Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………
гр. Карлово, 15.11.2019
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд трети граждански състав
на петнадесети
октомври две
хиляди и деветнадесета година
в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА ПОПОВА
Секретар: АНГЕЛИНА ГОСПОДАРСКА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
1028 по описа за 2018 година
и за да се произнесе, взе предвид:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание чл.
124, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 57а, ал.9 от ЗУТ, като
производството се разглежда по реда на чл. 422 от ГПК.
Ищецът О.С. ЕИК ***** със седалище и адрес на управление:***,
със законен представител Д.Ф.Д. чрез процесуалния си представител твърди, че на
02.01.2013 г. между О.С. представлявана от кмет В.Л.и ЕТ „А.Л.“*** било
сключено споразумение за месечно обезщетение в размер на 236 лева без ДДС за
ползване на общински терен в град С. от 43 кв. метра в имот с идентификатор
68080.501.1518 с монтирано временно преместваемо
съоръжение (нататък - ВПС) с идентификатор 68080.501.1518.7. С уведомление изх.
№ С-3744/06.10.2015 г. на и.д. кмет К.Ш. споразумението с ответника било
прекратено, считано от 01.10.2015г., като към момента на прекратяване
натрупаните задължения по споразумението с ответника били в размер на 1651.67
лева. Поради проведен публично оповестен конкурс било предписано на ответника
да демонтира своето ВПС, да почисти и предаде терена в срок до 23.10.2015 г.
Назначената със заповед комисия
констатирала на 23.10.2015 г. еизпълнение на
задължението на ответника за демонтаж, освобождаване, почистване и предаване на
терена. Предложението на комисията било, поради владеене и държане без
основание спрямо ответника да бъде приложен чл. 65 от Закона за общинската
собственост и имотът да бъде иззет. Със Заповед РД-09-895/30.12.2015 г. било
наредено освобождаване и почистване на терена по административен ред. Сключен
бил договор от 11.01.2016 г. с изпълнител за събаряне на незаконния обект върху
терена, общинска публична собственост, което било и сторено в периода 12-15
януари 2016 г., видно от съставения протокол. Съгласно Акт образец 19 от
20.10.2016 г. действителната стойност на СМР по събаряне и разчистване на
терена били на стойност 2 340 лева с ДДС. На 21.01.2016 г. била издадена
данъчна фактура № 57 на посочената стойност от 2 340 лева. На 29.01.2016 г. с приемо-предавателен протокол изпълнителят предал на О.С.
освободеният и разчистен терен с площ от 43 квадратни метра, представляващ имот
с идентификатор 68080.501.1518 по плана на град С.. Съгласно чл. 225а, ал. 5,
пр. I-во от ЗУТ, извършеното принудително премахване
въз основа на влязлата в сила заповед за премахване на строежа било за сметка
на извършителя. Изпратена била покана № С-672 от 09.02.2016 г. до ответника за
доброволно изплащане на задълженията и за сумата от 2 340 лева с ДДС за
извършените от О. разходи по демонтиране на ВПС на ответника и разчистване на
терена. Поради продължаващо бездействие на длъжника била издадена Заповед № 256
от 26.03.2018 г. за изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист 342 от
27.03.2018 г. по частно гражданско дело № 408/2018г. на Карловски районен съд,
с които на длъжника било разпоредено да заплати на О.С.
сумата от 2340 лева с ДДС от главница, законната лихва върху главницата от
датата на внасяне на заявлението пред съда - 14.03.2018 г., както и разноски по
заповедното производство в общ размер на 286.80 лева. След образувано
изпълнително дело № ***, длъжникът ЕТ „А.Л.“*** възразил пред съда, което
обуславяло правния интерес от настоящия установителен
иск.
