Р Е Ш
Е Н И Е
№ 441
гр.Пловдив, 02.11.2016г
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение ХXс, в открито заседание на десети октомври
две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: Цветелина Георгиева
при секретаря Б.К. и в присъствието на
прокурора ……...... .............................., разгледа докладваното от
съдията т.д. № 881 по описа за 2016г на Пловдивски окръжен съд и взе предвид
следното:
Иск на основание чл. 422 ГПК.
Предявен от
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД – гр.София, ЕИК ********* против Г.М.Д., ЕГН ********** и
Д.И.Д., ЕГН ********** ***. Моли съда да постанови решение, с което да признае
за установено между страните, че ответниците му дължат при условията на
солидарна отговорност сумите от 210898,43
швейцарски франка, ведно със законната лихва, начиная от 03.10.2014г до
окончателното й изплащане; сумата от 41 892,75 швейцарски
франка – договорна лихва за периода 16.02.2012г – 01.10.2014г и сумата от 2518,97 швейцарски франка, всички
дължими на основание Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL
42332/01.09.2008г, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№ 14327/2014г по
описа на РС – Пловдив, Х гр.с. Претендира извършените в настоящото производство
разноски.
Ответниците
оспорват предявените искове и молят съда да ги отхвърли. Претендират разноски.
Пловдивският
окръжен съд като взе предвид становищата на страните и доказателствата по
делото, намира за установено следното:
Между
страните няма спор, че са сключили договор за
банков кредит за сумата в размер на равностойността в швейцарски франкове на
140760евро, а крайният срок за
погасяване на задълженията е 16.09.2028г. Ищецът
твърди, че ответниците не са изпълнявали задълженията си да погасяват
вноските си като първата просрочена вноска е с падеж 16.02.2012г в размер на
1789,34 швейцарски франка – главница и лихва и след това е налице забава за
заплащане на 32 месечни
погасителни вноски. Независимо, че в чл.18,
ал.2 от договора за кредит е предвидено настъпване на предсрочната му изискуемост при неиздължаването на три
последователни месечни вноски, ищецът е уведомил
изрично ответниците, че обявява целия
дълг за предсрочно изискуем с връчване на нотариални покани. Поради липса на изпълнение от тяхна
страна е подал е заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение. Заповед е издадена и против нея
ответниците са подали възражения.
По тези въведени от ищеца обстоятелства
ответниците заявяват, че те са се нуждаели от кредит за закупуване на недвижим
имот в размер на 140000евро, като ищецът ги е убедил, че за тях като
кредитополучатели е много по-изгодно да вземат тази сума, но като
равностойност в швейцарски франкове.
Позовават се на качеството си на потребители по смисъла на §13, т.1 от ДР на
ЗПК и на основание същия нормативен акт посочвят, че ищецът е търговец. Позоват
се и на действащата между страните Директива 93/13/ ЕЕС на Съвета от
03.04.1993г, като всички тези разпоредби те ползавт за обосновавате
възраженията си за наличие на неравноправните клаузи, включени в
потребителските договори, които са възпроизведени в Закона за защита на
потребителите и които клаузи се съдържат и в процесния договор, по смисъла на
неравноправна клауза на чл.143 от ЗЗП. Според ответниците неравноправна клауза
е предвиденото в процесния договор право на ищеца да увеличава едностранно
базовия лихвен процент по договора за кредит като елемент от годишната лихва,
като това увеличение може да е дори ежемесечно. След като договорът е за период
от 120 месеца то подобно увеличение може да доведе до значително завишаване на
вече уговорената възнаградителна лихва. Все по отношение на лихвата ответниците
продължават, че клаузите на чл.3, ал.1, 3, 5 и 6 от договора не предвиждат и
конкретно основание, при което ищецът да може да променя базовия лихвен
процент, което според тях също е неравноправна клауза в договора по смисъла на
чл.143 от ЗЗП. Тези клаузи според ответниците са в тяхна вреда като
потребители, не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до
значително неравноправие между правата и задълженията на страните по договора.
Поради това ги считат за нищожни на основание чл.143, т.10 и т.12 от ЗЗП и
чл.26, ал.1, предл. първо от ЗЗД.
