Р
Е Ш Е
Н И Е № 260012
гр. Пловдив 21.01.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският
окръжен съд, Х-ти граждански
състав, в публичното заседание на четвърти ноември две хиляди двадесет и първа
година в състав:
Председател:
Пламен Чакалов
Членове:
Бранимир Василев
Величка
Запрянова
при
секретаря Бояна Дамбулева, като разгледа докладваното от съдия Чакалов в. гр.
д. № 123 по описа на 2021г., за да се произнесе взе предвид следното:
Обжалвано е решение № 261326/17.11.2020г. на Пловдивския
районен съд, ІХ-ти гр. с. постановено по гр. д. №20310/18г., с което се приема
за установено по предявените от „Вест Сървис“ ЕООД, ЕИК *********, със съдебен адрес ***,
офис 1 – адв. Р.И.,*** АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ № 30, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл.
79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по
отношение на „Аптечно – Пловдив“ АД, че „Вест
Сървис“ ЕООД, е носител на следните паричните притезания: за сумата от 19 215, 71 лв. с ДДС –
представляваща незаплатено задължение по договор за изработка, обективиран във
фактура № **********/02.08.2018 г. и сумата от 464, 38 лв. –
обезщетение за забава за периода от 06.08.2018 г. до 31.10.2018 г., ведно със
законна мораторна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповедта за изпълнение – 05.11.2018 г., до
окончателното й изплащане, за които е издадена Заповед № 9556/06.11.2018 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 17356/2018 г. по
описа на Районен съд – Пловдив, VIII граждански състав.
Жалбоподателят „Аптечно – Пловдив“ АД, ЕИК
*********, гр. Пловдив моли
съда да отмени изцяло първоинстанционното
решение като по съображения подробно изложени във
въззивната жалба, в
хода на устните състезания и в писмена защита. Претендира разноски.
Въззиваемата
страна „Вест Сървис“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Пловдив счита, че обжалваното
решение е правилно и моли съда да остави жалбата без уважение по съображения
изложени в отговора на въззивната жалба като потвърди първоинстанционното решение.
Претендира разноски.
Предвид доказателствата съдът установи следното:
„Вест
Сървис“ ЕООД, ЕИК ********* твърди, че на 12.07.2018г. е изпратило до „Аптечно – Пловдив“ АД, ЕИК ********* по електронен
път предложение за ремонт на процесния автомобил със списък на частите, труда и
материалите, които възлизат на обща стойност 36 463.18лв., което
предложение било прието от „Аптечно – Пловдив“ АД, а то на 17.07.2018г. превело авансово
сумата от 15 000лв. за започване на ремонта, който бил завършен в началото
на месец август същата година. Останала неплатена разлика в размер на
21 463.18лв., за която е издадена фактура № 15209/02.08.2018г. Автомобилът
бил предаден на поръчващият, чийто представител го приел без възражения. Сумата
от 21 463.18лв. се претендира по делото.
Жалбоподателят възразява, че между страните няма
възникнало валидно облигационно отношение. Признава, че е получил електронно
съобщение на 12.07.18г. с цени на авточасти, но изготвено от „Тандер
корпорация“ до „Вест сервиз“ ЕООД.
Въззивникът счита, че превеждането на сумата от
15 000лв. не следва да се възприема като конклудентно действие по
възлагане на ремонта на лекия автомобил, понеже офертата не съдържа достатъчно
конкретизация на видовете и количествата работи и размера на възнаграждението.
В отговора на исковата молба жалбоподателят заявява,
че на 12.07.18г. е получил електронно съобщение с прикачен файл, което от
неоспорената техническа експертиза с вещо лице д-р инж. М. се установи, че е със съдържанието на л. 56,
57,58 от делото на районния съд. В електронното писмо, адресирано но управителя
на дружеството жалбоподател, изрично е посочено, че представлява оферта с
посочване номера на увредения автомобил и цените на частите за ремонта му.
Обстоятелството, че в прикачения файл е приложен ценоразпис от „Тандер
коропрация“ не променя характера на електронното съобщение, тъй като в този
файл е посочен доставчика на авточастите, който е различен от „Вест Сервиз“
ЕООД. Посочено е и авансово плащане на частите, което е направено на 17.07.18г.,
както е посочено във фактура № 15142/17.07.18г. – аванс за резервни части за
процесния автомобил. Вярно е, че с молба изх. № 71/30.08.18г. изпълнителния
директор на въззивника е поискал връщането на преведената сума, но в нея няма
посочена причина за това.