МОЛИ съда да постанови решение, с което да
признае за установено, че ЕТ „А.Л.“ дължи на О.С. сумата от 2340.00 (две хиляди триста и
четиридесет) лева, представляваща стойността на реално извършени и платени
разноски с начислен ДДС, по принудително премахване на временно преместваемо съоръжение, намиращо се в общински терен в
град С. от 43 кв. метра в имот с идентификатор 68080.501.1518 с монтирано ВПС с
идентификатор 68080.501.1518.7 съгласно чл. 225а 5 от ЗУТ, за която сума е била
издадена Заповед № РД-09-895/30.12.2015 г. на Кмета на Община - С. за
премахване на строежа, влязла в законна сила на 10.03.2016 г., ВЕДНО със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявление по чл. 417
от ГПК – 14.03.2018г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена
Заповед № 256 от 26.03.2018 г. за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл. 417 от ГПК по ЧГрД № 408/2018 г.
по описа на Районен съд Карлово. Претендира за разноските по заповедното
производство.
Ответникът ЕТ „А.Л.“, ЕИК **** със седалище
и адрес на управление:*** със законен представител А.А.Л.
с ЕГН ********** оспорва иска по размер. Не оспорва твърдението, че е бил
наемател на общински терен в град С., представляващ имот с идентификатор
68080.501.1518, както и не оспорва, че в този терен било поставено временно преместваемо съоръжение (ВПС) с идентификатор
68080.501.1518.7. Не оспорва и това, че действието на Споразумението от дата
02.01.2013 година, на основание на което бил ползван въпросния общински терен,
било прекратено с уведомително писмо от дата 06.10.2015 година. Не оспорва и
това, че на основание постановената Заповед РД-09-895 от 30.12.2015 г. на Кмета
на О.С. от страна на О. били предприети действия по принудителното и изпълнение
- принудително премахване на временно преместваемо
съоръжение. Оспорва размера на претендираната от О.С.
сума от 2340 дева с ДДС, за която се твърдяло, че съставлявала действително
направените от нея разноски по принудително премахване па временно преместваемо съоръжение (ВПС) с идентификатор
68080.501.1518.7, намиращо се на общински терен в град С. в имот с
идентификатор 68080.501.1518. За обосноваване на размера на тази претенция -
направени разноски по принудително премахване на временно преместваемо
съоръжение (ВПС), ищецът приложил следните доказателства:
1) Договор Д-5 от 11.01.2016 година,
сключен по реда на член 14 алинея 5 точка 2 от ЗОП, по силата на който О.С.
възложила на „****“ ЕООД, да извърши срещу заплащане събарянето па незаконни
обекти, изградени върху терени-публична общинска собственост, както следва:
- терен с площ от около 40 квадратни метра,
представляващ част от общински имот в град С. с идентификатор 68080.501.5045 -
в квартал 26 по РП на град С.;
- терен с площ от около 43 квадратни метра,
представляващ част от общински имот в град С. с идентификатор 68080.501.1518 -
УПИ I - Дом на услугите, поща, универмаг, квартал 26 по РП на град С..
Според условията на сключения договор за
изпълнението на възложената поръчка О.С. се задължила да заплати на „****“ ЕООД
сумата от 2 906,40 лева, размера на която бил определен съобразно вписаното в
подадената от Изпълнителя оферта.
Уговорено било заплащането да бъде
извършено в тридесет дневен срок, считано от датата на подписването на приемо-предавателен протокол за предаването на свободните
терени, представена фактура и подробен отчет за извършената работа, в случай,
че бъдел изискан такъв.
2) Фактура 57 от дата 21.01.2016 година за
заплащането на извършени СМР по Договор № Д-5 от 11.01.2016 година;
3) Акт - образец 19 за събарянето на
незаконни постройки от 20.01.2016 година подписан между Възложителя О.С. и
Изпълнителя „****“ ЕООД;
4) Протокол от 12.01.2016 година, дописван
на дати 13.01.2016 година, 14.01.2016 година и 15.01.2016 година, съставен от
назначената от Кмета на О.С. Комисия.
