Р Е Ш Е Н И Е
Номер 220 Година 2018, 31.07 Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд …………………….. граждански състав………………………..
На тридесети май …………………...…………. Година две хиляди и осемнадесета
В публично заседание в следния състав:
Председател: Радостина Калиманова
Членове: …………………………….
Съдебни заседатели: ……………………………..
Секретар ……………………………… Ани Цветанова …………...……………………..
Прокурор ……………………………………………..……………………………………….
като разгледа докладваното от ……………….. Р. Калиманова
……………………..
гражданско дело номер …….. 1371 ……. по описа за …… 2016 …. година.
Производството по делото е с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во и чл. 86 от ЗЗД.
Образувано е по повод исковата претенция на Е.Н.Й., ЕГН **********,***
чрез процесуалния и пълномощник със съдебен адрес град Бургас, ул.
„Александровска“ № 45, ет. 2 против „Тарфа хоумс“ ЕООД
със седалище град Бургас и адрес на управление ж. к.
„Зорница“, бл. 34, вх. 4, ет. 6, ап. 16, ЕИК *********, представлявано от Боян Митков Хлебаров за осъждане на
ответното дружество да и заплати сумата от 69000 лева, заявена като частична
претенция от такава в общ размер на 200372.10 лева, с която същото
неоснователно се е обогатило поради получаването и от него при начална липса на
основание, която е формирана от заплатената от ищцата на ответника продажна
цена за придобиването на недвижим имот, представляващ вилна сграда тип „А“ с
идентификатор №44094.1.1060.1 по КККР на село
Лозенец, община Царево, област Бургас, със застроена площ от 225 кв. м., брой
етажи два, предназначение вилна сграда - еднофамилна, с административен адрес
село Лозенец, местност „Тарфа“, община Царево, област
Бургас, както и дадените от нея суми във връзка с изграждането върху собствения
на „Тарфа Хоумс“ ЕООД поземлен
имот на посочения по-горе недвижим такъв - вилна сграда тип „А“ с идентификатор
№ 44094.1.1060.1 по КККР на
село Лозенец, община Царево, област Бургас и облагородяването на самия поземлен
имот с идентификатор №44094.1.1060 /УПИ II, кв.67/ по КККР на село Лозенец, община Царево, с
административен адрес село Лозенец, местност „Тарфа“,
целия с площ от 1410 кв. м., в който същата е изградена, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на исковата молба до нейното окончателно изплащане, както и
сторените съдебно-деловодни разноски. Ищцата претендира и признаването в нейна
полза на право на задържане върху недвижимия имот, представляващ вилна сграда
тип „А“ с идентификатор №44094.1.1060.1 по КККР на
село Лозенец, община Царево, област Бургас. В подкрепа на отправените искания
представя и ангажира доказателства.
Ищцата твърди, че ответното
дружество било собственик на поземлен имот с идентификатор №44094.1.1060
/УПИ II, кв.67/ по КККР на село Лозенец, община
Царево, местност „Тарфа“, целия с площ от 1410 кв.м., както и на построената в този имот вилна сграда тип
„А“ с идентификатор №44094.1.1060.1, със застроена
площ от 225 кв. м., брой етажи два, предназначение вилна сграда - еднофамилна.
Строителството на същата започнало през 2009 година и впоследствие спряно още същата
тази година на фаза строителни книжа и една плоча поради липса на средства и
започналата криза. Фактически то било осъществено в периода 2014 година - 2015
година, като започнало около февруари 2014 година. Както за започването и
завършването на сградата, така и за предвидените върху дворното място
подобрения /плочки, растителност, алеи, басейн/ били необходими парични средства, с каквито
собственикът на терена „Тарфа Хоумс“
ЕООД не разполагал. Затова неговият управител - физическото лице Боян Хлебаров се обърнал към ищцата и съпруга и Н. Й. като родители
на неговата вече бивша съпруга. Той поискал от тях да финансират
строителството, като закупят бъдещата сграда, съответно той им прехвърли и
собствеността върху имота. Ищцата и съпругът и имали дълги години собствен
бизнес /шивашки/ в град Плевен, съответно и
спестявания, а ищцата разполагала и със средства от продажба на имот в град
Москва в размер на 90000 щатски долара. За да може да се построи къщата, да се
довърши и да се обзаведе, били необходими повече средства. Боян Хлебаров провел редица разговори с ищцата, съпруга и и
дъщеря им Олга, убеждавайки ги да продадат други техни лични собствени
недвижими имоти, като с получените от тях пари и наличните такива да построят
сградата в село Лозенец в изцяло завършен вид, да я обзаведат и оправят двора.
В резултат на неговите убеждения те продали и къщата си в село Брестовец, Плевенско, а дъщеря им Олга продала нейното
лично жилище, находящо се в Плевен и закупено за нея от тях.
С цел осъществяване на всичко посочено по-горе била постигната договореност
строителството на сградата да бъде извършено от ответното дружество, а
финансирането да е от ищцата и съпруга и, с техни парични средства. Следвало
между дружеството от една страна и ищцата и съпруга и от друга да бъде сключен
предварителен договор за покупко-продажба на бъдещата сграда, а впоследствие и
окончателен такъв, по силата на който ответното дружество да им прехвърли
собствеността върху същата.