За неравноправна клауза ответниците
считат и чл.12, ал.1 от процесния договор, който позволява на ищеца да променя
едностранно Тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионните, които
банката прилага при операциите си, както и приложимите лихви по кредите в швейцарски
франкове, но не е посочено кога и на какво основание това е възможно.
За неравноправна и на това основание за
нищожна ответниците считат и клаузата на
чл.23, ал.1 от договора, съгласно която те се съгласяват да носят последиците
от евентуална промяна на курсовата разлика швейцарски франк към лев и
увеличаването размера на погасителните вноски, произтичащи от тази промяна,
както са съгласни да носят за своя сметка риска от такава промяна. Продължават,
че промяната във валутния курс на швейцарския франк към лева е около 40%, който
риск за тях е непоносим и те не разполагат с финансови инструменти, за разлика
от ищеца, с които да могат да ограничат или поне намалят последиците от това
драстично увеличение. Според тях тази именно клауза представлява надлъгване
между обикновения непрофесионален потребител и професионалния финансов субект,
която клауза в парично изражение е довела до последицата ответниците да получат
сума от 63000евро и само за няколко месеца да дължат на ищеца двоен размер на
същата сума. Той от своя страна ще получи този двоен размер без да е дал на
ответниците нищо в замяна и това представлява нарушаване на добрите нрави.
Според ищците въпросната клауза е сключена и в нарушение на чл.2, ал.1 от ЗКИ,
тъй като няма връзка между получените чрез влогонабиране суми и тези, давани
при кредитирането на банката.
Във връзка с направените възражения за
нищожност на отделни клаузи от договора ответниците считат, че е налице
хипотезата на чл.26, ал.3 от ЗЗД и тази нищожност влече нищожност и на целия
договор. Твърдят нищожност на целия договор и поради противоречие с добрите
нрави.
Твърдят нищожност на целия договор и като
сключен при липса на съгласие, тъй като ответниците са имали воля да получат
кредит от 140760евро, а волята на ищеца е била да предостави кредит в
швейцарски франкове.
На следващо място твърдят, че договорът
представлява привидно съглашение, който прикрива основното, а именно –
ответниците да получат 140760евро.
Твърдят липса на съгласие и по Приложение
№ 1 към договора, което е било бланкетно към момента на подписване на договора,
без попълнена дата и цифри, които са попълнени по-късно на ръка.
Според ответниците вече почти са
заплатили на ищеца равностойността на 140760евро, като оспорват
осчетоводяването от ищеца на извършваните от тях плащания – ищецът неправилно е
погасявал различни задължения на ответниците.
Между страните няма спор, а и от приетата
по делото първа счетоводна експетиза на л.405 и сл. от делото, съдът намира за
установено, че ищецът е превел на ответниците и те са усвоили изцяло и без
каквито и да било възражения сумата от 230850 швейцарски франка, вписана в
Приложение №1 към процесния Договор, което макар и с попрявани цифри в
текстовата част съдът намира за редовно, тъй като удостоверява точно
извършените от страните действия – предоставяне от ищеца на сума и приемане от
ответниците на същата тази сума. Съгласно счетоводната експертиза от получената
сума от 230850 швейцарски франка ответниците са погасили главница в размер на
19951,57 швейцарски франка с последо извършено от тях плащане на вноска с падеж
16.01.2012г – по Приложение № 1 към заключението на вещото лице, както и от
общата начислена лихва за периода 16.09.2008г – 01.10.2014г по редовен дълг от
88702,58 швейцарски франка са погасили сума в размер на 51486,57 швейцарски
франка. Начислената лихва за същия период за просрочен дълг е в размер на
4791,26 швейцарски франка, от която ответницитите са погасили лихва размер на
114,52 швейцарски франка.
Плащанията по процесния договор са
преустановени от ответниците считано от първата забавена вноска от 16.02.2012г
и към настоящия момент плащания от тях не постъпват.