Съдейки от тези доказателства счита, че
заявените от О.С. разходи за по принудително премахване на временно преместваемо съоръжение (ВПС) с идентификатор
68080.501.1518.7, намиращо се на общински терен в град С. в имот с
идентификатор 68080.501.1518 били необосновани по своето основание и размер. Според
вписаното в Договор Д-5 от 11.01.2016 година ставало видно, че същия е сключен
след проведена процедура по реда на член 14 алинея 5 точка 2 от ЗОП - избор на
изпълнител без да се провежда конкурс за възлагане на поръчката, предвид това,
че стойността на същата била под праговете па цитирания текст от закона. Предмет
на въпросния договор било събарянето на два незаконни обекта, разположени в
общински терени - публична собственост - този в общински имот в град С. с
идентификатор 68080.501.5045 и обектът в общински имот в град С. с
идентификатор 68080.501.1518. „****“ ЕООД било избрано за Изпълнител на
възложената работа, поради това, че най-вероятно е дало най-ниската цена за
изпълнението на тези СМР - 2 906.40 лева с ДДС за събарянето на двата
незаконни обекта. В настоящият случай ответникът ЕТ „А.Л.“ бил ползвател само
на един от двата вписани в Договор Д-5 от 11.01.2016 година общински терени -
на този с идентификатор 68080.501.1518 - бивш УПИ I - Дом на услугите, поща,
универмаг, в квартал 26 по РП на град С.. В тази насока свидетелствали и
приложените към исковата молба Договор за наем от 30.09.2002 година и анекси и
споразумение към него. Това значело, че само част от предложената от
Изпълнителя „****“ ЕООД в офертата му до О.С. цена се отнасяла за премахването
па постройката в този общински имот. Съдейки от приложения към исковата молба
Акт образец 19 за събарянето на незаконни постройки от 20.01.2016 година,
възложителят О.С. поискал да бъде представен подробен отчет за извършената от
изпълнителя „****“ ЕООД работа, за да има основание да извърши плащането.
Според този акт 19 стойността на изпълнените СМР възлиза на сумата от 2 340
лева с ДДС. Оспорва съдържанието и достоверността на представените като
доказателство Акт-образец № 19 за събарянето на незаконни постройки от
20.01.2016 година, подписан между О.С. и „****“ ЕООД и Протокол от 12.01.2016
година, дописван на дати 13.01.2016 година, 14.01.2016 година и 15.01.2016
година, в това число и датата на съставяното им, като в тази връзка твърди, че
същите нямат достоверна дата по смисъла на член 181 алинея 1 от ГПК. Въпросните
два документа по своята същност съставлявали частни свидетелстващи диспозитивни документи. Като такива те нямали материална
доказателствена сила и стойност спрямо ответника, дотолкова, доколкото те не
изхождали от него и се представяли от ищеца, за да удостоверяват изгодни за
него като техен съставител факти. Липсата на доказателства, които да
установяват действителната датата на съставянето на тези два документа,
обуславяла непротивопоставимостта на същите по
отношение на ответника. Наред с това счита, че тези два представени документа
не могат да служат и като годни доказателства, които да установяват по
основание и размер заявената претенция за заплащането на претендираната
сума. В представяният като доказателство Акт-образец 19 от дата 20.01.2016
година изобщо не можело да стане ясно на кой обект били извършени вписаните в
него СМР - действително ставало въпрос за събаряне на незаконни постройки върху
терен, публична общинска собственост, но кой бил точно този терен не можело да
бъде направен какъвто и да било извод, а съдейки от предмета на договора па
11.01.2016 година - в О.С. имало поне два такива - този с идентификатор
68080.501.5045 и този с идентификатор 68080.501.1518. Наред с това въпросния
Акт 19 от 20.01.2016 година не можел да съставлява годно доказателство,
удостоверяващо реалното изпълнение на описаните в него СМР, тъй като освен
липсата на конкретен обект, където били извършени описаните в него СМР, към
същия не били приложени никакви количествено-стойностни сметки, съставени в
съответствие с представената от изпълнителя оферта, в това число-документи