Всички парични средства, с които разполагали, тя и съпругът и влагали в
строителството на къщата, както чрез направени лично от тях плащания към
доставчици и подизпълнители за закупуването на материали или за извършването на
различни строително-монтажни работи, така и чрез предоставяне на парични суми
за същите цели на дружеството-строител „Тарфа Хоумс“ ЕООД и на указани от управителя му трети лица. Те
дали доста пари и в брой на самия Хлебаров в
качеството му на управител на дружеството-продавач и собственик. Една част от
парите, вложени от ищцата в сградата и поземления имот, с които се извършвали
разплащания с изпълнители и доставчици били заплащани чрез дъщеря и Олга, на
която тя ги предоставяла в брой, а отделно от това на 05.03.2015
година и превела 20000 лева по банкова сметка. ***
ищцата средства различни строително-монтажни и довършителни работи. Тези
плащания, както и всички останали, също се извършвали по нареждане и със
съгласието на Боян Хлебаров. Доводът му е бил, че е
много по-лесно да разпорежда на Олга какво и къде да плаща от името на ищцата и
естествено за нейна сметка. Ищцата и съпругът и били в очакване управителят на
ответното дружество да им представи и предварителния договор, но същият все
отлагал - нямал време, това било формалност и други подобни. Двамата настоявали
още повече поради това, че вече били платили доста средства в брой на Боян Хлебаров, както и на различни доставчици по негово
нареждане. През месец юли 2014 година най-после той им казал, че е готов с
изготвянето на предварителния договор. Изпратил на ищцата проект на същия, с
който тя се съгласила, но в крайна сметка в този момент отново не и представил
такъв, носещ и неговия подпис с оправдания за липса на време. Междувременно
помолил същата отново да направи вноска по договора. Тя превела на 31.07.2014 година по банков път на „Тарфа
Хоумс“ ЕООД сума в размер на 43000 лева, с основание
на превода плащане по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим
имот.
На 20.03.2015 година управителят на ответното
дружество ги настанил в къщата в село Лозенец, като пренесъл багажа им от град
Плевен със собствените си работници. Към този момент къщата все още не била
изцяло завършена. Отвътре била почти готова, но отвън имало още доста
довършителни работи, правели се двора и басейна. Такива продължили да се
извършват на място. Работниците по строителството довършвали и двора -
поставяли се плочки, на които те всеки ден давали пари за материали, лепило и
други.
Предварителният договор за покупко-продажба на бъдещата сграда между „Тарфа Хоумс“ ЕООД, ищцата и
съпруга и Н. Й., обаче така и не станал факт, подписан на хартиен носител, като
Боян Хлебаров винаги измислял оправдания и извинения
само и само същият да не се материализира с подписи. Наложила се и промяна на
първоначалните проекти по сградата, тъй като дворното място било предвидено за
строителството на две сгради. Самата сграда била въведена в експлоатация с
удостоверение № 44/01.07.2015
година, издадено от главния архитект на Община Царево на „Тарфа
хоумс“ ЕООД. През месец август 2015 година Хлебаров най-после заявил, че ще сключат директно
окончателен договор за покупко-продажба и упълномощил съпруга на ищцата с
пълномощно рег. № 4038/20.08.2015 година на нотариус рег.
№ 342 в регистъра на НК, с район на действие Бургаския
районен съд за снабдяване с необходимите документи за сградата във връзка с
прехвърлянето - кадастрална скица, данъчна оценка и т.н.
На 03.09.2015 година, обаче Боян Хлебаров
просто заявил на дъщеря им Олга, че се развежда с нея и че няма да прехвърли на
ищцата и съпруга и правото на собственост по отношение на къщата.
На практика цялото строителство било финансирано с лични парични средства
на ищцата и съпруга и, включително и с такива на дъщеря им Олга от продажбата
на нейно лично жилище, закупено и от тях. От момента на започване на
строителството на сградата до въвеждането и в експлоатация с нейни лични
средства ищцата лично заплатила по банков път на 23.06.2014
година сума в размер на 8300 лева на „Тонис Декор“
ЕООД за обзавеждане с основание плащане по спецификация №
450/18.06.2014 година; сума в размер на 43000 лева на
31.07.2014 година по банков път на „Тарфа Хоумс“ ЕООД, с основание на
превода плащане по предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот;
на „Пи Ес Дизайнерс“ ООД
сумата от 3383.46 лева за изработка на декоративни елементи в края на август
2014 година; на 01.12.2014 година сума в размер на
5000 лева на „БГ Терм“ ООД, с основание на превода плащане по оферта № 4773/26.11.2014 година за
изграждане на парно с котел; на 01.12.2014 година
сума в размер на 9000 лева по банкова сметка *** /съпруга на собственика на „Класик“ ООД, фирма за мебели/ с основание за превода захранване на сметка, но с
реално основание заплащане на вградена кухня, като впоследствие е било платено
и друго обзавеждане; на 25.02.2015 година сума в
размер на 3763 лева, заплатена по банков път на „Стар Керамика“ ЕООД за плочки
с основание на превода плащане по фактура №
********** от 24.02.2015 година /преди
това ищцата предала пари на управителя Хлебаров за
авансов превод отново на „Стар Керамика“ ЕООД в размер на 1600 лева/; на 30.03.2015 година на
„Стар Керамика“ ЕООД сума в размер на 2700 лева по проформа фактура № 213/30.03.2015 година; на 21.04.2015 година на „Стар Керамика“ ЕООД сума в размер на
747.60 лева, с основание на превода плащане по фактура №
**********/20.04.2015 година; на 21.04.2015
година на „Стар Керамика“ ЕООД сума в размер на 3024.70 лева с основание на
превода плащане по фактура № **********/20.04.2015
година /трите последни заплатени от Олга Й. с част от
нейни средства, преведени и на 05.03.2015 година/; на 21.04.2015 година на
„Корморан“ ООД сума в размер на 2500 лева, с основание на превода плащане по
фактура № 2035/22.04.2015
година за растителност, дървета и облагородяване на двора на имота /отново чрез Олга/, както и сума
от 750 лева за транспорт на същите от град Пловдив до село Лозенец.