Тук следва да се имат предвид и показанията на
свидетеля Т., който е ремонтирал и предал автомобила след ремонта на
собственика, който установява, че при приемането господинът не е имал никакви
възражения по ремонта, а само е пискал връщане на разместените станции на
радиоприемника.
От така събраните доказателства се налага извода, че
на 12.07.18г. „Вест Сервиз“ ЕООД е отправило предложение на „Аптечно
управление“ АД за ремонт на собствения му автомобил с цена на резервните части,
необходими за ремонта възлизаща на 25 992.91лв. с включен ДДС. Техническата
експертиза установи, че Приложение № 575 – 06 – 187 не е получавано в
електронната поща на жалбоподателя и затова следва да се приеме, че обща сума в
размер от 36 463.18лв. не е предлагана на дружеството жалбоподател. Предложението
за цена на авточасти в размер от 25 992.91лв. е прието с изплащане
авансово на сумата от 15 000лв. на 17.07.18г., за което страните не спорят
а се установява и от заключението на счетоводната експертиза с вещо лице Й. П.,
тъй като е в изпълнение на указаното в предложението за авансов превод.
Следователно налице са договорни отношения между страните, по силата на които
„Вест сервиз“ ЕООД се е задължило да ремонтира собствения на „Аптечно
управление“ АД автомобил по цени на резервните части отразени в прикачения файл
към електронното писмо от 12.07.18г. Този извод се извлича както от авансовия
превод, така и от приемането на работата без възражения, които представляват
конклудентни действия по сключването и изпълнението
на процесиня договор, защото в нито
-стр. 3 от Решение по в. гр. д. № 123/21г. на ПдОС-
един
момент до завеждане на делото поръчващият не е изразил несъгласие и отказ от
сключения договор.
В офертата не е посочена стойността на труда, но
именно защото сумата от 15 000лв. е аванс, то пълния размер на
възнаграждението ще се определи и изплати в един по – късен момент, който по
настоящето дело е 02.08.18г., когато е издадена втората фактура за сумата от
21 463.18лв. В тази фактура обаче не е посочена отделна стойност на труда,
а доколкото въззивникът оспорва изобщо сключването на договор за ремонт на
лекия автомобил, той всъщност оспорва и размера на дължимото възнаграждение,
което безспорно се дължи, понеже работа е извършена. Затова при определяне на
неговия размер съдът ще съобрази заключението на автотехническата експертиза с
вещо лице инж. С., според което стойността на вложения труд възлиза на 3 099.20лв. с начислен ДДС.
Така общата стойност на извършения ремонт възлиза на
посочената в прикачения файл стойност на резервните части в размер на
25 992.91лв. и на вложения труд в размер на 3 099.20лв., което прави
29 092,11лв. От тази сума следва да се приспадне преведения аванс от
15 000лв., което прави 14 092.11лв., в който размер иска е
основателен и следва да се уважи ведно със законната лихва от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до
окончателното изплащане.
Основателността на този иск обосновава
основателността и на ацесорния иск за заплащане на мораторна лихва за периода
от 06.08.18 до 31.10.18г., която при служебно извършеното изчисление възлиза на
340.56лв.
Изложеното
налага извода, че обжалваното решение следва да се потвърди, в частта, с която
се уважава иска по главницата до размера от 14 092.11лв. и мораторна лихва от
340.56лв., а в частта за разликите до пълните уважени размери от
19 215.71лв. за главницата и 464.38лв. за лихвите решението ще се отмени и
вместо него ще се постанови друго, с което исковете в посочените размери следва
да се отхвърлят.
С
оглед изхода на спора жалбоподателят дължи разноски на въззиваемата страна
съразмерно на уважената част от исковете в размер на 1 841лв. за исковото
производство, на предвид присъдените с решението 1 525.38лв. с настоящето
решене ще се присъди разликата от 315.62лв. и 1 269.95 в заповедното
производство, като след приспадане на присъдените от районния съд
1 163.28лв. ще се присъди разликата от 106,62лв., а въззиваемото дружество
следва да заплати на жалбоподателя съразмерно на отхвърлената част от исковете
разноски в размер на 818лв. , от които като се приспаднат присъдените в
първоинстанционното производство 52.38лв. с настоящето решение следва да се
присъди разликата от 765.62лв.
Воден
от горното съдът
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ решение № 261326/17.11.2020г. на Пловдивския районен съд, ІХ-ти гр. с.
постановено по гр. д. №20310/18г. в частта, с която се приема за установено по предявените от „Вест Сървис“ ЕООД, ЕИК
*********, със съдебен адрес ***, офис 1 – адв. Р.И.,*** АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ № 30, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл.
79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по
отношение на „Аптечно – Пловдив“ АД, че „Вест
Сървис“ ЕООД, е носител на следните паричните притезания: незаплатено задължение по
договор за изработка, обективиран във фактура № **********/02.08.2018г. за разликата
от 14 092.11 (четиринадесет хиляди и деветдесет и два лева и единадесет
стотинки) до размера от 19 215, 71
лв. с ДДС и обезщетение за забава за периода от 06.08.2018 г. до
31.10.2018 г. за разликата 340.56 (триста и четиридесет лева и петдесет и шест
стотинки) до 464, 38 лв. –, ведно със законна мораторна лихва върху главницата, считано от
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение –
05.11.2018 г., до окончателното й изплащане, за които е издадена Заповед №
9556/06.11.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр.
д. № 17356/2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив, VIII граждански състав и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ исковете предявени
от „Вест Сървис“ ЕООД, ЕИК *********, със съдебен адрес ***, офис 1 – адв. Р.И.,***
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул.
„Пещерско шосе“ № 30, с правно
основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, по отношение на „Аптечно – Пловдив“ АД, че „Вест
Сървис“ ЕООД, е носител на следните паричните притезания: незаплатено задължение по
договор за изработка, обективиран във фактура № **********/02.08.2018г. за разликата
от 14 092.11 (четиринадесет хиляди и деветдесет и два лева и единадесет
стотинки) до размера от 19 215, 71
лв. с ДДС и обезщетение за забава за периода от 06.08.2018 г. до
31.10.2018 г. за разликата 340.56 (триста и четиридесет лева и петдесет и шест
стотинки) до 464, 38 лв. –, ведно със законна мораторна лихва върху главницата, считано от
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение –
05.11.2018 г., до окончателното й изплащане, за които е издадена Заповед №
9556/06.11.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр.
д. № 17356/2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив, VIII граждански състав.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261326/17.11.2020г. на Пловдивския районен съд, ІХ-ти гр. с.
постановено по гр. д. №20310/18г. в частта, с която се приема за установено по предявените от „Вест Сървис“ ЕООД, ЕИК
*********, със съдебен адрес ***, офис 1 – адв. Р.И.,*** АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ № 30, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл.
79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по
отношение на „Аптечно – Пловдив“ АД, че „Вест
Сървис“ ЕООД, е носител на следните паричните притезания: за сумата от 14 092.11
(четиринадесет хиляди и деветдесет и два лева и единадесет стотинки) с ДДС – представляваща незаплатено
задължение по договор за изработка, обективиран във фактура № **********/02.08.2018
г. и сумата от 340.56 (триста и четиридесет лева и петдесет и шест стотинки)–
обезщетение за забава за периода от 06.08.2018 г. до 31.10.2018 г., ведно със
законна мораторна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповедта за изпълнение – 05.11.2018 г., до
окончателното й изплащане, за които е издадена Заповед № 9556/06.11.2018 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 17356/2018 г. по
описа на Районен съд – Пловдив, VIII граждански състав.
-стр. 5 от Решение по в. гр. д. № 123/21г. на ПдОС-
ОСЪЖДА „Аптечно – Пловдив“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе“
№ 30 да заплати на „Вест Сървис“ ЕООД, ЕИК
*********, със съдебен адрес ***, офис 1 – адв. Р.И. още 106.67 (сто и шест лева и шестдесет и седем стотинки) или общо
1 269,95лв. разноски направени в заповедното производство и още 315.62
(триста и петнадесет лева и шестдесет и две стотинки) или общо 1 841лв.
разноски по делото.
ОСЪЖДА „Вест Сървис“ ЕООД, ЕИК
*********, със съдебен адрес ***, офис 1 – адв. Р.И. *** АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ № 30 още 765.62
(седемстотин шестдесет и пет лева и шестдесет и две стотинки) или общо 818 лв.
разноски.
Решението
може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: Членове: 1.
2.