удостоверяващи, че действително били обработени вписаните в Акт обр. 19 машино(мото) смени, с кои
са МПС и кои техни водачите са обработили тези машино(мото)
смени - нито часове, нито пък конкретизация на демонтираните електро уреди,
дограми и други. По отношение на СМР, за който било вписано, че били отработени
машино смени (м.с.м.) не било отразено какво точно
било извършено от тези машини, в това число, площта на обекта, който бил къртен
с багера с чук, кубичните метри на извозените материали от камиона самосвал, а
по отношение на багера-челен товарач, изобщо и не можело да бъде направен извод
какво правил по съставения Акт обр. 19. Липсвали и
данни за начални, междинни и крайни показания на моточасовник
на въпросните МПС, отчитащи показанията при започване и приключване на СМР. Липсата
на вписан обект, в който са били извършени описаните в Акт образец 19 от дата
20.01.2016 година СМР, както и на строителни и технически книжа, удостоверяващи
тяхното реално изпълнение, сами по себе си опровергавали съдържанието на
въпросния документ, като такъв удостоверяващ реалното изпълнение на
строителните дейности и на основание на конто се претендирали разходите по премахването
на временно преместваемо съоръжение (ВПС) с
идентификатор 68080.501.1518.7, намиращо се на общински терен в град С. в имот
с идентификатор 68080.501.1518. Като такова годно доказателство за установяване
на реално изпълнените за премахването на временно преместваемо
съоръжение (ВПС) с идентификатор 68080.501.1518.7, в имот с идентификатор
68080.501.1518, по картата па град С. не би могъл да служи н приложения към
исковата молба Протокол от 12.01.2016 година, дописван на дати 13.01.2016
година, 14.01.2016 година и 15.01.2016 година. Освен по заявеното по-горе
оспорване на неговото съдържание и достоверност, в това число и датата на
съставянето му по смисъла на член 181 алинея 1 от ГПК, счита, че от
съдържанието на същият не може да бъде направен извод, че описаните в него като
извършени действия по премахването на постройката се отнасяли за обекта на
ответника. На страница 1 от Протокола били описани дейностите, които са
извършени в ползвания от ЕТ „А.Л.“ общински терен - този с идентификатор
68080.501.1518. На следващите страници обаче, били описани дейности, които се
сочили като извършени в имот различен от този, в който била разположена
временната преместваема постройка на ответника -
описано било премахването на обект в имот с идентификатор 68080.501.5045, по
отношение на който на Едноличния Търговец не били предоставяни права и по
неясни за тях причини същия бил вписан в протокола като собственик на същия. Ищецът
не твърдял и не представял доказателства, че е предоставил на ответника друг
общински терен, освен този с идентификатор 68080.501.1518. Отделно от това,
част от направените от Комисията констатации не били предмет на техни преки
възприятия, а съставлявали преразказ на изявления на изпълнителя. На следващо
място в стойността на претендираните разноски по
премахването на обект в общински терен с идентификатор 68080.501.1518, била
включена сочената като заплатена цена за разбиването на бетонов фундамент и
извозване на получените от това строителни отпадъци. Твърди, че въпросния
бетонов фундамент съществувал в общински имот още към датата на сключването на
договора за наем на общинска земя от 30.09.2002 година и по неразбираеми за
него причини от ответника се искало да заплаща тези разходи. В тази насока
свидетелствал предмета на наемния договор от 30.09.2002 година, в конто изрично
било записано, че се предоставяли 9 квадратни метра, върху които бил монтиран
павилион, което от своя страна предполагало, че към 30.09.2002 година имало
изграден и съществуващ на терена фундамент. В случай, че ищецът твърди
обратното, то моли съда да го задължи да представи строителните книжа и издаденото въз основа на тях Разрешение за
строеж за построяването на бетонов фундамент в бивш УПИ I - Дом на услугите,
поща, универмаг, квартал 26 по РП на град С..
