РЕШЕНИЕ
№ 3637
гр. София, 27.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Д Л Д
при участието на секретаря А И И
като разгледа докладваното от Д Л Д Административно наказателно дело №
20231110208223 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН
Образувано е по жалба на Ф. Ф. А. против Наказателно постановление № 22-4332-
025565/09.12.2022 г., издадено от началник на група при ОПП-СДВР, с което, на основание чл.
175а, ал. 1, пр. 3 ЗДП, на жалбоподателя била наложена глоба, в размер на 3 000 лева и лишаване
от правоуправление, за срок от 12 месеца, за нарушение по чл. 104б, т. 2 ЗДП.
НП е обжалвано от санкционираното лице в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В жалбата си
оспорва наказателното постановление, с твърдения за процесуални нарушения (непрецизно
описание на мястото на нарушението; несъществуващо място; незаписано възражение; замо един
свидетел в АУАН) и за недоказаност на обвинението.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, се явява. Поддържа жалбата, по
изложените в нея съображения.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не изпраща представител и не
изразява становище.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно
провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с
оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана
страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу
подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира
изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект. Разгледана по същество, същата е и
основателна, макар и не по изложените в нея съображения.
При дължимата служебна проверка, извършена от настоящия съдебен състав, на
1
основание чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, настоящият съдебен състав констатира допуснато
процесуални нарушения, които са от категорията на съществените и които не могат да бъдат
отстранени в съдебната фаза на административнонакателното производство.
Те се изразяват не в доводите за непрецизно описание на мястото или в несъществуването
му, доколкото служебна справка в Google maps води до диаметрален извод, нито в липсата на
записано възражение в АУАН – доколкото водачът е подписал същия, при изрично отразена липса
на възражения, но и при изрично отразена в АУАН възможност за подаване на възражения в 7-
дневен срок. Не се изразява и в наличието само на един свидетел, подписал АУАН, доколкото
разпоредбата на чл. 43, ал. 1 ЗАНН го допуска изрично (в този смисъл и Р 2916/2013 АССГ, I кас.
с-в; Р от 06.04.2009 по кнахд № 460/2009 АССГ, X кас. с-в; Р 553/2011 АССГ, XII кас. с-в; Р
5636/2012 АССГ, III кас. с-в; Р 4314/2013 АССГ; XII кас. с-в; Р 5764/2013 АССГ, III кас. с-в; Р
1430/2010 АССГ, IV кас. с-в; Р 2737/2013 АССГ, IV кас. с-в).
Същевременно, обаче, в АУАН липсва описано изпълнително деяние – конкретизирани
действия и/или бездействия, които актосъставителят е приел, че реализират състав на ползване на
пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение – за превоз на хора и товари. Липсата на подобно описание не позволява да бъде
извършена преценка за материална съставомерност и няма как да не бъде коментирана и в
контекста на процесуалните нарушения, от категорията на съществените – невъзможност за
организиране на адекватна защита.
Действително, опит за компенсиране на посочения дефицит на акта е направен, при
формулиране на обвинителната теза в наказателното постановление. По този начин, обаче, се е
стигнало до едно недопустимо надграждане на първоначалното обвинение (АУАН е
процесуалният документ, в който формално започва административнонаказателното производство
и възниква правото на защита), а несъптвествието между АУАН и НП нееднократно (Р 2014/2013
АССГ, I кас. с-в; Р 5112/2013 АССГ, XI кас. с-в; Р 5223/2013 АССГ, XIII кас. с-в; Р 4442/2015
АССГ, I кас. с-в; Р 4110/2013 АССГ, I кас. с-в; Р от 16.02.2010 по кнахд 8659/2009 АССГ, II кас. с-
в; Р по кнахд 4716/2009 АССГ, XII кас. с-в. Р 1349/2013 АССГ, I кас. с-в и др.) е коментирала
подобно обстоятелство, в контекста на отменителните основания.
По изложените съображения съдът приема, че НП е незаконосъобразно от
процесуалноправна гледна точка и следва да бъде отменено, без да бъдат обсъждани възраженията
за недоказаност и данните за изключително високата обществена опасност на деянието, което
остава ненаказано, поради недостатъчно качествената работа на контролните органи.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-4332-025565/09.12.2022 г., издадено от
началник на група при ОПП-СДВР, с което, на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 ЗДП, на
жалбоподателя Ф. Ф. А. била наложена глоба, в размер на 3 000 лева и лишаване от
правоуправление, за срок от 12 месеца, за нарушение по чл. 104б, т. 2 ЗДП.
Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски
районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2