№ 284
гр. Търговище, 16.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Христина Ив. Сярова
при участието на секретаря Янита Т. Тончева
като разгледа докладваното от Христина Ив. Сярова Гражданско дело №
20213530101621 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.432, ал.1 от КЗ във вр. с чл.405 от КЗ и
чл.86 от ЗЗД с предявени обективно съединени частични искове за заплащане
на сумата от 6411лв. имуществени вреди и 439.90лв. мораторна лихва за
периода 15.03.2021г. до 16.11.2021г.
Съдът е сезиран с искова молба от Р. К. М. с ЕГН-********** в
качеството на законен представител на малолетното дете К. Б. ХР. със
съдебен адрес гр.София, р-н Слатина, ул.**** чрез адв.Г.Б. Х. против “ЗД
Евроинс“ АД гр.София с предявени частични искове за заплащане на сумата
от 6411лв. от общо дължима 20 000лв., представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди на микробус „Фолксваген“ модел „ЛТ35“ с
рег.№ Р***А, в общ размер на 20 000лв., и сумата от 439.90лв. обезщетение за
забава за периода от 15.03.2021г. до 16.11.2021г. от общо дължимо такова в
размер на 1372.33лв., вследствие реализирано на 15.10.2020г. ПТП на път II-
49 посока гр.Лозница – гр.Търговище, по вина на водача на автобус
марка“Бова“, модел „Ф12“ с рег.№ Т****Н, застрахован по договор за
гражданска отговорност в ответното дружество със застрахователна полица
№ BG/07/120000484223.
Ищцата твърди в исковата си молба, че на 15.10.2020 г., около 08:30 ч.,
на път П-49, с посока от гр. Лозница към гр. Търговище, микробус
„Фолксваген“, модел „ЛТ35“ с рег. № Р****А, управляван от Б. Р. Х. –
наследодател на ищцата, претърпява ПТП. На кръстовище, намиращо се в
района на км. 0+422 м., при изхода от предприятие „Шишеджам“, от дясно по
1
посока на движение на микробуса, от път без предимство, означен със знак
„Стоп“, на пътното платно навлиза автобус марка „Бова“, модел „Ф12“, с рег.
№ ****Н, управлявано от Н. ШЮКР. Н.. По този начин автобусът отнема
предимството на правомерно движещия се микробус, вследствие на което
настъпва сблъсък между двете МПС-та.
По повод произшествието е съставен Констативен протокол за ПТП с
острадали лица № 190/16.10.2020 г., издаден от СПП при ОД на МВР -
Търговище. По случая е —зубразувано ДП № 774/2020 г., по описа на ОД на
МВР - Търговище, съотв. пр. пр. № 1225/2020 г., по описа на ОП - Търговище.
Вследствие на пътния инцидент, микробус „Фолксваген“, модел „ЛТ35“
с рег. № Р****А, собственост на Б. Х., е сериозно увреден. Съгласно
приложения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
190/16.10.2020 г., издаден от СПП при ОД на МВР - Търговище, в резултат на
пътния инцидент е налице пълна деформация на автомобила и най-вероятно
при него е налице тотална щета.
Видно от същия констативен протокол за ПТП с пострадали лица,
виновният за процесното ПТП водач попада в кръга на лицата, чиято
отговорност за причинени вследствие на ПТП вреди, се покрива от
застраховката „Гражданска отговорност”, сключена със „ЗД Евроинс“ АД, -
застрахователна полица № ВО/07/120000484223, валидна от 14.02.2020 г. до
13.02.2021 г.
Собственикът на микробус „Фолксваген“, модел „ЛТ35“ с рег. №
Р****А - Б. Р. Х. е починал, вследствие на инцидента. Негов законен
наследник се явява малолетния му син К. Б. ХР., който в настоящото
производство се представлява от неговата майка Р. К. М..
За претърпените имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на
микробуса „Фолксваген“, модел „ЛТ35“ с рег. № Р**** А е подадена в
представителството „ЗД Евроинс“ АД Молба с рег. № 8350/14.12.2021 г., по
описа на „ЗД Евроинс“ АД с искане за изплащане на обезщетение на
нанесените вреди от процесното ПТП. По повод на молбата, при
застрахователя е заведена щета № арх. № 8350/14.12.2020 г., към
застрахователна полица 07120001548888/06.06.2020г. С Уведомление с изх.