Основният акцент по възраженията,
направени от ответниците в настоящото производство се основават на
обстоятелството, че от тях никога не е била заявявана воля за получаване на
средства във валутата швейцарски франк, а същите са имали нужда и са заявили
пред ищеца получаване на средства в евро, но ищецът ги убедил, че за тях е
по-изгодно получаването им в швейцарски франкове. Ответниците не излагат никаква
детайлизация по обосноваване на изгодата за тях от получаване на сума пари в
швейцарски франкове, при условие, че те ще я погасяват в лева като се
съгласяват от ищеца да се извършва превалутиране на постъпващите суми в лева.
Още повече, че поначало ако за едната страна по сделката съществува изгода, то
това в повечето случаи автоматично се превръща в загуба за другата страна по
сделката, т.е. от изложените обстоятелства излиза така, че ищецът е действал в
своя вреда и в полза на ответниците, като логичното поведение е ищецът да
действа в своя полза, като за него съществува задължението не да действа в
полза на ответниците, а да не ги уврежда – в което именно се състои общото изискването
за добросъвестно поведение на търговец при водене на преговори и сключване на
търговски сделки. За съда остава неясна изгодата за ответниците, които оперират
и извършват разплащанията си във валута лев, на второ място имат нужда от
получаване на пари във валута евро, а решават да получат пари във валута
швейцарски франка, която нито им е необходима като валута, нито я използват за
извършване на разплащания, още повече при това неколкократно превалутиране на
суми е естествено заплащането на допълнителни такси от тях, както и поемане на
риск от курсовите разлики към момента на плащанията. Поради това съдът не
възприема тезата на ответниците, че е налице увреждането от ищеца още със
сключване на процесния договор. На следващо място от изслушания по делото
свидетел Н.С. съдът намира за установено, че разговорите между страните по
делото са се водили за получаване на сума в евро, като той заявява, че е
разбрал, че сумата е предоставена в швейцарски франкове едва след като
ответникът Д. е имал проблем с изплащането и затова е отишъл да говори с него.
Продължава, че ответникът е говорил с него след започване увеличаване курса на
швейцарския франк и тогава свидетелят разбрал, че Д. е сключил договора в
швейцарски франкове, тъй като „имало някакви по-добри условия”.
От тези свидетелски показания съдът
приема, че ответниците са разполагали с избор какъв вид договор да сключат, тъй
като в зависимост от политиката на конкретната кредитна институция условията на
предоставянане на кредити в различните валути са обвързани от различни условия,
вкл. срок на кредита, лихвен процент, дължими такси и т.н. Ответниците са
извършили преценка какъв вид договор за тях е по-добър и са приели предоставен
им кредит в швейцарски франкове. Тук следва да се име предвид, че ако те са
преценили, че нарастването на разликата във валутния курс лев – швейцарски
франк е единстевата причина да не са в състояние да обслужват задълженията си
те разполагат с възможността на чл.21 от Договора да поискат от ищеца
превалутиране на задълженията си в евро или в лева. Видно от приетото по делото
кредитно досия за проецсния кредит от ответниците подобно искане към ищеца
липсва, а ищецът не разполага с правомощия да извърши подобно превалутиране на
сумата по договор служебно, т.е. защитата на ответниците е предоставена изцяло
в техни ръце, но от тях е избрано поведение на преустановяване напълно на
плащанията по получените и дължими за връщане суми, което ги превръща в
неизправна страна по договора. Последното
активира правото на ищеца да обяви предсрочна изискуемост на
задълженията по кредита.
Поради това съдът намира, че при
възникнало трайно състояние на нарастващ валутен курс на швейцарския франк
ответниците са разполагали с възможности за охраняване на интересите си, в
рамките на вече сключения от тях договор за кредит, но те не са се възползвали
от тях.
На следващо място по направените
възражения за нищожност на клаузите за определяне от страна на ищеца на базовия
лихвен процент и тарифата на Банката за таксите съдът намира, че по смисъла на
чл.143 от Закона за защита на потребителите неравноправна клауза в договор е
клауза, уговорка, която е във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата
на страните по договора. В процесния договор съдът не намира нито вреда за
ответниците, която да е резултат от поведението на ищеца, нито недобросъвестно
поведение от ищеца, нито значително неравновесие в правата и задълженията им.
