№ 262
гр. гр. Лом, 24.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ШЕСТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:НИКОЛА Т. ДЕЛИЕВ
при участието на секретаря Любомира Б. Петрова
като разгледа докладваното от НИКОЛА Т. ДЕЛИЕВ Гражданско дело №
20221620100529 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал. 1,
т. 2 от ГПК, във вр. с чл. 79, във вр. с чл. 86 от ЗЗД и чл. 99 от ЗЗД.
Делото е образувано по предявен установителен иск от „АГЕНЦИЯ ЗА
КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД , с ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. ****, със законен представител: Я. Б. Я. -
управител, чрез пълномощника Й. В. М. – юрисконсулт, със съдебен адрес: гр.
**** телефон: **** e-mail: ****, срещу ЛЮБ. Й. ЯНЧ. с ЕГН: **********, с
адрес: с. ****, с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал. 1 от
ГПК, във вр. с чл. 240, ал. 1, във вр. с чл. 79, във вр. с чл. 86 от ЗЗД и чл. 99
от ЗЗД.
Иска се да бъде признато за установено по отношение на ответника, че
съществува вземане на ищеца за парично задължение в общ размер на 2
800,95 лв. – задължение по Договор за стоков кредит № **** от 27.07.2019 г.,
от които главница в размер на 1 875,20 лв., договорна лихва за периода
20.08.2019 г. до 14.07.2020 г. в размер на 606,88 лв. и мораторна лихва в
размер на 318,87 лв. за периода от 01.10.2019 г. до 22.10.2021 г., ведно със
законната лихва за забава върху главницата от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до
окончателно изплащане на вземането, предмет на заповедно производство по
ч. гр. д. № 2189/2021 г. по описа на PC – Лом, по което е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение № 791 от 05.11.2021 г.
Претендират се разноските направени в настоящото производство,
1
включително и за юрисконсултско възнаграждение.
Установява се, че с Договор за покупко-продажба на вземания
(цесия) от 17.06.2020 г., на основание чл. 99 от ЗЗД, между „БАНКА ДСК“
ЕАД, ЕИК **** и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД,
ЕИК **** е подписано допълнително споразумение от 14.07.2020 г. с
Приложение № 1.1/14.07.2020 г., по силата на което вземането по
настоящото дело е прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности.
Установява се, че Договор за стоков кредит № **** от 27.07.2019 г.
между „Банка ДСК“ ЕАД като Кредитор и ЛЮБ. Й. ЯНЧ. като
Кредитополучател е сключен при спазване на разпоредбите на Закона за
потребителския кредит и че подписвайки договора за стоков кредит,
кредитополучателят заявява, че му е предоставена своевременно
преддоговорна информация по чл. 5 от ЗПК и Общи условия с оглед вземане
на информирано решение за сключване на Договора за кредит, както и че е
запознат с Тарифата за лихвите, таксите и комисионите /Тарифата/, които
Банката прилага по извършвани услуги на клиенти и заплаща такси съобразно
същата. С подписването на Договора Кредитополучателят удостоверява, че е
получил и приема Общи условия за същия, както и че те са неразделна част от
Договора. Съгласно чл. 16 от Общите условия кредиторът има право да
прехвърли на трето лице правата си но договора за кредит.
Установява се, че, съгласно Договор за стоков кредит № **** от
27.07.2019 г., Кредиторът отпуска на Кредитополучателя стоков кредит в
размер на 2 154,28 лева за закупуване/заплащане на стоки и/или услуги,
продавани от „„ТЕХНОПОЛИС БЪЛГАРИЯ“ ЕАД. Сумата по кредита,
предоставена за закупуването на стоките и/или услугите, се усвоява
еднократно, безкасово, по сметка на Търговеца „ТЕХНОПОЛИС
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД. Кредитът е следвало да бъде върнат на 24 месечни
вноски, включващи главница и договорна лихва, 23 от които в размер на
131,34 лева, а остатъкът в размер на 97,03 лева се дължи с последната
вноска, съгласно уговорения между страните погасителен план. Към
настоящия момент дължимата според ищеца главница е в размер на 1875,20
лв. В чл. 6 от процесния Договор за стоков кредит страните са уговорили
фиксиран лихвен процент, който, към датата на сключване на договора, е
39,59 % годишно или 0,1100 % на ден. Останалата и непогасена договорна
лихва по Договор за стоков кредит № **** от 27.07.2019 г. за периода от 20
август 2019 г. до 14 юли 2020 г. е в размер на 606,88 лева. Съгласно чл. 13
от Договора Кредитополучателят удостоверява, че е запознат с Тарифа за
лихвите, таксите и комисионните, действаща към деня на сключване на
договора и заплаща такси, съгласно същата по извършвани услуги от „Банка
ДСК“.