От събраните по делото доказателства съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните, че ищецът е
собственик на терен – общинска собственост с идентификатор 68080.501.1518 и че
ответникът е бил наемател на този терен по силата на договор за наем от
30.09.2002 г., анекс от 12.09.2005 г. и споразумение от 12.01.2013 г. Не се
спори, че върху терена е бил монтиран преместваем
обект по смисъла на чл. 56, ал.1 от ЗУТ с идентификатор 68080.501.1518.7, собственост на ответника. Не
се спори, че основанието за изграждане на обекта е отпаднало и ищецът е поканил
ответника да демонтира съоръжението, за което на последния е било изпратено
уведомление изх. № С-3744/06.10.2015 г., връчено на ответника чрез известие за
доставяне (л.17). Не се спори, че ответникът не е демонтирал съоръжението в
указания срок и комисията при ищцовата община,
назначена със заповед № РД-09-673/22.10.2015 г. е установила този факт и
съставила констативен протокол от 23.10.2015 г. (л.18,19). Не се спори, че
ищецът е издал заповед РД-09-895/30.12.2015 г., с която било насрочено
принудително изпълнение по административен ред, чрез принудително демонтиране и
премахване на преместваемия обект. Заповедта е
връчена на ответника на 04.01.2016 г. и не се спори, че е влязла в законна
сила. На 11.01.2016 г. бил сключен договор между О.С. и дружество изпълнител,
на което било възложено да извърши срещу заплащане събаряне на незаконни
постройки, изградени върху телени – публична общинска собственост, както
следва: терен с площ от 40 кв. м, представляващ част от поземлен имот с
идентификатор 68080.501.5045 в кв. 23 по плана на град С. и терен с площ от 43
кв. м, представляващ част от поземлен имот с идентификатор 68080.501.1518 в кв.
26 по плана на град С.. Общата стойност на поръчката съгласно предтавения договор възлизала на 2 906.40 лева. Към
заповедта е приложен акт-образец 19, в който е отразено, че на 20.01.2016 г.
представителите на възложителя и изпълнителя са се събрали на обект: Събаряне
на незаконни постройки град С. и са констатирали, че извършените СМР са
извършени и подлежат на разплащане. В табличен вид е посочено, че са направени разходи за извършени СМР на обща
стойност 2340 лева с ДДС, като в акта дейностите са посочени по пера. Не е
посочено за кой терен се отнася представения акт образец 19, нито на кой терен
са се събрали представителите на договарящите страни. По делото е представен протокол
от 12.01.2016 г., 13.01.2016 г. и 15.01.2016 г. за извършените дейности в ПИ 68080.501.1518,
в който по часове е подробно описано какво е било извършено на обекта.
Изпълнителят по договора е издал фактура от 21.01.2016 г. за сумата от 2340
лева с ДДС, като основание е посочено „Извършени СМР по договор № Д-5 от
11.01.2016 г.“ По делото са представени офертите на кандидатите за изпълнители,
предоставени на ищеца преди сключването да договора, като от офертата на
изпълнителя се установява, че същият е предложел цена за събаряне и репатриране
на масивна постройка с площ от 43 кв.м е на стойност без ДДС от 1462 лева, а
предложената цена за събаряне и репатриране на метална постройка с площ от 40
кв. метра е на стойност от 960 лева без ДДС. Общата цена е в размер на 2422 лева
без ДДС или 2906.40 лева с ДДС. Това е цената и залегнала в договора. Близка за
масивната и еднаква за временната постройка са цените, посочени в офертата и на
втория кандидат. По делото са представени и документите по избор на изпълнител. Не се спори и се установява от представеното
преводно нареждане, че сумата по фактура № 57 от 21.01.2016 г. е била заплатена
с платежно нареждане от 11.03.2016 г. От заключението по съдебно-техническата
експертиза се установява, че препоръчителната стойност на извършените СМР само досежно демонтажа на сградата в телена, ползван от
ответника, възлиза на 1900 лева с ДДС. От показанията От показанията на св. се
установява, че е присъствал по време на демонтиране на преместваемия
обект, ответникът оказал пълно съдействие, прибрал си движимите вещи, след
събарянето прибрал материалите. Изпълнителят премахнал цялата сграда. Въз
основа на издадената заповед и акт образец 19, ищецът подал заявление пред
районен съд Карлово по реда на чл. 417 от ГПК. По образуваното ЧГрД № 408/2018 г. била издадена заповед за незабавно
изпълнение, срещу която длъжникът – ответник в настоящия процес, подал
възражение в срок.