Отделно от това ищцата заплащала на работниците на „Тарфа
хоумс“ ЕООД на ръка за закупуване на материали и
довършване на строително-монтажните работи по къщата след месец март 2015
година сума в размер на над 15000 лева Дограмата на сградата също била платена
от нея по договори от 05.01.2015 година и от 14.05.2015 година общо в размер на 16727 лева на „Алумина Елит 2003“ ЕООД със седалище град Велико Търново.
Тя заплатила на Хлебаров за мазилка на къщата 1000
лева капаро и 4600 лева доплащане през март - април 2015 година, за бетонни
плочи за двора 900 лева на 28.04.2015 година, за
довършване на веранда 2600 лева в периода от 06.04.2015
до 02.05.2015 година, 1100 лева за докарване и
полагане на пръст за двора, 3000 лева за климатици през май 2015 година.
Всички плащания били извършвани за строителството по нареждане на
управителя Боян Хлебаров - той казвал на кого, колко
и по какъв начин да се плати. Общата сума, заплатена от ищцата за къщата
възлизала на над 220000 лева. Отделно и дъщеря и Олга платила 100000 лева -
сумата от продажбата на нейното жилище в град Плевен, като тези плащания тя
извършила вместо ищцата и съпруга и и неин баща за покупката на къщата, която
щяла да им бъде прехвърлена. Всички така изложени обстоятелства и поведението
на ответната страна, сочещо на това, че няма да изпълни поетите от нея
задължения обуславяли правния и интерес от предявяване на настоящия осъдителен иск.
Ответникът по делото, на когото съдът е изпратил препис от исковата молба и
доказателствата към нея в указания от закона и съда срок не е депозирал писмен
отговор, както и не е е упражнил някое от другите предоставени му права. В
съдебно заседание чрез пълномощника си оспорва предявената против него искова
претенция по основание и размер и моли като неоснователна същата да бъде
отхвърлена.
Бургаският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, доводите на страните и съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото не е спорно, а това се
установява и от доказателствения материал, че ищцата Е.Н.Й.
е майка на Олга Николаева Й.. Последната е била в брак до 29.03.2016
година, когато с решение №575 от същата дата той е
прекратен, с Боян Митков Хлебаров,
който и понастоящем е едноличен собственик на капитала и управител на ответното
търговско дружество. Същото е собственик на поземлен имот с
идентификатор №44094.1.1060 /УПИ
II, кв.67/ по КККР на село Лозенец, община Царево, местност „Тарфа“, целия с площ от 1410 кв. м., както и на построената
в този имот вилна сграда тип „А“ с идентификатор №44094.1.1060.1,
със застроена площ от 225 кв.м., брой етажи два,
предназначение вилна сграда - еднофамилна. Нейното строителство е започнало
през 2009 година, през която година и по-специално месец март е издадено
разрешение за строеж. Същото е било презаверено на 04.08.2014
година и допълнено на 22.11.2014 година. В тази
насока е както изричното посочване в констативния акт за установяване годността
за приемане на строежа от 16.03.2015 година, така и в
другите съставяни по време на строителството книжа, а и самото удостоверение и
заповедта за неговото допълване /последните две на
стр. №№419 и 420 от кориците на делото/.
Обстоятелството, че е било необходимо неговото презаверяване,
при съобразяване на разпоредбата на чл. 153, ал. 2 от ЗУТ, сочи на това, че към
2014 година то не е било завършено, включително не е бил изграден покрива на
сградата. Допълнението му е продиктувано от промяна по време на строителството,
състояща се в преустройство и промяна на предназначението на сградата от такава
с апартаменти за сезонно ползване на три нива в еднофамилна вилна сграда на два
етажа. Строителството на сградата в собствения на ответника имот, чийто начален
момент следва да се отнесе към месец април 2009 година и за което може да се
съди от съставените актове за приемане на извършените СМР по нива и елементи на
строителната конструкции е продължило до края на месец октомври 2009 година,
когато е било преустановено на кота +5.70, след
извършването на кофраж и армировка на плоча /стр. №№461-471 от кориците на делото/.
Направеното от ищцовата страна оспорване на
съставените във връзка и по време на строителството актове образец №7, коментирани от съда по-горе не следва да бъде
съобразено. Съобразно правилото, установено с разпоредбата на чл. 1,
ал. 4 от Наредба № 3/2003 година, по отношение на
участниците в строителството се придава доказателствена сила на съдържанието на
актовете и протоколите, съставени в строителството съгласно изискванията на
тази наредба
относно обстоятелствата, свързани със започване, изпълнение и въвеждане в
експлоатация /приемане/ на строежите. Действително,
ищцата не е участник в строителството, но безспорно не и трето по смисъла на
чл. 181 от ГПК лице. Само при условията на последната частният документ има
достоверна дата спрямо трети лица. При съобразяване на доказателствената сила
на актовете, която им е придадена по силата на цитираната по-горе правна норма,
то твърденията на ищцата следва да се разглеждат като такива за антидатиране на посочените актове и за несъответствие на
изложените в тях фактически констатации на действителното положение или изтъква
се неистиност на разглежданите актове. Такава съдът
намира, че не е установена в настоящия процес от събраните и ангажирани по
делото доказателства. При липса на такива в обратния смисъл следва да се
приеме, че те са съставени от посочените в тях лица, на посочените в тях дати и
при спазване на визираното в приложимия подзаконов нормативен акт, поради което
и именно тяхната доказателствена сила не е опровергана относно удостоверените в
тях обстоятелства, свързани със започването и изпълнението на строежа. В този
смисъл и насока са и констатациите на вещото лице по извършената техническа
експертиза, което в рамките на своята неоспорена компетентност е дало отговор
на поставените му въпроси и допълнителни разяснения в тази насока на
проведеното съдебно заседание, на което е било изслушано и прието заключението
му /стр №№299-305/. Не може
да бъде споделено изтъкнатото от ищцата в тази насока, обосновано със
записванията във бетоновия дневник. Декларацията за съответствие на бетона,
макар и издадена на 23.02.2015 година се отнася за
произведен бетон в периода 20.04.2009 година - 29.10.2014 година, съобразно изричното записаното в текста
на същата в най-горната и част. Наред с това в горния смисъл са и отразяванията
в съставените от управителя на ответника РКО - последната от тях е от дата 26.11.2009 година за сума в размер на 7000 лева за
окончателно плащане груб строеж обект къща Лозенец, като за доказателствената сила
на същите спрямо заявените от ответната страна факти съдът ще вземе становище
по-нататък в текста на настоящия си съдебен акт.
В началото на 2014 година процесното строителство
е продължило при посочените по-горе условия и по-точно след презаверка
на разрешението за строеж и неговото допълване с изменения, съответстващи на
одобрения на 31.10.2014 година проект. С цел неговото
финансиране ответникът е постигнал договореност с ищцата и нейния съпруг да
завърши същото напълно, като в тази връзка и за целта те са се съгласили да му
предоставят средства срещу което той да им прехвърли правото на собственост по
отношение на сградата поради това, че теренът върху който се осъществява
строителството и е негов. В изпълнение на постигнатите договорености за периода
от началото на 2014 година и до есента на 2015 година ищцата е извършила
множество плащания в полза на различни лица и на различни по размер суми. Така на
23.06.2014 година извършила превод в полза на „Тонис декор“ ЕООД с основание плащане по спецификация №450 от 18.06.2014 година, 1-ва вноска в размер на сумата от 8300 лева. Малко по-късно, на
31.07.2014 година, тя превела по сметка на ответника
сумата от 43000 лева с изрично посочено основание плащане по предварителен
договор за покупка на имот от 28.07.2014 година; на 23.08.2014 година платила по фактура №202
от същата дата на „Пи Ес дизайнерс“
ООД сумата от 3383.46 лева за посочените в нея стоки /корнизи,
профили, декоративни елементи/; на 25.02.2015 година превела на „Стар керамика“ ЕООД по посочената фактура сумата от 3763 лева; на
01.12.2014 година превела на Мария Кирилова Дичева
сумата от 9000 лева с посочено основание захранване на сметка; на същата дата
превела на „БГ терм“ ООД сумата от 5000 лева с основание плащане по оферта №4773 от 26.11.2014 година. На 24.02.2015 година същата превела с платежно нареждане на
„Стар керамика“ ЕООД за керамични плочки сумата от 3763 лева, а по-късно на 30.03.2015 година на същото дружество и по същия начин
сумата от 5350.86 лева. На 05.03.2015 година ищцата
превела на дъщеря си Олга Й. сумата от 20000 лева по нейна сметка, от която
сметка на 30.03.2015 година в полза на „Стар
керамика“ ЕООД е била преведена сумата от 2700 лева. В полза на последното
дружество от същата тази сметка на дата
21.04.2015 година са били преведени сумите от 747.60
лева, съответно 3024.70 лева, а в полза на „Корморан“ ООД на дата 22.04.2015 година сумата от 2500 лева. На 05.01.2015 година ищцата сключила с „Алумина
Елит 2003“ ЕООД договор за проектиране, изработка, доставка и монтаж на дограма
на обект „Еднофамилна къща с. Лозенец“ за сумата от 3854.76 лева, която
видно от наличната в тази насока фактура
и касов бон към нея платила на 25.09.2015 година. На 14.05.2015 година ищцата и това дружество сключили втори
договор със същия предмет за сумата от 12872.24 лева, която отново е била
заплатена от нея на изпълнителя, видно от съставената от последния в тази
насока фактура. Междувременно ищцата давала на ответното дружество чрез неговия
управител пари в брой както при нарочни негови посещения в град Плевен, където
