№ 166
гр. Бургас, 18.09.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на осемнадесети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Илияна Т. Балтова
Членове:Кремена Ил. Лазарова
Янко Н. Новаков
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
Сложи за разглеждане докладваното от Илияна Т. Балтова Въззивно
гражданско дело № 20252000500287 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 10:10 часа се явиха:
За въззивниците ищци Б. И. К., И. Б. А. и С. В. С., редовно призовани,
представител не се явява.
Съдът докладва, че по делото не са върнати съобщения, редовно
връчени до въззивниците-ищци до датата на днешното съдебно заседание. Но
същите са депозирали молба, чрез процесуалния си представител адв. Н. Д., в
която сочат, че са известени за днешното съдебно заседание, но поради
служебна ангажираност на адвоката няма да успеят да осигурят процесуален
представител за същото, но не възразяват делото да се гледа в тяхно
отсъствие. Сочат, че поддържат жалбата, нямат възражение по доклада, нямат
доказателствени искания, излагат становище по съществото на спора,
претендират разноски, съобразно представения списък и договора за правна
защита и съдействие, изразяват становище, че е неоснователно искането за
присъждане на адвокатско възнаграждение на насрещната страна.
За въззивника ответник „Граве Румъния Асигурари“ АД, редовно
призован, се явява адв. Т. Б., с пълномощно по делото.
1
Съдът докладва постъпила на 18.09.2025 г. в електронното деловодство
молба от адв. Б., процесуален представител на въззивника ответник, към която
се представя преводно нареждане за кредитен превод за платени адвокатски
услуги.
Съдът докладва постъпила на 18.09.2025 г. молба от адв. Б.,
процесуален представител на въззивника ответник, в която се изразява
становище по жалбата и се представят доказателства, относими към искането
за присъждане на разноски.
АДВ. Б.: Да се даде ход на делото.
Съдът като съобрази, че в постъпилата от въззивниците ищци молба се
сочи, че същите са уведомени за днешното съдебно заседание, намира че не са
налице пречки за даване ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО и го докладва, съгласно свое Определение
№ 392 от 02.09.2025 г., с което е приета за допустима въззивната жалба на Б.
И. К., И. Б. А. и С. В. С. против Решение № 19 от 06.02.2025 г., постановено по
гр.д. № 286/ 2023 г. по описа на Окръжен съд - Сливен, в частта, с която
исковите претенции са отхвърлени над размера от 50 000 лв. до
претендирания размер от 80 000 лв., ведно със законната лихва върху тези
главници, считано от 29.06.2023 г. до окончателното изплащане, както и в
частта, с която са отхвърлени претенциите на въззивниците – ищци за
присъждане на суми в размер на по 15 475,28 лв. – законна лихва върху
изплатените главници от 120 000 лв., считано от датата на уведомяване с
извънсъдебната претенция – 29.06.2023 г. до окончателното изплащане -
25.11.2024 г., приета е за допустима и въззивната жалба на „Граве Румъния
застраховане“ АД против същото решение в частта, с която исковете за
2
обезщетение за неимуществени вреди са уважени, приета е за допустима и
частната жалба на „Граве Румъния застраховане“ АД против Определение №
334 от 28.05.2025 г., постановено по същото гражданско дело, оставено е без
уважение доказателственото искане на Б. И. К., И. Б. А. и С. В. С. за
назначаване на комплексна съдебно - психологична и психиатрична
експертиза пред апелативната инстанция и делото е внесено за разглеждане в
открито съдебно заседание.
АДВ. Б.: Поддържам така подадената въззивна жалба. Оспорвам
въззивната жалба на ищците. Нямам доказателствени искания.
По доказателствата съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА събирането на доказателства и дава ход на устните
състезания.
АДВ. Б.: Уважаеми апелативни съдии, моля да постановите решение, с
което да уважите предявената от нас въззивна жалба по аргументите,
изложени в нея. Претендираме и сторените в процеса разноски.
Така определените и изплатени обезщетения в размер на 120 000 лв. за
всеки от ищците, моето лично мнение е, че са справедливи и достатъчни. По
този казус се водят две дела и в хода на делата стана ясно нещо, което е важно:
ищецът, бащата и съпруг Б., той е 56 набор, от половината си живот, на 33
години, той е заминал за Турция, в което няма лошо. Той и съпругата му са
живели постоянно там. Малкият син С. той също живее при тях. Големият син
живее в България, гостуват си редовно. Личното ми мнение, тук не е
относимо, но държа да отбележа, живеейки в Турция и бидейки там, ако те се
обърнат за обезщетение към турския съд, няма да получат нищо. Там
обезщетения не се плащат за неимуществени вреди, размерите са съвсем
различни. Но, първо, считам, че при определянето на размера 180 000 лв. е
3
завишен, и второ, помоему не е справедливо тримата да получат еднакви
суми. Разбира се, тук винаги може да се появи спор и аз нямам аргументи
дали големият или малкият син, кой тъжи повече, но малкият, който живее там
и в момента се грижи за баща си, считам че тяхната връзка логично е малко
по-силна. Друг е въпросът, че те са пълнолетни. Големият син има отделно
семейство, отделен начин на живот.
Относно обезщетението и справедливия размер, считам че 120 000 лв.,
определен преди две години, е справедлив размер.
Относно лихвите за забава и непосочването на банковата сметка,
считам, че съвсем коректно Сливенският окръжен съд, след като година и
малко се противопоставяха на разпореждането на съда през тази банкова
сметка, дори опонираха съвсем тенденциозно, че не са длъжни и няма да
посочат банкова сметка, в този период, в който вече има определена сума, те я
знаят, посочено е и искаме година и месец близо да се посочи изрично
банкова сметка, когато тази сума е актуализирана и е готова за плащане и бе
платена четири-пет дни след посочване на банковата сметка. Некоректно е да
не се посочва банкова сметка, при изяснени обстоятелства. Да, в началото
имаше спор и застрахователят имаше резерви относно вината. Дори
гражданското производство бе спряно до приключване на наказателното. Но
през този период се трупат едни лихви, които, меко казано, са некоректни. Ако
беше представена сметката, щяха да бъдат платени, както е видно.
Тук излезе и третият ни аспект на жалбата относно адвокатското
възнаграждение. Аз естествено нямам възражения към Наредбата, колегиално
никога не съм спорил. Но не е коректно да се трупат разноски именно по
платената част и тази молба, по чл. 248 ГПК, върху платената част
допълнително да се присъдят 30 000 лв. В този аспект е жалбата ми относно
разноските. При изчисляването трябва да се има предвид и логиката за
непризнаване на лихви поради тяхно действие и би трябвало да се приложи и
върху адвокатското възнаграждение. В тази част не би следвало да се дължи.
И последно, във връзка с последно депозираната молба за
юрисконсултското възнаграждение за юрисконсулти на щат, няма да
коментирам, но относно безплатната помощ, считам че не е коректно. На
ищците вече са платени обезщетения от 120 000 лв. Това е за първата
инстанция, но, особено за втората инстанция, би могло едно достойно
4
адвокатско възнаграждение да бъде заплатено, налични са средства у
жалбоподателите-ищци.
Моля в този смисъл да постановите решението си.
Съдът счете делото за изяснено и обяви, че ще произнесе решението си
в законния срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание.
Заседанието приключи в 10.20 ч.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5