№ 8350/2/18.12.2020 г., по описа на „ЗД Евроинс“ АД, ответното дружество е
указало, че след доокомлектоване на преписката ще се произнесе в
законоустановения срок по щетата. С Молба с рег. № 8350/3/21.12.2020 г., по
описа на „ЗД Евроинс“ АД са представени документите от образуваното
досъдебно производство по случая, които към онзи момент са били налични.
С Молба с рег. № 8350/7/18.01.2021 г., по описа на „ЗД Евроинс“ АД от името
на ищеца е изискан извършения от ответника опис на уврежданията по МПС
„Фолксваген“, модел „ЛТ35“ с рег. № Р**** А, тъй като е направен без
присъствието на негов представител, както и удостоверение за наличие на
евентуална „тотална щета“ с цел да се дерегистрира увреденото превозно
средство. Въпреки изложеното по-горе, към настоящия момент ответното
2
дружество не се е произнесло по основанието и размера на заявената
претенция.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, за К. Б. ХР.,
чрез неговата майка Р. К. М., е налице правен интерес да претендира по
съдебен ред изплащане на застрахователно обезщетение за претърпените
имуществени вреди за увредения микробус „Фолксваген“, модел „ЛТ35“ с
рег. № Р****А, вследствие на процесното ПТП, пряко от застрахователя на
виновния водач, а именно „ЗД Евроинс“ АД. Предявяват частични искове.
Претендират разноски. В съдебно заседание процесуалният представител
поддържа исковете.
Ответникът – ЗД „Евро Инс“ АД, в депозирания отговор по чл.131 от
ГПК оспорва исковете по основание и размери. Признава наличие на полица
№ 07120000484223 за сключена застраховка ..Гражданска отговорност” за
автобус марка ..Бова", ДКН Т****Н, със срок на покритие от 14.02.2020г. до
13.02.2021 г. Не спори, че на 14.12.2020г. пред застрахователя е предявена
извънсъдебна претенция от ищеца, по реда на чл. 380 КЗ, за изплащане на
застрахователно обезщетение, във връзка с която е образувана е щета №
1500113 176.
С изключение на изброените обстоятелства, оспорва всички останали
твърдения, на които се основават исковете.
Оспорват механизма на ПТП, описан в исковата молба. Водачът на
автобус ..Бова" няма никаква вина за настъпване на катастрофата. Не са
налице противоправно поведение, действия или бездействия от неговата
страна, които да са довели до инцидента. Той е изпълнил задължението си да
спре на знак стоп. Причините за катастрофата се дължат единствено на
поведението на загиналия водач. Той е виновен за катастрофата, тъй като се е
движил с несъобразена скорост спрямо конкретната пътна и метеорологична
обстановка..
В случай, че по делото се установи, че водачът на автобуса има принос
за катастрофата, с оглед на изложеното по-горе, на основание чл. 51, ал. 2
ЗЗД, прави възражение за съпричиняване от стана на загиналия за настъпване
на ПТП и вредоносния резултат, което следва да се определи на не по-малко
от 90%.
Оспорва наличието на имуществени вреди. Към датата на ПТП
собственик на увредената вещ е бил наследодателят на ищеца. Като
наследник по закон, последният придобива собствеността върху превозното
средство при откриване на наследството и в състоянието, в което се е
намирало към този момент.
Въпреки че в исковата молба не е изрично посочено, прави възражение
за стойността на микробуса в размер на 20 000 лева. както индиректно се
твърди, че е значително по-малка.
Оспорва твърдението, че по отношение на микробуса е налице тотална
3
щета. В случай, че такава се установи, прави възражение за приспадане на
стойността на запазените части, включително за предаването на вторични
суровини.
Предвид горното моли съдат да отхвърли изцяло същите като
недоказани и неоснователни. В случай, че бъдат уважени, моли да се
определи приносът на водача на микробуса и с него на основание чл. 51. ал. 2
ЗЗД, да се редуцира размерът на претенциите, както и да се приспадне
стойността на запазените части.Претендира разноски. В съдебно заседание
процесуалният представител поддържа отговора.