Въз основа на така установената и възприета
фактическа обстановка, съдът прави следните изводи от правна страна:
За успешното провеждане на установителния иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК в
тежест на ищеца е да докаже съществуването на вземането - пораждането на
задължението, както и конкретния му размер. Ответникът възразява само срещу
размера на иска. По иска за неоснователно обогатяване по чл. 57а, ал.9 от ЗУТ, в
тежест на ищеца е да докаже своето обедняване чрез извършените разходи по
принудително премахване на преместваем обект и
обогатяването на ответника, както и причинната връзка между тях, а в
тежест на ответника е да докаже основанието на своето обогатяване, ако твърди,
че е налице такова.
Съдът не разглежда иска по реда на чл. 225а,
ал.5 от ЗУТ, доколкото нито се сочи, нито се установява да е била провеждана
процедура по установяване на незаконно строителство за обекти 4 и 5 категория.
В документите, предоставени от ищеца се коментира „Временно преместваемо
съоражение4, подари което съдът намира, че е сезиран с иск, предявен по реда та
чл. 57а, ал.9 от ЗУТ, която норма е процесуална и няма пречка да бъде
приложена, въпреки, че е била приета през 2019 г. Няма пречка съдът да определи
окончателната правна квалификация на иска с решението си.
Съгласно разпоредбата на чл. 57а, т.2 от ЗУТ (редакция ДВ бр.61/2007 г.), обектите по чл. 56, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 се
премахват, когато са поставени в чужд имот без правно основание или правното
основание за издаване на разрешението за поставяне е отпаднало, какъвто е
настоящия случай. В производството не е спорно, че се касае за премахване на преместваем обект по смисъла на чл. 56, ал.1 от ЗУТ (така
същият е наречен от самия ищец), и са налице основанията за премахването му
поради наличие на условията, уредени в чл. 57а, т.2, пр. ІІ-ро
от ЗУТ, когато основанието за поставянето им е отпаднало. Фактът, че
основанието ответникът да ползва терена – договор за наем и последващо
споразумение, са отпаднали, не е спорен в процеса и се установява с
представеното уведомление – покана теренът да бъде освободен. Редът за
премахване на преместваеми съоръжения е уреден в чл.
57а от ЗУТ, като в случая приложими са редакциите на закона, действали към
датата на издаване на заповедта за премахване.