Установява се, че ответникът дължи, на основание чл. 12 от Общите
условия и чл. 86 от ЗЗД, и обезщетение за забава /мораторна лихва/ върху
непогасената главница, която се начислява за всеки ден забава, считано от 01
октомври 2019 г. - датата следваща деня на забава на вноските по кредита -
2
до 04.11.2021 г. - датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда в размер на 318,87 лв., както и законната лихва от момента
на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.
Задължението е следвало да се изплати на 27.07.2021 г. - последната падежна
дата, като от тогава до подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист, сроковете по всички падежи на тези
остатъчни вноски са изтекли.
Съгласно чл. 6 от ЗМДВИП за периода от 13.03.2020 г. до 13.07.2020 г.
включително, от страна на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ООД, не са били начислявани лихви за забава, съответно,
горепосоченият размер на претендираното обезщетение за забава е съобразен
изцяло с разпоредбите на Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение.
Установено е, че към настоящия момент все още претендираната сума
не е заплатена от ответника.
В съдебно заседание страните, редовно и своевременно призовани, не се
явяват, не се представляват. Ответникът се счита за редовно призован, поради
обстоятелството, че, при размяната на книжа, е получил същите лично на
адрес: с. ****. Изпратената призовка за насрочване на съдебно заседание,
проведено на 17.08.2022 г., е върната в цялост с отметка на длъжностното
лице по призоваването: „Адресът посетен на 11.06., 13.06., 15.06.2022 г.
Лицето не е намерено, по данни на майката, живееща на адреса, но не желае
да вземе призовката – Д. Ф. Г. – синът й в момента се намира в Холандия, ще
се прибере през месец август 2022 г.“. Съдът намира, че са налице
предпоставките на чл. 41, ал. 1 от ГПК, тъй като ответникът веднъж е
получавал съобщение – исковата молба ведно с разпореждането по чл. 131 от
ГПК, след което е отсъствал от адреса, на който са връчвани книжата в
продължение на повече от един месец. Ето защо съобщението до ответника
следва да се приложи към делото и да се приеме за редовно връчено.
Само ищецът е депозирал молба за разглеждане на делото в негово
отсъствие. Заявено е и изрично искане за постановяване на неприсъствено
решение.
Приложено е ч. гр. д. № 2189/2021 г. на РС - Лом, видно от което, по
Заявление на ищеца, в негова полза е издадена Заповед № 791/05.11.2021 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу ответника –
длъжник, за посочените в исковата молба суми. Заповедта е връчена по реда
на чл. 47 от ГПК.
Съдът, с Разпореждане от 31.01.2022 г., е указал на заявителя правото
му да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от съобщението.
Последното е получено от заявителя - настоящ ищец на 23.02.2022 г.
Искът по реда на чл. 422 от ГПК е предявен в указания срок (видно от
вх. печат).
Предявеният иск е допустим.
Налице е подведомственост на спора пред съда, искът е предявен от и
срещу надлежна страна по спора. Няма основания за отвод на пресъдено
3
нещо.
Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника, като в
изпратеното до същия съобщение изрично е вписано, че, при неподаване в
срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено
изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна
може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване
на делото, както и присъждане на разноските.
В първото съдебно заседание ответникът не се е явил, редовно
призован, като няма направено искане делото да се гледа в негово отсъствие.
Преди първото заседание по делото ищецът, с молба чрез пълномощника си, е
направил искане на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК да бъде постановено
неприсъствено решение.
Съдът намира, че в настоящия случай всички предпоставки за
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника са налице.
Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл.
131, ал. 1 от ГПК, не се явява в първото по делото заседание и не е направил
искане делото да се разглежда в негово отсъствие. В съобщението по чл. 131
от ГПК, изпратено до ответника и редовно връчено, изрично са вписани
последствията по чл. 238 от ГПК. Същите са повторно указани и с
определението за насрочване на делото, което е редовно връчено на страните.
Искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение е
своевременно направено.
С оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените
писмени доказателства:
заверено копие на Договор за стоков кредит № **** от 27.07.2019 г.,
ведно с погасителен план, Общи условия към Договора и Фактура № **** от
27.07.2019 г.; заверено копие на Договор за покупко-продажба на вземания
(цесия) от 17.06.2020 г. на основание чл. 99 от ЗЗД между „БАНКА ДСК“
ЕАД, ЕИК **** и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД,
ЕИК ****; заверено копие на Допълнително споразумение от 14.07.2020 г. с
обезличена цена на цесията; заверени копия на Извлечение от Приложение №
1.1 от 14.07.2020 г. с фигуриращи данни на ответника и Потвърждение за
сключената цесия с дата 14.07.2020 г.; Уведомление за цесията; заверени
копия на Пълномощно за процесуално представителство и Пълномощно за
уведомяване длъжниците за прехвърляне на вземанията, предявеният иск се
явява вероятно основателен.
Ето защо настоящият съдебен състав счита, че са налице
предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 239, ал. 1 от ГПК за
постановяване на неприсъствено решение, поради което, и на основание чл.
239, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, следва да се постанови такова решение, с което
предявеният иск следва да се уважи изцяло, като бъде признато за установено
по отношение на ответника, че съществува вземане на ищеца в общ размер на
2 800,95 лв. – задължение по Договор за стоков кредит № **** от 27.07.2019
г., от което: главница в размер на 1 875,20 лв., договорна лихва за периода
20.08.2019 г. - 14.07.2020 г. в размер на 606,88 лв. и мораторна лихва в размер
4
на 318,87 лв. за периода от 01.10.2019 г. до 22.10.2021 г., ведно със законната
лихва за забава, върху главницата от датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 04.11.2021 г. до
окончателно изплащане на вземането, предмет на заповедно производство по
ч. гр. д. № 2189/2021 г. по описа на PC – Лом, по което е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение № 791 от 05.11.2021 г.
По отношение на разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и предвид изхода от спора ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените, както в заповедното,
така и в исковото производство разноски, които се претендират. Разноските
надлежно се претендират за заповедното производство видно от представения
списък по чл. 80 от ГПК. В тях се включват внесената държавна такса в
размер на 56,02 лева, направено в заповедното производство и 200 лева
юрисконсултско възнаграждение. Видно от приложеното ч. гр. д. №
2189/2021 г. по описа на РС – Лом се установява, че със заповедта за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК са присъдено разноски
за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева, като следва именно
тази сума да се присъди на ищеца. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение за настоящото исково производство и в размер на 360 лева.
Юрисконсултското възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по
реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Това означава, че и без
възражение за прекомерност от насрещната страна, съдът може да намали
претендираното юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 25, ал. 1 от
НЗПП за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е
от 100 до 360 лева. С оглед на материалния интерес по делото - общо 2800,95
лева, както и предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото,
съдът намира, че следва да се определи юрисконсултско възнаграждение в
исковото производство в размер на 150 лева. Освен това юрисконсултското
възнаграждение в съдебната практика не се приравнява на адвокатското
такова. Надлежно се претендира и заплатената държавна такса за настоящото
исково производство в размер на 118,98 лева, която следва също да се
присъди в полза на ищеца.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ЛЮБ. Й. ЯНЧ. с ЕГН: **********, с
адрес: с. ****, дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр. ****, със законен представител: Я. Б. Я. - управител, сумата в общ размер
на 2 800,95 лв. – задължение по Договор за стоков кредит № **** от
27.07.2019 г. сключен между ЛЮБ. Й. ЯНЧ. с ЕГН: ********** и „Банка
ДСК“ ЕАД с ЕИК ****, от които главница в размер на 1 875,20 лв.,
5
договорна лихва за периода 20.08.2019 г. - 14.07.2020 г. в размер на 606,88 лв.
и мораторна лихва в размер на 318,87 лв. за периода от 01.10.2019 г. до
22.10.2021 г., ведно със законната лихва за забава, върху главницата от датата
на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК 04.11.2021 г. до окончателно изплащане на вземането, предмет на
заповедно производство по ч. гр. д. № 2189/2021 г. по описа на PC – Лом, по
което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 791 от
05.11.2021 г.
ОСЪЖДА ЛЮБ. Й. ЯНЧ. с ЕГН: **********, с адрес: с. ****, да
заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр. ****, със законен представител: Я. Б. Я. - управител, направените по
делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение общо в
размер на 268,98 лева (двеста шестдесет и осем лева и 98 ст.), както и
направените по частно гр. дело № 2189/2021 г. по описа на Районен съд - Лом
разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение общо в размер
на 106,02 лв. (сто и шест лева и 02 ст.), на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Ответникът разполага със защита срещу решението по реда на чл. 240
от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Да се отдели ч. гр. д. № 2189/2021 г. по описа на PC – Лом от
настоящото дело.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
6