Съдът след преценка на представените и допълнително събрани
писмени доказателства по делото, прие за установено следното от
фактическа страна:
В настоящото производство не се спори, и това се доказва от
приложения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
190/16.10.2020 г., издаден от СПП при ОД на МВР - Търговище, че на
15.10.2020 г., около 08:30 часа. на път Н-49, е настъпило ПТП между
автобус марка „Бова“, модел „Ф12“, с рег. № ****Н, управлявано от Н.
ШЮКР. Н. и микробус „Фолксваген“, модел „ЛТ35“ с рег. № Р****А,
управлявано Б. Р. Х.. След удара последият е починал.
Ищецът К. Б. ХР. с ЕГН-********** се явява негов законен наследник –
син, представляван в процеса от своята майка Р.К. М..
По делото не се спори и че между ответното дружество –ЗД„Евроинс“
АД и собственика на увреждащия автобус марка "Бова” с ДКН Т****Н, е
сключена задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" обективирана в застрахователна полица № 07120000484223,
валидна за периода: 14.02.2020г. - 13.02.2021г.
Също така с отговора ответното дружество признава, че на 14.12.2020г.,
пред застрахователя е предявена извънсъдебна претенция по реда на чл.380 от
КЗ, за изплащане на застрахователно обезщетение във връзка с което е
образувана щета № **********.
По делото са назначени две съдебно - автотехнически експертизи, като
съдът изцяло въприема втората такава, като пълна, всестранна,
безпристрастна и обективна.
Съгласно заключението на в.л. инж.М.Х. основната техническа
причина довела до настъпване на ПТП е навлизането на автобус „Бова” в
лентата за движение на т.а. „Фолксваген” с цел да я пресече. Той не е
пропуснал движещия се по пътя с предимство автомобил.
Налице е причинно-следствена връзка между така установения
механизъм на ПТП и щетите, които са нанесени на МПС марка „Фолксваген”,
модел „ЛТ 35” с рег. № Р****А.
Видът е степента на уврежданията по процесното МПС е много голям.
Голяма част от деформациите по купето, шасито на автомобила са
4
необратимо повредени. Същите не подлежат на възстановяване. Налице е
т.нар. „тотална” щета при МПС марка „Фолксваген”, модел „ЛТ 35” с рег. №
Р****А.
От техническа гледна точка, приблизителната стойност, необходима за
ремонтирането и подмяната на увредените части и системи на МПС възлиза
на сумата не по-малко от 15,000 лв /петнадесет хиляди лева/. За да може да се
отговори на въпроса с максимална точност е необходим пълен опис на
уврежданията по автомобила.
Пазарната стойност на МПС марка „Фолксваген”, модел „ЛТ 35” с рег.
№ Р****А към датата на процесното ПТП възлиза на сумата 8 410,97 /осем
хиляди четиристотин и десет лева и 97 ст./.
Стойността на запазените части на МПС марка „Фолксваген”, модел
„ЛТ 35” с рег. № Р****А възлиза на сумата 2523,30 (две хиляди петстотин
двадесет и три лева и 30 ст.).
Стойността на дължимото обещетение възлиза на сумата 5 887,67 (пет
хиляди осемстотин осемдесет и седем лева и 67 ст.).
Стойността на запазените части възлиза на 30% от пазарната стойност
на автомобила.
Стойността на запазените части на МПС марка „Фолксваген”, модел
„ЛТ 35” с рег. № Р****А възлиза на сумата 2523,30 (две хиляди петстотин
двадесет и три лева и 30 ст.).
Скоростта на т.а. „Фолксваген ЛТ 35” с рег. № Р****А” в района на
произшествието преди и по време на настъпване на удара е била 90,36 км/ч.
Скоростта на автобус „Бова” с рег. № ****Н в района на
произшествието преди и по време на настъпване на удара е била 23,96 км/ч.
Опасната зона за спиране на т.а. „Фолксваген ЛТ 35” с рег. № Р****А
при конкретните пътни условия и скорост 90,36 км/ч. е около на 86,0 м.
Опасната зона за спиране на автобус „Бова Ф 12” с рег. № ****Н при
конкретните пътни условия и скорост 23,96 км/ч. е около 11,74 м.
Мястото на удара се намира:
- По широчина на пътното платно - около от 3,9 м. до 5,1 м.
вдясно от лявата граница на платното за движение, считано по посока на
огледа.