По отношение на правилата на ищеца за определяне на Базовия лихвен процент по
чл.3 от Договора са основателни възраженията на ответниците, че не е описан
начина, по който той се формира, но съдът намира, че това не води до наличие на
неравноправна клауза, тъй като поначало формирането му е сбор и претегляне на много
финансови инструменти, които формират политиката на Банката, като тази вътрешна
за Банката преценка не подлежи на контрол от потребителите, на които подобни
права не са предоставени, а представлява действие на управителните органи на
Банката, което като подлежи на контрол от БНБ в съответствие с контролните й
правомощия по чл.79 и следващите от Закона за кредитните институции. Освен това
пак от приетата по делото счетоводна експертиза се установява добросъвестно
определяне на лихвения процент от ищеца, който е бил в размер на 6%, 7% и
6,75%. Разсъжденията на съда се отнасят
и по отношение на приеманите от банките тарифи за такси, комисионни и прочие
плащания, за които по делото също не се установява недобросъвестно или
увреждащо поведение от ищеца спрямо ответниците. Съдът намира, че ответниците
не установяват претърпяна от тях вреда и с приетата по делото допълнителна
експертиза, която превалутира задълженията им в евро, тъй като със същата
ответниците механично пренасят условията от договора в швейцарски франка към
кредитните договори в евро, а по делото няма данни договорите в двете валути да
са с идентични условия – напротив ,самите ответници заявяват, че за тях е било
по-изгодно да получат кредит в швейцарски франка. Поради това съдът намира, че допълнителната
счетоводна експертиза няма отношение към дължимите от ответниците суми.
На следващо място съдът намира за редовни
извършените от ищеца до ответниците уведомления за цедиране на вземания, което
е извършено с редовното връчване на нотариални покани, по които връчвания
ответниците не са възразили с постъпилия от тях по делото отговор на искова
молба. Те са възразили по-късно с молба от 30.11.2015г, като считат
уведомяването на нередовно, тъй като не е посочено качеството но третото лице,
получило нотариалните покани – в едната от тях е посочено, че това е брат на
ответника Г.Д., което обстоятелство според съда прави връчването редовно и по
отношение на двамата ответника.
Съдът намира за неоснователни
оспорванията на ответниците на поставените от тях подписи на декларации за
свързани лица, които нередовности по кредитното им досие съдът намира за
санирани с факта на приемане от тях на кредита от ищеца.
По всичко изложено съдът намира, че
ищецът доказа изискуемост на претендираните от него суми и изцяло установен
размер с приетата по делото първа счетовона експертиза. Всички възражения на
ответниците за недължимост на исковите суми, макар и многобройни, според съда са неоснователи. Ето защо искът
следва да бъде уважен, като се признае за установена дължимостта на
претендираните суми.
На основание чл.78,ал.1 от ГПК ищецът има
право на извършените и претендирани в
настоящото производство разноски, съобразно представения списък – дължима
държавна такса пред ПОС и разноски за счетоводна експертиза – общо в размер на
8678,92лв, дължими от ответниците солидарно.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО между
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД – гр.София, ЕИК *********, Г.М.Д., ЕГН ********** и
Д.И.Д., ЕГН ********** ***, че Г.М.Д., ЕГН ********** и Д.И.Д., ЕГН **********
дължат при условията на солидарна отговорност на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД –
гр.София следните суми: сумата от 210898,43
швейцарски франка, ведно със законната лихва, начиная от 03.10.2014г до
окончателното й изплащане; сумата от 41 892,75
швейцарски франка – представляваща сбор от сумите 37216,01 щвейцарски франка
договорна лихва за периода 16.02.2012г – 01.10.2014г и 4676,74 швейцарски
франка лихва върху просрочен дълг за периода 16.01.2012г – 01.10.2014г и сумата
от 2518,97 швейцарски франка за
такси и застраховки за периода 16.10.2008г – 16.09.2014г, всички дължими на
основание Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL
42332/01.09.2008г, за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№ 14327/2014г по описа на РС – Пловдив, Х
гр.с.
ОСЪЖДА
Г.М.Д., ЕГН ********** и Д.И.Д., ЕГН ********** *** да заплатят при
условията на солидарност на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД – гр.София, ЕИК *********
сумата от 8678,92лв за извършени
съдебни разноски пред настоящата инстанция.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Пловдивския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: