ЗДвП е наложил на жалбоподателя административни наказания глоба в размер на 80 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 2 месеца, и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 ЗДвП - глоба в размер на 10 лв. за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от същия закон.

В хода на въззивното производство са разпитани свидетелите М. К. – гл. инспектор в АПИ, Й. Р. – служител в АПИ, Й. Й. и С. Ц. – мл. автоконтрольори в  сектор „Пътна  полиция“ в ОДМВР – Разград. От техните показания се установява, че св. К. е спрял за проверка управляваното от жалбоподателя ППС, натоварено с пясък, и поискал да се извърши контролно претегляне с мобилна везна с оглед на претоварване. Водачът придвижил превозното средство, изтеглили първата ос и след това автомобилът изгаснал. Жалбоподателят обявил, че камионът не пали и не работи. Св. К. поискал да представи документите за проверка, но водачът отказал, заключил камиона и тръгнал пеша в посока към гр. Търговище. Св. К. се обадил на тел. 112, за да получи съдействие от полицията. На място пристигнали свидетелите Й. и Ц., които потърсили водача в близкото заведение, но не го открили. По-късно се появил, придружен от колегата си св. И. И. Според св. И., имало изгоряло реле, което сменили и поправили камиона.

На полицейските служители жалбоподателят представил документите си за проверка. В съдебно заседание е представил и пътен лист и товарителница.

С оспореното по касационен ред решение Разградският районен съд е приел, че АУАН и наказателното постановление са издадени от  компетентни органи и при спазване на процесуалните изисквания. Въззивният съд е преценил, че двете констатирани нарушения са доказани по несъмнен начин и наложените наказания са справедливи, поради което е  потвърдил наказателното постановление.

В частта, в която на жалбоподателя е наложено наказание по чл. 183, ал. 1, т. 1 ЗДвП, решението на въззивния съд не е обжалвано и е влязло в сила.

В останалата част касационната инстанция го намира за валидно, допустимо и правилно. Въззивният съд е установил правилно фактическата обстановка по делото и не е допуснал процесуални нарушения при събиране на доказателствата и при тяхната оценка. Извел е обосновани изводи, формирани при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон.

Съгласно чл. 175, ал. 1, т. 3 ЗДвП наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който откаже да предаде документите си на органите за контрол или по какъвто и да е начин осуети извършването на проверка от органите за контрол.

Горният фактически състав е доказан по делото. Жалбоподателят е бил водач на МПС и е отказал да предаде документите си на инспектор от АПИ, който по силата на чл. 167а, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 8 ЗДвП е орган за контрол. С посочените разпоредби на длъжностните лица от Агенция „Пътна инфраструктура“ е възложено да спират движещи се МПС, да проверяват документите за самоличност на водача, както и всички документи, свързани с управляваното превозно средство; да установяват нарушенията по чл. 179, ал. 3 – 3в чрез използване на технически средства или системи, включително такива за измерване на размерите, масата или натоварването на ос на моторните превозни средства; да съставят и връчват АУАН.

Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че правото му на защита било нарушено, тъй като не било ясно какви точно документи е трябвало да предаде. На проверка подлежат всички документи, които водачът на МПС е длъжен да носи. Те са посочени в чл. 185 ППЗДвП: свидетелство за управление на МПС, свидетелство за регистрация на МПС, документ за сключена застраховка „Гражданска отговорност“, съответните документи при извършване на обществен превоз, предвидени в чл. 89 от Наредба № 33 от 3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България. Служителите от органите за контрол по ЗДвП нямат задължение при извършване на проверка да изброяват всички документи, които водачът следва да представи, съответно, не е необходимо да бъдат конкретизирани в АУАН и в НП.

Установено е по делото, че жалбоподателят не е представил поисканите документи, както лични, така и свързани с превозното средство и неговия товар. Напуснал е мястото на проверката и се е отправил в неизвестна посока, с което е възпрепятствал извършването на проверката. Деянието е описано ясно и точно в наказателното постановление и правото на нарушителя да разбере за какво нарушение е привлечен към отговорност не е накърнено.

Неоснователен е и доводът за явна несправедливост на наложените наказания. В чл. 175, ал. 1 ЗДвП са предвидени две кумулативни административни наказания, чиито размери в НП са определени към минималните предели, съобразени са с обстоятелствата, при които е извършено нарушението и с данните за дисциплината на водача, и са съответни на целите по чл. 12 ЗАНН. Жалбоподателят не сочи и не доказва смекчаващи отговорността му обстоятелства, които да обосноват намаляване на наказанията.

При липса на касационните основания по чл. 348, ал. 1 НПК оспореното решение следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 63в ЗАНН във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК Разградският административен съд

 

                                    Р   Е   Ш   И   :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 135 от 08.07.2022 г., постановено по АНД № 20223330200120 по описа на Районен съд – Разград, в частта, в която е потвърдено наказателно постановление № 21-1075-001060 от 04.10.2021 г. на началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Разград, в която на основание чл. 175, ал. 1, т. 3 ЗДвП на А. Б. А. е наложена глоба в размер на 80 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 месеца.

Решението е окончателно.

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

 

 

                                                ЧЛЕНОВЕ:1./п/

 

                                                                    2./п/