- По дължина на пътното платно - на около 5,5 м. след мерната
линия, считано по посока на огледа.
В момента на навлизане на автобуса косо на платното за движение
микробуса „Фолксваген” е бил на отстояние около 55 м от мястото на удара.
Не е възможно категорично да се отговори дали микробусът е бил с
включени фарове.
В момента на навлизане на автобуса косо на платното за движение
5
микробуса „Фолксваген” е бил на отстояние около 55 м от мястото на удара.
При навлизане на автобуса на 3,6 м след дясната граница на платното за
движение по пътя с предимство автомобила „Фолксваген” е бил на около 27
м. от мястото на удара, като водач Х. е предприел промяна на направлението
на движение при завиване на волана наляво. Реакцията на водачът е била
своевременна.
Реалната зона на видимост на двамата водачи в конкретната
метеорологична обстановка 45-50 м.
Водачът на автобус „Бова” не е имал обективна възможност да
възприеме другия участник в момента, в който е потеглил. Технически
правилно е водачът на автобуса да се убеди, че пътят е свободен и след
двукратно спиране /първо на стоп линия, а след това около дясната граница на
платното за движение/ да предприеме пресичане на дясната пътна лента.
Скоростта на движение на водача на микробус „Фолксваген” с рег. №
Р****А не е била съобразена с конкретните пътни и метеорологични условия.
Водач на „Фолксваген ЛТ 35” с рег. № Р****А при движение със
скорост до 59 км/ч и по - ниска, от момента на навлизане на автобус „Бова”
косо на платното за движение при адекватна реакция с „аварийно спиране” е
имал техническа възможност да спре преди мястото на удара.
Щял е да настъпи сблъсък между двете превозни средства при
движение на микробуса със съобразена скорост, без да предприема спиране.
Не е било възможно се разминат двете МПС при движение на микробуса със
съобразена скорост без да предприема спиране.
Видимостта в района на ПТП съгласно представените по делото
документи е била под 50 м.
Следва водачът на автобуса да се убеди, че пътят е свободен след
двукратно спиране и оглеждане - първо на стоп линията при знак „СТОП”, а
след това спиране и оглеждане, преди навлизане в дясната пътна лента (т.е.
лентата за използване за движение от микробус „Фолксваген” преди удара).
Водач на автобус „Бова” не е имал обективна възможност да възприеме
другия участник в момента, в който е потеглил. Технически правилно е
водачът на автобуса да се убеди, че пътят е свободен и след двукратно
спиране /първо на стоп линия, а след това около дясната граница на платното
за движение/ да предприеме пресичане на дясната пътна лента.
По посока на идващия бус е налице указателна табела за начало на
населено място с надпис „Търговище”. Табелата е поставена на място, което
при спиране на „Стоп линията” технически е възможно да се приеме като
препятствие за водача на автобуса ограничаващо видимостта по посоката на
идващия бус /снимка № 1/.
Водач на автобус „Бова” е следвало да се убеди, че пътят е свободен и
след двукратно спиране /първо на стоп линия, а след това около дясната
граница на платното за движение/ да предприеме пресичане на дясната пътна
6
лента.
От показанията на св. Н. – участник в ПТП-то се установи, че той е
шофирал автобуса „Бова“. Ктастрофирал с един бял бус, но не помни марката.
Не знае кой е виновен за ПТП-то, нито какво е написала полицията, когато
посетила мястото. Твърди, че имало гъста мъгла на 15 м., влажен асфалт,
нямало въобще видимост. Той си тръгнах от „Шише джам“ за гр. Разград и
като излиза на главния път от гр. Търговище за гр. Разград, спрял на знак
„Стоп“. От посока гр. Разград пуснал три коли, изчакал ги и те минали.
После тръгнал по посока гр. Разград и взех линията за ляв завой. Секунда
преди удара видял един бус. Не знае как се е движил и той го ударил. След
катастрофата шофьора на буса починал. Колите които пропуснал преди
катастрофата идвали отдясно и имали фарове. Били на разстояние около 20 м.
и той ги забелязал. Движили се един зад друг, спазвали дистанция и той ги
пуснал да преминат. Не видял на буса да му светят фаровете, видял го
секунда преди удара.