По делото не е представен констативен акт,
съставен по реда на ал.2 от чл. 57а от ЗУТ „Обстоятелствата
по ал. 1 се установяват с констативен акт, съставен от служителите по чл. 223,
ал. 2 в 7-дневен срок от констатиране на нарушението. Констативният акт се
връчва на собствениците на обектите по ал. 1, които могат да направят
възражения в тридневен срок от връчването му“. Доказателства за връчване на
такъв акт в срока по ал.3 и издаване на заповед на основание същата разпоредба,
със съдържанието, установено в ал-ал.6 също не са представени. В конкретния
случай ищецът без заповед за премахване на обекта и определен срок в нея, е
издал последваща заповед за принудително премахване,
като приложима е била разпоредбата на ал.7 от чл. 57а от ЗУТ, ред. 2007 г. Не са
ангажирани доказателства в процеса, дали в О.С. е била приета към онзи момент
Наредбата по чл. 56, ал.2 от ЗУТ, съгласно редакцията тази разпоредба към 2014
г. и какъв ред за принудително премахване на преместваеми
съобажения е бил установен в нея. При липса на влязла
в законна сила заповед по ал.3 на чл. 57а, иска следва да се отхвърли само на
това основание като неоснователен, тай като за ищецът – О.С. не е възникнало
основанието, въз основа на което претендира вземането си – влязла в законна
сила заповед за премахване на обекта, издадена при спазване на процедурата по
чл. 57а, подробно описана по-горе, включително с възможността същата да бъде
обжалвана по административен ред.
За пълнота на изложението следва да се
отбележи и че искът е недоказан по размер. По делото е представен договор с
изпълнител за премахване на два преместваеми обекта в
два различни общински терена. Акт образец 19 е съставен за обект „Събаряне на
незаконни постройки“, а не за една постройка, не са посочени имотите, в които
дейностите са извършени, фактурата за плащането е издадена на основание
изпълнение на задълженията по договор Д-5 от 11.01.2016 г., касаещ
принудително премахване на два обекта – с площ от 43 кв. метра (обектът на
ответника) и с площ от 40 кв. метра, и не на последно място, офертите, въз
основа на които е сключен този договор са определили максимална цена за
премахване обекта на ответника в размер на 1462 лева без ДДС или 1754.40 лева с
ДДС, т.е действителните разходи по принудителното премахване на обекта на
ответника не са установени, и при положение, че стойността на дейностите е била
оценена от изпълнителя в по-малък от договорения размер, то в процеса не е
установено намалението с 566.40 лева с ДДС в крайната цена, спрямо дадената
оферта, за сметка на чий обект е – дали на ответника, или на другото лице, по
отношение на което е било предприето принудително премахване на преместваемо съоръжение.
При това положение искът следва да се
отхвърли изцяло като неоснователен.
Ответникът претендира разноски и такива му
се следват на основание чл. 78, ал.3 от ГПК в размер на 600 лева за заплатено
адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от
изложеното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. във вр. с чл. 57а, ал.9 от ЗУТ, разглеждан по реда на чл. 422
от ГПК, за признаване на установено, че ЕТ „А.Л.“, ЕИК **** със седалище и
адрес на управление:*** 12 със законен представител А.А.Л.
с ЕГН ********** дължи на О.С. ЕИК *****
със седалище и адрес на управление:***, със законен представител Д.Ф.Д. сумата
от 2340.00 (две хиляди триста и четиридесет) лева, представляваща стойността на
реално извършени и платени разноски с начислен ДДС, по принудително премахване
на временно преместваемо съоръжение, намиращо се в
общински терен в град С. от 43 кв. метра в имот с идентификатор 68080.501.1518
с монтирано ВПС с идентификатор 68080.501.1518.7 съгласно чл. 225а 5 от ЗУТ, за
която сума е била издадена Заповед № РД-09-895/30.12.2015 г. на Кмета на Община
- С. за премахване на строежа, влязла в законна сила на 10.03.2016 г., ВЕДНО
със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявление по чл.
417 от ГПК – 14.03.2018г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена
Заповед № 256 от 26.03.2018 г. за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл. 417 от ГПК по ЧГрД № 408/2018 г.
по описа на Районен съд Карлово, като НЕСОНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА О.С. ЕИК *****\ със седалище и адрес на управление:***,
със законен представител Д.Ф.Д. да заплати на ЕТ „А.Л.“, ЕИК **** със седалище
и адрес на управление:*** 12 със законен представител А.А.Л.
с ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 600 (шестстотин)
лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
П.В.