тя заедно със съпруга си е живеела към този момент, така и в град Бургас, в неговия
и на дъщеря и, към онзи момент негова съпруга, дом. При тези посещения ищцата е
предоставила на бившия си зет, управител на ответника на ръка през месец
февруари 2014 година сумата от 12000 лева за бетон, арматура и други; през
април 20000 лева за покрив; през май на същата година 6500 лева за тухли; през месец
юни 2014 година 8000 лева за окабеляване; през месец
ноември 8900 лева за плочки и лепило; 2500 лева през месец декември 2014 година
за гаражна врата; 7300 лева през месец февруари 2015 година за варовик, капаро
за външна мазилка и лепило; 4600 лева през месец март 2015 година също за
външната мазилка и по-специално остатъка от дължимата за нея сума. На няколко
пъти в целия този период от време ищцата и нейния съпруг са настоявали да
оформят отношенията си по повод сградата по начина, по който между тях е било
постигнато съгласие в съответната предвидена за това форма, но ответникът чрез
неговия представляващ е отлагал това във времето; по-късно и е казал, че ще им прехвърли
правото на собственост след окончателното и изграждане, като в тази връзка
изповядат сделка във формата на нотариален акт. При строителството на сградата
ответникът и взел предвид някои конкретни желания на ищцата за нейния вид, като
в нея е било обособено ателие, упоменато като помещение за хоби на кота +0.00 в окончателния доклад за установяване годността на
строеж /стр. 404 от кориците на делото/
предвид извършваната от ищцата в предишното и местожителство дейност, а именно
шивашка, която същата е преустановила както поради пенсионирането си, така и
поради решението и да се преместят да живеят в с. Лозенец заедно с нейния
съпруг след построяването на сградата от страна на ответника. Вещото лице по
техническата експертиза е посочило, че помещението на партерния етаж е
оборудвано с 3 броя шевни машини, шкафове, дъска за гладене, като съгласно
архитектурното разпределение „партер“ на обект: Промяна по време на
строителството на вилна сграда, тип „А“ - процесната,
вдясна от стълбищната клетка
е предвидено помещение с функция - ателие. Самото нейно и на съпруга и
преместване в тази сграда, годна за обитаване към този момент, се е осъществило
окончателно към края на месец март 2015 година. След преместването и трайното установяване
там на двамата, на това място и в тази сграда дейностите по окончателното нейно
вътрешно и външно оформяне, както и на дворното място като поставяне на
парапети, довършване на стълбите, поставяне на цокли и други, съответно
озеленяване, изграждане на площадка, басейн и други са продължили. На 01.07.2015 година процесната
сграда е въведена в експлоатация. В резултат на водените разговори във връзка с
първоначалните уговорки ответното дружество чрез неговия управител след
въвеждане на сградата в експлоатация, на 20.08.2015
година е предоставило на съпруга на ищцата Н. Любомиров
Й. пълномощно, което да му послужи за снабдяване със скици, данъчни оценки и
други. Малко по-късно през същата тази 2015 година управителят на ответника е отказвал
да изпълни поетото от него задължение и да прехвърли правото на собственост
върху вече изградената в собственото му дворно място сграда на ищцата, а през
следващата 2016 година, месец март, сключения между него и дъщерята на последната
брак е бил прекратен с влязло в сила решение.
Изложената от съда по-горе фактическа обстановка се установява от събрания
по делото доказателствен материал. Всички разпитани свидетели са категорични и
единодушни, че именно управителят на ответното дружество е отправил до ищцата и
нейния съпруг предложение да бъде построена от него за тях къща в дворното
място, собственост на дружеството, с техни средства. Всички те свидетелстват
както за постигнатите договорености, така и за твърдените в исковата молба
обстоятелства за това, че ищцата действително е финансирала със свои средства
бъдещия неин и на съпруга и обект. Самото финансиране, при преценка на писмените
доказателства, се е осъществявало чрез директно плащане на изпълнителите на
отделните работи. В тази насока съдът кредитира изцяло депозираните по делото
фактури, оферти, извлечения от сметки, приемо-предавателни
протоколи. На първо място следва да се посочи в тази връзка, че същите касаят
доставка на материали и стоки, свързани със строителството на сградата и
оформянето на дворното място. На второ място в почти всички тях като платец е
посочена и фигурира ищцата; в малка част нейната дъщеря и само в една
управителя на ответника. В немалка част от тези писмени документи, на следващо
място, изрично е записано и посочено, че те са свързани и касаят обекта в с.
Лозенец, вилна зона „Тарфа“, като например за
доставката на растения, както и на корнизи, профили и декоративни елементи,
товарителниците за плочките. Всички те следва да бъдат ценени в контекста на
установените като постигнати договорки между страните в процеса, както и на
това, че няма нито твърдения, още па-малко данни ищцата да е имала ангажименти
във връзка със строителството като цяло и последващото оформяне на друг обект в
това място или където и да е другаде, респективно да е била мотивирана да
извършва тези плащания по сметките на конкретни доставчици от други мотиви,
различни от изтъкнатите от нея в исковата молба и приети за установени от съда,
а именно строителството на процесната сграда. Финансирането
изграждането на обекта в с. Лозенец е ставало и чрез лично предоставяне на
средства на управителя на ответника от страна на ищцата. В тази насока съдът
изцяло основава своите изводи на ангажираните по делото гласни доказателства.