Съдът не кредитира показанията на свидетеля, като счита, че той е
заинтересован от спора, предвид неприключило до момента досъдебно
производство № 744/2020г. на РУ-Търговище, което се води срещу него за
причиняване на смърт по непредпазливост.
Копие от досъдебното производство № 744/2020г. на РУ Търговище е
прието като доказателство по делото.
Предвид така установеното от фактическа страна съдът достигна
до следните изводи: Съгласно разпоредбата на чл. 432 ал. 1 от КЗ ,
увреденото лице може да предяви пряк иск срещу застрахователя на
причинителя на вредата, като с договора за застраховка "Гражданска
отговорност" застрахователят се задължава да покрие отговорността на
застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди. За да се ангажира отговорността на застрахователя по
чл. 432 ал. 1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува
валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за
застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата
/респективно собственика на автомобила/ и застрахователя. Наред с това
следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия
състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия
причинител спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на
застрахования деликвент, като застрахователят дължи обезщетение за
вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за
репарирането им.
Между страните не е спорно застрахователното правоотношение, но се
оспорва механизма на настъпване на вредите, т.е. наличието на деликт, както
и вината на застрахованото лице, размера на вредите. Навеждат се твръдения
за съпричиняване от починалото лице.
7
От представения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
190/16.10.2020 г., издаден от СПП при ОД на МВР – Търговище, както и от
двете САТЕ се установява, че на 15.10.2020 г., около 08:30 часа на път Н-49,
км.0+422, между гр. Търговище и гр. Разград, в района на отклонението за
фирма „Шишеджам” се е движил товарен автомобил „Фолксваген” с рег. №
Р**** А, управляван от Б. Р. Х., с посока на движение от гр. Разград към гр.
Търговище. Скоростта на движение на микробус „Фолксваген” в района на
произшествието е била около 90 км/ч. Опасната зона за спиране при
определената скорост е била съответно около 86 м. В същото време, в посока
от фабрика „Шишеджам” с завиване наляво към гр. Разград се е движил
автобус „Бова”, водачът на който след спиране малко след стоп линията, е
навлязъл в зоната на кръстовището. Скоростта към момента на удара предвид
ускорителното движение на автобуса е достигнала около 24 км/ч.
В момента на навлизане на автобуса косо на платното за движение
микробуса „Фолксваген” е бил на отстояние около 55 м от мястото на удара.
При навлизане на автобуса на 3,6 м след дясната граница на платното за
движение по пътя с предимство автомобила „Фолксваген” е бил на около 27
м. от мястото на удара, като водач Х. е предприел промяна на направлението
на движение при завиване на волана наляво.
При това движение на автобуса и микробуса е последвал челен удар
между челната част на микробус „Фолксваген” и челна лява част на автобус
„Бова”. В резултат на удара т.а. „Фолксваген” е продължил движението си
напред и наляво спрямо неговата предварителна посока на движение, а
автобусът е продължил движението си напред и надясно спрямо неговата
предварителна посока на движение. Вследствие на произшествието е
причинена смъртта на пътник возещ се в т.а. „Фолксваген” и са причинени
телесни повреди на пътничка в микробуса Р. К. М.. Основната техническа
причина довела до настъпване на ПТП е навлизането на автобус „Бова” в
лентата за движение на т.а. „Фолксваген” с цел да я пресече. Той не е
пропуснал движещия се по пътя с предимство автомобил.
В протокола е посочен в схема механизма на ПТП. Представеният
протокол за ПТП в частта, в която длъжностното лице е възприело лично и
удостоверило факти и обстоятелства е официален свидетелстващ документ по
отношение на тези факти, поради което и в тази част, протоколът има
обвързваща материална доказателствена сила. Същата задължава съда да
приеме за установени фактите, за които се отнася, в случая механизма на
ПТП. Материалната доказателствена сила може да бъде оборена, но
доказателствената тежест за това е на страната, която я оспорва. По делото не
са ангажирани доказателства, които да опровергаят установения в протокола
механизъм на ПТП. Съгласно същия виновен за ПТП е водачът на автобус
„Бова“ Като е отнел предимството на лек автомобил „Ауди А4”, същият е
станал причина за настъпването на ПТП и носи вината за ПТП. Доказва се
както неправомерното поведение на деликвента /нарушаване на правилата за
движение по пътищата/, което е в причинна връзка с настъпилия вредоносен
8
резултат /ПТП/, така и вината на същия.
С поведението си, водачът на автобуса е нарушил редица разпоредби на
закона, сред които: чл. 25, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП; чл. 37, ал. 1 ЗДвП; чл. 47 ЗДвП,
чл. 50, ал. 1 ЗДвП.
Видът и размерът на вредите по автомобила се установяват от двете
САТЕ.
Съгласно чл. 390, ал. 2 КЗ тотална щета на моторно превозно средство е
увреждане, при което стойността на разходите за необходимия ремонт
надвишава 70 на сто от действителната му стойност. От заключенията и на
първоначалната и на повторната съдебни автотехнически експертизи се
установява, че е налице тотална щета. В този случай и предвид разпоредбата
на чл. 499, ал. 2 КЗ определяща като горна граница на обезщетението
действителната стойност на причинената вреда (чл. 400, ал.1 КЗ пък
определя, че действителна стойност е тази, срещу която може да се купи
друго имущество от същия вид и качество), при определяне на размера на
дължимото обезщетение в случая следва да бъде отчетена действителната
стойност на процесния автомобил. При наличие на тотална щета
обезщетението се определя като разликата между действителната стойност на
автомобила към датата на ПТП - то и стойността на запазените части.
По отношение на размера на вредите съдът кредитира заключението на
вещото лице инж.М.Х., което посочва, че пазарната стойност на микробуса
към датата на ПТП-то възлиза на 8410.97лв., като сумата за обезщетяване е в
размер на 5887.67лв., представляваща 70% от пазарната стойност и след
приспадане на запазените части в размер на 2523.30лв.
При това положение, съдът следва да разгледа възражението на
ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от наследодателя на
ищеца.
По обективния характер на съпричиняването е налице задължителна за
съдилищата съдебна практика – т. 7 от Постановление № 17 от 18.XI.1963 г.,
Пленум на ВС. В константната си практика по приложението на чл. 51, ал. 2
ЗЗД, а и в създадената по реда на чл. 290 ГПК практика (решение № 45/
15.04.2009 г. по т. д. № 525/2008 г. на ІІ т. о., решение № 159/24.11.2010 г. по
т. д. № 1117/2009 г. на ІІ т. о., решение № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. №
35/2009 г. на ІІ т. о., решение № 58/29.04.2011 г. по т. д. № 623/2011 г. на ІІ т.
о., решение № 59 от 10.06.2011 г. по т. д. № 286/2010 г. на І т. о., решение №
153/31.10.2011 г. по т. д. № 971/2010 г., решение № 169/28.02.2012 г. по т. д.
№ 762/2010 г. на ІІ т. о., решение № 54 от 22.05.2012 г. по т. д. № 316/2011 г.,
на ВКС, ТК, ІІ ТО и др.), Върховният касационен съд последователно е
застъпвал становище, че намаляването на обезщетението за вреди от деликт
на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка
между поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице
съпричиняване от пострадалия по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, следва
неговото поведение обективно да е в причинна връзка с настъпването на
9
вредите, т. е. пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния
резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото
настъпване, като вина на пострадалия в тази насока не се изисква. Или, от
съществено значение е конкретното проявление на действието или
бездействието на пострадалия, което съставлява пряка и непосредствена
причина за причинените вреди. Релевантен за съпричиняването и за
прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на
пострадалия, без който не би се стигнало (наред с неправомерното поведение
на делинквента) до увреждането като неблагоприятен резултат. Правните
последици от съпричиняването и значението му за размера на обезщетението,
което увреденият има право да получи като паричен еквивалент на
произлезлите от деликта вреди, изключват допустимостта съдът да
обосновава изводите си за съпричиняване с вероятности или с
предположения. Както в т. 7 на ППВС № 17/63 г., така и в постановените по
реда на чл. 290 и сл. ГПК решения на ВКС (решение № 154/10.10.2017 г. по т.
д. № 2317/2016 г. на ВКС, II ТО, решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. №
35/2009 г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 59/10.06.2011 г. по т. д. № 286/2011 г. на
ВКС, I ТО, решение № 98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г., решение № 169
от 28.02.2012 г., по т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II ТО и мн. други) е прието, че
изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да почива на
предположения. Т. е. във всички случаи на предявен иск по чл. 45 ЗЗД срещу
делинквента или по чл. 432, ал. 1 КЗ срещу застрахователя съпричиняването
подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на предпоставките по
чл. 51, ал. 2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към увреденото лице.
Освен това, според цитираната съдебна практика, дори безспорните
нарушения на ЗДвП от страна на пострадалия, имат значение при преценката
на приноса му, само ако се намират в причинна връзка и са допринесли за
настъпване на вредоносните последици, тъй като вината на увреденото лице
не е елемент от фактическия състав на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, т. е. във всички
случаи на предявен иск по чл. 45 ЗЗД срещу делинквента или по чл. 432, ал. 1
КЗ срещу застрахователя съпричиняването подлежи на доказване от
ответника, който с позоваване на предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД цели
намаляване на отговорността си към увреденото лице.
В постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решение №
165/26.10.2010 г. по т. д. № 93/2010 г. на ВКС, II т. о. и решение №
44/26.03.2013 г. по т. д. № 1139/2011 г. на ВКС, ІІ ТО също е прието, че
вината на пострадалия не е елемент от фактическия състав на чл. 51, ал. 2 от
ЗЗД и с оглед на това способността на увредения да действа разумно и да
предвижда евентуалните негативни последици от своите действия и
бездействия са правно ирелевантни за института на съпричиняването. Принос
по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си
пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за
възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането,
предизвиквайки по този начин и самите вреди.
10
Само по себе си нарушението на установените в ЗДвП и ППЗДвП
правила за движение по пътищата не е основание да се приеме съпричиняване
на вредоносния резултат от пострадалия, водещо до намаляване на
дължимото се за същия обезщетение, тъй като е необходимо нарушението да
е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният
да е негово следствие, доколкото приложението на правилото на чл.51, ал.2 от
ЗЗД е обусловено от наличието на причинна връзка между вредоносния
резултат и поведението на пострадалия, с което той обективно е създал
предпоставки за настъпване на увреждането. Прието е, че приносът трябва да
е конкретен и да се изразява в извършването на определени действия или
въздържане от такива от страна на пострадалото лице, както и да е доказан, а
не хипотетично предполагаем. Така и постановените в производството по
реда на чл. 290 ГПК Решение № 142 от 07.08.2017 г. на ВКС по т.д.
№3266/2015 г.,II т.о., ТК и Решение № 18 от 17.09.2018 г. на ВКС по
гражданско дело № 60304/2016 г. IV г.о., ГК.
С отговора на исковата молба ответникът твърди, че ищецът е
допринесъл за настъпване на вредоносния резултат по см. на чл. 51, ал.2 ЗЗД,
тъй като се е движил с несъобразена скорост.
Видно от гореописаното заключението на двете САТЕ, в конкретния
случай е установено, че скоростта на движение на микробус „Фолксваген“ е
била в порядъка на максимално разрешената за извън населено място – 90 км.
( доколкото удара между двете МПС е станал на линията на табелата за
гр.Търговище) и се е движил по път с предимство. Поради тази причина
пострадалият не е бил длъжен и е нямал възможността да предвиди, че
водачът на автобус „Бова“ ще отнеме предимството му. В случая
действително с избраната от него скорост не е имал възможността да избегне
процесния удар, но той се е движил на път с предимство, като не е бил
длъжен и не би могъл предвиди, че идващия от дясната му страна автобус
„Бова“ ще пресече траекторията на пътя му. По делото не е безспорно
установено доколко видимостта е била ограничена, поради което отразеното в
протокола за оглед следва да се приеме за достоверно и дори и скоростта на
микробуса да не е била изцяло съобразена с метеорологичните условия, то
това обстоятелство няма отношение относно настъпването на пътния
инцидент. В изготвената и ползвана от вещите лица справка но НИМХ е
отбелязано, че следва да се вземе предвид, че данните, посочени в нея са от
климатичната станция в гр. Търговище и в районите извън нея наблюдаваните
явления и степента им на проявление могат да се различат съществено.