Действително, двама от разпитаните свидетели са съпруг, съответно дъщеря на
ищцата, поради което и съдът прецени техните показания в съответствие с
разпоредбата на чл. 172 от ГПК при отчитане на възможната тяхна
заинтересованост. От друга страна, обаче съдът взе предвид, че именно с оглед
близката връзка между тях те са възприели лично и непосредствено събитията, за
които свидетелстват. Наред с това, тези съществували отношения, при положение,
че дъщерята на ищцата е била съпруга на управителя на ответника от житейска
гледна точка, при наличното между тях доверие към този момент е логично и
естествено да не бъдат обличани, всяка едно от тези фактически действия, в
писмена форма или изобщо документирани по някакъв начин. Това е така, тъй като
ищцата очевидно и по вече изложените по-горе съображения не е считала, че ще се
налага в един последващ момент да ги доказва. Всички тези доказателства сочат
на това, че по един от двата разгледани по-горе начина тя е дала на ответната
страна общо сумата от 184324.32 лева. Сумата е формирана като сбор от
фигуриращите в обсъдените от съда по-горе доказателства и по-специално от 43000
лева - преведена на ответника с посоченото основание по предварителен договор,
5000 лева - „БГ терм“ ООД, 8300 лева - „Тонис декор“
ЕООД, 3383.46 лева - „Пи Ес дизайнерс“
ООД, 3763 лева - „Стар керамика“ ЕООД, 3854.76 лева и 12872.24 лева - „Алумина Елит 2003“ ЕООД, 20000 лева - Олга Й., 9000 лева -
Мария Кирилова Дичева, 5350.86 лева - „Стар керамика“ ЕООД, всички те преведени
по банков път и останалите дадени на управителя на ответника лично и по-точно
12000 лева - кофраж, бетон, арматура, 20000 лева - покрив, 6500 лева - тухли,
8000 лева - окабеляване, 8900 лева - плочки за
вътрешността на къщата и лепило, 4500 лева, 1800 лева и 1000 лева - варовик,
външна мазилка и лепило, 4600 лева - остатък от дължимата за външната мазилка
сума, 2500 лева - гаражна врата. Във връзка с така изложеното е необходимо да
се направят и няколко пояснения. На първо място следва да се посочи, че сумите
от 2700 лева, 747.60 лева, съответно 3024.70 лева в полза на „Стар керамика“
ЕООД и сумата от 2500 лева в полза на „Корморан“ ООД съдът не е включил изрично
в посочения от него по-горе сбор, тъй като видно от доказателствата по делото и
по-специално извлеченията от банковата сметка на дъщерята на ищцата, същите са
били платени на тези дружества от същата, след като по нея като превод е
постъпила внесената от ищцата сума в размер на 20000 лева, от което се налага
извода, че на практика те са част от превода в горния размер и в този смисъл и
поради това не следва да бъдат самостоятелно калкулирани. Съдът включва и
платените в полза на „Алумина Елит 2003“ ЕООД суми,
тъй като за тях са представени убедителни писмени доказателства. Налице е
фактура, касов бон, които първоначално са били депозирани от ищцата, а
впоследствие и от самото дружество като трето неучастващо
по делото лице, на което е било вменено задължение в процеса за това.
Направените в тази насока оспорвания от ответната страна не са подкрепени от
нито едно доказателство, а част от тях са и ирелевантни. По-специално дали
платената от ищцата на дружеството сума е била осчетоводена при него или не,
съответно води ли то редовно своето счетоводство са такива факти, които имат
значение и касаят единствено и само него и биха имали значение при един
евентуален спор между него и ищцата по повод изпълнение на възложената работа.
Да се постави претенцията на ищцата спрямо ответника в зависимост от
изпълнението или неизпълнението на задълженията на това търговско дружество
означава на практика да се отрече правото и на защита, след като сочените за
накърнени нейни права се поставят в зависимост от поведението на лице, върху
което тя по никакъв начин не би могла да въздейства. На следващо място съдът е
включил и сумата от 9000 лева в полза на Мария Дичева независимо от записаното
основание на което същата е била преведена. Както бе посочено по-горе, ищцата е
следвала изцяло указанията на управителя на ответника във връзка и по повод
всяко едно сторено от нея плащане. Справка в търговския регистър сочи, че
действително „Класик“ ООД произвежда мебели, включително кухненски, като единият
от неговите съдружници е посоченото лице Георги Петров Дичев. Тези факти и
по-специално тяхното знание от страна на ищцата, при същевременната липса на
въведени твърдения за друга нейна обвързаност с лицето Мария Дичева, в чиято
полза е бил извършен превода, мотивират съда да приеме за доказано твърдението
по искова молба въз основа на извлечението от банковата сметка на ищцата. Само
за пълнота трябва да се изтъкне, че за самото дружество, на което е било
поръчано и което е изработило съответното оборудване се следва предвидената по
закон санкция за това, която обаче не би могла нито да бъде обсъждана, а още
по-малко му бъде наложена от настоящия съд и в рамките на настоящия процес.
На следващо място и във връзка с направените от ответната страна в тази
насока възражения следва да се посочи, че действително за твърденията на ищцата
за произхода на притежаваните от нея средства липсват представени каквито и да
са доказателства. Това, обаче е без значение за основателността на предявената
от нея претенция. Това е така, тъй като на практика в производството с правно
основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД произходът им няма значение. Същественото и от
значение в случая е, че са налице платежни документи за суми в посочените
по-горе размери, в които тя фигурира като платец - очевидно е, че щом ги
платила, значи е разполагала с тях. Освен това, видно от представените банкови
извлечения, същата е имала две сметки, по които е извършвала междубанкови
преводи, теглила е и изобщо е оперирала със средствата по тях, като оборота по
едната към края на 2014 година възлиза на сумата от близо 131000 лева. Това също
сочи на извода, че тя е разполагала с парични средства и в този смисъл и с
възможността да финансира изграждането и строителството на процесния
обект. Всички тези обстоятелства следва, наред с това, да бъдат разглеждани в
съвкупност с останалия доказателствен материал по делото и по-специално
наличните възможности на ответника да изгради сградата със собствени средства,
което от своя страна кореспондира с твърдението по искова молба, че именно
поради липсата на такива той за период от близо повече от 4 години /2009 година
до началото на 2014 година/ не е извършвал
строителството и. Наличните по делото годишни финансови отчети на дружеството
за периода от 2009 година до 2013 година, включително са с нулеви стойности. В
тях дори не е отразен като негов собствен придобития през 2007 година процесен недвижим имот, върху който е било извършено
строителството на сградата. Едва през 2014 година в счетоводния баланс са
вписани стойности на ДМА, вземания, включително и повече от 2 милиона касови
наличности. В същия този баланс, в съответната предвидена за това графа, а
именно предходната година, при нулеви стойности в баланса за 2013 година, в
този има посочени съвсем други суми както в актива, така и в пасива. Вещото
лице по допуснатата съдебно-икономическа експертиза в представеното по делото и
прието от съда заключение е посочило, че ответникът изобщо не е водил официални
счетоводни регистри, намиращи отражение в ГФО за периода 2007 година - 2015
година. В счетоводството му изобщо не са отразени разходи за
строително-монтажни работи за придобиване и изграждане на процесния
имот, както и собствени или наети активи /механизация
и други/, с които могат да се извършат процесните
работи, а също и назначени по трудов договор и наети по гражданско
правоотношение лица за времето на извършване на строителството на жилищната
сграда. Преведената от ищцата по банков път сума, чието получаване следва да се
приеме, че не се оспорва от ответника, не е осчетоводена при него, но
същевременно с нея на 31.07.2014 година са били
платени по банков път строително-монтажни работи, установени с протокол-образец
19 от 28.07.2014 година с възложител ответника и
изпълнител „Промонт - 2004“ ООД, за което е била
издадена фактура №426 от 01.09.2014
година. Управител на дружеството изпълнител, на когото са преведени дадените от
ищцата пари до 23.11.2016 година е Митко Христов Хлебаров, което лице при съобразяване на имената му вероятно
е баща на вписания след неговото освобождаване и такъв и понастоящем управител Боян
Митков Хлебаров. Всичко
това налага извода, както е заявило и вещото лице при разпита му в съдебно
заседание, че счетоводството на ответника не е водено редовно, поради което и
направените от него вписвания, при това само в регистри, служещи за вътрешен
контрол на разчетите, в които са отразени плащания от негова страна за
строително-монтажни работи за изграждане на процесния
имот в размер на сумата от 673898.37 лева в съответствие с нормата на чл. 182
от ГПК и чл. 55 ал. 2 от Търговския закон не могат да му служат като
доказателство в тази насока. Това от своя страна също води до извода за
основателност на въведените от ищцата твърдения - след като сградата е
построена и е факт, а по никакъв начин не е установено ответникът да е извършил
разходи за нейното строителство и същевременно не се твърди средства да са били
давани или осигурявани от трето лице, чуждо на настоящия процес, то очевидно се
налата извода, че строителството на самата сграда и
облагородяването на имота, в който същата е изградена е било продължено и
завършено с дадените от ищцата средства.
Всичко това мотивира съда да счете предявената претенция основателна,
поради което и да я уважи така, както е предявена - по горните доводи съдът е
приел наличие на вземане на ищцата от неоснователно обогатяване против
ответника за сумата от 184324.32 лева, докато заявената от нея като частична е
сумата от 69000 лева. Тук трябва да се посочи и това, че именно поради нейното
описание в исковата молба, последващите писмени молби-уточнения, заявлението на
пълномощника на ищцата в първото по делото заседание, а и последващите такива в
хода на процеса, че тя се търси като дадена от нея на ответника за процесната сграда и дворното място, в което същата е
изградена е мотивирало съда да даде и посочената в доклада му и на страните
правна квалификация; формирането и като сбор от няколко отделни суми е само с
цел нейното пояснения и не обосновава друг, по-различен извод. Предмет на
настоящия процес не са подобрения, най-малкото поради това, че ищцата не твърди
да е извършила такива в имота на ответника. Затова именно и съдът намира, че
конкретното състояние на обекта към началото на 2014 година, когато са били подновени
работите по него и неговата пазарна стойност към настоящия момент имат само
косвено доказателствено значение - очевидно е, че ако стойността на изграденото
е по-малко от сумата, която се твърди да е дадена за същото, респективно, ако се
твърди даване на сума за дейности, които вече са били извършени това би всяло
съмнение за нейната дължимост или най-малко за нейния
размер, което обаче в конкретния случай и по горните доводи не е налице.