Поради това, съдът приема за по-достоверни изложените констатации от
вещото лице инж. М. по първата САТЕ, който е работил по данните, изложени
в протокола за оглед и в действителност микробусът „Фолксваген“ е могъл да
бъде възприет от водача на МПС „Бова“. И двете вещи лица са категорични,
че водачът на автобус „Бова“ е следвало повторно да погледне от лявата си
страна непосредствено преди да предприеме маневрата, като при това си
действие е би следвало да възприеме микробуса и съответно да пропусне
11
същия, Още повече, че в о. с. з., проведено 17.05.2022 г., вещото лице инж. Х.
уточнява, че водачът на МПС „Бова“ е тръгнал рязко и косо, като бързо се е
включил в движението, без да се съобрази с метеорологичните условия и без
да се убеди още веднъж, че няма преминаващи автомобили и че няма да
отнеме нечие предимство. При това положение не може да се сподели
твърдението на ответника за наличие на съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на починалия водач на микробуса .
Аксесорнат апретенция по чл.86 от ЗЗД, съдът счита за частично
основателна. Ответното дружество дължи законната лихва за забава върху
размера на обезщетението, ако не го е определил и изплатило в срок, считано
от изтичането на 3- месечния срок за произнасяне по претенцията,
респективно от отказа, когато такъв е постановен.
В конкретния случай лихва се претендира от датата в предвидения в чл.
496, ал. 1 КЗ срок, а именно от 15.03.2021 г. до датата преди завеждане на
исковата претенция (16.11.2021 г.). Нейният размер служебно изчислен от
съда възлиза на 403.96лв. (върху претендираната сума за обезщетение за
имуществени вреди). В останалата част до пълния претендиран размер от
439.90лв. следва да се отхвърли като неоснователна.
Предвид изхода от спора и направените искания от двете страни за
присъждане на разноски, съдът намира, че такива следва да бъдат присъдени
както на ищеца така и на ответника, съобразно приложените списъци.
Съдът счита за неоснователно направеното възражение по чл.78, ал.5 от
ГПК за прекомерност на заплатения на пълномощника на ищците адвокатски
хонорар. Извършената от защитника работа и фактическа сложността на
делото, проведените три съдебни заседания с изслушани две САТЕ и
свидетел, са основание да не се намаля договореното и реално изплатено
възнаграждение (780лв.) от клиентите му.
Съразмерно уважената част от исковете на ищеца се дължат разноски в
размер на 1273.26лв. на осн.чл.78, ал.1 от ГПК.
Съразмерно отхвърлената част от исковете на ответника се дължат
разноски в размер на 77.55лв., като съдът е присъдил дължимо
ю.к.възнаграждение на ответното дружество в размер на 300лв.
След прихващане на двете задължения до размерът на по-малкото от тях
ответното дружество следва да заплати на ищеца разноски по компенсация в
размер на 276.11лв.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА “ЗД Евроинс“ АД гр.София, ЕИК:********* съ седалище и
адрес на управление гр.София, район Искър, бул.Христофор Колумб № 43 Б,
представлявано от Изп.директори Р. Г. Б. и Е. С. И. да заплати на К. Б. ХР. с
12
ЕГН-**********, действащ чрез своята майка и законен представител Р.К. М.
с ЕГН-**********, двамата от гр.Разград, ул.****, сумата от 5887.67лв.,
предявена като частична от общо дължима 20 000лв., представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди на микробус „Фолксваген“
модел „ЛТ35“ с рег.№ Р***А, като в останалата част и до пълния претендиран
размер в настоящото производство от 6411лв., отхвърля иска като
НЕОСНОВАТЕЛЕН, сумата от 403.96лв., предявена като частична от
общо дължима 1372.33лв., представляваща обезщетение за забава за периода
от 15.03.2021г. до 16.11.2021г., като в останалата част и до пълния
претендиран размер в настоящото производство от 439.90лв., отхвърля иска
като НЕОСНОВАТЕЛЕН, вследствие реализирано на 15.10.2020г. ПТП на път
II-49 посока гр.Лозница – гр.Търговище, по вина на водача на автобус
марка“Бова“, модел „Ф12“ с рег.№ Т****Н, застрахован по договор за
гражданска отговорност в ответното дружество със застрахователна полица
№ BG/07/120000484223, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на предявяване на иска -17.11.2021г. до окончателно изплащане на
сумата, на основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД, както и сумата от
1195.71лв., разноски по компенсация.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Търговищки окръжен съд на осн. чл.259,
ал.1 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
13