Следователно, искът следва да
бъде уважен поради това, че предаването на сумите от ищцата на ответното
дружество е станало без наличието на някакво правоотношение между тях. В
настоящото производство по горните доводи ищцата е установила предаването на
посочената от съда като размер сума на ответника, който дължи нейното връщане,
тъй като не е доказал основанието, на което е получил същата, което да му
позволява да я задържи. Не следва да бъде разглеждано по същество поради
неговата недопустимост направеното от ищцата с исковата и молба искане да и
бъде признато право на задържане върху процесния имот
до заплащането на дължимите и от ответника суми. В тази връзка следва да се
отбележи на първо място, че това право е свързано с възражението за направени в
чужд имот подобрения, като с него се преследва париране на възможността
собственикът да завладее имота, преди да е изплатил направените в него
подобрения. Когато целта на процеса не е отнемане на това владение,
възражението за право на задържане е недопустимо. Като защитно средство,
правото на задържане може да бъде предявено само от ответника и само по иск, с
който се претендира отнемане на владението му върху имота, върху който е
извършил подобрения. Така възражението за подобрения и свързаното с него право
на задържане може да бъде предявено от ответника по ревандикационен
иск, тъй като при признаване правата му по ревандикационната
претенция, въвеждането в имота е обусловено от изпълнението на насрещно
задължение на ищеца за заплащане стойността на подобренията. Предвидено като
отбранително процесуално средство на ответника в процеса за отнемане на
владението му, предявяването на това право от ищеца е недопустимо /така и в решение № 882 от 08.07.2008 година на ВКС по гражданско дело № 4074/2007 година,
II г. о./.
На ищцовата
страна във връзка с направеното от нея в тази насока с исковата молба искане,
изхода на делото и разпоредбата на чл. 78 ал. 1 от ГПК следва да бъдат присъдени
сторените от нея разноски. По делото има налични убедителни доказателства за реално извършени
разноски в размер на 9594 лева, в която сума се включват внесената държавна такса
за разглеждане на предявената претенция, възнаграждението на ангажирания по
делото един адвокат, както и възложеното в нейна тежест възнаграждение на
вещите лица по допуснатите и извършени съдебно-икономическа и съдебно-техническа
експертизи, държавните такси за издаване
на съдебни удостоверения, както и таксата пред административния орган във
връзка със снабдяването с находящи се при него книжа, представени като
доказателства по делото.
Мотивиран от горното и на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во и чл. 86 от ЗЗД, Бургаският окръжен съд
ОСЪЖДА „Тарфа хоумс“
ЕООД със седалище град Бургас и адрес на управление ж.
к. „Зорница“, бл. 34, вх. 4, ет. 6, ап. 16, ЕИК *********, представлявано от
Боян Митков Хлебаров да
заплати на Е.Н.Й., ЕГН **********,*** чрез процесуалния и пълномощник със съдебен адрес град
Бургас, ул. „Александровска“ № 45, ет. 2 сумата от
69000 /шестдесет и девет хиляди лева/
лв., представляваща част от общо дължимата и от
ответника сума, заявена от нея в общ размер на сумата от 200372.10 лева, с
която същият неоснователно се е обогатил поради получаването и от него при
начална липса на основание, която е формирана от заплатената от ищцата на
ответника продажна цена за придобиването на недвижим имот, представляващ вилна
сграда тип „А“ с идентификатор №44094.1.1060.1 по
КККР на село Лозенец, община Царево, област Бургас, със застроена площ от 225
кв. м., брой етажи два, предназначение вилна сграда - еднофамилна, с административен
адрес село Лозенец, местност „Тарфа“, община Царево,
област Бургас, както дадените от нея суми във връзка с изграждането върху
собствения на „Тарфа Хоумс“
ЕООД поземлен имот на посочения по-горе недвижим такъв - вилна сграда тип „А“ с
идентификатор № 44094.1.1060.1
по КККР на село Лозенец, община Царево, област Бургас и облагородяването на
самия поземлен имот с идентификатор №44094.1.1060 /УПИ II, кв.67/ по КККР на село Лозенец, община Царево, с
административен адрес село Лозенец, местност „Тарфа“,
целия с площ от 1410 кв. м., в който същата е изградена, ведно със законната
лихва върху присъдения размер главница, считано от датата на депозиране на исковата молба - 19.08.2016 година до нейното окончателно изплащане.
ОСЪЖДА „Тарфа хоумс“
ЕООД със седалище град Бургас и адрес на управление ж.
к. „Зорница“, бл. 34, вх. 4, ет. 6, ап. 16, ЕИК *********, представлявано от
Боян Митков Хлебаров да
заплати на Е.Н.Й., ЕГН **********,*** чрез процесуалния
и пълномощник със съдебен адрес град Бургас, ул. „Александровска“ № 45, ет. 2 сумата от 9594 /девет хиляди петстотин
деветдесет и четири лева/ лв.,
представляваща направени от нея съдебно-деловодни разноски.
ОСТАВЯ без разглеждане искането на Е.Н.Й., ЕГН **********,*** чрез процесуалния и
пълномощник със съдебен адрес град Бургас, ул. „Александровска“ № 45, ет. 2 да и бъде признато право на задържане върху
недвижим имот, представляващ вилна сграда тип „А“ с идентификатор №44094.1.1060.1 по КККР на село Лозенец, община Царево,
област Бургас, със застроена площ от 225 кв. м., брой етажи два, предназначение
вилна сграда - еднофамилна, с административен адрес село Лозенец, местност „Тарфа“, община Царево, област Бургас.
Настоящото решение подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните с въззивна жалба пред Бургаския
апелативен съд.